Ако ние сега със своя земен разум и все още не привлекли достатъчно светлина, започнем да изясняваме къде в нас се намира злото, това ще бъде просто философия.

Ние действаме само в светлината, затова тук не са необходими никакви изяснения и проверки, и трябва да мислим само за съединението. Ние сега просто не сме в състояние да направим това.

Необходимо е да притеглим много светлина, преди действително да получим силата, разбирането и разума, за да почувстваме какво е това „зло начало” (ецер ра). Защото това е ангел, това е сила на Твореца, само че обратна на Него! Само Моше се е удостоил със среща с Фараона! Само след целия този дълъг път ние стигаме до планината Синай (планината от Ненавист).

А как искаш ти с твоите земни чувства и разум, нямащ никакво отношение към духовното, да разпознаеш злото начало? В нашия свят няма зло начало (ецер ра), в нито един човек! Ако човек има лош характер – това все още не е зло начало, а просто природно свойство, точно както при бодливата крава. Отначало трябва да се разкрие човекът в нас – а това вече са духовните стъпала, духовните свойства.

„Едното против другото е създал Творецът” – нечистотата и светостта, които се разкриват вече като две линии, дясната и лявата.

Затова в периода на подготовка ние не правим никакви разчети, само се стремим да се съединим. И само след цялата тази работа ние идваме към планината Синай – към такова състояние, когато накрая сме готови да получим силата за поправяне. Именно затова, че сме разкрили планината на ненавистта – истинското зло начало.

Това е едва най-първото разкритие, а след това ни предстоят още 40 години в пустинята и завоюването на „земята на Израел” – все по-високи и по-високи стъпала на разкриване на злото, и така, до самия край на поправянето.

Затова е необходимо да се мисли само за светлината, за съединяването и за нищо повече! Когато на нас ни въздейства силата на светлината, това вече е съвършено друга енергия, при която ние започваме да действаме като „перпету-мобиле”, на външно гориво. Сякаш в нас, изведнъж, отнякъде се появяват и разбиране, и сили за работа, които нямаме в нас. Тоест, те не са дошли от нашия егоизъм.

Затова, каквото и да учим, над всички мисли за парцуфим и сфирот, трябва да мислим за съединението – за поправянето на разбиването. Защото, злото начало – това е, което е останало вътре в келим след разбиването.

От урок на тема „Аз създадох злото начало и Тора, като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38315]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Злото начало” – това не е просто желанието да навредиш на някой, присъщо ми по рождение. Това природно качество все още не се нарича зло начало.

Злото начало ние разкриваме, само когато започнем да се занимаваме с Тора, притегляме светлината, възвръщаща към източника, и искаме да се съединим с помощта на тази светлина.

Тоест, то се разкрива не на просто битово ниво, а само на хората с духовен ген, с „точка в сърцето”, които се включват в кабалистичната група и започват да работят в нея, за да излязат от своята егоистична природа, от намерението „заради себе си”.

Те преминават целия предварителен път на развитие, вътрешните състояния: Авраам, Ицхак, Яков, египетското изгнание, и се отчайват, разбирайки, че не са способни да се съединят – както е казано: „И завикаха синовете на Исраел от тази тежка работа”. Тогава на тях постепенно им се разкрива това зло начало, което се нарича Фараон.

Но това все още не е всичко. Те бягат от Фараона, някак се издигат над него, и тогава стигат до разкриване на злото. Благодарение на това, че те са се отделили от злото на егоизма, преминавайки Червено море, те могат сега да разкрият, че това зло е точно като планината Синай (планината от Ненавист). И само при това условие на тях им се разкрива методиката за поправяне на злото, която се нарича „Дарованието на Тора”.

Тогава те достигат втората половина на условието: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за подправка, като средство за неговото поправяне”. Ако ти действително разкриеш в себе си силата на разбиването, която се нарича „зло начало”, то можеш да я поправиш. Това е силата, разделяща те с другите, и тя се разкрива само при условие, че ти много искаш да се съединиш, отдавайки всичко, което е в твоите сили заради съединяването.

