Въпрос: За Макавейската война и чудото на Ханука е казано, че “силните са отдадени в ръцете на слабите“. Какво означава това?

Отговор: “Силните“ означава нашето егоистично желание, а “слабите“ – първият стремеж към обединение и отдаване. Егоизъм се нарича “стария и глупав цар“. Но той все още не е оглупял, а е много силен и целият свят го поддържа.

Едва сега, малко по малко започва да ни се разкрива, че природата на егоизма вече не работи така, както преди и не обезпечава човека с разум, чувства, радост, власт над своя живот и над света.

Намираме се на много важен исторически възход, когато развитието на света се обръща в друга посока. Всичко построено от нас до днешния ден изведнъж изгубва своята ценност и сила.

Цар Егоизъм е бил толкова силен и могъщ, с пълна торба долари и злато, с грандиозни проекти, които човек би могъл да реализира в живота, с покоряването на космоса и потапянето в дълбините на океана, с надеждите за построяване на щастлив живот, развитие на културата и образованието, изкуството, музиката, театъра.

Мислехме, че мечтата на човечеството ще се реализира след Втората световна война. А днес изведнъж се оказваме без нищо. И не защото не ни достигат материални блага, а просто започваме да виждаме, че цялата ни тенденция е била неправилна в корена си. Желанието на човека, неговият потребителски подход към живота, се намира в криза.

Тази криза не е просто във финансите, в образованието или в семейството, а в общия подход. И тук човечеството в своето безпокойство отпуска ръце и не знае какво да предприеме. Страшно е, ако продължим да вървим по предишния път, но имаме ли избор? Неолибералите  считат, че нямаме такъв, освен – да се движим по предишния курс.

Докато може да управлява, елитът няма да предаде своята власт, а безработните остават без доходи и надежда за бъдещето и изпадат с всеки изминал ден във все по-големи трудности. Народът е в нищета, постепенно изчезва средното съсловие, и хората виждат, че нямат нищо: нито култура, нито образование, нито желание да пътешестват и опознават света.

Егоистичното желание за наслаждения се е изпепелило и вече не може да ни дърпа напред. Светът се нуждае от нов подход към живота и съществуване чрез нови ценности, по-духовни. Затова именно в наше време се разкрива науката кабала.

Това е съвършено уникален период, в който започва да се усеща как материална еволюция, все повече се уподобява на вътрешния духовен процес, който цялото човешко общество трябва да премине. Двата свята: материалният и духовният се доближават един към друг и започват да се движат в едно направление.

От урока по темата “Празникът Ханука“, 20.12.2016

[199116]

Filed under: Криза, глобализация, Празници, Развитие на егоизма - No Comments→

Кабала е теоретична и практична наука.

Когато човек започне да се занимава с кабала, отначало  изучава теорията: брой на световете, парцуфим, сфирот; как те се делят помежду си, как възникват и се разпространяват отгоре надолу по йерархиите от светлината към материята на нашия свят, и как от материята на нашия свят се издигат обратно към светлината. Това, по принцип, е науката кабала.

Тя се излага накратко в статиите на Баал Сулам ”Въвеждане в науката кабала”, паралелно на която е подобната статия на Рамхал  ”138 врати на мъдростта” и редица трудове на други автори, осветяващи кабала в съкратен вид. А в по-общ вид тя е разкрита в книгата на Ари  „Дървото на живота” и в шест томника на Баал Сулам  „Учение за Десетте Сфирот”.

Освен това, немалко други кабалисти са посветили на кабала сериозни големи трудове, излагайки ги от научна гледна точка, като система за управление на нашия свят, вътре в който се намираме. Но всички тези трудове са предназначени само за да си представим чисто умозрително духовния свят, макар с ума си да не го разберем и зрително  да не си го представим.

Както е казано в пункт 154 на „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, кабалистите винаги са писали и пишат само за тези, които вече се намират в постижение, в усещане, във виждане на Висшия свят. Когато такъв човек чете това, което е написано от друг, той абсолютно точно, ясно, явно си представят какво е искал да каже авторът.

По този начин кабалистите споделят своите знания, но те са разбираеми само за тях, доколкото те се намират в усещането на един и същи висш свят, на системите , които управляват нашия свят.

 А тези, които не се намират в това усещане, не могат да си го представят. Те чисто механично жонглират с различни понятия и определения, но това нищо не дава. Термините остават непонятни.

Затова е трудно да се каже, какъв е смисълът да ги изучават. Но, както пише  Баал Сулам в същия 154-и пункт на „Предисловие към Учението на Десетте Сфирот” , има голям смисъл да се отнасяме по-особено към трудовете на кабалистите. Защото хората, които са писали тези текстове, са били в постижение на висшите енергии, на висшата светлина.

По правило, кабалистичните книги са написани на иврит или на арамейски език. Арамит  е родствен  на иврита език, който се е употребявал още преди три хиляди и петстотин години в Древен Вавилон, успоредно с иврита.

И ако човекът в нашия свят изобщо не разбира и не знае, за какво става дума, и дори не знае езика, на който е написана книгата, това няма значение. Да допуснем, че той знае само китайски език, но ако  седи заедно с кабалистите и слуша какво говорят и изучават те, то със своето огромно желание към познанието ще започне да призовава към себе си висшата светлина.

Върху него ще слиза особено излъчване и под негово влияние човекът постепенно ще започне да усеща това, за което говорят кабалистите, дори да не разбира техния език, а с времето ще започне да разбира и езика. Аз вече съм разказвал, че когато се учих при Рабаш, получих писмо от човек от Русия, от далечен сибирски лагер. Той писа, че изведнъж му се разкрили знания на иврит, и той много искал да пристигне в Израел. Към писмото бяха приложени негови стихове написани на иврит. Когато аз ги показах на специалисти, те много се учудиха, защото те били написани на много висок иврит.

 Откъде е могъл той да го знае? А той и не го е знаел. Просто огромното желание предизвикало в него проявата на този език. Рабаш тогава казал, че чрез такова желание човек може да постигне  всички знания на кабала.

 Защото именно на желанието, а не на знанията и разбиранията идва висшата светлина, която започва да работи в човека.

Затова, който не познава езика, си заслужава да се безпокои само за едно – за малкото желание към постигането на света на Твореца. Ако то бъде постоянно в развитие, те ще постигнат всичко.

 Между другото, този човек от Сибир след това е пристигнал в Израел, публикувал стиховете си и изчезнал. Това показва, че докато е страдал в лагерите, той е имал желание, а когато пристигнал в Израел и всичко пред него се разкрило, желанието изчезнало.

