Съобщение на The New York Times: Ураганът „Санди“ е резултат от глобалното затопляне. Щурмовата вълна от „Санди“, заляла сушата, е била особено силна, тъй като нивото на морето вече десетки години се повишава. А това явление е свързано с изхвърлянето на парникови газове в атмосферата. „Санди“ трябва да се възприема като предвестник на бъдещи бури, доколкото нивото на морето се повишава все по-бързо и по-бързо. Последните десетилетия ураганите станаха по-свирепи, но това може да се обясни и с естествените цикли на природата.

Съобщение на Time: Загубите от „Санди“ за сега (!) се оценяват на 60 милиарда долара, икономическият ръст на САЩ ще намалее с 0.6%, компаниите, авиолиниите и строителните фирми ще загубят част от доходите си. По-голямата част от пострадалите от наводнението няма да могат да възстановят загубите си с помощта на застрахователните компании – стандартните полици не покриват загуби от наводнения.

Прекъсването може временно да забави икономическото развитие, ресторантите и магазините да привличат по-малко клиенти, заводите могат да спрат или да съкратят работните смени поради намаляване на потребителското търсене, неизбежните разходи за ремонт на домовете могат да доведат до съкращаване на загубите в други сфери.

Съобщение: Причината за възникването на урагана не зависи от климатичните изменения, а неговата невероятно разрушителна сила се е появила именно в резултат на увеличаването на температурата на повърхността на планетата. Доказано е, че измененията в климата стават много по-бързо, отколкото би трябвало да бъде според наличните от климатолозите разчети. Какво ще стане, ако ураганите се повтарят всяка есен, а след тях следват анормално студени зими и горещи и сухи лета?

Именно увеличаването на температурата в света е виновна за силните щурмове, прекалено топлите зими в САЩ и прекалено студените зими в Европа. САЩ, Канада и Европа ще страдат или от екстремно студени или екстремно горещи сезони. През есента са възможни разрушителни урагани. През тази година спътниците регистрираха рекордно топене на ледовете в Арктика, повиши се температурата на океаните, поради затоплянето, атмосферата стана по-влажна. А това означава, че по-силните урагани поемат в себе си повече влага, която се стоварва след това на крайбрежията.

Забележка: Но по-силно от всичко ние влияем на природата не физически, а духовно – чрез егоистичното ни противопоставяне един на друг, макар природата да иска от нас активно включване в нейната система, която е система на хармонично интегрално взаимодействие. Цялата нежива, растителна и животинска природа инстинктивно съблюдават това условие. А човек е длъжен да изучи системата на природата и да приеме осъзнато решение за своето равновесие с нея. А за да го съблюдава, е нужно да достигне до библейското условие „Възлюби ближния като себе си“.

[92103]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище: Природата предупреждава човечеството за предстоящо бедствие, но човечеството не иска и да чуе за това. Последните природни бедствия стават все по-страшни и по-непредсказуеми, но на човечеството му е малко, за да се научи от бедствията. На пътя на торнадо и цунами все още стоят атомни реактори и беззащитни градове.

Ураганите стават все по-мощни и се случват все по-често. Техният път трудно може да се предскаже, все по-трудно е да се подготвим за тях.

Например, днешният „Санди“ върви по абсолютно нестандартен път. Той премина през Флорида, Луизиана и навлезе в по-северните ширини на континента. Това е доста необичайно – преди ураганите нямаха такова поведение. В допълнение, „Санди“ се оказа по размер два пъти по-голям от своите събратя.

Ураганите се увеличиха с повече от 20-30% и преди всичко, особено мощните урагани. Поради това е необходимо да се подготвим за по-широк кръг от изненади. Урагани с такава сила до Русия не могат да достигнат, а възникването им на място е невъзможно, тъй като тяхна родина е океанът. Но и за нас ще се намерят собствени природни бедствия. Резки увеличения на торнадо се появяват вече в централната част на Русия.

Забележка: Не изпълняваме условието за равновесие с глобалната интегрална система на природата чрез намесата си на всички нейни нива – на неживото, растителното, животинското и по-специално, на човешкото. Нашето общество не е интегрално, а индивидуално, не се намира в хомеостаза. Неспазването на правилата за единство на природата ни заплашва с бедствия.

