Tова, правилно ли сме работили в ”двореца на Царя”, и доколко сме поправили своите съсъди-желания зависи от това, към каква ”трапеза” пристъпваме и какъв вкус ще усетим: сладък или горчив. От подобието си с Твореца ние се наслаждаваме и усещаме приятен вкус, а в неизправността на желанията си усещаме горчилка.

Но тази горчилка не е в самото угощение, а в нашето намерение, в разкриването на своето зло, в усещането на недостатъка на намерението заради отдаване, заради което ние не можем да достигнем Царя. Това е целият този процес в достигането на осъзнаване на злото.

В своята работа в предвкусването на царската трапеза аз трябва да премина към състояние, когато самата работа стане за мен тази трапеза, награда, за да се наслаждавам от нея и повече да не се нуждая от нищо!

Ако аз доставям удоволствие на Царя, то съм готов да остана в състояние, наречено ”този свят” и не ми трябва нищо от Него освен едно: възможността да Му бъда благодарен. На мен даже не ми трябва да усещам, че Го наслаждавам, защото това усещане дава най-голямото от всички възможни наслаждения. Затова аз даже не искам да усещам това.

Аз искам да остана на същото това място, на което се намирам сега, не добавяйки към него никакво разбиране, постижение, връзка или вкус, и на мен не ми достига само едно: да благодаря на Твореца и нищо повече. В това се състои цялата моя работа и цялото мое възнаграждение.

И нека да не знам кому отдавам и отдавам ли въобще, какво ще бъде. Нищо! Аз отрязвам себе си от всякакво егоистично разбиране, постижение и усещане. И за сметка на това, след всички тези поправяния аз усещам истинския вкус на Тора.

Аз повдигам Шхина от прахта, но това само така ми се представя в очите ми, а самата Тя не се променя. Както е казано, че ”ще опитвате от старите резерви”. Аз сам се лъжех, сякаш се намирах в този свят. Нищо не се променя освен моята оценка. Защото ако с благодарност приемам от Твореца своето днешн, най-лошо състояние – няма по-добро състояние от това.

Из урока по писмо на Баал а-Сулам, 20.06.2011

[45868]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Моето тяло се състои от множество клетки, заети с постоянна грижа за целия организъм, а не със самите себе си. Всяка клетка действа така, сякаш е уверена в това, че ще получи от цялото тяло всичко, което ѝ е необходимо, както е във взаимното поръчителство.

По какъв начин цялата тази съвкупност от клетки всъщност образуват моето ”Аз” – напълно противоположно на тях, желаещо да получава само за себе си? Къде се случва всичко това?

Отговор: С други думи, има някаква система, включваща в себе си неживата, растителната и животинската природа, които се управляват свише от природата и пребивават в пълна хармония и взаимно поръчителство.

Какво се случва с човешкото стъпало? Като че ли ти можеш да правиш каквото ти хрумне, сметка никой не ти търси, никой нищо не иска от теб, всичко е в твоите ръце…

Сега в нашия свят ние стигаме до разбирането, до осъзнаването, че човешкото стъпало се нуждае от поправяне – подобно на всичките останали от предходните стъпала, които се движат от Природата в правилна посока. Неживите, растителните и животинските стъпала вътре в нас и в обкръжаващата ни природа наистина се намират в поръчителство. Ти нищо не трябва да поправяш, освен намерението на стъпалото на човека.

Въпрос: Излиза, че моето тяло – си е духовно, и само моето ”Аз” – материално?

Отговор: Твоето тяло е духовно, ти не трябва да го поправяш. На своето стъпало то действа като духовно. В 1, 2 и 3 ниво на разпространяване на пряката светлина още няма съсъд, няма желание, няма откъсване от духовното. С една дума това сякаш са стъпала на нашето тяло, които не трябва да се поправят. Има в тях неизправности, които ние, от нашето 4-то човешко стъпало, проектираме върху тях и с това ги разваляме. Но това не означава, че те сами по себе си не са поправени.

Ния разваляме природата – и затова я виждаме повредена. Но това ние сами сме го направили! А в самата природа винаги има правилен баланс, равновесие. Ние виждаме как едно животно изяжда друго – и на нас ни се струва, че това е жестоко. Но това, не е така. Ако всичко проверим то ще видим, че те се грижат едно за друго, изчистват природата и в крайна сметка съществуват в доброто, защото всичко произтича от равновесието на силите.

Затова ние трябва да поправим само 4-та степен – човекът вътре в човека. Първите три нива са поправени, и ако поправим 4-то – ние ще видим света съвършен, включвайки човешкото тяло и всичко съществуващо.

От урока по ”Въведение в науката кабала”. (Птиха), 20.06.2011

[45902]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес:”WE!”, Ню Джърси, урок N:4

Въпрос: Може ли жената да даде своя принос за достигане на духовната цел чрез музиката?

Отговор: Музиката – това е език, това е изразяване на усещането на човек чрез звуците, чрез техните оттенъци. Само, че този език е по-конкретен и по-абстрактен. Ние използваме всички тези неща.

Сега ние не знаем какви са били песните по време на епохата на „Зоар”, във всяка епоха са съществували собствени средства за изразяване на вътрешните усещания.

Затова, ако ние можем да съчиним музика, която да ни помогне да предадем чувствата си, – било то джаз, или рок, или някаква друга, – аз ще се радвам да чуя всичко. Защото така моите другари, моите ученици изразяват стремежа си към духовното. Книгата „Зоар” ни предава духовни усещания, описвайки различни звуци, цветове, букви и техните съчетания.

