В живота на всеки човек настъпва период, когато детските илюзии отстъпват място на реалността. В живота на човечеството това се случва точно сега.

Историята на човешката цивилизация датира от хиляди години. И въпреки, че „декорите“  през това време да са  били много, сцените на действие всеки път са подобни. Раждал се човек, жевеел и както излиза, и умирал.

При много се е случвало така, удовлетворявали са се с малко, по желание или по неволя. Други са се „хващали“ за нещо и са се впускали в преследване на пари, слава, власт. Някой е завладявал сърца, друг е подчинявал умове,  някой е знаел мярката, някой е „минавал през трупове“. Някого е прелъстявала философията, на някого са му трябвали знания за света и заради тях се е отказвал от други блага.

Но във всяко поколение е имало единици – особени, странни хора, в които е сработвал друг контур, горял е друг огън. Като кост в гърлото е стоял въпросът: „ За какво живея?“

Не, те са били нормални хора, живеели са като всички, не са се отклонявали с „предписани“ наслади. Но дори и с пари, дори и във  власт, са замирали вътрешно  и са си задавали този проклет въпрос…

А може би не проклет, а радостен? Как да проверим? В какво е смисълът на живота?

Под погледите на идолите

Авраам – знатен свещеник в Древен Вавилон, син на самия придворен жрец, изведнъж се отвръща от идолите, за които е имало голямо търсене на неговата сергия и се замисля за живота, за нещо голямо.

„И започнал да размишлява ден и нощ: как колелото може да се върти без управляващ? Кой го върти? Та нали не може да се върти само? Никой не го е учил и вразумявал. И той бил хвърлен в Ур Халдейски в средата на група от идолопоклонници“. /Рамбам/

Духовните открития не се случват сами по себе си. Те са предшествани от въпроси, съмнения, страдания. Първо трябва да излезем от уютната ниша, да разбием идолите в себе си – общопризнатите „истини“ и да се впуснем в търсене, изследване по трънливия път на познанието.

В същност, това е „бунт на кораба“, въстание срещу привичния образ на мислите, срещу „правилния“ поглед върху света и дори срещу собствената си природа, която се бои от такива въпроси и се дърпа от тях.

С една дума, Авраам е встъпил в противопоставяне с цар Нимрод. Именно благодарение на това е станал Авраам.

Нимрод за вавилонците не е бил просто цар и диктатор. Той е бил „бог на земята“, олицетворение на абсолютната сила и власт. Никой не е можел да се сравни с него по могъщество и коварство. От него са се страхували, пред него са благоговеели. Да му се хвърли предизвикателство, е означавало предварително да се обречеш на гибел.

Обаче, Авраам вече е излязъл от влиянието на покварените човешки взаимовръзки с техните богчета. Той не е бил наивен, не е витаел в облаците, съвсем не е вървял към сигурна смърт. Вървял е към живот на отдаване и любов. Изучавал е свойствата на духовната координатна система.

Той е пробивал към новото и старото не е властало над него. Събирайки единомишленици, ги е отвел далеч от Вавилон, от закостенялото световъзприятие. В крайна сметка е „обърнал“ цялата история на човечеството.

Така науката кабала за първи път се е отворила за света и е демонстрирала колосалния си потенциал. Малко са тези, които могат да го оценят и реализират, но от тогава се е появила алтернативата на егоистичния път и той е престанал да бъде единствената опция по подразбиране.

Да убиеш египтянина

Огромна сила притежават единиците, замислящи се за смисъла. Мойсей, както и Авраам, е  имал в живота си „всичко“. Той е бил по-близо до Фараона, отколкото Авраам до Нимрод. Но веднъж буквално се събудил. Потърсил същността, огледал се настрани, разгледал себе си и открил, че целият му живот е подчинен на Фараона, на егоизма, на користта, на изгодата за сметка на другите. Той мислел, че властва над египтяните, а се оказало, че им служи, на тези жреци на себелюбието и егоцентризма. Оказало се, че те са около него и в него. Да, да, в самия него – подкупват го с хубав живот в клетката на егоизма.

