От урок №2, конгреса в Берлин

Въпрос: Вие казвате, че не трябва да се потиска егоизма, а да се увеличава позитивизма. Какво имате предвид?

Отговор: Имам предвид човек, вървящ по духовния път и намиращ се в кабалистична група. Как той да увеличава позитивизма в падение?

При ниско самочувствие аз взимам таблетка, при лошо настроение отивам на танци. Но егоистичния си минус с такива неща не мога да заглуша!

Ако ти е зле – констатирай този факт, но не се самоизяждай! Това не си ти! Просто на теб още малко са ти показали твоя егоизъм. Не го приемай за своя сметка.

В човек постоянно се развива негатив, за да развива позитив. В какво се състои този позитив? Не в унищожаване на егоизма, не в неговото уравновесяване на земно ниво. Аз в никакъв случай не трябва да компенсирам минуса със земен плюс. Колкото и отвратително да е моето усещане, аз искам да компенсирам минуса единствено с духовен подем. Иначе ще стана подобен на „изправящите света”.

В никакъв случай не компенсирам негатива по начин, с който го намалявам. Защото той ми е даден специално, в живота няма случайни неща.

Какво трябва да направя? Трябва да увелича връзката си с групата, с правилното обкръжение. Защо? Защото цялото ми бъдеще зависи от включването в една обща система.

Ако в мен се развива егоизъм – само в това може да бъде неговото правилно решение. Моят плюс е в моя път към групата. Ако целият възникнал в мен егоизъм увеличавам с позитива на моята връзка с обкръжението – това наистина е алтруистична сила, с която аз уравновесявам егоистичната сила. И се получава, че аз съм се издигнал на следващото ниво – уравновесил съм минуса.

А след това естествено у мен възниква нов минус и аз отново трябва да пускам корени в групата. Но сега групата ми изглежда още по-зле: „Празнодумци, безчувствени сърца, тъпи глави. И въобще, изобщо не искам това… е, хубаво, ще ида да повися”.

И ето така постепенно човек отново и отново, отново и отново скланя глава и се обръща към обкръжението, докато не достигне пълна връзка.

Към това ни подбужда Природата – за да бъдем заедно като едно общо цяло. Оттук и глобалната криза, и пълната зависимост един от друг – за да ни покаже къде трябва да се поправим.

И така, ние с вас се договорихме не да работим против егоизма, а да работим за това да го използваме правилно. В крайна сметка от минуса ние създаваме плюс. А иначе няма откъде да вземете плюса.

Моето „Аз” е като режисьор, като съпротивление, на което се създава мощността. Минусът и плюсът създават напрежение, което ми рисува очертанията на действителността.

И затова, достигайки определен потенциал между минуса и плюса, аз започвам да виждам на своя „екран” картината на Висшия свят.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От 3-ия урок на конгреса в Берлин

Карл Маркс доста добре е чувствал всички кабалистични изводи и ги е излагал достатъчно откровено, но в същото време, непонятно за такива малки хора, като Ленин и неговите съратници. За това пише Баал а-Сулам.

Както се вижда от оригиналните текстове на неговите трудове, Карл Маркс е предполагал, че когато хората започнат да работят със своя егоизъм, те ще почувстват, че това е невъзможно.

По принцип, това и усетили в Русия, когато след революцията започнали да строят социализъм. Но те тръгнали по такъв път, който Карл Маркс наистина точно не  е предполагал – по пътя на насилието.

Ако поставиш условие „любов към ближния”, ти не можеш да насаждаш с насилие това условие, този закон. Това е само руско изобретение. Това просто не може да бъде!

Но болшевиките преобърнали това по такъв начин и в резултат превърнали всичко в терор, погубили 40 милиона. Но все пак, това не довело до нищо. Ти не можеш да промениш природата на човека насилствено, по свой начин, още повече насилствено – това е невъзможно. Ако такава е природата, нима можеш да направиш нещо срещу нея?!

И чак до последните години на съветската власт, докато хората не се разочаровали напълно от всичко, насилствено се насаждала тази идеология, сякаш е любов към ближния. Външно тя звучала красиво, но ние разбираме, че вътрешно това е било просто терор.