А що се отнася до жените и изразяването на духовния им стремеж чрез музиката, – няма никаква разлика между мъжете и жените.

Въпрос: Моят въпрос се отнася повече за културната ни програма. Могат ли жените да пеят на сцената, да свирят на музикални инструменти?

Отговор: В природата е заложено така, че жената, гледайки на мъжа, вижда вътрешната му същност. Мъжът може да скача, да пее, да свири на музикални инструменти, и жената вижда у него не евентуален сексуален партньор, а израз на неговия вътрешен стремеж. И това не я откъсва от връзката с духовното, защото имено чрез мъжа, предавайки му своето желание, тя намира духовния свят.

А когато мъжът гледа към жената, това извиква у него съвършено други чувства, които никак не са свързани с духовния свят. Действително ние сме устроени така. Мъжете, преди всичко, виждат у жената сексуален обект. Това също произлиза от висок духовен корен, но чрез нашата призма това се проявява в животинска форма. И затова видът на жената откъсва мъжа от духовното. Много жалко, ако се случва това, ако ние самите си създаваме такива пречки.

Ето защо на сцената – има само мъже. Защото те са слаби. Но няма никаква дискриминация, всичко идва оттам, че в секундата, когато мъжът види жената, той губи намерението си към духовното. Той гледа лицето ѝ, фигурата ѝ, цвета на косата ѝ – него го интересува само външността. А жената вижда вътрешното.

Въпрос: А Интернет подходящ ли е за това?

Отговор: Не е важно какви средства се използват. Просто от опита в нашия живот виждаме, че това пречи. Такава е природата ни. Затова, колкото по-скромно се държи жената, толкова повече възможности това дава на мъжа да достигне духовното. В мъжа преобладава повече животинската природа. Той оценява жената по външната ѝ красота. Това трябва да се отчита и да му се помага.

От 4-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40180]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Сутрешен урок от Москва

Всички статии от книгата “Шамати” са предназначени да настроят човека на правилното отношение към себе си (към моите вътрешни възможности, способности, сили, свойства) и към намиращото се извън мен (към хората, обществото, групата, учителя, Твореца, природата), за да разбера, как се изменям, за сметка на какво, по какъв начин трябва да действам, да се приведа в съвършено състояние.

Нашият проблем е в това, че, от една страна, ние нищо не можем да направим сами, защото ние сме само желание: желание за напълване, желание за наслаждение.

От друга страна, ако ние нищо не можем да направим сами, и представляваме само едно желание, което е създадено противоположно на Твореца, на светлината, то как можем да молим да променим себе си, да молим да се изменим, да изискваме, да действаме самостоятелно или чрез други системи?

Тоест, ние се намираме в двойствено положение. От една страна – аз нищо не мога да направя сам. От друга страна – трябва да доведа себе си до такова състояние, когато моята молба, моето желание ще предизвикат върху мен такова въздействие, с помощта на което аз ще се изменя.

Ето тази точка е много сложна за нас. В нея и става неразбирането на човека за неговото правилно взаимодействие със създалата го Висша сила.

Тоест, аз трябва да достигна такова състояние, в което усещам своята пълна несъстоятелност да поправя себе си, осъзнавам и разбирам, че моето изменение може да стане само под влиянието на външна сила.

От друга страна, тази външна сила, която се намира извън мен, е постоянна, и аз по никакъв начин не мога да й влияя. Тя е абсолютна. Аз мога да влияя не на нея, а на себе си, поставяйки се под нейното въздействие именно със своята молба.

Моята молба – това е и моето действие, когато аз променям своето отношение към тази Висша сила и по такъв начин изменям нейното въздействие върху себе си, и тя ме поправя. Тоест, практически, работата става вътре в човека и зависи от неговото желание, от неговото намерение, от силата, от направлението. И при това той се намира в абсолютно, съвършено, неизменно поле. Но работата извършва именно това поле, въздействайки на човека. А той се поставя под въздействието на това поле.

От гледна точка на желанието да се поправи, човекът – е активният елемент. А от гледна точка на поправянето на самия човек, той се явява пасивен – поправя го тази светлина, която се намира извън него, обкръжава го и е непроменлива.

Да се говори за това състояние може много, но то трябва постепенно-постепенно да се образува в нас като определено, точно, вътрешно състояние между мен и светлината, Твореца.

Статията на Баал а-Сулам “Ли шма – това е пробуждане свише, и защо е нужно пробуждане отдолу” е една от тези, които говорят за правилното съотношение на човека с Твореца, на човека с висшата светлина. Под човек се има предвид нашето желание – по какъв начин то може да се измени, ако правилно насочим себе си под въздействието на светлината.

Свойството отдаване, което ние можем да достигнем и към което постепенно се приближаваме под въздействието на светлината, се нарича “ли шма” – “заради Него”. А обратното му свойство се нарича “ло ли шма” – „не заради Него”, тоест заради себе си.

Желанията възникват в нас независимо от нас, не можем да ги регулираме, а ние можем да регулираме само намерението – какво ние желаем във всеки момент, към какво се устремяваме.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 15.06.2011

[45560]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Аз виждам в света не само лошото, но и доброто. Лошото трябва да открия в себе си и да го поправя. А какво да правя с доброто?

Отговор: Всъщност, нищо хубаво във външния свят няма. Това е рисунка на моя егоизъм. Ако аз правилно се устремявам към целта, то започвам да виждам добрия корен във всичко, което ме заобикаля, защото започвам да виждам в това проявата на Светлината, Твореца. А това се проявява само в онова усилие, в което аз се устремявам през този свят към целта. Аз не смятам, че трябва да обръщам особено внимание на този свят, да го анализирам. Започвай през него да се устремяваш към целта и той с всичко това ще се приближи, ще измени своята форма.

