Рабаш, Шлавей Сулам, 1984, статия 2, „За любовта към приятелите„: Защо трябва да обичаме приятелите си? Поради каква причина съм избрал именно тези приятели и защо приятелите са избрали мен? Трябва ли всеки от приятелите ми да показва своята любов? Или е достатъчно да работи скромно над любовта към приятелите и не трябва да разкрива това, което е в сърцето му?

Тези въпроси без съмнение са важни. Всъщност, по принцип, не чувствам ни най-малка нужда от любов към приятелите си. От къде да спечеля сили? Как да убедя себе си? А най-важното, къде тук е ползата?

Ако ми обещаят нещо полезно, реално, възможно, то бих могъл да се убедя. Но ми казват само, че чрез любовта към приятелите ще спечеля възнаграждение, което е повече от всичко в този свят: не пари, не злато, не здраве, не забавления, а нещо много повече. И тъй като не виждам тази награда, любовта към приятелите не струва много пред мен.

Нека някой ми каже: „Обичай приятеля си и ще ти бъде добре“. Например, аз завися от човек, който може да ме измъкне от затвора. Ясно е, че съм готов на всичко за него, само и само да ми даде възможност да избягам. Но тук аз не виждам никакъв изход от затвора, не виждам голямата, истинска отплата за любовта към приятелите си. Разказват ми за висшия свят, но това много не ме влече.

Освен това, Рабаш пише, че аз съм избрал приятелите си, а те са избрали мен. Но извинете ме, кога ги избирах? И въобще, бих ли се спрял на тях, ако можех да избирам сред множество кандидати? От днешния състав бих взел един–двама, не повече. Оказва се, че никой не е избирал приятелите си.

И учител не сте избирали – напротив, вместо мен, вие, разбира се, бихте предпочели да видите някой по-стабилен и по-уважаван.

Е, къде е нашият избор?

Очевидно, по пътя на обединение в групата, аз трябва да почувствам всеки като толкова специален, че от цялото човечество, наистина бих избрал само тези приятели. Този етап все още е пред нас – да усетиш приятеля си, неговата душа, да се сближиш с него толкова, че той да се превърне в единствен от всички седем милиарда. И така с всеки в групата.

Освен това, Рабаш задава въпрос за това, трябва ли да придаваме на работата си, на своята любов някакъв външен израз: например, да позираме, да си подаряваме нещо един на друг и т.н.? Или, напротив, трябва да проявяваме скромност? В края на краищата, истинската работа се извършва вътре, а „декорациите“, както знаем, не струват много, защото може да се окажат ласкателство, лицемерие, измама. Всъщност аз не обичам никого – как мога да изразя нещо, което е необичайно за мен? Това е лъжа.

От друга страна, ако всеки един не показва в групата, че работи над приятелската любов, то той няма да има силата на групата.

Трябва да помним, че сме малки и слаби, че погрешно се въодушевяваме от външните прояви и затова трябва да ги използваме. Всеки трябва да се държи така, че приятелите му да видят: той извършва сериозна вътрешна работа, прилага големи усилия заради любовта към приятелите си и в действителност вече е достигнал в нея висока степен. Така ще напредваме.

От урока по статия на Рабаш, 24.01.2013

 [98788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Науката кабала и философията„: Всички познати, незабравими картини всъщност са непостоянни и съвсем не съществуват благодарение на собствените им свойства, а само отхвърлят и обличат форма под въздействие на определени фактори. Основа на материята е криещата се в нея сила.

По време на урок четем за силата, „рисуваща“ ни материята, която в действителност не съществува. Ако при това се държим заедно, ако мислим за тясно сплотяване на групата и искаме да проявим общата сила между нас, тогава разкриваме целия свят и живеем много по-ясен, по чувствен, по-интензивен живот отколкото днешния.

Това не е фантазия. Пробуждай тези сили. Сега се взираш сънено в приятелите си, а те в теб. Ами разбудете тези сили заедно – и ще разберете, че между вас лежат светове и че всичко зависи от степента на вашето свързване, сцепление в чувства и разум, в стремеж и порив, в желание заедно да усетите своята вътрешна същност. Внезапно ще видиш как абстрактната сила се превръща в нещо конкретно, осезаемо.

По-рано си забелязвал само „грубите“, материални сили: топло, студено, налягане и т.н. Но в човек са заложени сили, много по-тънки и мощни от тези, които действат дори в микрокосмоса, на суб-атомно ниво. Тези тънки сили ти разкриват истинската материя. Навлизайки в тази област, откриваш, че там  е началото и краят на всичко, там е цялото творение с неговата програма. А тук няма нищо освен външната, фалшива картина, която е призвана да те обърква и направлява към поправяне чрез лъжливи стимули, без да ти отнема свободата на волята и без да те превръща в робот.

Това разбиране трябва да ни устремява към главното – към развитие на тези сили, които са заложени между нас. Те са най-мощното „оръжие“ против цялото зло, срещу всички проблеми. Дори във въображаемия свят субатомните сили са много по-мощни от обикновените сили в микросвета. За да сблъскат частиците в колайдера, е нужна огромна енергия. Ние стъпваме в областта на нашите лични сили, действащи между приятелите. Тяхната мощ неизмеримо превишава възможностите на този свят.

Ето какво представлява истинската сила. Трябва само да се доберем до нея и да се научим да я управляваме. Тъй като без намерение за отдаване заради ближния, тя, разбира се, не ще се прояви.

Въпрос: Значи, в мен има сили, позволяващи да се разкрие нова реалност? Как да ги намеря?

Отговор: Започни да действаш, да прилагаш старание да оправиш връзката с приятелите си и да скланяш глава, като им позволиш да протегнат нишката за връзка към теб. Започни да ги събуждаш, за да ти донесат величието на целта. Тези усилия трябва да се прилагат ежедневно, ежесекундно, тъй като желанието за получаване се обновява постоянно и всеки път иска обновяване на целия наш комплекс от отношения. В това се състои работата.

Ако можеш по-правилно да ги пробуждаш и да строиш сили, свързващи те с другарите – силата на отдаване и силата на получаване – то ще откриеш, че взаимоотношенията между вас са много по-важни от материалния свят.

Това ще се случи, защото се учите, защото чакате светлината, възвръщаща към Източника – и тя ще ви окаже своето въздействие. Внезапно ще присвоиш най-висшата ценност във вашите взаимоотношения, а след това пряко в тях ще започнеш да разкриваш нова, духовна материя, много по-реална, отколкото тази, която те обкръжава днес. Тя ще бъде толкова мощна, тежка, убедителна, съществена, че ефимерната, илюзорна картина на нашия свят, ще се стопи на нейния фон.

От урока по статията „Кабала и философията“, 18.12.2012

[95768]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

[youtube id=“GtpEenFTr5g“ w=“495″]

Filed under: Клипове - Няма коментари→

[youtube id=“9X4ln4xO51s“ w=“495″]

Filed under: Клипове - Няма коментари→