Сега, Творецът е скрит от нас и затова, аз мога да Го търся само чрез групата, която стои между мен и Него, както е казано: „От любовта към творенията – към любовта към Твореца”.

Ако се насоча към тази група и чрез нея си изяснявам всички отговори по отношение на нашето обединение и поръчителство, тогава ще пренеса своите желания в групата и там ще мога да видя накъде са насочени – към отдаване или получаване.

А в замяна, аз получавам от групата усещането за важността на Твореца, и искам или не, това също става важно за мен.

Започвам да мисля, че Творецът е велик и си струва да бъда около Него, че това е най-голямата награда. Тоест те променят моята ценностна система, поставяйки на първо място отдаването и Твореца, а на последно – моето егоистично получаване.

По-нататък започвам да работя, за да увелича величието на отдаването, докато то не нарасне дотолкова, че да се превърне в пълно взаимно поръчителство, когато всички ние ставаме като един.

Когато макар и в малка степен постигнем усещането за този „един човек”, това означава, че сме преминали границата (махсом), отделяща ни от висшия свят.

Тъй като групата става като един, то съгласно закона за съответствието на свойствата, тя започва да усеща в себе си онова свойство, което определя цялото мироздание – Твореца.

Аз нямам никаква друга възможност по друг начин, извън групата да намеря определенията за духовното – какво е светлината, тъмнината, нощта, денят.

Защото идвам напълно объркан от своя живот и не разбирам какво е важно в него и какво – не. Нямам представа за сметка на какво е възможно напредването, какво искам от този живот и какво иска Творецът от мен.

Нямам никаква конкретна посока, а се разпилявам на всички страни и дори не разбирам накъде се хвърлям във всеки момент.

И само групата ни помага да намерим една главна посока, а не ученето, което може да ни обърка – може да ми се стори, че получавайки знание, аз напредвам духовно, и че усвоявайки материала – ще вляза в духовното.

Колкото по-добре човек осъзнае, че движението към Твореца е вътре в групата, която му е дадена засега вместо Твореца, като модел на духовния свят, толкова по-бързо ще напредне.

От урок по статия на Рабаш, 01.09.2010

[#22308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал аСулам обяснява в статията „Поръчителство“, че без помощта на другарите, никой няма да може да достигне целта, защото той няма да има гориво, няма да има „духа на живота“.

В духовния път трябва да се запасим с желание, след като сме разкрили разбиването между нас. Силата на ненавистта ни разголва злото начало.

Дори Зоар говори за това, как другарите от групата на раби Шимон разкриват ненавистта между тях, и чак след това, светлината, предизвиквана от съвместното учене, стигат до любовта, степен след степен!

Целта също ще я узнаем чрез нашата взаимовръзка. Постепенно възстановявайки връзката между нас чрез светлината, ние разкриваме 125-те степени, до сливането с Твореца, самия Творец, силата на светлината, възвръщаща към източника.

Ако не изхождаме от разкриването на мястото на разбиването и неговото поправяне, то нашите действия няма да имат никакво отношение към духовното.

В действителност, имаме един единствен контакт с духовния свят – това е мястото на разбиването на връзката между нас. За него е казано: „Аз съм създал злото начало“. Именно него трябва да намерим, да го разкрием. Затова всичката ни работа изцяло е посветена на проявата на качеството на връзката между приятелите по пътя към разкриването на Твореца. Аз – приятелите – Твореца (Исраел – Тора – Творец).

Ние търсим между себе си такава връзка, в която може да се крие Творецът. Това е ключът, който отваря вратата към Него.

Поправяйки отношението ни към нашата взаимовръзка, ние намираме свойството отдаване и любовта, и така разкриваме Твореца.

Само в това другарят помага на другаря. Въобще, само в това се състои нашето единствено действие, а всички останали са принудителни, марионетни. Не трябва нищо да изискваме един от друг, освен желанието за помощ.

От урока постатията на Рабаш, 26.09.2010

[#21964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Поръчителството, това е общата област между нас, общите желания, където аз правя всички открития.

А без такава област няма общо желание, съществуват само отделните егоистични желания на всеки един от нас.

Според това, доколко аз се отменям и се вмъквам вътре в това общо желание, а ти отменяш себе си и също се вмъкваш вътре, и така също и третият, четвъртият – ние строим това общо място. Иначе то не съществува!

