Въпрос: Защо е казано, че разбитите души се издигат за поправяне в света Ацилут, ако ние отначало трябва да преминем всички светове БЕА, стъпало по стъпало, започвайки от Малхут де-Малхут на света Асия?

Тогава, къде се намирам – в Малхут на света Ацилут или някъде в световете Асия, Ецира, Брия?

И ако земята на Израел се намира в света Ецира, а най-святото място в Храма, където е разрешено да влиза само Главният Първосвещеник, се намира в света Брия – то как мога аз да бъда над него?!

Отговор: Когато се обръщам с молба за поправяне, аз се издигам със своята точка в Малхут на света Ацилут, събранието на душите на Израел.

Всички наши поправяния се извършват в Малхут на света Ацилут – това е нашият дом, нашият Кетер. А всичко, което се намира по-ниско, в световете БЕА – това е разпространяването на Малхут, нейните 9 долни сфирот.

Всички светове, парцуфим, души, намиращи се по-долу от парса (долната граница на света Ацилут), се отнасят към Малхут де-Ацилут. Тоест, за да се поправя,  аз трябва да се издигна там и да се свържа с Малхут на света Ацилут. Но къде ще поправя себе си и своята душа?

Общата душа Адам Ришон се намира в световете БЕА (като започва с неговата „глава“ в ГАР де-Брия и до „краката“ в Асия).

Ако издигна своята душа в Малхут де-Ацилут и се моля за поправяне там, тогава получавам отгоре светлина, връщаща към източника (която идва при мен от света на Безкрайността, през всички светове и е предназначена лично за мен), и чрез нея поправям отнасящата се към мен връзка между Зеир Анпин и Малхут на света Ацилут.

По такъв начин поправям разкъсаната връзка между Малхут и З“А, Шхина и Твореца.

А самият аз принадлежа към „приятелите на Невестата, поддържащи Тора“, за които пише в книгата «Зоар», в главата „Нощта на Невестата“. Аз и помагам да се съедини с Жениха и се наричам син на сватбената зала на Невестата.

С това поправям  своята душа, тъй като З“А и Малхут са се разделили само заради мен, и аз трябва да съединя и събера това разбито „лего“!

И когато възстановя първата връзка между Малхут и З“А, това означава, че поправям своето първо духовно стъпало – Малхут де-Малхут на света Асия (виж Баал аСулам. Предисловие към книгата «Зоар»).

За втори път довеждам до съединяване Малхут и З“А и поправям своя Есод де-Малхут де-Асия и т.н. Всеки път, когато поддържам Малхут, подтиквайки я към нейното сливане със З“А , поправям своята душа.

Тоест ние винаги издигаме своята молба (МА“Н) в Шхина, в Малхут на света Ацилут, но поправяме и съживяваме себе си в световете БЕА, защото Адам Ришон се е родил в световете БЕА и не чувства нищо, освен тях – това е неговата околна среда. Той се издига и спуска заедно с тези светове.

Тъй като искам да доставя удоволствие на Твореца и това мое намерение се издига в Малхут де-Ацилут. А самият аз, за сметка на това, се поправям в световете БЕА, в своята среда.

И да се надяваме да се издигнем така, че да можем както Главния Първосвещеник, да влезем в „Светая Светих “ – в Бина на света Брия. Но с това, аз издигам зивуг ЗОН  към АВ“И…

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 23.11.2010

[27425]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Възприемането на действителността зависи ли от обкръжението?

Отговор: Ако аз искам да видя по-различна, по напреднала реалност в сравнвние с действителността в този свят, мога да я видя само на екрана, който строя от връзките между нас.

Желаейки да построя друга реалност, аз съм длъжен да се свържа с точките в сърцата на своите другари, да създам усещане за връзка между нас, каквато е била до разбиването на общата душа. Тази мрежа от връзките между нас е именно този екран, върху който аз виждаме картината на света.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[25253]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „600 000 души“: Има три периода в духовното израстване на човека:

1) искрата на душата, която ту пламва, ту гасне;

2) частната душа – когато той усеща себе си като част от 600-те хиляди души, от общата душа;

3) приближаване до съвършенство, към общата душа – тъй като неговото егоистично желание се е поправило изцяло, вече не е преграда и му позволява напълно да се слее с общата душа Адам.

