Въпрос: Аз съм реален и практичен човек, невярващ в нищо и в никаква висша сила. Искам само да знам как да придобия власт над късмета…

Отговор: Можеш да властваш над късмета, ако промениш себе си по подобие на силата на късмета.

Въпрос: А ако съм атеист, ще мога ли да властвам над късмета, съгласно вашата методика?

Отговор: Това няма никакво отношение към вярата. Това е техника. Именно практичните, прагматичните хора, които искат да преуспеят в живота, по- бързо постигат резултати в нея.

Въпрос: Как мога да властвам над късмета?

Отговор: Силата, която те тласка напред по живота, е неизменна. Трябва да се промениш по подобие на нея. Така детето, което не иска да ходи на училище трябва да промени възгледите си, насоката си.

То трябва да види, че ако всеки път променя себе си, за да съответства на класа, а не иска класът да се промени съгласно неговите свойства – ако то седи спокойно и се учи, ако прави домашните си работи, в крайна сметка може да постигне прекрасни цели.

Въпрос: Както разбирам целта на това училище на живота е да ме научи да обичам?

Отговор: Правилно, освен това, няма нищо друго. Казано е: „Възлюби ближния както себе си – е главно правило в Тора“.

Но какво получаваш при това? Постигайки свойството любов, ти се съединяваш с висшата сила, т.е. достигаш същото това състояние, в което пребивава тази сила – вечност и съвършенство, без каквито и да е ограничения.

Въпрос: Коя е висшата сила във вашия пример с училището? Директора?

Отговор: Представи си, че има някой, който е над директора на училището – вечен и съвършен. И Той иска, ти за сметка на вътрешната си промяна, на вътрешната си трансформация да достигнеш до същото това състояние, както и Той – да станеш вечен и съвършен. Кога? – Днес и сега! Тъй като времето не съществува, всичко зависи от твоите усилия, от твоята настойчивост.

Въпрос: Що за Висша сила е това?

Отговор: Висшата сила – това е всеобхватната, единствената сила на природата, извън която няма нищо друго. И всички ние се намираме в нея. Ние съществуваме само защото тази сила е сила на отдаването и любовта и трябва да достигнем до същото това състояние, в което се намира тя.

И ние ще го достигнем, тъй като от тази сила сме получили Тора, така наречената „светлина, възвръщаща към източника“ – методика на кабала, с помощта на която можем с лекота да променим себе си, да се уподобим на силата на отдаването.

Този, който иска да придобие власт над късмета, трябва да дойде в науката кабала и тогава ще узнае как да направи така, че късметът да го съпътства през цялото време.

От 495 беседа за новия живот, 08.01.2015

[154336]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Счита се, че с колкото повече хора контактува човек, толкова по-голяма е опасността той да се зарази с нещо и да се разболее. Но изследванията показват, че човек, който живее изолиран от другите, има многократно по-големи шансове да умре от болести. Защо се получава такова противоречие?

Отговор: Имало е периоди в историята на човечеството, когато в Европа са свирепствали страшни епидемии. Поради компактната пренаселеност в градовете, те са довеждали до истинска катастрофа, вземайки милиони жертви. Ако човек е живеел в някакво далечно село, той е имал много повече шансове да се спаси от епидемиите.

Но днес човечеството вече е преминало  периода на големите епидемии. Последните изследвания показват, че в наше време усещането на връзка и щастие притежава такава сила, способна да победи всички проблеми и болести, защото живеем в друга епоха.

Четох за едно изследване, проведено в някакъв университет с трима подрастващи, болни от рак в крайно тежка форма. Попитали ги какво биха си пожелали в живота си и им обещали да им  изпълнят всяко желание. Едното момче поискало да полети на самолет в кабината на пилота, а момичето поискало да бъде кралица. Всички тези желания били изпълнени.

За момичето организирали в университета царски прием. Студентите се наредили в старинно облекло и й оказвали царски почести. След това било установено, че състоянието на болните се е подобрило с 80%.

Разбира се, че е невъзможно всички болести да се лекуват само по този начин. Има болести на различно ниво: неживо, растително, животинско, човешко – в зависимост от засегнатите системи на организма. Но именно ракът много силно се поддава на такова въздействие, отстъпвайки пред усещането за щастие. То може да излекува и най-безнадеждните състояния.

