Човек в този свят прилича на някого, който се заблудил в полето. В наше време по същия начин можем да видим цялото човечество като една голяма маса хора, които блуждаят в мрака по огромното поле на живота, загубили всякакви ориентири.

Изходът от кризисното състояние, създало се в резултат на егоистичното ни развитие, е в създаването на интегрално общество, т.е. в търсене на хора, осъзнали сегашната ситуация като задънена улица, и това, че единственото нейно решение се намира в установяване на интегрални връзки между хората.

В този случай полето на живота от диво, пусто поле се превръща в благословено поле, тъй като в него хората желаят, чрез работа над своя егоизъм, да достигнат свойствата на взаимно отдаване, тоест подобие s Природата. Техният път в този случай се нарича „Пътят на отдаване“.

А тъй като егоистичната ни природа се намира в пълно противоречие с този път, има само един начин да вървим по него – да бъдем в група за интегрално възпитание, в която се развива „любов към другарите“ и където всеки може да помогне на другаря си да се движи напред именно по този път.

[72484]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Ако за теб другарите станат по-важни от теб самия и на първо място се грижиш те да разкрият духовното, а не ти самият, то това показва величието, което предаваш на Твореца. Тъй като с това ти искаш да Му доставиш удоволствие.

За Него удоволствие е да се разкрие. Той може да се разкрие само в желания, които са подобни Нему, т.е. в отдаващите желания, съответстващи на Неговото отдаване. А онзи, който отдава, достига до сливане с Твореца, съгласно подобието на техните свойства.

Но в теб самия не може да има съсъди за отдаване. Те са възможни само ако вземеш странични желания – и колкото са ти по-чужди трзи желания, толкова по-добре. Учениците на раби Шимон са изпитвали ненавист един към друг преди да започнат да учат. Представи си какви огромни желания са поправяли те, издигайки ги в отдаване към Твореца, за да може Той да осъществи в тях Своето отдаване.

Ето и ти, желаейки да достигнеш любовта на Твореца, се стараеш да обичаш ближния, другарите. Съгласен се да вземеш всичките им желания и да ги издигнеш за поправяне към Твореца. С други думи, готов си да станеш техен слуга, проводник между тях и Твореца. А ти се ползваш само от екрана и затова ставаш като майка за тях, Бина, която няма нищо. Това се нарича ”царство на свещенослужителите”, нямащи си свой район. Творецът е цялото им състояние. А ти само провеждаш през себе си Неговата светлина за другите и благодарение на това постигаш сливане с Него.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 27.08.2012

[86763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява отдаването на другаря?

Отговор: Отдаване на другаря означава да правиш това, което той иска.

Ако ние сме другари и се събираме в група, за да достигнем целта, то аз трябва да помогна на другаря си във всичко, което е възможно, за да може той да я постигне.

Възможно е да не му достигат някакви материални неща от първа необходимост и тогава, преди всичко, трябва да се погрижа за това. Но след това, когато той получи насъщната необходимост, трябва да му помогна да достигне целта, да постигне желаемото.

Ако му е нужно да му дам сила, да го подтикна напред, да го пробудя, да вървя заедно с него – това се нарича помощ за другаря, както е казано: ”Да помогне човек на ближния си”. И затова му разказвам колко велика е целта пред нас и какво ни очаква, и как ние заедно, в една връзка я достигаме. Показвам му колко го обичам, вярвам в него и се нуждая от него, вървейки по този път. Пробуждам го и чрез него също получавам сили.

Защото иначе няма да достигнем целта – сам човек не е способен на това. Необходими са поне десет човека.

Това се нарича отдаване на другаря. А какво още можеш да направиш? Ако другарят ти няма хляб, ще му дадеш половината от твоя. Но всичко останало освен най-необходимото, което можеш да дадеш – са само сили по пътя, вдъхновение и величие на целта. Ти трябва да си редом с него, като истински психолог – така работим един спрямо друг.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 26.08.2012

[86528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как след усещането за голяма близост и обединение с другарите, изпитано на конгреса, да не потънем в обичайната рутина, а да останем с това високо намерение за пътя и другарите?