Ти ще откриеш, че добро няма, ако ти не присъединиш към него своето правилно намерение. Доброто – просто ей така, не съществува. Има едно голямо, повредено желание, което се превръща в добро чрез намерението за отдаване, с намерение да работиш за благото на другите.

От 7- я урок от конгреса в Москва, 12.06.2011

[45497]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Бала а-Сулам, „Мир в света”: В нашето поколение, когато благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни на света, в същата степен човек непременно се оказва в зависимост от целия свят, също както зъбчатото колело в механизма.

И затова е немислимо да се установи по мирен път добър и щастлив ред в една страна, докато това не бъде направено във всички страни по света. Така че, не следва повече да се обсъжда и да се търси справедлива гаранция за мира на една страна или на един народ.

Напротив, става въпрос за мира в целия свят. Благополучието или неблагополучието на всеки човек зависи пропорционално от благополучието на хората по целия свят.

Как да се разкрие на хората тази тотална взаимна зависимост? Ние виждаме днес, че всеки все още разчита на самия себе си, извън зависимостта от другите. Ние трудно признаваме взаимната зависимост в семейството, в града, в страната, но държавите и народите съвсем не чувстват сковаващите ги взаимни връзки. Какви беди трябва да се случат по света, за да почувстват хората, до каква степен зависят един от друг? Въпросът засега остава открит.

Това осъзнаване ще се осъществи по добър или по лош начин. Но ние сме длъжни да разкрием истината – за да поискаме после поправяне на всеобщото единство. Творецът непременно ще се разкрие в творението – Един в единното. Когато между всички нас ще има съвършена връзка – съобразно с това, по закона за подобието на свойствата, в нас ще се разкрие висшата светлина.

Въпросът сега е в това, как да разкрием необходимостта от тази връзка? Това може да се направи от желанието да се извърши отдаване на Твореца, за да ни се разкрие Той. Ако ние искаме да му доставим удоволствие, то с помощта на светлината постепенно ще придобием истинското желание.

А другият вариант е съвършено противоположен: разкрива се взаимната ни зависимост, а на нас не ни е по силите да направим нищо и тогава, преди гибелта, от безизходност – ще се обединим. Но и в този случай единството няма да дойде, докато не разберем, че тук няма да минем без намерение за отдаване, съвършено свободно и безвъзмездно, когато ние ценим единството като такова и си поставим за цел да доставим удоволствие на Твореца.

Какъв е този дълъг и тежък път: от страдание към осъзнаване на правилната форма на единство. Много сурово учене, което струва скъпо на човечеството – защото то няма да се нуждае от светлината, няма да види верния курс, тъй като у него няма искра, показваща как да пристъпи към дело и да реализира единството, как да привлече светлината, носеща осъзнаване.

Ето защо тук е необходима специална група, устремена направо към Твореца, която да предаде това направление на цялото човечество. Само тогава хората ще поискат единство, заради подобието с Твореца.

А иначе пътят ще бъде непоносимо тежък. Защото получавайки удари, те са неспособни да разберат, защо са нужни тези удари. А ние – сме способни. Под ударите ние си събираме ума, защото у нас има точка в сърцето. А човек без точка в сърцето е неспособен да види целта – той единствено усеща болка от удара и не става по-умен.

Групата е необходима и е длъжна да разпространява в света методиката на поправянето. Иначе хората ще останат съвършено безпомощни пред нещастието, не е по силите им да разберат, откъде и защо е дошло то. Това е очевидно даже по научните изследвания: учените констатират факта, но до решение не стигат. Те не могат да разберат това, те нямат възможности, нямат инструменти, за да видят това.

Затова ние сме длъжни с цялата сериозност да се отнесем към състоянието на света и да работим заедно с тях.

От урока по статията “Мир в света”, 15.05.2011

[43108]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как на практика мога да повлияя на другарите си, за да пребивават те в правилно намерение по време на урока и най-главното – по време на четенето на книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, ние трябва да се поддържаме един друг във вътрешното търсене, във вътрешното усещане, защото това се нарича поръчителство. Без взаимната ни поддръжка, аз няма да достигна състоянията, в които ще усещам всички общи желания като свои.

И не защото те се нуждаят от мен или аз от тях. Тези действия са много по-дълбоки от външната поддръжка. С тях аз пробуждам себе си към осъзнаване на това, че всичко това е желанието – съсъда на моята душа

Понякога аз мисля за съединяването в желанията, но разбирам това или не, самият аз по този начин възбуждам светлината, ако извършвам действия, насочени към единството на нашия духовен съсъд/желание. Защото светлината – е една. И ако аз не се обръщам към нея посредством едно желание/съсъд – аз не пробуждам светлината.

Затова аз трябва да мисля за общите желания, в които ние пребиваваме във взаимно отдаване и поръчителство. Всъщност, поръчителството – това е това тясно отворче, през което ние откриваме входа на светлината. Защото поръчителство означава, че ти вече си съединен с други в единство, подобно на единството на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: От момента, когато започнахме да изучаваме статията „Няма никой, освен Него”, аз съвсем се обърках във всичко, отнасящо се към намерението. Ако висшата светлина действа постоянно, на 100%, то какво е „светлина възвръщаща се към източника“? Къде да я търся? От кого да я искам?  Какво работи тук, ако всичко е вътре в мене?

