Човек много греши, ако невярно си представя общата картина на действителността. В нея сметката се води не с отделния индивид, а с единния механизъм, какъвто е той всъщност.

Всички ние сме едно цяло, и не съществуват никога единични молитви, а има само молитва на множеството за общата система, която е невъзможно да се раздели на части.

И затова човек трябва постоянно да работи срещу своята въображаема обособеност, срещу целта, която му се струва лична.

Той трябва непрекъснато да се бори с пречките, рисуващи пред него разбитата действителност, вместо единната душа, пълна с висша светлина, според закона за подобие на свойствата.

Ако човек не коригира отклонението от истинската картина – тогава, разбира се, неговите действия са лоши и неправилни. Те само го карат да описва все нови кръгове, докато не открие грешка в диагностиката на истинското положение на нещата и не дойде до истинската молитва.

Цялата ни работа е да различаваме погрешността, отклонението от това, което съществува в действителността. Ние се вслушваме в думите на кабалистите или сами се опитваме да си представим действителността, за да открием разминаването, над което трябва да работим и да молим за поправяне.

Ние трябва да си представяме единството на Исраел, Тора и Твореца, да се стремим да изпълняваме съветите на кабалистите. Това е необходимо, иначе се отклоняваме от истината и попадаме във властта на лъжата, без дори да го съзнаваме.

От урока по статия от брошурата за Песах“, 14.04.2011

[40698]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Двете точки”, т.121: Тъй като всяка „ключалка” ни позволява да достигнем особена степен на управление от Твореца и те стават „входове” към стъпалата за постигането Му.

И тези стъпала, които ние придобиваме, преминавайки през „входовете”, образуват „залите” на мъдростта.

И се получи, че „ключалки”, „входове” и „зали” – това са три форми, изобразяващи се една след друга върху самата наша материя, на съдържащото се в нас желание за получаване.

И преди да го преобразуваме в получаване, заради доставянето на радост на Твореца, нашата материя превръща, съгласно усещаното от нас, светлина в тъмнина, сладостта в горчилка. Защото всички пътища на Неговото управление ни отделят от Него.

И през това време се образуват, от наличното в нас желание за получаване, „ключалки”. А след нашето преобразяване, когато се удостояваме с получаване заради отдаване, всички тези „ключалки” се превръщат във „входове”, а тези „входове” после стават „палати”.

Сами по себе си, всички наши пречки се превръщат в желания, пълни със светлина постижения, разбиране, осъзнаване на силата на отдаване.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 25.01.2011

[33657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, Предисловие, статия „Две точки”, п. 121: Затова силите на разделение се наричат „ключалки”, защото те заключват вратите към сближаване и ни отделят от Твореца.

Но ако ги преодолеем, така че те да не повлияят на любовта в нашето сърце, като я охлаждат, тогава тези ключалки се преобразяват, и стават „входове“, тъмнината се превръща в светлина, а горчивината става сладост.

Въпрос: Какво означава „да се охлажда любов в нашите сърца”?

Отговор: Ако човек изначално подготви себе си за факта, че той планира да постигне любовта на Твореца, т.е. свойството отдаване да стане любимо, признато и желано от него, така че да почувства свойството отдаване, което идва при него като огромна ценност и възнаграждение за всички усилия, които е положил – това означава, че той готви себе си за правилните действия.

Тогава, въз основа на правилната подготовка, той гледа различно на всички смущения, които идват, за да го охладят, да го отблъснат от любовта към Твореца, от приближаване към свойството отдаване. Той ги вижда като помощ, защото имено чрез тяхното преодоляване, той става по-силен, по-разбран, по-храбър и по-учен, и чрез по-голямото разбиране, усещане и сила се издига до свойството отдаване.

Например, ако искам да бъда физически силен, тогава всички мои занимания с тежести, подскоци и бягане за мен са тренировка, която ще ми позволи да стана по-силен. Всичко зависи от подготовката. Ако не искам да бъда по-силен, ако това не ме тревожи, тогава всички прегради, издигащи се по моя път, ще ме лишат от желанието да напредна. Аз ще ги избегна и въобще няма да им се радвам.

Виждам ли преградите като помощ, изпратена ми свише, за да ме развият и издигнат до нивото на Твореца, или не? Това зависи от моя стремеж, подготовка и подкрепа на обкръжението. Това е единственият начин, по който можем да напреднем. Всичко зависи от подготовката. Преди да отворя книгата, да достигна до групата, да започна да уча или мисля за нещо, аз задавам въпроса „Защо правя това? И за какво трябва да мисля?”. Единственото, за което трябва да мисля е как да направя оценка съгласно анализа „истина/лъжа”, а не съгласно усещането „горчиво/сладко”. Тогава, аз веднага се опитвам да изградя моите различия, основани на анализите „истина/лъжа”. А ако е така, тогава аз поне зная, че не съм там, че не го искам и т.н. Но въпреки всичко, аз различавам истината: Кой съм аз сега и какво се случва вътре и извън мен?