Отговор: Трябва да си затворите очите и да останете в сливането!

1.Преди всичко, трябва всички да участвате във всички уроци, семинари – на колкото се може повече мероприятия. Без това е невъзможно.

2. Не трябва да се основавате на разума си! Видях, че има много умни ученици, с добър аналитичен подход, но които, при това, не могат да анализират и изследват сами себе си – и това е проблем. А дори и да се подложат на критичен анализ, то не могат да анализират самата картина. По такъв начин, те напредват по посока на разума, а не към преданост и саможертва. А без това, човек се потапя в нечистите, егоистични сили (клипа), а не в духовното, към отдаване.

Тъкмо от това трябва да се пазим, да не тръгнем по пътя на разума, вместо към самоотвержената преданост на душата. Виждали сме много от нашите другари да падат по този път и много още ще падат, а до целта ще достигне само този, който и е предан с цялата си душа, и е готов да върви със затворени очи.

От урока статия от Рабаш, 21.07.2012

[86110]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин получаващото желание извършва отдаване?

Отговор: Човек има възможността да работи със своето получаващо желание и да отдава за благото на ближния. В нашия свят такива неща се случват, когато усещаме зависимост от някого и се стремим да му доставим удоволствие – или за да получим непосредствена изгода, или за да избягаме от някоя беда. Или възприемам ближния като своя част, ако става дума за дете или любим човек – в такъв случай, наслаждавайки го, сякаш наслаждавам себе си и дори повече от това. Тава е едно от въздействията на висшата светлина, която ни носи съответното усещане.

И обратно, ако светлината изчезва, човек се спуска на дъното на своята природа, напълно изгубвайки връзка, дори привързаността си към най-близките хора. Когато ни отнемат чувството за близост и радост, остава само чист егоизъм, без каквито и да е сантименти към каквото и да било, и тогава не се съобразявам с нищо, с изключение само на възможната загуба, която може да ме сполети.

И в същото време, висшата светлина може да ми повлияе така, че внезапно в мен да се случи ”движение по фазата”: ще поискам на другия да му е добре. И не заради това, че ще ми донесе някаква изгода, не егоистично – просто ще пожелая на него да му е добре.

Как може да се случи това – не знаем. Но кабалистите ни разказват за тази възможност и още повече, казват, че сме длъжни да я постигнем: ”Друг изход за вас няма. А ако не искате да се вслушате в това, ще дочакате страданията и, искате или не, ще го направите.”

Така или иначе, новите алтруистични отношения към ближния могат да ми бъдат предадени само от висшата светлина. Сам, аз никога не ще придобия това.

– Тогава нека светлината да действа!

– Не, – ми казват – тя ще ти окаже въздействие единствено при условие, че го поискаш.

– Но как да поискам това, щом съм егоист?

Затова са ти дали ”точка в сърцето” – нещо друго, освен егоистичното ти желание, прашинка разбиране. Все пак признаваш, че отдаването е нещо особено, и тази свещичка не е запалена от теб, но гори в теб и те пробужда.

А освен това, на тази точка, или свещичка, се излива висшата светлина – и те води към групата, на занятия, поставя те в такова обкръжение, което ти дава възможността да се уподобиш на действията по отдаване, на формата отдаване. И ти като малко дете подражаваш на възрастните: дали са ти малко желание – не губи време, използвай го. С това привличаш светлината, която ще ти повлияе силно и внезапно ще придобиеш нови свойства. Тогава ближният ще бъде по-важен от самия теб – другарите, човечеството, природата и Творецът.

Светлината прави всичко това, ако издигаме молба за поправяне и правим ”добри дела” – т.е. заедно играем на отдаване, сякаш го желаем, и благодарение на това достигаме до молитва, до искане: ”толкова много сме направили – а къде е резултатът?” Тогава и започваме да се молим, осъзнавайки, че само светлината ще ни предаде формата на светлина. Така напредваме.