Отговор: Да допуснем, че имам пулт за управление. Натискам бутон и пускам някакъв механизъм. В днешно време има много подобни устройства, но ако преди 100 години беше показал това на някого, той щеше да помисли, че просто си ангел, творящ чудеса – ти натискаш бутон и изведнъж стъклото се превръща в картина…

Т.е. чрез дистанционно управление, аз мога да привеждам в действие различни системи. Да кажем, че натисна копчето, а ти гледаш в екрана и започваш да се впечатляваш – да плачеш или да се смееш, да изпитваш тревога или радост. Оказва се, че посредством едно обикновено натискане на бутон, оказвам върху теб толкова силно въздействие. Аз съм повлиял на своя приятел.

Кабалистите казват, че четейки Зоар, ти все едно, че държиш в ръцете си пулт за управление на всички души и те зависят от тебе. Мисли, че ги пробуждаш! Това се нарича „натискане на копчето”. Ако ти мислиш за това, то „натискаш копчето” и задвижваш такова въздействие, от което те започват да се пробуждат.

Всичко зависи от силата на твоето желанието това да се случи и колко още хора също се стремят да пробудят другите. Наистина, усилията трябва да бъдат качествени и количествени.

По този начин, ние се пробуждаме един друг. И никой не може да се пробуди сам. Всеки може да постигне тази духовна общност наречена „група”, само за да пробуди другите. Иначе той дори няма да се докосне до групата, подобно на Малхут в света Ацилут.

От урока по  Книгата Зоар, 27.04.2011

41610

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на намерението по време на учене

Преди учене е необходимо да се изясни, поради достигането на каква цел той сега започва да учи Тора, т.е. да изясни намерението си.

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво е Тора и работа по пътя на Твореца

От човек се изисква да положи големи усилия преди началото на ученето, за да ми принесе това учене светлината на Тора, за да се върна той към Източника.

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво е Тора и работа по пътя на Твореца

Целта на изучаването на Тора – да почувства даващия Тора. Такъв ученик се нарича „Исраел“.

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво е Тора и работа по пътя на Твореца

[43456]

Filed under: Изучаване на кабала, Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - No Comments→

Въпрос: Дори намерението ми да е егоистично, ако започна да мисля за ползата за другите, за благото на света, може ли да се каже, че това вече е действие?

Отговор: Разбира се. А може би смяташ, че раздаването на хляб на бедните е действие? От това в света ще се появят още повече бедни.

Твоето действие се състои в това да привлечеш светлината. Именно тя връща към Източника – и нищо друго. Така че, за какво още има да мислим? Още повече, когато целият свят се намира в беда и положението му става опасно. Необходима ни е само светлината. Нейният недостиг е причината за всички войни, кризи, катастрофи и за останалите проблеми.

Именно недостигът от добрите действия на светлината предизвиква беди в четирите стадия на развитие – нежив, растителен, животински и човешки. Злото, с което се сблъскваме, е проекция на недостига от светлина.

Наказанието не идва свише. Ако трябва да стигна до определената награда – до разкриването на Твореца, до подобието, до сливането с Него – и не го правя, тогава създалият се разрив се усеща от мен като наказание, като недостиг на добро. И обратно – постигайки това, аз чувствам наградата.

По този начин усещам наградата и наказанието в едни и същи желания. Ако съм поправил и напълнил своето желание – това е и наградата, а ако не съм успял да го поправя и напълня – това е наказание. Няма никакво възмездие свише – не ми изпращат и троха повече от онова, което сам си причинявам. Аз създавам сам своето наказание. Затова имаме само една работа – да привличаме светлината. Още повече днес, отчитайки всичко, което се случва и акумулира в света. Няма други средства.

Аз поддържам постоянни контакти с компетентни хора, чета различни статии, посещавам сайтове, следя пресата – никъде няма решение. Те не могат да предложат нищо и дори не искат да мислят за това, защото са лишени от каквато и да е връзка с поправянето.

Вчера разговарях с известен писател – той не каза нищо, изплъзна се от отговора. Това свидетелства за нечувствителността, за неразбирането на поправянето.

– Светът е кръгъл – казах аз – и трябва да се обединим.

– Да, да, ние също действаме в тази посока…

Хората не осъзнават, че всъщност вървят противоположно. Защото всеки в крайна сметка само укрепва своята партия, своето движение и т.н. Няма с кого да се говори.

И затова в нашата среда трябва да създадем условия за възникване на позитивната сила. Само тогава нейните вълни ще се разлеят по целия свят. Нищо друго няма да помогне. Ние не зависим от другите, но трябва да им помогнем, за да могат след това хората да уловят тези вълни, да разберат тяхното послание и да почувстват, че идват от нас.

Необходимо е материалите да се разпространяват предварително, но всъщност, източникът на тези вълни сме ние самите. И затова най-важно е да се обединяваме, да се спояваме един с друг – още и още.

Възлагам големи надежди на предстоящите конгреси, посредством които трябва да дадем живот на единството, сплотяването, взаимната грижа за света, на нашето поправяне, което ще помогне на света.

Дойде време Творецът да се разкрие в творенията. Средството е просто – и то е в нашите ръце. Необходимо е само да се възползваме от него. Искаме от света да се пробуди – а дали самите ние се пробуждаме?

От урока по статията „Мир в света”, 17.05.2011

[43306]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Книга Зоар. Глава ” Мишпатим”, п.281: … А сега, когато не се е удостоил, Творецът вижда, че той е влагал старания да роди синове и не е могъл, и на такъв ”неговият господин ще му даде жена”.

