Entries in the 'Намерение' Category

Зоар – това е разкриване.

Зоар – това е разкриване на истинското наше състояние. Разкриването става по подобие на скриването, в подобно на него свойство.

По степента на намерението за отдаване, книгата Зоар се разкрива. Ако ли не, тя остава тайна.

Кабала препоръчва:

За да проверя себе си, желая ли да отдавам, трябва да проверя своя стремеж за обединяване на всички желания за отдаване на своите другари. Тяхното обединено желание ще бъде и разкриването на висшето ниво, Твореца.

Всеки от нас където и да се намира, изключвайки всички, желае да се издигне над нашия свят, да се съедини, да усети себе си като „един човек с едно сърце”. В такъв случай той достига единение и поръчителство и разкрива в това свойството на висшия свят.

От урока по книгата Зоар, 30.11.2009

Нужно ли е да се развиват желанията?

Въпрос: Доколкото егоизмът е длъжен да премине през всичките стадии на своето развитие, може ли по стремежа на човек в този живот да се определи, през какви стадии на развитие той преминава. Ако предположим, че даден човек го влече към знания, значи останалите стадии са по-назад или няма ясно разграничение, може би има доработки и приоритети? И трябва ли да принуждаваш себе си към развитие и как да стимулираш своите желания ?

Отговор: Не трябва да се обръща внимание на желанията, те се появяват в нас неконтролируемо от нас самите, по своите си закони за развитие на душата, а трябва да се обръща внимание на изправянето на намеренията ни, как се отнасяме към появяващите се в нас желания, желаейки да ги реализираме „заради себе си“ или „заради другите“ (занятия по достоверни източници и в група). Какви желания възникват и се сменят във вас – това зависи не от вас, а от множество причини, вътрешни, ваши и външни, определящи общото състояние на всички души – система, в която се намирате.

Заповедите и поправяне на душата

Въпрос: По думите на Рабаш чрез външното можем да преминем към вътрешното като посредством действия сърцето се променя. Едновременно с това, Вие през цялото време напомняте, че външните заповеди са само външни признаци, и няма никаква връзка между тях и поправянето на душата.

Отговор: Под външно се подразбира не физическото изпълнение, а намерението „заради себе си“, а под вътрешно изпълнение се има предвид намерението „заради Твореца“. За самите физически действия е казано, че: „За мен не е важно как ще убивате добитъка, а заповедите дадени за поправянето на човека.“ Тоест връзката между действията и заповедите е в намеренията, а не в самите действия. Ако човекът знаеше, че действията му няма да дадат никакъв резултат, как щеше да бъде благодарен на Кабала за правилната посока в живота!
Цялото противопоставяне между религиите и Кабала е в оценяването на важността на действията и намеренията: кое е по-важно – действията или намеренията?
Кабала също не отрича важността на действията (традициите), като формиращи и организиращи рамките на обществото. Но и религията е длъжна да признае казаното, че всички действия без намерение са мъртви, не поправят човека. А намеренията могат да бъдат променени само при правилното изучаване на Кабала. Трябва да започнем с признанието, че не сме съвършени – това е препъни камъкът. Тъй като основна цел на религиите е да дадат на човека усещането за гордост и съвършенство от това, че е изпълнил предписанията. По този начин той смята, че служи на Твореца и света, и всички са му задължени. А Кабала напротив – показва на човека колко е лъжлив и несъвършен (в светлината на Твореца, която се спуска върху него по време на обучението). Човекът е недоволен от резултатите от заниманията и ако може да се приповдигне над своите усещания, да извиси истината над страданията, тогава той върви напред. Но ако не е в състояние да направи това – отклонява се от пътя.
За необходимостта от това, важността на намеренията да бъде поставена по-високо в сравнение с физическото изпълняване се говори в „Предисловие към книгата Зоар“ п. 66. Цялото противоречие между религиите и Кабала се заключава в това, кое е по-важно.

