Мнение: Историята на тютюнопушенето в цивилизованите държави наброява повече от 500 години. Но борбата с тютюнопушенето започва през ХХ век, паралелно с образуването на тютюневия монопол и нарастващите приходи от този бизнес.
Дълго време тези процеси вървяха паралелно – медиците биеха камбаната, а производителите увеличаваха печалбата. Сега няма никакво съмнение, че раковите заболявания, сърдечните и дихателните заболявания се дължат на тютюнопушенето.
Но пушенето никога не се е смятало за социално-опасно, за разлика от наркотичната зависимост. Трудно е да се намери положителен персонаж на наркомана в човешката култура. Употребата на наркотици в древността се е смятала за позорно и недостойно дело, жестоко се е преследвало и се е порицавало от социума.
Здраво мислещият човек няма никакви съмнения относно пагубното въздействие на наркотиците. И тази пагубност засяга не само физическото самочувствие на наркомана но и непосредствено засяга неговите близки.
В този аспект е интересен културният бит по отношение на американското общество и законодателно-изпълнителната върхушка на това общество към употребата на марихуаната за легализиране на тези навици. Къде отиде консерватизмът и следването на моралните устои на нашите прародители.
За последното десетилетие в много щати на Америка наркотичното средство замести тютюнопушенето – активната борба срещу употребата на тютюн в САЩ разчисти пътя на марихуаната и при това напълно законно. Фаталното последствие от употребата на марихуана се разтяга десетилетия напред.
В този случай американските медици се озоваха на една страна с продавачите на марихуана. Медиците спокойно се отнасят към наркозависимостта, прекрасно осъзнавайки, че да се излекуваш от нея е много по-трудно, отколкото от обикновеното тютюнево пристрастие. Всички лепенки, брошури, дъвки в този случай няма да помогнат, без да споменаваме, че стойността на това лечение ще е много по-скъпо.
Реплика: По замисъл на американския елит, по-голямата част от населението трябва да бъде упоена, дрогирана, за да бъде естествено намален неговия прираст и да стане 1-2 милиарда. Друго такова ”успокояващо” средства няма. Затова в глобален мащаб е прието решението да се легализират и рекламират леките наркотици.
А на тютюневите компании им е наредено да мълчат. Такава заповед е отправена и към средствата за масова информация. От САЩ това отрицателно отношение към тютюна и положително отношение към марихуаната се разпространява в целия свят.
Съобщение: В столицата на американския щат Колорадо, Денвър, обявили първата борса за вакантни места сред компаниите в сферата на производството и разпространението на марихуана. В нея ще вземат участие 15 компании. Продажбата и отглеждането на марихуана става изгоден бизнес в Колорадо.
Продажбата на наркотика за развлекателно ползване е започнала през януари тази година. За първия месец данъците от продавачите надвишили 3 милиона долара. През тази година щатът е получил 70 милиона долара данъчни постъпления от легализацията на наркотика.
Реплика: Но колко ще се наложи да загубят после от нежеланите последствия, вследствие употребата на наркотици – изгубеното здраве, повишената престъпност, разбитите семейства и др.?
Мнение: Забелязвате ли, че хората взеха да стават все по-раздразнителни, все по-зли? Това е навсякъде: в домовете ни, в училищата, на работните ни места, в телевизионните шоу програми, по филмите и, разбира се, по трибуните на политиците.
Много психолози и социолози са уверени, че Америка преживява епидемия от гняв. Нацията е разделена на богати и бедни, на леви и десни – и всяка година икономическата криза обостря още повече това разделение. Хората работят повече, но средният доход на семейство продължава да спада.
Американците са недоволни буквално от всичко: от личния си живот, от работата, от съседите и политиците. Всички са съгласни, че така не може повече да продължава, но не могат да се договорят как може и как е нужно. Всички чувстват, че страната се приближава към пропаст, но имат диаметрално противоположни мнения за това, как да бъде изкарана от тази пропаст. Взаимните обвинения се превръщат в спорт, напрежението в обществото расте.
Коментар:Докато не се осъзнае необходимостта от промяна на човека (защото друго няма какво да се изменя) по лош и глупав или по добър и умен път.
Интервю на руски журналисти с ръководителя на Международната академия по кабала, професор Михаел Лайтман
Украйна днес е свързващо звено, като мост между Европа и Русия. Но обединението на Русия и Европа не се харесва на Америка, и тя прави всичко, за да не се случи това.
