Пред нас винаги трябва да е целта – да стигнем до подобие, до сливане с Твореца. Сливането – това е пълното съответствие, когато в нас цари силата на отдаване.

Нашият материал, желанието за наслаждение, не се мени, затова пък се променя начинът за неговото прилагане: желанието за наслаждение трябва да се използва за отдаване. А за това трябва да усещаме желанието на ближния. Само тогава ние откриваме, че получавайки, можем да отдаваме.

Духовното действие изглежда много странно, съвсем не такова, каквито са материалните действия. Само ако разкриваме дълбоката, силна, взаимна връзка между нас, сливането, другарството, поръчителството, любовта, взаимността – тогава ние си взаимодействаме, подобно на зъбчатите колелца в единна система: като получавам това, което другият иска да ми даде, по такъв начин аз му отдавам.

Излиза, че всички творения само получават, но отначало те трябва да разкрият, че пребивават във взаимно отдаване и именно така го изразяват. Как постигаме това?

Творецът, общата сила на отдаване, пребивава между нас и във всички. Ако всеки анулира себе си и всички заедно поискаме да отдаваме на Него, тогава, получавайки един от друг, ние ще можем да отдаваме на практика. В такъв случай, никой не получава от другите, а всички получават от Твореца. Но условието тук е такова: при получаването от Него, ние всички трябва да бъдем обединени.

Това може да се сравни с многодетна майка, която иска да разпредели любовта между всичките си деца. Когато те са готови да поддържат помежду си поръчителство и единство, за да и отговорят с взаимност, когато са готови да получат нейната любов само заедно, защото са споени един с друг, тогава те и доставят удоволствие и на нея и е приятно да дари любов на децата, а на тях им е приятно да получат нейния дар.

Такова получаване се счита за абсолютно отдаване.

Разбира се, творенията не могат да направят нищо освен подготовката – да, и не са длъжни да правят нищо повече. Те трябва само да подготвят формата за получаване на изобилието от Твореца. Те не се занимават с отдаване на практика, а отдават в намерение. Като изграждат получаване по такъв начин, те доставят удоволствие на Даващия.

От урок по статия на Рабаш, 24.01.2011

[33569]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: „Не вярвайте в себе си до деня на своята смърт”. Тогава, какво е поръчителството, ако не трябва да вярвам нито в себе си, нито в другаря си?

Отговор: Разбира се, че в себе си не мога да вярвам. Но това не се отнася за другаря.  Групата не се състои просто от хора, които сега са се събрали и са дошли на урок. Групата е тяхното вътрешно съединение между душите. 

Творецът е създал желание/кли, наречено „свят на Безкрайността”, в което се намират душите. Тези души са свързани заедно в една система, в една душа, която е напълнена със светлината на безкрайността.

Но тази система закрива от теб скриващия екран – филтъра, и през него ти я виждаш отчасти непоправена, разбита. После, след следващия филтър, тя ти се струва още по-непоправена.

От първото състояние – света на Безкрайността, до последното – нашия свят, съществуват всичко на всичко 125 такива стъпала, филтри, скривания на безкрайното състояние.

Затова, ти виждаш групата със своето земно зрение и си мислиш: „Кои са те всъщност? Аз не съм на по-ниско стъпало от тях! Нима са обединени? Не. Нима искат да се съединят? Не. Дайте ми групата на раби Шимон – готов съм в нея, в техните ръце, да бъда като малко дете! А тези… За какви се мислят те?”.    

Но това не е правилно. Всичко зависи от отношението към другарите. Ако човек проникне през тях, желаейки да се съедини не с това, което представляват сами по себе си и което разбират техните тела, намиращи се сега в скриване, а започне да се отнася към тях като към група, намираща се в пълно единение в Безкрайността, тогава работата е свършена – той се присъединява към това съвършено състояние.

Затова раби Йоси Бин Кисма, не е могъл да мине без своите начинаещи ученици. Но те съвсем малко желаят  духовното? Това е достатъчно, за да може през тях да проникне в онова духовно състояние, където са съединени като един човек с едно сърце. Не е важно, че те самите все още не го знаят.

Това се нарича обкръжение, група. Но самият аз се намирам там, където мога да си се представя. И тогава си представям себе си срещу идеалното, съвършено обкръжение, от което мога да получа всичко. И само чрез него получавам всички сили.

