Въпрос: Развиват ли човека страданията, които той усеща по пътя си?

Отговор: В нашия живот нищо не се случва просто така. Няма нищо случайно във Вселената. Ние се намираме във всеобхватна, затворена реалност – в Малхут на Безкрайността, където всичко се случва по изначално заложена програма – от началото на творението и до неговия край. Всичко се намира там предначертано и подписано, освен нашата свобода на избора и мярката на нашето лично участие.

Но от твоето участие или неучастие програмата не се променя, ти само можеш да я ускориш – за себе си и за останалите. Това е единственото, което можем да направим. Всъщност, само това може да се случи – или ние се придвижваме ”в своето време” (беито), или ускоряваме програмата – нарича се ”ахишена” (ускоряване на времето).

Всеки човек, който се старае да ускори тази програма със своето лично участие, съгласно Замисъла на творението, спомага за ускореното развитие на другите хора, защото всичките сме една душа.

Днешният свят се намира в криза, в състояние на осъзнаване на злото. Постепенно, ежедневно на хората им се разкрива защо сме такива, кое е това, което ни причинява зло, в какво се състои тази причина, защо ние нищо не можем да направим със самите себе си. Даже обикновеният човек в света започва да чува и усвоява тези неща, да говори за тях. Колкото повече се намесваме в този процес и обясняваме защо се случва това, процесът на развитие ще бъде ускорен.

Програмата си остава същата, само че има възможност за по-бързо развитие напред.

От урока по статия на Рабаш, 24.06.2011

[47040]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Произшествия: Сблъсъци между протестиращи и полиция в столицата на Гърция, Атина. Хиляди протестиращи срещу бюджетните съкращения, повишаването на данъците, намаляване на работните заплати и социалните помощи.

Реплика: За съжаление, причината за положението във всички държави и причината за протеста на народа – е една и съща. Това е всеобщата криза, несъответстваща на интегралната матрица, в която всички ние сега ”навлизаме”. И това не зависи от нашето желание, защото сме задължени да ѝ съответстваме. Нашето несъответствие с природата се усеща от нас като криза. Няма да ни помогнат никакви съкращения на бюджета, нито увеличаването на данъците – тези временни мерки са добри при условие, че успеем за това време да обучим и насочим населението към онзи глобален интегрален свят, в който сега ”навлизаме”.

[46967]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Президентът на САЩ плаши света с нова финансова криза. Социологическите проучвания показват,  че в редовете на обикновените американци царят тъга и тревожно очакване на повторение на Голямата депресия.

В Европа икономистите съветват да се реструктурират дълговете на Гърция, Ирландия и Португалия. В противен случай забавянето може да доведе до неконтролеруеми процеси. В КНР в скоро време очакват два проблема: увеличение на задълженията към кредиторите и огромно количество излишна мощност.

Прогноза по отношение на Русия: новата криза ще предизвика срив на цените на суровините на стоките и на нефта, а също така и ще увеличи отлива на капитали от Русия. На Русия външния негативен фактор в световната икономика ще й се стори твърде болезнен, в сравнение с 2008г.

[46176]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: На какво трябва да се фокусираме: на външното разпространение или на вътрешната връзка?

Отговор: На първо  място – широко разпространение, така че колкото може повече хора да знаят за това, че кризата може да бъде преодоляна, че всъщност това не е криза. Точно както за раби Шимон падението пред решаващия подем се е оказало всъщност прекрасно нужно състояние.

Кризата е призвана за наше благо. Възползвайки се правилно от нея, ние леко, спокойно и просто ще достигнем до най-хубавото състояние.

Попитаха ме не отдавна: “С какво да замени човек стремежа към още повече, отколкото му е необходимо, от това което е нужно за нормален живот?“ Ето това в основи ние трябва да обясним на хората.

Кризата действително е за наше благо. Ние и така ще достигнем до състоянието на пълно равновесие помежду си, равновесие с природата. Няма къде да се скрием от това: или нейната матрица, приближавайки се към нас със сила, ще ни реже на парченца и ще ни съединява отново в една “каша“, в едно общо “тесто“, или по желание сами ще вървим към това, да изменим себе си и да се съединим. Но разликата е огромна.