От урока на руски език, 08.05.2016

[193378]

Filed under: Изучаване на кабала, Кабала - No Comments→

От статията на Баал а-Сулам „Мир“: „Законът за развитието“ се състои в това, че всяко състояние съществува в строго определено време, необходимо за ръста на величината на затвореното в него зло до степента, в която повече е невъзможно да се намира в него.

И тогава обществото ще бъде принудено да се обедини, да го разруши и да премине към по-добро състояние по отношение на поправянето на настоящото поколение.

Това е пътят на естествения ход на еволюцията. Човекът е ленив  и не иска никакви промени. Но на всяка степен ние разкриваме слабости, които ни принуждават да се развиваме. Човечеството се развива само благодарение на неприятния натиск и разкрива нови форми, в които отново получава поредните удари и се придвижва напред.

Това е пътят, но той не е желателен, тъй като в крайна сметка ни води към това, че не разбираме как и накъде да се развиваме по-нататък. Следващото развитие трябва да бъде не количествено, за сметка на още няколко изобретения, а качествено.

Не знаем как да направим този качествен скок. Намираме се срещу стена, която ни задължава да променим природата си, но не можем да се изкачим на това стъпало, за да прескочим през стената.

За това ни е необходима „светлината, възвръщаща към източника“, допълнителна сила, която нямаме. И затова страданията, които ни бутат отзад и ни притискат към стената няма да помогнат. Нуждаем се от тази изключителна сила на природата!

У нас има желание да напредваме, благодарение на страданията, които ни притискат към стената. Но ни е необходима още сила, която да ни издигне на новото ниво. В края на краищата стоим пред стълба и трябва да се издигнем на следващото стъпало. Това може да ни осигури само науката кабала.

Природата ни разкрива това средство за поправяне, но е необходимо нашето съгласие и разбиране, за да го използваме. Въпросът е доколко притискането до стената във вид на страдания и дори на нови световни войни, както предупреждава Баал а-Сулам, ще ни подтикне към решение да се издигнем над своята природа, каквото и да ни струва това.

Не можем да прекратим нашето съществуване, тай като това е против програмата на творението, в която се намираме. Но и да променим своята природа със собствени сили също не сме способни. Затова сме длъжни да приемем методиката на поправянето, методиката на обединението, науката кабала, посредством нея човечеството да се поправи.

Досега човечеството се е развивало по обикновен начин: насърчавайки науката, техниката, културата, образованието. Но до какви граници е възможно това? Дотогава, докато не се наложи да променим своята природа.

С един егоизъм далеч няма да стигнеш! Егоизмът ще страда, но нищо няма да може да направи. Необходимо е да започнем да се променяме, да се издигнем по стъпалата от свят в свят, от състояние в състояние. А тук единият егоизъм няма да помогне. Може да натрупаме в него знания и информация, всички придобивки на този свят, но от това няма да настъпи никакъв напредък, от което да се промени човешката природа.

Затова преди шест хиляди години се е разкрила науката кабала на първият кабалист, когото са наричали Адам. От него и след това, тази методика се е развивала и през цялото време е съпровождала човечеството.

Хората се живели дълго преди Адам, той също е имал баща и майка. Той е наречен първият човек просто защото е бил първият, който е разкрил тази методика.

От тогава методиката върви заедно с човечеството и се разкрива в тези хора, които подобно на Адам, чувстват необходимост от качествен подем над своята природа чрез светлината, възвръщаща към източника. Такива хора са използвали науката кабала, а другите не са чувствали потребност от това.

Така човечеството е започнало да се дели на такива, които имат такъв стремеж и затова се отнасят към Исраел, което означава „главата ми“ /ли-рош/, както в бъдеще ще се нарича народът на Израел и тези, на които всичко това не е нужно. Науката кабала се обръща точно към тези, които имат точка в сърцето. И Тора пише именно за тях: за първият човек Адам, след това Ной и всички хора, които са продължили след Адам да развиват методиката на поправянето.

От урока по статията „Мир“, 01.09.2015г.

[193337]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Каква е разликата между духовното ДНК на един човек и на друг?

Отговор: Духовното ДНК се определя от мястото, на което се намира човекът в общата система. Всички ДНК се събират в едно желание, в една форма, една мрежа, наречена Адам, човек.

Въпрос: Какво определя в какво семейство ще се роди човек?

Отговор: Духовното ДНК определя какви родители трябва да има детето, за да му се предоставят оптимални условия за неговата самореализация. Те трябва да способстват за това, неговото духовно ДНК да се развие и достигне до връзка с другите ДНК в отрано запланираната за нея форма.

Въпрос: Има ли такова понятие „духовна генетика“ и какво изследва тя?

Отговор: Разбира се, духовната генетика е науката кабала. Духовната генетика, подобно на материалната, също изследва пътя на развитие на ДНК, но 99% от дейността и е правилно, оптимално, практично и рационално изследване на личната ДНК и на общите гени, съединяващи се в групи и системи.

Въпрос: Материалната ДНК е необходима за построяване на тялото на човека. А за какво му е духовната ДНК?

Отговор: Материалната ДНК и целият свят е илюзорен и съществува само във въображението ни. В действителност него го няма. Той съществува само до тогава, докато не реализираме духовното си ДНК. Духовният ген е основата на творението, който реално съществува и който трябва да реализираме.

Нашият свят е сън, който ни се присънва само за да достигнем до правилна реализация на духовното ДНК. Всичко, което ни се струва в материалния свят, в действителност не съществува. С това дори вече се съгласява физиката.

Физиците изследвали материята и разбрали, че тя се състои от кванти, частици от светлина, които едновременно се явяват вълни и частици, без да имат никаква форма. А съединението на тези частици в една или друга форма зависят от това, кой следи за тях. Този свят няма никаква собствена форма – той просто не съществува.

Следва продължение…

От 745-та беседа за новия живот, 12.07.2016
[191260]

Filed under: Възпитание, Духовност, Наука - No Comments→

Действителната цел е да се изясни източникът на страданията, тяхната функция и да се научим на правилното им използване за благо.

Източникът на страданията – това е основата на цялото творение. Страданията са създадени от светлината, висшата сила, която желае да напълни творението, и поради това го води и развива. Ние сме способни да се развиваме само чрез страданията, които в края на краищата ще ни доведат до въпроса за смисъла на живота.

Човекът трябва да се издигне над телесните наслаждения: храна, секс, семейство, пари, почит, знания и да разбере, че съществува съвършено и вечно напълване. Самата тази светлина, която е създала страданията, сега ги напълва.

