Раби Шимон Бар Йохай / Рашби / е една от централните личности в културата на еврейския народ. Същевременно ние знаем за него много малко. Известно е, че той е живял в средата на 2-ри век и е бил ученик на раби Акива. Той се отнася към танаите – мъдреците кабалисти от периода на написването на Мишна.

Раби Шимон е автор на Книгата Зоар. Според традициите, той е умрял в деня на празника Ла ба-Омер, и затова на този ден гроба му в планината Мерон се посещава от огромни маси хора.

Каква е духовната роля на раби Шимон? Какво е внесъл той в нашето развитие от гледната точка на науката кабала?

До сватбата няма да зарасне

Колкото и да се стараем да разберем света и себе си в него, ние още не сме уловили вярната връзка между нас и обкръжаващия свят. Това се вижда от самия ни живот – той е хаотичен, не умеем грамотно да управляваме себе си, да управляваме човешкото общество. Хората, страните – всички са безпомощни пред тази беда.

Именно тук се крие същността на нашите проблеми: изследвайки реалността, ние само все повече се убеждаваме, че не я разбираме. Добре би било това изследване да ни доведе до нещо, и е напълно нормално, ако по пътя към истината за пореден път се убеждаваме в собственото си невежество.

Обаче в действителност ние се движим в съвсем друго направление. Развивайки се на базата на своя егоизъм, на своето лошо начало, от година на година ставаме все по-лоши, отдалечаваме се един от друг в семейните, социалните, държавните, международните и други отношения. И не виждаме възможности за балансиране на тази тенденция.

Като резултат , с течение на времето пред нас възниква тъжна картина: ние сякаш сме погълнати от някаква зла сила, която властва над нас. За това е казано: „Аз създадох злото начало”. Цялото ни творение е именно злото начало, егоизмът, мислещ само за себе си, зачитайки само себе си и действащ за сметка на ближния, без никакви компромиси. Ако би могъл, той би се възцарил над всички, заради самото наслаждение.

А освен това, нашият егоизъм е късоглед. Да допуснем, че правилните връзки с другите ще ми донесат полза в бъдещето, сега аз и на това не съм способен. Защото мен ме движи само една, лоша, егоистична сила, която не желае дълго да чака.

Представете си, че майката говори на двете си деца: „Разбирайте се помежду си, поиграйте си заедно”. Но не, къде ти, те просто не могат…

Същото става и между възрастните хора, включително и между народите. Политиците организират на тази почва „солидни„ шоу прояви, но всъщност , това не са повече от детски боричкания на пясъчника, когато всички си пречат и се лишават от възможността да се насладят заедно.

При тях идват мъдреците кабалисти и им казват: „Хайде да направим така, че на всеки да бъде добре. Ние можем да изградим вашите отношения по добър начин чрез развиващите игри. Кабала обяснява как става това”. Но никой не желае да слуша, точно както вироглавите деца пропускат всички съвети покрай ушите си.

Но ако детските обиди „до сватбата ще зараснат”, раздорите между възрастните оказват негативно влияние на целия свят, а в наши дни се отразяват и на екологията, предизвиквайки различен вид стихийни бедствия. Да не говорим за промишлеността, търговията и социалните аспекти: престъпност, наркомания, статистика на разводите и т.н.

Следва продължение…

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 2

[183978]

Filed under: Празници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Свобода и инстинкти

Въпрос: Войната на половете е най-увлекателната битка, която човек започва от ранно детство.

Вече на 5-7 годишна възраст се забелязва голяма разлика между момчетата и момичетата. Между тези две групи започва противопоставяне, конфликти, а от друга страна се усеща привличане.

С какво обяснявате тази игра, която продължава цял живот?

Отговор: Човекът е най-непълноценната и нещастна част от природата. Цялата нежива природа, растенията и животните се държат според действащия в тях инстинкт. При лъва и лъвицата или при слона и солницата не възникват въпроси как да се държат един с друг.

Всичко им е ясно и всичко се случва съгласно законите на управляващата ги природа. Всеки знае какво да прави и действа в тези рамки. Животът им е много по-лесен, отколкото на човека.

На човекът е оставена свобода на действие, тъй като по отношение на развитието си е по-висш от животните. Той може сам да реши какви да бъдат правилните отношения между мъжете и жените, както и много други форми на поведение и отношения в обществото, в природата, с висшата сила, изобщо в целия ни живот. Всичко това не вълнува животните и дори човека, докато не е много развит.