Карл Маркс е предполагал, че хората ще открият необходимост от сближаване помежду си, а също така ще разберат, че не може да има експлоатация, че капитализмът е порочен, че е необходимо средствата и резултатите от труда да са обществени.

Все едно, ние ще стигнем до това. Защото към това води цялата глобална криза. Никъде няма да се скрием!

Карл Маркс е записал всички тези кабалистични условия във вид на икономически закони: всеки трябва да получи от своя труд само необходимото за съществуването в нашия свят.

Под необходимото се има предвид всичко, което е нужно за нормалното съществуване на всеки човек. Квартира, работа, семейство, отпуск, пенсия, здравеопазване, възпитаване на децата, всичко, което трябва на нивото на нашия свят, в нашето обичайно човешко общежитие – това всеки трябва да има.

Но всичко, което е необходимо свише се явява обществено достояние. И то трябва да е пуснато само за благото на обществото и само в количеството, необходимо на това общество. Само тогава ние ще се намираме в равновесие с природата!

От 3-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34053]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок № 4, конгрес в Берлин

Излизайки от своите усещания и опитвайки се да бъда в някого, не влизам в неговите егоистични свойства, а контактувам с онова, което сега той дори не си представя – с неговата душа, с духовния му потенциал. Аз не напълвам егоистичната му земна част, а създавам в него себе си, своя духовен образ.

Всъщност, моята душа е всичко, което мога да запълня в другите. Душата не съществува вътре в човека. „Душа” се нарича желанието, а то не е материално – не можеш да го измериш на везните. Това е поле, сила – силата на желанието, която насочвам към другите, която се включва в другите и остава в тях, записана в онази информация, която ще внеса в тях, желаейки да ги напълня.

Моето желание се разпределя във всички души – в частните или общи желания на хората. В началото, дори не знам това и едва после, на високите стъпала, преминавам към активно напълване. Ето така, тази насоченост навън създава човешката душа.

Тялото умира – това е просто животински организъм и в него няма нищо. Важно е само, доколко ще мога по време на живота си, да пренеса своите желания от себе си в другите. Тук не са нужни действия – не трябва да предавам пари, сили, а именно желания. Защото желанието е най-голямата сила в света. Единствено в това се състои въздействието на човека върху човека.

И затова, ролята на другарите в групата се определя от онова, което всеки ще внесе в другите. Искам или не, вложеното от другите започва да работи в мен. Глобалната криза разкрива нашата егоистична взаимна зависимост – по същия начин сме свързани и с душите.

Душата е нещо общо. Има една душа, един човек, един Адам. А ние, неговите частици, все още не разбираме, че изцяло сме свързани помежду си – като части на неговия духовен организъм, на духовната система.

Така че, въздействието на всеки върху всички се явява непосредствено, оголено – директно от единия към другия. Ако разберем това, пред нас се появява изключителната възможност да въздействаме избирателно върху хората, един на друг, да изтеглим и издигнем всички, да помогнем на всички. Ако само можехме да се въоръжим с този принцип, тогава щяхме много бързо да напреднем.

Ако всеки член на групата – мъж или жена – разбира това, то със своите вътрешни стремежи могат сега да издигнат всеки от нас. Всичко зависи само от нашите вътрешни желания – по-точно от намеренията. Намерението е все още не изпълнило се, не сбъднало се желание. И това е най-мощната сила в мирозданието.

В нашия свят можем да видим, че колкото по-мощна е физическата сила, толкова по-неуловима е. Кой може да почувства силата на атомното въздействие? Нещо повече – от нея, от килограм вещество, може да се получи взрив с огромна сила. Неусещаните от нас вълни и излъчвания играят огромна роля в нашия живот. Но силата на мисълта, на желанието е над всички.

Затова, най-важното по нашия път са намеренията – доколко правилно можем да ги оформим и свържем помежду им. Това означава, че всеки от нас се опитва да живее в другите, да излезе от себе си, от своето тяло и да влезе в усещането на душата.