Тогава на нас ни се разкрива „злото начало”, и това е много високо състояние на разкритие. На нас ни се разкрива условието, че ние трябва да бъдем като един човек, с едно сърце, във взаимно поръчителство (а дотогава, е невъзможно да се разбере какво е това).

И сега ни става необходима Тора – средството за поправяне. Защото ние вече разбираме, че е невъзможно сами да направим никакво действие, и всички наши достижения – са само благодарение на светлината, възвръщаща към източника, който ни е разкрил злото, а сега може да го поправи на добро.

Когато светлината установява между нас мир и добро, това означава, че тя добавя намерение за отдаване към нашето зло начало, и тогава „ангелът на смъртта” постепенно се превръща в „свят ангел”.

Затова е казано: „Аз създадох Тора като подправка” към злото начало, тоест ние само добавяме към злото начало отдаващо намерение, точно като подправка, и не го разрушаваме. Цялата ненавист остава, и всеки път тя се разкрива все повече и повече, за да ни даде възможност да построим над нея все по-голям екран.

И така ние растем – от малката точка, която е в нас, всеки може да порасне до света на Безкрайността и да придобие цялото това огромно желание/кли, от самото начало на създаване от Твореца. Именно с помощта на злото начало ние ставаме подобни на Твореца, израствайки над него, точно като тестото повдигано от маята.

От урока на тема „Аз създадох злото начало и Тора като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От нашия свят ние се издигаме до света на Безкрайността. Този път е разделен на два етапа: първият се нарича „трепет”, а вторият „любов”.

По време на първия етап ние поправяме своето егоистично желание на нулево, първо и второ стъпало на авиют, а по време на втория – поправяме третото и четвъртото стъпало на авиют. Нисшата част е Галгалта ве Енайм (ГЕ), а висшата е АХАП. Те заедно образуват душата.

Трепет означава, че зад стотици мои притеснения стои една главна тревога: ще съумея ли да не получа? Като гост, аз се тревожа да не пожелая да получа угощението на домакина. Той се опитва да ме уговори, но аз отказвам отново и отново. С други думи всеки път придобивам екран на увеличаващия се авиют на желанието, докато се издигна над целия свой авиют (който се нарича планината Синай) и придобия свойството трепет. Сега се издигам над всички получаващи желания и се предпазвам от получаване на егоистично наслаждение.

Тогава започвам взаимно включване с ближния: „Какво иска той?”. Аз виждам какво иска той и до колко съм способен да направя нещо за него. Аз придобивам неговото желание, неговия келим и го обезпечавам в своя келим. Сега аз действам по друг начин: аз обръщам своето кли, за да получа за ближния.

По същия начин майката се грижи за своето дете. Тя прави всичко, за да го напълни. Така се проявява нейната любов. Така любовта се заключва в това никога нищо да не взимам от другите, никога да не крада или наранявам другите. Това се отнася към предишния стадий, трепет, първата степен на поправяне на келим.

За това мъдрецът Хилел е казал „страннико”, т.е. егоистично желание: „Искаш ли да се приближиш към отдаване? Моля. Не прави на другия това, което ти е ненавистно. Издигни се над своите получаващи келим и тогава няма никому да навредиш.”

Тогава настъпва обрата на любовта, която раби Акива назовава в общия закон на Тора: „Обичай ближния, както себе си”. Това означава, че ти взимаш чуждите желания и се обединяваш с тях, за да ги напълниш.

По този начин любовта в своето истинско духовно усещане не може да бъде достигната без значителна подготовка.

От урока на темата за любовта, 04.03.2011

[37085]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да ускорим разкриването на разбитото желание между мен и другарите?

Отговор: Ние преминаваме през състояния, в които винаги ни изпращат събуждане на злото. Въпросът е, как аз приемам това зло? Възприемам ли го като пречка? „Защо се оказва, че аз ненавиждам другите? Защо се проявяват конфликти между нас?”