Тук има момент, който е труден за обяснение, подобен на принципа на неопределеност в квантовата физика. Работата е в това, че няма „много създания“ – има едно единствено творение. Всеки, усещащ себе си като творение, е именно това творение, а всички останали по отношение на него не са самостоятелни творения, а части от неговата собствена душа.

Затова, макар да ни се струва, че съществуват много милиарди творения, в духовното, човек присъединява всички тези части към себе си и спрямо неговия свободен избор, те всички се намират в края на поправянето. А той е единствената част, която от негова гледна точка, може да се нарече съществуваща.

Но именно в този отделен вид, той се смята за несъществуващ и е длъжен да се присъедини към духовното, към общата душа! А всички останали, като че ли „чужди“ за него части, той трябва да възприема като вече намиращи се в духовния свят.

Трябва да разбере, че „всеки съди според  собствената си неизправност“, и те се намират в окончателно поправено състояние, а само той – не.

А кого можем да наречем творение, единствено съществуващо от всички? Именно този, който още „не е сътворен“ и има нужда от поправяне.

Когато придобием духовно зрение, ние ще видим света по този начин. Баал аСулам описва тук много високо състояние. Когато се говори, че съществува само една душа, това означава, че не просто всички се обединяват в една обща душа, а се има предвид, че в реалността изобщо не съществуват някакви отделни души…

Това е наша временна илюзия, която е следствие от трите координатни оси (време, движение и пространство), в които картината на света се пречупва по този начин. Но когато тези оси изчезнат и ние престанем да бъдем зависими от координатните оси и времето, когато се издигнем над тях, тогава ще видим реалността, в която съществува само едно творение.

За тази цел трябва да поправим своето егоистично желание, което всъщност предизвиква в нас илюзията за съществуване на реалност във времето, движението и пространството – на стъпалото на нашия  свят.

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.10.2010

[24965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Групата подържа всеки човек в съответствие с неговата преданост към нея. Отдавайки себе си на групата, човек става много ценен за нея. Това не е просто още една сила. В духовното всеки човек е подобен на общата душа Адам. Всяка душа постига всички души и представлява целия Малхут на света на Безкрайността.

Затова всеки човек, който се опитва да се издигне над знанието и егоизма и да се отдаде в ръцете на обкръжението, носи със себе си много голяма сила. Чрез него вече става възможно да се привлече поправящата светлината за всеки.

След като е включен в групата, човек не може да критикува нейното духовно състояние; той трябва да се тревожи само за укрепване на групата – външно и вътрешно. Без да се отказва от групата, той продължава да я подържа, чрез лично участие и пример.

Човек придобива по-добро разбиране, че духовното може да бъде постигнато само чрез групата. Там е разбитото и поправено място, там са Творецът и творението – общата душа Адам. Всичко е заключено в групата. Това е системата, която Творецът е създал, и това е единственото нещо, което съществува.

От урока по статията на Рабаш, 24.10.2010

[24667]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Работейки в група, участвайки в обучението и разпространението, ние привличаме въздействието на светлината и тя ни носи нови ценности. Тогава отдаването става толкова важно, че човек променя своите приоритети.

Преди, той е искал да получава все повече качествено напълване, да бъде господар на живота си, да държи всичко в своите ръце. А сега, постепенно стига до осъзнаването и признаването на новия смисъл. Оказва се, че когато напълва другите, отдаването му предоставя още по-голяма изгода.

Като че ли в това има и нещо друго, освен красиви думи? Защо то привлича човека? Всичко идва от светлината, съгласно законите на духовната физика – пред човека започва да се разкрива глобалното кли, общата душа, взаимната връзка между всички.

И тогава, той чувства, че правилната „инвестиция” е влагането в другите, гарантиращо вечната, максимална възможна изгода.

Човекът още не вижда това с очите си, но предугажда, че тук се крие система, в която си струва да вложи. И той го прави.

Сега, той е съгласен, че Тора, т.е. светлината, връщаща към Източника е променяла и поправяла неговите 613 желания, което всъщност се явява изпълняване на 613-те заповеди.

Именно въздействие на светлината, ние очакваме от обучението, разпространението и живота на групата. Тогава, вместо да искаме да напълним себе си, ние ще предпочетем наслаждение за другите. За нас ще бъде изгодно да ги напълним.

Това също са егоистични сметки – с намерение ло-лишма. Аз искам да отдавам на другите и от това ще се чувствам добре.

