Въпрос: Какво се подразбира под думите (Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед шеста”, п.221): „… никой друг не притежава правото да се смили над него (човека), освен Самият Той”? Как Законът може да бъде или да не бъде милосърден?

Отговор: В кабала милосърдие – това е свойството отдаване (хасадим), а не опрощаване за някакво прегрешение, както в нашия свят. В духовната система не съществува опрощаване. Това е система от много точни закони.

И ако аз съм извършил някакво прегрешение, то преди всичко трябва да знам за това, което съм направил, защо и как. Аз трябва да разбера, че Творецът е подготвил за мен това прегрешение, за да се разкрие то, и именно с негова помощ аз сега видях, как да се издигна.

Защото, всъщност, няма прегрешение, има само разкриване на злото, което преди е било скрито, а след това се разкрива.

Затова обикновено в „Зоар” под милосърдие се подразбира придобиване на силата за отдаване.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 17.02.2011

[35594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Не е възможно да работиш върху себе си без подкрепата на правилното обкръжение, което всеки път отвежда човека до правилния анализ, до правилното състояние.

Защото непрестанният въпрос, на който трябва да отговориш с „удар в зъбите”, е за онова, което е най-важно: „Творецът или аз? Ближният или аз? Силата на отдаване или силата на получаване?”

Ако този въпрос стои пред мен и разбирам, че от ясния отговор зависи моето напредване или фиаско, тогава необходимостта от подкрепата на обкръжението става очевидна за мен.

А от друга страна, що за обкръжение е това? Каква подкрепа оказва? Всъщност, аз получавам своите собствени келим, желания – в степента, в която искам да ги приближа към себе си. Тъй като цялата реалност – това съм аз.

Работейки с обкръжението, аз го извисявам в очите си, намирам в него важността на Твореца. Но всъщност съм получил силата на разбиването, за да може по този начин, тя да ми помогне да работя над самия себе си.

Моето „аз”, включващо цялата реалност се дели на две части:

– част, която усещам като себе си;

– част, която усещам като свят, като ближни, като всичко, което се намира извън мен.

Защо Творецът ме е разделил на две? За да мога по-лесно да поправя онази част, която е отвън. Аз извисявам нейната важност в своите очи. Ако пробудя важността на другарите и ги подтиквам да работят върху мен – все едно имат свобода на избора и повече самостоятелност, отколкото им приписвам.

Трябва да разберем, че силата на разбиването действа в наша полза. Частта, наречена „ближен” – т.е. всичко, което е извън мен, ще мога да поправя, ако се отнеса към нея именно като към ближен. Поправям тези желания, които ми се струват чужди, поставяйки себе си пред тях и желаейки да се съединя с тях.

Моето „аз” е само точка в сърцето, а „ближният” е цялото мое кли, целият съсъд на душата. Ако не бях разделен на тези две части, нямаше да имам възможност да поправя „външните” желания. Никога нямаше да мога да ги анализирам, проверявам, сортирам, да поискам сили за работа с тях.

Но аз се намирам извън тях и поправям своето отношение към тях. Такава илюзия се създава в мен – сякаш поправям своето отношение към ближния според принципа „възлюби ближния като себе си”. И засега не улавям, не разбирам, не чувствам, че всъщност  това е моята душа. Просто са прибавили към мен силата на разбиването, която рисува измамната картина за „ближните” в моите очи. Затова, именно по този начин съм способен да пристъпя към поправяне на своите келим, работейки срещу силата на отхвърлянето, нанасяйки й удари.

Можеш да си представиш нашата работа по друг начин: човекът изначално получава цялото творение в качеството му на своя душа и разбира, че цялата сила на разединяване е фантазия, чиято цел е да го обърка. В крайна сметка, реалността изобщо не е откъсната от него. И затова, човекът нанася удари, „притъпява зъбите” на тази сила на разбиване, на тази илюзия. И в това вижда цялата работа, която трябва да извърши.

И така ще бъде, докато не избие всички зъби, докато не измъкне всички тръни – за да може розата, растяща сред тях, т.е. Малхут, да разцъфти в истинския си вид, с цялата си сила. Защото това е Шхина, общата душа.

В такава светлина трябва да видя и обкръжението, и другарите, и Твореца. Всичко, което ми се струва външно, представлява неотделима част от мен. А силата, откъсваща ме от единната мисъл и желание, от Единия – това е силата на разединяването, която трябва да разбия.