Няма съсъд за получаване на светлината – ние трябва да го съберем, трябва да се стремим към единение. Все повече развивайки нашето единение – от 0 до 125 степени, на всяка степен на единението ние усещаме друга картина, все по-голяма проява на Твореца.

Именно за това се разказва във всички „свети“ книги (Тора, Зоар и т.н.) – за степените на нашето съединение, което създаваме, изправяйки злото, отблъскването, към добро, единение. Затова цялата Тора се състои от разкази за разкриването на злото и неговото изправление.

Нашият свят, това е усещането не на Твореца, на Единственият, а на неговото отсъствие, усещането за обособяване в „мястото на единението“. Но и този свят съществува в същото това „място“ между нас, само че се разкрива и усеща степента на разбиването на връзката между нас и отсъствието на Твореца.

А единението действа като резистор, към когото са съединени плюс и минус. Вътре се крие моето его, отблъскването ми от всички. А аз извършвам над тях усилие към единение.

С това аз създавам съпротивление между отблъскването и усилието. И колкото по-голяма е разликата между тях – „вяра над разума“, тоест колкото по-голямо е съпротивлението – толкова по-голяма светлина се разкрива при тази съпротива.

И в електротехниката и в духовният свят действа един и същ закон. Защото цялата природа се състои от плюс и минус, силата на отдаването и на получаването, и да бъдат свързани те между себе си е възможно, само ако се постави по средата съпротивление – какъвто и да е потребител. Този потребител се явява Адам, който ние строим – нашата душа.

Затова, от една страна, присъства силата на разбиването, а от друга, силата на нашето усилие за създаване на съединение. Но това не отменя разбиването – ние се съединяваме именно над него!

И тогава се създава област, където светлината идваща от двете линии: плюс и минус, може да изпълни работата, да започне действието. Чрез тази работа ние строим себе си – „човешката реалност“.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 20.09.2010

[21583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Разпространението на науката Кабала и смяната на всеобщия мироглед зависи от нашите усилия по осъществяване на поръчителството между нас.

Ключът към успеха се крие в силата на поръчителството, а не в това, колко знаем и колко разбираме и дори не в това колко работим.

Защото силата на поръчителството пробужда криещата се вътре в нас висша светлина. И тогава тя започва да струи между душите, да пробужда хората.

Да се повика тази светлина може само с помощта на поръчителството. Поръчителството между нас – това е средство, за да привлечем светлината възвръщаща към Източника. Светлината е единствената сила, която променя нашите желания.

В нас е заложено голямо желание и искри, посредством които можем да запалим светлина, ако ги обединим.

Когато ние оставяме егоистичните си желания долу, а над тях съединяваме искрите си – в тях се разкрива светлината, която върши всичко.

Ако не я пробудим – няма сила, която да ни действа. Единственото, което ни помага е светлината. Желанията са само неин резултат.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[#21492]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Да се издигнем над усещането горчиво-сладко, без да го вземаме предвид, и да преминем към изясняването истина-лъжа ни помага силата на обкръжението, в степента на стремежа ни да се съединим, въпреки взаимното отблъскване.

Но всички състояния си остават, нищо не изчезва, ние само все повече се издигаме над предишните състояния, и така растем.

И затова всичките проблеми си остават, но ние получаваме антиегоистичен екран, и се издигаме над тях. Предишният опит се превръща в създавана от нас система.

И когато достигнем пълното поправяне – съединението между нас, то в крайното състояние ще присъстват всички лоши и добри свойства. Нищо не изчезва, ще останат всички престъпления и грешки, но те ще се превърнат в заслуги!

Защото само ако те съществуват, ще можем да действаме противоположно „над тях”. На основата на тези две противоположни форми, поради тяхната разлика и напрежението между тях, ние постигаме истинската реалност, „620 пъти” по-голяма, отколкото първоначалната точка, в която не сме усещали нито себе си, нито Твореца.

От това ще направим следните изводи:

Всичко, което сме преминали досега, именно така е трябвало да се случи. „Няма никой, освен Него.”

Всички състояния, които ни очакват в бъдеще, вече включват в себе си записи (решимо) за етапите, през които трябва да преминем.

Но в каква форма ще преминем тези етапи – зависи от нас. Можем предварително да положим усилия, да си направим изяснения и под нашият натиск следващите етапи ще бъдат в подобие на Твореца.

Или пък, не в подобие на Него, но и в този случай, въпреки всичко ще стигнем до добро, но само разтягайки времето, така че светлината ще пробужда в нас страдания, според степента на противоположността ни на Него. Тоест, ние ще загубим във времето и в усещането на страдания.