Но светлината продължава да въздейства върху мен – аз все повече се включвам в групата, т.е. във външното кли, все повече се потапям в обучението и очаквам от него повече светлина. Предизвиквам промени в себе си и в крайна сметка ставам отчасти подобен на Твореца.

Вместо лична изгода и „надеждна инвестиция”, аз придобивам усещането за отдаване без каквито и да е очаквания и то става за мен най-великото откритие. Дори напълването, което отдаването ми носи, остава безвъзмездно и също изцяло насочено към него.

По този начин, аз действително ставам подобен на Твореца. Защото по мое желание и избор, благодарение на усилията ми в групата, светлината е преобразила моята природа.

С нейната сила, аз променям себе си, докато не се изравня във всички мои желания и действия с Твореца – до такава степен, че между нас е невъзможно да бъде намерена разлика. Именно това подобие се нарича сливане.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи“, п.694: „Благословена да е съдбата на този, който се занимава с Тора по правилния начин. Благословен да е той в този свят, благословен – и в света на бъдещето.

До това място на управлението на Йеуда“, – тоест „ръката“, включена в трите линии, по силата на трите страни юг-север-изток.

Това са образуващите се в „ръката“ три връзки Йеуда-Исасхар-Звулун (както в символите, където Йеуда е сиянието на дясната линия, Исасхар – лявата линия, а Звулун – средната линия)  – за да може Йеуда да възтържествува над цялата зла сила.

Четейки Зоар, ние се опитваме да видим през тези думи, за каква именно връзка между нас става дума. Дванадесетте колена – това е общата структура на връзките между всички души.

Всички души, които осъществяват връзка помежду си, се издигат до връзките между 12-те колена – части на Малхут, общата душа. Все повече непоправени души от „народите на света“, „грешниците“, се присъединяват към тази връзка, поправят се по отношение на своето намерение и се присъединяват към системата на 12-те колена.

Затова, четейки Зоар, трябва да видим, как ние можем да се включим в тази мрежа за връзка. Ние искаме да бъдем в тази връзка и в нея да разкрием, как Творецът се отнася с нас. Ние искаме да получим от това впечатление, жизнена енергия и сила на отдаване, да открием тези действия „на живо“.

Както се казва: ние желаем да открием всичко, за което четем в Зоар.

От урока по книгата Зоар, 10.10.2010

[23074]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво е светлина, възвръщаща към източника?

Отговор: Светлината, възвръщаща към източника, или просто казано светлината, това е едно особено впечатление, възбуждане, особена реакция от страна на желанието.

Наричаме светлината „нефеш”, „руах”, „нешама”, „хая”, „йехида”. Откъде мога да знам, какво е това?

Това мое желание за обединение започва да усеща „вибрации”, получава напълване, въодушевление, което аз наричам „нефеш”, „руах”, „нешама”, „хая”, „йехида”.

Именно това се нарича „светлина” – определено явление вътре в желанието ми да изправя разбиването на общата Душа.

Само по себе си, желанието е безформено, в него няма нищо. То дори не може да усети липсата на напълване, ако светлината не му въздейства отдалече.

Само тогава желанието се възбужда на определена „честота”, на определена светлина, което означава, че то изисква напълване на същата „честота”, като светлината.

Тогава светлината, преди всичко въздейства на желанието по такъв начин, че го прави подходящо да получи светлината по свойствата си, така, че желанието също да действа заради отдаване. Тогава в него се разкрива светлината според степента на отдаването, което му е присъщо.

Всичко се осъществява вътре в желанието, всичко започва и свършва в него. Нищо не се появява и изчезва извън желанието, и затова всичко зависи само от усещането ни.

Затова, преди всичко, в мен трябва да се появи желание към определено напълване. След това аз започвам да търся, как мога да го получа. Извършвам някои действия, за да съм в съответствие с напълването, защото започвам да усещам, че то зависи от степента на моето подобие.

Според това, как започвам да съответствам на напълването, аз усещам необходимост от него. След това усещам моето подобие на напълването, наричащо се свойство на отдаването, екран и отразена светлина (О”Х – Ор Хозер). И чак след това – самото напълване.

То напълва и първоначалното ми желание да го получа, и желанието ми да отдавам, създадено сега, което се наслаждава от това, че получавам напълване в подобието на свойствата си. Така аз получавам двойно напълване.

Това се нарича „праведниците ще наследят двойно”. Аз се наслаждавам и от получаването в своите естествени желания (келим), и от отдаването в своите изправени келим (съсъди), над моето природно желание.

