Зоар ла-ам, гл. Вайера, п.453: Човекът бе създаден със всичкото зло и низост. Както е казано: „Подобен на диво магаре се ражда човек”. И всички органи на тялото, чувства и свойства, и най-вече мисълта, му служат единствено за зло и нищожество през целия ден.

А за този, който се е удостоил да се слее с Твореца, Творецът не създава нови келим вместо тези, които биха били пригодни и достойни за получаване на предназначеното за него духовно благо, а същите тези нисши келим, използването на които до този момент е било лошо и отвратително, се преобръщат и стават за него съсъди за получаване на вечна приятност и нежност.

Нещо повече, тези келим, които са притежавали най-големи недостатъци, сега стават най-важните. Тоест степента на разкритие в тях е най-голяма.

Колкото повече работим, толкова по-надълбоко проникваме в „дебелината” на желанията и откриваме все повече проблеми – цял комплекс смущения. Всичко е заради това да придаде достатъчно „плът” на това зло, което е заложено в нас и между нас – казано с други думи, да се прояви разбиването.

Сега ние работим за единство и откриваме противоположни на него сили – докато не постигнем разбиването на първото, най-ниско ниво.

Тогава ще ни се отдаде да го преодолеем. Как? Съкращаваме всички сили на разединението и тъмнината. При това те се съхраняват, защото злото е невъзможно да бъде анулирано – ние просто се повдигаме над него. Не трябва да се поправя всичко това, което е в нас – ще стане още по-лошо. Не, ние затваряме своето зло вътре и се издигаме над него. За това е казано: „Любовта покрива всички престъпления”. Тя именно покрива, а не поправя пороците.

Злото трябва да остане, то не се превръща в добро – но доброто се издига над злото. Всичко в природата е устроено така, и в това е ключът към съвършенството.

Така ни се иска да се избавим от злото. Ние не разбираме, кое е хубавото в това, че вълкът изяжда овцата. Човек реагира на своите качества, съкрушава се от това, което е извършил в живота… Не бива да се самоизяждаме по този начин. Напротив, трябва да приемем фактите и да се замислим за друго: как сега да формирам противоположни качества над тях? В това е въпросът: къде е светлината, възвръщаща към Източника? Защото ако се е разкрило злото, то безусловно аз мога да изградя над него благо.

При това доброто и злото трябва да бъдат съразмерни – и тогава между тях възниква средната линия. А без нея не можем да постигнем нищо, по никакъв начин не можем да влезем в духовно взаимодействие (зивуг).

И затова е необходимо пак и пак да достигаме нужното състояние, търсейки сбособ за достигане на първия контакт с Твореца.

Преди срещата в Санкт Петербург и по време на самия Конгрес ще се сблъскаме с всевъзможни смущения, отвличащи обстоятелства, странични впечатления или ще „летим в облаците”, вместо да извършваме правилна работа. Свише ще ни изпратят всевъзможни „изненади”, в зависимост от нашето състояние. И даже ако всички се устремим към единство, все едно ни чака падение. Може да го усетим още в първия ден на Конгреса, при това по по-силен начин, при наличие на добра подготовка. Да допуснем, че след като се регистрирам в девет сутринта, още по обед ще почуствам умора и ще се замисля: „А защо, въобще, дойдох? Какво правя тук?…”

И това е много добре. Защото тогава ще ни се наложи да работим над себе си, да „целуваме палката”, която раздава удари, и да благославяме злото, като благо.

Оттук човек вижда в каква степен той е достоен в този момент да построи екран (масах). Защото екранът се формира над всички чувства, смущения и незгоди, които се появяват. И главна в този набор е ненавистта. Точно нея и покрива любовта. Без тези „престъпления” няма да достигнем до висшата, духовна любов – тя се изгражда само върху ненавистта.

Ето защо в съвременния свят процъфтяват технологиите за виртуална връзка и се умножават средствата за комуникация – именно за да разкрият ненавистта. За да не се превърне тя във война, паралелно трябва да предоставим на хората методика за поправяне. Всички трябва да знаят и да разбират какво да правят при тези условия.

Средството тук е едно – единство над разединението, любов над ненавистта.

Oт урока на тема „Подготовка за конгреса в С. Петербург. Урок 2”, 04.072013

[111542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Необходимо ли е да достигнем до ненавист към другарите преди да достигнем до любов? Какво е това ненавист в духовното?

Отговор: Никога не се стремим да достигнем ненавист. В никакъв случай! Нито в семейството, нито в къщи, нито с децата, нито с когото и да било!

