В началото на духовния път, според усилията на човек, постепенно той разбира от какво се нуждае, за да постигне целта. Всичко се променя: Аз, моето възприятие за целта, представите за нейното достигане, собствените ми възможности и моето виждане за образа на Твореца.

С всяка промяна аз виждам нещата различни: за какво, кой и защо пита? Защо Той ме е накарал да започна да питам? Каква липса има Той, какво постигам с моето искане? В края, всички тези въпроси и отговори (желания и напълвания) трябва да изградят правилното желание (кли) за разкриване на Твореца и сливането с Него.

Тук нищо не може да бъде оставено за „по-късно”, човек трябва да завърши всеки удар и да го впише в общата картина. Иначе кли ще остане незавършено, тъй като дори най-малкия недостатък прави духовната нужда несъвършена и затова светлината (присъствието на Твореца) не ще може да се прояви в желанието (духовния съсъд, кли).

От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010

[22520]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да постигна ново ниво трябва да придобия допълнително желание – тежест в сърцето. Тогава мога да го анализирам и да се обърна със завършена молитва, разбирайки че не мога да остана в този егоизъм, че онова, което ми липсва е качеството на отдаване. Не казвам на Твореца, че се чувствам зле, за да подобри живота ми. Моята молитва може да бъда само такава: „Добро е, че си ми дал това зло, за да разбера по този начин как да пожелая да отдавам и да се издигна на нивото на любовта към ближния”.

Не моля злото да бъде отнето, защото това е единствената основа, която мога да използвам, за да се пробудя. Иначе ще остана просто едно животно. Вместо това трябва да изследвам това зло, това усещане за празнота, за да го разпозная като помощ срещу егоизма ми, задължаваща ме да се свържа с другите.

Благодаря за „злото” и се надявам, че то ще остане, защото иначе бих паднал отново в своя егоизъм. Но над злото, аз желая да изградя отношение на отдаване по отношение на всички останали. Затова разглеждам злото като помощник, който ме освобождава от егоистичните ми желания, тъй като неприятното усещане ми позволява да се откъсна от тях.

Ако човек се изгори, той повече не би искал да докосва предмета, който го е изгорил. Подобно на това, аз повече не искам тези желания и над тях градя отношение на отдаване. Това изисква ново начало, Рош аШана (Нова година), състояние, в което аз повече не искам предишните напълнения, защото сега ги чувствам като зло. Сега желая да изградя отношение на отдаване към другите. Тази трансформация, този преход от едното към другото се нарича Начало на Новата година.

И тогава, след като потвърдя, че не съм способен да го направя сам, аз идвам в Йом Кипур, имайки единствено желание, но чувствайки, че ми липсва сила. Така достигам до молитвата, и това се нарича Ден на изкуплението. В такова състояние аз не съдя Твореца, а самия себе си, затова, че нямам сила да отдавам – това е моят грях.

Затова крещя на Йом Кипур, когато изкупувам всичките си „грехове”. Истинското значение на Деня на изкуплението е разкриването на кли, което е готово за поправяне. Това е повратната точка на Рош аШана, когато аз решавам да отхвърля старите желания, стария подход и съм длъжен да се стремя да отдавам. Но в десетте дни от Рош аШана до Йом Кипур, аз съм проверил, че не съм способен на това. И сега за пръв път се обръщам към Твореца с истинска молба и постигам контакт с Него.

Тази молба накрая достига до Него, защото аз не изисквам напълване, а само сила за поправяне. Така аз пристигам до портата на молитвата.

От урока по статия на Рабаш, 15.09.2010 г.

[#21236]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „Тора”?

Отговор: Силата, която ни поправя и ни обединява се спуска към нас в своите различни проявления. Силата, която може да ни донесе осъзнаване на злото и неговото поправяне, да ни обедини с доброто и да ни послужи като пример за обединение се нарича Тора. С други думи Тора е цялата система на поправяне.

Зеир Ампин и Света на Ацилут са считани за „Тора”, защото те са един образ или една система, на която аз се опитвам да се уподобя. Аз постигам това, като обединя всички души в Малхут на Света на Ацилут, така че връзката между тях да бъде подобна на Зеир Ампин на Света на Ацилут. В този случай всички души в Малхут на Света на Ацилут се обединяват и се сливат (Зивуг) с Зеир Ампин на Света на Ацилут, Творецът. По този начин ние разкриваме връзката и сливането между нас.