И доколкото се смилил над него Творецът и му дал жена от милосърдието Си, то Творецът взема изначално принадлежащото Му, и взема онова, което Той вече е взел от този източник по-рано.

Затова ”жената и децата ѝ, ще останат при господина ѝ”. А след това той ще се върне и ще прилага усилия, които ще бъдат за негова сметката, за да попълни недостигащото му.

Четейки Зоар, ние сме длъжни изначално правилно да възприемаме тези думи. ”жена” – това е Малхут, желанието за наслаждаване, е присъщо на човека, съсъд, тяло на неговата душа. Напълването – това е неговия живот, случващите се с него събития. ”синове”, ”плодове” или ”потомство” – това е резултат от неговото сливане/зивуг с висшата светлина.

Самият ”човек” – това са мисли, екрани и разчети по-високи от неговото желание да се наслади – от ”жените”. И тогава произтича сливането между желанието да се наслади и висшата светлина, с мярката на техните способности да се съединят едино с друго с помощта на екрана.

Затова става дума единствено за онова, как във всяко състояние човек разпознава вътре в себе си желания, които той може сега да присъедини към сливането със светлината, доколкото те вече са изправени, и овладяват със същото намерение да отдават, както и светлината. Тогава те се съединяват със светлината. А след това той присъединява следващите желания – и така дотогава, докато не достигне завършването на всичките поправяния.

Само за това става дума. Понеже единственото, което трябва да направим, е да разкрием това безкрайно желание, скрито във всеки от нас, а срещу него е безкрайната светлина, противостояща на желанието, която е също готова и ни очаква. А ние – това е екранът, съединяващ ги помежду им.

Можем да си представим това иначе: желанието –отляво, светлината отдясно, а ние – по средата, съединяваме тези две сили – полученото и отдаденото – в средната линия.

Всъщност, ние винаги говорим за едно и също построяване, та нали освен това няма нищо друго: Творец, творение и подобието между тях.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.05.2010

[42342]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Няма нищо повече, освен желание и намерение. Този, който иска да развие в себе си намерение за желанието, се нарича “Исраел” (право към Твореца), а този, който не се занимава с намерението се отнася към “народите на света”.

В развитието на намерението има много стъпала и различни състояния, определени предварително, съгласно разкриващите се във всеки от нас информационни гени (решимот), силата на желанието и корена на душата му.

Главното е да изчисти в себе си място за работа, освободил се от всички материални образи, от всички фантазии. Всичко това е въображаемо и в действителност не съществува. Трябва да се говори само за желанието и неговите и стъпала, нивата вътре в  желанието.

Желанието – това е “място”, а вътре в това място има различни области и понятия. Само за тях и се говори в кабала. Желанието с всички негови съставки, преминава най-различни състояния – за тези промени пишат кабалистите в своите книги.

Тъй като те са изяснили своето желание, започвайки от най-малките и тънки стъпала, включително до най–мощните и грубите, движейки се от частното към общото, и са ни разказали за него. Те са разбили желанието на стъпала и светове, парцуфи и сфирот, стадии на растеж: зародиш, захранване(кърмене), възрастен (ибур-еника-мохин), трите линии (стадии на работа с желанието, когато активно работят с една част на желанието, а другата я ограничават) и т.н.

Те ни разказват, как да започнем съзнателно да работим с различните части на своето желания, осъществявайки неговото поправяне и достигайки поставената цел, за да вземем цялото желание под свой контрол и над цялото да установим намерение заради отдаване.

А освен това, няма за какво друго да се разказва. Тъй като всичко останало, освен работата с намерение над желанието, се отнася към природата и е предопределено. Само ни се струва, че ние можем там нещо да направим и променим. Затова, в кабалистичните книги няма нито дума, излизаща извън границите на духовния свят и поправянето на егоизма. Защо да говоря за нещо, което не зависи от мен.

Освен вътрешните състояния, които преминаваме благодарение на своите усилия – целият останал живот е просто въображаем. Когато после го видим отгоре, в светлината, ще поставим, като че ли филтър върху целия този свят, върху всички хора, които правят нещо и тичат нанякъде – и ще видим, че всъщност тях ги няма. Както е казано: “Дойдох Аз, но нямаше нито един човек”…

Затова светите книги пишат само за намерението, което поправя желанието от зло на добро, от егоистично на отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 24.04.2011

[41381]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво представлява „намерението”?

Отговор: Да допуснем, че желанието се намира в някакво състояние и иска да премине в друго. За тази цел трябва да предизвика действие, което да го преведе от първото състояние във второто.

Целият план на това действие е: абсолютна яснота за това, къде се намирам сега и къде искам да бъда, с какви действия и за сметка на какви сили мога да премина от състояние в състояние – именно цялата тази програма се нарича „намерение” или замисъл.

 „Замисълът на творението” е пълната програма, определяща как да започна и с какво да завърша, всички стъпки, които трябва да направя по пътя, какви материали, сили и средства да използвам, за да осъществя своя първоначален замисъл. Както е казано: „Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”.

В намерението всичко това съществува в потенциал, а след това се реализира на практика.

Тоест намерението се появява в мен само, когато вече добре познавам моментното си състояние и знам точно какво искам да постигна. Както обичайно питат: „Какви намерения имаш? Какво искаш да постигнеш? До какво да стигнеш?”

Намерението е израз на потребността от промяна, която вече планираме, разбираме, усещаме, осъществяваме, довеждаме до край.

