Защо не си молил?

Спомням си, когато бяхме с него в гората Бен Шемен и аз бях  много ядосан за нещо, на всичко по света! И започнах да говоря, без да се сдържам, че всичко наоколо е лошо, и всички са лоши, и аз не напредвам, и всички сили се губят напразно…

РАБАШ не ме прекъсваше, гледаше ме, слушаше и когато спрях, изведнъж каза: „А защо не си молил?”

Той ме порази. Изведнъж разбрах, че съм бил изпълнен с този гняв и не съм молил, а съм изисквал всичко около мен да се промени.  Всичко, но не и аз.

„Защо не си молил?” – това за него беше толкова естествен въпрос. Защо човек не моли за поправяне? Не на всички наоколо, а на  себе си? На своя егоизъм, който го изяжда? Крещи, възмущава се… и не моли. И не разбира, че именно в това е цялата работа. В това да почувства, че врагът е в теб и само с него трябва да се бориш. И в същото време, че „няма никой, освен Него”, и само обръщението към Твореца е ефективно. Но молбата трябва да бъде от сърцето, не както е написано, не с молитва, научена по книжка, не, а от разбитото сърце.

Аз видях как го правеше РАБАШ. Правеше го през цялото време.

Следва продължение…

[244505]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Кафееното зърно

В това свое решение се държиш известно време, промиваш се с мисли за това, че всичко в нашия свят – са клони на духовните корени, но те вече се отнасят към егоистичното желание. Затова трябва изцяло да ги отрежеш в Песах…

И „режеш” – седиш, сортираш кафеени зърна, купихме кафето зелено, първо го сортирахме, гледахме да няма никакви недостатъци, буболечки, едва тогава го печахме, мелехме и след това го пиехме. И ето, сортираш тези зърна, сортираш… и изведнъж разбираш, че повече не можеш.

Помня, че по време на това сортиране аз се „счупих”. Паднах на облегалката на стола, гледах с омраза планината от непроверени зърна, пуших една след друга цигари и мислех: „Е, това е някаква глупост, глупост!..”

И тук дойде РАБАШ, седна срещу мен, взе в ръката си едно зърно, вдигна го на нивото очите си и каза: „Аз седя и проверявам зърна, ето тези малки зрънца кафе. Аз ги проверявам много внимателно, много!… Искам те да бъдат чисти и хубави, за да може кафето, което ще получим от тях, да го изпият моите другари, – остави зърното настрана, взе друго, – А това зрънце проверявам за моя учител, – каза той и ме погледна. – Моят учител много обича кафе. Правя го за него”

Това беше много трудно учение, много! Какво почувствах? Срам. В мен всичко отвътре гореше! А РАБАШ стана и си отиде.

Аз се притиснах до зърната. Думите на РАБАШ звучаха в мен, всяка дума.

Но това продължи само няколко минути.

Шокът премина  и аз отново не можех да се принудя да продължа!

Почувствах неземни препятствия.

Ако ми беше казал същото, когато току-що бях пристигнал в страната:  „Сортирай кафе и ще получиш пари за това ”,  –  бих се съгласил и бих го правил правилно и добре.

А тук – за да служиш на Учителя, когото смятам за велик, за най-великия! Седя и не мога да мръдна от мястото си.

И разбирам, че тук вече се включват неземни препятствия.

Следва продължение…

[244232]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Рабаш иска да говори с теб

Аз започнах да уча през зимата, а след два – три месеца, близо до Песах, Гилел ми каза: „Михаел, РАБАШ иска да поговори с теб насаме”.

Аз не се въодушевих много, напълно ме устройваше обучението при Гилел, то беше за мен. Но Гилел така странно ме погледна, че разбрах – трябва да отида при РАБАШ.

РАБАШ ме извика в кабинета си, седна срещу мен, отвори книгата и започна да учи с мен „Предисловие към книга Зоар”/1/.

