Задава се голяма световна криза, в резултат на която ще изчезнат всички пари, а заедно с тях и връзката между хората. Светът ще поиска да се върне към златния стандарт, както е било някога.

Ясно е, че ако парите престанат да бъдат обезпечавани от реални ценности – злато или диаманти, скъпоценни сами по себе си, ако пари може да се напечатат, колкото искаш, светът полудява.

Той вече не може да поддържа системата, на която се е държал, когато за покупка е трябвало да се плати, за това е трябвало да се работи, за да се изкара и т.н… Икономиката трябва да работи по точни закони и правила, така че  всичко да има своята цена. Но, ако свободно печатаме пари, те се обезценяват, превръщат се в прости хартийки.

Затова паричната система ще рухне и ще разруши човечеството. Проблемът е в това, че си позволихме свободно да си играем с парите. Преди беше ясно колко струват земята, къщата, ябълките, картофите, месото. Всичко имаше своята цена, произтичаща от природното равновесие.

Но ако човек се намеси в тази система с напечатани хартийки и започне да си играе с тях, той изважда природата от равновесие. Нарушава се баланса между това, колко природата отдава, колко получава, колко е необходимо на хората. Това  се случва сега. Икономистите и финансистите разклатиха цялата обща интегрална система и затова тя непременно ще рухне .

Единственото решение е да се върнем към природните ценности: или материални – злато и други скъпоценни метали, които не зависят от нашето желание, а се добиват в ограничено количество, или вече да преминем към духовни ценности, към отдаване. Ценността може да се измерва или в желанието да получаваш, или в желанието да отдаваш, но тя не може да се „назначи“ произволно според егоистичното желание на човека.

Минали са само няколко десетилетия от отмяната на златното обезпечаване на долара. По този начин финансистите си отвързаха ръцете, получиха възможност да си играят с парите, да се обогатяват чрез борсови спекулации. Те превърнаха веригата: „Пари-Стока-Пари“ в „Пари-Пари-Пари“, от която изчезнаха реалните продукти и реалната стойност.

Затова мисля, че в близките няколко години тази система ще се взриви. Тогава светът ще бъде готов да премине към нова формула: към любов към  ближния, както  към самия себе си.

От урока „От подножието на стълбата към постоянното сливане“, 21.07.2018

[230381]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Казано е „Възлюби ближния както себе си.“ Излиза, че ако не обичаш себе си, не е възможно да обикнеш ближния? Какво е любовта към себе си? Какво я отличава от егоизма?

Отговор: Любовта към себе си не е егоизъм. Истинската любов към себе си е стремеж правилно да изразиш себе си в този свят и в цялото мироздание, достигайки до най-добрите цели, които само ти можеш да постигнеш в своето настоящо съществуване.

Тя се постига само чрез връзката с другите. Именно тогава, когато започнеш да мислиш: „Какво за мен е най-предпочитаното, в какво трябва да се изразява истинската любов към себе си?“. Тя трябва да се изрази в това, че обичаш другите както себе си. По такъв начин достигаш най-висшето, най-доброто, вечно състояние. Любовта към ближния може да се нарече най-висш егоизъм и истинска любов.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.02.2018

[226380]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Знай със сърцето си, че както човек наставлява своя син, така Бог, твоят Всесилен, те наставлява. И спазвай заповедите на Бог, твоят Всесилен, и върви по Неговите пътища, и се бой от Него.

Бог, твоят Всесилен, те води в добра страна, в страна на водни потоци, извори и източници, които излизат по долините и планините. В страна на пшеница, ечемик, грозде, смокини, нар, маслини и мед.

В страна, в която без срам ще ядеш хляб, няма да имаш недоимък в нищо, в страна, в която камъните са от желязо и от планините ще добиваш мед.

И ще ядеш, и ще се насищаш, и ще благословиш Бог, твоя Всесилен, за хубавата страна, която ти е дал. [Тора, „Екев“, 8:05-8:10]

Потресаваща, разбира се, картина. Бих си помислил, че това е описание или на средиземноморско крайбрежие във Франция или на гръцки остров. Но е трудно да кажеш подобно нещо за земята на Израел. Разбира се тук се има предвид съвършено друго.

Действително е невъзможно по никакъв начин да се опише духовно, а не географски, земята на Израел, защото това са свойствата на човека, намиращ се в най-висшите си напълвания.