От урока по статия на Рабаш, 16.02.2011

[35489]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Разбирам обяснението, че светът става глобален и всички ние трябва да се съединим – това е научен извод. Но не разбирам откъде ще дойде силата, която ще осъществи съединението. Какво е обкръжаващата светлина? Това вече ми се струва някаква мистика.

Отговор: Книгите, обясняващи строежа на висшия свят („Учение за Десетте Сфирот”) не са мистика, а строга наука, в която действат две сили – светлината и желанието, отдаващият и получаващият. Всички формули се извеждат от тези две сили – като в математиката, в двоичното представяне: от „0” и „1”.

Както е във физиката, където през цялото време се разглеждат 2 сили на взаимодействие, така e и в науката кабала, която дава основа за цялото постигане на реалността и за всички други науки, описващи тази реалност. Не виждам тук нищо мистично.Съгласен съм, че не е описано на обичайния и разбираем  за съвременния човек език, но това са ясни, научни, логични изводи.

Този текст ни обърква, защото не умеем правилно да го тълкуваме. Но всъщност става дума само за желанието за наслаждение, което приема формата на отдаването – и тогава се нарича духовно „тяло”, „парцуф”.

Желанието е материалът. Така, както в нашия свят има различни видове материя – нежива, растителна, животинска, човешка. Това също е желание за наслаждение, което в зависимост от своя тип, приема различни външни форми и в резултат, виждаме много видове растения и животни.

В духовния свят действа същото това желание за наслаждение, само че в нашия свят то приема всевъзможни егоистични форми, а в духовния – форми на отдаване, а не на получаване. Затова не можем да ги видим – защото все още нямаме зрението, с което да ги видим в светлината на отдаването и не различаваме всички тези образи.

Сега опознаваш себе си и другите по желанието да погълнеш в себе си, да получиш – на това се основава цялото ти зрение.  И затова виждаш около себе си именно такъв свят – всевъзможни форми на получаване в желанието за наслаждение. Ние разкриваме всички тези форми, изучаваме ги и на тази основа изграждаме науката.

Но има и друга форма на желание – отдаването, излъчването от себе си. И когато то започне да работи така,  приема различни форми: нежива, растителна, животинска, човешка – всевъзможни нива на отдаването, съчетаване на различните, действащи върху него сили на отдаване.

Науката кабала изучава именно тези форми. Кабалистите, които са постигнали свойството отдаване, всеки съгласно своето стъпало, пишат за своите наблюдения – така, както другите учени пишат за формите на получаване в този свят.

Тоест съществуват науките на този свят, за нашата земна природа, а същестествува и наука за природата на отдаването, която се нарича „кабала”.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35419]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Цялата ни работа е за това, да подготвим желанието към следващата степен. Аз влагам усилия за да проверя себе си: към какво точно се стремя.

Може би аз все още мисля, че със свои сили мога да се издигна на висшата степен – или вече не съм толкова глупав, и вече съм се убедил, че не мога да направя това сам, и само висшата сила може да ми помогне? И тогава започвам да търся как ще ме накара Творецът да направя с мен това, по какъв начин ще стигна до него.

Кабала казва, че да се обърнеш към висшата сила можеш само чрез общество, група. Колко години ще ми потрябват да работя, за да обясня на самия себе си, че обществото – това е единственото средство да привлека Твореца за да ми помогне, а моето участие в групата е равнозначно на привличането на силата на Твореца за моето поправяне. Защото ако аз се съединя с обществото именно заради това и само за това аз моля, то Той ще направи това, и ние ще се срещнем там всички заедно: аз, групата и Той – както е казано: „Исра-ел (стремящите се право към Твореца), Тора (висшата светлина) и Творецът са едно цяло”.

Това се нарича да се стараеш да се „харесаш” на Твореца. А ще Му се харесаш тогава, когато в теб има желания, такива, каквито и в Него. Ти трябва да разбереш, че зависиш от Него, и да склониш егото си.

Кабалистите ни обясняват това с най-точните думи, и в този миг, когато завършиш тази работа, ще заговориш направо с техните думи, и в теб ще се реализира езикът на клоните.

Ти няма да имаш други думи! Ще започнеш да говориш със стиховете от Псалмите или от молитвеника. Защото кабалистите са изнесли тези думи от своето постижение: целия порядък от думи, букви. И ти започваш да говориш точно така, защото всичко казано безусловно се определя от следващата степен, и е невъзможно да се каже по друг начин.

