Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №1

Кабала обяснява, че в началото е било създадено само едно желание и то било напълнено с наслаждение – със светлина.

След това, за да бъде включена в това състояние основата на бъдещия човек, желанието било разбито на части. То си останало все същото желание, но се раздробило на множество фрагменти, които изобщо не били сходни помежду си. Тези късчета са съвсем различни и не усещат себе си заедно, не се чувстват еднo другo. Онова, което иска един, е неразбираемо за другия.

Първото състояние се нарича „свят на Безкрайността” (∞), а второто – „разбиване на съсъдите”.

В резултат, имаме седем милиарда отделни, разбити части. На чертежа всички те са заедно, но всъщност вътрешно са разединени, разделени от такива стени, че не могат да се понасят един друг. Всеки усеща само себе си и никой не помни, че някога са били единно желание. Точно в такова състояние сме в нашия свят – намираме се в разединение, до което са ни довели преднамерено.

Съсъдите, изграждащи по-рано едно цяло, напълно се отдалечили един от друг – дори не се докосват в своите усещания. Един от тях съм аз, а другият си ти. И ако искаме да формираме помежду си душа (а тя се изгражда именно между нас), тогава по средата трябва да създадем съпротивление (R).

Защо е необходимо то? Работата е в това, че всеки иска само да се наслаждава сам, никой не мисли за другите, между нас цари отхвърляне. Но ако започнем да опъваме един към друг нишките на единството, ако сме склонни да не си желаем един на друг злото, то от своето егоистично стъпало, ще се издигнем на стъпалото на Бина, на което аз, повече няма да искам да ти вредя. Това вече е неутрализиране на егоизма.

А ако освен това, поискам да ти нося само добро, което и очакваш в съответствие със своето его, тогава започвам да работя над твоето его, за да го напълня. И това вече е стъпалото Кетер или стъпалото на любовта.

Ето през какъв процес трябва да преминем, издигайки се първо от стъпалото на егоизма към стъпалото на Бина, за да не вредим на другия, а после – на стъпалото на любовта.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Само светлината, заключена в Тора възвръща човек към Източника

Казано е от мъдреците: “ Аз създадох злото начало, и Аз създадох Тора – като подправка“ (Бава Батра 16).

По въпросите за подправката мъдреците са казали “Мен може и да оставите, но главното е, да съблюдавате Моята Тора, защото Нейната светлина възвръща към Източника (Йерусалимския Талмуд. Трактат Хагига, 1:7)“. Получава се, че в Тора има средство, което възвръща човека към Източника, има се предвид това зло, което присъства в човека, тоест желанието да получава става отдаващо.

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 267.

Виждаме, че главното в създаването на световете и душите, е било намерението да се поправи всичко на намерение заради отдаване, което се нарича сливане и подобие по свойствата. А за Тора е казал Твореца  “Аз създадох злото начало, и създадох Тора – подправката“. Тоест, след като човек е получил Тора в качеството на “подправка“ (или лекарство), ще бъде злото начало поправено на отдаване, както е казано: в бъдеще ангелът на смъртта ще стане ангел (на любовта).

Рабаш. Шлавей Сулам. 1988 г, статия 12. „Какво е това Тора и работа по пътя на Твореца „.

[42415]

Filed under: Изучаване на кабала, Кабалистични източници, Любов, Рабаш, Тора - Няма коментари→

Да изпратиш любовни стрели, в сърцето на другаря си, е нужно в своите вътрешни намерения, а външно просто трябва да покажа на всички колко съм духовно вдъхновен и да се постарая да ги пробудя към същото. Но вътрешно, за себе си, аз съм длъжен, през цялото време, да мисля как да проникна в сърцето на другаря си.

Разбира се, затова няма да навредят и материални подаръци, но само те да не са заместител на моите вътрешни усилия, на истинското ми желание за обединение.

В края на краищата, цялата наша работа е в това да пробудим, в себе си, вътрешните сили – мрежата от сили, т.е. полето на единствената сила – Твореца, с когото ние искаме да се обединим, да се включим към вътрешността и така да проникнем, чрез всички сърца, във всички души.

В това ще ни помогнат и външните подаръци, но главната цел е да се постараем да се включим в тази свързваща система, съединяваща ни един с друг и там да разкрием нашата връзка, прониквайки вътре в нея. Това се нарича да влезеш в сърцето на другаря си.