Това е потресаващо усещане – когато човекът не свързва себе си с материалното тяло. Излизайки от него, започва да се отнася към тялото като към „съпровождан от животно” – кон, магаре, крава, куче и т.н. Човекът наблюдава своето тяло, но изобщо не асоциира себе си с живота вътре в това „животно”. Вече усеща, че животът тече извън него – в голямото силово поле на висшия разум.

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34032]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Със започването на кризата, много хора приемат това, за което кабала говори, съгласяват се, че ни е необходимо обединение и че за всичко е виновен егоизмът.

Но те питат: „А какво конкретно трябва да се прави?“ Нали не можем да накараме всички да учат «Зоар»?

Отговор: Разбира се, че не можем да накараме всички да изучават кабала, ако нямат стремеж към това. Но за тях е необходимо да изучат основните понятия, за които говори Баал а-Сулам в своите статии, само че в лека и достъпна форма: за обществото, за всеобщата връзка, за необходимостта от съединяване, за друго отношение един към друг. Това вече е достатъчно, за да привлекат към себе си силата на развитието.

Както създаваме книга за деца, на разбираем за тях език, с цветни картинки. Но тя ги учи и развива. А на възрастния, трябва да се даде друга книга, съответстваща на неговото развитие. Но това е същият материал, само че опростен, приспособен към всяка група – за мъже, жени и деца.

Ако се съкратят и адаптират статиите на Баал а-Сулам, то те могат да стигнат до ума и сърцето на всеки човек.

Ако веднага попитат какво да правят физически, то отговорът е: „Нищо не трябва да се прави!“ Ако започнем да действаме самофизически, ние ще разрушим методиката. Преди всичко, трябва да променим своята мисъл – тя ще подреди всичко останало! „Всичко се изяснява в мисълта“ – невъзможно е да се започне с действия.

Единствените наши действия са по разпространението и това, което спомага за вътрешното обединение. Не са необходими никакви други действия. Всяка трапеза или конгрес – това е единствено възможност да се обединим. Всичко е насочено само навътре.

Ако можеше да се мине и без тях – не са нужни никакви действия. Всички действия са само вътре, в сърцето на човека. Ние трябва да поправим сърцето.

Тези статии, просто трябва да станат „народна собственост“ – всички трябва да ги разбират, обсъждат, да се запознаят с тях. И в зависимост от това, как човешкото общество едновременно ще преминава през очакващите ни нелеки събития, вие ще видите, как едното ще се свърже с другото.

Човекът ще се окаже по средата. От една страна, Творецът ще го притиска и външно и вътрешно с нарастващата криза.

А от друга страна, ще бъде науката кабала в достъпна форма, прикрепена към човека – и той ще започне да се променя. Той ще се окаже между тези две въздействия: от една страна – страданията, а от друга – методиката на кабала, светлината.

От урока по статията „Кабала и философия“, 29.12.2010

[31169]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как виждате бъдещото развитие на технологиите, например бъдещето на интернета – средство за съединяване на хората, ако кабала продължи и занапред да се разпространява?

Отговор: Аз мисля, че преди всичко ние ще преживяваме вътрешна революция в човека, а не технологична.

Сега човечеството преживява вътрешна криза и пълна преоценка на ценностите и бъдещото поколение вече няма да се увлича от „социални мрежи” и всички останали играчки, с които е пълен интернет.

Човекът сам, по естествен начин, ще се отдели от това и, съгласно новото, откриващо се в нас желание, ще започне да се занимава с по-високи и значителни неща, изоставяйки празните разговори.

Защото ние напредваме и постепенно интернет ще се напълни с неща, по-близки до духовното. И науката, и техниката, всичко, което обкръжава човека в къщи и на работа, ще бъдат ориентирани само към това да ни помогнат в духовното развитие.

Духовният свят ще се доближи до човека! Ние ще почувстваме, че той ни влияе, че той е тук, близо, около нас и се намира в същата мрежа на интернет, трябва само да го разпознаем.

