Entries in the 'Криза, глобализация' Category

Кой ще влезе в бъдещето общество?

Въпрос: Кое правителство ще бъде готово да се подложи на този експеримент по създаване на бъдещето – това, в което още е жива паметта за социализма или обратно, което вече се е заситило от капитализма?

Отговор: Аз мисля, че на първо място това зависи не от материалното ниво на правителството, а от това доколко хората са в състояние да приемат причината за кризата и нуждата да се съвземат от нея, да я преодолеят именно обединени, разбирайки, че друг начин да преживеем днес няма.
И този способ може да сработи, както казва Баал Сулам във всяка отделно взета страна. Не е задължително да е в целия свят. Но това зависи от нивото на възприятие на хората, от нивото на тяхното развитие.
Тук трябва да има осъзнаване, разбиране, че от нашето състояние друг изход (решение) няма, че иначе не трябва да го преживеем. Това не е внедряване в личния живот на човека, не насилие над хората, както по време на установяване на съветската власт. Обществото само трябва да се убеди в това, че старите представи, решения, подход (регулатор) вече не работят. Това може да бъде Америка, Русия, след това Европа.
Аз не мисля, че това могат да бъдат технологични и социално неразвити страни, нисши, диктаторски и «народни» режими. В тях още отсъства необходимото ниво на обществено развитие, съзнание. Те ще приемат този принцип след напредналите страни, частично поради това, че тях ще ги принудят икономически и социално да участват в това.
Мисля, че международния фонд и единното световно парвителство, което по неволя се образува, със своя пример и морален натиск ще предизвика движение към сътрудничество.
Нали човечеството е организирано по пирамида: в нея има вече част, която е способна да се осъзнае величието на интегралното развитие, а има части, които могат само да се присъединят поради осъзнаване на факта, че друг изход няма. Но в крайна сметка, по закона на природата, всички са длъжни да достигнат до пълна хармония, както и цялата Природа.

Кризата: затишие пред буря.

Въпрос: Ако за две седмици NASDAQ се е повишил с 20%, това говори, че кризата сякаш отминава…

Отговор: Борсата – това е игра. Тя може да подскочи нагоре без всякакъв разчет, без всяка връзка с реалността. Нима собствениците на пирамиди са прекратили да ги строят? Докато всички мислят, че те падат, те харчат милиарди, които правителството им дава и продължават да строят пирамиди, но вече по по-хитър начин.
Така е докато се празнува победа. То не се е излекувало и с нищо не ще се поправи. То продължава своята работа, готвейки ни следващия удар. И ако ти мислиш, че всичко вече се е оправило и успокоило – това всъщност е най-лошото състояние. Това напомня враг, който ти не разпознаваш, а той в същото време започва да те обкръжава.
В крайна сметка, бъдете уверени, то ще си вземе своето и ще бъде още по-лошо, отколкото по-рано. Та нали то вижда, че нищо страшно не се е случило. В крайна сметка излиза така, че всички те са спечелили и нищо не са загубили.
Няма регулатор за растящия егоизъм. Всъщност икономиката не е наука. Тя следва егоизма на човека. Всяка икономика е основана на това, как да ти продам по-малко, а да взема от тебе повече. А ако е възможно въобще да не ти плащам, а само да вземам от тебе.
Икономиката е озаконено варварство. А какво представлява съглашението между нас? Аз ти давам от безизходност – в замяна на това, което ти ще ми дадеш, доколкото аз не мога насила още сега да взема от тебе без какъвто и да е обмен.
Икономиката е израз на нашия егоизъм. А егоизма през цялото време расте, не желае да се съединява с никой, пренебрегва всички, иска всичко да използва. Какъв ти регулатор може да има тук?
Регулатор между егоизма и отношенията между хората се заключава в изпълнението на две правила: «не прави на другия, това, което не би сторил на себе си», а след това «възлюби ближния както себе си». Търсят ли го този регулатор в това направление? Разбира се, че не. И затова и няма да намерят никакъв регулатор. Следващият път ще дойде много по-качестван удар. И съвсем не е задължително да бъде от финансовата система, борсите и банките – той може да дойде от страна на епидемии, климатически аномалии и пр.
Това, че е настъпил отидих, макар и нищо да не сме поправили, а само сме започнали да разбираме новото състояние на света, говори не за пауза или прекратяване на бедствията, а за вече започващ следващ удар. Това говори за скорост на процеса. И затова втората вълна е недалече от нас.