Не е важно поради какво страдаме, всяко страдание представлява недостатък за напълване. Затова такова разпространение днес са получили наркотиците. Защото желанията са толкова много: човек иска и това, и друго, и трето. А приемайки наркотик, той вече нищо не иска и му се отдава да успокои страданието.

Но с наркотиците това става за сметка на отключване на разума, на специалните рецептори на мозъка. Тогава както висшата светлина, напълвайки желанието, го увеличава и ме заставя да искам все повече и повече, за да достигне съвършеното и вечно напълване.

А не отменям страданието – страданието и светлината работят заедно. Това се нарича напълване в средната линия, когато аз се загрижа за това, за да остане страданието. Аз не се стремя просто да го напълня и да го погася, за да се загубят всички желания.

Аз ценя страданието си, даващо ми възможността през цялото време да го напълвам и да се наслаждавам, преминавайки от страдание към напълване, сякаш утолявайки глада си. Както по време на ядене се опитваме все повече да разгорим апетита си: да се разходим, да хапнем нещо люто, да поговорим за храна. Защото правилното използване на страданието ни носи наслаждение.

Хората са готови да платят немалко пари за това, за да възстановят апетита си за ядене, за секс, да платят на психолог, за да поддържат желанието си към семейството и да избегнат развода. Всички желания ни носят полза и не трябва да ги потискаме. Дори болката – това е хубаво, защото ни сигнализира за болестта и ни принуждава да отидем на лекар и да се заемем с лечението си.

Страданията изпълняват много важна функция, затова не бива просто да ги разкараме, а правилно да ги използваме. И с това се занимава науката кабала.

От 736-та беседа за нов живот, 23.06.2016

[189643]

Предишни публикации:

Защо страдаме? Част 3

Filed under: Духовна работа - 1 Comment →

Реплика: Неврохирургът Арнолд Смеянович, занимаващ се с изследване на главния мозък, в едно от интервютата казал: „Аз виждам пред себе си вещество, чиито клетки са изпълнени с такъв обем знания, че ми се иска подобно на Нютон да сваля шапка пред всеки негов изследовател.

Не е ясно как „работи“ той. При всеки един сигнал от нерва, от ухото или очите в него се създава „картинка“. Но как в крайна сметка човек разбира, че това е маймуна, а това свещник, а това е той самият? Ясно е, че мозъкът е много по-мощен от който и да е суперкомпютър. Най-удивителното е, че съзнанието няма място в тялото, а връзката на мозъка и мислите е изобщо дремеща тайна. Вероятно Творецът е този, който я владее.

Отговор: Днес учените вече не се страхуват да говорят за понятието „Творец“, потвърждавайки по този начин, че то е над нашето разбиране, осъзнаване, моделиране.

Тоест те разбират, че в съответствие с определени действия се възбуждат определени области на мозъка и между тях възниква особен тип конфигурационна сложна връзка. А какво следва по-нататък? Те не знаят.

Ето тук кутийка, там кутийка, между тях протича някаква връзка и още някъде нещо, а каква е същността на това е непонятна! Непонятно е какво се случва вътре! Що за мисъл е, която по такъв начин се отпечатва в човека и му дава усещане за съществуване в някакъв обем.

Тя рисува на човека някаква картина, която въздейства върху него, подрежда се в нещо, а той въздейства върху нея и се извършва обработка на информацията. Къде е всичко това? А това го няма в мозъка.

В действителност има един огромен „мозък“, бих го нарекъл силово поле, в което съществува абсолютно всичко! Той се нарича Творец. А ние сме включени към това поле и се намираме постоянно в него: в повече или в по-малко активна степен.

Трябва просто да се опитаме да не ограничаваме сивото вещество или някакви негови малки детайли, а да разберем, че няма нищо освен това поле. За съжаление ние не го възприемаме в пълен обем, не виждаме как всичко е взаимносвързано в едно единно цяло, истинската картина на мирозданието ни се изплъзва. Затова ни се струва, че всичко е непонятно как и откъде.

Но именно разкритието, че свойствата на мозъка са безкрайни и той е само контактна част, биологичен, духовен супер компютър, ще ни доведе до приемането на факта, че в действителност се намираме вътре в Твореца (да наречем това поле Творец). Задача на човечеството е да разкрие нашата комуникация с Него.

Реплика: Нобеловият лауреат по физика и медицина Джон Еклс казва, че ‚мозъкът не произвежда мисли, а само ги възприема отвън. Къде се раждат теориите, хипотезите, откритията – засега не е известно на физиолозите. Аз също мисля, че мозъкът е същество в съществото, тайна скрита със седем печата“.

Отговор: Всичко това е вярно. Така че, трябва да се изучава науката кабала!

Реплика: Великият руски хирург Пирогов е писал: “Мозъкът на отделния човек служи като мисловен орган за световната мисъл. Трябва да признаем, че освен мозъчната мисъл съществува и друга, висша, световна мисъл“.

Отговор: Да. Естествено. Затова всички ние сме свързани чрез т.нар. мозък. Но това вече не е мозък, а душа.

Реплика: Апропо, за душата. Когато попитали академик Смеянович: “Къде е мястото на душата: в главния мозък, в гръбначния мозък, в сърцето?“, той отговорил „Струва ми се, че за тази субстанция не е нужно място. Ако я има, то цялото тяло е неин стопанин“.

Отговор: Не, душата е огромно силово поле, поле на Висшия разум, в което ние съществуваме.

Въпрос: Не трябва ли да кажем къде е нейното място?

Отговор: Първо, във Висшия свят няма място, пространство, движение. Второ, няма ги нашите тела. Това е илюзия, която се рисува в нас. Книгата Зоар и науката кабала открито говорят, че си представяме себе си и нашия свят в много ограничени обеми и форми, които в действителност не съществуват – това е илюзия.

Въпрос: Ще успеят ли академиците да достигнат до това?

Отговор: Не. Умозрително, по някакъв начин те ще се досещат, но научно няма да могат. За това е необходимо да притежават друг начин на виждане.

Постепенно, те ще достигнат до науката кабала, ще отхвърлят своите „сиви вещества“ настрани и ще започнат да постигат света чрез желание за отдаване, желание за получаване.

Сега принципът за постигане на света в тях се извършва чрез разума, а трябва да става чрез едно единно желание, и според степента на включване в което човек започва да постига истинския свят.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 04.07.2016

[189955]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Конгрес в Москва. Урок №3
В много кабалистични източници е казано, че духовното се постига само чрез силата на молитвата. Повечето хора мислят, че знаят какво представлява молитвата, но всъщност далеч не е така.