Лекарите съветват в такива случаи да се прави това, което се харесва на човека: да пътешества, да пие вино, да се наслаждава на живота. И най-изцеляващото е поддръжката на обкръжението, любовта, помощта, защитата. Проблемът е в това, че нерядко хората постъпват обратно и започват да съжаляват болния, да плачат вместо него. По този начин те незабавно го погребват.

Колкото по-нататък продължим да се развиваме и да придобиваме връзка с тази сила, която удържа  целия ни живот, цялата вселена, всички нива на нашето съществуване, толкова по-добре ще се научим да  лекуваме всички проблеми с помощта на усещането на щастие. И ще разберем, че щастието се постига само вътре в съединението.

Тоест, преди всичко ние се нуждаем от единство. Съединявайки се, ние разкриваме връзка между нас, в която чувстваме силата, която ни обединява и ни дава усещането за щастие, и с това усещане за щастие ще излекуваме всички проблеми.

От 242-а беседа за новия живот, 17.10.2013

[154586]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Защо децата играят така естествено и истински, а за възрастните играта е лъжа?

Отговор: Защото ние, възрастните, сме свикнали да живеем в лъжа: нашият живот е лъжа и играта ни е лъжа. Това не е престъпление, а просто такава е нашата природа. Играта винаги е измислица, а не истина, понеже аз не играя самия себе си, а този, който искам да бъда.

Без игри не можем да се развиваме. Децата възприемат всяка игра като чиста истина и затова се развиват и растат. Ако ние с цялото си сърце се включим в играта, като деца, не бихме могли да излезем от нея и така оставаме в нея.

Именно това средство използва науката Кабала. На мен ми казват: ”Ти трябва да обичаш ближния и вътре в тази любов ще започнеш да усещаш Твореца! Ето ти група от десет човека, започнете да организирате помежду си такива отношения, в които като че ли всеки от вас обича останалите. Трябва да създадете между вас такава атмосфера, вътре в която всеки ще изчезне, ще се разтвори в любовта към другите”.

Аз играя на любов към другите отново и отново, връщайки се към нея хиляди пъти всеки ден, докато не се включа в нея в такава степен, че да се разтворя вътре в тази любов и обединение. И тогава ще стигна до разкриване на Твореца. Включвайки се в любовта, се включвам в Твореца.

Това престава да бъде просто игра, а става играта на моя живот. Но първоначално аз я играя изкуствено: преструвам се, че обичам приятелите и се отменям пред тях без никакво желание. Насилвам себе си в това, убеждавайки се, че съм длъжен да играя на любов, дори и изобщо да не я чувствам.

Но след това изведнъж идва чувството и топлото отношение. Другите ми въздействат със своя пример и предполагаема любов. Аз виждам как те са предани на тази любов и мен ме е срам, че не мога да им отвърна със същото. Упреквам се и отново и отново се заставям да обичам другите.

Но когато така отменям себе си, изведнъж започвам да виждам как постепенно изчезват всички материални предмети наоколо: масата, столовете, стените. Всичко това изчезва от моите органи на възприятие и остава само едно, усещано от мен чувство – чувството на любов. И аз сам изчезвам, продавам себе си в робство на това чувство. Нищо повече не остава, освен това усещане извън мен, понеже моето „аз” изчезва.

„Аз”- това е моят егоизъм, който престава да съществува и тогава започвам да усещам как всичко се изпълва с висшата сила, Твореца. Тъй като съм отменил себе си, сега мога да усещам Него. Анулирал съм своя егоизъм и съм получил свойството на висшата сила, свойството на отдаването. Ето това е истинската игра.

От програмата „Глави на Тора със Шмуел Виложни“, 02.02.2015

[153855]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: На какво ме учи науката кабала? Как тя ме обучава на практика?

Отговор: Във всеки момент от живот си аз избирам какво е важно за мен и какво – не. Затова трябва да придобия мъдрост, да зная как да проправям пътя си, преди да дойде висшата сила и започне да ме притиска.