Колкото по-дълбоко искам да навляза в сърцето на  другаря, толкова повече разтопявам своето собствено сърце. И колкото по-меко става то, аз разкривам, че и сърцето на приятеля ми се открива все повече и повече, и аз вече мога да вляза вътре в него, за да се слеем в едно сърце.

Когато започвам да работя със сърцето на  другаря, той ми се струва чужд, но постепенно започвам да виждам, че това не е чужд човек, а разпален котел, в който мога да разтопя и своето сърце. Обръщайки се към него и искайки да се съединим, извършвам работа над собственото си сърце. В това съединяване, аз завися не от него и не от това, доколко той се е разкрил пред мен, а от своето сърце, доколкото ми се е отдало да го омекотя, за да може то да влезе в „чуждото“ сърце.

И в края на работата аз разкривам, че няма мое сърце или негово сърце, а има само едно място, едно желание, едно сърце, което от самото начало е било такова и на мен само ми се е струвало, че сякаш това са отделни сърца – чужди и различни, отдалечени преди едно от друго.

От урока по статията от книга „Шамати“, 12.04.2011

40448

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Има условие, че светлината на отдаване и любов няма да се разкрие, докато синовете на Израил не придобият в занятията си с Тора намерение да усладят. По такъв начин, завършването на страданията зависи само от нашето решение да достигнем в нашите действия намерение за отдаване.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.36.

Човек е роден с желание да получава, и ако желае да го поправи на отдаване, което е против неговата природа, то има само едно средство – светлината на Тора. Занимаващите се с Тора не заради опознаването на законите и изпълнението на заповедите, а заради поправяне на сърцето се наричат “мъдри сърца“.

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво означава Тора и работа по пътя на Твореца.

Занимаващите се само с външната Тора – грешат и не знаят нейното предназначение. Защото целта на Тора според тяхното мнение, е в споровете за Алах, които спорове не освещават нашите души.

Рав Кук. Писма 2, стр.153 и стр.8

[42748]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

”Учение за Десетте Сфирот”, т.1 п.8: Действията на Твореца, не са били във вид на множество мисли, както това е свойствено за нас, доколкото Той е – Един, Единствен и Единен.

И подобно на това, както Той е прост, така и светлините излизащи от Него, са прости и единни, без всякакво множество от форми и свойства. Както е написано: не се явяват вашите мисли Мои мисли и ваши пътища Мои пътища.

И затова се замисли и разбери, че всички имена и названия, всичките светове, висшите и нисшите, всичко това е проста светлина – Една, Единствена и Единна. В Творецът – и излизащата светлина, и замисъла и действието, и всичко, каквото сърцето може да си помисли и да си представи, всичко в Него е Едно Единно.

Въпрос: Как може да се разбере, кое у Твореца е замисъл и действие – това едно и също ли е?

Отговор: Само по отношение на нас то се разделя на няколко действия, а при Твореца няма никакво разделяне и изобщо няма никакво действие. Ние усещаме различни действия, защото се намираме в нечисти желания, в клипот. Клипа създава времето, тя го разтяга като ластик. Ти имаш едно действие и ти го разтягаш и отделяш неговите части една от друга сякаш опъваш ластик – това действие е на клипа.

При Твореца няма такова, и затова при Него мисълта, действието, началото на творението и неговия край – всичко е заключено в един замисъл. И в този замисъл няма никакъв детайл – и това е само относно нас и той започва да се проявява, като 4- те стадия на пряката светлина и цялото последвало развитие. Но при Твореца всичко е заключено в корена: в ”крайчеца на буквата йуд” – и даже, не в самата нея, а още по високо над нея, там съществуваме в неговия замисъл.

А цялото останало развитие, произтича вече относно творението, за да разберат те, за да почувстват и постигнат къде се намират и къде съществуват.

Коренът на нечистото желание, клипа – също се намира в Твореца, защото тя му е противоположна, като отпечатък. Светлината създава тъмнината, своята обратна страна (на иврит ”ор”- светлина, а на арамит ”орта”- нощ). Няма никой друг, освен Твореца! Но той се обръща към теб, ту с лице ту с обратната си страна, по такъв начин, че ти да го изучиш. Той сякаш казва:”Ти не искаше да се запознаеш с Мен в добро състояние, затова сега ще ти уредя приключения и ще те накарам да се запознаеш с Моята лоша страна, за да разбереш, че по рано Аз се отнасях към теб с добро. Ако сега разбереш това, то Аз отново ще се върна към доброто, но след този кръговрат, ти ще започнеш да цениш Моето отношение. И това, не означава, че ми трябва твоето отношение – но тогава ти ще започнеш да разбираш, какво свойство си придобил – свойството на любов и отдаване.”