В науката кабала учим, че „до началото на творението е била само висшата, изпълваща всичко светлина и не е имало свободно, незапълнено от нея пространство…“

Висшата светлина, Творецът в неразкрит вид е запълвал това желание, което е създал от нищото. „Съществуващо от нищото“ – е самия акт на творението.

След това Творецът започнал да видоизменя, да преобразува това желание в нещо, от което по-късно би могло да бъде създадено самостоятелно творение. Той извършил множество действия, докато желанието не се разбило на множество части, което в кабала се нарича разбиване на общата душа (Адам).

Частиците от общата душа се делили все повече и повече до там, че всяка една от тях станала точка – същата тази точка в сърцето, която се разгаря в нас и чрез която ние чувстваме стремежа към Твореца.

Отначало това чувство се проявявало неосъзнато, без да знаем откъде е дошло, защо не ни дава покой, но то ни води до кабалистична група. Така започва духовния ни път.

Работейки в група, ние започваме да разбираме, че в природата на творенията няма абсолютно никакъв друг материал, освен егоизма, както е казано: „Създадох злото и дадох Тора за неговото поправяне“. Специално е създадено от Твореца, за да можем да се окажем потопени в него, да го вземем със себе си, да го поправим и да се издигнем към Твореца.

Затова задачата ни се състои в разкриване на егоизма в себе си и в достигане до правилна форма, която се нарича „желание“ („хисарон“).

Проблемът е в това, че когато сме потопени в земни желания, ние не влияем на духовната система – ние не сме в нея. А правилно оформеното желание е насочено към интеграция в духовната система Адам, към сливане с неговите части, въздействайки върху нея и се нарича „молитва“ – молитва за съединение и правилно функциониране в общата система на мирозданието.

Затова се казва, че всичко се постига само в молитва – в правилно оформено желание.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187776]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Общата душа "Адам" - No Comments→

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Единственото нещо, което е било създадено, е желанието за получаване, желанието за наслаждение. Това е цялото творение, развиващо се подобно на нашата Вселена. В резултат на взрива, от искрите на светлината се е формирал материала на желанието за получаване, противоположен на светлината.

От този материал се е развивала неживата природа, а след това по повърхността на Земята са се развили растенията, животните и накрая хората. Всички тези форми са желание за наслаждение, все повече и по-развити.

Достигайки човешкото ниво, желанието за наслаждение, се е развивало на много етапи, докато не е започнало да усеща проблеми и страдания в своето развитие.

Тогава, преди почти 6 000 години, един човек на име Адам открива, че егоизмът, желанието за наслаждение, присъщо на хората, се разкрива в своята отрицателна форма, за да може да го поправим. И ако можем да го поправим, то постигаме „отваряне на очите“, способност да съзерцаваме дълбоко в общата природа.

Така Адам разкрива науката кабала. По своята същност тя е наука за обединението. Наричат я по различни начини: скрита наука, тъй като тя говори за скритата сила на природата, положителната сила, предназначена да компенсира негативната сила, божествена мъдрост, тъй като разкрива тези сили и системата от връзки между тях. Започваме да разбираме как действа цялата реалност, разкриваме висшата сила, която се нарича „средна линия“, тъй като се движим по средната линия между двете сили – положителната и отрицателната, силата на отдаването и силата на егоизма. Тази наука има много имена.

Всъщност, кабала включва в себе си всички земни науки, тъй като говори за общата природа. Човек стига до изучаването на кабала, защото изпитва потребност от напълване, усещайки страдание. Понеже човечеството не може да се справи с негативната сила, страда от нея и от безнадеждност търси, докато не открие, че в природата има положителна сила.

Това се разкрива от особени хора, които според тяхната вътрешната природа, имат нужда от разкриване на смисъла на живота, на целта на живота. Те гледат звездите и небето и търсят за какво живеят. Такъв е бил и Адам Ришон (първият човек, разкрил духовното), и Авраам, и всеки следващ човек, израснал в кабалист. Всички те са търсили в какво е смисъла на живота.

Следва продължение…

От урок №6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187610]

Filed under: Древен Вавилон, Кабала, Разпространение на методиката - No Comments→

Всеки човек е длъжен да намери своето място в общата интегрална система, да намери своето предназначение в живота, именно към това ни тласка Природата. Затова човек не трябва да се бои да остави своя топъл ъгъл, своята гонитба за дребни наслаждения в този свят, а да се задълбочи в изучаване на устройството на общата интегрална система на мирозданието, да се заеме с изучаване на науката кабала. Кабала издига човека на такова равнище на самопознание, така че той леко да може да намери смисъл в своя живот и напълно да се реализира.

[176161]

Filed under: Клипове - No Comments→

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Какво е „творение“?

Не е тайна, че в ежедневието постоянно си взаимодействаме. Обаче Адам разкрива нещо повече – глобалната система на нашите взаимовръзки, неразривна и всеобхващаща.

В клетките на тялото, в своите мисли и желания, иначе казано, в целия диапазон на неживата, растителната, животинската и човешката природа в човека, всеки от нас е свързан с всеки. Свързан изцяло и напълно.

Като цяло ние представляваме интегрална, глобална система, която Адам е нарекъл „душа“. Тя включва в себе си всичко: живота ни, нашата нежива материя, растителната, животинската и човешката природа, нашата психология, духовното ни стъпало.

И още: Адам е открил, че тази система умишлено е извадена от равновесие, за да доведе творението в състояние на съвършенство.

„Творение“ не са всички нива на природата в нашия свят. „Творение“ се нарича този същия въпрос за същността на живота, пробуждащ се в човека: „За какво живея?“

Ето защо в науката кабала Адам е наречен „първият човек“ (Адам Ришон). Той първи е разкрил този въпрос и отговора му, първи е открил общата система и ни е разказал за това в книгата си „Ангел Разиел“. „Разиел“ означава скритата в природата, още неизвестна ни сила.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183813]

За какво живея? Ч. 1

Filed under: Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Раби Шимон Бар Йохай / Рашби / е една от централните личности в културата на еврейския народ. Същевременно ние знаем за него много малко. Известно е, че той е живял в средата на 2-ри век и е бил ученик на раби Акива. Той се отнася към танаите – мъдреците кабалисти от периода на написването на Мишна.

