Въпрос: Защо дори когато разбираме причината за нещастията, те не спират?

Отговор: Това означава, че още няма разбиране! Разбирането, е постигане на причината и източника, от който идват тези удари – от моя егоизъм. Защо идват те – защото съм противоположен на Твореца!

И какво трябва да направя – да поискам обкръжаваща светлина, за да мога с нейна помощ да придобия свойството отдаване и да постигна връзка с Твореца, което се явява и изначалната цел.

Тоест необходимо е да премина през няколко етапа. Десет сфирот на пряката светлина извикват в нас десет сфирот на отразената светлина, които започвайки от първата сфира Малхут се усещат като болка.

Когато към мен отгоре идва светлината и се удря в Малхут след първите 9 сфирот, аз чувствам убождане, удар, зло. И след това трябва да обърна това зло в правилната реакция, в 9 сфирот на отразената светлина.

Тоест, трябва да разбера, че това зло е дошло при мен не от Твореца, а от моето егоистично желание, противоположно на Него. Но защо оз съм Му противоположен, нима Той не ме е създал такъв?

Трябва да разбера защо Той ме е създал така и какво трябва да направя с това – да се издигна над своя егоизъм, да се съединя с другите, да достигна формата на Бина, тоест да се издигна от Малхут в Бина.

Но защо? За да придобия свойството отдаване в пълна степен, за да се включи Малхут в Бина и да изчезне сякаш там, а свойството отдаване да ми повлияе и напълни, за да се намирам изцяло в него.

Но това все още не е всичко! После е необходимо да се издигна още по-високо, от Бина в Кетер, за да постигна получаване заради отдаване, докато напълно не се слея с Твореца.

В това се състои целта! И именно затова сега аз получавам първия удар в Малхут, който усещам като болка, за да мога да достигна Кетер.

Целият този процес трябва да премине в мен като потенциал, по мое собствено решение, в Малхут на пряката светлина, тоест в Кетер на отразената светлина, в началната реакция на творението в посока към Твореца.

Всичко това трябва да си изясня, да го осъзная и да реша, за да се появи после в мен молбата: „Дай ми сила да помоля!” Нали даже това аз нямам…

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е връзка между нас, в която вие ни казахте да търсим всички тези свойства, за които четем в книгата Зоар? Това е връзка между нещо и нещо?

Отговор: Това е връзка между всички частици на мирозданието: неживи, растителни, животински, човешки, материални и духовни – които и да е.

Но трябва да бъде обща, пълна и съвършенна във всичко връзка – между всички части и в пълна сила, на цели 100%. Тогава това ще назове Малхут на безкрайния свят – съсъд за светлината.

.Това е материален съсъд, духовен – всичко, което го има, трябва да се съедини заедно без никакво различие помежду си.

.Всички желания, всички явления, всичко за което само мога да помисля и да си представя, да почувствам и да разбера е длъжно да се слее в единна хармония, изпълвайки се едно друго.

.И всичко това ми се струва сега несъвършенно, разединено, далечно, противоположно и противоборстващо едно на друго във всевъзможни форми, защото аз гледам на това с неправилен поглед и виждам такава изкривена картина.

Даже в материалния свят, квантовите физици днес откриват, че наблюдавайки каквото и да е явление, аз със своя поглед на наблюдател, влия на случващото се.

.И това е действително така, това не са техни фантазии – те разкриха обективен закон. Вярна е само част от него, че всичко се постига чрез свързване.

Втората част на този закон е в това, че всичко разкриващо се, аз усещам в себе си, а не извъм мен, както ми се струва.

Наблюдателя – това съм аз и всичко се случва вътре в мен, затова със своето виждане – отношение аз променям случващото се (в мен, в моите променящи се свойства)

.Гледайки на света, аз го съдя с мярката на собствените си недостатъци, защото в тях наблюдавам него и влияя на резултатите, изменяйки себе си.

Целият свят е царство на Твореца и зависи само от моят поглед върху Него.Аз гледам с добър поглед – всичко е добро, със зъл поглед – всичко лошо! Само погледа си върху мен трябва да поправя.

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ако четейки Зоар и срещайки имена като Яаков, Исав, Авраам, Ной, ние ще приемаме всички свои предишни представи за Тора, като някакъв исторически разказ и ще се объркаме тотално. Изобщо няма да разберем, за какво ни разказва Зоар.

Необходимо е да влезем в едно като че ли празно космическо пространство – няма земно кълбо и нищо, което някога на него се е случвало, всичко това така ни се е струвало.