Аз и преди се бях опитвал да чета това предисловие, но ми беше трудно да проникна в него.  Баал Сулам започва статията с това, че задава цяла поредица от въпроси: „Каква е нашата същност?”, „Каква е нашата роля в дългата верига на действителността, в която сме нейните най-малки брънки?”…

РАБАШ четеше тези въпроси и в движение обясняваше. „Как е възможно  от Вечното, което няма начало и край, да произлязат творения нищожни, временни и непълноценни?” – четеше той.

Той отговаря, аз слушам внимателно, и се хващам да мисля, че наистина не разбирам за какво говори.

А РАБАШ продължава да чете по-нататък.

От втория или третия пункт на това предисловие аз абсолютно спрях да го разбирам. Не възприемах думите. Не можех да ги съединя заедно, да ги свържа в разума, а още повече в сърцето. Хващах се за мисъл и веднага я губех.

Не, това не бяха тайните на Тора или нещо отвлечено. Но аз се чувствах пълен идиот. Тъй като бях свикнал да възприемам материала, да се обличам в него, да го изяснявам, да чертая, да пиша. А тук, с моето образование, дори нямаше за какво да се хвана.

Примерно след час, РАБАШ каза: „Добре, достатъчно за днес. Ще продължим следващия път”. Аз излязох със смесено чувство на раздразнение към него, към себе си, но с решение, че следващия път вече  ще разбера всичко.

Следващият път настъпи след няколко дни.

Гилел пак ми каза: „Ако искаш, днес, след нашия урок, можеш да отидеш при Ребе/2/”.

И отново имах урок с него, и отново нищо не разбрах.

След това Гилел повече не ми предложи да отида при Рабаш.

Следва продължение…

/1/Една от встъпителните лекции на Баал а-Сулам, с която започват да изучават кабала.

/2/Ребе – уважително обръщение към равин прието у ашкеназските евреи. Съответства на думата АДМОР. Така се нарича духовния водач при хасидите. Абревиатурата на думите е адонену морену ве-раббено: господин, учител и наставник наш.

[242364]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Какво беше Вашето отношение към учителя Ви?

Отговор: Колкото повече постигах Висшия Свят, толкова повече уважавах, ценях и боготворях Рабаш, защото виждах, доколко този човек във всичко е пожертвал себе си, за да разпространява Кабала, да предава наследството си на идващото поколение.

Всеки ден чувствам, че всичко, което е в мен, отново оживява благодарение на него.

Въпрос: Когато започнахте да изучавате Кабала при него, промени ли се нещо в отношението Ви към света и живота?

Отговор: Не, нищо не се измени, тъй като много години още преди Рабаш, започнах да се стремя към познанието на смисъла на живота. Търсех Учител, преминах през много, но бързо се отказвах от тях, защото разбирах, че не е това, което търся. Те ми казваха: ”Научи това, пък после ще видим. Направи онова, пък после ще видим.” С други думи, всичко беше много формално. И само Рабаш беше готов да отговаря на въпроси и даде да разбера, че в методиката на Баал а-Сулам има всичко. Всъщност, в нея няма нищо ново, но е написана във вид подходящ за нашето поколение. А всички останали методики са много древни, не са предвидени за психологията на съвременния човек.

От урок на руски език 07.01.2018

[223686]

Filed under: Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Защо хората харесват да гледат чуждите чувства в киното, в сериалите? Това дефицит на собствени чувства и преживявания ли е?

Отговор: Не. Това не са чужди чувства. Аз ги пренасям върху себе си и тогава съпреживявам, съчувствам на героите. Хората плащат много пари, за да изпитат чувства, каращи ги да плачат. Например, летят до Германия, за да гледат опера и т.н.

Рабаш има една статия, където той пише, че тези чувства, които в даден момент сам не преживяваш, но или си ги преживял в миналото, или можеш да усетиш от състрадание към другите, идват при тебе в състояние на така нареченото „подслаждане“.

И макар то да предизвиква в теб горчивина, но приятна горчивина, която само подсилва сладостта. Така че ние обичаме малко да поплачем, малко да потъгуваме, защото това още повече подчертава възможността да се насладим, да се радваме.