Но всичко това са усещания и впечатления само в желанието за наслаждение, и всички те се наричат разновидности на светлината. Дори недостатъка от напълването – това е светлина.

Защото ако не съществуваше такова „напълване с глад”, никога не бих усетил нужда от напълване. А ако нямаше „глад за отдаване”, никога нямаше да мога да се насладя от свойството отдаване, от подобието на Твореца.

От беседата на тема „Светлината възвръщаща към източника” 08.09.2010

[#20973]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има такова понятие като „сключване на съюз”, когато страните подписват задължение за добри отношения в бъдеще, ако отношенията се влошат, появяват се проблеми в отношенията и недоразумения, пламва омраза, на мястото на разбирането настъпва неразбиране.

Но даже ако аз попадна в състояние, когато ми се струва очевидно, че втората страна е станала мой враг, аз все едно ще се отнасям към нея съгласно договора, който някога съм подписал с него – като с приятел. В това се състои силата на съюза.

Кога може да се сключи такъв съюз? Ако ние сме близки, съвпадаме по свойства, то ние сключваме съюз. Той сега не ни е необходим, тъй като между нас цари разбиране, даже любов!

Но ние подписваме такъв договор за случая, когато ще почувствам опозиция, омраза – тогава аз ще се обвържа със сила да се държа към съблюдаването на старите отношения.

Тоест, аз мога да „падна” – да видя теб и себе си ненавиждащи се един  друг, но въпреки това, аз съм длъжен да се отнасям с теб както преди. Аз знам, че всичко зависи от мен и цялата действителност извън мен е единна и съвършена.

От тук и произлиза самото понятие съюз – аз се базирам на това, че всички промени стават само в мен: и добрите и лошите.

И за това, когато подписвам такъв съюз, аз се настройвам и се насочвам към това, че светът е добър и съвършен, а всички промени настъпват само в мен. На такава основа се сключва духовния съюз и той съществува вечно.

Такъв съюз са сключили нашите Праотци (старите кабалисти), поправяйки своята част от общата душа – което се нарича „Заслуга на Праотците”.

И ние можем да се възползваме от тази заслуга, ако се присъединим към тях и се върнем в състоянието на онзи съюз, който съществува между тях.

От урока по статията на Рабаш, 30.06.2010.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: След конгреса в мен се появи желание да помагам на хората. Как да провериш, че правиш в тази посока максимално възможното?

Отговор: Максимална помощ е, когато, през цялото време на своето съществуване, човек се опитва да мисли за изправяне на себе си и на света.

Защото в началото е станало разбиване в световете, а после и на общата душа, и сега разбитите души се намират в разбит свят,

А изправянето е възможно само по метода на кабала, която ни помага да привлечем висшата светлина, изменяща нашето намерение от егоистично на отдаващо.

Тази сила, тази светлина, която е създала цялото мироздание, тя трябва да ни повлияе и да изправи всичко.

Затова ние можем да помогнем на другите само чрез разпространение на науката кабала, докато не достигнем до пълно освобождение.

А засега, докато светът все още се нуждае от изправяне, то трябва да се стараем да му го донесем.

По време на конгреса ние получихме голяма сила от взаимното свързване, от това, че заедно нещо по- добре разбрахме и почувствахме.

И сега трябва заедно да извършим мощни действия за общото изправяне- на нас и на света, Именно заради тази цел ние сме получили придвижване и заради нищо друго.

Нито един от нас не би получил това, което получи: нито възможност да участва в такова събиране, нито да разбере, нито да почуства, ако не би могъл, със своето изправяне, да повлияе на изправянето на света.

От урока върху статия от книгата «Шамати», 05.03.2010

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да разбера, дали се е появила точката в сърцето ми ?

Отговор: Ако неустоимо сте привлечен от нашите материали. Защото в тях се намира напълването на тази точка.

Въпрос: Ако никога не съм се интересувал особено от пари, власт, знания, но изпитвам привличане към нещо друго от този свят, възможно ли е да притежавам точката в сърцето ? Вие казвате, че човек трябва да премине през влечението към пари, слава, власт, знания.

Отговор: Не е задължително, зависи от качествата на душата – от кое място в общата душа тя се е спуснала в този свят. Въпросът е дали желаете напълване от източник в този свят или от някакъв неизвестен източник ?

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→