Ние сме пронизани от поле на духовни вълни, което определя нашето истинско съществуване – а светът, който виждаме сега наоколо, е само проекция на въображаем екран.

Благодарение на съвременните технологии човекът ще може по-лесно да направи този преход от сегашното, илюзорно възприемане на реалността, към духовното. Това е нещо като мост, затова аз естествено съм за развитието на интернет. Вие тепърва ще видите как ще го напълним с ново съдържание – трябва само време.

От урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

[30519]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Днес, в Америка съществуват крупни организации за борба с кризата и проблемите с екологията, които заявяват, че в близките години я очаква хиперинфлация, която ще доведе до разпадане на обществото и гражданска война.

Затова, те казват, че е необходимо да се направят промени в общественото устройство. На каква основа можем да си сътрудничим с тях и какво решение може да им предложи кабала?

Отговор: Най-широката платформа за сътрудничество е фактът, че светът се намира в нарастваща криза и това не е случайност, а закономерен процес, протичащ в природата.

Кризата обхваща много области и по тази причина, може да послужи като надеждна основа за сътрудничество, защото е нагледно доказателство на неживо, растително и животинско ниво, включвайки дори човешкото общество – живота на човека в този свят.

Днес, тази тенденция е очевидна за всички и се явява естествена. Онзи, който може да  погледне малко по-високо, разбира, че тя дори не зависи много от човека. Ако погледне още по-високо, тогава възникват въпросите: „Какво да правим с тази тенденция? Явява ли се това програма на природата, която притежава желание, план, крайна цел?”

На тези нива, ние можем да търсим съюзници, с които да обсъждаме, но те трябва да бъдат реални партньори, с реалистичен научен подход – без религия, философия и твърдения, които не се основават на доказателства.

Необходимо ни е да видим как, от тези очевидни за всички факти, можем да стигнем до признаване на необходимостта от промени в човешкото общество, до решение! Мнозина признават, че светът се намира в криза, екологията е в застрашено състояние, финансовата криза не е приключила – но задават ли си въпроса, какво да правят по-нататък?!  

Защото, ако нищо не правят, то изобщо не си струва да говорим за това. Тогава са прави хората, намиращи се във властта и премълчаващи тези проблеми – утре ще умрем, но днес, все още можем да си поживеем. Едни притъпяват тези усещания с наркотици, други се изхитряват да не мислят за това, трети играят реалния живот на борсата, както е в играта „Монополи”. Но, не за тях става дума, а за онези, които търсят решение за кризата.

А, от друга страна, трябва да говорим за това, че светът е станал глобален и интегрален. Глобален – означава, че целият свят е въвлечен в кризата и не е възможно да бъде отделена нито една негова  част. А е интегрален, защото всички сме свързани с всякакъв вид връзки – вътрешни и външни: с мислите, технологиите, промишлеността, банките, дори там, където не ни е известно и е неразбираемо.

Искаме или не, всички се намираме в една чиния – сега трябва да решим какво е нужно да направим?! Тук, кабала може да предложи своите решения, давайки на човека разбираеми, опростени и логични обяснения за това, какво дава вътрешната връзка помежду ни, как правилно да я изградим и т. н.

Защото, ако кабалистите се включат вътре в цялото външно движение, стремящо се към съединяване, тогава е достатъчно, нашето правилно намерение, което сме способни да създадем по силата на своята природа, да се включи в цялото това голямо човешко общество, което засега действа без намерение, а участва само със своите физически действия.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Последното поколение”. А именно, че ще има хора, които ще дойдат и ще кажат: „Готови сме да се присъединим към вас и да участваме – само ни кажете какво трябва да правим!”

И ако можем постепенно да установим правилни отношения с всяка част на обществото – на съответстващото ниво, тогава ще имаме възможност да се приближим до решението. Аз смятам, че това е формата, под която сега трябва да започнем да работим, паралелно с развиването на методиката за възпитание на децата. Защото, човечеството го очакват още по-големи проблеми.

От урока по статията „Кабала и философията“, 29.12.2010

[31179]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Днес, ние стигаме до предела на своето егоистично развитие, завършващо цялата наша хилядолетна история и това е причината, поради която човечеството усеща криза във всички области на своята дейност.