Ако ние правилно разбираме това движение, то кризата – разбира се е за наше благо. Трагичният живот, който заплашва нас и децата ни, можем да го превърнем в прекрасно възхождане. И точно това трябва да обясним на колкото се може по-голямо количество хора.

Докато кабала се е разпространявала в тънка струйка от учител на ученик, били са достатъчни няколко души и високото знание, за да го предават максимално, точно и ясно. Но сега това ручейче е станало широк поток, в който се въвлича цялото човечество. Настъпва глобална, интегрална криза и става дума вече не за висотата на преподаване, не за тънкостите, а за ширината и достъпността.

Точно за тази цел Баал а-Сулам е написал статии като „Даряването на Тора“, “Поръчителство“ и “Свобода на волята“, които представляват началните сведения, правилно разпределени и насочени към колкото се може по-широка аудитория.

В наше време общата сила за поправяне се заключава именно в масата, в огромната маса. Благодарение на нас тя ще започне да разбира в какво се състои работата, ние облекчаваме нейния живот с любов към нея, а тя в отговор ще подтикне и нас в това число. Във връзка с това е казано, че народите на света ни носят към Храма на Твореца, тоест ни повдигат. Именно благодарение на това, че ние предаваме на тях методиката, те ни издигат.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45690]

Filed under: Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Дъглас Уокър, професор по икономика от университета в Риджънт, Вирджиния, сътрудник на ООН по финансовата криза): Днешните драматични събития на финансовия пазар – не са просто икономическа криза, това е фатална криза на цялата система на пост модернистичната икономика.

Тази система се поддържаше от манипулациите със съзнанието на потребителите и на дребните инвеститори от страна на спекулативния икономически елит. За нея е характерно надутата, натрапчива цена на стоките, услугите, акциите, кредитите и валутата.

Сегашната криза – е криза на доверието към информацията в пост модернистичното общество, където думата ”истина” се възприема за смешна и наивна глупост. Това общество съществуваше благодарение на всеобщата измама и манипулация.

Но рано или късно илюзорната, фалшиво скроена картина на света, трябваше да се сблъска със суровата икономическа реалност. Когато това се случи, въздушните замъци започнаха да се разпадат. Хората започнаха да разбират, че никой не може да се довери на икономика, изградена върху лъжа и манипулации. А в ситуация на всеобщо недоверие, пазарите и икономиката, не могат да съществуват.

Тази икономика бе създадена в средата на века от бързо развиващите се инструменти на манипулацията: ТВ реклама, маркетинг, брендинг, спекулативните глобални финансови пазари и т.н. Резултат от тяхната работа – съзнателно изкривяване на картината в света, създаването на лъжливи ценности, формирането на ирационално потребителско поведение.

Те се опитваха да внушат, какво е това истина – това са случайни думи, в които вярват: че интерпретацията е по-важна от реалността; че трайните ценности се формират не от рационалните интереси на хората, а от ирационалните образи и символи.

Тази система се е образувала в средата на миналия век, когато на мястото на производствената икономика и производствената експлоатация е дошла манипулативната икономика.

В нея човек е станал обект на експлоатация, не само като производител, но и като потребител на натрапена стока и като инвеститор на надути финансови институти. В ролята на манипулирани се оказаха много народи и страни, заменящи своите богатства за илюзорни финансови инструменти, без реално ценностно покритие.

”Шоуто завърши. Време е да наметнем шубите и обратно към къщи. Оглеждате се. Но се оказва, че няма нито дрехи, нито къщи”. (В. Розанов за краха на ”обичайния свят” след революцията 1917 година).

[46060]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Кризата, обхванала света, много се усещаше на нашите последни конгреси: преди три седмици в Италия, и още повече преди седмица в Мадрид, Испания.

Там кризата се чувства много явно, масите се намират в смут. Има 40% – безработица сред младите хора. С всеки ден става все по-зле и по-зле. На площадите има – демонстрации, стачки и т.н.

Аз специално ходих на тези площади, разговарях с хората. Те не знаят какво да правят и устройват стачки пред правителствените здания. А правителството също не знае какво да прави. Всички са объркани и никой не е виновен – просто ние сме се оказали пред повика на Природата.