Ако се подадете на ненавистта и не искате да се видите един друг – вървете си вкъщи, престанете да се обединявате и не посягайте към духовната работа. Защото тя се заключава именно в разкриването на злото, ненавистта (синá), чак до планината Синай. Ние трябва да знаем, че такъв е пътят: на нас ни се разкрива разрушението, разбиването.

И в каквато и степен да се разкрие то, ние не го поправяме изкуствено, не устройваме побратимяване под възторжени тостове след обилна трапеза, не се помиряваме като деца в детска ясла. Не, ние искаме да поправим злото чрез обучение, посредством светлината, връщаща към Източника. Разбирайки, че външно между нас лежи ненавист и неприемане, ние не я крием и не я защитаваме. Ние искаме да дойде светлината и да промени тази ненавист, това отблъскване, за да започне да ги обръща във връзка, чак до любов.

Колкото и да се проявява ненавистта, ние не я закачаме, не я засилваме и не я отслабваме, не я заглушаваме и не я поправяме. Ние не правим с нея нищо и искаме само да я изнесем като скъпо съкровище на светлината, връщаща към Източника.

„Най-накрая аз разкрих малко ненавист! Защото това е висшият свят, само че наобратно, обратната страна на духовното кли. Обръщайки се във връзка и любов, то ще стане пълноценен съсъд за светлината!”

Трябва да се отнасяме към тази ненавист много внимателно, по особен начин – и да я носим към светлината. А ние вместо това се правим, че не съществува, все едно всичко е наред, или се разделяме, или разделяме групата. Има безизходни ситуации, когато хората са още слаби и не могат, не разбират иначе – тогава раздялата е пригодна като временно решение. Но всъщност истинската работа се води именно на фона на ненавистта. Така че дайте да не забравяме, че това е всъщност нашият път: ние работим над себе си.

От урок по статията на Рабаш, 08.02.2011

[34784]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние още не сме разбрали, че всички проблеми са във връзките между нас. Докато все още всеки иска сам да „откъсне плода от дървото”.

Ние трябва да достигнем състоянието „под планината Синай”, за да разберем тази ненавист, за която разказват авторите на Зоар. Тогава ти ще разкриеш тази планина от ненавист и ще започнеш да я поправяш.

А засега това все още е личното его на всеки, без отношението му към другите. Това още не е обратния отпечатък на Твореца. Всеки още не е насочен към връзката с другите.

Така растат децата. До 2-3 годишна възраст в детето все още няма потребност от общуване с другите деца, то играе само със своите играчки. Едва след това то започва да разбира, че може да се играе и с другите, че съществува още някой.

Така и ние в нашето развитие – за сега още не търсим връзка с другите, още не искаме да си „играем” с тях. Колкото и да говорим за това, всичко това е само на думи, но не и в нашите желания.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 04.12.2010

[31734]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз искам да стана партньор в работата на Твореца, какво трябва да направя, за да се съгласи Той?

Отговор: Щом си съгласен – значи вече си Негов партньор. Повече нищо не е нужно, Творецът винаги е съгласен.

Само че – ти избираш Него, не защото Той е най-силният, най-умният, най- изгодният партньор, а защото искаш да му станеш истински помощник: да вървиш по същия път към целта, която Той е определил, съгласно неговите условия. Това значи, че ти вече се намираш в отдаване (хафец хесед).

Ако аз отивам при Твореца и моля да стана Негов партньор – това значи, че съм се издигнал над своето его и напълно съм влязъл в състояние „отдаване заради отдаване”.

Оставил съм желанията от този свят на ниво насъщното и необходимото и съм се издигнал над тях заедно с точката в сърцето си. Близо до нея е израстнала цяла планина от ненавист (планината Синай) – моето его, и аз, заедно с точката си, съм се изкачил на тази планина.

Сега аз стоя на нейния връх като съвършена Бина, „хафец хесед”. И, достигайки до тази точка, мога да кажа на Твореца, че искам да стана Негов партньор. Готов съм, сега ми дай работа!