Части от интервюто
Украинският процес няма да бъде спрян и той много прилича на ”Арабската пролет”. Става дума за управляван, подготвен предварително процес, вписващ се в общата тенденция на егоистичното развитие на човечеството.
***
Като цяло действат две сили: Едната е устремена към обединение, другата – към разединение. Първата сила се опитва да създаде общ пояс Европа – Русия – Китай, също и Япония. Но това с нещо противоречи на желанията и бляновете на американското правителство. То е против. При реализиране на по-лошия сценарий, това противопоставяне може да завърши с война.
***
Текущите тенденции няма да дадат добри резултати. Нито в една държава това не е довело до нещо добро. Простите граждани се оказват роби. И силата, която ги управлява, ги води на първо място към хаос. Същото беше подготвено и проведено в Близкия Изток.
***
Нищо не се случва от само себе си. Америка действа срещу Европа. Тъй като Европа се обедини, за да може да противостои на Америка, не като напълно независима, но като някакво самоопределение.
Днес има нужда Европа да се обедини с Русия посредством Украйна. По такъв начин, Украйна се оказа горещата точка – без нея обединение няма да има. Съставена от две части – прозападна и проруска – тя може да стане нужният ”мост”.
И тъкмо от това американците се страхуват много. Защото тогава ще изникне единно геополитическо пространство, включващо и арабските държави, тогава Америка ще изгуби целия свят. Затова за нея най-важното е да не позволи на Украйна да стане свързващото звено между Европа и Русия.
***
На това поприще се сблъскват много егоистични сили от различни държави и местният егоизъм, подгряван отвън, върви към разрив на връзките.
Ако силите, управляващи процеса, вдигнат народа, то Украйна ще тръгне към разединение. Неслучайно днес се оголват тези големи исторически противоречия, които не са били поправени и са дремели вътре, докато ”циреят” не се спука…
***
В крайна сметка, трябва да осъзнаем, че егоизмът е основният ни враг. Заради него не можем да достигнем до съглашателство, не можем да се избавим от кризите. Егоизмът е нашата природа и той ни ”погребва”.
Днес светът не намира нужната точка на съединение, независимо от горчивия опит на отминалите войни на миналия век. ”Златният век” приключи, а решение няма. На всички им е ясно, че трябва да бъдат интегрални, подобно на Природата, че спасението е само в единството, в съвместното решаване на проблемите, но на практика дори Европа не е способна на това, независимо, че е създала единно пространство.
***
Трябва да се издигнем над егоистичната си природа и наистина ние имаме нужните инструменти за това. Само тогава ще можем да решаваме глобалните, интегралните проблеми във правилна посока, сближавайки се, във взаимна връзка. Така или иначе, в това е нашето бъдеще.
А днес нашето противопоставяне на силите на единната Природата се изразява в разпада на семейството, в конфликтите с различен произход. Проблемът е в това, че ние позволяваме на нашия егоизъм да ни управлява.
И в това се крие историческата необходимост – защото ние трябва да осъзнаем злото на егоизма. Само тогава ще достигнем до извода, че трябва да поправяме себе си, че проблемът е във всеки от нас, във всичките седем милиарда, и никъде другаде.
Затова само издигане над проблема, над нашата обща беда, само обявявайки война на егото, като на най-злия ни враг, ще ни позволи да се обединим и да създадем съвършено нов свят.
***
Правилният метод за търсене на бъдещата форма на държавата, народа, света е взаимното обсъждане, без да се страхуваме от обиди и претенции, без да се връщаме обратно в миналото. Против този общ подем към взаимно разбирателство ще са безсилни всякакви щурмоваци. Тъй като истинското обединение ни придава сила, която се намира на едно ниво над обичайния егоизъм.
Тъкмо по такъв начин ние действахме в Израел през 2011 година, когато американците се опитваха да инициират подобен процес, въвличайки в него масите.
Добрата народо-освободителна, анти-егоистична армия прибягва не до оръжие, а до кръгли маси, зад които седят всички страни без изключение и решават проблемите си съгласно анти-егоистичната методика.
***
Ние сме тотално свързани помежду си в единен свят. И колкото да си ”играем” на поли-технологии и всякакви други игри, нашата връзка единствено расте, проявявайки все по-голяма взаимна зависимост между хората, народите, държавите, а така също и нашата зависимост от обкръжаващата ни среда.