Затова: миналото е било такова, каквото е трябвало да бъде,  в бъдещето – всичко зависи от мен, а в настоящето трябва през цялото време да се задържам в едно състояние, което се нарича „поръчителство”. Това е степента на връзката между нас, която се пробужда от „светлината, възвръщаща ни към източника”.

Има желание, има точка в това желание – решимо, има и светлина – всички компоненти. А връзката, която трябва да създам между тях, се нарича поръчителство.

Ако го достигна, аз напредвам леко и бързо, с въодушевление и радост, и от този момент и нататък, чувствам себе си така, като че ли съм влязъл в Райска градина!

От урока по статията „Поръчителство““, 17.09.2010

[21479]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Ако аз нямам подкрепата на приятелите си в групата, тогава не мога духовно да напредна. В краен случай  трябва да имам пасивна подкрепа от групата дотолкова, доколкото всеки е способен да я предостави.

Затова великият Кабалист Раби Йоси Бен Кисма е бил в малка група, в която учениците му се стремели като бебета към него – това е било достатъчно за него, за да напредва. Ако той се е стремял съгласно своята степен, а те са се стремели съгласно тяхната степен, тогава това е било достатъчно за него да привлече през тях светлината на Безкрайността.

Светлината е в пълен покой. Тя е еднаква навсякъде и всичко зависи от човека, който я използва. Затова няма разлика между малка група от начинаещи и голяма група от напреднали ученици. Всичко зависи от човека и до колкото той действително се стреми към поръчителство. Според усилията, които влага в групата, той получава това, от което се нуждае – от висшата светлина. Затова той напредва  и помага на другите да напреднат.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.09.2010г.

[#21484]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Написано е: „Ще направим и ще чуем”, което означава, че имаме възможност да работим върху нашето обединение, колкото може повече в  този материален свят, действайки така „сякаш” искаме да се обединим. Затова сме в този илюзорен, фалшив свят. Той ни е даден,  за да ни помогне, не за да ни наказва!

Ние сме в група, която върви към Твореца и лъжем себе си като „играем” на игра на духовност, така както децата играят, че са възрастни. Ние се правим, че сме привлечени един към друг и че се обичаме. Но дори тези външни усилия привличат Поправящата светлина върху нас и ни приближават към Твореца.

Като резултат, достигаме състояние на „взаимно поръчителство”, в което всеки човек гарантира, че неговият приятел ще има необходимото вдъхновение и сили да пробуди върху себе си Светлината на Поправянето („Даряването на Тора“ – вижте статията на Баал Сулам „Матан Тора”). Това не означава, че аз съм щастлив, защото съм освободен от моите проблеми и се намирам в общество, което се грижи за мен. А по-скоро взаимното поръчителство ни дава защита от злото начало, защото ни дава възможност да заменим грижата за себе си с грижа за обществото. До степента, до която се грижа за другите, до толкова аз спирам да се грижа за себе си.

Междувременно, ние сме под контрол на „египтяните” – това в Кабала е нашия глобален егоизъм. Доколкото ние достигаме взаимно поръчителство, до толкова ще можем да излезем от властта на „Египет”. Тогава ще спрем да се тревожим за себе си, и ще мислим за обществото.

Когато излезем от нашия малък, вътрешен, егоистичен свят, ще започнем да усещаме нова реалност. Желанието определя всичко, защото то е същността на творението.  Ако се стремим към общото желание чрез взаимно поръчителство, тогава,  преминаваме от нашето лично желание към общото, ще разкрием ново място, нова вселена. Ето така се придвижваме от един свят в друг.

От урока по статията „Поръчителство”, 17.09.2010

[#21476]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал Сулам  е достигнал много високо духовно постижение.

Но от друга страна той се молел за това,  да го спуснат от неговото ниво, за да може да донесе науката кабала до хората.

И  главното, което  е помогнало в това, е включената в него душа на АРИ (ибур нешама).

Цялата методика на науката кабала, относно последният етап на поправянето, идва при нас от АРИ,  и ни обяснява как да излезем от последното, четвърто изгнание и да достигнем пълно духовно освобождение.

Затова, веднага щом се разкрила методиката на АРИ, нито един разбиращ кабалист повече не се занимавал по други книги, написани преди него.

Баал Сулам получил от Твореца  отговор на своята молба, разкриване в него душата на АРИ, и затова  е могъл да напише коментарите „Сулам“ на книга Зоар и коментари „Учението за Десете Сфирот” на всички произведения на АРИ, където се говори за строежа на духовния свят.