Това е най-научният от всички подходи. Обичайната наука – е много ограничена, тя действа само в рамките на този свят, в тези ограничени условия, а в такъв случай всичко е относително. Но кабала е абсолютно научна методика, в която всичко е подчинено на един закон. В цялото мироздание действа само една формула – отдаването и получаването трябва да се обединят в едно цяло.

Това даже не е нужно да се доказва на никого. Ние търсим някакви научни потвърждения и примери, само за да приближим народа към кабала. Но самата наука кабала не се нуждае от никакви доказателства – тя се разкрива вътре в човека.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако цялата наша работа – това е да разкрием мястото на разбиването, то какво не ни достига, за да направим това?

Отговор: Ти просто не искаш да разкриеш това разбиване! Защо ти е да разкриваш своята завист и ненавист – по-просто и по-спокойно е да оставаш равнодушен.

Човекът чувства, че другарите, „ближните”, сякаш не съществуват. В кабала „ближен” – това е човек, който аз чувствам извън себе си. Аз знам, че всички трябва да бъдат в мен при правилно възприемане на действителността – а аз ги усещам външни за себе си, далечни и ненавистни. И аз се плаша, нима така ненавиждам частите на своята собствена душа?! Това е и усещането за силата на разбиването.

Аз знам, че това е лъжа и искам да поправя своето криво зрение!

Опитай да се постараеш, да видиш, че всичките ти другари са част от теб. Даже на целия свят вече се разкрива неговата затвореност и взаимозависимост. Но ние не достигаме до този извод от външната страна, от отсъствието на избор, както прави  целия свят, чрез удари, показващи връзката между хората. Ние достигаме чрез вътрешното – и така постепенно разкриваме, че всички се явяваме едно цяло и сме свързани в обща система.

И знаейки всичко това, аз гледам наоколо и виждам чужди за себе си хора! Аз не чувствам какво мислят те, какво искат! Още повече, те всичките са ми безразлични, и не е по силите ми да ги удържа всички в полезрението си, а още повече в усещанията си… Никой от тях!

Тоест, разбирам, че това е пълното разбиване – аз съм болен от страшна болест! Защото виждам, че съвършено съм загубил чувствителността, способността да усещам всички тези части, които трябва да са мои. Аз се разпадам на части като мъртво тяло. Защото смъртта – това е, когато от тялото изчезва жизнената сила, и то започва да се разлага на прах. Аз усещам себе си така, сякаш изведнъж от мен се отделя ръцете ми, краката. Това ме ужасява.

Всичко това мога да видя и да почувствам в сетивните си органи (келим), които се развиват в мен благодарение на изучаването на кабала, и които в бъдеще е съдено да станат моите свойства любов и отдаване. По-нататък…

Но любовта започва с това, че ние разкриваме в себе си ненавистта към другите и започваме да я ненавиждаме в себе си. И сега аз разкривам тази ненавист – своята неспособност да усещам другия, защото той ми е безразличен. И даже по-лошо, аз оценявам успеха си – по техните неуспехи. Колкото на тях им е по-зле – толкова на мен ми е по-добре. Какво извратено и лъжовно възприятие, каква слепота, че така мисля за другите.

Рабаш привежда пример, че човек изведнъж разкрива, че съседското дете, което така го е дразнило – всъщност е негов син.

Но да поправиш тази картина може, ако се стараеш да видиш как всички в групата заедно се стремят да поправят това изопачаване.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 13.02.2011

[35220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Защо човек иска поправяне, заради отдаването?

Отговор: Не става въпрос за това, защото никой не знае това за себе си. Цар Соломон също си е задавал въпроса за любовта между мъжа и жената: кой може да я разбере? Защото това е сърдечна страст, желание, а желанието се създава от Твореца. Ние трябва само да използваме всички възможности, които могат да насочат това желание към целта.

Творецът ми е дал всички средства, а аз трябва правилно ги да използвам, за да се движа напред. Ако не правя това, Той ми помага, „побутвайки” тук и там. В крайна сметка все едно, ще ми се наложи да използвам правилно всичко, с което разполагам.

Желанието и обкръжението са ми дадени от Твореца, а аз трябва само вярно да ги организирам, скрепявайки ги във връзката „Исраел, Тора и Творец” и използвайки ги по предназначение, да напредвам към целта.