Въпрос: Някога казхте, че киното е възникнало като изкуство на състраданието. А филмите на ужасите? За какво да ги гледа човек?

Отговор: Тези филми все пак разширяват границите на представата на човека и малко разтърсват. В края на краищата, имаме много малко емоции в живота. Ние „замръзваме“ в своето ежедневие.

Реплика: Има теория, че ако детето гледа екшън филми и филми на ужасите, то на него вече са му достатъчни тези впечатления, и то няма да ги въплъщава в живота. А има и друго мнение, че това е лошо влияе върху децата, те стават по-жестоки.

Отговор: Разбира се. Те свикват с жестокостта. Освен това, лошият пример е заразителен. Смятам, че това в никакъв случай не трябва да се допуска.

От урока на руски език, 13.08.2017

[217760]

Filed under: Възпитание на децата, Общи - Няма коментари→

М. Лайтман: „Как да се придвижваме напред?” – попитах Рабаш.

Той отговори: „Нищо няма да ти помогне, ти се нуждаеш от група”.

Самият ти нищо не можеш да разкриеш. Имаш само точка в сърцето, желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти си длъжен да поставиш групата между себе си и Твореца. И тогава тя ще стане тази „подложка”, където ще усещаш Твореца”. Не можеш да го усетиш по друг начин. В противен случай това пространство остава за теб празно, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

С това Рабаш отбеляза условието за духовното придвижване на всеки от последното поколение, започвайки от 21 век до края на поправянето.

Filed under: Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Кабала, Уебинари - Няма коментари→

Въпрос: Как да намерим правилния учител? Как да не сгреша, ако се намирам под властта на егоистичните илюзии? Как да намеря учител в анти-егоизма и да не сгреша в казаното „Много пътища водят към Твореца“.

Отговор: Нужно е разбиране на това, що се отнася до „има много пътища към Твореца“. Не се прикривайте с гръмки фрази, които егоизмът ви може да тълкува както му е угодно.

Учител е този, когото в духовния смисъл на думата възприемат безприкословно в напътствията му към Висшия. Иначе ще тръгнете по ваш път, а той е предварително обречен.

Въпрос: Но ако се намирам под властта на егоистичните желания, как мога да определя това ли е учителя или не?

Отговор: Никак! Както не е известен пътя на човека в живота, така е неизвестен и неговия път към учителя.

Как мога да обясня, защо съм избрал Рабаш? Не заради това, че през една зимна вечер пътувах 30 км до друг град и там случайно влязох в тъмно, неуютно помещение и в страничната малка стаичка намерих шестима старци, сред които беше Рабаш. Как можете да си представите такова нещо?! Никак. Това е висша съдба, орис.

Освен това, то беше предшествано от многогодишно търсене, но по никакъв начин не може да бъде обяснено по рационален път.

Затова, намирайки се в търсене на своя учител, много идват и си отиват. Може да им се усмихне щастието и да намерят някой друг.

И аз съм за това, те да търсят. Казано е, че човек може да се учи само в това място, към което се прилепя със сърцето си.

От урока на руски език, 07.08.2016

[199003]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Защо жената постоянно е недоволна от всичко? Какво да направя, за да бъде жената доволна и спокойна?

Отговор: За жената в нашия свят има много малко обекти на напълване – основно това са мъжът, семейството, децата, вниманието към нея.

А удовлетворена ли е тя от всичко това? От мъжа – понякога. От децата – дотогава, докато се грижи за тях и това я напълва. При това удовлетворението от семейството не зависи само вътре в семейството, защото на това влияят хиляди всевъзможни външни източници.

Затова жената в нашия свят много повече е подложена на усещането на липса, на недостиг и тревоги отколкото мъжа. Това е следствие от Малхут, която постоянно се намира в усещане на недостиг.

Изглежда, че няма нищо по-просто от това да дадем напълване на жената: малко внимание от мъжа, от децата и усещането им за правилна добра връзка с нея – с жената, майката, съпругата и това напълно ще я удовлетвори. Колко малко ѝ трябва, но колко е неосъществимо!