Затова, групата не е просто физическо събиране на хора, а моето вътрешно духовно свойство.

От урок по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30748]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как изглежда нашата реалност в световете БЕ”А, когато ние се издигаме по степените на тези светове в света Ацилут?

Отговор: Сега аз усещам цялото свое желание напълно егоистично, насочено само към самонаслаждение, откъснато от всички духовни сили и от Твореца. В мен няма никаква искра на отдаването и аз живея като животно. Такова състояние се нарича „този свят”.

Когато  започвам да изяснявам кои от моите желания мога да издигна нагоре, към изправяне, – това означава, че се намирам в световете БЕ”А.

Тоест аз мога да отменя себе си пред групата, да получа сили от своите другари, в степента на съединяването с тях, да постигна поръчителство, единство, единение като един човек с едно сърце.

Според това, доколкото съм способен да направя това, аз се издигам в Малхут на света Ацилут. Издигането на желанието, неговото изменение към по-добро означава, че  се издигам.

Аз се включвам в нея заедно с всички, и тогава в нашето общо желание/кли, наречено Шхина, където всички ние сме обединени заедно, като един човек с едно сърце, – ние получаваме разкриване на духовното, на Твореца.

По такъв начин, световете БЕ”А – това са състояния, в които аз правя в себе си изяснения, за работата в групата и в ученето, и съм способен поне малко да започна да се съединявам с другарите.

Разликата между световете БЕ”А – това е степента на нашето съединяване, съгласно което ние можем да издигнем нашите молби в Малхут на Безкрайността и да се поправим. Но ние винаги оставаме в световете БЕ”А, само предизвикваме техния подем заедно с нас в света Ацилут.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 01.12.2010

[28313]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако желанието за наслада ме атакува по време на Конгреса, то аз се усещам безсилен и „падам” надолу – има ли номер за спешна помощ, на който мога да се обадя или някого да оповестя?

Отговор: Всеки човек ще получи на регистрацията телефонен номер за спешни ситуации. Но как да позвъниш на „небесата”?

„Небесата” е следващата степен, т.е. това е групата, която е обединена като едно и която си представям, че е в поръчителство и съвършенство. Тя действително пребивава в това състояние. Аз мога да бъда извън нея или мога да видя себе си вътре в нея.

„Небесата” е общото желание или кли на по-висша степен. Това сме всички ние, но по-сплотени. Духовното не съществува в готова форма. Ние  го изграждаме. Нищо не съществува пред нас. Ние имаме решимот, които постепенно се пробуждат. Но те само се пробуждат, докато ти влизаш в различни състояния и ги градиш според желанието и намерението си.

Ние сами създаваме световете и степените. Преди да встъпим в действие има само информационни данни, от които изграждаме степените. Но пред нас няма светове. Затова ти можеш да си представиш бъдещите състояния само под формата на по-голямо обединение на нашето общо желание или кли.

Натам трябва да се обърнеш – това са „небесата”. И те ще ти отговорят: „Ако искаш, приближи се, а ако не искаш, тогава стой където си”. Вярно е, че човек не може сам да се измъкне от затвора, а трябва да попита, да поиска и да направи усилие, за да му се помогне.

Ако човек не се стреми да бъде във връзка с нас, то той не получава възможността да напредне. Ако попиташ: „Кого трябва да моля за помощ?” – написано е: „Аз търся (моля) своите братя.” Това е когато молиш за обединение.

От  урока по книгата „Зоар“, 04.11.2010

[25896]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

За да влезем в духовния свят, трябва да се въоръжим с желание. А духовното желание е желание за единство. Обединението между нас е онова място, където се намира духовния свят.

Съществуваме аз и ти. Ако човек усеща само себе си, то усеща този свят, живее в неговото обкръжение.

Но ние искаме да покрием разрива и започваме да градим връзка между нас. Аз се устремявам към твоите желания (1), за да ги получа (2) и да ги усетя като свои собствени.

С тази цел аз се обръщам към светлината като към нещо външно, въпреки че тя на практика също се намира между нас.

Светлината ми придава сили, за да се съединя с теб, и в това обединение аз изведнъж откривам нещо ново.

Когато ние се сближаваме и работим заедно в поръчителство, на мен ми се открива по-дълбоко измерение: в нашето единство като че ли се отваря пролука във висшия свят.