Раби Шимон е автор на Книгата Зоар. Според традициите, той е умрял в деня на празника Ла ба-Омер, и затова на този ден гроба му в планината Мерон се посещава от огромни маси хора.

Каква е духовната роля на раби Шимон? Какво е внесъл той в нашето развитие от гледната точка на науката кабала?

До сватбата няма да зарасне

Колкото и да се стараем да разберем света и себе си в него, ние още не сме уловили вярната връзка между нас и обкръжаващия свят. Това се вижда от самия ни живот – той е хаотичен, не умеем грамотно да управляваме себе си, да управляваме човешкото общество. Хората, страните – всички са безпомощни пред тази беда.

Именно тук се крие същността на нашите проблеми: изследвайки реалността, ние само все повече се убеждаваме, че не я разбираме. Добре би било това изследване да ни доведе до нещо, и е напълно нормално, ако по пътя към истината за пореден път се убеждаваме в собственото си невежество.

Обаче в действителност ние се движим в съвсем друго направление. Развивайки се на базата на своя егоизъм, на своето лошо начало, от година на година ставаме все по-лоши, отдалечаваме се един от друг в семейните, социалните, държавните, международните и други отношения. И не виждаме възможности за балансиране на тази тенденция.

Като резултат , с течение на времето пред нас възниква тъжна картина: ние сякаш сме погълнати от някаква зла сила, която властва над нас. За това е казано: „Аз създадох злото начало”. Цялото ни творение е именно злото начало, егоизмът, мислещ само за себе си, зачитайки само себе си и действащ за сметка на ближния, без никакви компромиси. Ако би могъл, той би се възцарил над всички, заради самото наслаждение.

А освен това, нашият егоизъм е късоглед. Да допуснем, че правилните връзки с другите ще ми донесат полза в бъдещето, сега аз и на това не съм способен. Защото мен ме движи само една, лоша, егоистична сила, която не желае дълго да чака.

Представете си, че майката говори на двете си деца: „Разбирайте се помежду си, поиграйте си заедно”. Но не, къде ти, те просто не могат…

Същото става и между възрастните хора, включително и между народите. Политиците организират на тази почва „солидни„ шоу прояви, но всъщност , това не са повече от детски боричкания на пясъчника, когато всички си пречат и се лишават от възможността да се насладят заедно.

При тях идват мъдреците кабалисти и им казват: „Хайде да направим така, че на всеки да бъде добре. Ние можем да изградим вашите отношения по добър начин чрез развиващите игри. Кабала обяснява как става това”. Но никой не желае да слуша, точно както вироглавите деца пропускат всички съвети покрай ушите си.

Но ако детските обиди „до сватбата ще зараснат”, раздорите между възрастните оказват негативно влияние на целия свят, а в наши дни се отразяват и на екологията, предизвиквайки различен вид стихийни бедствия. Да не говорим за промишлеността, търговията и социалните аспекти: престъпност, наркомания, статистика на разводите и т.н.

Следва продължение…

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 2

[183978]

Filed under: Празници, Развитие на егоизма - No Comments→

Свобода и инстинкти

Въпрос: Войната на половете е най-увлекателната битка, която човек започва от ранно детство.

Вече на 5-7 годишна възраст се забелязва голяма разлика между момчетата и момичетата. Между тези две групи започва противопоставяне, конфликти, а от друга страна се усеща привличане.

С какво обяснявате тази игра, която продължава цял живот?

Отговор: Човекът е най-непълноценната и нещастна част от природата. Цялата нежива природа, растенията и животните се държат според действащия в тях инстинкт. При лъва и лъвицата или при слона и солницата не възникват въпроси как да се държат един с друг.

Всичко им е ясно и всичко се случва съгласно законите на управляващата ги природа. Всеки знае какво да прави и действа в тези рамки. Животът им е много по-лесен, отколкото на човека.

На човекът е оставена свобода на действие, тъй като по отношение на развитието си е по-висш от животните. Той може сам да реши какви да бъдат правилните отношения между мъжете и жените, както и много други форми на поведение и отношения в обществото, в природата, с висшата сила, изобщо в целия ни живот. Всичко това не вълнува животните и дори човека, докато не е много развит.

Но развитият човек мисли над това и когато създава отношения, започва да действа изкуствено, вместо да следва своя инстинкт. Необходимо е да се изучи природата на мъжа и жената, да се осъзнае нашето текущо състояние и крайното, до което трябва да достигнем.

Въз основа на това, ние трябва сами да изградим между мъжете и жените такава система от отношения за допълване един на друг, каквато би създала природата, ако се беше заела с това.

Затова е необходимо много да учим. Невъзможно е да го направим сами, ако не познаваме дълбоките закони на природата, природата на човека и крайната цел на неговата еволюция. Необходимо е да разберем природата на мъжете и тази на жените, да изясним защо са точно такива, а не други и какви форми на взаимоотношения е необходимо да достигнат. Очевидно е, че ние трябва да се допълваме един друг.

Очевидно хората не разбират това. Психологията на мъжете и жените е много млада област на изследване, още е в зачатъчно състояние. А освен това ние нищо не знаем за общата природа и вътрешната психология на човека: неговия поглед към света, към самия себе си, към своя живот и перспектива.

Не виждаме и не си представяме образа на мъжа и жената в бъдещето, какви ще бъдат те след сто или хиляда години. Необходимо е да знаем какви трябва да бъдат идеалните отношения между мъжа и жената във всеки момент по оста на времето. Но нямаме никаква представа за това.

И затова не можем да дадем на своите деца правилно възпитание по този въпрос, не знаем какво да им кажем. В училищната програма също липсва този най-важен предмет. Всичко това внася безпорядък в живота ни и много разочарования и проблеми, стига се до трагедии.

Очевидно е, че такова възпитание е необходимо, и тук науката кабала може да окаже неоценима помощ.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016

[181402]

Войната на половете, част 2

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - 1 Comment →

Въпрос: Любовта е много силно чувство. Има много видове любов: любов на майката към детето, любов между съпрузи, братска любов, любов към родината, любов към приятелите, към любими храни…

Какво е любовта от ваша гледна точка?

Отговор: Аз възприемам всичко като учен, над чувствата любов и омраза, и се задълбочавам вътре в природата, от която сме произлезли. А ние сме произлезли от един източник, в който сме били свързани всички заедно и от там сме се развили.

Може да се каже, че това е започнало от първата частица, която се е образувала в резултат на Големия взрив, и след това се е развилo по повърхността за Земята в неживата природа, след това в растителната, в животинската и в човека.