Тогава нейното въздействие ще бъде за мое благо, по мое и по нейно желание, когато ще бъдем слети в едно. В тази степен ще я усещам, ще почувствам как тя ми въздейства. Няма да усещам внезапен удар, а ще разкрия, че тази сила ме развива, че ние вървим заедно и буквално плувам по течението ѝ.

Да кажем, че трябва да отида на интервю в някаква фирма, където да представя себе си така че да получа работата. Преди това, обаче, откривам, че имам приятел, добре запознат с това кой ще ми взима интервю и дори още повече – той е негов началник.

Затова той казва на своя подчинен: „При теб ще дойде еди-какъв си човек, приеми го добре, направи за него всичко, за да получи тази работа и да напредва по-нататък“.

Тогава отивам на интервюто с усещане на пълна увереност, че ще ме приемат добре и животът ми се струва прекрасен.

Всъщност, така ще се чувства човек във всеки момент от живота си, ако върви заедно със силата на късмета.

Реплика: Пред него буквално са открити всички врати?

Отговор: И даже още повече. В нашия свят ни се струва, че има още някакви власти, че това зависи от едни или други хора.

А по духовния път силата на късмета, която се облича в мен, просто ме съпровожда и пред мен няма никакви препятствия, аз плувам в лека лодчица над водата.

Но това е трудна работа – да подготвим себе си за силата на късмета, така че да приемам нейното желание като свое. Защото силата е разликата между два потенциала: аз се намирам в определено състояние, в една точка и с помощта на тази сила трябва да премина в друго състояние, във втора точка. Силата въздейства така, че да ме доведе там, т.е. тя трябва да ме промени, моя поглед на случващото се, свойствата ми, осъзнаването ми.

Егоистичното ми желание трябва да се обърне в желание за отдаване и любов, макар и малко. Тази сила трябва да ме „форматира“ в по-духовен човек, в по-отдаващ, любящ, действащ за отдаване извън себе си. Тези изменения са против предишната ми природа, не ги искам. Искам всичко да се устрои според моите представи.

Излиза, че трябва да променя себе си и тогава виждам, че светът вече е станал по-добър. Защото всеки път, когато виждам света лош, то е заради това, че не съответствам на света, а не защото светът трябва да се промени по отношение на мен. Напротив, аз трябва да се променя, съотнасяйки се към света и изведнъж, вместо този свят, ще видя бъдещия. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Да допуснем, че мога да си представя, че всичко, което се случва с мен идва от Твореца. Но как да се съглася, че всичко изхождащо от Него е добро, защото в основата на живота ми възникват неприятности?

Отговор: Това е доказателство, че ти не си подобен на висшата сила и се отличаваш от нея по свойства. Очевидно онова, което ти изглежда лошо, Творецът счита за добро. Цялото зло, което ти донася, Той смята за добро.

Творецът не може да ти направи нищо лошо, защото Той е изначално добър и дарява добро. Очевидно ти просто не разбираш какво прави Той с теб.

Купувам на сина си цяла библиотека всевъзможни сериозни, класически книги. А той ми казва:”Аз не искам това! Защо не си ми купил компютър? Искам да играя в интернет”: По този начин съм му направил лошо от негова гледна точка.

От моя страна това е хубаво, а от негова – лошо. От него се изисква да се поправи и да види, че за него е хубаво това, което е подарено от баща му. Ето така и ние, ако се променим, ще почувстваме, че животът ни е пълен с добро.

Творецът през цялото време разговаря с мен, обгрижва ме, изпраща ми само добро. Но аз не виждам нито това, че Той устройва всичко, нито това, което е добро. Над тези две точки трябва да работя, за да усетя, че няма никого освен Него, добрия и творящ благо, че съм потънал в добрия облак през целия си живот.

Изобщо няма никого повече: само аз и Творецът, напълващ мен и всичко наоколо – целия свят.

Въпрос: Това самовнушение ли е? Тъй като засега аз се усещам в злия облак.

Отговор: Това не е самовнушение, а формиране на себе си. Необходимо ми е да достигна същите свойства, като у Твореца и тогава ще почувствам Неговото въздействие като добро и благоприятно.