Не трябва да се създават работни места напразно. А и за какво? Ние още повече, още по-бързо ще опустошим това, което ни е останало в земята, още повече ще замърсим почвата и околната среда. Още по-бързо ще се изчерпат източниците на вода и въздух. Така че защо да стимулираме отслабващата икономика? Само за да намираме работа за хората? След такива последствия – по-добре да не го правим!

В Испания аз дадох интервю в най-популярния телевизионен канал и в най-популярното време. Вместо няколкото минути, които ми бяха отделили в началото, интервюто продължи тринадесет минути. Представете си, тринадесет минути в сутрешните новини, сред съобщенията за най-важните събития! Те просто не можаха да го прекъснат.

Моето предложение беше просто и се свеждаше към едно: ние трябва да пратим хората да се учат. Да им плащаме помощи за безработица (това ще бъде по-икономично от всичко) и да ги обучаваме – да им обясняваме в какъв свят живеем, какво има пред нас, какъв призив ни отправя Природата.

Това не става заради нечии интереси, на някакви партии или някакви ръководители. Това е именно Природата, която ни призовава. Към какво? Към това да се изменим. На нас не ни е нужно нищо да променяме освен самите себе си.

Ние трябва да станем интегрални, глобални – съобразно с днешната криза. Защото кризата – това е усещане за своето несъответствие с обкръжаващата ни природа. И затова, ако ние се поправим, по този начин – всичко ще се уравновеси и стане хармонично. На това трябва да се обучават хората.

Интервюто получи огромен положителен отклик в цяла Испания, в Латинска Америка и в Северна Америка, защото това е действително единственият разумен изход от създалото се положение.

Испания не е единствената. Заедно с нея са Гърция, Исландия, Португалия, Италия и т.н. – има много страни, които днес постепенно влизат в тази криза. А в другите страни тя настъпва по друг начин.

По този начин Природата поставя пред нас ясна задача: ние трябва да се променим. Трябва да бъдем така интегрални с нея, както всичко останало, което е в нея: неживо, растително и животинско.

Човекът не трябва да мисли, че той е над Природата и може да прави всичко, което си поиска. Неговата най-главна задача е разумно, осъзнато да стане интегрална част от цялото. Ставайки интегрална част на Природата, той започва да разбира какво е тя и изведнъж открива в нея нови дълбочини: световете Асия, Брия, Ецира, Ацилут, Адам Кадмон и светът на Безкрайността. Той повече не закрива от себе си Природата със своя егоизъм, а започва да я усеща ясно, най-накрая разбира и осъзнава силите, които управляват всичко, в това число и него.

Ето какво е поставено днес пред нас. И затова, ако ние пожелаем и се възползваме от силата на устрема напред, която съществува в много хора по света, то действително ще се устремим към поправяне на себе си, към разкриване на света, към изхода от състоянието на сън, от безсъзнателността. И тогава ще достигнем пълното равенство с Природата, нивото на Твореца.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45455]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Може ли да има такова нещо, че хората, заемащи първите редици в таблицата със заплатите, в действителност си подлагат крак? В книгата си „The Spirit Level”, английските изследователи Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет доказват с цифри, че неравенството на доходите се явява причина за болшинството от социалните болести в развитите страни.

Всичко решава един прост критерий: съотношението на доходите на високо заплатената върхушка на обществото и ниско заплатените непривилегировани. За опростяване на картината авторите изчислили средната заплата на 20% от началото на списъка и на 20% в края му.

Самите учени се смутили от резултатите, събрани за 30 години с грижливи наблюдения. Оказало се, че неравенството на доходите предопределя на практика всички проблеми на обществото. И което е най-удивително – тази диспропорция нанася вреда не толкова на тези, които заработват малко. В последствие от неравенството в еднаква степен страдат всички.

Като пример, статистиката за детската смъртност, очакваната продължителност на живота и затлъстяването е по-добра имено в тези страни, където е по-малка разликата между най-богатите и най-бедните. В САЩ хората с наднормено тегло са шест пъти повече, отколкото в по-”равната” Япония. При гръцката младеж е по-малка вероятността от ранна смъртност и е по-голяма надеждата за дълголетие, в сравнение с американската.