По същество, ние се намираме в затворена сфера, която ни въздейства от всички страни на принципа на единството. Но нашият егоизъм се противопоставя на това. Тъкмо обратното, той ни разединява, разкъсва ни на части. По такъв начин днес е налице антагонизмът на Природата и нашето естество.
И затова Природата ни води към интегриране с жестоки методи. Цялата история на 20-ти век свидетелства за това.
***
Днес, искаме това или не, вече не може да играем в протекционизъм. Добрата взаимовръзка не е само красив лозунг, а насъщна необходимост, произтичаща от всички изследвания, факти. Светът е интегрален, а ние не. Това означава, че трябва да ни променят.
Мнение: Два важни фактора влияят върху икономическото развитие: войните и политическото устройство на страните. Но да се оцени реалният икономически ефект от военните разходи е невъзможно, докато не е започнала войната. Това означава, че не е необходимо да се взимат в разчет.
Икономистите са освободили бюджетите на 11 развити страни (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Нидерландия, Италия, Испания, Канада, Австралия, Япония и Южна Корея) от военните разходи.
Оказва се, че дефицитите на техните бюджети са достигнали най-високата си стойност в съвременната история. Бюджетите бавно се плъзгат в пропастта от 50-те години на 20-ти век. Ако насоката на движението не се измени, светът го чака бюджетна катастрофа от невиждани мащаби.
В болшинство развити страни, Великата депресия е предизвикала постепенно разширяване на ролята на държавите в икономиката. Но политиците от развитите страни, без да се съобразяват с взривния ръст на бюджетните разходи, не са могли да създадат ефективни и устойчиви системи на социална защита.
Дълго време тази поразителна неефективност е “връзвала ръцете им”, понеже реалната стойност на социалните програми се е държала в тайна. Разточителните политици са поощрявали многобройните икономисти, отричащи дългосрочните негативни последствия от дефицитното финансиране. Когата икономистите и политиците разбрали, как на практика стои ситуацията, било късно: снижаването на социалните разходи означавало отлъчване от властта и следователно, станало неприемливо.
Тогава в работа пристъпили Централните банки. Вместо да действат в съответствие с пазарните механизми, те приели да съкращават процентните ставки и да изкупуват държавните дългове. Обикновените граждани се увлекли от живота в дълг. Частното кредетиране пораснало до опасно ниво. Сега държавите продължават да живеят в условията на огромни дефицити и не предприемат практически никакви усилия, за да решат този проблем. Да се измъкнат от този затворен кръг, ще помогне само голяма финансова катастрофа.
Реплика: Или осъзнаването на необходимостта от кардинално преустройство на цялото общество – неговото превъзпитаване. А то ще доведе до преустрояване на целия живот – икономически, политически, обществен, семеен и др. Освен изменението на човека, в нашия свят няма друго средство да изменим нашия живот и да избегнем катастрофата.
Мнение (Джоузеф Е. Стиглиц, икономист, нобелов лауреат): Най-мрачните прогнози за дългосрочна стагнация и спад в стандарта на живот на хората в САЩ и Европа могат да се сбъднат от грешките на правителствата. Властите налагат програми за икономии, отказват да извършват реформи, намаляват разходите за образование и здравеопазване.
За политиците не представлява опасност: доходите на елита растат за сметка на фондовия пазар. Но обикновените хора страдат: стандартът им на живот спада, без перспективи за подобрение. Решение на проблема: обикновенните хора трябва да се вземат в свои ръце, у властта няма надежда.
Реплика: Нашата природа, егоизмът, е над нашия разум и ние сме в негова власт. Той ни принуждава да действаме ирационално, дори пред заплахата на нашата собствена смърт. Както е казано: ангелът на смъртта поднася капка сладка отрова на човека и той принудително отваря уста и я поглъща, за да напълни своя егоизъм, усещане за живот, въпреки че именно тази капка го убива. Така и елитът не може да ограничи себе си в експлоатирането на обществото, дори пред заплахата от въстания, войни и самоунищожение.
Всеки човек има своето предназначение, в света никой не е излишен.
Днес, когато чета колко много хора загиват за едно денонощие в различни катастрофи, произшествия, сблъсъци, се учудвам на спокойствието на обществото.