Самото действие се извършва от силата на светлината и затова не се отнася към творението. Към творението се отнасят само намеренията: доколко то е опознало добре себе си, познало е Твореца, как заставя Твореца да действа, в каква форма. От човека се иска да знае колкото може повече.

Всеки път когато израствам, издигайки се по стъпалата на стълбата, започвам да изисквам все повече от Твореца, определяйки всички детайли на Неговите действия. Вече знам как действа Той и как това ще повлияе на мен. Знам във всички детайли и подробности, как ще се случи това вътре в мен, в моето „тяло” (в желанията). От опита с Него и със себе си вече знам как ще се случи всичко това.

В крайна сметка стигам до такива подробности, че мога да управлявам Неговата програма вместо Него – разбирам я цялата, всеки неин елемент, всички средства, до най-малките подробности. Когато стигна до края на поправянето (Гмар Тикун), вече ще познавам целия Му план, от начало до край, всички стъпки – и от Негова страна, и от моя. Това означава, че съм придобил пълното намерение.

Светлината действа винаги. Но как действа Той, как да поискам от Него да ме промени – всичко това е работа на човека, за когото е необходимо да познае Твореца, отношенията между светлината и желанието.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 03.05.2011

[42121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Външният свят създава множество пречки за вътрешната работа. Защо той все пак е необходим?

Отговор: Ако ти не би бил свързан с външното общество, ако ти не беше “разпръснат“ сред хората, твоето поправяне би заело много повече време, стотици години.

Отвън на теб ти разкриват пластовете на твоето собствено егоистично желание,  все още много далечни от поправянето. Хората, с които ти работиш и се сблъскваш в живота, техните желания и намерения – това всичко са “слоеве“ от твоите желания, които още не са достигнали до етапа на поправянето.

Нима не съществуват извън теб? Не. Ти виждаш себе си. Те изобщо не са странични – в теб са всичките тези свойства, изглеждащи ти чужди хора.

Няма нищо извън човека. Трудно се съвместяват различните ракурси, те никак не се съчетават в единно изображение – и така ще бъде дотогава, докато ние не встъпим в духовния свят. Но все пак когато ти се стараеш да си представиш единството на противоположностите, това ти помага по пътя. Объркванията сами по себе си са голямо поправяне. Не се страхувай, да се объркваш: всички части се събират заедно, а после светлината ги съединява.

От урока по статията от брошурата към “Песах”, 14.04.2011

[40688]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

По статията на Рабаш „Докато не паднал владетелят на Египет”, „Шлавей Сулам”, 1989/90.

„Трябва да се работи заради небесата, т.е. заради отдаването. По време на изгнанието, този разчет бил под властта на Фараона, царя египетски”.

Не знам какво е истинско отдаване, как мога да дам нещо на човек, който е напълно откъснат от мен, когато нямаме „общи основания” за добротата: общоприети нрави, уважение на заобикалящите или нещо друго.

Някои хвърлят пари или пропиляват богатството си – и все пак изпитват удоволствие от това, получават достатъчна компенсация за „отдаването”. Един изпитва задоволство от добрите думи, друг от славата, която ще получи в бъдещите поколения, трети – от самоуважението.

На запад има нова тенденция, наречена „долар на ден”. Човек жертва ежедневно по един долар, за да нахрани гладуващо африканско дете, което никога няма да научи за него. И всички подобни дарения също носят удовлетворение – защото дарявам на някого живот. Какво е един долар в сравнение с чувствата, предизвикани от това в мен?

Но тук става дума за пълно откъсване от самонаслаждението. В нашия живот не можем нито да си го представим, нито да го почувстваме. Не разбираме, как можем да дадем нещо на някого без каквато и да е ответна реакция – нито в мислите, нито в усещанията. Това е скрито от нас.

Ето какво е изгнанието при първото приближаване: оказва се, че не знам какво е чисто отдаване. Именно това ме отделя от духовното.

„Египет (мицраим) означава теснина (мецер), а „теснина” означава оскъдност на милосърдие, когато човекът може само да получава, а не дава нищо”.

Все още ни предстои да разкрием, че сме лишени от каквито и да е зачатъци на отдаване и умеем само да получаваме. Ако получа, тогава отдавам. Всъщност това изобщо не е отдаване, но го наричаме така, защото в нашия свят съдим за човека по неговите действия, а не по намеренията. Намеренията се отнасят към науката кабала, а действията – към мнението на този свят.

„Широтата” е щедрост, голямо отдаване. А „теснината” е обратното – отсъствие на отдаване. Така че властта на Египет се състояла в това, че всеки е можел да извърши действие само срещу отплата”.

Ето това сме ние. Истината е, че много не го осъзнаваме и затова състоянието ни още не се явява изгнание. Добре си живеем. Вярно, египтяни сме – но какво от това?

„Той не позволява да се изпълни нито едно действие без отплата, само заради отдаване”.

Това е нашият Фараон. Дори не осъзнаваме, че ни управлява. Властта на Фараона се разкрива само тогава, когато искаш да направиш нещо заради отдаване и откриваш, че не си способен. Именно тогава се проявява Фараонът, царят египетски. А дотогава самият ти седиш на трона и правиш каквото искаш.

„Това означава, че Египет бил теснина за Исраел”.

Казано по друг начин, той препречвал посоката право към Твореца (яшар Ел).

От урока на тема „Подготовка за излизането от Египет”, 11.04.2011

[40382]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е намерение?

Отговор: Намерение е онова, което искаш от своето състояние. Важно е не какво говориш или правиш, а къде се целиш, какъв резултат очакваш от сегашното състояние – не е важно от своето или от нашето.