В САЩ, Великобритания и Португалия висшите кръгове заработват в 8-9 пъти в повече, в сравнение с нисшите, в същото време в Япония и Швеция – е само 2-3 пъти. Много очевидно това се проявява в психическите разстройства – особено при депресиите и всевъзможните страхове. За една година в Испания, Италия, Германия и Япония психическа помощ са потърсили един на всеки десет човека. В Австралия, Канада, Нова Зеландия и Британия – минимум един на всеки пет човека, а в Америка, рекордьорка по неравенства, – повече от един на всеки четири човека.

Тази същата тенденция се проследява в показателите на училищната успеваемост, в количеството затворници и в много други сфери. Опитите да се обяснят тези данни с различните жизнени нива са се увенчали с неуспех – въпросът не е в големината на доходите, а в техния дисбаланс. Неравното общество оказва по-силно въздействие, превръщайки материалните аспекти на потребление в мерило за социалния успех.

Йерархическата система принудително насажда своята стълбица от приоритети, заставяйки хората да се конкурират за статус, което води до ръст на престъпността, душевни проблеми и криза на взаимното доверие.

В 30-те по-богати страни на света охолството не прави хората по-щастливи. Все по-често вредата от неравното разпределение на доходите превишава ползата от икономическия разцвет. Възниква резонния въпрос: възможно ли е, традиционният двигател на прогреса да се е изчерпал и да се нуждае от замяна?

Ако обществото е болно, ако на душата на хората е зле, богатството се оказва безсилно. Приведените в книгата данни показват, че съвременните проблеми не се решават с никакви пари. Изясни се, че социалният дисбаланс, по-рано считан за норма, нанася сериозни вреди. Загубеното доверие разрушава обществените и икономически институции. Насилието, престъпността, крахът на образованието, влошеното здравеопазване, безпомощността и страданията, прекомерният излишък на пари и фалшиви ”възможности” – всичко това са преки резултати от неравенството.

В създалата се ситуация, авторите предлагат да се премине от система на егоистично потребление към по-дружелюбно и сплотено общество, проповядващо не безкрайното преследване на лесна печалба, а на общите интереси, които ще ни издигнат на ново стъпало. Неслучайно заглавието на книгата („The Spirit Level”) се превежда също така ”ниво на духа”.

[39540]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес Москва, урок №1

Девизът на нашия конгрес е ” Бъдещето е в единството на света”. Аз съм трогнат, че след много години, в които изучавам науката кабала, най-накрая започва да се проявява това световно единение, или по-точно необходимостта от него. В продължение на милиарди години от развитието на нашия свят, а също така в развитието до неговото зараждане, всичко се отправяше имено към тази точка – точката на осъзнаване от необходимостта за обединяване. Едва сега тя започва да се пробужда, да се проявява, да показва своята необходимост. И ние с вас се намираме в самия център на това осъзнаване. Всичко започна с това, че единствената сила на Природата, силата на отдаване, или Твореца, което е едно и също, започна да действа, да еманира, да създава материята. Първо – духовна материя, тоест желанието: желание за напълване, желание за развитие, желание да усетиш себе си и всичко около себе си.

Това желание се развива под въздействието на първоначалната сила, силата на Природата. Стадиите на неговото развитие ние изучаваме като ”четирите стадия на разпространение на пряката светлината”.

Цялата цел на развитие на творението, или желанието, се състои в това, то да стане подобно на цялата природа, в целенасочена хармония, с други думи, в подобие с Твореца, в сливане с Твореца, защото сливането се постига чрез подобие на свойствата.

Необходимо е материята, т.е. желанието, противоположно на светлината, противоположно на свойството отдаване, в крайна сметка да премине всички етапи на своето развитие и да осъзнае, че най-висшето, най-доброто състояние – това е подобието на светлината, подобието на съвършената Природа, хармонията с нея, единството с нея.

Обаче, за да постигнеш такова състояние е необходимо да усетиш първо пълната му противоположност, т.е. да се усетиш свойството, напълно противоположно на светлината, да изпиташ егоизъм, жестокост, желание да мислиш само за себе си, да усещаш единствено само себе си, неспособността да усещаш другия, да мислиш за другия, ако това не е заради самия теб, ако това не ти носи лична изгода, ако това не означава да използваш другите. По такъв начин, в творението трябва да се проявят такива свойства, които да са напълно противоположни на светлината.

В нашия свят такова творение се явява човека, който изминава огромно количество исторически етапи на развитие, докато не достигне усещането,че главното е осъзнаването, че той е напълно противоположен на силите на Природата.