Някога в Ленинград съществуваха така наречените народни дружинки, следящи за реда в града и ни задължаваха да бъдем нейни членовe. Там, в милицията за първи път чухме съобщението: “спешно излизане на адрес, където има извършено убийство“. За това никъде не се пишеше, не се говореше. Ние бяхме поразени: “Има убийство?!“ Сега всеки ден съобщават за това,че да допуснем в Ливан са убити 1000 човека, други 1000 – в Сирия и т.н., но кой ли се вълнува от това, което се случва. След няколко седмици на много масови сблъсъци и големи загуби ООН започва вяло и мудно обсъждане на фактите за вандализъм, случващ се в някаква страна. Всичко това ми напомня за „справедливия гняв на съветските хора“.
В света няма нито един излишен човек, всеки изпълнява своето предназначение. И когато Висшето управление премахва тези хора по такъв кръвен начин, това значи, че ние не можем да използваме правилно този живот и за това ни лишават, коригирайки пътя, принудени да загинем от ужасна смърт. Едновременно с това, човечеството се отнася толкова пасивно към това, че даже в медиите не се споменава, че някакви международни организации са излизали навън с искания да се спрат убийствата и масите да се успокоят.
Никой към нищо не призовава. Всички са спокойни. Ако правителството не трябваше да реагира по някакъв начин на тия факти в рамките на международно-джентълменска дипломация, то медиите изобщо не биха споменавали за това.
В древноста, между другото, човешкият живот е бил по-тежък. Робите са стрували скъпо и са заработвали за себе си. Трябвало е да са нахранени, облечени, но за това са работили от сутрин до вечер и са били ценени. За това се споменава в много книги. В частност, в Талмуда се описва как трябва да се грижиш за роба си. Защото той може да донесе на хазяина си по-голяма печалба, отколкото обикновеното животно. С други думи, преданният, добър роб – това са добри пари. Затова пленените не са убивани, а ставали роби.
Животът е бил ценен и защото в тогавашните времена не са имали такава социална опора както днес. Ако мъжът в семейството е убит, то жена му и децата са умирали от глад, защото не е имало никакви социални организации и системи, които биха могли да ги подкрепят. Затова обществото е имало интерес животът на хората да бъде съхранен.
От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013
Мнение(Проф. Я. Гилински, д. ю. н.): Немотивираният страх, апокалиптичните прогнози, депресията днес са най-често срещаните психиатрични диагнози. Усещането е такова, сякаш самолетът лети без екипаж към летище, което все още не е проектирано.
Най-добрите представители от рода Homo Sapiens винаги са се стремили да представят и реализират проект на идеалното общество. Но с осъществяването на надеждите за светло бъдеще делата на практика не са обнадеждаващи. Разрастващите се мащаби на насилие създадоха серия антиутопии.
Човечеството с бързи крачки върви към самоунищожение. Насилието съпътства човечеството през целия му път. То е елемент на обществения бит, носител на тотален характер (социално насилие, спортно, образователно, възпитателно…).
Реплика:Ако осъзнаем своето безизходно състояние, ще можем с негова помощ да преминем към вземане на решение, предлагано ни от кабала: да, светло бъдеще, но не с нашите ръце, а с висшата сила на природата.
Проучване:Времето, прекарано от едно дете в училище, качествено може да се сравни с времето, прекарано от престъпник в затвора. Всяко място, където човек е лишен от свобода, държан против волята му, е затвор. И училището е просто такова място.
Децата нямат избор: те са длъжни да ходят на училище, искат или не, в каквото и да е настроение и независимо от техните собствени желания. Ето защо, всички ученици толкова се радват на болестта, освобождаваща ги от училищната каторга.
Разбира се, между училището и местата за задържане има разлика: затворът е наказание за престъпление, а на училище са осъдени всички деца на определена възраст. Но в затвора има по-голяма свобода: не се изисква да прекарваш цялото си време върху точното изпълнение на това, което надзирателите изискват ежеминутно от теб. Въпреки че за неизпълнение на заповеди се наказват и учениците, и затворниците.
Оказа се, че повечето деца са нещастни, докато са на училище, и особенно в началото на новата учебна седмица. Образованието в този вид, в който съществува, довежда учениците не само до депресия, но и до самоубийства.