На нас ни се струва, сякаш нарочно ни прави така на инат. Но Творецът, не иска да ни учи по такъв начин, само ние така го усещаме.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 15.05.2011

[43465]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: За какво са били необходими всички тези хилядолетия, кръгообороти, страдания? Нали главното се случва сега.

Отговор: Желанието за наслаждение е трябвало да премине  всички тези етапи и на всеки от тях, даже на най-малкия, да реши за себе си, че това състояние е лошо, че трябва да продължи пътя, да добави още един грам желание и да излезе на милиметър по-високо към новото качество.

На новото стъпало всичко ни се струва забележително, но минават няколко мига – и ето, че вече нещо не достига, нещо не е така. Отново се разкрива злото – чак до това, че е невъзможно да го понесем. Отначало всичко е било така прекрасно, а сега всичко е нетърпимо и се налага да се издигнеш на следващото стъпало.

По такъв начин ние преодоляваме огромно множество стъпала, умилявайки се в началото и мъчително кривейки се в края. Без тези впечатления у мен не възникват усещания за контраста между светлината и тъмнината, в мен няма да има съсъд, построен от тези два противоположни детайла на възприятието. А без съсъд няма да имам, в крайна сметка, с какво да се обръщам за светлината на Безкрайността.

И затова, аз трябва да премина целия този път, многото хиляди стъпала, усещайки цялата прелест и цялата нетърпимост на всяко от тях. Така ние стигаме до последното стъпало на стълбата и даже тук, в отдаването и любовта, падаме, подобно на раби Шимон, който е станал „пазарен търговец“, преди да достигне края на своето поправяне.

Какво е това състояние? Къде е паднал той? На предпоследното 124-то стъпало той е открил, че то е по-лошо от всички стъпала – като „Шимон от пазара“. И тогава, сравнявайки го със следващото стъпало, той се е издигнал до съвършенството.

Колкото по-високо си се издигнал, толкова по-лошо ти се струва стъпалото, от което е дошло време да се изкачиш на следващото. По-лошо до такава степен, че не е по силите ти да го понесеш.

В крайна сметка, събирайки всички позитивни и негативни впечатления, ти ги повдигаш на върха. Негативните стават дълбочината на твоя съсъд, а позитивните – твоя отклик на отдаването, и в теб се появява целият съсъд.

Ние се надяваме на някакъв „скок“, а скокове не се случват. Детето, което е на една година, не може да подскочи изведнъж към петгодишната възраст. Нима ще успее да отмине без бавното, постепенно развитие? Тези загубени години няма да му достигат после цял живот. Неговото възприятие във всички сфери ще бъде ощетено. Подготовката на съсъда е необходима и от това няма къде да се денеш.

От урок по статията „Свобода на волята“, 13.05.2011

[42961]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие сравнявате еврейския народ с отряд със специално назначение, изпратен със специална мисия. Къде са го изпратили?

Отговор: Да завоюват злото начало.”Исраел” – това е искра, точка в сърцето, чужда сила във вражеската страна, в егоизма. И ние сме длъжни да покорим този егоизъм, да го поправим. Преди всичко, трябва да се укрепим самите ние, а след това, когато сме поправени, – да дадем на егоистите светлина и да поправим целия свят.

Защото в действителност, ние не сме оттук, не сме от територията на егоизма. Нашият корен лежи извън тази страна, в която сме се внедрили посредством разбиването на съсъдите, разбиването на общата душа.

Тук, вътре, ние поначало сме разбити, а в крайна сметка трябва да сме поправени. По нивото на своето поправяне, ние поправяме общото его.

Въпрос:  Кой е главнокомандващият, изпратил спец-назначението на мисия?

Отговор: Творецът. Исраел – това е част от Него, съсъдите на отдаване, пребиваваща в егоизма, в съсъдите на получаване.

Главнокомандващият е изпратил бойците, дал им е всичко необходимо, оръжие и средства за връзка. За десант на вражеската територия Той преднамерено ги е ”разбил”, за да изглеждат като всички останали, и по нищо да не се отличават.