Баал а-Сулам описва това така: ако чувстваме, че между нас има стена, непозволяваща ни да се включим един в друг, ако искаме да пробием тази стена и молим за това, идва светлината и прави в нея пролука.

За разлика от вратата, тя се отваря внезапно, и чак тогава виждаш, че това първоначално е било „“замислено  там.

Тогава ти излизаш към желанието на другия и то става като твое собствено. Това е и изходът на висшето стъпало: кли, което си присъединил към себе си, се е оказало новополучен свят.

Така ти присъединяваш всички нови келим, т.е. души, и по този начин разширяваш своя свят. По 125-те духовни стъпала ти се издигаш до света на Безкрайността – съединяваш се с всички желания, независимо от своя егоизъм и ненавист.

Ето че излиза, че ти получаваш светлина в желанията на ближния, когато искаш да му отдадеш. Ти напълваш желанието на другия,а за теб това се оказва висша светлина.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Напиши и научи какво трябва да бъде намерението по време на урока: да се слеем помежду си като един човек с едно сърце, вътре в системата на нашата взаимовръзка, наречена „взаимно поръчителство”. От една страна, всеки човек усеща себе си, а от друга, над това усещане той чувства такава силна връзка с другите, че не може да извърши дори едно свободно действие. Дотолкова човек трябва да бъде отдаден на групата.

Това е сякаш съм оплетен в паяжина, чрез която преминават всичките мои входящи и изходящи сигнали. Аз нямам нищо свое в разума и сърцето. Има останала само една точка, която непрестанно с всички сили се стреми към мрежата, желаейки да й се отдаде.

Това е себеотричане. До степента, до която отдавам себе си на другите, висшата светлина ми влияе и ме прави част от общата мрежа. Тогава усещам как, от една страна, аз съм предан на нея, а от друга, че тя е моя.

Това е също както майката дава всичко от себе си на детето и те двамата чувстват, че детето е нейно. Единият не съществува без другия. За това е написано в „Песен на песните“: „Аз – на моя любим, а моят любим – на мен”. Така трябва да работим.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 09.12.2010

[29231]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво мога да дам на групата по време на обучението?

Отговор: Своето участие, стремежа към целта, колкото се може по-силно. Това е и силата на поръчителството, с която укрепваме групата.

И особено по време на обучението, когато можем да се обединим и да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

От урока по книгата“ Зоар“. Предисловие, 07.12.2010

[29031]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Кълнове”, п. 5: „Кълновете са праотците, които влезли в замисъла и проникнали в бъдещия свят, т.е. в Бина, и били скрити там.

И оттам, те излезли в скриване и били скрити в истинските пророци. Родил се Йосеф и те се скрили в него.

Влязъл Йосеф в святата земя и ги укрепил там, както е казано: „родил се Йосеф”, т.е Йесод де-гадлут”.

Цялата наша връзка с духовните светове преминава през парцуфа Нуква на света Ацилут. Именно към нея, разбитите души издигат МАН, молба за поправяне.

Човекът с точка в сърцето се стреми към духовния свят, а духовното е отдаване и единство. Затова, той се стреми към обединяването с другите и такава възможност му се предоставя в групата.

Ако човек изпълнява условието за подема и създаде кли, тогава се съединява с Малхут де-Ацилут. Тя издига общата молба на другарите към Зеир Анпин, а той им дава светлината, връщаща към Източника. Тогава душите, които желаят да станат едно цяло, се издигат по стъпалата на единството.

Отначало – към състоянието зараждане (ибур). Тук, те се обединяват, анулирайки себе си пред другия. Всеки скланя глава пред обкръжението и става „плод в майчината утроба”.

След това, те постигат стъпалото отглеждане (еника), където тяхната сплотеност укрепва – сега вече са способни да работят със своите желания за наслаждение, да се издигнат над тях.

А после, душите преминават към възрастното, голямото състояние (гадлут). Нивото на тяхното сплотяване им позволява да се съединят със Зеир Анпин, и това стъпало се нарича Йесод де-гадлуд или Йосеф.

Оттук, ние можем да разберем описаното в Тора за историята на Йосеф, когото братята му продали в робство. Тези събития се развиват около борбата за нашето обединяване, за да можем да постигнем поръчителството в степен, достатъчна за разкриването на Твореца между нас.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.12.2010

[28446]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да поддържам правилното намерение по време на урока – мислейки повече за взаимното поръчителство или опитвайки се да разбера смисъла на текста?