Не трябва да се стремим към нищо лошо! Само чрез стремеж към добро можем да разберем истинската си природа. Опитвайки се да заобичаме другаря си, започваме да разкриваме, че го ненавиждаме. Затова на пътя към „възлюби ближния както себе си“ разкриваме големи проблеми. И преодолявайки ги всеки път, изпадаме в ненавист.

Ако искате да узнаете своята природа, трябва да се устремите само към любов, т.е. максимално да се включите в ближния: „От какво се нуждаеш? Какво не ти достига, за да постигнеш целта?“ Стараете се да го тласнете към целта, въпреки че самите вие се стремите към нея. Това не се основава на някакви ваши егоистични изчисления, а именно защото той я желае.

Опитвайки се изкуствено да направите всичко заради ближния, започвате да разкривате, че го ненавиждате: „Защо трябва да му помогна? Как мога да искам той да постигне това? Къде съм аз във всичко това?“. Тук ненавистта се разкрива много бързо и трябва да работим над нея.

Но това първо разкритие на истинска ненавист над усилията, които правим, за да се сближим, е вече истинска духовна ненавист. Това не е както в нашия свят. В нашия свят не се взимат под внимание нито положителните, нито отрицателните емоции.

Всичко, което се намира в нашия свят, се намира в човешкия егоизъм и не се отнася към духовния свят. А работейки над сближаването с другарите в групата, в зависимост от усилията да се сближим, да ги напълним и повдигнем, започваме да виждаме доколко сме противоположни на това – тук се заключава нашата работа. А ненавистта ще се прояви там и тя вече ще бъде духовна. Цялата духовност се постига само над стремежа за обединение. Само и единствено! И положителното и отрицателното.

От урок  №3 преди конгреса в Красноярск, 13.06.2013

[111203]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Любовта се проверява по отношение на ненавистта, която възниква в човек към източника на злото – по това, може ли той въпреки своето лошо усещане да обича източника на своето страдание. За сметка на това той трябва да се отдели от злото, от мястото, в което усеща страданието, като от чужда, не принадлежаща му природа.

Това е много специален момент. При обикновената егоистична природа, аз ненавиждам този, който предизвиква страдания в мен, източника на злото. Както често успокояват плачещото дете, което се е ударило в масата: ”А ти също удари тази маса, набий я!” Това е естествената, животинска, инстинктивна реакция.

Но духовната работа е посветена на поправянето в човека, а поправянията са възможни само при условие, че усещам от кого е това зло, но трябва да разбера, че при мен идва само доброто и любовта. И тогава, всичките ми болезнени симптоми трябва да ме обърнат не към източника, от който идва злото, а към източника на зло в самия мен, към мястото, където усещам злото, към моето зло начало.

Тъй като тъкмо в него усещам страданието, лошото отношение и тъкмо него трябва да отделя от себе си, да направя екран, до го съкратя до такава степен, че накрая обръщам злото в неговата противоположност.

Както ако пред мен имаше маса с пет ястия, и навеждайки се над всяка чиния усещам отвратителния вкус, вонята, гнилоча. Това не е пресолена храна или подлютена, а истинска отрова. А аз трябва да поправя своите сетивни органи, за да обикна тези ястия, което по начало е невъзможно. Ето така поправяме своите желания, в които усещаме ненавист – на любов.

 От подготовка към урока, 03.04.2013 

[104123]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Баал а-Сулам към учениците (№11): Моля те да прилагаш повече усилия в любовта между другарите, изобретявайки способи, позволяващи да се умножава любовта между другарите и да се унищожава във вас стремежът към материални придобивки.

Защото именно това сее ненавист. А между доставящите наслаждение на Твореца не може да има никаква ненавист – обратното, между тях цари милосърдие и безмерна любов. И тези неща са прости… Струва си да се вслушате в моите думи, защото в тях са вашият живот и дълголетие.

Въпрос: Как трябва да поправиш своето отношение към другарите, които предизвикват ненавист в теб?

Отговор: Трябва да обикнеш другарите, които сега ненавиждаш, това е всичко. Трябва да достигнеш такова състояние, когато те ще станат най-скъпи, близки и желани за теб. Но заедно с това, трябва да съхраниш и ненавистта към тях.

Ненавистта ще остане долу и ще ти се наложи постоянно да се грижиш за това, да я поправяш и над нея да строиш любовта. С това се определя духовното напрежение. Разкриваш духовния свят в точката на съприкосновение между ненавистта и любовта, тези две сили!

Не може да има просто любов или просто ненавист. И любовта, и ненавистта се предизвикват от светлината, която така или иначе свети. Но ти намираш себе си и се разкриваш в сливането с Твореца по средата между тези две чувства.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.02.2013

[100006] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверя, че обучението не ми служи като ”смъртоносна отрова”?