Въпрос: Защо не можем да дадем на жената такова усещане?

Отговор: Защото в това се заключава цялата основа на природата – егоизмът не може да бъде напълнен в неговото изначално непоправено състояние, и жената олицетворява това. Затова по-голямата маса от тези, които се устремяват към кабала са жени.

В тях съществува огромен въпрос за смисъла на живота. Да, не до такава степен, както при мъжете, но неудовлетвореността от живота усещат именно те.

Рабаш казваше: „На мъжа му е достатъчно да погледа футбол, да види красива жена, да пие по бира с приятели в бара – и това е, в живота всичко е наред“.

А колко напълвания са нужни на жената, и всички те не зависят от нея!

Аз мога да си купя бутилка бира, да седя и да се наслаждавам. Приятели, цигара, халба бира, футбол, красиви жени – гледай колко наслаждения има в живота! Всичко е създадено за мъжа. А за нещастната жена? Само зависимост от всички.
Затова трябва да разбираме нейната природа.

Въпрос: И да я подкрепяме?

Отговор: Работата е там, че това няма да помогне. Разбира се, че трябва доколкото е възможно да облекчаваме нейните страдания в този свят, разбирайки техния източник, но в крайна сметка жената ще се успокои само ако ние, кабалистите, обединявайки се помежду си, достигнем такова състояние, когато тя ще чувства излизащата от нас светлина. Само с това тя ще се напълни.

От урока на руски език, 09.06.2016
[195851]

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Автори на статиите са членове на кабалистичната организация Бней Барух и мои дългогодишни ученици.

Професор Е. Елиав, Ph.D., Квантов химик

В. Плинер, Ph.D., химик

Науката на новото поколение

Повечето учени все по-често и по-често стигат до извода, че съвременната наука, а заедно с нея и цялата цивилизация, влизат в период на стагнация и самоунищожение. И в рамките на съществуващите обществени парадигми – морални, потребителски, политико-икономически, религиозно-етични и чисто научни, тази криза е непреодолима.

Ако тази криза е непреодолима в рамките на съществуващите обществени парадигми, то ние трябва да мислим как да излезем от тези рамки. Помните ли твърдението на А. Айнщайн за това, че е невъзможно да се реши проблема на същото ниво, на което той е възникнал? Изследователят трябва да „застане” на по-висока степен, за да има възможност максимално пълно да оцени и изследва някаква материална форма на съществуване на нашата реалност.

Всички неща в нашия свят се делят условно на нежива, растителна, животинска и човешка част. От нашето ниво най-пълно можем да изследваме „най-отдалечената” от нас, неживата част на природата, по-малко пълноценно растителната, още по-малко животинската, и вече остават само трохи за нашата човешка природа. Защо става така?

Защото в нас самите има всички нива на Природата и ние, всъщност, винаги изследваме част от самите себе си. Колкото по-близо до нивото „човек” е изследвания материал (от чисто физическите явления или растителните и животинските, до психиката на човека), с толкова по-малка точност можем да постигнем изследваното.

Затова, за разрешаване на кризисната ситуация е нужно да използваме друга научна парадигма, като абсолютна „свръх-наука”. Тя трябва да описва целия наш свят от по-висока степен.

Някои учени (квантови физици, еволюционни биолози, психолози) започват да предполагат за възможности да се работи на по-високи нива на реалността, които притежават единно универсално съзнание. Това става на основата на измененията на егоистичните връзки между хората и с природата на алтруистични.

Ако си спомним, че новото е добре забравеното старо, то такава концепция има. Тя е задълбочено разработена теоретично и изпробвана експериментално в съответствие с най-строгите научни критерии.

Тази концепция не е нещо повече от „науката кабала”, може би най-древната и в същото време логически последователна, интегрална и универсална наука, включително за съзнанието.

Често тя се почита като „религиозно-мистично”, езотерично течение в юдаизма, претендиращо за разбиране на ролята и целите на Твореца, природата на човека, смисъла на неговото съществуване. Това, че кабала претендира за разбиране на ролята и целите на Природата и Човека е истина, но в нея няма мистично, езотерично и религиозно. (отношенията на кабала и религията е тема на отделна статия).