И той казва: „Ти искаш да работиш – заповядай. Ще вземем с теб цялата тази планина от ненавист, ще започнем малко по малко да избираме желания от нея и да ги използваме, за да отдаваме на другите.

Да бъдеш партньор на Твореца – значи да се стремиш да станеш като Него. Творецът ми дава светлина и казва: „Използвай своето его, за да предадеш светлината на другите, и ще бъдеш подобен на Мен. А Аз ще отгледам твоето желание, ще го увелича така, че ти да се се издигнеш на моята височина и също да можеш да отдаваш. Тогава ще бъдеш мой партньор във всичко”.

Желанията принадлежат на другите, а светлината е моя. Затова аз трябва да се отделя от своите желания заради себе си, да се включа в чуждите желания и да използвам своите само с цел да напълвам другите.

Майката има свои желания и всички възможности – светът й принадлежи, но тя ги използва само за да отдава на детето си, съобразявайки се с неговото желание.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29276]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава вътрешната връзка между другарите?

Отговор: Вътрешната връзка се създава между духовните искри. У всеки от нас съществува егоистично „Аз”, а заедно с него духовна искра, „точка в сърцето”.

Единият е „синичък”, другият – „зеленичък”, но всеки има точка в сърцето и всички те са еднакви, „червени”! Тях ние трябва да съединим една с друга!

Ако ние съединим нашите точки в сърцето, то тази връзка между нас се нарича духовен съсъд/желание (не самите точки, а само тяхната връзка).

В степента, в която всеки отмени себе си, между нас ще има любов – в противовес на ненавистта. И според разликата между любовта и ненавистта ние измерваме висотата на душата, величината на духовния съсъд.

Цялата работа се извършва вътре, когато човек вижда в другите единствено техните духовни искри и се стреми да се съедини с тях.

Но по-късно, ние започваме да виждаме и навън, как това се отразява на нашето отношение към групата, към общото постижение, грижата за другите. От вътрешното усилие това излиза навън, преминавайки в практическо действие.

Ако аз съумея да съединя духовните искри, то и телата започват да действат другояче, съгласно съединението. Всичко е в нашите ръце и да се надяваме, че ще съумеем сериозно да реализираме всичко това на конгреса.

Аз съм уверен, че ние ще разберем тези принципи. Нали към планината Синай идват без никакво знание и разбиране. Първо трябва да стигнем до нея!

От урока по статията „Съзидаващият разум“, 28.10.2010

[25196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистите са описали решението и много хора в света са съгласни с него – готови са да го изпълнят. Какво не ни достига?

Отговор: Не ни достига осъзнаване за неотложността на неговото изпълнение. Всичко, което се отнася към духовното, може да бъде реализирано само от състояние на безизходност, от крайна необходимост – или живот, или смърт.

Както е станало на планината Синай: или ще се обедините, или ще бъдете погребани тук. Не е по силите на човека да се измъкне от себелюбието, докато не види, че няма друг изход.

Затова, вземането на каквото и да е решение по пътя, трябва да бъде предшествано от стоварващи се върху нас силни удари – страхове, тревоги, опасност да загубим всичко. Това се нарича „път на страданието”. Защото Творецът е всеобщият закон на природата и не знае какво е протекция и компромис.

А другата възможност е да се напредва с помощта на светлината, която разкрива ситуацията и ни показва истината. Тогава всеки поддържа всички и е готов да им помага, за да може групата да почувства необходимост и готовност да разкрие истинското състояние.

Ако вървим към него заедно, тогава то не ми се струва толкова ужасно, както в случая с бедствията. Защото страдайки, аз си оставам егоист и виждам пред себе си само заплахата. Но ако анулирам себе си пред групата, тогава ми е достатъчна и стотна част от страданията, за да ги възприема в пълната им мощ.

Скланяйки глава пред групата, аз увеличавам своята чувствителност към страданията. Сега страдам от това, че съм затънал в егоизма.

В групата ставам по-чувствителен и сега, ако ми демонстрират стотна част от моето его, аз изпитвам голямо страдание и съм готов да се избавя от него, защото съм усетил цялото му бреме.