Отговор: До състоянието, когато обучението става ”смъртоносна отрова”, трябва да се достигне. За това трябва да разкрия, че се намирам вътре в своя егоизъм и ненавиждам всички, включително и Твореца. Виждам, че не желая да се съединявам с никого и да отдавам на никого. Но знам, че такава е целта на творението, която трябва да постигна. Тоест, вече разкривам двете линии, противоречащи си една на друга.

При вътрешно разбиране на необходимостта от отдаване, едновременно ми се разкрива, че природата ми е противоположна на това. Тогава откривам, че това е ”смъртоносната отрова”. Трябва да изясня, че получаването за себе си и използването на ближния – означават смърт за мен.

Гледам лицата на моите другари и разбирам, че искам да използвам всички. Искам да съм по-умен от всички, да съм по-красив от всички, по-силен от всички, по-голям късметлия. И ако не подхождах така към всеки, то изобщо не бих го усещал и не бих го виждал, че съществува в света. Не бих го разпознал със своите органи, защото зад зрението стои моят егоизъм. И ако не се каня да използвам човека за някакво свое благо, изобщо не го виждам. Той не съществува за мен!

Затова, ако съм разкрил, че се намирам в състояние ”ло лишма” и искам да използвам всички, това е висока степен, но разбирам, че е смъртоносната отрова, т.е. противоположно е на онова, което трябва да бъде. Защото искам истината, а съществувам в тази лъжа. Това е в следствие на силната светлина, която достига до човек и осветява неговото истинско, развалено състояние, позволявайки му да го разбере.

От урок по ”Предисловие към ТЕС”, 28.11.2012  

[94423]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата реалност е разделена на три части: аз, духовната искра в мен, която не ми дава покой и желае да разкрия една друга реалност, и светът около мен.

Светът около мен се разделя на близки и далечни на мен хора, нежива, растителна природа, животни. И зад всичко това стои още една, по-висша сила. Засега все още възприемам цялата видима реалност като странична, неотнасяща се до мен. Макар всичко това да са части от мен самия, които засега не усещам заради разделянето, което е настъпило в моето съзнание и усещане.

Сякаш са ми сложили обезболяваща инжекция в ръката, от което тя е станала абсолютно безчувствена и не я усещам като своя. Може да я отрежат, а аз няма и да забележа – толкова е мощен анестетика.

Ето така чувствам целия свят, сякаш той не принадлежи на мен. А работата се заключва в това, да се борим против тази наркоза, против това усещане.

Това е направено нарочно, защото ако мисля, че този свят не принадлежи на мен, сякаш съм упоен, за да го изключат от егоизма ми, то аз ще мога да се отнасям към него алтруистично, отдавайки като на някой чужд. Мога да се науча да го обичам.

Не искам да насърчавам любовта към себе си – аз и така се обичам егоистично. Но сега мога да се науча да обичам другите, които са отделени от мен от тази упойка, тази илюзия за разбитост. Защото любовта е свойство на Твореца, а не свойство на творението.

С това разбиване Творецът ми дава възможност да получа такова свойство, което не ни е присъщо по природа и не ни принадлежи. Ние не разбираме какво е това любов. Но когато се опитвам да се науча да обичам тези, които са извън мен като самия себе си, т.е.  да се отнасям към ближния както към самия себе си – това се нарича любов.

Работя върху нея срещу своя егоизъм. Това е особена сила в мен, която постоянно се съпротивлява на това. Така става сблъсък между две сили, действащи в две различни посоки. Желанието привлича наслаждението към себе си, но над него е екранът (силата на моето съпротивление), който избутва наслаждението и е готов да се откаже от него.

И тогава от взаимодействието на тези две сили мога да разбера какво е това истинска любов към чужд човек, а не към собственото ми дете, моето куче или моето тяло.

А колкото повече се развивам, омразата ми към ближния постоянно расте – но над нея развивам силата на любовта. Само това и се нарича любов, ако тя се издига над омразата. Както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Благодарение на сблъсъка на двете противоположни свойства, творението е способно да придобие свойството на Твореца. Иначе това би било невъзможно и ние завинаги бихме останали в природата, с която сме били създадени.

Ако искаме да бъдем творения (нивраим), т.е. самостоятелни личности, намиращи се извън (бар) Твореца, и в същото време да постигнем Неговите свойства и високо състояние, трябва да изградим в себе си такъв противодействащ механизъм. В него ще действат винаги две противоположни сили: силата на желанието за наслаждение и на желанието за отдаване, което изграждаме сами над своя егоизъм – любов над ненавистта.