Това не е просто красиво литературно описание на някаква картина, а абсолютно точно, римувано, силно, научно-техническо описание на свойствата на човека, който по такъв начин функционира. Бих казал блика.

Тук се обрисуват всичките десет сфирот на душата на човека, който е напълно насочен към отдаване и любов към ближния, и така към напълно безкрайно състояние, защото всичко е насочено не в себе си, а от себе си.

Въпрос: Това усещане на конкретен човек ли е?

Отговор: Това, което се случва в желанието е и усещането. Освен желанието няма нищо друго.

Въпрос: Ние при всички случаи ли ще достигнем до това усещане?

Отговор: Това е заповядано на целия свят, записано е, предписано е и чака. А ние трябва да се опитаме със собствени усилия да го достигнем и то по-скоро. Няма нищо по-лошо от състоянието, в което се намираме. И няма нищо по-хубаво от това, което ни е приготвено.

Реплика: Но сега Творецът ни помага. Той ни показва какъв е светът. А по-рано това не го е имало…

Отговор: По-рано това не го е имало, защото не сме били развити, а не защото Той не го е показвал. Ние се развиваме по последователен еволюционен път до състояние, когато виждаме какво се случва с егоизма ни, усещаме криза и се развиваме по-нататък.

Така че напред, разбира се, има още много проблеми. Ако разберем какво ни е подготвено и се опитаме да приложим усилия към него, намерения и стремежи, помагайки си един на друг, тогава ще можем да преодолеем оставащия отрязък от пътя, който, по принцип, е най-сложния, защото тук има свобода на волята.

Ние сами трябва да го преминем със свободния си избор. А ако не, ще седим на едно място, като магаре, и ще получаваме удари, докато не поумнеем и не разберем, че трябва да използваме свободата си на воля. Да се надяваме, че ще се разсъним и ще се устремим напред.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 27.04.2016

[191980]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Самооценка от неутрално състояние

Въпрос: Освен обикновената грижа за собственото съществуване и благополучие, у човек в течение на еволюцията се е сформирал вътрешен механизъм за критична оценка на себе си и на обществото.

Защо съществува той и как правилно да го използваме така, че да не бъде разрушителен, а развиващ и продуктивен?

Отговор: В съвременното общество не виждам обективна критика. Очевидно е, че човечеството не разбира какво се случва с него и с всеки ден се сблъсква с все по- сериозни проблеми.

Не е нужно да бъдеш добър пророк, за да видиш това. Ние сами разрушаваме семейството и обществото си. Със собствените си ръце сме изградили света такъв, че в него да има 1% богати и 99% бедни.

Достатъчно е да погледнем безпристрастните цифри. Колко разрушени семейства е имало по време на младостта ми, когато се женех и колко са днес? Колко проблеми е имало с децата и изобщо в живота на обществото тогава и днес?

Въпрос: На какво е основана вашата лична система за самокритика?

Отговор: Моята система за самоконтрол е изградена на това, че с помощта на науката кабала се привеждам в относително неутрално състояние, позволяващо ми да проведа експертиза, да погледна себе си и във всеки момент да оценявам колко правилно действам. А правилността се определя от висшите ценности, които съм си поставил.

На никого не ги налагам. Всеки трябва да реши това за себе си. Моята висша ценност е безкористната, съвършена любов към ближния, която изисква от нас Тора. Казано е, че „любовта към ближния както към самия себе си е главното правило в Тора“.

В такъв случай, освен заработването на необходимото за съществуването като глава на семейството, целият ми живот е насочен само към достигане на неутрална позиция, от която ще мога да оценя състоянието си по отношение на любовта към ближния, което и изисква от нас науката кабала.

С помощта на науката кабала се поставям под светлината „възвръщаща към източника“. Именно за нея е казано: „Аз създадох злото начало и в допълнение Тора, като средство за неговото поправяне“. Особената сила, скрита в Тора е способна да поправи нашия егоизъм. Това е светлината, възвръщаща към източника.

Правилно изучавайки вътрешната част на Тора, кабала, човек привлича към себе си поправящата го светлина и достига до неутрална позиция, постигайки законите на Твореца, доброто и злото. Той се оказва между две сили: от една страна е злото начало, естественият, зъл егоизъм, а от друга страна е доброто начало, получено с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Затова той може да определи доброто и злото не според личното си мнение, а съгласно тези две действащи в него сили: позитивната и негативната.