Днес нямаш никаква връзка с отдаването, освен тази игра. За да повлияеш на светлината, трябва да си подобен на нея, което е възможно само чрез обединение в групата. Такава е единствената форма на отдаването, която можеш да изразиш, да демонстрираш в нашия свят, за да се уподобиш на светлината и да предизвикаш нейното въздействие.

– Добре, хванали сме се за ръце и много искаме да се обединим. Какво трябва да направим?

– Това не е достатъчно. Тъй като не се обединявате като футболен клуб – а искате да усетите нужда от отдаване, скланяте глава един пред друг, сплотявате се. За какво? За да дойдете при Даващия. А за това трябва да знаете пътя, трябва вярно да се изгради отношението към Него. Така че, заповядайте, вземете книгата и прочетете как се прави това. Искате да станете големи – четете какво пишат големите, как те постъпват, как се приготвят за отдаване на Твореца.

Ако наистина искаш това – тогава играй, като малко дете, което иска да прилича на големите. Обединете се с другарите по равно, желаейки да достигнете поръчителство като израз на взаимно отдаване, устремете се нагоре, към отдаване на Твореца, възползвайте се от първоизточниците – и заедно вървете към целта.

Тогава ще получите въздействието на светлината, възвръщаща ви към Източника, и ще постигнете желаното. А без светлината нищо няма да се получи. Само пробуждаш желанието колкото се може по-вярно, по-ефективно, интензивно, докато то не ”напълни чашата” – не достигне определеното количество от усилия, за да стане светлината от обкръжаваща – вътрешна. Казано по друг начин, в твоето желание Той ще внесе свойството отдаване и ти ще възприемеш това усещане като самата светлина, като живота, като жизнена енергия.

Ако сега дойде усещането за отдаване, то ще ти се стори като ад. Разликата е в това, че като се поправиш, ще бъдеш съгласен да отдаваш, ще се радваш. А днес светлината би ти доставила само страдания, би ти донесла мрак, подобен на смъртта. Тъй като светлината хохма не е облечена в светлината хасадим, като нож ще отсече целия ти живот.

Малко количество такава светлина предизвиква нашите падения, карайки да търсим възможности, да се стигнем до милост. Протягаш се нагоре, молиш другарите и светлината за мъничко от свойството отдаване, което да те изкара от падението – и с това молиш за милост (хесед), за обличането на светлината хасадим. Когато тя идва, получаваш малко от жизнената сила и излизаш от пропастта.

И така светлината, възвръщаща към Източника, се различава от светлината, която не те възвръща към Източника, с това, че ти предава екран, т.е. готовност да търпиш отдаването и дори да го приемеш като реален живот.

От урок по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 21.05.2012

[78503]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато в групата тече обсъждане на някаква тема, то се включват механизми на съпротивление, които пречат на човек. Излиза, че по-голямата част от времето ще се занимаваме с тези механизми на съпротивление?

Отговор: Не. Смятам, че тук вече не би трябвало да така. На предварителния етап човек трябва да стигне до отчаяние в работата със собствения си егоизъм. Вече трябва да разбира, че в него повече няма живот.

Трябва да разбере, че ако иска да достигне следващия етап на своето развитие, следващото измерение, излизане на нивото на хармония с цялата природа, трябва да се разочарова от своето егоистично развитие и да не го раздува, защото иначе то просто ще го погуби. Няма да му даде интегрално общуване с останалите, няма да му даде този инструмент, с помощта на който може да усети хармонията с природата и да излезе в това измерение, на това ниво.

Трябва да оставя егоизма на всички свои предходни нива на развитие. Повратната точка –  бифрукацията, кризата, през които сега преминаваме, ни водят към това, действително да се „пречупим” и да оставим долу нашия егоизъм.

Пред човечеството стои голям проблем: да усетим този огромен егоизъм, който сме достигнали, да се разочароваме от него, принудително да го изоставим, да се убедим в неговата крайност, вреда, безцелност и напълно да го отречем. Това се нарича „етап на осъзнаване на злото”. Трябва да го преминем.