Природата ще ни принуди да се променим против волята ни от състояние на ненавист и конкуренция към обединение и съдружие. Можем като умни деца да разберем и да съкратим предварително пътя на страданията, преди катастрофите, като се поправим.

[91936]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №3

Истинско желание за отдаване може да се развива само ако практически работим над него в групата. Ако човек бяга от това, тогава значи той просто отива в грешна посока. Извън групата не можем да разберем какво е това желание за отдаване. Трябва да положим усилия, да чувстваме, че не желаем, не искаме това, нещо ни отблъсква, вреди ни, бягаме от това да бъдем свързани с другите.

Но ако все така упорстваме и останем, за да бъдем свързани във взаимно поръчителство, само тогава в нас ще се прояви разбиране за това, какво представлява свойството отдаване и доколко ние не сме в него. Тогава и възниква изискването, силата на отдаване просто да ни въздейства, защото тя е първоизточникът, тя ни е създала.

Сега от тази гледна точка можем да видим какво става в света. В света сега се разкрива такова състояние, когато всички, от една страна, сме взаимно свързани, няма къде да се денем, човечеството е като една голяма група и тази взаимна връзка ще става все по-явна, макар и засега все още да е отрицателна. Но това вече кара някои хора да разберат и осъзнаят, че ако взаимовръзката между нас е добра, бихме могли да създадем перфектно човечество, прекрасен свят.

Но ние не сме в състояние да го създадем! Защото егоизмът ни прави всичко възможно, за да ни раздели, да ни противопостави един на друг – това е взаимна омраза, недоверие, отблъскване и т.н. Това означава, че светът върви към това, към което вървим и ние, но с по-малки крачки, постепенно, по свой начин, но върви към същото. Така че вече можем да говорим навсякъде за този източник.

Кабала – това е повече от вътрешна психология на човека и на цялото човечество, тя е продължение на нормалната психология. Само че психологията отдавна е изчерпала себе си и е в криза вече няколко десетилетия. И се заменя с Кабала. Тя говори за характерните свойства, за силите на природата – не само в човек, но и в света около него, тоест как човек и всичко около него достига до равновесие. По принцип, това също е задача на психологията – да доведе човек до равновесие с обкръжаващия го свят.

От 3-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86170]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни на хората ползата от обединението? Какво ще им даде то?

Отговор: Благодарение на обединението достигаш до равновесие с Природата и тогава няма да изпиташ недостиг от нищо.

Проблемът ни е в това, че всяко дело изисква от нас усилия, енергия. Но ако пребиваваш в равновесие с Природата, в съгласие с нея, то почти няма да прилагаш старание. Ти ще действаш като вечния двигател, на практика без гориво, без усилия, без съпротивление.

Днес всички твои действия са предизвикани от това, че си противоположен на Природата. Но представи си обратната ситуация: където и да отидеш, веднага всички са готови да ти помогнат изцяло, и ти на тях. Всичко става неизмеримо по-лесно, губиш неизмеримо по-малко енергия, материал и време, имаш неизмеримо по-малко проблеми. И така е във всичко.

Равновесието снема напрежението: ти встъпваш в такава връзка, която обезпечава свободното движение един към друг. Това се отнася до производството на каквото и да е и към всичко, което извличаш от Природата. Навсякъде възниква изобилие, защото във всеки елемент ни се разкрива вътрешната светлина, допълнителната енергия.

Навремето разузнавачите, изпратени по земите на Израел, след четиридесет години скитане из пустинята, разказвали за нейните огромни плодове. Именно това са имали те в предвид. Да, тежко е това, но друг изход няма. Aко искаш да добиеш блага за цялото общество, необходимо е да отмениш, да ликвидираш противоположността ни с Природата.

От урок по книга „Зоар”, 12.08.2011

[51082]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: На какво трябва да се фокусираме: на външното разпространение или на вътрешната връзка?

Отговор: На първо  място – широко разпространение, така че колкото може повече хора да знаят за това, че кризата може да бъде преодоляна, че всъщност това не е криза. Точно както за раби Шимон падението пред решаващия подем се е оказало всъщност прекрасно нужно състояние.