Но развитият човек мисли над това и когато създава отношения, започва да действа изкуствено, вместо да следва своя инстинкт. Необходимо е да се изучи природата на мъжа и жената, да се осъзнае нашето текущо състояние и крайното, до което трябва да достигнем.

Въз основа на това, ние трябва сами да изградим между мъжете и жените такава система от отношения за допълване един на друг, каквато би създала природата, ако се беше заела с това.

Затова е необходимо много да учим. Невъзможно е да го направим сами, ако не познаваме дълбоките закони на природата, природата на човека и крайната цел на неговата еволюция. Необходимо е да разберем природата на мъжете и тази на жените, да изясним защо са точно такива, а не други и какви форми на взаимоотношения е необходимо да достигнат. Очевидно е, че ние трябва да се допълваме един друг.

Очевидно хората не разбират това. Психологията на мъжете и жените е много млада област на изследване, още е в зачатъчно състояние. А освен това ние нищо не знаем за общата природа и вътрешната психология на човека: неговия поглед към света, към самия себе си, към своя живот и перспектива.

Не виждаме и не си представяме образа на мъжа и жената в бъдещето, какви ще бъдат те след сто или хиляда години. Необходимо е да знаем какви трябва да бъдат идеалните отношения между мъжа и жената във всеки момент по оста на времето. Но нямаме никаква представа за това.

И затова не можем да дадем на своите деца правилно възпитание по този въпрос, не знаем какво да им кажем. В училищната програма също липсва този най-важен предмет. Всичко това внася безпорядък в живота ни и много разочарования и проблеми, стига се до трагедии.

Очевидно е, че такова възпитание е необходимо, и тук науката кабала може да окаже неоценима помощ.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016

[181402]

Войната на половете, част 2

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Любовта е много силно чувство. Има много видове любов: любов на майката към детето, любов между съпрузи, братска любов, любов към родината, любов към приятелите, към любими храни…

Какво е любовта от ваша гледна точка?

Отговор: Аз възприемам всичко като учен, над чувствата любов и омраза, и се задълбочавам вътре в природата, от която сме произлезли. А ние сме произлезли от един източник, в който сме били свързани всички заедно и от там сме се развили.

Може да се каже, че това е започнало от първата частица, която се е образувала в резултат на Големия взрив, и след това се е развилo по повърхността за Земята в неживата природа, след това в растителната, в животинската и в човека.

Но в нашия източник всички сме свързани заедно. И не е важно, че от този момент са минали милиарди години на развитие. В този източник, в който сме свързани заедно, има една сила, принадлежаща на всички, както в семейството всички братя и сестри имат майка и баща.

И затова отношението към нас на този източник, който желае да ни развива и да ни доведе до пълно благо, се нарича „любов“. Така майката обича детето си, въпреки, че при нея е естествена любов, която съществува също и на нивото на животните, всяко от които се грижи за развитието на своите малки.

Това нарича ли се любов? Това е инстинктивна, естествена любов, присъща на всеки. Жената е забременяла, родила е дете и го обича. От първата минута, в която е започнала да усеща в себе си новия, зараждащ се живот, растящото дете, тя е започнала да изпитва към него особено чувство, което се нарича „любов“.

Това е естествена любов, присъща на всяко живо същество към новия живот, който се развива в него. Такава е любовта на неживо, растително и животинско ниво.

Що се отнася до любовта на човешко ниво, по-висша от присъщата ни любов към нашите деца, има много други видове любов – любов към представителите на своя народ, към съотечествениците, особено отношение към жителите на своя град, село и т. н.

От къде идва самото понятие „любов“? Понятието „любов“ идва от естествената любов, както на майката към детето, само че още по-развита, това е особена връзка между две създания, когато единият иска да напълни желанието на другия, както майката напълва всички потребности на плода, развиващ се в нея и целият ѝ организъм работи за да се развива той.

Това се нарича, че тя го обича. Затова, когато той вече се ражда и живее заедно с нея, тя обича да му отдава, да го напълва с всичко, което иска, каквото е добро за него.

Тоест, любовта се изразява в това, че аз напълвам ближния с това, което е добро за него, което обича, каквото не му достига. Това означава, че аз вземам неговото желание, неговият недостиг, неговият стремеж и или го напълвам сам, или му помагам да напълни това желание. Това означава, че го обичам, така се изразява любовта. Аз искам да му дам дори повече, отколкото той иска.