Това е задължително! И всичко тук зависи от обкръжението, от подготовката на обкръжаващата среда. Едно зърно не може да се развие освен ако средата не му осигури всичко, от което се нуждае за да порасте. Само по себе си то просто би изсъхнало. Трябва да има обкръжение, което пробужда човека и работи над него.

Представете си, че се намирате в обкръжение, в което всеки ви окуражава да бъдете физически силен. Тогава вие се учите от тях и заедно с тях участвате във всички тренировки. Те скачат и вдигат тежести от сутрин до вечер! Защо? Защото това е целта. И вие започвате да правите същите неща, без значение дали искате или не, защото сте получили важността на целта от тях. Вие виждате всяка една пречка, всяка тежест, която трябва да вдигнете, всяко упражнение, което трябва да направите, като възможност, дадена ви да пораснете. Няма друга възможност.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 25.01.2011

[33663]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Обединението с другарите – това е мястото, където откривам духовния свят. В мига, в който успея да съединя нашите желания, аз ще отворя в точката на свързване отвор, вход, навътре във висшия свят!

Той внезапно ще се отвори и разшири, а след него, ще открия нов духовен обем/желание.

И разбира се, около точката на входа, който трябва да ми се разкрие, има много препятствия. Но това не са пречки – те се стараят да ме орентират правилно към входа в духовното, и сякаш ми подлагат крак от всички страни.

Но ако сега не се отчая, а разбера, че това работи като „помощ от противоположното“, тогава ще премина през всички препятствия и ще вляза в духовния свят. Входът за там се отваря в същата тази точка.

Сега ни се струва труден и невъзможен, но той изведнъж ще се отвори така, че ние сами ще се устремим направо натам! Няма да е нужно да оказваме натиск и да си пробиваме път – той, просто ще ни «засмуче» в себе си.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[30107]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Редом с нас, като че ли през цялото време присъстват някакви вътрешни спънки – фараонът, принуждаващ ни да забравим за Твореца. Как трябва да се борим с него?

Отговор: Необходимо ни е да обичаме препятствията! Трябва да ги ненавиждаме, но с любов! Както сякаш си разкрил болестта и от една страна се радваш, че си я открил, а от друга страна, ненавиждаш нея самата.

Наистина всяко препятствие – това е пратеник на Твореца, призван да те насочи, ”да те моделира”, да те приведе в порядък, да ти предаде определена форма.

Всичко идва от Добрият и Носещ добро и ако сега получавам някакъв лош отзив, реакция, ожесточаване на сърцето – трябва, ако не обичам това, то в крайна сметка, да го посрещам с радост.

Въпреки че не е необходимо да се задълбочавам вътре в тези спънки, а трябва да се издигна над тях. Но всичките да ги приема като помощ.

Как е възможно иначе? Представи си, че си спортист и редом до теб стои треньор, който ти казва, че трябва да направиш 10 скока. А ти започваш да се възмущаваш и да спориш, че не искаш да ги правиш.

После той ти дава още някакви упражнения, а ти пак се отказваш. Мислиш ли, че такъв спортист ще постигне някакви успехи? Но ето, именно така се държим.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29811]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„Шамати“, Статия 1. Казано е: „Няма никой освен Него“, което означава, че не съществува никаква друга сила в света, която би могла да направи каквото и да било срещу Твореца.

Съществува една единствена висша сила, управляваща цялото мироздание. А това, което човек вижда – че има неща и сили в света, отричащи съществуването на Висшето управление – т.е. на нас ни се струва, че като че ли в света действат множество противоборстващи си сили, взимащи власт една над друга, и можем да получим помощта на някоя от тях срещу останалите, възползвайки се от това „многовластие” – причината за това е, че такова е желанието на Твореца.

Това е една сила, притежаваща пълната власт, която иска да се загубим сред множество сили и желания, видове и свойства, и от цялата тая бъркотия да започнем сами да събираме тази единствена сила.

Струва ни се, че животът е твърде многостранен и сложен, и ние трябва да го сведем до едно желание, една цел, една действаща сила.

По този начин обикновено обучаваме децата, давайки им като упражнение да съберат и поправят нещо счупено, неготово и непълно – за да го поправят и напълнят сами. Именно така и ние трябва да действаме във всеки един миг от живота си.

Струва ни се, че в живота трябва да се трудим тежко и да полагаме усилия, но ако зад всички тези материални действия направим само едно – допълним висшата сила, за да видим, че само Той действа – повече нищо не би ни било нужно да правим!

Ние работим в материалния свят и произвеждаме множество вещи, но всъщност ние просто се крием от решението на един единствен дребен проблем – да видим, че зад всички тези пречки и дела, мисли и изяснявания, срещу мен стои една сила.

Съществуваме аз и Той, и между нас Той е построил всички тези объркващи ме декорации, за да се добера през тях до него и да почувствам, че те идват именно от него! Това се нарича прояснение.

И ако във всеки един миг от живота си, каквото и да правя: говоря с някого, някой ме напада или, обратно, идва с добро, нещо се случва със здравето ми, с парите, статуса ми, на работа, в семейството – но ако зад всеки един случай аз се постарая да разкрия Твореца, ще започна да съединявам всичко в единна мрежа, все едно бродирам картина.