Казано по друг начин, какво искаш да видиш в следващото си състояние, как си го представяш сега? Какво ще правиш: дали ще отдаваш на Твореца, дали ще получаваш за себе си, ще печелиш ли, ще крадеш ли, повече ли ще даваш, ще раздаваш ли? Какъвто си представяш себе си в следващото състояние – именно това е твоето намерение.

Ето защо, намерението е присъщо само на човека – защото само той от цялото творение се намира извън времето. Намерението не действа в материалното, а в духовното време, което се намира над нашето желание.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 20.03.2011

[38606]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

„Злото начало” – това не е просто желанието да навредиш на някой, присъщо ми по рождение. Това природно качество все още не се нарича зло начало.

Злото начало ние разкриваме, само когато започнем да се занимаваме с Тора, притегляме светлината, възвръщаща към източника, и искаме да се съединим с помощта на тази светлина.

Тоест, то се разкрива не на просто битово ниво, а само на хората с духовен ген, с „точка в сърцето”, които се включват в кабалистичната група и започват да работят в нея, за да излязат от своята егоистична природа, от намерението „заради себе си”.

Те преминават целия предварителен път на развитие, вътрешните състояния: Авраам, Ицхак, Яков, египетското изгнание, и се отчайват, разбирайки, че не са способни да се съединят – както е казано: „И завикаха синовете на Исраел от тази тежка работа”. Тогава на тях постепенно им се разкрива това зло начало, което се нарича Фараон.

Но това все още не е всичко. Те бягат от Фараона, някак се издигат над него, и тогава стигат до разкриване на злото. Благодарение на това, че те са се отделили от злото на егоизма, преминавайки Червено море, те могат сега да разкрият, че това зло е точно като планината Синай (планината от Ненавист). И само при това условие на тях им се разкрива методиката за поправяне на злото, която се нарича „Дарованието на Тора”.

Тогава те достигат втората половина на условието: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за подправка, като средство за неговото поправяне”. Ако ти действително разкриеш в себе си силата на разбиването, която се нарича „зло начало”, то можеш да я поправиш. Това е силата, разделяща те с другите, и тя се разкрива само при условие, че ти много искаш да се съединиш, отдавайки всичко, което е в твоите сили заради съединяването.

Тогава на нас ни се разкрива „злото начало”, и това е много високо състояние на разкритие. На нас ни се разкрива условието, че ние трябва да бъдем като един човек, с едно сърце, във взаимно поръчителство (а дотогава, е невъзможно да се разбере какво е това).

И сега ни става необходима Тора – средството за поправяне. Защото ние вече разбираме, че е невъзможно сами да направим никакво действие, и всички наши достижения – са само благодарение на светлината, възвръщаща към източника, който ни е разкрил злото, а сега може да го поправи на добро.

Когато светлината установява между нас мир и добро, това означава, че тя добавя намерение за отдаване към нашето зло начало, и тогава „ангелът на смъртта” постепенно се превръща в „свят ангел”.

Затова е казано: „Аз създадох Тора като подправка” към злото начало, тоест ние само добавяме към злото начало отдаващо намерение, точно като подправка, и не го разрушаваме. Цялата ненавист остава, и всеки път тя се разкрива все повече и повече, за да ни даде възможност да построим над нея все по-голям екран.

И така ние растем – от малката точка, която е в нас, всеки може да порасне до света на Безкрайността и да придобие цялото това огромно желание/кли, от самото начало на създаване от Твореца. Именно с помощта на злото начало ние ставаме подобни на Твореца, израствайки над него, точно като тестото повдигано от маята.

От урока на тема “Аз създадох злото начало и Тора като средство за неговото поправяне”, 17.03.2011

[38329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От писмо № 57 на Баал а-Сулам: „Всичко, което може да се постигне, било то малко или голямо, се постига само със силата на молитвата.

А цялата работа, която сме длъжни да извършим, е необходима само, за да разкрием нищожността на собствените си сили… Защото само тогава сме достойни да излеем пред Твореца истинската молитва.

Затова, длъжни сме да положим всички усилия, за да постигнем отдаването, както е казано: „Направи всичко, което е по твоите сили!”, макар да не виждаш никакъв резултат с очите си.

Но в мига, в който вече се препълни чашата на твоите усилия, ще настане време за молитва. А дотогава, ако някой казва, че не е полагал усилия и е намерил – не вярвай!”

И в нашия свят виждаме, че хората невинаги настояват за своите искания. Има детски молби, когато детето крещи за всяка дреболия, която му се струва много важна, а ние не обръщаме внимание, защото знаем, че желанието му скоро ще премине.

В същото състояние се намираме и спрямо целта на творението. Дори, когато вече малко или много си изясним какво означава, трябва все по-точно да насочваме себе си към нея, за да не се намесят никакви странични цели. Тази цел трябва да се окаже в самия център на всички наши интереси, стремежи, на всички желания и намерения, които могат да се пробудят в нас.

Сякаш виждаме целта, прицелвайки се с оръжие, насочвайки го точно в центъра – само отдаването на Твореца, чистото отдаване на Даващия, който не се нуждае за себе си от нашето отдаване. Така че цялото наше отдаване да бъде само заради отдаването, без оглед на самите нас и на кого се каним да отдаваме.

Ние искаме да разкрием самата сърцевина на отдаването и да се прицелим в този център, желаейки само да отдаваме и да не получаваме никаква изгода за себе си – нито пряко, нито косвено, по някакви алтернативни пътища. Но към този стремеж е нужно да добавим всички онези сили, които допълнително трябва да разкрием, и които се намират в нас – в недрата на душата ни, цялата дебелина (авиют) на нашето желание.