Времето, движението и пространството са само илюзия, съществуваща във нашето въображение.

Мислим си, че нещо е съществувало преди хиляди години и сега правим разкопки и дори намираме някакви кости като доказателство, но всичко това съществува само в моето възприятие и усещане и това аз наричам реалност.

А аз искам да достигна до правилното разбиране, до желанието, в което съществува решимот (информационните гени) и именно него изследвам, а не археологическите разкопки.

Искам да видя целия този свят намиращ се вътре в моето желание, само там в действителност съществува той! Нужно ми е да премина към възприемане на истинската действителност, вместо въображаемата.

Искам да видя обкръжаващите ме хора като различни форми, образи вътре в моето желание, а не като привиждащите ми се физически тела.

Искам да видя, че вътре в моето желание се вмества цялата реалност, включително дори Твореца. Тогава то се нарича Малхут в Света на Безкрайността.

Длъжен съм да съединя всичко заедно – всичко се намира вътре в едно желание.

Там виждам различни образи, действия, движения във времето и пространството: материални и духовни, защото в мен действа светлината, Творецът и така постепенно, стъпка по стъпка ме води към истинското, правилно разбиране на Неговите действия.

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Не бяха случайни събития в историята: Макавейската война и празника Ханука. Пурим,

Този разказ е за това, как човек сътворява душата си и разпалва в нея светлина, символизираща онази свещена водна лилия с масло, която намираме вътре в себе си, в средата на общото разрушение.

В нас има такава част, която можем да разпалим стига само да я открием.

А когато тя се разгори и достигнем определено поправяне на своя егоизъм, ще получим възможност да приготвим свещено масло, т.е. сами да поправим Малхут.

Святото, свещено масло е желание за отдаване и любов, без каквато и да било изгода за себе си.

Маслото е желанието. Обикновеното масло са егоистичните желания. Святото масло е желание с намерение за отдаване.

Искрата, която получаваме за начало на своята вътрешна работа, това е същата, свята малка свещичка, която на всеки е нужно да открие в себе си.

Когато успеем да запалим тази искра, ще пристъпим към поправянето на своето основно егоистично желание и ще започнем да приготвяме от него маслото за светилника.

“Ханука”(от думата “хану-ко” – “установихме се тук”) е просто кратка почивка по средата на пътя между вътрешните състояния, които се наричат Йом Кипур (Рош Ашана, начало на пътя) и Пурим (окончателното поправяне).

При Ханука поправяме само отдаващите келим, запалвайки свещта над желанието да се насладим.

Когато пристъпваме към празника Пурим, то използваме само това желание.

Затова символ на празника Пурим вече не е свещта, горяща над маслото-желание, а виното, светлината напълваща желанието.

За да запалим свещта, трябва да съединим Малхут и Бина, получаващите и отдаващите желания, за да се разгори тя в Бина.

Това означава и празника Ханука, когато издигаме Малхут в Бина и тя се включва вътре в Бина, добавяйки към нея силата на своето желание.

Тогава там, в Бина, във фитила издигащ се от маслото, се разгорява светлината.

А фитилът – това е Зеир Анпин, който се нарича “средната линия” и съединява маслото, Малхут, със светлината, Бина.

Всичко това за сега се случва над нашето желание, това е поправяне в качеството отдаване, което получаваме над егоистичните свойства. (Тшува ми Ира, отдаване заради отвадането).

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Всичко, за което разказва книгата Зоар произтича в мен. Всичките нейни персонажи са различни нюанси на отношението ми към Висшата сила – Твореца, към околните, към себе си – докато не започна да съединявам всичко това заедно в едно цяло, единствено съществуващо.

Четейки книгата Зоар, аз трябва всеки път да си представям себе си, свойствата си. Само за тях ми разказва книгата Зоар. Говори ли се за животно – аз съм, за дърво – аз съм, за младенец – аз съм, за хълм – аз съм, за прислужница – аз съм, за госпожа – аз съм. Всичко това съм аз, но не като обекти, а като свойства.

Моите качества в желанието (малхут) се делят на прислужница, помагаща ми, и госпожа, управляваща ме.

Госпожата е моето изправено състояние. А моята все още неизправена част, която може да участва в своето изправяне, се нарича прислужница.

Аз разделям себе си на две – на госпожа и на прислужница спрямо Стопанина, мъжа, Твореца. Така се чувства душата ми в своето отношение към Твореца. Нали всички ние сме Негови жени (получаващи от Него), части на Малхут.