Кризата е призвана за наше благо. Възползвайки се правилно от нея, ние леко, спокойно и просто ще достигнем до най-хубавото състояние.

Попитаха ме не отдавна: “С какво да замени човек стремежа към още повече, отколкото му е необходимо, от това което е нужно за нормален живот?“ Ето това в основи ние трябва да обясним на хората.

Кризата действително е за наше благо. Ние и така ще достигнем до състоянието на пълно равновесие помежду си, равновесие с природата. Няма къде да се скрием от това: или нейната матрица, приближавайки се към нас със сила, ще ни реже на парченца и ще ни съединява отново в една “каша“, в едно общо “тесто“, или по желание сами ще вървим към това, да изменим себе си и да се съединим. Но разликата е огромна.

Ако ние правилно разбираме това движение, то кризата – разбира се е за наше благо. Трагичният живот, който заплашва нас и децата ни, можем да го превърнем в прекрасно възхождане. И точно това трябва да обясним на колкото се може по-голямо количество хора.

Докато кабала се е разпространявала в тънка струйка от учител на ученик, били са достатъчни няколко души и високото знание, за да го предават максимално, точно и ясно. Но сега това ручейче е станало широк поток, в който се въвлича цялото човечество. Настъпва глобална, интегрална криза и става дума вече не за висотата на преподаване, не за тънкостите, а за ширината и достъпността.

Точно за тази цел Баал а-Сулам е написал статии като „Даряването на Тора“, “Поръчителство“ и “Свобода на волята“, които представляват началните сведения, правилно разпределени и насочени към колкото се може по-широка аудитория.

В наше време общата сила за поправяне се заключава именно в масата, в огромната маса. Благодарение на нас тя ще започне да разбира в какво се състои работата, ние облекчаваме нейния живот с любов към нея, а тя в отговор ще подтикне и нас в това число. Във връзка с това е казано, че народите на света ни носят към Храма на Твореца, тоест ни повдигат. Именно благодарение на това, че ние предаваме на тях методиката, те ни издигат.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45690]

Filed under: Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал a-Сулам. От статията ”Мир”: Много е важно да разбереш законите на природата, да разбереш, какво тя иска от нас и да не бъдеш безжалостно наказан от нея.

…Природата задължава всеки човек да получава всичко, което му е необходимо от обществото и да го отдава после на обществото, работейки за неговото благо.

Ние трябва да постигнем равновесие с природата. Равновесие с природата означава, че аз получавам и отдавам еднакъв обем, явявайки се нормален член от обществото, – т.е. аз получавам за себе си толкова, колкото е необходимо за моето съществувание, а отдавам толкова, колкото съм в състояние, до отказ.

Това се нарича равен обем, тъй като само в този случай аз поддържам нормалното функциониране на целия обществен организъм, като клетка в здраво тяло.

Представете си, доколко такъв принцип на получаване и отдаване ни се струва неравнозначен. Да допуснем, аз получавам две хиляди калории на ден за поддръжка на своя организъм, отпуска, почивка, медицинска помощ и др. Получавам обслужване за мен и семейството ми – всичко, което е минимално необходимо за моето напредване. Но затова, аз съм задължен да дам всичко от себе си, всичко на което съм способен, максимално ефективно за полза на обществото.

При това тук няма и не може да има никакви сметки. Сметката е много проста – до изнемогване. Ти трябва просто всичко да отдаваш, като на най-обичания от теб. Тогава ти се броиш за хармоничен член на обществото, само таково общество ще може да функционира.

Всъщност ние към това се стремим: нашето човешко общество ще се проявява все повече, като затворена интегрална система и тогава от всеки ще се изисква все по-голямо включване един в друг, по подобие на клетките в човешкото тяло, където всяка живее и функционира само, за да дава всичко на тялото, за да живее. Ето, до такова състояние трябва да достигнем – съзнателно!

Тази добавка е стряскаща – много стряскаща. Та нали ако ме бяха накарали да правя това, изхождайки от егоистически сметки – да речем ми покажат, че всички хора на земята са мои най-любимите деца, ако са ми дали такова усещане – тогава аз ден и нощ бих се грижил за тях, като родители за любимото си дете. Аз нямаше да имам с това никакви проблеми.