Ако става въпрос за група, която вече стига до усещането за следващото ниво на развитие на човека, то тук трябва да се подбират хора, вътрешно готови да се разделят с егоизма. Те трябва да разбират, че им е необходимо напълно да се изменят вътрешно – сякаш поставят в компютъра диск с нова програма, заменяйки старата с напълно нова.

Готов съм да ме „рестартират“, да ми направят пълен upgrade. Съгласен съм с това, защото на етапа на осъзнаване на злото съм се убедил, че моят егоизъм само ми вреди – осъзнал съм го като зло.

Когато хората стигат до осъзнаване на злото и, по принцип, са съгласни да пробват теоретично да се издигнат над своя егоизъм, те се занимават с това в група, с двама инструктори, които ги направляват, едновременно участвайки заедно с тях. И групата постепенно започва да усеща къде в нея има тези психологически изходи над своя егоизъм в нова, алтруистична, всеобща психология на нивото, което се нарича „природа”.

От 17-тата беседа за интегрално възпитание, 28.02.2012

[76923]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Родени сме с единственото желание да се наслаждаваме, като всичко друго в живота не е важно за нас. По същия начин бебето, излизащо от майчината утроба, мисли само за себе си, чувства само себе си, без да усеща външния свят.

Но след няколко седмици, то започва да  си отваря очите, да чува, постепенно задейства сетивата си и възприема заобикалящите го. И така, то постига това, което желае да получи от обкръжението /преди всичко, от майка си/, за да задоволи потребностите си.

Трябва да разберем, че егоистичното желание, което имаме по рождение, ни е дадено специално, за да можем с помощта на навика, станал втора природа, да изградим над него друго, алтруистично свойство – свойството отдаване и обединение.

Днес се намираме в противоположно състояние – разделени сме, всеки иска да се възползва от другия, никой не се съобразява с никого и плюс това, всички се намираме в противоречия и разногласия помежду си. Но природата преднамерено е създала в нас такова отрицателно свойство, за да можем, използвайки намиращите се на наше разположение сили, именно от него да изградим положителна и добра връзка помежду си.

Ще я изградим осмислено и осъзнато и така ще достигнем обединение, създавайки образа на Човека, подобен на общия закон на природата,  насочен към отдаване – добър и любящ.

И тогава ще разберем, че този закон не е лош, че всички онези зли сили, чието въздействие чувстваме сега върху себе си като нещастия, разводи в семействата, пристрастяване към наркотици, терор, страх от заплаха за атомна война, противопоставяне между страните, болести, екологична, икономическа и финансова кризи, които приемаме за отрицателни въздействия от страна на природата, са ни нужни, за да им противопоставим силите на отдаване, силите на нашата любов и нашето обединение. И ако днес усещаме въздействието на този единен закон като отрицателно, то е само защото сме противоположни на него.

Така се случва и в ежедневния живот. Ако ме връхлитат студ или жега, трябва да разбера какво следва да направя, за да балансирам тези аномалии и да направя температурата нормална. Ако се гмуркам под вода, изпитвам големи натоварвания от налягането, а изкачвайки се високо в планината, чувствам недостиг на кислород и ми е трудно да дишам. И тогава компенсирам тези отклонения, за да се уравновеся с природата.

Кое средство може да ни помогне да постигнем хармония с природата, която днес ни демонстрира различни неблагоприятни въздействия? Усещаме как ударите се сипят отвсякъде. Човечеството се чувства обединено пред лицето на надвисналата над него всеобща заплаха.

Затова разбираме, че нашите свойства са противоположни на свойствата на природата и трябва да компенсираме и да работим срещу свойствата си. И ако в същото време, когато природата ни оказва отрицателно въздействие, успеем да преодолеем себе си, да се поправим и да ѝ съответстваме според възможностите си, ще усещаме подобни въздействия като положителни и уравновесени.

И тогава ще се решат екологичните проблеми, ще се оправят взаимоотношенията в семействата, ще укрепнат връзките между страните, икономиката ще тръгне нагоре и животът ни ще стане щастлив и комфортен. Ето защо ни дават постепенно да извършим промяна в себе си и помежду си, за да може по този начин да се приближим към общата природа и да се почувстваме във всестранна хармония с нея.