Нито един кабалист преди него не е могъл да опише метод на „трите линии” за изправяне  на душите. Защото цялата Тора това е средната линия, поръчителството – това е средната линия.

Нашата главна работа и разкриването на Твореца е в средната линия. Затова разкриваната ни методика е работа в  средната линия и се явява за нас духовно спасение.

Няма кабалист подобен на АРИ –  откривателя на тази методика, и няма кабалист, подобен на Баал Сулам, предаващ  я на нас и обясняващ ни работата с нея.

Затова неговите книги са източник на висша светлина за нас.

От урока посветен в памет на Баал Сулам 16.09.2010

[#21319]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Главното е да се достигне разкриване на  първата точка в душата, т.е. свойството поръчителство.

Това е подобно на пробуждане на тялото след безсъзнание и в такова състояние се намира разбитата душа.

Това е възможно само под въздействието на висшата светлина (Ор Макиф) и напълването с висша светлина (Ор Пними).

Нашият свят: в какво е тайнството на живота в материалното тяло, от къде се взема живота? Ние можем да съберем в една лаборатория всички необходими тъкани на тялото, да ги съединим, но как да запалим в тях искрата на живота, за да започнат да живеят?! Не е в нашите ръце източникът на живота, ние само манипулираме тялото, докато е живо.

Но къде в тъканите на тялото се крие живота, оживяващата сила? Ние не можем от неживата материя да създадем растителна, от растенията – животно, а от животното – човек, защото силата на живота идва от своето скрито ниво.

Тази сила можем да разкрием в поръчителството, като вътрешна сила на нашето съединение, ако желаем да анулираме откъсването между нас и да привлечем силата на Твореца.

Тази жизнена сила се нарича „Творец”. Когато тя се разкрива ние започваме да разбираме, доколко цялото наше предишно съществуване е било външна обвивка на тази сила.

От урока по статията „Поръчителство“, 12.09.2010

[#21091]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Творец - Няма коментари→

Има две състояния в напредването към духовната цел:

Първото състояние е  когато човек има усещането, силата и подкрепата на групата и на Твореца. Човек усеща важността на свойството отдаване и това го кара да върви към Твореца.

Той има усещането и желанието, Творецът му показва, че си заслужава да работи за духовната цел. Човек усеща, че има награда, тоест, че не зависи от вярата: свойството отдаване в него. Усещането събужда любов към приятелите и към Твореца.

В такова състояние човек сключва съглашение за любов към приятелите и към Твореца завинаги, за в бъдеще. С кого сключва това съглашение?

Не може да е с Твореца, защото в състояние на падение, когато  се отдалечавам от Твореца и няма да усещам Неговата близост,Той няма да ме обвърже.

Ето защо съглашението трябва да бъде направено с групата, която може да се усеща и в състояние на падение. Чрез групата ние сключваме съглашение с Твореца: винаги да вървим по пътя на отдаване на Твореца и на групата. Групата е гаранция за съглашението. Сключвайки съглашение – цялата група се задължава да се подкрепят един друг и постоянно всеки да бъде в намерение за отдаване. Те получават помощта на Твореца в зависимост от силата на тяхната връзка.

Второто състояние – идва след известно време, когато състоянието на въодушевление и обединяване е заместено от безразличие, неспособност да усетя важността на целта, Твореца или наградата за добро отношение към приятелите и Твореца. Човек е неспособен да мисли за любов, обединяване и отдаване.

А) Ако човек не получи подкрепата на групата, той пропада, мислейки, че Творецът не е важен и че няма никакво напълване или награда. Той може напълно да напусне пътя.

Б) Ако връзката с групата го пробужда и го привлича, той не може да захвърли всичко и си спомня за съглашението, което е сключил. В състояние на падение важността на отдаването изчезва, защото наградата изчезва. И тук взаимното поръчителство, съглашението и връзката с групата трябва да дойдат на помощ.

По този начин човек се връща към съглашението, към доброто състояние, към любов и съединение. Като си спомня, че трябва да върви с вяра над знанието, над своето сегашно състояние на безразличие – все едно, че усещането, което му е давало сили съществува и е дори по-силно!

Така човек иска да върви с „вяра над знанието” (отдаване над наградата). Тогава той разбира, че може да получи сили от Твореца. И това го води до молитва.

От урока по статия на Рабаш – 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→