Той не прави тази оценка, а променя себе си така, че висшата система на природата да го проверява, да изяснява всичко в него и да го поправя. В тези няколко изречения се състои цялата реализация на науката кабала, цялото поправяне на човека.

Продължение ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[177292]

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Бягане с препятствия

Въпрос: В бъдеще, новите технологични открития ще подобрят нашите органи за възприятие. Вместо очила ще носим чип, имплантиран в очите, а вместо телефон – чип в ухото или мозъка. Този процес ще доведе ли до напредък за човешкия род?

Отговор: Хората не се развиват по този начин. Вместо напредък, това ще даде възможност на другите да ни контролират. Ако в мозъка ни е имплантиран компютър или мобилен телефон, би било възможно някой да се свърже с нас и да ни прожектира филм, който да замести реалността. И така, през остатъка от живота си да лежим в леглото, мислейки, че пътешестваме по света.

А как можем да бъдем сигурни, дори и без да имаме чип, имплантиран в мозъка, че нашият свят днес не е халюцинация? Живеем в матрица, в програма. Човешкият напредък е възможен, не с помощта на високи технологии, но само в резултат на вътрешно развитие. С помощта на науката кабала ние се научаваме да възприемаме ново ниво, висшия свят, който е съвършен и вечен.

Кабала развива в нас нов орган за възприятие – любов към ближния. Чрез него ние постепенно започваме да усещаме един нов свят. Трябва само да преодолеем една психологическа бариера. И тя е възможна за преодоляване, тъй като не е стена, а само малко препятствие, като при бягането с препятствия. Заедно можем да прескочим тази психологическа бариера и да започнем да усещаме нова реалност.

Когато го направим, ще открием, че всичко зависи от нашето отношение. Ако отношението ни към другите се влоши, ще се върнем обратно към нивото на този свят, т.е. ще паднем от горното измерение. Обаче ако поправим отношението си към другите, отново ще се издигнем на нивото на висшия свят.

От предаването „Нов живот“ по KabTV 9/8/15

[167633]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 2

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 4

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Защо трябва да поправя начина, по който Творецът ме е създал – така излиза, че сякаш протестирам срещу Него?

Отговор: Трябва да протестираме, за да се обединим един с друг, без да обръщаме внимание на егоизма ни. Това е подобно на „мозайка“, която родителите купуват на детето си и му казват да събере всичките 50-100 частички заедно.

Тези усилия развиват детето, тъй като то трябва да си представи как може да съедини разделените частички. Така сме и всички ние: ако съединим правилно мозайката между нас ще видим картина, която се нарича „висш/ бъдещ свят“.

Въпрос: Бъдещият свят е този, в който попадам след смъртта ли?

Отговор: Бъдещият свят го виждаме в този живот. Бъдещият свят е следващото ни, ново, състояние, в което достигаме до прекрасно единство между всички нас, буквално като един човек с едно сърце, в любов към ближния, като към самия себе си. Благодарение на това съединение започваме да разкриваме между нас съвършено ново стъпало.

Вътрешно така се изменяме, че започваме всички да се чувстваме свързани. А благодарение на факта, че човечеството се обединява, цялата останала природа: нежива, растителна и животинска, също се присъединява към човека. И тогава човекът започва да разбира и чувства целия свят, включвайки го в себе си.

Така всеки един от нас започва да се чувства: аз, ти той – всички ние, защото се съединяваме в една сила, в едно желание, в една мисъл, и попадаме в абсолютно добър свят. Ние се издигаме над живота и смъртта, над всички проблеми и беди, тук и сега – в този свят, както е написано: „Своят свят ще видиш през живота си“.

Всички това е по силите ни. Така че давайте правилно да използваме тази възможност: нека се замислим, че само в нашето обединение е спасението за нас и за целия свят.

От програмата на радио 103FM, 20.09.2015

[167327]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Началото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Юдаизмът, съществувал някога на принципа на любовта към ближния като към себе си, не налагал никакъв външен натиск върху човека. Този, който е искал, се е присъединявал към него, а който не е искал, не се е присъединявал.

От историческите документи се вижда, че по време на пророците, 8- 7 в.пр.н.е.,  до самото разрушаване на храма, много представители на народите по света са отивали да се учат при евреите и с това са подсилили юдаизма. Някои от тях са се превърнали във велики мъдреци на еврейския народ и те са били сравнително много, включително и знаменития мъдрец и кабалист Раби Акива.