В същност, какво се нарича любов? – Желанието да насладиш ближния. И ако зная, че този човек иска нещо, и аз го напълвам, а той усеща наслаждение, то и аз чувствам наслаждение не по-малко, а дори и повече от него.

Тоест, любовта ми носи удовлетворение от това, че аз напълвам другия. И затова е казано, „Възлюби ближния както самия себе си“.

Аз мога да отдавам на ближния и при това да чувствам, че съм напълнил себе си дотолкова, че на мен нищо да не ми е нужно, освен най-необходимото за съществуването ми, а с всичко останало мога да напълня себе си неограничено с това, че напълвам своите любими, понеже ги обичам и това ми е достатъчно. Още…

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „Същност на науката кабала“: В низшите светове няма нито един детайл от действителността, за която не би се намерило отражение във висшите светове, приличащи си с нея като две капки вода. И това се нарича „корени и клони“.

Ето какво са имали предвид мъдреците, когато са написали, че „няма нито една тревичка долу, която да нямала надзорник горе, който да й казва: „Расти!“

Тоест, корените, наричащи се „съдба“, я заставят да расте, количествено и качествено, придобивайки качества, присъщи на отпечатъка от печата. И този закон на корена и клона действа във всеки свят, във всички проявления на реалността спрямо по-висшия по отношение на нея свят.

Нашият свят се явява проекция на висшия свят. Всички детайли, намиращи се в по-нисшите светове, присъства в по-висшите светове, и обратното. Детайлите на по-висшия свят се наричат корени, а детайлите на по-нисшия — клони. Корените на върха се явяват по-високи и първични относно нисшия свят, тъй като те са го построили. Колкото корени има на върха, толкова и клони ще има долу.

Всичките светове са неразривно свързани един с друг и всичко намиращо се горе се разпространява долу, всеки един детайл: неживото, растителното, животинското, хората. И тъй като във висшия свят не съществува никакъв език, то кабалистите взели езика на този по-нисш свят и описали с неговите думи силите, които им съответстват в по-висшия свят.

Във висшия свят няма нищо, освен сила на отдаване и любов, но във всевъзможни видове. Имената на проявленията на тези сили в нашия свят наричаме духовни корени и оттук възникнала науката кабала, кабалистичния език.

Кабалистите ползват думите на този свят и ги съотнасят с техните корени. Затова те могат да опишат всеки корен на висшия свят, защото освен корените, проектиращи се в нашия свят, няма нищо друго там. Така се получава езика на кабала.

Кабалистите, имащи постижения във висшия свят и виждащи неговата връзка с нисшите светове, по наименованията от нашия свят, постепенно разбират за какво става дума във висшия свят. По този принцип те написали книгите си. А хората, не разбиращи този код и не знаещи, че думите от този свят говорят за висшия свят, мислят, че става дума за нисшия свят.

Те виждат познати думи, но не знаят, че те се отнасят към висшите явления в духовния свят. И затова възниква голямо объркване по отношение на кабала в хората, не свързани с нея. На тях им се струва, че сякаш разбират кабала, тъй като всички могат да четат. Но те не разбират към какви явления, сили и свойства се отнасят прочетените думи и затова много се объркват.

Затова езикът на кабала е открит само за кабалистите, т.е. за хората, разкриващи духовния свят и едновременно намиращи се в този свят. Само те разбират кабалистичните книги.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016

[181240]

Filed under: Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Реплика: Днес в света са известни много изследванията, свързани със стреса. В Университета в Уисконсин в продължение на осем години учените са изследвали 30 000 участника и са достигнали до заключението, че стресът увеличава смъртността с 43%, но само ако човек счита, че стресът е вреден за организма.
Както се е оказало, в болшинството от изследваните кръвоносните съдове били стеснени, но при тези, на които казали, че стресът е полезна реакция на дадена опасност, кръвоносните съдове били отпуснати и всичко било нормално.
В резултат учените достигнали до много интересен извод: ако по време на стресова ситуация вие приемате решение да се обедините с други хора, то създавате устойчива защита на външните въздействия.

Отговор: Разбира се. Това е естествено.

Реплика: Но при това от стрес загиват маса хора.