Аз ще започна да виждам и разкривам тази система на връзките – Неговата програма, отношението към мен посредством всичките тези хора и всевъзможни житейски ситуации.

Аз изведнъж ще разбера какво се е случило в миналото и ще започна да се досещам какво Той ще направи с мен в бъдеще. Той ми открива мъничко какво трябва да направя с един или друг проблем, обучавайки ме като малко дете. И аз трябва да приема този живот само като живот в търсене на Него – да Го търся и намеря! И след всички положени старания винаги да виждам, че „Няма никой, освен Него”, всичко идва само от Него!

До такава степен, че в най-тежките и неприятни ситуации, когато идвам до пълно отчаяние и умора и съвършено не мога да ги свържа с Твореца, аз все пак започвам да ги насочвам към Твореца и да търся – защо всичко това е дошло при мен в такъв вид и откъде. И тогава разкривам колко хубаво е това…

Аз започвам да подреждам всички съставни в обща картина и изведнъж откривам, че Той е устроил всичко това единствено за мое добро, помагайки ми да правя все нови и нови разкрития!

А в крайна сметка откривам, че всичко около мен е една единна свързана мрежа. Неговото отношение към мен посредством цялата вселена и всички висши светове. Обкръжен съм от силовото поле на Неговата любов, в центъра на която се намирам аз. Това се нарича разкриване на Твореца от творението.

От 7-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[27117]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

„Всеки, който иска да построи здание, трябва да изкопае фундамент. И дълбочината на фундамента в земята, трябва да бъде според броя на етажите в зданието. 

Фундаментът не го изкопават наведнъж, а работят всеки ден, за да бъде по-дълбок – и тогава върху него могат да издигнат висока постройка…

Но тъй като зданието се изгражда чрез издигане над знанието, всеки път изкопаването на фундамента бива забавяно.

С други думи, отново изчезва желанието на човека и отново няма за какво да моли, тъй като не чувства нужда Творецът да го приближи.

И затова, той е длъжен отново да започне да копае фундамента – да работи, търсейки желанието, което да стане основа, за да може да се обърне с молба към Твореца и да дострои своята постройка”.

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1987/88, статия 16, „Основата,  върху която се изгражда светостта”

Въпрос: Всеки ден ли изгражда човекът новия свят?

Отговор: Всеки миг. Въобще „денят”  представлява всяка възможност за напредване. Ако тези възможности се появят, само, когато на човека му е светло, за него има ден и нощ.

Но в Псалмите е казано: „Денят е твой и нощта е твоя”. Нека нощта също да бъде за човека като ден – място за работа и напредване

Защото в тъмнината, в усещането, когато нищо не блещука и не го тегли напред, когато човекът е объркан и се натъква на пречките в себе си, той трябва да разбере, че сега, в него се събуждат нови желания, с които не е работил по-рано. И, че тях също трябва да присъедини към целта.

И трябва да се радва на случващото се: „Явно, аз съм достатъчно силен и обкръжаващата светлина пробужда в мен по-дълбоки пластове на желанията, които мога да заложа в основата на своето здание. Завършвайки този фундамент, аз ще постигна първото духовно стъпало”.

Затова, трябва да се стараем всички мигове от нашия живот да бъдат „дни”. Не е важно какви усещания изпитвам – горчиви или сладки. Ако винаги се стремя към истината, тогава за мен, всичко ще бъде ден.

От урок по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25892]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние трябва да се подготвим за Конгреса. Някои хора идват напълно подготвени; те вече знаят, че на Конгреса трябва да получим сила, за да продължим пътя.

Има живот и след Конгреса. Ние все пак ще трябва да направим много поправяния вътре в нас и по света. Затова Конгресът ни предлага възможност да извършим вътрешна работа. Заедно с въодушевлението, хората правят анализ: „Сега съм вдъхновен, издигам се над себе си с помощта на групата, която ми въздейства. Групата е факторът за важността на целта и за издигането над себе си…” Някои хора възприемат случващото се имено по този начин.

Други не са готови за такъв подход. Те губят своите глави, вливат се в общото течение и не си дават сметка за ситуацията. Това също е добре: те ще бъдат вдъхновени, а анализите могат да дойдат по-късно.

В края всеки ще извлече огромно ползва от Конгреса, дори участниците, които не знаят защо са дошли. Ние също каним всички тези, които са били с нас в един период от време и които са напуснали поради различни причини. Опитайте се да дойдете на Конгреса, да прекарате малко време с нас и да проверите себе си още веднъж.

Животът често ни предлага ситуации, в които човек е „изваден от играта” и трябва да преодолее и пребори пречките. Но напускането на духовния път е неприемливо при каквито и да е условия.

Тези, които са напуснали, сега имат възможността да се върнат отбрано и аз силно им препоръчвам да го направят. Аз съм виждал как хора, които са се върнали обратно, са постигнали големи резултати.

От урока по статията на Рабаш, 26.10.2010

[24910]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→