Тогава Мойсей убил египтянина в себе си и веднага се оказал в „опозиция“, стъпил на пътя на съпротивлението. Наложило му се е да избяга при Итро и да започне всичко отначало, от нулата, за да стигне до истината. Заекващ, съмняващ се, той изобщо не е планирал да стане предводител на народа. Но разбрал, че това е повелята на времето, че въпросът не е във Фараона, а в човечеството, което е под петата на егоизма и вечно избира кървавия път.

Мойсей е въстанал против царя египетски, който шепне на човека: „Няма никой, освен мен“. Изправил се е срещу властта на егоизма, горделивостта, вечното разединение и от тази точка начертал нова линия в човешката история, пътя на цялостния народ, наречен „Исраел“.

Само така  можеш да се развиваш – в издигане над себе си, в противоборство с противниците. Те ни придават сили, заставят ни да работим, да дерзаем, да се протягаме нагоре. А всъщност, не самите те, а единният закон на Природата, нейната фундаментална диалектика, ни изпращаща тръни, за които би следвало да благодарим…

Пътят през вековете

Мойсей дал на народа мощен импулс, превел го  до ново състояние, позволяващо му да стъпи на земята на Израел. С други думи, с желание за отдаване и да се настани, обоснове, и изгради в него. Народът на Израел тръгнал нататък: строил е Храмове на любовта, падал е в ненавист и междуособици, навличал си е външни врагове – вавилонци, гърци, римляни. Цивилизациите и империите все повече са затягали пръстена, разорявали са страната, убивали са, изгонвали са от вътрешния съюз на сърцата и са извиквали ответен порив за единство. Всеки път са връщали евреите към корена, към наследството на Авраам, към планината от ненавист (Сина), под която са стояли на стан, готови да загинат, но да не се предадат.

Това наследство е заложено в еврейския народ много дълбоко – в гените, в епигенетиката, в системните параметри, на нивото BIOS. И този порив е неизкореним, защото служи като противовес на разрушителните сили на цялото човечество. От зората на човечеството той се колебае между две тенденции – към разединение и към сплотяване. Тяхната амплитуда е нараствала хилядолетия, докато светът не се е събрал най-накрая в единно глобално кълбо, раздирано от непримирими противоречия.

Народът на Израел междувременно е преживял най-дългото изгнание от единството – две хиляди години, пропити от болка и страдание. За това време евреите се разсеяли по цялата земя, по всички „територии“ на човешкия егоизъм и без сами да осъзнават, се разпръснали в общата системна мрежа, готова да ги приеме, новите алтруистични кодове.

Тъй като това, което е започнал Авраам, не трябва завинаги да остане съдба за единици. Човечеството е единен организъм и ние започваме да разбираме това.

Епохата на края на илюзиите

Ако от тук, от XXI век се огледаме към изминатия път, ще видим, че историята ни е водела към задънена улица. По-точно, към изходния конфликт на Авраам и Нимрод, в който те не могат просто да се разделят, да си тръгнат, да вървят напред по пътя си.

Навремето Нимрод е бил за прогреса, за новите технологии (особено в строителството на вавилонските кули), дори за свободата според неговото разбиране. Да, нека човекът да е стопанин на живота си, нека да строи кула до небесата, че дори те да обслужват неговите искания.

А Авраам като че ли обратно, задържал „движението към щастието“, обяснявайки, че зад него се крие разрушителен потенциал, че това не е никакво съзидание, защото на егоизма ще му бъде малко и накрая, на руините на своите „постижения“, ще остане без нищо.

Може да се строи само на твърдия фундамент на нерушимите добри взаимовръзки между нас. И тогава – това е автентичен прогрес, движение напред, любов към ближния, а не използване на другия….

Обаче, светогледът на Нимрод, разбира се, е надделял и неговите последователи, също от времето на разселващите се по целия свят, са достигнали в наши дни пределите на развитието. Днес на глобуса не е останало повече място. Човешкият егоизъм е изчерпан и за първи път започва да търпи неуспехи. Преди той с бурни изблици е разкъсвал оковите, а сега, пренаситен, се доварява в собствен сос.