Кабала, излизаща на авансцената като съвременна наука, произлиза от учението на великия учен кабалист на 16-ти век Ари (1534-1572), от неговата „Лурианска кабала”. Тя е станала основа на новата методология, която с усилията на поколения кабалисти: Баал Шем Тов, Авраам Кук (1865-1935), Йехуда Ашлаг (Баал а-Сулам) (1886-1954), Рабаш (1907-1991) и техния приемник Михаел Лайтман е била изчистена от мистификация и адаптирана към научно възприемане от съвременния човек.

Според кабала, Творецът е единната управляваща сила, която се проявява в нашия свят като Природата. В статията „Същност на науката кабала” Баал Сулам е дал следното определение на тази наука:

„Тази мъдрост представя себе си ни повече, ни по-малко като ред на слизането на корените, обусловен от връзката между причините и следствията, подчиняващи се на постоянните и абсолютни закони, които са свързани помежду си и са насочени към една възвишена, но много скрита цел, наречена „разкриване Божествеността на Твореца на Неговите творения в този свят“.

Изчистена от мистификации и адаптирана към съвременните условия, кабала съдържа пълно и точно описание на цялата йерархична система на нивата на реалността, включваща нашия физически свят, като краен случай на по-висшите светове.

Всички светове (висшия, духовния и нашия материален) се разглеждат в кабала като части на единен организъм, като части на единна Природа, на едно мироздание. То (мирозданието) се създава във висшия свят, който действа като опитен програмист, съставящ алгоритъм на комплексна програма, реализираща се в явленията на нашия свят под действието на т.н природни закони.

Тези закони, сформирани първоначално в информационен вид, се проявяват в нашия свят съгласно причинно-следствени връзки, за които пише Баал Сулам, и се възприемат от индивидуалното съзнание на човека в материална форма на 4-те нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко. Тук те, както е написано по-горе, могат да бъдат частично постигнати от човека-експериментатор, който, както и всичко останало, също се явява продукт на материализацията на описаното по-горе външно програмно обезпечаване.

Важно е да отбележим, че петте органа на чувствата, чрез които човек постига реалността, сериозно казано, не са такива. В действителност, вместо петте сетивни органа, ние имаме пет прегради. Ретината на окото, тъпанчето, обонятелния нерв, вкусовите рецептори, покритието на кожата са непроницаеми прегради, които изцяло отделят вътрешния свят на човека от нещо външно.

От тези пет „сензора” информацията постъпва в мозъка на човека във вид на „електрохимични сигнали”. Но тези информационни потоци по никакъв начин обективно не отразяват „картината” на външния свят, който ни обкръжава, защото, строго казано, ние не можем определено да утвърдим, че точно в тъпанчето се чука. Ние не знаем това!

Нашето съзнание извършва анализ на слуховите образи, избирайки от предходния „жизнен опит”, нужната аналогия, чукането на вратата или плача на детето, например. Същата е ситуацията и с другите ни „сетивни органи”, било то ретината на окото, обонятелния нерв или вкусовите рецептори, или клетките на кожата.

Кабала се придържа точно към този строг подход. Ние нямаме развити сетивни органи, способни да постигнат външната реалност. Но ние точно знаем, че тя съществува! Кабалистите, постигнали тази реалност, я наричат висш свят. Именно оттам постъпващите към нас сигнали съзнанието ни интерпретира като променящи се материални образи на „нашата реалност”.

В действителност не човекът постига тайните на Природата, а Природата ни ги разкрива като добър учител, „в нужното време и на нужното място”. Мъдрата Природа разкрива на хората само такива тайни, които те на дадено ниво на развитие са способни да разберат. Така работи т.н. „закон за подобието” или „закон за резонанса”.

И ние досега не можем да усетим висшия духовен свят, защото по свойствата си не сме подобни на това, което се случва там (както котката не може да постигне красотата на произведенията на Бетовен). Но кабала е методика, позволяваща да се развие във всеки човек способността да усети висшия духовен свят.