Ние не виждаме накъде повече да вървим и какво още можем да направим, затова светът потъва в депресия и наркотици.

И тук се появява науката кабала, която е очаквала точно това време – края на 20-ти век, когато е трябвало да се разкрие, за което е написано както в книгата „Зоар”, така и в други кабалистични книги.

Това се случва именно сега, когато всички разбират или започват да усещат, че се намират в безизходица, защото нашият егоизъм няма накъде повече да расте.

Ако егоизмът продължаваше да расте, ние щяхме да бягаме след него, без да се замисляме, че сме го правили във всички наши минали жизнени кръговрати, през цялата наша история, всеки път, опитвайки се да постигнем нещо в този живот, да спечелим, да създадем дом, семейство, деца, професия.

Всяко поколение е като редица от войници, преминаваща от живот в живот, от въплъщаване във въплъщаване.

И по време на всичките тези жизнени кръговрати, ние не сме преставали да преследваме своето его, защото желанието ни е подтиквало. Не е важно, че то е било ерудирано, и че сме минали през това неведнъж – ние сме го гонили и сме правили онова, което то иска.

Но тъй като днес, това егоистично желание е стигнало до своето пределно ниво, ние започваме да чувстваме, че пътят свършва. Хората, вече дори не искат да създават деца, защото не вярват, че следващото поколение ще живее по-добре от сегашното.

И тук идва науката кабала и казва: „Вие можете да се присъедините към доброто!” То е бъдещето на цялото човечество. Но това добро не е в нашите егоистични представи и на плоскостта на този свят – тук вече не може да има нищо хубаво.

Защото, ако всеки иска да получи нещо вътре в своя егоизъм, той никога няма да може да се напълни. В мига, в който започне да напълва себе си – неговото наслаждение вече свършва.

Наслаждението и напълването са противоположни едно на друго, и напълването гаси желанието. А ако вече не изпитвам недостиг, тогава не се наслаждавам от получаването и не ми е необходимо да търся нещо ново

Така преминава целият ми живот – в безмислено търсене. Но за онези хора, които усещат, че трябва да намерят нещо, което е над този материален живот, кабалистите разказват как да се присъединят към доброто.

Защото аз, вече усещам, че този свят се е изчерпал и чувствам необходимост да намеря нещо, което е над него, за да разбера „за какво” и „защо”? Къде е източникът на живота и в какво се състои неговата цел? Какво е било преди него и какво ще бъде след него? Аз искам да знам какво има по-нататък, отвъд границите, в които ме е затворил този свят.

Трябва да знам причината за всичко, случващо се и да видя какво има около този свят – как започва и завършва всяко нещо, как всичко е свързано! Без това се чувствам зле – така е устроена нашата душа, която започва сега да се разкрива.

И затова се появява кабала – методиката за разкриване на душата. Защото всичко, което сме опитвали досега, е било усещано в животинското тяло, с неговите пет сетива. Напълвали сме го с вкусове, на които то се е наслаждавало или сме преживявали в него страдания.

Ние сме приключили с този свят – напълнили сме се и сме почувствали разочарование, и сега трябва да продължим нататък! Егото ще продължи да расте, но вече в друго измерение – по-високо от твоето тяло.

Това се нарича развитие на душата – още една вътрешна част, която ще се развие в теб и благодарение на нея ще постигнеш висшата реалност. И това не зачерква твоя днешен свят – той ще продължи да съществува.

Но ти ще постигнеш и онова, което е над него – всички онези сили, които се спускат отгоре и управляват нашия свят. Ще разбереш всичко, което се случва тук, долу, защото ще се издигнеш към висшите корени и ще разкриеш връзката на корена с клоните.

От 1-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[27255]

Filed under: Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава обща духовна дейност между съпрузи?

Отговор: Духовна връзка – това е, когато жената е като „половината от тялото” на мъжа. Мъжът без жена е непълна част на желанието.

Именно тази част на „животинското” съществуване – семейният живот, която ни се струва, че не е свързана с духовното, на практика е много важна.

Още не е дошло времето, но ще достигнем до състояние, когато и мъжете и жените ще почувстват необходимост да разберат, в какво се състои смисълът на живота. За какво живеем?

Този проблем може да се реши само при условие, че се намираме в подобие с природата,с Твореца. И затова сме задължени да се свържем в семейна двойка.

Това и ще бъде наша съвместна духовна дейност. Ние ще почувстваме, че без духовна връзка не можем да съхраним семейството. А без да създадем семейство – не сме способни да се занимаваме с духовното и да го постигнем!

Затова сега семейството се намира в такава криза, „разбиване” – това е като „цимцум” (съкращение).

Целият минал живот и психология, цялото досегашно разбиране за семейството, цялата минала семейна парадигма – всичко е свършено! Тоест, достигнало е до „разбиване”.

Това е разбиване на цялата ни предишна философия, отношение към живота, семейството, обществото. Всичко това е дошло до своя край, затова днес ние преживяваме криза.

Ние сякаш отрязваме от себе си миналото отношение към живота и встъпваме в нови отношения.

На мен отново ще ми трябват семейство, деца, работа, общество, но за да постигна отдаване, разкриване на Твореца,а не егоистично  да ги използвам и да си устроя удобно гнезденце само за спокоен материален живот.

Затова протича рязък преход, когато трябва да се откъснем от  своя предишен живот и от миналото си отношение.

От ежедневния Кабала урок – 10/08/2010

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Колкото повече се стремим към светлината, толкова по-добро ще бъде нашето бъдеще, тъй като самите ние предизвикваме нейното разкриване.

Светлината все по-силно осветява този свят и тези, които вървят към нея, усещат това състояние като добро, а останалите – като лошо.

Отначало светлината развива целия свят (нашата Вселена, Земното кълбо и всичко, което има върху него) до неживи, растителни и животински стадии, отглеждайки само егоистичното желание.

Това е материалното развитие, което е възможно най-много до нивото на животното – така светлината развива материята.

Но когато егоизмът израстне на животинско ниво, няма накъде повече да расте и започва да усеща своето пълно безсилие, чувствайки себе си в задънена улица, а напред е само тъмнина.

Така светът идва до криза и отчаяние. Всичко това става под въздействието на светлината, която показва, че с нищо повече не може да се напълни нашето желание за наслаждение.

Да, ние никога и не сме могли да го напълним. Само сме се надявали на бъдещето и през цялото време сме се стремили към него.

Но когато бъдещето е престанало да ни свети, и напълно сме изчерпали своето желание на животинския стадий, ние не усещаме повече никакви перспективи за развитие. Защо, за какво?

И тук човечеството се оказва като пред стена – без никаква цел и надежда за бъдещето.

Затова сега се разкрива науката Кабала, която ни обяснява за какво е направено всичко това. За да можем ние самите да станем партньори на светлината и да достигнем степента на Човека, подобен на Твореца.

Това е нашият следващ етап на развитие – да се повдигнем от животинското ниво до човешкото.

А това е невъзможно без осъзнаването. Малхут от светът на Безкрайността накрая идва до завършване на замисъла на творението, замислено от Твореца, който иска творението да узнае за Него, да стане независимо, подобно на Него.

И сега творението започва да реализира този висш замисъл.

Ние с вас сме първото поколение, пред което се разкрива този особен информационен ген (решимо), отнасящ се към човешката степен,  и сме задължени да го реализираме.

Затова светлината, която действа сега в този свят, ще бъде винаги във вреда на егоистичното желание, за да ни помогне да се повдигнем над него.

А от друга страна, светлината ще помага на тези хора, които искат да реализират в себе си този „ген на отдаване”.

Творецът се е приближил към нас… Той ни е разкрил книгата „Зоар”, науката Кабала, световната криза – цялата ситуация и всички средства, позволяващи ни да разгледаме тази нова посока на развитие  и да го изпълним.

Необходимо е само, сами да се стремим към светлината и ще видим Неговото добро.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→