Отговор: Защото не умеят правилно да го използват. Естествената защитна реакция дори при животните не е уединение, а обединение. А при хората – обратно, уединяват се, затварят се, отделят се от другите.
При това не само кръвоносните им съдове се свиват още повече, а се свива възможността човек да мисли, да взема правилни решения. Той се затваря в себе си, макар всичко да трябва да е обратно.
Проблемът ни е, че неправилно използваме първоначалните данни. Трябва да сме взаимосвързани един с друг. И колкото повече чувстваме взаимно отблъскване един от друг, толкова повече трябва да се занимаваме с взаимно привличане.
Именно за такива взаимоотношения се говори в науката кабала.

Реплика: В състояние на стрес в човека започва да работи неговото „аз“. То казва „Аз страдам, на мен ми е зле“. И действително то търси ниша, където да се скрие или сам да противостои по някакъв начин на стреса.

Отговор: То е резултат от лошата организация на обществото. Ние не сме готови за стреса, който ни се излива, за проблемите с депресиите, с отношението към света, към живота, към себе си, към домашните и т.н.
Бягаме от тях: не искаме семейства, не искаме деца, приятели – никой не искаме. Стоим пред компютрите. Постоянното задълбочаване на хората в своите смартфони е показател за депресия. Хората не искат да взаимодействат помежду си. Това е страшен проблем!

Въпрос: По принцип, стресът се дава специално, за да започне човек да се обединява с другите?

Отговор: Да. Разбира се, този проблем ще достигне до своя край. Той или ще ни доведе до голяма война, или хората ще разберат, че трябва да действат само за обединението. И тогава ще приемат науката за обединението – науката кабала, защото ще стане видно много бързо, че никакви други средства не помагат.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 06.04.2016

[181335]

Filed under: Здраве - Няма коментари→

Хората се развиват в течение на много хилядолетия и в определен момент в тях започва да се пробужда въпросът за смисъла на съществуването – най-важният въпрос, вълнуващ човека, ако малко се издигне над животинското ниво.

Тъй като не се развиваме като животните, които от поколение в поколение практически не се изменят, а във всяко поколение настъпва в нас обновяване на желанията ни, при това на следващото ниво, и постоянно се разкриват вътрешни пустоти, то и въпросът за смисъла на живота ни засяга все повече и повече.

Изведнъж започваме да се питаме за това, което преди не сме се замисляли. Затова и възниква науката. В крайна сметка въпросите, които човек си е задавал през XX век, са несравними с тези, които са възниквали у него през Х век.

По такъв начин, в даден период, се проявява въпросът за смисъла на живота в човечеството – първоначално само у единици. В течение на хилядолетното развитие са се появявали особени личности, които са си задавали този въпрос и изхождайки от него са композирали музика, писали са литература, поеми, песни, рисували са картини.

Всичко това ни е тласкало напред. Развивали са се науката, занаятите, техниката. Човек е искал не просто по-добре, по егоистичен начин да се устрои в живота, а се е питал: „В какво е смисълът на живота?“, търсил е.

Желанията ни се степенуват по стълбица. Първо са телесните, животинските желания за храна, секс и семейство. После следват човешките желания, отнасящи се към вътрешното напълване за богатство, власт, слава и знания. Всички те се трансформират от поколение в поколение и стават все по-изчистени, остри и вътрешни.

Въпросът за смисъла на живота започнал да възниква в хората след средновековието, когато започнал периода на Възраждането. Техническата, научната и културната революция в Европа била тласък за появата на съвършено ново отношение към живота и религията.

Хората престанали да се боят, че са невярващи и ще бъдат преследвани за несъгласието си. Тоест, егоизмът на човека дотолкова нараснал, че повече не можел да отговаря на стереотипите.

В „Предисловие към учението за десетте сфирот“ Баал а-Сулам пише: Освен това, ако се обърнем към търсенето на отговора на един известен въпрос, съм уверен, че всички проблеми и съмнения дали да се изучава науката кабала или не, ще изчезнат от погледа и ще видите, че тях просто ги няма. Защото, ако става дума за гнетящия въпрос, задаван от всички хора: „В какво е смисълът на живота?“, то този въпрос остава без отговор.

Можем да кажем, че всичко случващо се днес в света се случва, защото не можем да намерим отговор на въпроса за смисъла на живота. Погледнете с какво се занимава човечеството, какво прави?! И всичко това е, тъй като не разбираме смисъла на съществуването ни.

Годините на нашия живот ни струват толкова скъпо, или иначе казано, ние претърпяваме заради тях огромно количество страдания и мъчения, за да можем най-накрая да ги приключим. Кой се наслаждава от тези години, които прекарваме в търсене, бягство и страх? Или по-точно, кого наслаждавам с това, че съществуваме? Също никого!