Самият аз, освен тези „растановки”, нищо друго не правя. А и разпределяйки всичко по местата, аз, преди всичко използвам Висшата сила. Ако Творецът не построи моя духовен дом – кой ще го построи?

От урока по статията на Рабаш, 10.02.2011

[34961]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да молиш помощ от светлината?

Отговор: Когато човек започне да изучава науката кабала, му се струва, че в него има желание. Той с ентусиазъм се стреми да разбере, да познае, да направи нещо. Този порив му се струва безкраен и пригоден за по-нататъшното напредване.

Едва след много време човек започва да разбира, че устремът напред не се пробужда в него. Това разбито желание той придобива във взаимодействието с обкръжението, с другарите. Човек съвсем не иска да се обедини с тях в едно сърце, встъпвайки в поръчителство. Той ясно вижда разбитото желание: зло, ненавист вместо любов, отблъскване, неспособност към обединение.

Това желание спира човека, и с него той сега трябва да се обърне към светлината, връщаща към Източника.

Но къде трябва да се върна? Към какъв Източник? Що за желание е това?

Тук се изискват две много различни стъпки, и границата между тях е доста проблематична. За разума това е просто, а за усещанията на човека сякаш минава отчетлив ясен разрез: „Оказва се, със своите собствени стремежи аз само се добирам до вярното място, и не по-далеч. А след това на мен ми е необходимо да придобия ново желание, разбито сега между мен и ближните”.

Аз трябва да разкрия ненавистта към ближния и с помощта на светлината да видя злото в нея. Трябва да разкрия, че поправянето на тази ненавист – това е и връщането към доброто.

Тогава и ще ми потрябва светлината – не просто напълването, а силата, която ще поправи моето зло и ще ме върне към Източника, към доброто. А доброто за мен – това е единението с ближния.

Тези неща трябва ясно да се осъзнаят. Трябва да си изясниш, че е именно така, а не иначе. И проблемът е в това, че без поддръжка на обкръжението, човек е неспособен сам да работи над себе си. На него му е необходима външна форма, физическа поддръжка, а след това, устремявайки се към целта, той открива в групата такива неща, които не забелязват и самите другари.

Работата се води отвън и отвътре, но цялата тя е насочена към това да се разкрие мястото на разбиването между нас, да се разкрие злото в това разбиване и доброто при неговото поправяне.

В усещанията трябва да ми е абсолютно ясно: ето болестта, която ме убива, и само светлината, връщаща към Източника може да ме спаси. Аз самият не съм способен. А спасението е в единството, само то е лекарството за мен. Всичко останало аз не вземам в разчет, записвам в графата нулево или отрицателно, лошо влияние.

С общи усилия ние трябва да се стремим да усетим това за напред. И тогава можем да изискваме светлината, връщаща към Източника. Аз не просто се мъча, неизвестно с какво, не просто искам да узная нещо, не просто се стремя към духовността – защото всичко това е проникнато от егоизъм. Не, аз се стремя само към обединение, искам да придобия потребност в сплотяването с другите. Това се нарича „молитва преди молитвата”.

Само с такива крачки, макар и показни, макар и театрални, макар скрепявайки сърцето, ние постепенно ще се движим напред. Напред – към истината: не към голата истина на нашия „живот”, а към същинската, духовната истина. За това е казано: „Сред народа си живея”.

Искате да разкриете Твореца? „Творец” – това е свойството за отдаване. То се разкрива само в нашата правилна взаимовръзка. Колкото повече ще говорим, ще пишем за нея, ще я обсъждаме, колкото по-конкретно, по-непосредствено, по-ясно, по-отчетливо ще правим това, недопускайки това да стане привичка, толкова по-близо ще бъдем до реализацията.

От урока по статията на Рабаш, 08.02.2011

[34787]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 35, „Кой няма синове”: „Дърво, което не дава плодове е подобно на бездетен човек, който никога не ражда. Човекът и Тора се наричат безплодни, ако нямат синове.”

Въпрос: Как да изострим общото намерение, насочено към помощ свише?

Отговор: Помощта идва само, ако желаем да се съединим. Затова учим заедно – привличаме светлината на поправянето. Всички заедно трябва да проявим желанието да се обединим (общата молитва) – иначе нито в един от нас няма да възникне правилната молба, няма да имаме сили да продължим по пътя.