Това е сложен и продължителен процес. В продължение на стотици хиляди години ние вървим напред и малко помалко в нас е укрепвал егоизма. Външно ние виждаме как човек се е развивал в своите социални формации, докато достигне днешното си състояние. Като цяло това е егоизъм, това желание постоянно ни е тласкало напред чак до днес. И ето сега в последно време, ние започваме да се убеждаваме в това, че това е егоизъм, тази наша природа се явява в действителност наш враг, единствен враг. Защото откъсвайки ни един от друг, тя практически ни лишава от възможността нормално да съществуваме даже на нивото на този материален свят.

Ние ставаме все по-затворени, твърди, обособени, плашливи, заемаме отбранителна позиция и по такъв начин се лишаваме от нормален живот, загубваме смисъла за съществуване. И действително: за какво живеем? Само за да се отбраняваме, да се защитаваме. Само за да се впишем в някакви рамки и да просъществуваме в тях за някакво време в някакъв комфорт и безопасност? И това е всичко?

Ето такъв се чувства човек в нашия свят, който през това време става все по-жесток по своето естество. Ние сами го правим такъв, към това ни тласка нашия егоизъм. И всичко това, в случая се проявява в голяма криза. В някои държави тя се усеща повече, в други – по-малко, но тя назрява. Както и да я скриваме, ние нищо не можем да направим с нея. Тя се проявява в икономиката, в социалното устройство, в упадъка на семейството, във всички проблеми възникващи в обществото: криза във възпитанието, наркотици, терор и т.н.

Във всичките сфери на практическата дейност човек се сблъсква с многобройни кризи, в крайна сметка – това е криза на нашето противоборство с Природата. И естествено, само в тази си същност тя може да бъде поправена.

Няма друг начин, по който да я поправим. Ние виждаме, как се стараят ръководителите на държавите, как властите не могат нищо да направят, даже тираните с помощта на парите и армиите които имат. Светът неминуемо върви към катастрофа. Силата, властта все още се опитват да задържат света в предишните му рамки, но вече не е способна на това.

От урок №1 конгреса в Москва, 10.06.2011

[45326]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Лари Елиот, The Guardian: Мрачният отчет на американските заводи и признаците за намаляване ръста на заетост вселяват страх. Тревожната атмосфера се е увеличила от показателите на Европа и Китай. Индексът на промишленото производство е спаднал до най-ниското си ниво от 2009 година, много по-ниско от прогнозираното.

Изминалият месец беше кошмарен за икономиката на САЩ, а ситуацията все повече се влошава. Почти всичките показатели, не оправдават надеждите. Перспективата за отслабването на глобалния ръст понижи цената на петрола. Кризата, не е зад нас, а пред нас!

[45237]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Мен ме поразява, как серия от сериозни изменения в света предизвикват толкова незначителна реакция в управляващите го държави – какво всъщност се случва с тях?

Отговор: Аз мисля, че ”управляващите” света са разбрали, че те не управляват ситуацията и се опитват да смекчат удара. Особено при резкия спад на нефтодобива – и като следствие на това, рязко пада цялата световна икономика.

А това, разбира се, повлиява на цялото световно преустройство. Ще бъде разрушена цялата автомобилна и авиационна промишленост, ще се наложи да се въведе обществен транспорт, да се купи само необходимото – защото са ударени всички сектори на икономиката

Всеки десети работник в САЩ е свързан с автомобилите. Веригата от банкрути ще порази цялата икономика на страната, ще предизвика появата на екстремистки политически партии, каквито са възниквали при подобни обстоятелства в Германия през 1920-те години.

Не напразно кабала говори, че следващият стадий на обществено развитие на света, ако не се поправи по методиката на кабала, ще е фашизъм! Аз мисля, че САЩ по-рано специално сами са загубили своята автомобилна промишленост, разумно смятайки, че тя първа пада при приближаващата световна криза и засега успяват да дадат възможност на работниците си и промишлеността да се преустрои в секторите на икономиката, не така зависещи от нефта, както автомобилната, а в други, по-близки до обикновеното и направо зависещо ”от земята” производство и потребление. Що се отнася до СМИ, те правят това, което им казват и за което им плащат.

[44144]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→