От 4-тата беседа за новия живот, 01.01.2012

[67354]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съвременната криза обхваща всички нива на природата. Неотдавна по телевизията показаха предаване за природни явления, които се оказват напълно неочаквани за хората. В това число ставаше въпрос за острови в Тихия океан, жителите на които се прехранват от морски риболов.

Днес, влизайки в морето, те се страхуват да се отделят от брега на повече от няколко километра. Климатът толкова се е изменил, че бурите и ураганите връхлитат неочаквано и е невъзможно да се предвидят. И това го казват хора, израснали от детството си с морето, опитни ветерани, за които океанът внезапно се превръща в непознат.

Такива са мащабите на общата човешка криза. Човекът – това е най-високата част на природата, обладаваща най-голямата разрушителна сила, превишаваща всички други.

В света има явни и скрити сили. Взрив от бомба няма да премине покрай мен незабелязано, но радиоактивното излъчване ще почувствам само по неговите резултати. Има още по-фини излючвания, резултатите от които са напълно неочаквани за нас. От нас е скрит техният източник – съкрушаващата сила на човешката мисъл, на човешкото желание.

В своето егоистично развитие „сме дошли до точката“: порасналото население на Земното кълбо генерира толкова мощен негатив, че просто се задушаваме един друг, едновременно разрушавайки и предишните нива на природата, които лежат под нас. Те са големи в количествен смисъл, но слаби в качество, а ние, със своя качествен потенциал, можем просто да ги ликвидираме – точно каквото се и случва. Ето от къде произтичат „сюрпризите на океана“ и много други явления.

И така, цялата работа е в нашите мисли, нека да ги поправим. Кабалистите говорят за два варианта на развитие: по добрия път и по пътя на страданието. Видимо е, че сега вървим по пътя на страданието. Как да се движим в това направление по добрия път? В нас има само една цел – сливане с Твореца. Това е съдбата за всички хора, всички народи. Означава, че трябва да им обясняваме как да вървим по добрия път – да обясняваме, имайки предвид техните особености на развитие.

Силата на човешката мисъл разрушава света. Носим зло на самите себе си и на останалите части на природата. Днес това може да се демонстрира на хората нагледно с примери и научни обосновки. Оттук следва извода за това, че трябва да се отнасяме по-добре един към друг. Иначе вървим към гибел. Нека да подобрим своя живот с помощта на тази единствена сила, която е способна да ни помогне.

„Каква е тази сила?“ – питат те. „Това е силата на нашата добра взаимовръзка“ – отговаряме, всъщност давайки друго определение за Твореца. Днес тази сила трябва да се прилага в мащабите на целия свят. За мислите не съществуват разстояния, те не отслабват в мярката на отделяне от източника и мигновено достигат дори звездите, стоящи на хиляди светлинни години от нас.

Как да го направим? Днес сме стигнали точка, в която няма да получим нищо без правилната молба. В нищо няма да добиеш успех, ако не помолиш помощ от Твореца. Просто се уподоби „по форма“ като добро момче – и ще получиш „кутия бонбони“.

За какво трябва да моля? За отдаване:

– Искам да раздам тези бонбони на всички.

– Много добре. Вземи!

Отначало ще се жалваш, но след това ще се научиш. Първо ще ти дадат от общата кутия, а с времето ще преминеш към наслаждение от отдаването, взимайки за себе си само необходимото.

Грози те гибел по пътя на страданието, ако не стигнеш до тази молба за другите. „Искам да получавам удоволствие само от това, че им нося добро. Дай ми да се насладя именно с това, дай ми сили за това! Направи така, че това да стане възможно!“

По такъв начин се осъществява поправянето.

От урок по статията „Свобода на волята“,04.01.2011

[65309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Има много пътища, по които човек стига до въпроса за любовта, за единението. Като правило, под думата „любов“ разбираме нещо изцяло друго: напълване на нашите егоистични желания- храна, секс, семейство, богатство, почести, знания.