В човека има базисно желание – да му бъде добре. И когато към него, допълнително се появи въпросът за смисъла на живота, желание да придобие светлината, той започва да изучава науката кабала. До появата на това допълнително желание, човекът е като животно – развивал се е само според указанията на земното желание. Ние го вземаме под внимание от момента, в който той се устремява към нещо по-високо.

Как използва човекът всички принципи, които му дават? Защото развитието е възможно само, благодарение на добавяне на желание от общото кли, в което той трябва да се включи – подобно на дървото, получаващо всички сили от заобикалящата го среда: земя, въздух, слънце и т. н. Ако човекът знае как да приеме всичко в полза на духовното израстване, тогава приема от обкръжението потребността и с нея, по време на учене се обръща за светлина, връщаща към Източника.

Тази светлина изгражда в човека вътрешен процес, по време на който израстват свойства, указания, определения. Той напредва именно по този начин.

Всеки път мисли как да получи подем от обкръжението. За тази цел, трябва да наведе глава пред другарите, да ги извиси в своите очи като най-добри хора в поколението. На урока, не трябва да забравяш защо учиш. В крайна сметка, човекът получава от групата само допълнително възбуждане, а след това трябва да дойде светлината и правилно да го насочи.

Така, с помощта на всички тези фактори, човекът си осигурява сили за израстването. Той трябва да проверява себе си: донасят ли тези сили някакви плодове? От една страна, напредва в лявата линия, всеки път все повече разкрива злото начало, което е създал Творецът. И едновременно с това, разкрива Тора като подправка – разбира какво прави със злото начало и как го разкрива с помощта на Тора в качество на светлината, на свойството отдаване.

И ето, изпълнявайки съветите на кабалистите, човекът стига до някакво усещане. Макар това, все още да не е истинско обличане на светлините в съсъдите, все пак в него се проявяват нови детайли на възприятието – отблясъци на светлината, обличаща се в келим. Вярно е, че тя все още не се усеща във вид на напълване, а като обкръжаваща светлина – светлина, връщаща към Източника. Човекът, още се намира на пътя към Източника – дори в малка степен не е постигнал благото. Но напредва.

И затова, най-важно е да се страхува, че няма да име синове, че ще остане без силно желание, че ще спре по средата на пътя и ще залинее в пресъхващия източник. Ако имаш желание, необходимо е да видиш в него злото начало, което е безформено и противоположно на духовното напредване. И към това, трябва да добавиш Тора като подправка – светлината, връщаща към Източника. Ако Тора даде плодове, вече не е бездетна.

От урока по статия на Рабаш, 08.02.2011

[34790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Много неща се появяват и изчезват от този свят според степента на техническото развитие, като се заменят с по-съвършени. Но сега започва друг процес и скоро всички тези автомобили и самолети ще изчезнат от нашите усещания и ще загубят важност.

Действат само силите: пряката и обратната светлина, заедно с желанието за наслаждение – и цялата тази картина някак ни се представя на екрана в задната част на мозъка.

Затова хората преминават към работа с клавиатурата на компютъра. Пита се, какво могат да произведат чрез нея: дрехи, дом? Те създават някакви изкуствени ценности: уважение, власт, научни знания – вещи, откъснати от телесните потребности: храна, секс, семейство. По такъв начин ние създаваме връзката между хората – тези усилия не са проявени в материала, защото е важно само да произведем обратната светлина и ако можем да я създадем играейки на клавиатурата, то това е достатъчно!

Формата на реалността, в която живеем, зависи от самите нас. Ако аз започна да виждам всичко в обратната светлина, то съединявайки клоните с корените ще видя духовните корени в представящият ми се свят. А след това ще започна да придавам на тези духовни корени още по-голяма важност, отколкото на материалните им клони. До такава степен, че материалните клони постепенно съвсем ще изчезнат от моето възприятие, тъй като аз все повече ще задействам духовните си усещания.

Аз използвам в материалния свят само това, което ми е нужно за поддържане на живота в своето тяло – а повече от това няма да ми е нужно. И така този свят ще започне да става все по-прозрачен. Но това зависи не от всеки човек поотделно, а от общото поправяне на света за сметка на всички души.

Ако нашите души се съединят, те ще създадат помежду си духовния свят! В тях вече има съвместно усещане за висшия свят и тогава те чувстват реалност, която е над материалната реалност и е милиарди пъти по-мощна от нея. Дори най-първата духовна степен е безкрайно по-голяма и пo-мощна от нашия свят.