По такъв начин, можем да се сравним с тайните агенти. Всеки от нас, съвсем точно е такъв, като всички останали жители на егоистичната земя. Представете си, че ни изпращат в Африка, придавайки ни такъв образ, както на останалите африканци: същият характер, същият подход, същите нрави и обичаи – всичко еднакво отвътре и отвън.

За известно време внедрения агент, не го закачат: той трябва да свикне с новото място, да си намери работа, да създаде семейство. Минават години, преди да започне изпълнението на мисията. Но изведнъж му напомнят за мисията: той вече е забравил, и изведнъж телефонът звънва: ”Говори еди кой си…” Като на кино.

Ето и ние сме получили позвъняване: време е да се пробуждаме, да си припомним, че сме с особена мисия, че в действителност, това не е нашия дом, че сме дошли от съвсем друго място – може да се каже от друга планета, а всъщност, от друго измерение. Изпратили са ни импулс, и ние сме излезли от дрямката – всичките извънземни на тази планета са се пробудили, събират се на групи и се подготвят за покоряването на планетата Земя. Такава е задачата.

Въпрос: Как да я покорим?

Отговор: На нас ни изпращат инструкции, постепенно ни обясняват всичко необходимо, – и тогава в нас се пробужда новият разум, новото чувство. От родната ни планета към нас приижда силата на нашата първичната природа, с чиято помощ ние пленяваме всички жители на Земята.

Ние сме дошли тук, за да установим такъв ред, както и в нашия свят. Там всичко е обратно, цари любов и отдаване – сега трябва да сложим край на всичките ужаси, които тук се приемат за норма. Хората се самоунищожават, рушат живота на планетата, а ние сме дошли за да помогнем, да ги спасим и им осигурим друг живот.

От дома ни е събудил сигнал на особена вълна – това означава, дойде времето да действаме.

От урока на тема” Народът на Израел”, 09.05.2011

[42616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие много говорите за важността на подготовката преди урока, че човек трябва през целия ден да се занимава с вътрешни изяснявания. Когато се опитвам да сравня това с реалността, в която живея, всичко ми се струва толкова недостижимо, че ме хвърля в отчаяние: какво въобще правя тук?

Отговор: Ти седиш тук, на урока, за да изясниш своето отношение към ближния, – и чрез това да узнаеш своето отношение към Твореца. Изяснявайки своето отношение към ближния, а чрез него (което е едно и също) – към Твореца, аз достигам такова състояние, че подреждам своите отношения и с ближните, и с Твореца.

Какво ми дава това? По този начин достигам разкриването на своята душа. Аз започвам да разкривам всяко свое желание, в което усещам реалността, – като принадлежаща ми. Защото освен желанието няма реалност. В степента на това, как приближавам към себе си това желание и го съотнасям със себе си, аз разкривам целия свят.

Сега аз не усещам, какво чувства всеки от вас и всички останали хора в света. Всичко това са мои части, чрез които аз бих усещал всеобхватната реалност – Малхут на Безкрайността, моя вечен съвършен живот. Вместо това аз възприемам само най-малката негова част, която съм способен да усетя, бидейки малка клетка. И това е целият мой живот. А всичко останало – това са частите на моята душа, от които аз сега съм откъснат и затова не мога да усетя чрез тях висшето измерение.

Аз разбирам, че в човека не възниква особен подтик да разкрие това, защото той не чувства какво губи. Но когато ние насила се заставяме, отново и отново да мислим за това, то постепенно започваме да придобиваме желание да разкрием тази всеобхватна реалност.

Не гледай обкръжаващите те тела, представи си вместо тях желанията. Ако ти би присъединил към себе си още няколко такива желания, ти би усетил чрез тях нови части от реалността – в допълнение към този свят. Защото това е твоя съсъд на възприятие.

Въпрос: Но как мога да достигна този подтик?!

Отговор: Тук има психологически проблем – и не повече. На мен са ми дали илюзията за това, че тук съществува още някой – ненавистен за мен, различен от мен, далечен, противостоящ ми. Но това е само игра на въображението. Облекли са това желание във външния образ на човек – и аз, роденият с егоистична природа, го отблъсквам, ненавиждам и го пренебрегвам.