Ние разбира се, градим планове за бъдещето, но това е тактика, а не стратегия. Решаваме проблемите по реда на тяхното постъпване, но твърде много отлагаме за после – за нашите деца. Не виждаме напред нещо високо, струващо големи усилия, примамващо.

Свободата се изражда в потребителство, мечтите се отегчават, светът се свива. Съвременните технологии го показват като на длан. Остава впечатлението, че планетата се е „обърнала наопаки“ и сега живеем не на нея, а в нея. Вместо хоризонт имаме запашкулваща се, затваряща се „картинка“, обозрима, ясна, динамична, но неспособна да учуди с нищо. Глобална, но не сближаваща хората истински.

След  Авраaм

До това ни е довело нашето его и никой друг. Довели са ни страданията, бедствията, деретата, минните полета, кривите пътища на безкрайните амбиции, ненаситността, раздора. През цялото това време човечеството е отхвърляло прекия вектор на Авраам към единение, надявайки се, че ще може, някак си, да мине и без него. Но колкото и да строи идилия върху слогани и лозунги, все едно, получава се, че е върху нечии кости съвсем не е идилия.

Тази експанзия на човешкото естество не е могла да продължава вечно. Още щом светът станал „кръгъл“, линейният път завършил. И станал в цял ръст въпросът на Авраам: какво задвижва сферата на нашите страсти? Какво има зад нея? Какъв е смисълът ѝ?

Подобно на Алиса, израстваме от приказката, от фантазиите и миналите си стремежи. Нимрод още ни държи в желязна хватка, изисквайки „да се върне в реалността“, но Аврам се събужда, той не е подвластен на стари догми. Всичко се връща към него, към открития от него закон за всеобщото единство, с който така и не сме се научили да работим.

Затова, в наши дни кабала става достояние на милиони хора по целия свят. Те разбират, че пътят на Авраам не са обичаи и традиции, не е обещание за задгробни блага, а именно път, по който може да се върви! Нещо повече, вече няма време за празни приказки.

Кабала е нужна тогава, когато се обострят вътрешните противоречия, а те се обострят и още как! Тя е нужна, когато изчезват обичайните ориентири и ни е нужна помощ, ръководство, за да преминем „между теснините“,  тя е нужна на тези, които вече реално, или все още подсъзнателно, се чувстват в задънена улица, и това се приема не като проклятие, а като шанс, от който е необходимо да се възползваме.

[216277]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Има само един начин да се постигне близост с Твореца – пълна и абсолютна покорност на Неговата воля.

Казал Творецът на Моше: ”Предай на своя брат Аарон, че Аз съм му оказал голяма чест. Кажи му: мястото за пребиваване на твоите синове ще бъде в най-съкровената част на Шхина, т.е.  място, където се проявява Творецът, неговото Божествено присъствие. Дори ти и твоят брат Моше няма да постигнете такива висоти.” [М. Вейсман, „Мидраш  разказва“, глава „Шмини“]

Ние говорим за състояние, което творенията не могат да постигнат до края на пълното поправяне. То се проявява след степените „Аарон“ и „Моше“.

Работата е там, че Моше е погребан на планината Нево, от другата страна на Йордан, и мястото на погребението е неизвестно и до днес. Оказва се, че той е постигнал такова ниво, което още никой не е разкрил. Но въпреки това, то е ниво на не пълното обединение, в това число и с народа на Тора, т.е. с всички останали части на общата душа.

Въпреки това, в края на всеобщото поправяне, всички нива ще бъдат разкрити и ще се изясни така наречената алегорична картина – гробницата на Моше. Принципно, няма никаква гробница, защото той сам се е изкачил на планината и е умрял там.

По-късно състоянието ”Моше” ще се прояви отново, но вече на такова ниво, когато отдолу нагоре към него започнат да се издигат всички останали души и се съединят с него, и се отправят по-нататък към пълното поправяне. Тогава, наистина, ние ще се издигнем на ниво, за което е казано, че ”дори ти и твоят брат Моше не ще постигнете такива висоти”.

Тора разказва за онази подготовка, която нашето егоистично желание преминава до встъпването си в така наречената земя на Израел, т.е. до пълното усвояване на нашия егоизъм на отдаване и любов.

В нея се разказва само за периода, когато излизаме от Египет и достигаме границите на земята на Израел, изминавайки 40 духовни степени – 40 години страдания из пустинята (повдигане на Малхут в Бина). След спускането на Бина в Малхут, когато започваме постепенно да усвояваме Малхут, да я издигаме в Бина и по такъв начин да се издигаме от Бина към Кетер.

След като цялата маса бъде поправена с постепенен подем, възниква така нареченото действие ”рав паалим у–мекабциел” – особена сила, обединяваща всички поправени части на общата душа („мекабциел“ – съединяване, свиващо всичко в една единна сила).

Това е допълнително поправяне. Когато то се случи, тогава ще възникне подем до нивото на короната (Кетер) и истински ще се прояви стъпалото Моше, но не в онзи вид, в който е описано тук, а на следващото стъпало, когато всички стъпала се слеят заедно и се изкачат на нивото на короната.

След това ще бъде открита ”могилата” на Моше, т.е. състоянието, когато постигнем нивото на ”Моше” и започнем заедно с него да се издигаме по-нататък към пълно поправяне.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137111]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Аарон бил абсолютно безгрешен, с изключение на случая със златния телец. Това прегрешение лежало на душата му като тежък товар. Той се опасявал, че Творецът ще отхвърли неговото служене. Мойсей му рекъл: ”Не трябва да се страхуваш! Всемогъщият ти е простил!” Едва тогава Аарон възлязъл на жертвеника. (М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Аарон се счита недостоен да служи, защото усеща в себе си миналия разрив, миналата криза, миналото разбиване от прегрешението със златния телец.

Затова трябва да премине през точката на раздвоение, за да се повдигне отново нагоре. Само тогава ще е готов за поправяне на прегрешенията, извършени по времето на преклонението пред златния телец.

Сега той ще започне да усеща, че прегрешението със златния телец е било специално подготвено, за да се поправи. Тоест, този проблем е трябвало да се реши именно по този начин, иначе не би бил разкрит. А сега може да се разкрие и да се поправи.

Това се случва, когато Аарон се свързва с Моше и те работят заедно, достигайки състоянието, когато върху тях слиза Висшата светлина, облечена в свойството отдаване. По този начин, в своето сближаване един с друг те придобиват свойството отдаване.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013

[136398]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

”Големият коментар” – тази книга е написана преди около 3600 години. По-късно многократно е добавяно към нея, но началото ѝ съвпада с излизането на Авраам от Вавилон и последвалото го разрушаване на Вавилонското царство. ”Големият коментар” е летопис, съпровождащ историята на народа през целия период, чак до египетското изгнание.

В него е казано, че когато жертвените животни били готови, дошъл редът на Аарон да започне да служи. Но той стоял и не помръдвал. ”Влизай Ааронe! – извикал Мойсей. – Защо се бавиш? Ти си избран за първосвещеник. Събери смелост и започвай да служиш!” Но Аарон продължавал да стои в нерешителност, защото всеки път, когато гледал към жертвеника,  той приемал очертанията на бик.

Въпрос: Как човек усеща в себе си, че жертвеникът приема очертанията на бик?

Отговор: В мен тези думи не предизвикват никаква  асоциация с бикове.

Първо, всичко казано се отнася до един човек. Но тъй като ни е трудно да си представим, че описаните действия стават в един човек, тогава да си представим много хора, които съпреживяват и усещат всичко като един човек – доколкото техните чувства са взаимни, а усещанията силни.

Те, като един човек, започват да се повдигат, разделяйки се на народ (Израел), левити, обслужващи народа, и коени – висшият слой служители в човека. Всъщност в човека, т.е. в общия образ на Адам, в общия парцуф има три нива: НЕХИ, ХАБАД, ХАГАТ.

Принципно, през цялото време ние събираме образа на целия Човек – Адам. Така те започват да усещат, повдигат ли се до нивото на Аарон, за да влязат в контакт с Твореца. Тяхната задача е да постигнат сливане помежду си, защото само в съединението си те се повдигат последователно от ниво народ на ниво левити, след това на ниво коени, от стъпалото коени на стъпалото Аарон, и след това достигат нивото Мойсей.

Така те решават проблема с обединение, и в тяхното общо единство, което се нарича Мишкан, се проявява Шохен. Шохен (от думата спускащ се, проявяващ се) е Творецът, който се усеща в човека като спускащ се в това място и запълващ го, както мъглата запълва долината.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136363]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Всичко в света се състои от две свойства: получаване и отдаване – да допуснем, вода и огън, плюс и минус, Северен и Южен полюс. Двете полюсни състояния се явяват като две свойства на природата и те въздействат на материята. Освен тях няма нищо друго.

Материята – това е желанието да се насладиш, да получиш, да се напълниш. Тя се явява като естествена природна материя. Като пример, всеки атом желае да запази своята форма: големият атом – голямата форма в зависимост от относителното тегло, мястото в периодичната таблица, количеството частици в ядрото и т. н.

Доколкото всичко се състои от минус и плюс, то тези плюс и минус винаги трябва да са разделени помежду си от някакъв адаптер, например, мотор, към който те да се включат, след което той започва да работи. При това товарът трябва да е полезен. Ако товарът е вреден, както при атомната бомба, тогава произтича сблъсък и взаимно унищожаване, грубо казано, дава на късо. В този случай при срещата на две противоположни свойства се освобождава огромно количество енергия, защото тя  се изразходва не за взаимност, а навън.

Всяко ниво на сила, всяко свойство в човек си има свое ниво на подобие, т.е. съпротивление, което трябва да стои между плюса и минуса. Ако плюсът и минусът са малки – съпротивлението може да бъде малко, ако плюсът и минусът са големи – съпротивлението трябва да бъде голямо, иначе ще стане ”късо съединение”.

Затова в човек, всички желания да получава са градуирани спрямо свойството отдаване: 0, 1, 2, 3, 4: 5 нива на желанието. Съответно на тях има 5 нива на напрежение, 5 нива на Висшата светлина (отдаване) и между тях – съпротивление.

В Тора е посочено, как те се градуират. Ако аз се намирам в такова състояние, когато съм срещу Твореца, т.е. свойството  получаване се намира срещу свойството отдаване, то свойството ”Моисей” в мен може да бъде на кратко ниво с Твореца, на къс крак, което означава, редом стоящ, на практика, лице с лице.

Все повече овеществените, материални, дебели, груби нива, трябва да се отделят настрана. Затова се казва, че Моисей стои най-близко до Твореца, а след него Аарон, левитите, мъжете, жените, старците, децата. А по-нататък всякакви стада и прочее. Тоест те стоят, като пирамида или кръгове, около планината Синай – около точката на докосване с висшето свойство.

Защо е казано ”около планината”, а не по правата линия? Защото те все още не са придобили екран, те все още нямат линия, а за сега всичко е в кръгове.

От ТВ програма  ”Тайната на вечната Книга”, 04.03.2013 

[111019]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Книга „Изход“, глава „Итро“, п.18: И БИЛО НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН: СЕДНА МОЙСЕЙ ДА СЪДИ НАРОДА, И СТОЕШЕ НАРОДЪТ ОКОЛО МОЙСЕЙ ОТ СУТРИН ДО ЗДРАЧ, И ВИДЯ ВСИЧКО ТОВА ТЪСТА НА МОЙСЕЙ, ВИДЯ КАКВО ПРАВИ ТОЙ С НАРОДА, И КАЗАЛ: ”КАКВО ПРАВИШ ТИ С НАРОДА? ЗАЩО СЕДИШ САМ, А ЦЕЛИЯТ НАРОД СТОИ ПРЕД ТЕБ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР?”  – т.е. не е възможно в такава форма да се направи каквото и да е и да напредваш, ако това е огромна маса от хора, която не е организирана, съгласно духовното устройство.

И ОТВЪРНА МОЙСЕЙ НА ТЪСТА СИ: ”ЗАЩОТО ИДВА ПРИ МЕН НАРОДЪТ ДА МОЛИ ВСЕСИЛНИЯ, КОГАТО ИМАТ НЯКАКВА РАБОТА, ИДВАТ ТЕ ПРИ МЕН, И АЗ СЪДЯ МЕЖДУ ЕДИН ЧОВЕК И ДРУГ, И ОБЯВЯВАМ ЗАКОНА НА ВСЕСИЛНИЯ И НЕГОВИТЕ УКАЗАНИЯ”. Мойсей е точката в сърцето, която определя в човека неговия път, изследва, учи се как трябва да съди и да проверява, къде се намира той спрямо желанието си за наслаждаване. Такъв съд прави Мойсей относно народа – точката в сърцето относно своето желание за наслаждаение.

И КАЗАЛ ТЪСТЪТ НА МОШЕ: ”ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ, НЕ Е ХУБАВО! ИЗНЕМОГВАШ И ТИ, И ТОЗИ НАРОД, КОЙТО Е С ТЕБ, ТЪЙ КАТО ТАЗИ РАБОТА Е МНОГО ТЕЖКА ЗА ТЕБ, И НЯМА ДА МОЖЕШ САМ ДА СЕ СПРАВЯШ С НЕЯ. Не е възможно в такава форма да се извършват изяснения в духовната работа: да се съди народа съгласно законите на Твореца.

А СЕГА МЕ ПОСЛУШАЙ, АЗ ЩЕ ТЕ ПОСЪВЕТВАМ, И ВСЕСИЛНИЯТ ЩЕ БЪДЕ С ТЕБ: БЪДИ ПОСРЕДНИК НА НАРОДА С ВСЕСИЛНИЯ, И ПРЕДСТАВЯЙ ДЕЛАТА НА ВСЕСИЛНИЯ, А НА ТЯХ ИМ СЪОБЩАВАЙ ЗАКОНИТЕ И УКАЗАНИЯТА, И ИМ ПОСОЧВАЙ ПЪТЯ, ПО КОЙТО ТРЯБВА ДА ВЪРВЯТ, И РАБОТАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ИЗВЪРШВАТ. Тоест Итро учи Мойсей как трябва всичко да се организира.

ИЗБЕРИ ОТГОВОРНИ ХОРА ИЗМЕЖДУ НАРОДА, СТРАХУВАЩИ СЕ ОТ ВСЕСИЛНИЯ, ХОРА ПРАВЕДНИ, НЕТЪРПЯЩИ КОРЕСТ, И ГИ ПОСТАВИ НАД НАРОДА, КАТО ГЛАВА НА ХИЛЯДНИЦИТЕ, КАТО ГЛАВА НА СТОТИЦИТЕ, КАТО ГЛАВА НА ПЕТДЕСЕТТЕ И ГЛАВА НА ДЕСЕТТЕ: И НЕКА ТЕ СЪДЯТ НАРОДА ПО ВСЯКО ВРЕМЕ.

И НЕКА: ВСЯКО ВАЖНО ДЕЛО ДА ТИ БЪДЕ ПРЕСТАВЯНО ОТ ТЯХ, А ВСЯКО ПО-МАЛКО ДЕЛО ЩЕ ОТСЪЖДАТ САМИТЕ ТЕ, И НА ТЕБ ЩЕ ТИ БЪДЕ ЛЕКО И ТЕ ЩЕ ПОЕМАТ ТОВА БРЕМЕ ОТ ТЕБ, АКО НАПРАВИШ ТАКА, И ВСЕСИЛНИЯТ ТИ ПОВЕЛИ, ЩЕ МОЖЕШ ДА УСТОИШ, И ЦЕЛИЯТ НАРОД ЩЕ ПРЕБЪДЕ НА СВОЕТО МЯСТО В СВЕТА”. И ПОСЛУША МОЙСЕЙ ТЪСТА СИ, И НАПРАВИЛ ВСИЧКО, КОЕТО ТОЙ ГО ПОСЪВЕТВАЛ: И ИЗБРА СПОСОБНИ ХОРА ОТ ЦЕЛИЯ ИЗРАЕЛ, И ГИ ПОСТАВИ ЗА ГЛАВИ НАД НАРОДА: ГЛАВИ НАД ХИЛЯДИТЕ, НАД СТОТЕ, НАД ПЕТДЕСЕТТЕ И ГЛАВИ НАД ДЕСЕТТЕ, ЗА ДА СЪДЯТ НАРОДА ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ТРУДНИТЕ ДЕЛА ДОНАСЯХА НА МОЙСЕЙ, А ВСЯКО МАЛКО СЪДЕХА САМИ. И ИЗПРАТИ МОЙСЕЙ ТЪСТА СИ, И ЗАМИНА ТОЙ ЗА СВОЯТА СТРАНА.

Разбираемо е, че сме още далече от това, което е описано и все още ни предстои много работа. Но ние вече направихме разделянето на десетици, за да си изясним в какви състояния се намираме и колко успешно напредваме. Тъй като цялото напредване на Исраел става за сметка на по-голямо съединение, дотогава, докато не разкрием Твореца, което се нарича стъпване на земята на Исраел, желания, насочени към Твореца.

Затова се разделихме на десятки и се опитваме да изпълним тази работа. А след това ще дойдат следващите етапи.

От урок на тема ”Работа в десятки”, 23.05.2013

[108197]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1987/88, статия 13, ”Предводителят – лицето на народа”: Цялата тежест в служенето на Твореца е предизвикана само от недостатъка на вяра. Когато човек приема съвършената вяра, той се стреми да анулира себе си пред Твореца, както свещ пред факел. И тогава, от само себе си, всички негови мисли и желания следват това, към което го задължава силата на вярата.

Тази сила на вярата може да се получи само на фона на обременяване на сърцето и всички тези проблеми, през които за своето време е преминал Мойсей. Тъй като той се е възпитавал в дома на Фараона, получавайки всички блага от приемния чичо и приемната майка. Казано иначе, посредством своя егоизъм човек преминава особен етап на развитие. Този егоизъм е огромен и затова народът на Израел се нарича ”коравосърдечен”, ”инат” – заради Фараона, който царства в него. Въпреки това, така ”възпитава” човека в своята територия, но той иска да продължи по своя път – и тогава в него може да израсне свойството Мойсей.

И така, трябва да бъдеш голям егоист, затворен в своето собствено его. Неслучайно е казано, че колкото и високо да се издигне човек, злото начало се възвишава над него. Повече от това, и в ”дома на Фараона”, и в ”дома на Итро” тези свойства, развивани от човека, са необходими за неговия духовен напредък. По-далечното свойство Бина идва само по пътя на тежка вътрешна борба между разкриващата се искра, точката в сърцето и голямото егоистично желание за наслаждение, което не е готово и неспособно да чуе каквото и да е – до такава степен е жестокосърдечно…

От урок по статия на Рабаш, 03.04.2013

[104199]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние не сме способни да надвием нашите желания. Способни сме единствено да заменим едно желание с друго, по-добро. В крайна сметка човек представлява желание и не е в състояние да тръгне срещу себе си.

Единственият начин да се надвие едно желание е чрез използване на външна сила – силата на Светлината. Светлината ще започне да води войната, която човек води. Затова Твореца каза на Мойсей: „Нека да отидем при Фараона! Аз ще го преборя, за да демонстрирам Моята силата и мощ върху него. Аз ще ти покажа всичко това!” Затова Твореца каза, „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне, защото Светлината която е скрита в нея връща човек към първоизточника.”

Затова, човек нетрябва да се бори срещу себе си, а да направи опит да привлече Светлината с помощта на Кабала. Необходимо е само да вижда собственото си зло от далеч и да има желание да се слее с него. Тези действия напомнят на историята на Мойсей, който израснал в къщата на Фараона, но след това я напуснал.

Получи ли сме точката в сърцето, наречена Мойсей. Сега трябва да привлечем Светлината, Твореца, за да се изправи срещу това зло – Фараона.

Съществуват три компонента, съответстващи на текущото състояние:

1. Човешкото зло, неговият егоизъм, който е скрит вътре в него. Това е човешката природата наречена Фараон.

2. Ново съзнание, което започва да се формира в човек, точката в сърцето, Мойсей. Това е осъзнаването, че човек трябва да поправи злото си начало, в противен случай не би достигнал духовното.

3. Източникът на Светлина, Твореца. Това е книга която описва по какъв начин се поправя егоизмът под влияние на Светлината. Книгата е средството, позволяващо на човек да привлече Светлината, за да поправи егоизмът си, да го промени и трансформира в добро.

Злото начало се намира вътре в човек – Фараонът. Силата на Светлината, която човек привлича по време на уроците е силата на Твореца. Човекът, Мойсей, заема средната линия, в която непрекъсната води тази война. И както е написано, „Човекът трябва непрекъснато да поставя доброто начало срещу злото начало.”

Точката в сърцето (Мойсей) израства в къщата на Фараона. Мойсей сяда в скута на Фараона играейки си с брадата му и неговата корона. Мойсей беше като осиновен внук на Фараона и осиновен син на дъщерята на Фараона, Батя. С други думи, той беше принц.

Но веднага след като човек се отделил от злото начало, той започнал да чувства, че те са противоположни и се мразят един с друг. Фараонът повече не разговарял с човек, като към свой близък приятел. Той разговарял сякаш с някакъв странник или враг.

По този начин човек се отделя от егоистичната си природа, отвратен от нея и мразейки я. Неговата единствена надежда е Светлината да дойде по време на изучаване на Кабала и да промени неговата природа.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Какво е ционизъм и има ли той някакво отношение към Кабала и Бней Барух?

Отговор: Кабала е методика за разкриване на Твореца пред човека в този свят. (Баал Сулам, статия „Същност на науката Кабала”) Ционизмът е обществено движение за завръщане в Цион (Израел). Кабалистичното определение – земята Израел се нарича също така „Цион” – от думата „еция” – изход на иврит. Всеки, който излезе от рамките на нашия егоистичен свят във висшия алтруистичен свят, излиза в „Цион”. „Ми Цион тице Тора“ (от Цион ще излезе Тора) – след като излезе от егоистичното състояние, човекът идва при светлината.

Въпрос: В последните два урока вие споменахте „Великите откачени” – кои са тези?

Отговор: „Великите откачени” (Ерев рав) – това са противниците на Кабала, които пречат на хората да излязат от духовното изгнание към разкриването на Твореца. Даже след като хората се устремяват към отдаване и любов, „Ерев рав” по всякакъв начин им пречат да се придвижват напред. Те са пречили на Мойсей да изведе народа от Египет от духовното изгнание към разкриването на Твореца. Те също са му пречели по всякакъв начин през времето на 40 годишния преход през пустинята. Така и днес те разпространяват всевъзможни слухове, но вече не срещу самата Кабала, защото това е невъзможно, а срещу тези, които я разпространяват и по-специално за нашата организация. Казано е, че те „Ирей Ашем овдей Паро” се боят от Твореца, но искат да останат в своя егоизъм.

Виленския Гаон (Агра. Светлината на Зоар. 3, 28 „Адам ве Ишто“): В бъдеще Мойсей ще ни разкрие всичко не както днес това е скрито в Тора във вид на разкази, предназначени за Ерев рав, които не изучават вътрешния смисъл.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Епичната история на преселението (изходът) от Египет е много повече от крайъгълен камък на еврейския календар. Според кабала, той описва освобождението от егоизма, което предстои да изпита цялото човечество.

Всички светове (този свят включително) се посочва, че съществуват в нас – самите. Те се намират абсолютно никъде, извън нас. С други думи, не е от значение кой си мислим че се намира вътре в световете, от значение са световете, които са вътре в нас. Извън нас е само Създателят, „Възвишената светлина“, природата.

Хората в нашия свят са убедени, че те са в някакъв вид съществуване, реалност, че светът е бил създаден преди да „влезе“ човекът вътре в него. Но това е илюзия. Няма нищо извън нас, освен светлината на Създателя. Светлината именно се възприема от нашите сетива по такива начини, ние я чувстваме като твърди предмети, течности или газ, като растителност или като животински организми. Всичко, което ние можем да си представим и можем да видим, чуем, усетим около нас е изградено в нашите собствени сетива, които ни карат да чувстваме че всичко съществува извън нас. Но истината е, че няма нищо „отвън“, единствено – Създателят. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→