Зад картините на нашия свят човекът започва също да вижда и духовната реалност, чувствено да познава както самите явления в нашия свят, така и взаимовръзката им един с друг чрез техните духовни корени. С това ново ниво човекът вече може обективно да изследва нашия свят!

При това кабала отговаря с най-строгите критерии на истинската наука: емперичност, последователност и безупречност на логичните построявания, наличие на развит и адекватен понятно-математичен апарат и език, повторяемост на резултатите от експериментите от независими изследователи при условията на изпълнените от тях всички методологични изисквания.

Кабала е щателно коригирана от практичен хилядолетен опит научна методология за построяване на следващото ниво на съзнателната и целенасочена еволюция на човека. Нивото, характеризиращо пълната хармония между човешкото общество и Природата.

Кабалистичното познание на реалността произлиза, в крайна сметка, не от нивото на егоистичното възприемане на света от индивида, а от по-високото алтруистично ниво на човечеството, като единен жив организъм, обладаващ синергични чувства и разум. Тя, в крайна сметка, разрешава изброените по-горе кризи, както в науката, така и в обществото, а също позволява на човека, работейки сякаш от друго измерение, да хармонизира цялата система на мирозданието.

[196944]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Конгресът в Москва. Урок №3

Вратата на сълзите е особена врата, която води към Твореца. Има много врати към Твореца, но само една се отваря – вратата на сълзите.

В Зоар е обяснено много лесно: има само един вход към Твореца и няма защо да се бъркаме и лутаме.

Човекът влиза в контакт с висшата сила, когато плаче истински от безсилие, от невъзможността да живее повече така, от това, че е отдал всичко, което е могъл. И тогава се разтърсва от сълзи и Творецът му се разкрива.

Веднъж се опитах да заплача пред Рабаш от цялото си сърце. В отговор на това той ми се изсмя в лицето. Тогава бях готов да го разкъсам. Но какво да направиш. Така беше на сравнително ранен етап на обучение.

Действително всички врати са заключени, освен вратата на сълзите. Човекът разкривайки целия си егоизъм, цялото си желание, отдавайки и съотнасяйки всичко към Твореца, достига до най-последното си състояние: „Край! Нищо повече не мога да направя!“

Но ако не получава отговор, значи това са напразни сълзи, като при дете, което плаче по всеки повод. Тогава трябва да продължи да работи и все някога всичко ще му се разкрие.

Правилното желание не се изразява в това, щото човекът да плаче задължително с горещи сълзи. Просто, от една страна, той се намира в състояние на собствено безсилие, а от друга – в огромно желание да отдаде на Твореца това, което Той му е приготвил, а Творецът не желае да го приеме.

В това състояние човекът изведнъж започва да разкрива, че в него има някакво материалистично егоистично желание, което, се оказва, дълбоко скрито в „чистите“ му духовни стремежи. И той започва да го чегърта от себе си, да се изчиства от него.

След това отново се обръща към Твореца с молба и изведнъж отново вижда, заседналото в него егоистично желание, макар по-рано да му се е струвало, че е абсолютно чист, светъл.

И тук главното е, в никакъв случай, да не се уморяваш, разбирайки, че отношението ти към Твореца е такова, каквото е и Неговото към теб. Извършва се абсолютна рефлексия. Творецът е висша светлина, която се намира в абсолютен покой, а творението е това, което се изменя.

Затова, ако ти се струва, че в Твореца съществуват някакви изменения, то тези изменения са в тебе и ти виждаш себе си като в криво огледало.Тъй като преди да поправиш себе си, ти и Твореца виждаш в обратно на себе си отражение – в негатив спрямо позитива.

Така е и казано: „Творецът е близък до тебе според степента, в която ти си близък до Твореца“. Баал Шем Тов е обяснил това с думите „Творецът е твоя сянка“. Тоест, ако можеш да наблюдаваш сянката си – своето отражение на фона на бялата светлина, то това е Твореца.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187826]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→