Неговото свойство е отдаване и любов, а моето, обратно – получаване. Ако достигна отдаване и любов извън своя егоизъм и бъда готов да отдам на целия свят каквото мога, означава в крайна сметка, че отдавам на Твореца. Защото вече разбирам, че този свят не съществува, а е само видимата за мен външна обвивка на Твореца.

Ако отдавам на света и се старая да го приведа в същата тази добра форма, с това връщам на Твореца доброто, което Той ми дава. По такъв начин ние с Него сме равни и започваме да се усещаме един друг. Творецът ме е усещал и по-рано, но сега и аз Го усещам.

Започвам да Го забелязвам във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Виждам, че във всичко действа Той; една сила, една мисъл, която през цялото време работи над мен и постепенно ме приближава към себе си все повече и повече. Така напредвам. В света оставаме аз и Творецът, и няма никого освен нас.

Въпрос: Творецът мисъл ли е?

Отговор: Творецът е мисъл и желание, но само за това, че аз Го разкривам и възприемам в такъв вид според свойствата си. А какво още има в Него освен това, ще поговорим после…

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[154167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Кой е Творецът? Той ми е съвършено непознат.

Отговор: Ние не усещаме Твореца и затова са ни необходими обясненията, които ни дава науката кабала. Да усетиш Твореца може само при изпълнение на условията на закона за съответствие на формите. Тоест, трябва да придобием форма, подобна на висшата сила, да придобием същите свойства като Твореца.

Свойството на Твореца е абсолютното добро, любов, даряване, което се нарича с една дума „отдаване“. Творецът е готов да отдаде всичко на всеки. Ние притежаваме противоположната природа и искаме да получим всичко, което е полезно за нас, от всички и колкото се може повече.

Всеки ден в нас се събуждат нови желания и във всеки миг искаме нещо ново: едно, второ, трето. В това се състои целият ни живот, всяка секунда да преследваме нови наслаждения. И затова нашият орган за възприемане, се нарича, в общи линии, желание за получаване, за наслада.

А усещането за Твореца се нарича желание за отдаване, да наслаждаваш. Ние сме противоположни един на друг. Това не е например като човекът и змията, които просто не се разбират, но въпреки това имат нещо общо. Имат очи, сетивност и затова се виждат и усещат един друг, заедно живеят в един свят.

Докато с висшата сила не се намираме заедно в този свят, тя разполага със съвсем други свойства. То е като радио вълните, които минават през нас и не ги забелязваме. Не ги прихващаме и затова, като че ли те не съществуват.

Но тази висша сила управлява цялото мироздание, въздейства му и му дава живот. И даже нещо повече, тя ни обучава поколение след поколение, през цялата история на нашето развитие, наречено еволюция. В крайна сметка, тя ни води към необходимостта да разкрием тази висша сила, оставяйки ни без никакъв друг избор.

Ние сме все по-близко до това осъзнаване, тъй като съвременното поколение наистина се нуждае от разкриване на Твореца. В противен случай, то не може да оцелее. И всичко това произлиза от същата тази висша сила – добра и даряваща, любяща и отдаваща. Тя ни води към тази драматична ситуация, където нямаме друг изход, освен да я разкрием.

От 516-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153916]

Filed under: Възприемане на реалността, Любов, Творец - Няма коментари→

Мнение: Нарастващата по целия свят паника, която вече усещаме и спада на световната икономика, явно предопределят криза през 2015г. Човечеството е започнало да осъзнава, че „възстановяването“ е невъзможно, а насочените действия за стабилизиране на ситуацията, са само завеса, скриваща приближаващия хаос.

Цялата съвременна икономика е построена на неконтролирано пускане на парични маси. Тази практика води до създаване на фалшиви фондови пазари и след това до техния срив. Кризата през 2015г. ще се превърне в общ колапс, който не може да бъде избегнат.

Реплика: Автор на бележките е предсказалият кризата през 2008г. А не сме в състояние да се справим с кризата, защото я смятаме за чисто „земно“ проявление, че нейните причини са в нашите икономо- политически- обществени погрешни сметки.

Истинската причина за кризата е в нашите грешни сметки с програмата на природата. Отношенията помежду ни и с обкръжаващата ни природа, трябва да се развиват към състоянието „Адам“ – подобие с висшата сила на природата, свойството отдаване и любов, пълното взаимодействие на цялото човечество, както са свързани помежду си на неживо, растително, животинско ниво всички части на природата.