Всичко това се случва, започва и свършва, в ЗОН (Зеир Ампин и Нуква) на Света на Ацилут. Малхут на Света на Ацилут преминава през седем състояния докато достигне до нивото на Зеир Ампин, подобие с Него, в нейният пълен обем. В Края на Поправянето (Гмар Тикун) те стават като две велики Светлини. От това следва, че Зеир Ампин на Света на Ацилут, която е смятана за „Тора” или за „Твореца”, служи като пример с нейната структура, сила и въздействие.

А ние преди всичко трябва да се стараем помежду си да се свържем в тъмнината и да разкрием, че се нуждаем от Неговата помощ. Когато в продължителните ни усилия да се обединим разкрием, че не сме способни да го направим, тогава, като малки деца, ще започнем да плачем и да изискваме поправяне и пример от Него. В резултат Висшият ще ни даде пример и сили да се обединим.

Но нашето искане и търсене трябва да произлизат единствено от нашите усилия да се свържем един с друг. Иначе ние няма да бъдем удостоени със Светлината, тъй като не се намираме във връзка с Малхут и Зеир Ампин на Света на Ацилут – ние не сме в Малхут.

Малхут усеща само обединение. Междувременно всички ние се намираме в нисшото, под световете БЕА (Брия, Ецира, Асия). Само нашите желания да се свържем един с друг се изкачват до Малхут, за да разкрият Творецът и за да достигнат свойството на отдаване.

От урока по книгата Зоар, 14.09.2010

[#21185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Йом Кипур, денят на изкупление, е състояние, когато Кли (желание), което трябва да поправим се разкрива. Рабаш пише в много статии, че човек стига до деня на изкупление според своето вътрешно състояние, което може да бъде разкрито без никаква връзка с началото на празника спрямо календара.

Всеки един от нас преминава през тези състояния в своето развитие, включително подеми, наречени Рош Ашана (Нова година), Йом Кипур (денят на изкупление) и други. Йом Кипур е много възвишено състояние. Голяма светлина трябва да ни въздейства, за да разкрием тази степен в нас и е необходима цяла поредица от действия. Човек трябва да положи големи усилия в групата, в нашето обединяване, където се е случило разбиването. Мястото на разбиване ни е дадено, за да можем да го поправим. Тогава ще разберем какво се нарича поправяне, каква е структурата на това място и как Висшата сила го е създала и продължава да го поддържа. Като резултат, ние разкриваме Твореца.

За да постигнем това, ние полагаме усилия съгласно главното правило на Тора „Обичай ближния като себе си”. Както кабалистите ни съветват, ние първо го реализираме в една или в няколко малки групи, а не в цялото човечество, защото това е невъзможно. Като се опитваме да реализираме това правило в съюза между нас, съгласно метода на кабалистите, ние преминаваме от любов към творението към любов към Твореца и разкриваме до каква степен ние не сме в свойството на любов и отдаване.

Ние не говорим за живота в този свят и за това колко добре или зле се чувстваме. Ние не проверяваме добро и лошо спрямо това, нито пък стигаме до деня на изкупление по този начин. Само като съм в група, като се стремя към връзката между нас и като пробуждам Поправящата светлина, аз мога да видя колко съм завладян от омраза и отхвърляне по отношение на моите приятели, които се опитват да се обединят, за да разкрият Твореца в групата.

Аз разкривам силата на разделение, силата на разбиване в мен и само по отношение на тази сила аз мога да кажа, че съм разкрил злото. Тогава, с това зло, аз мога да дойда при Твореца и да изискам поправяне от Него. Денят на изкупление тогава става ден на радост, защото аз разкривам болезнения егоизъм, моята същност, която трябва да бъде поправена. Аз разкривам условието „Аз създадох егоизма” и сега аз мога да помоля Твореца за Тора, която е силата на поправяне. Написано е „Аз създадох егоизма и Аз създадох Тора за неговото поправяне, защото Светлината в нея връща човек към Източника (към Твореца)”.