Тъкмо обратното, на мен ми показват, че те са ми напълно безразлични и даже ги ненавиждам, абсолютно не ме вълнуват, нито пък какво ще им се случи. И аз трябва да превъзмогна своето пренебрежение и ненавист, и да започна да се отнасям към тях с любов и нежност. Това звучи ужасно, като несправедливо искане от страна на природата относно човека, който тя е създала такъв дребнав, нищожен, жалък, егоистичен.”И ние трябва така да се променим? С каква сила? За какво? С каква цел?”

Този проблем, стои пред нас – всъщност изключително важен, сериозен, неразрешим на нашето ниво. Но все пак той съществува и заплашвайки ни приближава.

Законът за подобие в природата, който ни обяснява науката кабала, ни изглежда просто неизпълним – да бъдем в пълна хармония с природата, като клетките на здравия организъм или частите на интегралната аналогова система, в която всичко е уравновесено: всичките входове и изходи, всичките и вътрешни звена и елементи работещи в съзвучие помежду си. Затова задачата се решава комплексно вътре в цялата система едновременно.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43624]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В нашия свят ние се намираме на животинско стъпало и затова можем да вземем от природата само, колкото е необходимо за живота на тялото. Въпреки това ние изпомпваме нейните ресурси заради нуждите на човешкото ниво.

За разлика от животинското ниво, „човекът в мен“ изисква добавки: пари, уважение и знания. Тези желания не трябва да се удовлетворяват чрез насилие над природата.

Аз вземам от нея няколко килограма метал, наречен „злато“ и с това удовлетворявам своята суета и властолюбие. Каква е връзката между метала и липсата на власт? Защо използвам ресурси от едно ниво за нуждите на друго? Това е съвсем неправилно.

Желанията, сввързани с храната, секса и семейството, трябва да се удовлетворяват в съответствие с природните начала. С това ти не разрушаваш природата, тъй като действаш на животинско ниво. Ако на зайците в гората не им стига храна, тяхното количество се намалява. По този начин и ти се намираш в равновесие с природата, слят с нея. Но вместо това, ти изкуствено се поставяш над природата, експлоатирайки нейните нива, за да задействаш човешкото стъпало.

Истинското поправяне на човешко стъпало трябва да бъде различно: ти използваш природата за необходимите си потребности, а всички останали усилия обръщаш към връзката между хората. Така ти поправяш своите стремежи към пари, почести и знания.

В противен случай, ти разрушаваш животинското и растително ниво – което и наблюдаваме днес.

Ако в отношенията си с природата ние не използвахме своите желания за богатство, почести и знания, щяхме да бъдем по-малобройни на Земята – да допуснем – 1 милиард. Нашият живот щеше да е по-прост, и нямаше да експлоатираме своите човешки желания, а щяхме да ги поправяме. В резултат на което, бихме съществували в равновесие и хармония с природата на неживо, растително и животинско ниво, а също и на човешкото стъпало.

При това човешкото стъпало би ни подарило усещане за вътрешната същност на природата, висшата сила, която е скрита в нея. Поправили желанията за пари, почести и знания, бихме проникнали във вътрешността на природата и бихме проявили нейната дълбока същност – вечност и съвършенство.

От урока по статията „Мир в света“, 01.05.2011

[41904]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще ни даде равновесието с природата?

Отговор: Когато всички сили са балансирани, ние се намираме в състояние на покой. Природата ни показва това чрез примера с изравняването на температурата, на натиска и на други величини.

В човешкото развитие на материално ниво „покой” е постоянния стремеж да бъдат балансирани противоположните сили. По този начин се учим да бъдем в равновесие. То се променя от състояние в състояние, от стъпало на стъпало –  и в резултат израстваме, създавайки все по-мащабен баланс.

Друг изход няма – ние ще продължим да се развиваме, но по добрия път на нашето развитие ще вървим в състояние на покой. Под непрекъснатото въздействие на различни сили се променяме ние самите, а също и външните условия. Това ни хвърля в непрестанно безпокойство, в неспирно търсене – но същевременно, именно това е покоят. Защото не се подлагаме под ударите на отрицателните сили на природата, а напротив – поддържаме с нея взаимно разбиране и взаимодействие.