Юдаизмът не е могъл да се разпространи широко по света, защото такова разпространение е възможно само със сила. Цялото човечество в същността си представлява егоисти, които може да се подкупят с пари или да се завоюват със сила, под заплаха. Едно от двете: или привличане с бонбон, или заплашване с пръчка.

В юдаизма не е имало нито бонбони, нито пръчки. Това учение е пасивно. В него е идвал този, който се е чувствал привлечен от идеята, стремил се е към обединение и любов към ближния.

Става въпрос за юдаизма от времената, когато е създаден основният закон на Тора – любовта към ближния като към самия себе си. Затова юдаизмът не е получил широко разпространение по света и към него са се присъединявали само тези, които са пожелали.

Християнството вече се е държало по различен начин, вярвайки, че целият свят трябва да стане християнски. В повечето случаи при откриване на нови земи, завоюване на държави, установяване на връзки, освен търговски интереси и забогатяване се е преследвала и целта разпространяване на своята религия. Затова църквата в Испания, Португалия, Франция, Англия много е поддържала колониалния поход.

Юдаизмът е действал по друг начин, изобщо не излизал от границите си и приемал всеки, който е пожелал да се присъедини към него без всякакво насилие и подкупи. Този подход се е съхранил в юдаизма и до сега. По традиция, който иска да приеме юдаизма, първо е разубеждаван по всякакъв начин.

Християнството се е разпространявало с много „прогресивни“ методи в сравнение с юдаизма: с мечовете на кръстоносците и с уговарянето от мисионерите, убеждавайки каква прекрасна и велика е тази вяра. Човекът е бил покоряван от богатството на християнските храмове със златните украшения, иконите и разказите за чудеса.

В центъра на всеки европейски град се е строяла църква – най-високата и красива сграда в целия район. Дори днес църквите се отличават от другите постройки, а в миналото те са се строели сред бараки. Затова християнството е било много привлекателно за хората и широко се е разпространило.

Но въпреки разпространяването си, то е започнало да отслабва заради възникналия в него разкол. Започнали са спорове на едно от теченията с другите и от този момент силата му е започнала да угасва. С идването на Ренесанса, а след това с епохата на Просвещението, християнството е започнало да предава позициите си.

Ако до тогава за неверие са обявявали в еретизъм и са вкарвали в затвора или изгаряли на кладата, то преди 300-400г. са престанали да го правят. Днес за нищо такова изобщо не може да става дума. Макар че в Европа и Америка все още да се спазват християнските традиции, това по-скоро е част от културата, а не вяра.

Виждаме, че в наше време вместо юдаизмът и християнството все по-голяма популярност добива исляма. Това е относително млада религия, поставила си за цел да разпространи властта на шериата по целия свят. За нейните адепти не е важно дали това ще се случи днес или след хиляди години. Важното е, че работят над това, считайки тази работа за свещена проповядвайки вярата в Аллах, единствения Бог.

В действителност, от гледна точка на юдаизма, ислямът не се счита за идолопоклонничество, защото предполага вяра в единната висша сила. Само че, за нея разказва не пророк Моше, а пророк Мохамед, друг посланник на Твореца.

Исляма е основан на вярата в една висша сила, освен която няма нищо и която управлява цялото човечество, извисявайки човека. Но през вековете исляма е преминал през големи трансформации.

В днешно време исляма усилва своите позиции, преживявайки такъв активен период, каквито юдаизмът и християнството са преминали в първите две хиляди години от съществуването си.

Разбира се, със съвременните ресурси, средства за връзка, оръжието, с което исляма разполага днес, той може да си позволи много по-голяма експанзия, отколкото християнството преди две хиляди години или юдаизмът, който е съвсем пасивен.

Затова виждаме как ислямът се разпростира все по-широко в много интензивна и застрашаваща форма. Наложи ми се да обсъждам тази тема в академичните и правителствени кръгове в Европа и те признаха пълното си безсилие по този въпрос. Разговарях с кметовете на няколко града на европейски страни и университетски професори, които се оплакваха, че са с вързани ръце.

Европейците са свързани със своите демократични закони и сега са принудени да се отнасят напълно лоялно с ислямският фундаментализъм. Докато мюсюлманите се отнасят към европейците съгласно законите на исляма, който първоначално е бил мек и е прозовавал към любов, съединение, човешки ценности, а съвременният е радикален.

В същото време се получава така, че демократичните принципи пречат на европейските власти да пресекат разпространяването на радикалния ислям като опасно движение, заплашващо да урони стабилността в Европа. На исляма нищо не му пречи да се разпространява. Привържениците му не идват в Европа с цел да убиват хора. Те искат само всички да станат мюсюлмани.

Ако евреите в Израел биха се съгласили да приемат мюсюлманството, да приемат този закон, то в този миг биха станали свои за арабите и по такъв начин биха „разрешили“ арабо-израелския конфликт….

По такъв начин демократичните закони правят Европа напълно открита за мюсюлманите, позволявайки им да се държат така, както си искат. Никой няма право да посегне на свободата и правата им. В същото време, както християните, а още повече евреите, се опасяват да отидат в специалните райони, където е концентрирано мюсюлманското население.

Следва продължение…

От 428- та беседа за новия живот, 31.08.2014

[145622]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 3

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Защо ислямският религиозен фанатизъм толкова се е засилил през последните години? Ислямът започна своето пътуване на Запад и постепенно превзема Европа и САЩ. Днес в Европа има 54 милиона мюсюлмани, като 7 милиона от тях са само във Франция.

Тази тенденция към ислямизация се засилва, но най-лошото е, че се задълбочава в радикални екстремистки движения. В днешна Европа има „мюсюлмански гета“, в които се страхуват да стъпят както полицията, така и обитателите им. В тези места, покрай джамиите, се живее затворен живот, следствие от една законова система, основана на правилата на исляма.

Този феномен се е разраснал до заплашителни размери и постепенно се изплъзва от контрола на държавните органи. Културната война започва в Централна Европа, която до скоро беше пример за свобода, демокрация, равноправие и плурализъм.

Внезапно в нея се появи чуждо тяло – радикалния ислям – което се противопоставя на всичките ѝ основни принципи, връщайки ни обратно в далечното минало по отношение на равноправието на жените и други съвременни постижения.

Датският политик Гийрт Уилдърс, основател на партия „Свобода“, изнесе реч, в която предупреждава за голямата опасност, надвиснала над Европа. Според него се намираме в последната фаза на процеса на ислямизация на Европа, която заплашва не само нейното съществуване, но също и това на САЩ и на цялата западна цивилизация, тъй като води до екстремизъм, насилие и интифада.

Защо радикалният ислямизъм е станал толкова популярен, особено сред младите?

Отговор: Работата е там, че ние сме достигнали последния етап от процеса на човешкото развитие. Човешката цивилизация е възникнала в древен Вавилон и се е развила в две направления: част от хората последвали Авраам, а останалите се разпръснали по целия свят. След това учението на Авраам се превърнало в основа на трите световни религии – юдаизъм, християнство и ислям.

Тези религии са се развивали точно в този ред, една след друга. Юдаизмът се е развил директно от Авраам. Християнството било основано преди около 2000 години, когато се появили първите християнски общности. Ислямът се появил едва през 7-ми век.

С всяка религия се случва едно относително процъфтяване и упадък в съответствие с тези етапи. Юдаизмът процъфтявал в своята истинска форма до разрушаването на Бейт аМигдаш (храма). След неговото разрушаване, евреите пренебрегнали принципа „Обичай ближния като себе си“, който бил в основата на учението на Авраам, затова изпаднали в изгнание. Това изгнание било духовно – изгнание от алтруистичното състояние, падение от братска любов към омраза.

Християнството процъфтявало до средновековието, а след това започнало да запада, да се изменя и да се дели с възникването на протестантското движение.

Ислямът дълго бил в латентност и не се изявил в пълната си сила. Едва напоследък, когато и юдаизма, и християнството станаха толкова отслабени, че престанаха да влияят в оформянето на обществото, ислямът започна да става силен. И действително в Тора е написано, че през последния етап на човешкото развитие ислямът ще придобие голяма сила, както бе написано за Ишмаел (Битие 16:12) „…ръката му ще бъде вдигната против всеки и ръката на всеки ще бъде против неговата…“, което означава, че тази религия ще се издигне над всички.

Юдаизмът процъфтявал в първите 2000 години след излизането на Авраам от древен Вавилон, което означава приблизително до началото на новата ера. През този период той съществувал в своята истинска духовна форма и в пълната си сила. Но след това евреите паднали от своето духовно ниво и започнали да затъват в материални желания. Затова се казва, че са изпаднали в изгнание. Всяко следващо поколение падало по-ниско от предходното.

След спукването на юдаизма започнала християнската вълна. Християнството се развивало като буря, докато не се изчерпало. Днес сме в периода на упадък на християнството, което е загубило предишната си сила. За да бъдеш християнин в Европа от теб не се изисква нищо повече от това да носиш верижка с кръстче около врата си.

На някои места все още има християнски фанатици, но това не са хора, които са били християни от самото начало, а са приели християнството на по-късен етап, като например Южна Америка. За тях християнството е относително нова религия. Тя е съществувала в продължение на 2000 години, но е достигнала до тях чрез мисионери едва преди 500, когато Колумб открил Америка. Затова в Америка все още има посветени християни.

В наши дни ислямът започва наистина да се пробужда. До сега той е бил в инкубационен период. След 2000-летното процъфтяване на юдаизма и 2000-летния цъфтеж на християнството, идва ред на исляма.

Откъс от предаването „Нов живот“, 31.08.2014

[145580]

Истината за трите световни религии Част 2

Истината за трите световни религии Част 3

Filed under: Без категория - 1 коментар →

Въпрос: Какъв подход е приет в кабала – светски или религиозен?

Отговор: Кабала е наука, която води човека към разкриване на общата сила на природата, която се нарича „Творец”.

В Тора е написано, че в Твореца има желание, но така само се изразява на нашия човешки език. Все едно да кажем, че сякаш земното кълбо, по свое желание ни привлича към себе си, ако скочим – падаме, обратно на земята.

Желанието е сила. Вътре в човека има някакви желания, сили и вътре е природата. Желанието на природата е висше желание, по отношение на човешките желания. Става дума, за действието на система. Науката кабала ни обучава как правилно да се държим, за да съответстваме на природните системи.

Тук няма никаква вяра, а има разкриване на висшата сила, разкриване на желанието, което се нарича разкриване на Твореца. До такова разкриване е задължен да достигне всеки. Подходът на науката кабала обобщава в себе си всички други подходи: научни, религиозни, от всякаква религия и вярване.

Висша сила управлява целия ни живот, понеже ние се намираме вътре в природата. Кабалистичният подход е най-реалният. Кабала ни разказва за реално действащи върху нас закони, които засега просто не забелязваме.

Но кабалистът, изследващ природата, с помощта на инструментите, получени по кабалистичната методика, открива тези висши закони. Той разкрива системата от действащите върху него закони, които стават поле за неговото изследване. Това се нарича разкриване на Твореца – главната задача на човека в този свят. Казано е: „Опознай своя Творец и работи за Него”.

На нас ни е необходимо да познаваме всички закони на природата и да започнем правилно да се държим в съответствие с тях, за да постигнем добър живот.

Кабалистичният подход включва в себе си всички, съществуващи подходи: научни и религиозни. Кабала правилно обединява и организира всички подходи, почиства ги от всякакъв привнесен „прах“, от всички фантазии, предизвикани от неразбирането на хората за самите себе си и за висшата сила, от познатите стереотипи.

Тъй като науката кабала ясно ни разкрива цялото мироздание, скритата природа, Твореца, то вече не ни е нужно сляпо да вярваме, а е необходимо да знаем. Според това знание, ние ще изпълняваме законите на природата и ще живеем добре и правилно. И тогава няма да има никакво противопоставяне между светски и религиозни, защото ние ще почувстваме себе си, принадлежащи към една и съща сила на природата.

Освен това, вече на пътя за разкриване на висшата сила, кабала ни задължава да постигнем обединението и любовта към ближния както към самия себе си.

От 572-та беседа за нов живот, 21.05.2015 г.

[160092]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Моше и великият преврат

Въпрос: В съвременният свят ярко се проявява кризата в ръководството. Оглеждайки се назад, виждаме лидери от по-голям мащаб в сравнение с днешния. В този контекст, особено значение придобива персонажа в настъпващите пасхални празници – Моше.

Всъщност днес ни интересува не Моше сам по себе си, а моделът на ръководство, към нов живот и процъфтяване.

В своето време, на Моше му се е отдало да направи истински преврат в народа и да го преведе през тежки несгоди, независимо от трудностите и съпротивлението.

По какъв начин е извършил това „чудо“? Днес, когато обществото търси целеустремен лидер с багаж от истински ценности, можем ли да почерпим нещо, да се научим на нещо от Моше?