Първо ние трябва да работим много върху обединението между нас и тогава Висшата светлина ще засвети върху нас от нивото на ЕЛУЛ (аз Го обичам и Той ме обича). Тогава ние стигаме до Рош Ашана – състояние, в което ние желаем ново начало, нови промени по пътя, единение между нас, раждането на нова система или нов човек (Адам) в нас. И само, след като преминем през всичко това, достигаме състояние, в което проверяваме всичките 10 наши свойства. На десетия ден след Нова година, която отбелязва началото на нов път, ние стигаме до деня на изкупление.

В този момент, от една страна, ние наистина сме в състояние на пълно отчаяние и липса на сили, а от друга страна ние усещаме голяма радост, защото сега можем най-после да помолим Твореца да ни помогне с пълната увереност, че Той ще ни помогне. Ние имаме тази увереност, защото вече сме проверили себе си и сме достигнали до осъзнаването, че живеем само в злото, без да можем да направим нищо за това. Но сега, с връзката между нас, ние имаме увереност, че Творецът ни помага и само чака този момент.

Баал Сулам пише, че „Няма по-щастлив момент в живота на човек от този, в който той разкрива, че е напълно безсилен и губи вяра в своите собствени сили, защото той е положил всички възможни усилия, които е могъл, но не е постигнал нищо. Това е защото точно в този момент, в това състояние, той е готов за пълна и чиста молитва към Твореца!”. Този момент се нарича ден на изкупление. От този момент нататък човек може да бъде сигурен, че той ще получи Поправящата светлина.

От ежедневния Кабала урок – 15/09/2010, „Йом Кипур”

[#21245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статията на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.7 : Сега може да разберете техните думи: „Аз, Творецът, ще го ускоря, когато му е време.” Санхедринът (98) го интерпретира: „Не възнаграден – когато му е време; възнаграден – Аз ще го ускоря.”

Следователно, има два начина да постигнем гореспоменатата цел. Ако е чрез тяхната грижа, се нарича „Път чрез покаяние”. Ако те са възнаградени, тогава „Аз ще го ускоря”, ще бъде приложено за тях. Това означава, че няма определено време за това, а че когато са възнаградени поправянето завършва, разбира се.

Ако те не са възнаградени с грижа, има друг път наречен „Път чрез страдание”. Както Санхедринът казва (97) „Поставям цар Аман над тях и те ще се покаят против волята си”, т.е., когато му е време, защото за това има определено време.

Има два пътя пред нас, които водят към една и съща цел и ние сме там, където те се пресичат. Във всеки момент  трябва да усещаме, че се намираме на кръстопът, който определя нашата свобода на избора и изборът тук е много прост: да поемеш по пътя на Светлината или по пътя на страданието.

Друг път няма. Трябва да се придвижваме по един от тези два пътя и във всеки момент да решаваме каква да бъде следващата ни стъпка. Твоят крак е вече във въздуха и сега трябва да избереш къде да стъпиш: на пътя на Светлината или на пътя на страданието.

Този момент ще мине и ти отново ще трябва да правиш избор. Кракът ти е повдигнат свише, за да те принуди да направиш стъпка и зависи от теб къде ще стъпиш, на кой от двата пътя. В съответствие с избора, ще получиш силата и средствата, защото ти трябва да се движиш напред, по един или друг начин.

Ако се придвижваш по пътя на „Беито” (естествено развитие, когато му е времето), силите на природата ще ни тласкат напред срещу нашия егоизъм, защото искаш да се водиш от егото си. Затова получаваш удари от силите, които са противоположни на твоя егоизъм и които се стремят да бъдеш в отдаване. Но по пътя на „Ахишена” (ускоряване на времето), започваш съзнателно да убеждаваш себе си чрез обкръжението, че да бъдеш в отдаване е хубаво. По този начин  привличаш Обкръжаващата светлина и тя те връща в доброто.

По пътя на „Беито”, получаваш удари и се учиш от тях. И в даден момент, това ще те накара да помолиш за поправяне и придвижване по пътя на „Ахишена”. Обратно, ако ти тръгнеш по пътя на Светлината от началото,  ще спестиш време по част от пътя, където иначе би пропилял времето си с твоето нежелание да слушаш и да полагаш усилия.

Няма време да мислиш за това къде да стъпиш! Всичко зависи от подготовката на духовното обкръжение.

От ежедневния Кабала урок – 04/08/2010, „Предисловие към книгата Паним Меирот”

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Действията са безвъзмездни, обществената молитва – това е над човешките сили.