Отговор: Представи си, че караш кола. За какво се безпокоиш повече – как да натиснеш педала на газта или как да управляваш волана? Ако ти е нужно време за отговора, то това ме плаши и аз не бих дошъл с теб.

Очевидно, главното е да управляваш волана. Това е, което наричаме “намерение”. Намерението е посоката, в която карам. Когато е правилна, аз мога да започна да натискам педала на газта, за да увелича или намаля скоростта, необходима за движението.

С други думи, аз натискам газта само когато съм избрал правилната посока. Иначе би било добре въобще да не карам и да си остана на мястото, за да не се върна назад. Така трябва да предприемем правилната посока и до степента, в която сме уверени в нейната правота, ние можем да натиснем газта и да увеличим скоростта.

Човек така е устроен, че той непрекъснато търси полза и по време на урока има три възможности: 1) да разберем повече, 2) да почувстваме повече, 3) да постигнем повече. Тези три ползи не са свързани една с друга, защото аз чувствам в материалното желание, разбирам с материалния разум, но постигам в духовното кли (съсъд).

С други думи, опитът и разбирането идват чрез моето егоистично желание, но постигането е възможно само съобразно със закона за подобие на формата, намерението “за отдаване”. Това намерение е моята основна грижа.

Затова аз не се безпокоя какво ще разбера и почувствам. Важното е да получа кли за отдаване, желанието, намерението, което е нещо духовно, “заради отдаване”. Преди всичко, аз съм загрижен къде да намеря духовното.

Мъдреците казват, че светлината е навсякъде – вземи колкото пожелаеш. Но какъв съсъд може да използваме в този океан и да загребем отдаване от него? Нуждаем се от някакъв съсъд за отдаване, някакъв контейнер, било то и малка чаша. Трябва да мислим за това място, в което можем да получим светлината.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 24.11.2010

[27565]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Кога постигаме максимално използване на нашето намерение да се свържем?

Отговор: Сега седя на урока и се старая да мисля за нашето свързване, за да може светлината, скрита в книгата «Зоар» да дойде и да ни съедини, и аз да усетя, че всички ние сме свързани заедно.

Щом като се почувствам свързан с всички, усещам свързващата ни мрежа – в нея веднага разкривам духовния свят.

Когато чувствам единството между нас – в него, аз чувствам духовното! Това се нарича изход от Египет. Повече нищо не е необходимо! И то е толкова близо…

Но аз не мога да се намирам в това намерение, в този стремеж повече от един миг. Защо? Защото другите не мислят за него! Аз имам нужда от подкрепата на обкръжението.

А обкръжението мисли за какво ли не: един – за своята баба, при която скоро ще отиде, друг – за своите проблеми в работата, трети е задрямал, иска да спи и т. н.. Всеки със своите проблеми. И никой не мисли за свързването…

Затова, аз мисля сега за нашето единство, грижа се за него и призовавам „чудотворното свойство“ (сгула), за да ми се разкрие, че всички ние сме свързани заедно и се намираме в свойството отдаване.

Искам общото свойство отдаване, това висше свойство да властва над мен! Но освен това решение, нищо не мога да направя, тъй като не получавам  подкрепа от обкръжението. Какво да правя?..

Тук не са достатъчни общите усилия и задълженията на другарите един пред друг, така, че всеки да се старае да бъде в това намерение. Задължението ни един към друг се нарича „поръчителство“.

И ако мислим само за това, как да разкрием единството помежду си, светлината ще дойде и ще го направи! Тъй като ние, сами не можем да се свържем. Но можем да мислим, това да се случи.

А ако не можем да мислим за това, значи, не си въздействаме един на друг чрез  величието на целта и нейната важност.

Само над тази точка трябва да работим – и толкова. Нямаме нищо освен това. Всичко се намира тук, пред нас, толкова близо… и ние разкриваме вечността, съвършенството, целия духовен свят…

Само при условие, че вземем решение, всеки да се грижи за другите, за да не забрави никой за това намерение.

Само единство – нищо повече не е нужно! Нека светлината да ни свърже и в нашето единство ще се разкрие Творецът! Ние ще отдаваме на Него, а той – на нас. Всичко се случва в нашето свързване. Там, ние ще усетим духовния свят, Твореца, Безкрайността.

От урока по книгата « Зоар», 19.11.2010

[27027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→