Децата са принудени по цял ден да изпълняват указанията на учителите, а вечер у дома да подготвят уроците за следващия ден. Тези ученици, които не се справят със задачите, получават наказание, лоша оценка, учителския и родителския гняв, често и обществено порицание пред целия клас, подигравки от по-добрите ученици. Напълно достатъчно за невроза, а в по-тежки случаи – за самоубийство.
Проблем на училищното образование е системата не толкова за обучение, колкото за идеологическа обработка и възпитание в лоялност към властта.
Оценката и поощренията само влошават ситуацията: поощренията вредят на обучението.
Децата се раждат с инстинктивна потребност да се учат на това, което ще им помогне за нормално функциониране в света, те искат да знаят, да се забавляват, да се запознават, изследването на нещо ново е вродено човешко желание за знание и любопитството не може да бъде задоволено.
Нараства процентът на децата, които са на домашно обучение, обучавайки се у дома, самите деца вземат решение какво да научат и с какво да се занимават. Скоро традиционните училища ще бъдат разглеждани като варварски, защото те правят деца нещастни, угнетяват ги и излагат на постоянен психологически натиск.
Реплика:Училището все още е вид институция, създадена за производство на хора изпълнители, които са били необходими по времето на Чарли Чаплин. Отдавна е необходима промяна на училището, но дори и тези, които се борят за нова система в образованието, нямат единно мнение. Проблемът е това, че никой не разбира структурата на новия свят – интегрален, единен, взаимосвързан, към която човек трябва да се приспособи, интегрално да влезе в структурата на света. А промяната на човека е възможно само чрез метода на интегралното възпитание.
Мнение: Унищожаването на държавата започва с принудата към толерантност, в името на демокрацията и политическата стабилност.
Принудата към толерантност има за цел да разруши националната генетика и да дезинтигрира държавата, която е основна форма за организиране на социума, притежаващ социална отговорност.
В тази задача са включени още: превръщане на нацията в безотговорна към историята си и към културата на социума, представящ се като потребител, усвояващ онова, което е необходимо за провеждащите тази операция, за постигането на техните стратегически нужди и интереси.
Провеждането на такава операция разделя нацията на обекти и субекти, жертви на толерантността, което внася разкол между нацията и обществото, довеждаща ги до взаимна нетърпимост, подкопаваща националната идентичност и отслабваща обществото и държавата.
Такава операция включва в себе си няколко задачи:
– подхвърляне на идеята за ”толерантност” като основен фактор и критерий за ”демокрация” и неговото внедряване в общественото мнение;
– доминиране в сферата на националната и културна информационна мрежа;
– масово преобразяване на националното съзнание;
– информационно, идеологическо, етично, икономическо и накрая физическо поробване на лидерите на нацията, подменяйки ги с ”демократично” почистване на съпротивяващите се;
– формиране на симбиозата поробени лидери и търтеи, тяхното срастване;
– формиране на победа върху националните права, гарантираща им паразитен характер на съществуване.
А по-нататък могат да се формират различни по рода си ”цветни революции”, преразпределение на собствеността и националното достояние, да се формира ”демократически” произвол, да се съсипе културата и силовите структури за национална сигурност и т.н., чак до ”концесиониране” от чуждестранни структури на отделни държавни територии, региони от национални пространства.
Външно това ще изглежда като нормално демократично взаимодействие между властите и гражданското общество, естествен подбор на ”най-добрите демократи и ефективни мениджъри” във властта, оптимизация на управлението на държавата и територията на страната – и всичко това, разбира се, „в името на благосъстояние на гражданите”.
На практика, това е смъртоносно, паразитно отравяне на нацията, което показва какво представлява паразитно да се зарази нацията, да жадуваш да забогатееш, да управляваш единствено за собствена облага, за преобразяване на властта, и унищожаване на държавата.
Независимо, че всичко започва с принуждаването за толерантност, политическа коректност и демократизация на една отделно взета страна.
Реплика: Това е само част от тактиката на съвременната война. На практика не може да и се противопоставим, това става ясно от случващото се с промени в държавите, как възникват конфликтите, оранжевите революции, арабската пролет и т.н… Единствена цел е управляване на света. Средствата са създаване на хаос с чужди ръце.
Мнение: Историята на тютюнопушенето в цивилизованите държави наброява повече от 500 години. Но борбата с тютюнопушенето започва през ХХ век, паралелно с образуването на тютюневия монопол и нарастващите приходи от този бизнес.
Мнение
Мнение
Мнение
Проучване: