Въпрос: 99% от населението искат да знаят какво реално трябва да направят, за да настъпят социални промени в обществото? Как да им предадем усещането за увереност, безопасност, единство в процеса на разпространение?

Отговор: Струва ни се, че правим нещо в този свят: управлявам чрез банките, предприятията, международната търговия, военната техника; въртя всичко, което става в нашия свят – всичко това става пред очите ми, давам разпорежданията и движа тази машина. Единственото, което не разбирам, е, че движат мен.

Имаме клип, на който едно дете си играе с количка в супермаркета, бутайки я: „буууу“.

Ето така не разбираме, че всъщност ни движат, че сме изпълнители на Висшата воля на най-ниско равнище.

Сега навлизаме в нов период, когато Висшата сила не ни диктува непосредствено какво да правим, а се отделя от нас, дословно флиртува с нас: с това тя желае да ни привлече към себе си. Отделяйки се от нас, тя предизвиква недоумение, неразбиране, какво става, как да се устроя в този свят; изведнъж не искам нито семейство, нито деца; не ми е ясно какво да правя с живота си; наркотици, отчуждение, и от тук – огромна криза. Когато Висшата сила се отделя, не ме управлява, и изведнъж чувствам , че не знам накъде да вървя, какво да правя – не знам нищо, не искам нищо. Тази криза е призив към нас да се устремим сами напред, на среща с тази сила. На среща – това е по-голямо подобие с нея.

А хората мислят, че още могат да действат по старому: „Ще управлявам всички!“ Е, и какво могат да направят правителствата? Днес нищо няма да могат да направят. Единственото, което могат да направят, е да напечатат още малко пари, но и това вече нищо не дава. Те само пускат печатната машина и сякаш имаме повече пари, а всъщност – пак е същото. Разбираемо е, че покупателната способност на всеки не се променя от това, само раздават хартийки на населението и това е всичко.

Затова нито политиците, нито икономистите, нито социолозите, нито психолозите, нито родителите – никой на никого не може да окаже никакво влияние, нищо не може да направи.

Разбира се, хората още не са дозрели до такова състояние, че да почувстват всичко върху себе си, но светът се движи към това. И виждаме, че мнозина учени в своите изследвания разкриват това.

Това е проблем за света. Той ще трябва да се съгласи с това, защото е физически закон, проявяващ се в това, че силата, която по-рано ни е управлявала отвътре и ни е диктувала всички наши желания, всички наши мисли – и в сърцето, и в разума, сега тихо се отдръпва. Тя иска всеки сам да поеме тази роля, да се поучи от нея и сам да управлява себе си. И това е проблемът. Трябва да се запознаем с това и да го реализираме.

А ако разни умници все още говорят: „Трябва реално да направим нещо…“ – е, и какво правим реално? Те просто не усещат как все още Висшата сила ги командва.

От беседата на трапезата в Торонто, 19.06.2012

[82041]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Родени сме с единственото желание да се наслаждаваме, като всичко друго в живота не е важно за нас. По същия начин бебето, излизащо от майчината утроба, мисли само за себе си, чувства само себе си, без да усеща външния свят.

Но след няколко седмици, то започва да  си отваря очите, да чува, постепенно задейства сетивата си и възприема заобикалящите го. И така, то постига това, което желае да получи от обкръжението /преди всичко, от майка си/, за да задоволи потребностите си.

Трябва да разберем, че егоистичното желание, което имаме по рождение, ни е дадено специално, за да можем с помощта на навика, станал втора природа, да изградим над него друго, алтруистично свойство – свойството отдаване и обединение.

Днес се намираме в противоположно състояние – разделени сме, всеки иска да се възползва от другия, никой не се съобразява с никого и плюс това, всички се намираме в противоречия и разногласия помежду си. Но природата преднамерено е създала в нас такова отрицателно свойство, за да можем, използвайки намиращите се на наше разположение сили, именно от него да изградим положителна и добра връзка помежду си.

Ще я изградим осмислено и осъзнато и така ще достигнем обединение, създавайки образа на Човека, подобен на общия закон на природата,  насочен към отдаване – добър и любящ.

И тогава ще разберем, че този закон не е лош, че всички онези зли сили, чието въздействие чувстваме сега върху себе си като нещастия, разводи в семействата, пристрастяване към наркотици, терор, страх от заплаха за атомна война, противопоставяне между страните, болести, екологична, икономическа и финансова кризи, които приемаме за отрицателни въздействия от страна на природата, са ни нужни, за да им противопоставим силите на отдаване, силите на нашата любов и нашето обединение. И ако днес усещаме въздействието на този единен закон като отрицателно, то е само защото сме противоположни на него.

Така се случва и в ежедневния живот. Ако ме връхлитат студ или жега, трябва да разбера какво следва да направя, за да балансирам тези аномалии и да направя температурата нормална. Ако се гмуркам под вода, изпитвам големи натоварвания от налягането, а изкачвайки се високо в планината, чувствам недостиг на кислород и ми е трудно да дишам. И тогава компенсирам тези отклонения, за да се уравновеся с природата.

Кое средство може да ни помогне да постигнем хармония с природата, която днес ни демонстрира различни неблагоприятни въздействия? Усещаме как ударите се сипят отвсякъде. Човечеството се чувства обединено пред лицето на надвисналата над него всеобща заплаха.

Затова разбираме, че нашите свойства са противоположни на свойствата на природата и трябва да компенсираме и да работим срещу свойствата си. И ако в същото време, когато природата ни оказва отрицателно въздействие, успеем да преодолеем себе си, да се поправим и да ѝ съответстваме според възможностите си, ще усещаме подобни въздействия като положителни и уравновесени.

И тогава ще се решат екологичните проблеми, ще се оправят взаимоотношенията в семействата, ще укрепнат връзките между страните, икономиката ще тръгне нагоре и животът ни ще стане щастлив и комфортен. Ето защо ни дават постепенно да извършим промяна в себе си и помежду си, за да може по този начин да се приближим към общата природа и да се почувстваме във всестранна хармония с нея.

От 4-тата беседа за новия живот, 01.01.2012

[67354]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съвременната криза обхваща всички нива на природата. Неотдавна по телевизията показаха предаване за природни явления, които се оказват напълно неочаквани за хората. В това число ставаше въпрос за острови в Тихия океан, жителите на които се прехранват от морски риболов.

Днес, влизайки в морето, те се страхуват да се отделят от брега на повече от няколко километра. Климатът толкова се е изменил, че бурите и ураганите връхлитат неочаквано и е невъзможно да се предвидят. И това го казват хора, израснали от детството си с морето, опитни ветерани, за които океанът внезапно се превръща в непознат.

Такива са мащабите на общата човешка криза. Човекът – това е най-високата част на природата, обладаваща най-голямата разрушителна сила, превишаваща всички други.

В света има явни и скрити сили. Взрив от бомба няма да премине покрай мен незабелязано, но радиоактивното излъчване ще почувствам само по неговите резултати. Има още по-фини излючвания, резултатите от които са напълно неочаквани за нас. От нас е скрит техният източник – съкрушаващата сила на човешката мисъл, на човешкото желание.

В своето егоистично развитие „сме дошли до точката“: порасналото население на Земното кълбо генерира толкова мощен негатив, че просто се задушаваме един друг, едновременно разрушавайки и предишните нива на природата, които лежат под нас. Те са големи в количествен смисъл, но слаби в качество, а ние, със своя качествен потенциал, можем просто да ги ликвидираме – точно каквото се и случва. Ето от къде произтичат „сюрпризите на океана“ и много други явления.

И така, цялата работа е в нашите мисли, нека да ги поправим. Кабалистите говорят за два варианта на развитие: по добрия път и по пътя на страданието. Видимо е, че сега вървим по пътя на страданието. Как да се движим в това направление по добрия път? В нас има само една цел – сливане с Твореца. Това е съдбата за всички хора, всички народи. Означава, че трябва да им обясняваме как да вървим по добрия път – да обясняваме, имайки предвид техните особености на развитие.

Силата на човешката мисъл разрушава света. Носим зло на самите себе си и на останалите части на природата. Днес това може да се демонстрира на хората нагледно с примери и научни обосновки. Оттук следва извода за това, че трябва да се отнасяме по-добре един към друг. Иначе вървим към гибел. Нека да подобрим своя живот с помощта на тази единствена сила, която е способна да ни помогне.