Даже да молиш за това, са нужни сили. С какво да се започне, откъде ще дойде сила да изпълни такива действия над нашата природа.?

Отговор: Ние можем да разберем това с примера на човешкото развитие.  Той се е появил в резултат на съвместните действия на бащата и майката, изминава дълго развитие в майчината утроба, ражда се, в него се появяват собствени сили, но разбира се несъзнателно.

Макар да казваме, че той реагира, всъщност е ясно, че това все още не е той самият, това са натрупващите се в него сили, който предизвикват реакцията. Но в някакъв момент ние започваме да виждаме в това същество личност?

Разбира се, може да се каже, че силите на природата предизвикват реакции, характер, поведение, наклонности, но свойствата са се струпали в него в определено съчетание и придобили лична форма.

Къде започва да се проявява самостоятелността – в молитвата, в молбата за себе си или за другите … ?

Висшата светлина – единствената действаща ни сила, ни влияе без нашето съзнание, както природата въздейства върху плода на детето.

А ние се стараем да предизвикаме нейното по-голямо въздействие и с това да ускорим своето развитие. Затова трябва просто да положим усилия, от нас се изисква само това.

От урока по статия на Рабаш, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кой не знае какво е това молитва – нея я има във всичките религии, във всички култури.

Хората се обръщат един към друг с молба, молят за нещо, т.е. молитвата бива обръщение към хората или към висшата сила (както човек си я представя).

В молитвата е заключена огромна сила, та нали когато човек чувства, че е попаднал в безизходна ситуация, от него от самосебе си се откъсва искрена молба за помощ.

Това е такава естествена реакция, която ние наричаме молитва, молба, вик, или това може да бъде благородна молитва, която също се излива от самото сърце.

Такова действие предизвиква огромни вътрешни човешки ресурси и го довежда до изцеляване, способности за преодоляване на непреодолими препятствия.

Но в кабала „молитва” не е обикновена молба, а молба за поправяне, за достигане целите на творението.

До падането от усещането за Твореца не са съществували молитвеници, защото хората са усещали Твореца, и всеки се е обръщал към Него от своето сърце, „душата на човека го учи”.

Човекът сам е знаел, какво му било необходимо да си изясни и направи, за да се приближи още малко към целта и да се съедини с Твореца, да се сравни с Него по свойства.

Така до разрушаването на Храма целият народ е бил в усещане на висшето и е чувствал за какво трябва да моли. Усещането в сърцето, всъщност е било молитва: „каквото на сърцето, такова и на устата”.

Човекът усещал в сърцето си стремеж за отдаване, любов към ближния, любов към Твореца, уподобявайки се с Него – това са чувствали със сърцето и не е имало нужда от думи.

Да изразиш с уста – това за нас е да чуем самите себе си, сам да разбера какво преживява моето сърце.

Това било време, когато ние сме се намирали в поправено състояние.

Но когато се разрушавал Храма в  нашите сърца, вследствие на общото падение от любов към ближния в безпричинна ненавист един към друг – ние сме престанали да се оприличаваме на Твореца по свойства и затова Той е изчезнал от нашето усещане и ние вече просим за своя егоизъм, а не за своето поправяне!

Ние молим за онова, което ни се иска за тези нови завладяващи ни желания – това е егоизъм.

А какво може да иска егоизмът? – Да му бъде на него добре и лошо на останалите, понеже относно тях, аз ще почувствам себе си още по-добре!

Така работи нашето ново сърце – „каменното сърце”. Разбира се, че ние не достигаме истинска молитва, докато не изправим своите желания.

Но от друга страна сме длъжни да знаем каква трябва да бъде истинската молитва, за да разберем, ако не със сърцето, то поне с разума, и да се придвижваме в тази посока, поправяйки своите свойства.

Затова кабалистите са ни съставили молитвеник, за да знаем за какво все пак да молим….

От урока по статията на Рабаш, 12.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Проблемът е в това, че човек винаги се стреми към познание и не може да разбере, че успехът идва само тогава, когато е над  знанието – в духовния съсъд на вярата, отвъд разума. Само там ще се разкрие истинското знание.

Дори изучавайки сега статиите на Рабаш за групата, стараейки се да построим по тези принципи нашето интернет – общество, ние желаем хората, да се занимават колкото се може повече с тях.