Аз трябва да се издигна над тази въображаема картина, да работя срещу нея, да усетя вътрешната същност, да проникна от своето желание – в неговото, защото това съвсем не е негово желание, а мое. Аз трябва да премахна всички тези външни декорации, защото всичко това е само спектакъл с милиарди ненавистници, разигран пред мен от Твореца. Трябва да изчистя всички тези външни образи, за да не ми изкривяват истинската картина.

Аз трябва да присъединя към своето желание всички мънички желания, заключени във всеки, от струващите ми се чужди хора (макар, всъщност, това да не са хора, и да не са чужди). По такъв начин аз обединявам всички свои части и придобивам душа. Как да направя това?

Кабалистите казват: свише специално е устроено така, че ти да ги ненавиждаш. Ти трябва да работиш по такъв начин, че да не виждаш пред себе си външните образи, а съединявайки се с тяхното вътрешно желание, да достигнеш любовта. Не трябва да обичаш външните свойства на своя приятел – тях ги остави на мира. Ти трябва да заобичаш неговата вътрешна част.

От урок по Книгата „Зоар”, 04.05.2011

[42167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: За да се устремиш към следващото състояние, ти трябва да си го представиш. Но как да се направи това? Как да се достигне до това, моята фантазия да се различава от действителността само по това, че не е реализирана?

Отговор: Казано е, че ние трябва да станем подобни на Твореца по свойства. Причина за творението, неговият процес, програма и цел се определят от една дума: сливане. Това трябва да постигнем, искаме или не. Никой не ни пита за това – тук избор няма.

Изборът е само в реализацията, когато ти сам постигаш вярното желание, устремено към предварително зададена цел. И това е естествено: нима може да се изисква от творението да измисли нещо свое? Не. Първоначално са ни поставени граници, в които и действаме.

И така, целта на творението е да достигне стъпалото на Твореца, с други думи, да стане човек (Адам), подобен на Твореца. Но първо ние трябва да поискаме това. Защото иначе, ние не сме ние, и творение няма.

Творецът е сътворил изключително създание – „човека“, притежаващ напълно погрешно желание. Дадени са му, обаче. всички необходими средства, всички вътрешни и външни условия, за да определи вярното желание и да го отгледа, развие, формира, скулпторира и да го нарисува отвътре, придавайки му необходимата форма. Това желание е насочено към крайното състояние, на абсолютно напълване, на висш статус – или накратко казано, към Твореца.

„Творец“ – това е свойството отдаване и любов, а човекът първоначално е противоположен на Него, съществувайки чрез получаване и егоизъм. На човек е дадена възможност, обаче, да изгради над себе си любов към ближния. С помощта на обкръжението ние формираме правилното отношение, устремяваме се към любов, изискваме сили за поправяне и придобиваме силата на отдаване на ближния.

В началото осъществяваме принципа: „не прави на другия това, което ти ненавиждаш“. С това човек става неутрален, издига се над егоизма и придобива свойството отдаване, Бина. А след това реализираме това свойство върху желанието за получаване – наслаждаваме се заради отдаване, работим с желанието на ближния, за да го напълним. Вместо да използвам ближния, аз използвам себе си за да го насладя и това е напълно противоположно на това, което съм бил преди.

Така и постигаме подобие с Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 06.05.2011

[42382]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човечеството като система става сложен и взаимосвързан организъм.

Това предизвиква повишаване на чувствителността на общия организъм към външните въздействия.

По-рано катаклизмите (епидемии, войни, финансови кризи) са влияели само върху част от слабо свързаната система и тази част е загивала, то другите донякъде автономни части почти не са чувствали това, а непосредствените съседи са могли дори да извлекат изгода, територии. В съвременния свят качеството на живот на всяка част от системата зависи пряко от онова, което постъпва (енергия, храна, минерали, стоки, технологии) от другите нейни части (както в живия организъм).

По този начин проблемът в някоя част от човечеството се разпространява по веригата на връзката върху всички останали части, създавайки „ефекта на доминото” и нарушавайки тяхното функциониране. Тоест такова устройство на системата усилва негативните ефекти във всяка нейна част и всеки локален проблем влошава шансовете за оцеляване на цялата система.

Това става заради недостатък в системата, свързан с отрицателната обратна връзка за влошаване на ситуацията и липсата на положителна обратна връзка за подобряване. Казано по-просто, ако някой се чувства зле, тогава всички започват да се чувстват зле, а ако някой се почувства добре, то останалите почти не чувстват това.