„Аз обичам“ – се подразбира като „аз искам“. Искам да получа – означава, че обичам нещо, искам то да бъде мое, желая да го приближа към себе си, да се напълня. Това се нарича „обичам“. Тоест вътрешното тълкуване на думата „любов“ – “ искам да получа това“.

Всичко е защото се намираме в нашия свят, образувал се след разбиването, както обяснява науката кабала. Целият наш свят – е напълно егоистичен, и затова така разшифроваме понятието „любов“ – напълно насочено към себе си. Обичам нещо – означава, че го искам: искам да го приближа до себе си, да го усетя, да се напълня. Да напълня желанието си за наслаждение с нещо приятно – това се нарича „аз обичам“.

При това изцяло не мислим за втората половина – втората сила, съществуваща в реалността, – силата на отдаване, където съществува същата дума „любов“, но там да обичаш някого означава да го напълваш, да му поднесеш, това което той желае, а не това, което аз искам. То е напълно противоположно на представата ни за любовта.

Хората, които в отминали времена са били близки до природата, по естествен начин са усещали, че в природата съществува също втора сила – отдаване, и там любовта означава, че се съобразявам с ближния, отдавам му.

Кабалистите, както и множество други хора, надарени с тънка чувствителност към природата, са разкрили тези сили. И имало много хора, освен кабалисти, които усещали и разкривали за себе си във всевъзможни форми, че силата на отдаване не е по-малка от силата на получаване, и в тази втора половина на реалността, в отдаването, съществуват всички тези действия, както и в силата на получаване, но техните тълкувания там са други, обратни на приетите тук, в нашия свят.

А ние се намираме само в едната половина на реалността – в получаване, в желание да напълним само себе си, доколкото се явяваме следствие от разбиването на желанията/келим. И основно човек пребивава в разбиването. А цялата нежива, растителна и животинска природа, както пише Бал а – Сулам във „Ведение в науката кабала (Птиха)“ , – се издига и спуска заедно с човека, без всякакъв разчет със самите тях – само в тази степен, в която трябва да помогнат за измененията, които човек трябва да премине.

Религиите и вярванията, от момента на тяхното основаване, също са израснали от там, че са разкрили втора сила, съществуваща в природата, – силата на отдаване, и всички те в основата си говорят за любовта, за обединението. Така е било, докато са се явявали съдба за малко количество хора. Когато, са се разпространили в егоистичното болшинство на народа, по-слабо развитите чувствено, – то те са се превърнали в набор от церемонии, различни действия и обреди. И тогава са започнали да се използват за егоистични цели в напълване на себе си, а не, за да доведат хората към обединение, любов, отдаване, равновесие между две системи.

С течение на времето, докато в продължение на цялата си история човечеството се е придвижвало за сметка на непрестанния растеж на егоизма във всеки човек и като цяло, сме се отделили дори от това естествено разбиране, което са притежавали хората някога, – разбиране за отдаване и тълкуване на любовта, присъща на втората половина на природата.

От урока по статия на Рабаш, 13.12.2011

63064

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Международен конгрес „Арвут“. Урок 8

Рабаш, писмо 8:  След като намерих свойството отдаване, мигновено в мен започват да светят искрите на любовта…

Отначало получаваме силата отдаване, светлината хасадим, а след това в нея се облича светлината на любовта – светлината хохма.

…И сърцето тъгува и се стреми към другарите, и ми се струва, че очите ми виждат другарите, ушите ми слушат техния глас, устата ми говори с тях, ръцете ми ги прегръщат, а нозете ми танцуват с любов и радост заедно с тях в кръга.

И аз излизам от своите материални граници, и забравям, че съществува огромно разстояние между мен и приятелите, и много километри земна повърхност ни разделят, и сякаш другарите стоят в моето сърце и виждат всичко, което произтича там.

И аз започвам да се стеснявам от своите дребнави действия пред другарите. И просто излизам от своите материални желания, и ми се струва, че няма нищо в света, освен мен и другарите. А после и моето „аз“ се отменя и се разтваря в моите другари, докато не заявя, че няма нищо в света ,освен другарите.