[154055]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към Книгата Зоар“, п.8 Когато хората се обичат е защото притежават подобие на свойствата. Ако единият обича всичко, което обича другият и ненавижда всичко, което ненавижда другият, те са слети в едно и се обичат.

Но, ако между тях има някакво различие на свойствата, когато един обича нещо, макар че другият го мрази, в степента на различие по свойства, те се ненавиждат и са разделени, отдалечени един от друг. Ако те са противоположни дотолкова, че всичко, което обича единият, е омразно на другият, то те са разделени и далечни един от друг, както далечни са изтока от запада.

Въпрос: За каква любов и омраза става въпрос тук?

Отговор: Това е присъщо и при взаимоотношенията с любими хора, с приятели, с жена и т.н. Доколкото сте подобни по желания и възгледи, дотолкова се обичате или се ненавиждате един друг.

Но тук имаме предвид не физиологичните, вродени прояви на привързаност и не простата, естествена връзка, базираща се на общи навици и интереси. Не, говорим за двама души, които работят заедно, за да подготвят съвместен съюз, „място“, за разкриване на Твореца.

Това „място“ създаваме от общите, единни намерения. В крайна сметка желанията и мислите ни са различни, всеки е индивидуален и е настроен на своята „честота“.

Някога за комуникация се използвали дългите вълни, а по-късно, когато е била необходима допълнителна точност и по-голяма пропускателна способност, сме преминали към по-висок диапазон, където може да се предава много повече информация. По-рано, всички тънкости и детайли се поглъщали, потискали от „вала“ на дългата вълна, а сега на високите честоти се разкри, че всички са уникални, неприличащи един на друг. Същество от друга планета не би забелязало в нас различия: всички имаме ръце, крака, очи, уши и т.н. Обаче, прониквайки в дълбочина, в характера на човека, в неговата природа, ние намираме по-големи разлики. Всеки човек е неповторим, той се променя всеки миг.

Как тогава да се обединим един с друг?

Ние се обединяваме в намеренията. Аз възнамерявам с всички свои качества и свойства да нося благо на теб, а ти имаш намерение с всички свои качества, свойства, желания и способности да носиш благо на мен. Тогава сме равни, подобни, съединени. Съединени не в самите желания, а в намеренията, обърнати към взаимно отдаване.

Аз не те карам да слушаш музиката на Моцарт, ако я обичам, а ти не ми налагаш, например, своя любим Макаревич. Не, аз изключвам Моцарт, поставям се на твое място и проверявам, какво в теб съответства на тази честота, какво обичаш ти в своето аналогично желание. Аха, Макаревич. И макар в моите очи той да е несравним с Моцарт, въпреки това, започвам да го издигам, защото благодарение на това се съединявам с теб и достигам Твореца. Така внезапно Макаревич става за мен много важен и аз сменям своето желание с твоето желание. Моцарт е бил мое наслаждение на „животинско“ равнище, а Макаревич става за мен възможност да опъна нишката на връзка с ближния и да построя духовен съсъд.

Казано е за това: „Направи своето желание като неговото желание“. Аз не мога да изкореня в себе си влечението ми към Моцарт, само съм го „съкратил“, „покрил“ с новопридобитото влечение към Макаревич и по този начин съм се свързал с теб. И това правя с всеки – уподобявам своето желание с неговото желание. В крайна сметка, придобивам желанията от целия свят и се включвам към всички.

Всъщност, не трябва всеки път да правите поредната проверка – на мен ми помага светлината и аз се включвам към увлеченията на ближния, към неговите разбирания и усещания. Това не натоварва, то е леко и забавно.

От урока по „Предисловие към Книгата Зоар“, 04.03.2013

[101946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Във всички древни духовни учения има понятие „духовно просветление“. Има ли такова понятие в кабала?

Отговор: В кабала има понятие „проблясък“, тоест малка светлина, не разкриваща се напълно. Затова тя се нарича не „светлина“, а „проблясване“ – това не е цялата светлина, а съкратената. Има много ситуации, в които се ползваме от такава съкратена светлина.