И истината е там, че вече са се уморили изследователите от различни поколения да размишляват над това; и няма нужда да говорим за нашето поколение, в което никой не иска дори да се замисли за този въпрос.

Защо ми е да се замислям за смисъла на живота, ако разбирам, че няма да намеря отговора? По-добре ми дайте наркотик или алкохол, за да притъпя в себе си този въпрос, правещ човечеството нищожно. В крайна сметка, ако животното не си задава този въпрос, то просто съществува и реализира естествените си желания за храна, секс и семейство.

Желанията за богатство, власт и знания липсват в животинската природа, а също така и при хората, намиращи се на това ниво. Затова на тях им е по-лесно да живеят. Хората, в които се развиват човешките желания, чувстват себе си нещастни.

Но в същото време същността на въпроса остава непроменен в цялата си сила и горчивина, и понякога ни хваща неподготвени, изгаря разума ни и ни унижава в праха, преди да намерим известният на всички „трик“ – да се отдадем или да плаваме без разсъждение по течението на живота, както е било вчера.

Именно това се опитваме подсъзнателно да направим. Похапнал, поспал, отишъл на работа, приятели, секс, футбол, хоби – само за да се обърна и да не си задавам този въпрос, защото той е по-лош от смъртта, тъй като смъртта е моментално решение на проблема, а с този въпрос може да се живее много дълго и в крайна сметка до нищо да не се достигне, освен до самообвинение.

Затова Баал а-Сулам е избрал тази тема като предисловие към великия труд „Учението на десетте сфирот“. В това предисловие той иска да покаже, че за да изучава кабала, човек не трябва да има никакви по-особени мисли или високи цели.

Ако му е зле и не знае за какво живее и това не му дава покой, защото не може просто така да живее, а трябва да оправдае съществуването си, тогава е длъжен да разкрие науката кабала, защото тя отговаря именно на въпроса за смисъла на неговия личен живот.

От урока на руски език, 31.01.2016

[180609]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

С помощта на науката кабала можем да достигнем до правилните отношения в семейството, с децата, в колектива, държавата, обществото, между държавите и в света. Това е огромна система от поправяния, която трябва да овладеем.
След като тя бъде поне частично реализирана между нас, светът ще изглежда съвсем различен. Дори началото на прилагането на методиката за повдигане над егото вече ще избави света от страдания. А след това тя ще повдигне човечеството на следващото стъпало.

[174946]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Клипове - Няма коментари→

Реплика: Учените направиха поредното откритие: всички обекти- от автомобили, птици, човешки лица до буквите на азбуката изглеждат съвършено различно в очите на хората, запознати с тях, в сравнение с тези, които току що са ги видели.

Отговор: Науката кабала се отличава от другите науки с това, че веднага показва на човека света на следващото ниво и затова всичките днешни и бъдещи изследвания, които за егоизма винаги се явяват като някакви открития и новини, в кабала не се смятат за новини и открития.

Кабала веднага ни дава егоистична и едновременно над егоистична основа на възприятието, и затова всичко, което съществува на тези две нива и помежду им, човек, изучаващ кабала започва да възприема абсолютно правилно.

Светът не притежава свое лице, своя форма, изглед, затова мярката на възприятието зависи само от човека — доколкото той се поставя в абсолютно обективно състояние, тоест, се издига над всичките си усещания.

Защото всичко, което усещаме ние усещаме в своите желания, свойства, чувства. Ако нашите свойства се променят, бихме виждали дърветата, небето, птиците, земята, хората и всичко обкръжаващо ни не такива, каквито ни се представят сега. Това зависи от нашите вътрешни свойства.

Да речем, ако при нас дойде човек от друга планета, то той би възприел всичко съществуващо на Земята съвсем различно, отколкото ние виждаме в своите свойства.

Затова не може да се каже, че светът притежава някакви определени обективни, независими от нас форми, видове, свойства, закони. Всичко това се разкрива и съществува само относно самия човек.

Нека да се запознаем с обектите, със света по-дълбоко: какво представляват сами по себе си! И тогава ще открием, че спираме да виждаме нашия свят, а вместо него започваме да виждаме висшия, духовен свят: силите, взаимовръзките, вътрешните свойства, които се рисуват в нас като обикновени материални обекти.