Ето какво ми дават другарите – те споделят моя товар, както в притчата с царя, който трябвало да изпрати своето богатство в далечна страна. Поданиците му, които били егоисти, щели да разграбят неговото богатство и затова, той дал на всеки по една монета. Няма смисъл да откраднеш монета и така всеки я доставил там, където трябва.

Ако вървим заедно, смирявайки се един пред друг, тогава няма да бъде необходимо да преживяваме световна война. Достатъчно е, че влагаме сили и до нищо не се домогваме – това вече привлича страданията, които ще свършат своята работа.

Защото след година, аз както преди, няма да имам нищо. Как така? Какво става? Обединението усилва болката от безплодните усилия. Това ще бъде достатъчно, за да мога бягайки от нея, да се издигна по-високо, на духовното стъпало и да предам своята част от царското съкровище.

От урок по статия на Рабаш, 28.10.2010

[25144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем на Конгреса да съчетаем вътрешната атака с грижата за новодошлите и за целия свят?

Отговор: Първо, аз не се съсредоточавам върху целия свят, а върху участниците на Конгреса. Всеки човек, който е там и на когото сърцето му е там, участва заедно с нас.

Конгресът е събиране на всички сърца, които са готови да се обединят, за да постигнат подобие на формата с Твореца. Ние изграждаме и съединяваме желания, за да станем подобни на Твореца,  за да Го разкрием.

Всички наши желания са насочени към обединението в едно, за да достигнем до взаимно отдаване. В това отдаване, ние ще разкрием висшата светлина, Твореца, в съответствие със закона за подобие на формата.

Аз мисля само за хората, които участват в това. Даже ако някой не участва много, като малко дете, той въпреки това е част от Конгреса. Междувременно, целият останал свят остава извън моето полезрение.

Разбира се, ние ще разпространим информацията чрез масовите медии, но аз чувствам само онези, които искат да бъдат част от тази задача. Конгресът е действие на вътрешно разпространение между нас. Това е нашето взаимодействие, нашето споразумение, нашето поръчителство, приемането на Тора. Ние не го правим, за да кажем нещо на света. Нашите действия са насочени навътре – ние не се разсейваме, обръщайки внимание на външното.

На Конгреса заставаме пред нашата обща задача сякаш заставайки около планината Синай. От Египет излизат „племена от роби” и те бягат в тъмнината, нищо не знаейки или не разбирайки. Те дори не знаят накъде бягат. Вместо почест, има бягство; вместо увереност, има страх и безпомощност. Но това усещане е правилно и хубаво.

След това те достигат до планината Синай, разкриването на омразата и вземат решение да атакуват, да се изправят срещу нея, защото нямат никакъв друг изход. За никого няма изход; той трябва да реши тук и сега и да желае това да се случи. Всеки човек трябва да иска това да се случи с всички сили. Как ще се случи? Това не е мой проблем. Творецът ще завърши започнатото от мен, но аз трябва да го искам.

Дори ако не съм съгласен в дълбината на сърцето си, дори ако съм изплашен, аз ще крещя като дете, сякаш действително не мога да оцелея без поръчителството.

От урока по статията на Рабаш, 22.10.2010

[24895]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „Исраел в изгнание“, за което пише в книгата Зоар?

Отговор: „Исраел в изгнание“ – това е кабалистична група, участващите в която желаят да се съединят помежду си, но чувстват, че егото им ги тегли в различни посоки и ги отблъсква един от друг.

Те виждат, че не могат не само да се съединят, но даже да пожелаят съединение!

За самото им съединение не е нужно да използват своите сили – това е работа на висшата светлина. Но те засега не са в състояние его даже да поискат и към него да се стремят.

Затова е било казано на народа, стоящ под планината Синай: „Вие сте длъжни да се съедините като един човек, с едно сърце – а иначе, тук ще бъде мястото на вашето погребение!“

А когато те са осъзнали, какво желаят, но не могат, им се разкрива Твореца, за да осъществи връзката между тях със своето разкриване.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→