Но в нашия източник всички сме свързани заедно. И не е важно, че от този момент са минали милиарди години на развитие. В този източник, в който сме свързани заедно, има една сила, принадлежаща на всички, както в семейството всички братя и сестри имат майка и баща.

И затова отношението към нас на този източник, който желае да ни развива и да ни доведе до пълно благо, се нарича „любов“. Така майката обича детето си, въпреки, че при нея е естествена любов, която съществува също и на нивото на животните, всяко от които се грижи за развитието на своите малки.

Това нарича ли се любов? Това е инстинктивна, естествена любов, присъща на всеки. Жената е забременяла, родила е дете и го обича. От първата минута, в която е започнала да усеща в себе си новия, зараждащ се живот, растящото дете, тя е започнала да изпитва към него особено чувство, което се нарича „любов“.

Това е естествена любов, присъща на всяко живо същество към новия живот, който се развива в него. Такава е любовта на неживо, растително и животинско ниво.

Що се отнася до любовта на човешко ниво, по-висша от присъщата ни любов към нашите деца, има много други видове любов – любов към представителите на своя народ, към съотечествениците, особено отношение към жителите на своя град, село и т. н.

От къде идва самото понятие „любов“? Понятието „любов“ идва от естествената любов, както на майката към детето, само че още по-развита, това е особена връзка между две създания, когато единият иска да напълни желанието на другия, както майката напълва всички потребности на плода, развиващ се в нея и целият ѝ организъм работи за да се развива той.

Това се нарича, че тя го обича. Затова, когато той вече се ражда и живее заедно с нея, тя обича да му отдава, да го напълва с всичко, което иска, каквото е добро за него.

Тоест, любовта се изразява в това, че аз напълвам ближния с това, което е добро за него, което обича, каквото не му достига. Това означава, че аз вземам неговото желание, неговият недостиг, неговият стремеж и или го напълвам сам, или му помагам да напълни това желание. Това означава, че го обичам, така се изразява любовта. Аз искам да му дам дори повече, отколкото той иска.

В същност, какво се нарича любов? – Желанието да насладиш ближния. И ако зная, че този човек иска нещо, и аз го напълвам, а той усеща наслаждение, то и аз чувствам наслаждение не по-малко, а дори и повече от него.

Тоест, любовта ми носи удовлетворение от това, че аз напълвам другия. И затова е казано, „Възлюби ближния както самия себе си“.

Аз мога да отдавам на ближния и при това да чувствам, че съм напълнил себе си дотолкова, че на мен нищо да не ми е нужно, освен най-необходимото за съществуването ми, а с всичко останало мога да напълня себе си неограничено с това, че напълвам своите любими, понеже ги обичам и това ми е достатъчно. Още…

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

От статията на Баал а-Сулам „Същност на науката кабала“: В низшите светове няма нито един детайл от действителността, за която не би се намерило отражение във висшите светове, приличащи си с нея като две капки вода. И това се нарича „корени и клони“.

Ето какво са имали предвид мъдреците, когато са написали, че „няма нито една тревичка долу, която да нямала надзорник горе, който да й казва: „Расти!“

Тоест, корените, наричащи се „съдба“, я заставят да расте, количествено и качествено, придобивайки качества, присъщи на отпечатъка от печата. И този закон на корена и клона действа във всеки свят, във всички проявления на реалността спрямо по-висшия по отношение на нея свят.

Нашият свят се явява проекция на висшия свят. Всички детайли, намиращи се в по-нисшите светове, присъства в по-висшите светове, и обратното. Детайлите на по-висшия свят се наричат корени, а детайлите на по-нисшия — клони. Корените на върха се явяват по-високи и първични относно нисшия свят, тъй като те са го построили. Колкото корени има на върха, толкова и клони ще има долу.

Всичките светове са неразривно свързани един с друг и всичко намиращо се горе се разпространява долу, всеки един детайл: неживото, растителното, животинското, хората. И тъй като във висшия свят не съществува никакъв език, то кабалистите взели езика на този по-нисш свят и описали с неговите думи силите, които им съответстват в по-висшия свят.

Във висшия свят няма нищо, освен сила на отдаване и любов, но във всевъзможни видове. Имената на проявленията на тези сили в нашия свят наричаме духовни корени и оттук възникнала науката кабала, кабалистичния език.

Кабалистите ползват думите на този свят и ги съотнасят с техните корени. Затова те могат да опишат всеки корен на висшия свят, защото освен корените, проектиращи се в нашия свят, няма нищо друго там. Така се получава езика на кабала.

Кабалистите, имащи постижения във висшия свят и виждащи неговата връзка с нисшите светове, по наименованията от нашия свят, постепенно разбират за какво става дума във висшия свят. По този принцип те написали книгите си. А хората, не разбиращи този код и не знаещи, че думите от този свят говорят за висшия свят, мислят, че става дума за нисшия свят.

Те виждат познати думи, но не знаят, че те се отнасят към висшите явления в духовния свят. И затова възниква голямо объркване по отношение на кабала в хората, не свързани с нея. На тях им се струва, че сякаш разбират кабала, тъй като всички могат да четат. Но те не разбират към какви явления, сили и свойства се отнасят прочетените думи и затова много се объркват.

Затова езикът на кабала е открит само за кабалистите, т.е. за хората, разкриващи духовния свят и едновременно намиращи се в този свят. Само те разбират кабалистичните книги.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016

[181240]

Filed under: Език на кабала - No Comments→

Въпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: “Любовта ще покрие всички престъпления”. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Реплика: Днес в света са известни много изследванията, свързани със стреса. В Университета в Уисконсин в продължение на осем години учените са изследвали 30 000 участника и са достигнали до заключението, че стресът увеличава смъртността с 43%, но само ако човек счита, че стресът е вреден за организма.
Както се е оказало, в болшинството от изследваните кръвоносните съдове били стеснени, но при тези, на които казали, че стресът е полезна реакция на дадена опасност, кръвоносните съдове били отпуснати и всичко било нормално.
В резултат учените достигнали до много интересен извод: ако по време на стресова ситуация вие приемате решение да се обедините с други хора, то създавате устойчива защита на външните въздействия.

Отговор: Разбира се. Това е естествено.

Реплика: Но при това от стрес загиват маса хора.

Отговор: Защото не умеят правилно да го използват. Естествената защитна реакция дори при животните не е уединение, а обединение. А при хората – обратно, уединяват се, затварят се, отделят се от другите.
При това не само кръвоносните им съдове се свиват още повече, а се свива възможността човек да мисли, да взема правилни решения. Той се затваря в себе си, макар всичко да трябва да е обратно.
Проблемът ни е, че неправилно използваме първоначалните данни. Трябва да сме взаимосвързани един с друг. И колкото повече чувстваме взаимно отблъскване един от друг, толкова повече трябва да се занимаваме с взаимно привличане.
Именно за такива взаимоотношения се говори в науката кабала.

Реплика: В състояние на стрес в човека започва да работи неговото „аз“. То казва „Аз страдам, на мен ми е зле“. И действително то търси ниша, където да се скрие или сам да противостои по някакъв начин на стреса.

Отговор: То е резултат от лошата организация на обществото. Ние не сме готови за стреса, който ни се излива, за проблемите с депресиите, с отношението към света, към живота, към себе си, към домашните и т.н.
Бягаме от тях: не искаме семейства, не искаме деца, приятели – никой не искаме. Стоим пред компютрите. Постоянното задълбочаване на хората в своите смартфони е показател за депресия. Хората не искат да взаимодействат помежду си. Това е страшен проблем!

Въпрос: По принцип, стресът се дава специално, за да започне човек да се обединява с другите?

Отговор: Да. Разбира се, този проблем ще достигне до своя край. Той или ще ни доведе до голяма война, или хората ще разберат, че трябва да действат само за обединението. И тогава ще приемат науката за обединението – науката кабала, защото ще стане видно много бързо, че никакви други средства не помагат.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 06.04.2016

[181335]

Filed under: Здраве - No Comments→

Хората се развиват в течение на много хилядолетия и в определен момент в тях започва да се пробужда въпросът за смисъла на съществуването – най-важният въпрос, вълнуващ човека, ако малко се издигне над животинското ниво.

Тъй като не се развиваме като животните, които от поколение в поколение практически не се изменят, а във всяко поколение настъпва в нас обновяване на желанията ни, при това на следващото ниво, и постоянно се разкриват вътрешни пустоти, то и въпросът за смисъла на живота ни засяга все повече и повече.

Изведнъж започваме да се питаме за това, което преди не сме се замисляли. Затова и възниква науката. В крайна сметка въпросите, които човек си е задавал през XX век, са несравними с тези, които са възниквали у него през Х век.

По такъв начин, в даден период, се проявява въпросът за смисъла на живота в човечеството – първоначално само у единици. В течение на хилядолетното развитие са се появявали особени личности, които са си задавали този въпрос и изхождайки от него са композирали музика, писали са литература, поеми, песни, рисували са картини.

Всичко това ни е тласкало напред. Развивали са се науката, занаятите, техниката. Човек е искал не просто по-добре, по егоистичен начин да се устрои в живота, а се е питал: „В какво е смисълът на живота?“, търсил е.

Желанията ни се степенуват по стълбица. Първо са телесните, животинските желания за храна, секс и семейство. После следват човешките желания, отнасящи се към вътрешното напълване за богатство, власт, слава и знания. Всички те се трансформират от поколение в поколение и стават все по-изчистени, остри и вътрешни.

Въпросът за смисъла на живота започнал да възниква в хората след средновековието, когато започнал периода на Възраждането. Техническата, научната и културната революция в Европа била тласък за появата на съвършено ново отношение към живота и религията.

Хората престанали да се боят, че са невярващи и ще бъдат преследвани за несъгласието си. Тоест, егоизмът на човека дотолкова нараснал, че повече не можел да отговаря на стереотипите.

В „Предисловие към учението за десетте сфирот“ Баал а-Сулам пише: Освен това, ако се обърнем към търсенето на отговора на един известен въпрос, съм уверен, че всички проблеми и съмнения дали да се изучава науката кабала или не, ще изчезнат от погледа и ще видите, че тях просто ги няма. Защото, ако става дума за гнетящия въпрос, задаван от всички хора: „В какво е смисълът на живота?“, то този въпрос остава без отговор.

Можем да кажем, че всичко случващо се днес в света се случва, защото не можем да намерим отговор на въпроса за смисъла на живота. Погледнете с какво се занимава човечеството, какво прави?! И всичко това е, тъй като не разбираме смисъла на съществуването ни.

Годините на нашия живот ни струват толкова скъпо, или иначе казано, ние претърпяваме заради тях огромно количество страдания и мъчения, за да можем най-накрая да ги приключим. Кой се наслаждава от тези години, които прекарваме в търсене, бягство и страх? Или по-точно, кого наслаждавам с това, че съществуваме? Също никого!

И истината е там, че вече са се уморили изследователите от различни поколения да размишляват над това; и няма нужда да говорим за нашето поколение, в което никой не иска дори да се замисли за този въпрос.

Защо ми е да се замислям за смисъла на живота, ако разбирам, че няма да намеря отговора? По-добре ми дайте наркотик или алкохол, за да притъпя в себе си този въпрос, правещ човечеството нищожно. В крайна сметка, ако животното не си задава този въпрос, то просто съществува и реализира естествените си желания за храна, секс и семейство.

Желанията за богатство, власт и знания липсват в животинската природа, а също така и при хората, намиращи се на това ниво. Затова на тях им е по-лесно да живеят. Хората, в които се развиват човешките желания, чувстват себе си нещастни.

Но в същото време същността на въпроса остава непроменен в цялата си сила и горчивина, и понякога ни хваща неподготвени, изгаря разума ни и ни унижава в праха, преди да намерим известният на всички „трик“ – да се отдадем или да плаваме без разсъждение по течението на живота, както е било вчера.

Именно това се опитваме подсъзнателно да направим. Похапнал, поспал, отишъл на работа, приятели, секс, футбол, хоби – само за да се обърна и да не си задавам този въпрос, защото той е по-лош от смъртта, тъй като смъртта е моментално решение на проблема, а с този въпрос може да се живее много дълго и в крайна сметка до нищо да не се достигне, освен до самообвинение.

Затова Баал а-Сулам е избрал тази тема като предисловие към великия труд „Учението на десетте сфирот“. В това предисловие той иска да покаже, че за да изучава кабала, човек не трябва да има никакви по-особени мисли или високи цели.

Ако му е зле и не знае за какво живее и това не му дава покой, защото не може просто така да живее, а трябва да оправдае съществуването си, тогава е длъжен да разкрие науката кабала, защото тя отговаря именно на въпроса за смисъла на неговия личен живот.