А ако проникнем по-дълбоко, ще спрем да виждаме материалните обекти, няма ги. Ние ще видим само свойства, а не материални тела.

Например, човекът е женен вече почти 40 години. За тези години той е свикнал да вижда вместо своята жена някакъв образ. И тя по същия начин го възприема-  като образ, който се получава от изучаването на човека, неговите свойства, взаимни отношения и всичко останало. Както се казва, хората свикват, не забелязват някакви неща един в друг и т.н.

Донякъде може да се уподоби с това, какво би се случило с нас, ако бихме започнали да изучаваме свойствата на Висшия свят. Ние просто щяхме да виждаме него вместо нашия свят.

Както жената вижда своя мъж съвсем не такъв, както би го видял страничния човек, защото за нея той е някакъв образ — по-вътрешен, отколкото външен. Така и ние бихме видели вътрешния образ на нашия свят, който се нарича „Висш свят“. Ние бихме видели сили, свойства, а не външните обвивки, които ни рисуват нашите пет сетивни органа.

Всеки един от нас може да го направи. Трябва само да изучаваш Висшия свят, и тогава в теб ще се появят адекватни на него вътрешни свойства. Ти ще започнеш да го усещаш такъв, какъвто е всъщност. А нашият образен свят на обекти ще изчезне.

Въпрос: Значи, ако на плоскостта на този свят аз виждам маса, стена, Вас и така нататък, то издигайки се над плоскостта, ще видя сили?

Отговор: Да. Сили, рисуващи в теб такива обекти, които всъщност не съществуват.

От ТВ предаване „Новини с Михаел Лайтман „10.03.2016

[179253]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Самооценка от неутрално състояние

Въпрос: Освен обикновената грижа за собственото съществуване и благополучие, у човек в течение на еволюцията се е сформирал вътрешен механизъм за критична оценка на себе си и на обществото.

Защо съществува той и как правилно да го използваме така, че да не бъде разрушителен, а развиващ и продуктивен?

Отговор: В съвременното общество не виждам обективна критика. Очевидно е, че човечеството не разбира какво се случва с него и с всеки ден се сблъсква с все по- сериозни проблеми.

Не е нужно да бъдеш добър пророк, за да видиш това. Ние сами разрушаваме семейството и обществото си. Със собствените си ръце сме изградили света такъв, че в него да има 1% богати и 99% бедни.

Достатъчно е да погледнем безпристрастните цифри. Колко разрушени семейства е имало по време на младостта ми, когато се женех и колко са днес? Колко проблеми е имало с децата и изобщо в живота на обществото тогава и днес?

Въпрос: На какво е основана вашата лична система за самокритика?

Отговор: Моята система за самоконтрол е изградена на това, че с помощта на науката кабала се привеждам в относително неутрално състояние, позволяващо ми да проведа експертиза, да погледна себе си и във всеки момент да оценявам колко правилно действам. А правилността се определя от висшите ценности, които съм си поставил.

На никого не ги налагам. Всеки трябва да реши това за себе си. Моята висша ценност е безкористната, съвършена любов към ближния, която изисква от нас Тора. Казано е, че „любовта към ближния както към самия себе си е главното правило в Тора“.

В такъв случай, освен заработването на необходимото за съществуването като глава на семейството, целият ми живот е насочен само към достигане на неутрална позиция, от която ще мога да оценя състоянието си по отношение на любовта към ближния, което и изисква от нас науката кабала.

С помощта на науката кабала се поставям под светлината „възвръщаща към източника“. Именно за нея е казано: „Аз създадох злото начало и в допълнение Тора, като средство за неговото поправяне“. Особената сила, скрита в Тора е способна да поправи нашия егоизъм. Това е светлината, възвръщаща към източника.

Правилно изучавайки вътрешната част на Тора, кабала, човек привлича към себе си поправящата го светлина и достига до неутрална позиция, постигайки законите на Твореца, доброто и злото. Той се оказва между две сили: от една страна е злото начало, естественият, зъл егоизъм, а от друга страна е доброто начало, получено с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Затова той може да определи доброто и злото не според личното си мнение, а съгласно тези две действащи в него сили: позитивната и негативната.

Той не прави тази оценка, а променя себе си така, че висшата система на природата да го проверява, да изяснява всичко в него и да го поправя. В тези няколко изречения се състои цялата реализация на науката кабала, цялото поправяне на човека.

Продължение ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[177292]

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→