Целият наш живот – това е напълване на желанията, усещането за среща на желанието с наслаждението. Това е първата глътка вода, която прониква в мен, когато напълно изнемогвам от жажда. Това е само първият миг на съприкосновение на желанието с наслаждението. Но едва наслаждението е влязло в желанието и то вече започва да унищожава цялото удоволствие.

Дори силното наслаждение, което хората получават от секса, наслаждение, за което говорят като за корен на всички наслаждения, завършва след миг. И човекът отново трябва да мисли за това как отново да напълни себе си. Ние сме принудени постоянно да тичаме след нещо. Нали животът се нарича среща на желанието с наслаждението.

Значи ние трябва да намерим метод, чрез който да доведем наслаждението в желанието. Без това за човека няма живот – остава му само да си разчисти сметките с него. И човечеството ще стигне до такива състояния, когато няма да бъде по силите на човека да лиши себе си от живот, няма да може да приключи с това страшно състояние. И какво ще прави тогава?

Баал Сулам казва, че съществува единствено решение: „Вместо егоистичното получаване отиди към отдаване. Напълни себе си с отдаване – нали, получавайки ти няма да можеш да се напълниш. Ти вече си проверил и видял това. Но под секрет ще ти кажа, че има такава методика, с помощта на която можеш да придобиеш съвършено, безгранично напълване. Това напълване включва в себе си всичко – дори онова, което се намира зад пределите на нашия живот. Но ти трябва да знаеш: това напълване се случва не за сметка на егоистичното получаване, а по пътя на отдаването. Нали всичко, което се отнася до твоите човешки свойства се намира извън теб, в желанията на другите, в чуждите души”.

Именно това казва Баал Сулам, с думите: „Вкусете и ще се убедите, колко добър е Твореца”. Опитай и се убеди, че отдаването (Твореца) – това е напълване, добро, съвършенство. И тогава ще усетиш безкрайното желание и безкрайното напълване.

Науката Кабала е предназначена именно за това, да доведе човека до такова състояние.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Учени от Университета Клермонт са създали лекарство против жажда. Ръководителят на колектива от изследователи П.Зак помолил парите да бъдат поделени с непознати хора. Получилите от лекарството (окситоцин), отдавали с 80 % повече пари, защото мислели за приятни неща.

Реплика: Този факт още веднъж потвърждава, че не парите са цел, а наслаждението, напълването. Ако човек се наслаждава, хартийките не го интересуват. И обратно, ако хартийките не носят приятно напълване, те стават ненужни. Изводът – да търсим съвършеното напълване. Същото се отнася и до другите източници на наслаждение – власт, слава, знания. Творецът в същността си представлява Източник на съвършено напълване. Разкривайки Него, ние намираме всичко.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че помощта за нуждаещите се и естествените пориви не са проява на любов към ближния. Бихте ли обяснили, какво означава „любов към ближния“?

Отговор: „Любов към ближния“ – това е едно особено качество, което възниква в човека при правилно изучаване на Кабала. Притежавайки това качество, човек усеща всеобщата връзка и потребност за напълване на другите, чрез себе си. Може да се оприличи на желанието на влюбения да изпълни със своето отношение обекта на своята любов.
Но „любовта към другите“ възниква от своята противоположна форма – от разкриването на своята ненавист към всички, чувството на отделеност и отчуждение.
По-късно се разкрива моята пълна зависимост от останалите хора – като че ли получавам кислород от един кран, който се намира в ръцете им.
Впоследствие аз откривам все по-голяма, постоянна и пълна зависимост от целия свят и по-точно – от моето положително отношение към всички хора. Разкрива ми се, че само аз, посредством моето искрено вътрешно отношение към света, добро или лошо, определям своето състояние.
С всеки изминал ден усещането на тази зависимост се разширява, аз ставам зависим при получаване на вода, хляб, работа, увереност от все по-голям кръг хора.
Така се разкрива глобалната, интегрална система, проявява се „ефектът на пеперудата“. А също така се проявява всеобщата омраза на всеки към всички – и това , че аз чрез своя егоизъм я пораждам у всички хора по света.
Разкриващата се пред мен картина на истинската зависимост на всички хора от мен, ме принуждава, чрез желанията и мислите си да „отворя крана“ за всички! Ето това е и “ любовта към ближния „.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Не е ясно, какво ще се случи на междинния етап от прехода на обществото от стремежа да получава към стремежа да отдава. Человекът вече не получава наслаждение от пари и власт, задоволява се с необходимото, но още не знае, какво значи да отдава. Какво ще тласка към отдаване, какво ще му послужи за „гориво“ относно действието отдаване, как ще може да мисли за това, не получавайки наслаждение от тази мисъл?

Отговор: Обществото поощрява чевека, подбужда го, оказва уважение, награждава – и това напълва. Целта на нашето развитие е да достигнем такава връзка помежду си, когато именно самата връзка, нейното усещане, ще ни даде енергия за отдаване и любов.
В крайна сметка, човек желае вътрешно напълване, а не просто пари в банката, желае не слава и власт, а отношение на обществото. Всички наши напълвания, отгоре са необходими за съществуване на живото тяло, – напълванията са „виртуални“, не са осезаеми, а чувствени.
Когато човек говори, че е напълнен вместо пари с уважение и признание – това се възприема като истинска настояща ценност. Нали богатите и властващите искат същото, но не го получават, или получават признание и уважение, но фалшиви, за пари.
Порицание и унижение, презрение на обществото, на собствените деца е по лошо от смъртта, а обратното отношение, уважение, признание, благодарност – дават най-големите напълвания в живота.
Нашата задача е така да формираме общественото мнение, че то да ангажира всеки и всички да се изменят от получаване от обществото за отдаване на обществото и възможността за отдаване на обществото да се чувства от всеки като награда.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ако целият наш свят не е нищо повече от „Нер Дакик„, тогава хората, които вече не получават наслаждение от него губят ли този „Нер Дакик„? Или обратно – той излъчва към тях толкова малко светлина, че те просто престават да го чувстват?

Отговор: Губят го и затова са готови на всичко, за да не се чувстват празни – дори смъртта усещат като избавление от основното ненапълнено желание. Нали животът всъщност е усещането за напълване от желание. И колкото желанието е по-необходимо, толкова повече дава усещане за живот. Нали освен желанието не е създадено нищо друго. Всичко неживо, растително, животинско, човекът и духовното се състоят само от желание и напълване.

Въпрос: Кое намерение е правилно:

• Поправяне на своята природа (душа) заради (за) сливане с Твореца – пътя на страданието.
• Сливане с Твореца заради поправяне на своята природа (душа) – пътя на Светлината, на Милосърдието.

Въпросът е поставен неправилно. Отговор: Единственото намерение е как да доставим удоволствие на Твореца? То включва в себе си всичко останало (желанията намеренията, средствата, целите по пътя…)!

Въпрос: Каква е разликата между наслаждението от отдаване и наслаждението от получаване, ако и в двата случая правим това, за да получим наслаждение?

Отговор: Полученото от отдаване наслаждение, трябва да бъде заради отдаването, иначе то се определя като „отдаване заради получаване“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→