От урока по статия на Рабаш, 01.06.2012

[79576]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко ново в света се ражда от усещането на конфликт в себе си, несъвместимост на противоположности в един обект.

Такова усещане е непоносимо и именно затова то ни тласка към решаване на конфликта, на проблема. Човек не е способен да търпи противоположности заедно.

Това произтича от състояниянието преди Първото Съкращение, когато творението е усетило себе си получаващо от Твореца и негова противоположност. Затова, когато разкриваме две противоположности заедно, това е непоносимо.

Сега човечеството ще разкрие това и ще се ужаси: от една страна, ние сме свързани помежду си, а от друга се ненавиждаме един друг. Ние сме задължени да разрешим проблема.

И затова, разкриването на наличие на противоположности е начало на революционни действия, трамплин за скок, нали това усещане ни потиска с такава сила, че не ни остава друг изход, длъжни сме да се измъкнем от това състояние.

Ето защо, колкото по бързо се разкрият в нас, в обществото, противоположните сили, ненавистта в нас и необходимостта да се съединим с любов, заложена в природата, толкова по бързо те ще задължат човечеството да разреши този проблем.

Нали тази раздвоеност е причина за всички кризи, които преживяваме сега. И така ще разкрием преимуществото на светлината над тъмнината.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Пазарът на труда в САЩ преживява безпрецедентен спад. Загубили са своята работа 6,5 милиона души от началото на икономическия спад, който продължава вече 20 месеца. Средно 360 000 човека остават без работа на месец. Освен това, количеството отработени часове, са на най ниското ниво, достигнато през 1964 година, което означава, че работодателите съкращават работните часове на своите работници.

Реплика: А ще има ли дъно? Или това е бездна? Подем с досегашните средства не се получава. Трябва да се променят не промишлените, а обществените отношения – да ги направим глобални. Тогава и всички други отношения ще се променят. Проблемите са три. Ще се съгласим ли с това, че:

1. Всички е необходимо да се сдружат в глобалната цивилизация.

2. В Природата е скрита силата на нашето поправяне от ненавист към любов.

3. Кабала ни разказва, как да направим това.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Пазарът на труда в САЩ преживява безпрецедентен спад. Загубили са своята работа 6,5 милиона души от началото на икономическия спад, който продължава вече 20 месеца. Средно 360 000 човека остават без работа на месец. Освен това се намалява и количеството отработени часове, като е достигнат ръстът от 1964 година.

Реплика: А ще има ли дъно? Или това е бездна? Ръст с досегашните средства не се постига. Трябва да се променят не промишлените, а обществените отношения – да станат глобални. Тогава и между другото ще се променят всички отношения.

Проблемите са три:

1. Ще приемем ли, че трябва обединение на всички в глобалната цивилизация?

2. Ще се съгласим ли, че в Природата е скрита силата на нашето поправяне от ненавист към любов.

3. Кабала е науката, която ни показва как да стане това.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава това, че цялата дейност на човека трябва да бъде насочена към ближния? Да кажем, аз имам свой бизнес. Какво тогава ще означава за мен – „да съобразявам своите действия с ближния“? Да променя тяхната насоченост ?

Отговор: Всеки човек, а също и собственикът на бизнес, трябва на първо място да опознае злото в света – да се убеди, че то се проявява изключително в отношенията между хората. И всичко, което е необходимо да направим е само да променим тези отношения от ненавист на любов.
Кризата се случва не заради това, че някакви финансово – икономически програми са претърпели неуспех. В нейната основа лежат отношенията между хората, които както вече се разкрива водят до разрушаването на света. Затова е необходимо да седнем и да учим – друг изход няма. И сегашната криза ще ни доведе до това.
Освен това е необходимо да разберем, че такова предприятие като например ДеБирс – световен монополист в производството на диаманти няма да помогне, ако ни предложи 10% от своя доход в качеството на маасер и се съгласи да направи някакви вътрешни промени в своя бизнес, за да го спаси от краха, преживяван от тях сега.
В света съществуват напълно излишни предприятия, които ще престанат да функционират, защото на човечеството ще му потрябва само онова, което е най-необходимо за неговото съществуване. Това ще бъдат правилните, полезни за здравето, добри стоки, за да бъдат удовлетворени насъщните потребности на човека. Но не повече от това.
Природата, кризата, новите отношения, тази нова програма, която сега с всеки изминал ден все повече и повече управлява човечеството, няма да позволи на никого да трупа капитал над това, което е необходимо на човека, за да поддържа достоен, правилен и здрав живот и да осигурява своята безопасност.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→