„Каква е тази сила?“ – питат те. „Това е силата на нашата добра взаимовръзка“ – отговаряме, всъщност давайки друго определение за Твореца. Днес тази сила трябва да се прилага в мащабите на целия свят. За мислите не съществуват разстояния, те не отслабват в мярката на отделяне от източника и мигновено достигат дори звездите, стоящи на хиляди светлинни години от нас.

Как да го направим? Днес сме стигнали точка, в която няма да получим нищо без правилната молба. В нищо няма да добиеш успех, ако не помолиш помощ от Твореца. Просто се уподоби „по форма“ като добро момче – и ще получиш „кутия бонбони“.

За какво трябва да моля? За отдаване:

– Искам да раздам тези бонбони на всички.

– Много добре. Вземи!

Отначало ще се жалваш, но след това ще се научиш. Първо ще ти дадат от общата кутия, а с времето ще преминеш към наслаждение от отдаването, взимайки за себе си само необходимото.

Грози те гибел по пътя на страданието, ако не стигнеш до тази молба за другите. „Искам да получавам удоволствие само от това, че им нося добро. Дай ми да се насладя именно с това, дай ми сили за това! Направи така, че това да стане възможно!“

По такъв начин се осъществява поправянето.

От урок по статията „Свобода на волята“,04.01.2011

[65309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище: (Жак Делор, автор на еврото, експрезидент на ЕС в Daily Telegraph): Проектът евро беше провал от самото начало. Грешките, допуснати при създаването на еврото, обрекоха единната валута на сегашната криза на дълга.

Освен това, лидерите направиха твърде малко и прекалено късно, за да подкрепят единната валута. Кризата с дълга представлява заплаха за международната роля на Европа и основните западни демократични ценности.

Коментар: А как може да се създава пазар без интеграцията на всички в единна Европа? Това е подигравка с „прогресивната“ част от човечеството, щом авторите на проекта за обединена Европа смятат, че е достатъчно малко да адаптират стандартите и пазара – къде е съюзът? Не е дори в общия портфейл. Да не говорим за културната интеграция, интегралното възпитание, сближаването на националните и културни различия, преодоляването на презрението и омразата.

Естествено, проектът се провали и е ясно, че неговият позорен край е бил заложен още в самото начало!

[63037]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение (Френският Национален Институт, статистики): Социалното неравенство във Франция неудържимо расте, разривът между имащи и нямащи достига безпрецедентни мащаби.

Това най-явно се проявява в размера на личното състояние, което притежават французите: на 10% от най-богатите французи се падат 550 хил. евро, на 10% от най-бедните – 2700 евро, т.е. 205 пъти по-малко.

Състоянието на високопоставените служещи е 35 пъти повече, отколкото на работещите. Съвкупната собственост на всички французи (спестявания, недвижимост, произведения на изкуството и др.) – 10.000 млд евро.

Извод: Проблемът не е в обема на натрупаното в страната богатство, а в неговото разпределение. Не е ли странно в условията на криза натрупаното социално неравенство да взриви Франция? В името на какво хората, направили многомилионни състояния, да продължават упорито да ги увеличават? Защо не помислят и за другите непреходни ценности? Вместо да бъдат първи към целта „власт, престиж, влияние“, не е ли дошло време да се промени целта?

62928

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (К. Лагард, глава на МВФ): Европейската криза създаде неопределени перспективи на икономическо развитие. Световната икономика рискува да се потопи в „изгубеното десетилетие“. Ако не действаме заедно, то икономиката по целия свят рискува да тръгне надолу по спиралата на неопределеност, финансова нестабилност и потенциален крах на световното търсене.

Реплика: Падението на егоистичната икономика все едно ще се случи и ще продължава, докато не организираме интегрално, световно, икономическо съобщество, построено на основата на глобално взаимно поръчителство, като съоръжения в единен механизъм, с цел привеждане на нашата цивилизация в равновесие с Природата – към разумно потребление, когато всеки получава само необходимото за нормално съществуване, всичко излишно се разпределя за нуждаещите се, заети сме само с необходимия труд, никъде и при никой не се натрупват остатъци, цялото си свободно време гражданите отделят за задължително участие в построяване на правилно обкръжение, което, със своето влияние, ще позволи да се създаде от нас, егоистите, интегрално алтруистично общество, подобно на Природата.

Докато съзнателно не достигнем такова състояние, Природата ще предизвиква в нас страдания (кризи, войни) – разкриване на нашето неравновесие с Природата. Никакво възстановяване на системата на обществото ни в бъдеще няма да се случи – вървим по наклонение надолу, докато не разберем необходимостта от лично и обществено поправяне.

[60491]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Има какво да кажем на хората, които са готови да изслушат обясненията ни.

Нека да сложим картите на масата и реално да оценим ситуацията, казваме ние. Първо: природата ни води и се намираме в нейната система. Сами виждате: въпреки всички опити, не управляваме света – него го води определена програма, действаща посредством определени сили. В крайна сметка се намираме под тяхното управление.

Второ: движейки се по такъв начин, не знаем, къде попадаме. Как да разшифроваме програмата на нашето развитие? Как да я контролираме? Дори да я подсладим малко? Като пример, днес европейските лидери не могат да подсладят горчивите хапчета, изписани от Еврозоната. Те дори са склонни да смятат за грешка целия този общ пазар. Едновременно за каква грешка може да става въпрос, ако всичко е заложено в програмата? Каквото е било, било е – случило се е, и нищо не можеш да направиш. Да съжаляваш за миналото е просто глупаво.

Но така е устроен човекът: докато не се присъедини към реално действащата Сила, не може да разбере, че не е функция, а резултат, действие.

Така, човечеството открива своята безпомощност пред неотложните проблеми. Защото този срив все още не е започнал. Кризата е многопластова, и основната й специфика не е в несъбираеми дългове и безработица. В близките години ( възможно, за година – две, ако процеса се ускори) ще видим, че светът повече не може да съществува. Катастрофи в климата, проблеми в икономиката и промишлеността ни поставят на ръба. Държавите не могат да се справят с огромното количество безработни. Ние просто нямаме системи, способни да устоят на нещо подобно. И тогава бедствията заставят хората да се вслушат в нас.

Оттук идва третото: защо еволюцията ни води до толкова силни удари? Различни видове на растителната и животинската природа в тези условия просто измират, като динозаври. Може ли така и ние да изчезнем от лицето на Земята, оказали се под ножа на тази гилотина?

В такъв случай, нямаме изход, освен да търсим трета сила, която ще работи срещу природата – с други думи, срещу Твореца. Не е важно, как ще се нарече. Точно както холивудските филми живописно описват глобалните заплахи във вид на летящи към Земята астероиди, които ще ни премахнат за няколко секунди.

Като правило, на героите в киното им се отдава да защитят човечеството. Така трябва да се обърнем към човечеството със зов за защита. Трябва да търсим защитна сила, за да противостоим на природата, която ни води към гибел. Намираме се в нейната програма, и ако „сляпата природа“ е запланирала да приключи с нас с помощта на тези или други катаклизми, то как да намерим алтернативна сила за по-нататъшно развитие? Посредством какво можем да изменим програмата?

Преди всичко, трябва да се изкачим на ново стъпало, да придобием мъдрост и да разберем, в какво се заключава общата програма на природата. Тук подхождаме към четвъртия етап, когато трябва накрая да осъзнаем, че нашето естество, егоистичното желание – е източникът на всички беди. Ако не беше егоизмът, не бихме разрушавали човешкото общество, института на семейството, системата на просвещение, взаимоотношенията между хората, страните и религиите, не бихме създавали изкуствени прегради, които ни разделят и в крайна сметка водят до взаимно изтребване.

А след това, осъзнавайки злото, се замисляме, какво означава добро. И тогава ще се учим от природата, в която действа интегрален механизъм на единство и взаимност. Това сме способни да си го представим и да се наблюдаваме сами. Така, че какво не ни достига? Само подем над своето естество.

Ще успеем ли да изменим хода на собственото си развитие, ако се издигнем над себе си? Или природата все пак е по-силна от нас? Не, тя не е по-силна. Защо? Защото природата ни управлява посредством егоизма ни, и ако взаимно се укрепваме и поддържаме един друг, ако построим обща система и пожелаем на всяка цена да се обединим, тогава силите на природата ще ни развиват към добро.