Рабаш пише това от духовно постижение. Именно така постигаме духовна реалност: в нея няма нищо от нашето сегашно възприятие – само другарите. При това не става въпрос за лица, които се представят днес пред моите очи, а за особена вътрешна сила, която е заложена в другарите, за уникална искра, която всеки от тях е получил свише. Тези искри – са другари на моята искра. Тях и ги обединяваме в група.

Рабаш, писмо 40: Когато човек усеща любовта на другаря, в него моментално се пробужда радост и наслаждение. Защото ние, като правило, се радваме на новото, а любовта на другаря – е новост за човека…

Той я разкрива внезапно, а по-рано не е знаел, не е вярвал в това, не е бил готов да я приеме.

Нашият проблем е  не само да обичаш другаря, а да усетиш любовта от негова страна. На тази любов също се съпротивляваме, защото тя ни налага задължения. Въпреки това, откривайки новото чувство от страна на другаря, вече не мога да го игнорирам. С това самият другар започва да „купува“, привързва мен към себе си.

Човек винаги е знаел, че единствен той  се грижи за своето благо. Но в този миг, когато открива, че другарят се грижи за него, това пробужда в него несравнима радост.

Той вече не може, както преди, да се грижи за собствените си нужди. Казано е в статията „Поръчителство“: ако съм уверен, и ако чувствам, че другите ме обичат, тогава оставям грижата за себе си – оставям я безрезервно.

Това не е просто добавка на сила, която позволява да се направи нов разчет и да престанеш да мислиш за себе си. Чувствайки, как ме обичат другарите, в този миг напълно се отричам от себелюбие. Сякаш забравям за себе си, и преставам да мисля. Любов, която идва от вън, от другарите, ме обхваща и извежда извън собствените ми предели – към тях.

…И той вече не може да се грижи за себе си, защото човек е способен да прилага усилия само там, където усеща наслаждение. Доколкото той започва да усеща наслаждение в грижата за другаря – само по себе си, в него не остава място за лични грижи.

Това произтича неизбежно: ако искам да помогна на другаря,  да не се грижи за себе си, то трябва да му покажа, че сам ще се грижа за всички негови нужди. В такъв случай той, „по определение“, се отрича от себе си. Така го изкарвам от егоизма.

Тук не помагат поучения, нито традиционни мерки на възпитание. На човек трябва да се дари любов – това, със сигурност, ще го изключи от собствените нужди.

Но може ли любовта да пробуди в човек желание да се отрече от собствената си реалност? Казано е: „Любовта нарушава обичайното“. Тя не се подчинява на разум. И само когато има такава любов от страна на другарите, тогава всеки живее в свят, който целия – е благо, без всякаква грижи за себе си. Човек чувства, как открива свойството отдаване, и тогава, съгласно закона за подобието, завинаги се слива с висшия, съвършения Даващ.

Тук става въпрос за най-мощната сила в природата, за това, как се работи с любов в две направления. Дори и без противоположната сила на натиск и налягане нашия живот може да се управлява от две страни и да задължава човека към любов, по определен начин да проявява любовта към него.

Така и от Творецът към нас се спуска само любов, но по духовния път Той ни води сякаш с помощта на две „юзди“: страдания и наслаждения. И едното, и другото произтичат от любов.

Извод: ако искам да помогна на някой, това може да се направи само умножавайки своята любов. Така задължавам човека към всичко, което трябва.

За това е казано: „Купи си приятел“. Именно „купи“:  постоянно му дарявай любов, и ще видиш, колко той ще се привърже към теб. Ти „получаваш“ него, спояваш го със себе си – и пораждаш такава ответна реакция. Като резултат всеки от нас се включва в другия.

И ако всички приятели се включат един в друг, то всеки от тях получава съвършения съсъд на Безкрайността, съвършената душа. Така постигаме не само своя личен корен, но и цялата Малхут на света на Безкрайността с всички светове НаРаНХаЙ – най-мощната сила в цялата реалност.

От 8-ия урок на международния конгрес „Аравут“, 08.12.2011

[62781]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→