Важно е да помним, че природата е нашата „обвивка”. Намираме се вътре в нейната сфера и нищо не можем да направим по този въпрос. Само се учим, как трябва да постъпваме в дадените условия.

Не можем да спрем въздействието на двете противоположни сили, защото тяхното предназначение е да ни развиват. Ако ги приемем именно с цел развитие, ако разберем, че тяхната програма е насочена към равновесието, което ще се прояви в единението на обществото, тогава ще се развиваме по добрия начин, комфортно, подслаждайки неприятните моменти.

Това е начинът, по който равновесието с природата ни дава покой – не спиране по пътя, а спокойно, мирно развитие. Защото, не можем да спрем природата, но можем отново и отново да намираме точката на равновесие, постоянно да успяваме да се задържаме на линията, която съставят тези точки.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39326]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В природата действат две противоположни сили, но тя ги принуждава към взаимен баланс на всички нива. Всичко се стреми към равновесие.

Изключение прави само човешкото ниво. Природата по странен начин ми е оставила „свободна територия“ – човешкото общество. С развитието си то не идва до равновесие, а напротив – до дисбаланс: хората желаят само разрушения един на друг.

Днес се намираме пред големи сътресения. Тъй като сме свързани заедно, зависим един от друг, и затова всеки може да предизвика такъв дисбаланс, който да унищожи целия свят.

И ето тук, за разлика от предишните нива на развитие, ние можем сами да създадем баланс. Тук получаваме „картите в ръце“, за да постигнем самостоятелно, на своя территория, равновесие с природата. Тя оставя това на тебе – возможността да станеш свободен, здравомислещ и чувствителен човек, независим от природата.

Ако ти, както преди искаш, природата да действа вместо тебе, то ще си останеш животно.

Или ще те управляват, или работи сам и запълни празнината. Именно тук човек трябва да изпълни своето предназначение и да създаде равновесие, което да компенсира всички дисбаланси.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39320]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Първият принцип на възпитанието е: „Природата е единна, ние сме противоположни на нея”.

Втората част: „Взаимовръзката – като условие за равновесието”:

Всяка част на природата се стреми към равновесие и хармония (на езика на науката – към хомеостаза). Така и ние, явявайки се части от природната система, сме задължени да достигнем равновесието и хармонията.

За разлика от неживата, растителната и животинската природа, която се стреми към равновесието инстинктивно, ние трябва да достигнем до единството и взаимното зачитане на интересите, вследствие на осъзнато развитие. В това е уникалната разлика на човека от всички останали елементи на природата.

Човекът трябва да разкрие дисбаланса – осмислено, осъзнато, чувствено и разсъдливо. Трябва да види всичко положително и отрицателно: доколко той е противоположен и доколко е балансиран. Той трябва да чувства това, да развива в себе си възприемчивост към това – все повече и повече, до такава степен, че именно чувствителността към равновесието с природата да го води по стъпалата на развитието до самия връх.

Както казва Баал а-Сулам, ние сме получили кабалистичната методика, за това да отгледаме в себе си осъзнаването на злото. В това е цялата причина: ние пристъпваме към новото възпитание, за да осъзнаем своето зло. Защото повече от това и не ни е нужно. Усетили злото, ние по природа бягаме от него, отделяме се точно толкова, че да престанем да го усещаме. А значи, повишавайки в себе си чувствителността към злото, аз ще се отделям от него още и още – винаги на такова разстояние, след което то не се чувства.

Злото се разкрива в нашата взаимна ненавист, заради която ние сме противоположни на природата на мирозданието. Това е проблемът, който стои пред нас днес, – да свържем всички беди и нещастия на съвременния свят с отсъствието на връзката помежду ни, или, казано по друг начин, с нашето несъответствие с глобалната природа.

Нашата главна беда е отсъствието на връзката. Проблемът не е в изтощаването на природните ресурси и не е в замърсяването. Всъщност, това не е важно. Природата има сили, за да се очисти и да се върне към поправено състояние, – но и това зависи изключително от нашата добра взаимовръзка.

Трябва да гледаме не на природата, а на това, което се случва между нас. С това ние ще достигнем и подобието с нея.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38224]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→