Егоизмът ни фактически вече не иска да расте повече, доколкото ръста му доставя само нови неприятности. И ето, получаваме възможност да го управляваме – повече от това, с негова помощ да вървим по-добрия път, само ако се научим да го използваме за обединение. Цялото зло се състои в това, че се развиваме, нанасяйки си вреда един на друг; а цялото благо е в това  да се развиваме, обединявайки се един с друг.

По необходимост човечеството трябва напълно да измени отношението си към живота, към обкръжението, към обществото, към възпитанието и обучението. Трябва така да построим всичко около себе си, че да бъдем обкръжени от топлина, като децата. Стараем се да въведем детето в примерно общество, за да се научи на добро поведение, грижа за себе си и другите и т.н. За детето си искам най-добрата детска градина – нека да се проникне от взаимност, да учи езици, да бъде умно.

Самата еволюция е вкоренила в нас родителско отношение, което ни позволява да разберем, как да се отнасяме към обкръжаващите. Неслучайно се делим на мъжки и женски род, които заедно създават потомство – следващо стъпало. Оттук виждаме, как да построим правилно обкръжение за самите нас. Към това ни подтиква нашата естествена грижа за деца и внуци. И затова днес трябва да създадем световна детска градина за всички. Който иска да бъде възпитател – моля.

В крайна сметка, единственият проблем на човечеството – това е възпитанието. А по-правилно, проблемът е в това, да разберем, че това е и най-главният проблем.

И затова обясняваме на света, че силата, която трябва да се пробуди, е в обединението между нас. Науката потвърждава, че, събирайки и сплотявайки се, хората генерират нова, особена, интегрална сила, която съществува сама по себе си. Като пример, такава сила обединява народът, поддържа в хората общ подход, общ характер, общ потенциал. Тази свързваща сила, възникнала благодарение на години общуване и взаимодействие, не идва отгоре, а се намира сред тях, в определена форма на  единството им.

Така и днес, обединявайки се, ще породим тази нова, интегрална сила на световно единство, която ще стане нашата охрана, по-мощна от природата, от климата и екологията, и всичко останало. Защото тази сила е качествено по-висша, отнася се към човешкото стъпало, а човек се издига над всякакви нива на природата. И с помощта на тази сила, несъмнено, ще подсладим своето развитие, вместо да треперим, като зайци, които ги носят неизвестно къде. Не, всъщност ще управляваме процеса.

От урока по статия „Даряване на Тора“, 07.11.2011

[60404]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение ( Б. Ганжин, Институт по глобализация):

Криза – това е противоречие между целта и средствата на капитализма. Това е нарушение на обмена между хората, социална катастрофа. Произвежда се прекомерно, а се употребява недостатъчно, съгласно платежоспособността на търсенето.

Всичко е построено от жажда за пари. Продавачите повишават стойността на стоката. Целта на капитала е растежът на стойността, печалбата. Движещ мотив на капиталиста се явява жаждата за пари, стремежът към печалби. Главното – трябва да се откажем от насочеността на парите, от рентабилност на производството. Трябва да се създава производство, насочено към удовлетворяване на потребностите на хората. Трябва да се преориентира производството с цел печалба – към производство на продукти за удовлетворяване.

Изглежда утопизъм. Но при криза капиталистите ще изхвърлят производството поради нерентабилност, а разрухата на финансовата система ще принуди работниците да се заемат с изоставените от капиталистите средства на производство, за удовлетворяване на собствените потребности – ще се открие, че хората работят независимо от рентабилността, а заради удовлетворяване на потребността от даден продукт на труда. Към производство не заради продажба, а към производство заради живот.

Снижаване на работното време. Ще произтече процес на изчезване на труда в качеството си на жизнено средство. Подобряването на производителността на труда се развива до такава ефективност, че необходимото за производство на жизнените средства на хората време ще се сведе до минимум.

Криза – противоречие между целта и средствата на капитализма.

Главното – трябва да се откажем от мотива на капиталистическо производство – насочеността към пари, от така наречената рентабилност на производство.

Затова капиталистите, правителството и общественото мнение виждат спасение от кризата в разширяване на потреблението, в ръста на платежоспособността на търсенето. Но в действителност, спасението не е в социалните гаранции, кризата изисква спасение от самия капитализъм.