Въпрос: Много древни духовни учения разказват, че в течение на поколения е имало хора, които са разкрили светлината и този миг е преобърнал целият им живот. Те преживели това, което обикновените хора не чувстват и станали просветлени хора.

Те са разбрали, че целта на съществуване на човека е да усети тази светлина и че тяхната мисия е да помогне на останалите хора да я разкрият. Те са създали методики, които и до ден днешен съществуват във всички краища на земята. Какво мислите за това, действително ли всички методики водят към светлината?

Отговор: Няма съмнение, че в течение на историята много хора са открили светлината, висшата сила, достигайки различни нива на постижение, дълбочина и висота. Те са ги разкрили благодарение на своя единствен стремеж да обичат хората.

Срещал съм такива хора, принадлежащи на различни култури: евреи, християни, мюсюлмани–софисти, будисти. Обикновено те се държат далеч от простата религия. Всички те говорят за едно и също: че трябва да се обичат хората и посредством тази любов се приближаваш към светенето, към висшата сила.

Нямам предвид различни съвременни мистики, които могат дори да повредят здравето и да нарушат паметта, но всички древни духовни учения говорят за любовта.

Можете да ме попитате защо съм избрал именно кабала? Работата е в това, че намерих в кабала научен метод, позволяващ на всеки да се сдобие с успех. Това е, което го няма в други методики. И затова в крайна сметка, всички ще използват методиката на кабала.

Действително, много пътища водят към Твореца, но има сред тях такъв метод, който е по-древен от всички останали и при това, е научен и пригоден за всички. Той не изисква от човека никакви физически действия. И се потвърждава с хилядолетия опит на неговото използване.

Затова се занимавам с кабала и мисля, че в близко време човечеството ще се възползва от нейната методика, за да излезе от кризата, в която се оказахме и да стигне до светлината.

От513-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153861]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Изследване: Любовта не  винаги е добра, тя може да причини болка и загуба, да провокира насилие. От гледна точка на физиологията на мозъка любовта е хормонален процес, който може и е желателно да бъде контролиран.

Желанието за спасение от любовта възниква, когато това чувство е подобно на болест.

Любовта, която събира хората и ги държи заедно за раждането и отглеждането на потомство е в основата на оцеляване на вида. Тя включва: 1) сексуално привличане, 2) симпатия и 3) привързаност.

1) Сексуалното привличане ни тласка към среща с потенциалните партньори, 2) симпатията ни позволява да изберем най-подходящия между тях, 3) привързаността ни помага да създадем дълга връзка и ни дава сили да си сътрудничим, докато не бъде изпълнен родителският дълг.

Работата на всяка една от тези системи е основана на хормоните, които се изработват в организма. Сексуалното влечение е свързано с естрогена и тестостерона – половите хормони на мъжете и жените.

Способността да се оцени привлекателността се определя от хормоните на удоволствието и стреса (допамин, серотонин, адреналин), които ни насочват към обекта на увлечението, предизвиквайки приятно оживление в негово присъствие.

Привързаността се поражда от действието на невромодулаторите (окситоцин и вазопресин) – те ни вдъхват чувство на спокойствие и увереност, които са благоприятни за отношенията.

Но тъй като тези системи се задействат едновременно ние може да желаем един партньор, да считаме за привлекателен друг, да поддържаме постоянни отношения с трети.

Тестостеронът формира привързаността, а окситоцинът свързва привързаността с привлекателността, така че най-любимият се оказва този, който е най-близо.

В първите месеци любовта напомня на обсесивно-компулсивно разстройство. Но след година нивото на серотонина се връща в норма и идеализацията на партньора изчезва.

Отговорните за привързаността и намаляването на стреса хормони (вазопресин, окситоцин и допамин) се произвеждат по време на докосването, гушкането, секса, кърменето. Те задържат заедно двойките, майките и тяхното потомство.

Реплика: Главното е да не се намесваме с таблетки в природния процес. Възпитанието в руслото на глобалните, добри взаимоотношения, както ни учи науката кабала, предизвиква баланс в секрецията на хормоните и ни води към съвършени взаимовръзки – приятелски, любовни и семейни.

[153632]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→