Ако аз се устремя да изправя свойства си, то те се определят като „Предана на госпожата прислужница“. Което означава, че аз съм готов в тези все още егоистични свойства да постигна отдаване – преданост на душата към своя мъж, Твореца.

Ако моите свойства желаят да работят за себе си, това се нарича „нечиста прислужница, която не е предана на госпожата“.

Целта е: от всички непоправени свойства на прислужницата да постигнем поправени такива на госпожата. Човек достига до положението „Госпожа“ – любима и равна на своя любещ.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

За да влезем в духовното, необходимо е да направим „съкращение” (цимцум) на егоистичните си желания.

Малхут (свойството получаване) цялата трябва да се включи в Бина (свойството отдаване) и да се подчини на нейната власт.

И тук няма каквито и да е прегради или завеси, които отделят разрешеното от забранененото.

В духовното няма насилие! В духовното няма стени с надписи: „Вход забранен!”.. Когато ти желаеш, а някой отстрани ти забранява..

Ние не можем да подтиснем (задавим) някое свое желание и да не му позволим да желае (иска). Нужно е вътрешно поправяне в самата сърцевина на желанието.

Самото желание да оставим да си желае и едновременно с това с него възниква важността да не бъде използвано егоистично, а обратно, да се осъзнае възможността за висшето му приложение – като отдаване, в полза на другите.

Макар то и да е създадено като желание за напълване, но е получило такова поправяне, че не го напълва, защото освен природното желание да погълне в себе си, то усеща важността да отдава.

Гледали ли сте в Цирка дресирани лъвове? Защо изведнъж, вместо да изяде дресьора, лъвът послушно отваря уста и позволява на човек да си пъхне там ръката или главата?

Какво, да не би да не му се иска да я отхапе? Иска му се! Но той възприема този човек като много важен, та нали той го храни. Затова и сдържа природното си желание.

Така в нас се съхранява желанието да се насладим, само че то започва да усеща важността на свойството отдаване. То иска свойството отдаване да властва над него.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Обръщам внимание на това, че вие не отговаряте конкретно на въпросите, а се базирате върху статии на Рав Ашлаг. Дори Рав Ашлаг да се явява автор на различни коментарии, това не означава, че във всичко е прав. Човек трябва да има свой поглед върху нещата, за да разбере, кое е правилно и кое не е. Голяма грешка е да следваш някого сляпо .

Отговор: Аз станах кабалист, т.е. усещам и разбирам висшия свят, благодарение на своя Учител. Дори разбирам, колко по-високо е той от мене. Погледнете, как децата копират възрастните като образец на подражание – по-такъв начин те растат. Това е закон на природата. Ако се намирате с вашите свойства, чувства и разум на по низше стъпало, вие именно от тях се ръководите и не можете да оправдаете висшата степен, тъй като само сляпо я следвате. (Ако младостта знаеше и ако старостта можеше).
Висшата степен по-стълбата на световете винаги е абсолютно права относно по-низшата степен. Дори по-низшия да не разбира това. Дори по-низшия явно да вижда, че висшия греши, а той е прав – нека да знае, че това му се вижда така от неговата степен на развитие и минавайки на по-горна степен разбира, че грешката все пак е негова! И само с такова отношение към по-висшия, ще го приеме като безпорен авторитет, с вяра към висшето знание, може да се издигне до него и само тогава да разбере, колко е бил той прав, защото всяка степен на израстване, по-своите свойства, по закона на отрицанието е обратна на висшата (малхут на висшата става кетер на низшата).

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Вместо предисловие

Доскоро беше прието да се възхищаваме на пионерите – на изкачилите се на Еверест, на покорилите Северния и Южния полюс, на летелите в Космоса, на стъпилите на Луната. Тези, които са вървели по стъпките им, са били съпътствани от средствата за масова информация. Героични постъпки – „серийно производство“-  стават рутина.

В наше време цялата повърхност на Земята вече е изследвана и описана, загадките са разгадани, а чудесата са станали предмет на строга експериментална проверка –  доказала, че те не съществуват. Малко са хората, които днес възнамеряват да повторят подвизите на Амундсен, Гагарин и Армстронг, а и въобще има ли смисъл те да се повтарят?

Скука, приятели! А представете си, че съществува едно ненадминато постижение, което всеки един от нас може да реализира в течение на отредения му кратък живот. Това постижение е чудото на откриването на един нов свят, безкраен по възможности за развитие, за постигане на съвършенство и за проникване в нови, непознати до сега състояния. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - Няма коментари→