Отговор: Преди всичко, ние не разбираме на какво ниво се е намирал този човек. Става дума за духовното стъпало, разкрило се в нашия свят като Моше. Според свойството отдаване, според любовта към ближния, той стои по-високо от всеки друг.

Той не е имал никакви лидерски способности. Въобще, предводителят на народа на Израел, не се нуждае от никакви особени лидерски качества. Има достатъчно хора, умеещи да водят и манипулират другите, съгласно своите егоистични стремежи. Да манипулираш може както в лош, така и в добър контекст, но все пак егоистично.

От друга страна, истинският лидер, устремен „направо към Висшия“ (яшар-Ел) и наречен „Исраел“ – т.е. водещ ни към свойството отдаване и любов,  не трябва да блести с интелект, да се прави на умен, да хитрува и, още повече, да лъже. Обратното, той всъщност трябва да бъде наивен. Защото именно в степента на тази наивност, висшата светлина въздейства чрез него на другите.

Такъв лидер желае само едно – максимално да се приобщава към свойството отдаване и любов, което се нарича „Творец“, или „Висша сила“. И ако човек следва този принцип, то „висшата светлина“, силата на отдаване и любов, чрез него въздейства на целия народ.

Същият този лидер обучава народа и постепенно, поетапно, търпеливо го води през всички перипетии, докато не доведе хората към поправяне.

Тогава и те придобиват същата степен търпение, готовност към взаимни отстъпки, взаимно единение и така стават народ на Израел. Народ, в който всички са обединени, за да се разкрие свойството отдаване и любов, наречено „Творец“.

Без отстъпки

Ето какво олицетворява Моше. Той носи в себе си качествата на велик кабалист, постигащ Божественото, така че през него преминава светлината и с това народът се научава на единение.

Ролята на такъв лидер е много трудна за него самия и за народа, на който в нищо не може да отстъпи. Тъй като от своята висота той вижда, че никакви отстъпки не може да има – или напредване, или смърт.

А народът в това време, постоянно получава добавки на егоизъм. Това касае и нас: нашето его се усилва ден след ден и над него трябва да се поправяме отново и отново. Себелюбието укрепва в лявата линия и задачата на Моше е да помага на хората в уравновесяване на егоизма с любов, състрадание, милосърдие, единение. Отново и отново, на всяко стъпало.

Учител по Природознание

Въпрос: Какво изисква такъв лидер?  На къде  насочва народа?

Отговор: Той обяснява на народа законите на Природата, наричани още „закони на Тора“, „духовни закони“ или „воля на Твореца“.

Всичко това е едно и също. Защото „Бог“ (אלקים) по гематрия е „Природа“ (הטבע). „Творецът“, това е силата на Природата, творяща, формираща, поддържаща и развиваща всичко.

Съответно, Моше е точно като „голям учен“, обясняващ ни всичко, което става в човека, в обществото, в Природата. Той ни обяснява от къде сме дошли и накъде отиваме, как се развиваме, какви сили ни движат, как можем да се намесим в тяхното действие и как да преминаваме от състояние в състояние.

Всички състояния са предопределени в Природата и Моше ни обяснява какво ще бъде следващото. Да го достигнем можем по два начина: по пътя на страданията или по пътя на светлината, „по пътя на Тора“. И Моше се старае да ни насочи по верния път.

Препъвай се, но не отстъпвай

Вървейки след Моше, народът всеки път се сблъсква с поредната неприятност, но не заради това, че нещо се е случило не както трябва. Просто на хората се разкрива все по-голямо егоистично желание и ето, че те отново не са съгласни с Моше.

Същото се случва и с всеки човек поотделно: в него също има „Исраел“ и „Моше“. Свойството народ на Исраел се усилва в лявата линия и тогава му противодейства свойството Моше. „Исраел“, надделява отляво, не е съгласен, а „Моше“ се повдига и отново въвежда ред.

За това е казано: „Човекът няма да изпълни заповедта, докато не се препъне в нея“, „Който се възвишава над другите, над него се възвишава неговото зло начало”. С други думи, ние постоянно растем в своя егоизъм и всеки път трябва да го „покриваме“ с любов, отдаване, взаимно единение.

От 542-та беседа за нов живот, 26.03.2015

[156457]

Filed under: Празници - Няма коментари→