И ако се настроим така, че всеки миг, във всяко състояние, да бъдем точно прицелени в средата на целта, с всички вътрешни сили, които разкриваме в себе си в това състояние – това означава, че правилно сме се настроили към целта и нашите желания ще стигнат до нея.

Всеки път е необходимо да се връщаме към такава концентрация върху целта, както е казано: „Исраел (стремящият се към Твореца), светлината и Творецът са единни”. И тогава действително съединяваме заедно всички средства, причината и целта. За да могат всички части на нашата душа и целта, тоест нашето поправено състояние, каквото си го представяме, и всички средства за неговото постигане, всичко това да се съедини в едно състояние. И тогава то ще се разкрие.

Затова молитвата в духовното е равнозначна на самото действие, тъй като тя прави всичко, което в действителност е възможно да бъде направено. Всички части на мирозданието са вече приготвени и чакат само участието на човека. И единственото възможно действие от негова страна, е да присъедини към това мироздание себе си, светлината и онова поправяне, което иска да постигне.

И целият този механизъм се привежда в движение посредством действието, което се нарича „молитва”.

От урока на тема „Какво е молитвата”, 09.03.2011

[37666]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Ако аз имам всичко, освен това, което в момента ми се струва важно и скъпоценно, то – аз нямам нищо. Това е правилното желание, което съществува в жената и, което не достига на мъжа.

Изобщо, ако не беше женското желание, мъжете не биха успели да напредват по духовния път. И затова в работата между жената и мъжа във всеки от нас ние трябва да уравновесяваме женската и мъжка части на човечеството като цяло.

Ние трябва да сме загрижени за жените, които идват в науката кабала, – така, че те да получат всичко, което им се полага, за целите на поправянето на общата душа. Без тях ние няма да успеем да напредваме. Мъжете няма да се разминат без желанията на жените, без техния натиск, без техните искания за това мъжът да привлече и да ѝ даде светлината, възвръщаща към Източника. Защото тя сама – не е способна на това.

Точно към женското желание мъжете могат да привлекат светлината. И затова без женската част – няма напредване.

Въпрос: Въпреки, че женското желание е по-силно, това е само на външен вид, защото като правило мъжете са навсякъде: като глави на правителствата, генерални директори и т.н. Мъжете сякаш управляват света. Изучаването на кабала също ли се изгражда по аналогичен образ?

Отговор: Да, разбира се! Жената не е задължена да се учи наравно с мъжете – тъй като тя не е способна да привлича светлината. На мъжът е възложено ученето, обединението в група и намерението за привличане на светлината, възвръщаща към Източника. А жената, трябва повече или по-малко само да разбира общото положение, в процеса, който преминава творението, но не е задължена да се учи систематично, ежедневно. За нея са достатъчни общите материали, статиите, блогът ми, телевизионния канал.

Нейният главен принос е – вътрешната загриженост относно работата на мъжете и всемирната помощ, така че те да привличат светлината, възвръщаща към Източника. Натиск над мъжете в изискването на светлината – ето какво трябва да обезпечат жените. Без това мъжете няма да успеят да привлекат светлината и да извършат поправянето.

От беседи за жената, 06.03.2011

[37189]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - No Comments→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Общо обяснение на всичките 14-ет заповеди и как те се съотнасят със седемте дена от началото на творението”, п.1: …Раби Шимон разяснява 14-те заповеди, които включват всичките 613 заповеди, както седемте дена от началото на творението включва 7 000 години. Затова той ги разделя на седем дена от началото на творението и ги свързва с техния ден. И след като те включват всичките 613 заповеди, то си заслужава прилагането на усилия в тяхното спазване всеки ден.

Какво означава съблюдаването на заповед (митцва)? Как мога да знам каква е тази команда? Какво мога да направя, ако дори не зная за какво говори тя?

Но аз трябва да чета този текст с намерението, че ще ме поправи. В крайна сметка, за сега ние дори не знаем как да се свържем с текста или да извлечем духовното действие от него, така че той да стане за нас книга с инструкция, Тора, защото Тора произлиза от думата „ораа”, инструкция. Затова е написано: „Душата на човек ще го научи”.

Когато всеки от нас ще има душа, а не своя зародиш – духовна искра, тогава вътре в нашата душа ние ще разкрием различни явления. Тези явления ще станат „моята книга”, „моята Тора”, моето разкритие, както е указано да се напише Тора на човешкото сърце, където сърцето се отнася към всички желания на човек.

От тях ние ще разберем как да напреднем, как да направим следващите стъпки, и как да ги направим вътре в нас. Точно така, съобразно книгата с  инструкции, ще извършим различни действия вътре в нас.

Но за сега ние гледаме в книгата с инструкции, без да осъзнаваме какво казват инструкциите. Ние не знаем за какво говорят, защото не чувстваме вътре в себе си за какво всяка от тях говори, къде са различните части на нашата душа и каква е връзката между тях.

Затова ние трябва само да искаме и да се молим да разкрием вътрешната структура на нашата душа – къде са тези желания в състоянието, в което са описани, за какво точно говори книгата и какви действия тя описва, които трябва да извършим вътре в нас?

Намерението да желая и да постигна е правилното намерение, което Баал а-Сулам описва в пункт 155 в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”: „…благодарение на силното желание и на стремежа да разберем изучавания материал, ние пробуждаме върху себе си светлината, обкръжаваща душите”.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 28.02.2011

[36582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - No Comments→