А какво ще разберат – това не е толкова важно. Важното е през деня човек да ги прегледа още веднъж.

И нека да се  обърка, да не  разбере нищо, да проклина всичко това и едновременно да го желае – важното е, през цялото време, той да е с прочетеното.

С това той ще привлече светлината, възвръщаща го към източника, която ще промени неговите желания, и тогава той ще разбере!

Разбирането – това не е самата цел! Целта е да извършваме правилните действия, който ще ни приближат към отдаването.

Ние не се учим за да придобием знания – ние се учим как да се променим! Иначе това щеше да е много лесно, както му се иска на нашия егоизъм – да захапе още и висшия духовен свят.

Но цялата Тора (кабала) ни е дадена само за да поправим нашето егоистично начало – тя работи обратно, срещу него.

Не ти да напъхаш ръцете си в духовното, а духовната сила на поправянето влиза в теб. И  ти трябва да желаеш и да чакаш тази поправяща сила. Тя се нарича твоят Машиах.

Разбира се, трябва да се работи с тези статии в групата: да се прави план, да се правят кратки конспекти, да се извеждат закони и определения, принципи, на основата на които ние ще изградим своя устав.

Но главното е самият труд. А резултатът ще е следствие от тази работа, а не просто от разбиране.

Всичко ще зависи от това, доколко ние ще поискаме това да се случи. Това се нарича молитва (МАН) .

Затова работата по статиите се явява необходимост – но работа не за придобиване на знания, а работа за тяхната реализация.

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това единство? Това вътрешно усещане ли е или разкриване на някаква тайна?

Отговор: Единството – това е нова реалност, за която ние нямаме никаква представа. Това е някаква нова материя, неосезаема за теб преди, в която свойствата не са от този свят – това са свойства на отдаване.

Когато се включваш в тази материя, живееш в нея, започваш да разкриваш нещо различно, ново измерение, все едно си попаднал на друга планета. Ти ще разкриеш това в свойствата на тази нова материя – в отдаването.

Поради това, единството не означава просто обединение между нас, добри взаимоотношения, увереност. Това е разкриване на ново свойство, несъществуващо в нашия свят.

Когато ние придобиваме това свойство, ставаме подобни на Твореца, всичко се разкрива в разума и чувствата, в единството с Него.

Ние нямаме нищо друго за правене – само да постигнем единство. А постигането на това единство е по силите ни. За това е написано: „Като направим – ще чуем”.

Тоест, ние можем да правим различни неща, да полагаме усилия, да правим всичко по силите си – заедно да учим, да се обединяваме, както съветват кабалистите, както пише Рабаш в статиите си.

Разбира се, това няма да ни се отдаде. Но ние трябва да стигнем до това състояние, за което е казано: „и възнегодуваха те от тази работа”, – към вътрешния кръг, който сме задължени да постигнем – и не можем. Тогава това ще се случи. Но трябва да има истинска молитва, наистина вик.

Ние вече сме поставили основата. Сега трябва само да достигнем свойството на единството. Новата материя, която ще се разкрие като съединяване с другите – това вече е духовна материя.

Това вече е духовен съсъд, съществуващ до разбиването – това е определена степен. Но щом ние разкрием това – веднага ще разкрием в него духовното съществуване на Твореца.

Поради това, през целия ден, всеки от нас и всички заедно трябва да се стараем, колкото е възможно, да се грижим само за това.

От урока по Книгата Зоар, 13.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Творецът чува ли моята молитва? Той може ли да се промени по отношение на мен?

Отговор: Не! Той е постоянен, а ти продължаваш да Го молиш да се измени. Всъщност ти му казваш: „Знаеш ли, вчера Ти не беше много мил, моля Те, бъди по-добър с мен”. Но как той ще се промени?

Ако не разбираш, тогава защо ти е да молиш? Ако молиш, поискай от Него да измени теб, тогава ще почувстваш друго отношение от Твореца.

Виж примера с родителите и малкото дете. Те променят ли отношението си към него? Те винаги се отнасят с любов към него, но понякога детето казва: „мама е лоша”. Какво кара майката да се измени от „добра” в „лоша” в детското възприятие? Не майката, а детето се променя.

Примерът показва какво трябва да се промени: Ти!

От урока по книгата „Шамати”, 04.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→