От урока на руски език, 31.01.2016

[180609]

Filed under: Кабала - No Comments→

С помощта на науката кабала можем да достигнем до правилните отношения в семейството, с децата, в колектива, държавата, обществото, между държавите и в света. Това е огромна система от поправяния, която трябва да овладеем.
След като тя бъде поне частично реализирана между нас, светът ще изглежда съвсем различен. Дори началото на прилагането на методиката за повдигане над егото вече ще избави света от страдания. А след това тя ще повдигне човечеството на следващото стъпало.

[174946]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Клипове - No Comments→

Реплика: Учените направиха поредното откритие: всички обекти- от автомобили, птици, човешки лица до буквите на азбуката изглеждат съвършено различно в очите на хората, запознати с тях, в сравнение с тези, които току що са ги видели.

Отговор: Науката кабала се отличава от другите науки с това, че веднага показва на човека света на следващото ниво и затова всичките днешни и бъдещи изследвания, които за егоизма винаги се явяват като някакви открития и новини, в кабала не се смятат за новини и открития.

Кабала веднага ни дава егоистична и едновременно над егоистична основа на възприятието, и затова всичко, което съществува на тези две нива и помежду им, човек, изучаващ кабала започва да възприема абсолютно правилно.

Светът не притежава свое лице, своя форма, изглед, затова мярката на възприятието зависи само от човека — доколкото той се поставя в абсолютно обективно състояние, тоест, се издига над всичките си усещания.

Защото всичко, което усещаме ние усещаме в своите желания, свойства, чувства. Ако нашите свойства се променят, бихме виждали дърветата, небето, птиците, земята, хората и всичко обкръжаващо ни не такива, каквито ни се представят сега. Това зависи от нашите вътрешни свойства.

Да речем, ако при нас дойде човек от друга планета, то той би възприел всичко съществуващо на Земята съвсем различно, отколкото ние виждаме в своите свойства.

Затова не може да се каже, че светът притежава някакви определени обективни, независими от нас форми, видове, свойства, закони. Всичко това се разкрива и съществува само относно самия човек.

Нека да се запознаем с обектите, със света по-дълбоко: какво представляват сами по себе си! И тогава ще открием, че спираме да виждаме нашия свят, а вместо него започваме да виждаме висшия, духовен свят: силите, взаимовръзките, вътрешните свойства, които се рисуват в нас като обикновени материални обекти.

А ако проникнем по-дълбоко, ще спрем да виждаме материалните обекти, няма ги. Ние ще видим само свойства, а не материални тела.

Например, човекът е женен вече почти 40 години. За тези години той е свикнал да вижда вместо своята жена някакъв образ. И тя по същия начин го възприема-  като образ, който се получава от изучаването на човека, неговите свойства, взаимни отношения и всичко останало. Както се казва, хората свикват, не забелязват някакви неща един в друг и т.н.

Донякъде може да се уподоби с това, какво би се случило с нас, ако бихме започнали да изучаваме свойствата на Висшия свят. Ние просто щяхме да виждаме него вместо нашия свят.

Както жената вижда своя мъж съвсем не такъв, както би го видял страничния човек, защото за нея той е някакъв образ — по-вътрешен, отколкото външен. Така и ние бихме видели вътрешния образ на нашия свят, който се нарича “Висш свят”. Ние бихме видели сили, свойства, а не външните обвивки, които ни рисуват нашите пет сетивни органа.

Всеки един от нас може да го направи. Трябва само да изучаваш Висшия свят, и тогава в теб ще се появят адекватни на него вътрешни свойства. Ти ще започнеш да го усещаш такъв, какъвто е всъщност. А нашият образен свят на обекти ще изчезне.

Въпрос: Значи, ако на плоскостта на този свят аз виждам маса, стена, Вас и така нататък, то издигайки се над плоскостта, ще видя сили?

Отговор: Да. Сили, рисуващи в теб такива обекти, които всъщност не съществуват.

От ТВ предаване “Новини с Михаел Лайтман “10.03.2016

[179253]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Самооценка от неутрално състояние

Въпрос: Освен обикновената грижа за собственото съществуване и благополучие, у човек в течение на еволюцията се е сформирал вътрешен механизъм за критична оценка на себе си и на обществото.

Защо съществува той и как правилно да го използваме така, че да не бъде разрушителен, а развиващ и продуктивен?

Отговор: В съвременното общество не виждам обективна критика. Очевидно е, че човечеството не разбира какво се случва с него и с всеки ден се сблъсква с все по- сериозни проблеми.

Не е нужно да бъдеш добър пророк, за да видиш това. Ние сами разрушаваме семейството и обществото си. Със собствените си ръце сме изградили света такъв, че в него да има 1% богати и 99% бедни.

Достатъчно е да погледнем безпристрастните цифри. Колко разрушени семейства е имало по време на младостта ми, когато се женех и колко са днес? Колко проблеми е имало с децата и изобщо в живота на обществото тогава и днес?

Въпрос: На какво е основана вашата лична система за самокритика?

Отговор: Моята система за самоконтрол е изградена на това, че с помощта на науката кабала се привеждам в относително неутрално състояние, позволяващо ми да проведа експертиза, да погледна себе си и във всеки момент да оценявам колко правилно действам. А правилността се определя от висшите ценности, които съм си поставил.

На никого не ги налагам. Всеки трябва да реши това за себе си. Моята висша ценност е безкористната, съвършена любов към ближния, която изисква от нас Тора. Казано е, че „любовта към ближния както към самия себе си е главното правило в Тора“.

В такъв случай, освен заработването на необходимото за съществуването като глава на семейството, целият ми живот е насочен само към достигане на неутрална позиция, от която ще мога да оценя състоянието си по отношение на любовта към ближния, което и изисква от нас науката кабала.

С помощта на науката кабала се поставям под светлината „възвръщаща към източника“. Именно за нея е казано: „Аз създадох злото начало и в допълнение Тора, като средство за неговото поправяне“. Особената сила, скрита в Тора е способна да поправи нашия егоизъм. Това е светлината, възвръщаща към източника.

Правилно изучавайки вътрешната част на Тора, кабала, човек привлича към себе си поправящата го светлина и достига до неутрална позиция, постигайки законите на Твореца, доброто и злото. Той се оказва между две сили: от една страна е злото начало, естественият, зъл егоизъм, а от друга страна е доброто начало, получено с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Затова той може да определи доброто и злото не според личното си мнение, а съгласно тези две действащи в него сили: позитивната и негативната.

Той не прави тази оценка, а променя себе си така, че висшата система на природата да го проверява, да изяснява всичко в него и да го поправя. В тези няколко изречения се състои цялата реализация на науката кабала, цялото поправяне на човека.

Продължение ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[177292]

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→