Ако започнем да я усещаме, то тя ще замъгли този свят. Тъй като и сега в него има множество дребни неща, които не забелязваме. Желанието за наслаждение няма да пропадне. Но когато цялото човечество започне да изгражда между всички обща система за отдаване, т.е. място за духовния свят – ние започваме да живеем в него да му предаваме цялата важност!

А нисшата, материалната плоскост, започваме да издигаме на нивото на духовното. Т.е. сега аз разглеждам материалното като част от духовното, тъй като виждам действащите сили зад всичко и не забелязвам никакъв материал, както е било по-рано. По отношение на мен той се превръща в сили – това означава, че светът Асия и всички останали светове се издигат до самият свят на Безкрайността.

Но това работи не по отношение на отделния човек, а по отношение на цялото човечество, което започва да се обединява помежду си в единна обща душа.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 08.02.2011

[34818]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книга „Зоар”, Статия „Тора и молитва”, т. 182: „Виж – това е съвет за човека, когато се изкачва през нощта на ложето свое: той трябва да приеме над себе си висшето царстване (Малхут) с цялото си сърце и предварително да предаде душата си на Твореца в залог”.

… И когато постъпва така, никое нощно управление не може да му навреди и да го откъсне от радостта от служба на Твореца, тъй като при него вечерта и утрото вече са един ден. И няма нощ, а само неразделна част на деня.

И затова, той веднага бива избавен от всички лоши болести и зли духове, които не властват над него. Тъй като неговата нощ вече е излязла от владенията на нечистите/егоистични сили (ситра ахра)  – защото няма нищо повече, което да го разделя от стената, Шхина/малхут. И силите ситра ахра вече не властват над него.

Ако човек се подготви правилно, тогава е свързан с Шхина, с Твореца, дори в онези състояния, когат в него настъпва тъмнина, под въздействие на силите, разделящи него и Твореца, групата, науката кабала и целия процес на учене, напредване и поправяне.

Всичко зависи от подготовката. Ако той се подготвя правилно, никога няма да се случи разрив. Напротив, чрез правилната подготовка ще бъде способен да обърне всички сили на нощта в сили на още по-голямо сливане, когато „тъмнината ще засияе като светлина” и той ще постигне много повече в светлината на утрото и деня, който ще дойде след нощта.

Какво означава „ще дойде след нощта”? Човекът сам обръща тази тъмнина в ден. Нощта не се сменя сама с ден, според часовете – както е в нашия свят. В духовното смяната става под въздействие на промените в човека, когато той, сам в себе си, обръща тъмнината в светлина.

А ако не се подготвя правилно да срещне тъмнината, тогава тя си остава тъмнина. Той забравя за деня, за Твореца, и се откъсва, спускайки се към състоянието на  „смърт” , към пълно отделяне от духовното, когато вече нищо не усеща, както е казано: „Мъртвите са свободни”. И тогава, постепенно отново се пробужда, сякаш тръгва от самото начало, за първи път.

Паденията, тъмнината, идваща към човека, се оценява в противовес с онези възможности, които са му били дадени преди да се е подготвил за тази тъмнина и да я е обърнал в ден.

Например, ако нивото на авиюта/дебелината на желанието, което трябва сега да получа е „10” кг ожесточение на сърцето, на желанието, тогава ми се дават всички възможности, за да съм готов да обърна тези „10” кг. в „+10” – от сила на разделяне, в сила на сливане. Всичко зависи от подготовката. Тогава, след нощта настъпва ден.

А ако не се подготвя правилно, идва тъмнината, настъпва нощта – и аз обръщам тази нощ в пълно отделяне и „смърт”. Защото, за мен е нощ, когато усещам силата на разделянето, отделяща ме от свойството отдаване, от Твореца. А след това, вече не желая нито свойството отдаване, нито Твореца като свойство отдаване – нищо! Мисля само за себе си – кога ще ми бъде добре. Тогава излизам от състоянието нощ и тя се сменя със смърт, а после дори и с ниво, което е по-ниско от нея, когато не усещам абсолютно нищо.

Трябва напълно да вярваме на мъдреците, че Творецът, светлината, винаги ни подготвят чрез стъпки по системата и в тези стъпки, всички падения и подеми, сили на разделяне и сили, които са ни дадени за използване, са премерени така, че винаги можем правилно да използваме силите на разделяне, за да ги обърнем в сили на сливане. Човекът е длъжен да вярва в това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 07.02.2011

[34719]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→