Животът – това е усещането за напълване


Въпрос: Ако целият наш свят не е нищо повече от „Нер Дакик„, тогава хората, които вече не получават наслаждение от него губят ли този „Нер Дакик„? Или обратно – той излъчва към тях толкова малко светлина, че те просто престават да го чувстват?

Отговор: Губят го и затова са готови на всичко, за да не се чувстват празни – дори смъртта усещат като избавление от основното ненапълнено желание. Нали животът всъщност е усещането за напълване от желание. И колкото желанието е по-необходимо, толкова повече дава усещане за живот. Нали освен желанието не е създадено нищо друго. Всичко неживо, растително, животинско, човекът и духовното се състоят само от желание и напълване.

Въпрос: Кое намерение е правилно:

  • Поправяне на своята природа (душа) заради (за) сливане с Твореца – пътя на страданието.
  • Сливане с Твореца заради поправяне на своята природа (душа) – пътя на Светлината, на Милосърдието.

Въпросът е поставен неправилно. Отговор: Единственото намерение е как да доставим удоволствие на Твореца? То включва в себе си всичко останало (желанията намеренията, средствата, целите по пътя…)!

Въпрос: Каква е разликата между наслаждението от отдаване и наслаждението от получаване, ако и в двата случая правим това, за да получим наслаждение?

Отговор: Полученото от отдаване наслаждение, трябва да бъде заради отдаването, иначе то се определя като „отдаване заради получаване“.

Заедно с Твореца да променим света


Въпрос: Като че ли се използват всички възможности за разпространение: вестници, книги, Интернет, телевизия. Какво още трябва да се направи, за да ни последва светът? Ако достигнем така наречената критична маса, ще успеем ли да привлечем към нашата кауза целия свят?

Отговор: Това без съмнение е по силите ни и както се казва, човек ясно трябва да си дава сметка, че всеки миг той може да променя света към добро или лошо, със силата на своето намерение. Нали системата на цялостно взаимосвързаните души, се подчинява на действието на закона за общото и частното въздействие, на тяхното взаимно влияние. От своя страна ние сме задължени, чрез нашето обединение, да постигнем намерението, което ще промени системата на душите към подобие с Природата, към отдаване и любов. А Природата от своя страна ще добави силата на принудата (страданията), които заедно с нашите усилия ще ни доведат до целта. Баал Сулам пише, че има път на страданията – под въздействието на Природата, път на светлината – самостоятелното поправяне, но има и среден път – подбутващите ни отзад удари на Природата, съчетани с привличащото ни отпред бъдеще, което ние сме длъжни да разясним на света.

Алтруизмът – принцип на живота

Изследвайки природата, ние откриваме явлението алтруизъм. Този термин произлиза от латинското alter, което означава „друг“, „чужд“. Той е въведен през ХІХ век от френският философ Август Комте (August Comte), който е определил алтруизма като противоположност на егоизма. Алтруизъм често наричат стремежът да се действа за благото на ближния, любовта към ближния, предаността и великодушието към другите, безкористната загриженост за чуждото благо.

По своята същност, тези два термина – „алтруизъм“ и „егоизъм“ – от всички същества характеризират само човека. Наистина, понятия като „намерение“ и „свободно желание“, се отнасят само към човешкия род. Другите създания нямат възможност за избор. Получаването и отдаването, поглъщането и изхвърлянето, а също така ловуването и самопожертвованието, са абсолютно предопределени от техните гени и инстинкти. Всъщност ние ще използваме термините „алтруизъм“ и „егоизъм“ във фигурален смисъл, за да облекчим разбирането на законите, управляващи живота в природата и да направим свои собствени изводи.

На пръв поглед природата ни се струва арена за егоистичните борби на индивидите, в които побеждава по-силният. Оттук възниква потребността в изследователите от теории, обясняващи преките и косвените стимули, подтикващи индивида към алтруистични действия. По прецизният и всестранен поглед показва общата картина: всички форми на борба и противопоставяния водят само до още по-голямо равновесие, до поддържане на съществуването, до оздравяване на системата и до по-успешното развитие на природата като цяло. (още…)