Съвременното ниво на разбиране в обществото е позволило да се изработи най-примитивна защита на системата от този проблем: механично преразпределение на излишните ресурси от благоденстващите части на системата към частите, които се намират в критично състояние. Но това решение има два основни недостатъка:

1.  работи само, когато в системата като цяло, има достатъчно ресурси;

2. неефективно е, тъй като не използва самата система, нейната възможност за саморегулиране и повишаването на ефективността на нейното функциониране.

Днес светът влиза в етап на глобален недостиг на външни ресурси за поддържане на цивилизацията и на нейното по-нататъшно развитие. Човечеството нараства количествено – нарастват и неговите качествени потребности. Затова старият начин за решаване на локалните проблеми напълно ще престане да работи в близките 2-3 години, след което ще започне постепенно, но стабилно влошаване на състоянието на човечеството, на неговото ниво на живот, на способностите за адаптация, на нивото на оптимизма и т.н.

Единственият оставащ изход от този процес на разрушаване на цивилизацията е прехода към ново ниво на функциониране на човечеството, като единна високо организирана система. Тоест развитие на системата от по-просто самоорганизиране от типа „колония бактерии” до нивото „единен организъм”.

От една страна не е възможно веднага да се скочи от егоистично възприемане на реалността към алтруистично. А именно възприемането на реалността от отделния човек се явява програмата, задаваща правилата за свързване между елементите на обществото и като краен резултат – нивото на самоорганизиране на всяка обществена система.

Но от друга страна съвременната криза на цялата система на обществените отношения и глобалния недостиг на ресурси не са оставили шансове за това, някой постепенно да започне да споделя своите ресурси (време, енергия, материални ресурси) без явна заплаха за своето собствено съществуване.

Описаното по-горе устройство на съвременната система произтича пряко от основополагащото ограничение за възприемането на света от съвременния човек  – от невъзможността да види себе си не като изолиран индивид, а като част от система.

Съответно изменението на структурата на човечеството като система е възможно само, ако в началото се покаже на отделния човек задънената улица, в която ни вкарва съвременният начин на взаимодействие между нас в обществото, а накрая – да се покаже реалния шанс да се промени към по-добро живота на човека и на човечеството като цяло.

Кратко обяснение на главната разлика между по-горе описаните типове системи (колония и организъм):

В примитивната система разпределянето на действията на нейните части, става въз основа на най-простите физически закони, които вече са известни на човечеството като цяло, и на интуитивно ниво – на всеки човек. Тоест в такава система всички знаят, че „ако при някой се увеличава – при някой друг намалява”.

В система, която е на по-високо ниво, освен тези прости закони се реализират засега все още неизвестните на широката публика закони на мирозданието – в частност „закона за повишаване на енергията на системата за сметка на по-съгласуваното взаимодействие между всички елементи”. В научните среди той е известен под името „синергетичен ефект”.

Но в теориите, които разработват тази област, вместо опити да се изясни какво се явява причина за такъв системен ефект, се използва израза „самоорганизиране на системите”. Все едно студент, изучаващ електроника, вместо да се опита да разбере реалните закони на електротехниката, на въпроса „как е устроен телевизора”, да отговори „това е ефекта на самоорганизацията на купчина радио елементи”.

Ето между другото, цитат от биологията: „При всички огромни успехи на биохимията, отговорите на много въпроси, свързани с възникването на живота, имат характер на умозрителни разсъждения. Все още няма единна всеобхватна теория за прехода от неживите вещества към простите живи.

Мисълта за това, че живото е възникнало единствено и само като резултат от по-горе описаните случайни взаимодействия на молекулите, по думите на астронома Ф. Хойл, „е толкова нелепа и неправдоподобна, като твърдението, че ураган, преминавайки над сметище, може да доведе до сглобяването на „Боинг 747”.

Трудно е, използвайки тази теория, да се обясни, как точно се е появила способността за самовъзпроизводство на живите същества. Съществуващите хипотези не са убедителни и този факт не е потвърден експериментално по никакъв начин.”

Така че какъв е пътя, по който е възможен прехода на човечеството като неорганизирана система към организирана? Нима само с цената на ужасни страдания?

Ето предлаганото от нас решение: Кабала предлага още един път – като привлечем към себе си силите на отдаването и любовта на природата (пътят на светлината). Но ако не се тръгне по него, то издигането над егоизма е възможно само под натиска на жестоки страдания.

[42189]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→