Реплика: Криза не на капитализма, а на индивидуализма. Това не е обичайна капиталистическа криза на свръхпроизводството, а раждане на ново ниво на човечеството – интегрално съобщество. Трябва не да се борим с капитализма, а да строим общество на взаимно поръчителство, чрез построяване на среда на възпитание и въздействие върху хората чрез нея. Само изменението на съзнанието на човека ще ни доведе до подем на следващото ниво на нашето съществуване, а иначе, природата ще ни принуди към това с по-жестоки сили на развитие.

[59805]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (Р. Зеллик, Президент на Световната банка): Колкото повече продължава днешната ситуация на неопределеност, толкова повече пари ще бъдат изразходвани по-късно, толкова повече пространството за маневриране ще бъде ограничено. Политиците вяло водят борбата с кризата, а пазарите се нуждаят от точни ориентири и ясност.

Германия, Франция, Италия и Великобритания днес не могат да предложат ефективни решения. Европа до този момент няма концепция за изход от кризата. Създаването на стабилизационен фонд към ЕС е само опит да се забави времето. Досега европейците са се опитвали да решат проблемите по пътя на разделяне на финансова помощ, но проблеми така не се решават. Решаващ сега се явява въпросът за това, ще съумее ли Европа да създаде политически и финансов съюз, призван да допълни валутния съюз.

Реплика: Ясно е едно:

– Европа до този момент няма концепция за изход от кризата,

– решаващият въпрос е един: ще съумее ли Европа да започне истинско обединение?

Когато говорим с политици, икономисти, социолози за решаване на кризата по пътя на интеграция на обществото, доведено до разумно потребление, освобождаване на голяма част на обществото от работа и привличането му към задължително глобално, интегрално образование и възпитание – те възразяват, че, да речем, ние говорим неконкретно, къде са нашите предложения за изхода от кризата, как именно да се сближат страните и народите, какво се променя в обществените и производствени отношения, в отношенията човек – държава и др…

Но над разработката на тези планове трябва да работят специалистите от тези области на знание. Обясняваме идеологията на интегралното общество. Тя не закрива процеса по разработката на новото направление, а само го задава, а след това встъпва в работа „технически“. За решаване на проблемите по кризата трябва да се създават работни групи от икономисти, ръководители на предприятия, плановици и пр., съвместно с нашите специалисти по интегралността на света.

От това, че още не сме започнали да променяме нашите обществени, икономически, производствени, семейни и други отношения – светът ще продължава да пълзи към същата голяма криза. Така че не е ли време да забележим и да откликнем на призива да работим заедно над създаването на технологии на преходния период – прехода на света към единна съвършена форма.

[59564]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А. Галчински, икономист, екс- водещ на Съвета на Националната банка): Да се решат проблемите на световната икономика е невъзможно с методите на икономическата политика – и с тази функция ще се заеме кризата. Става въпрос за критически излишък на параметрите на потребителското общество.

Кризата на дълга – е ехо от съответните излишъци. Да се реши проблема с инструментите на икономическата политика е невъзможно. Никой не знае, как това може да се направи. Антикризисните мерки в предшестващите години са дали противоположни резултати. В тази ситуация на хирургическо вмешателство се поема от кризата.

На лице е прогресивна компресия на фазите на икономическия цикъл: кризисните падения приемат верижна специфика, вървят в непосредствена близост един до друг. На път сме към нов икономически щурм. При това икономистите не се надяват на скорошно решение на проблема: става въпрос за процеси, свързани с междусистемни трансформации. Западната икономика е изготвена в системата на нулев ръст.

Реплика: Не само нулев ръст, а отрицателен ръст ще наблюдаваме в световната икономика – особено в тези области, които не се явяват необходими за съществуване. Струва ни се, че тези области на промишлеността и търговията падат, защото в хората изчезват средствата за тяхното придобиване. Но това не е така!

Работата е там, че те отмират, тъй като не съответстват на новата форма на човечеството – подобие на природата, когато получаваме от природата необходимото за жизненото съществуване, а всички наши свръх – желания се напълват от усещания за общност и любов – и напълвания във вечността, извън животинското тяло.

[58966]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→