Пари за нищо

Мнение: Главната причина за кризата е порочният механизъм на създаване на пари.
Трябва само банките да бъдат лишени от възможността да създават пари и да ги заставим да ги държат на 100% в паричен резерв.
Всички банки трябва да бъдат финансови посредници, на които вносителите дават парите си, а не да създават пари с последващото им даване в заем под определен процент.
Това ще бъде преход в справедлива и екологически устойчива «стационарна икономика».
Наличността всъщност представлява 3% от общия обем на парите. Останалото съществува само като запис в счетоводните книги.
Ако банките можеха да създават електронни пари по своя воля, оставяйки само част от парите в резерва, то защо демократично избраната централна власт да не направи същото.
Само Централната банка ще бъде длъжна да установява количеството нови, неналични пари, ще дава нови пари на правителството, като обществен доход, който впоследствие ще бъде пускан в оборот.
Само правителството има право да представлява интересите на гражданите и само на него трябва да му е дадена свобода да създава пари. Целта на монетарната политика трябва да бъде в това, да гарантира точно съответствие между количеството пари и материалните ценности в икономиката, а също и да обезпечи капитал за нови инвестиции в реалния сектор, с цел стабилно развитие на икономиката.

Как да приведем в действие „регулатора на отношенията”.

Въпрос: Сега всички страни като че ли говорят за обединение и едновременно с това повишават митото. Как може да се обясни на хората какво точно трябва да направят, за да не се отделят от обкръжаващия свят?

Отговор: Хората нямат ясна представа за онова, което се случва. Нашето предишно мислене ни даваше, като че ли най-ефективната и надеждна рецепта: да се отделим от другите страни и да се занимаваме с вътрешните въпроси на страната – тоест да изразходваме колкото се може по-малко пари зад пределите на страната, и колкото се може повече да поглъщаме и да получаваме отвън.
Такова поведение е свойствено за човека по време на криза – той иска все повече и повече да се запасява, да натрупва и колкото се може по малко да харчи и използва. Същата линия на поведение е характерна и за държавите. Това не е нищо повече от инстинктивна егоистична реакция за самосъхранение. И именно тя ни погубва днес и ще доведе до нацизъм и война.
Но е възможно и друго отношение: ние сме длъжни да се въздържаме от инстинктивната егоистична реакция да изолираме себе си от другите и да помислим заедно над това какво да направим. Ако в крайна сметка само обединяването на всички заедно, както сме свързани в нашата вътрешна връзка, може да ни спаси – хайде да направим нашата връзка правилна.
Необходимо е да се сключи споразумение между всички страни, което и ще „регулира отношенията“: всяка държава трябва да получава такова количество ресурси, което е необходимо за нейното потребление, а всички доходи, които са над установените като необходими, да предава на световния фонд. Ако световното съобщество се съгласи на такова споразумение, ще се стигне до разбирането на необходимостта от него – това ще бъде спасението на човечеството. Да разбере това – вече е по силите на човечеството.

 

Използвай шанса, докато не е късно.

Ако ние по-рано бяхме осъзнали предхождащите кризи (в семейството, във възпитанието, депресията, наркотиците, тероризма, екологията и т. н.), които започнаха още в средата на миналия век! Ако бяхме разбрали, че добрата връзка между нас е способна да доведе до мир в дома, до добро възпитание на децата, до правилно отношение към природата, до екологията – тогава нямаше да е необходимо да преживяваме последвалата ги финансова криза.
Но тъй като от предишните удари ние не разкрихме факта, че причината за нашите беди се заключава във връзката между нас – то стигнахме до даденото състояние (икономическата криза). Днес вече започват да осъзнават причината за нея не всички, а само политолозите, социолозите, икономистите, психолозите.
Но ако те не успеят да повлияят на обществото да се промени в своето отношение от „човек за човека е вълк“ на „човек за човека е брат“, нашето отделяне един от друг (разбиването на душата на Адам) ще се разкрие още повече, още по-ясно. Това означава, че ние ще си причиняваме един на друг зло не само във финансовата сфера, а ще започнем буквално да се унищожаваме помежду си. Така ще продължи докато не намерим причината за нашето състояние – първородният егоизъм, и не го поправим, издигайки се над него.
С други думи, на следващия етап след финансовата криза, връзката между хората ще се разкрие в своя още по-уродлив вид и ще се проявява в още по-голямата зависимост един от друг – много по-зле, отколкото сега. Нямаме достатъчно фантазия, за да си представим какво може да се случи. И всичко това, за да разкрием величината на егоизма, разделящ хората. Защото именно тук се е случило разбиването.
А поправянето е възможно само с помощта на светлината, изучаването и прилагането на кабалистичните източници, които ни разкриват нашите егоистични желания, дават ни сили да ги поправим и да се обединим един с друг.

Пари за нищо

Мнение: Най-главната от причините за кризата е – порочният механизъм за създаване на парите.
Необходимо е банките да бъдат лишени от възможността да създават пари и да бъдат заставени да ги държат на 100% в паричния резерв.
Всички банки са длъжни да бъдат финансови посредници, които заемат пари на вложителите, а не да създават пари с последващото им даване като заем под процент.
Това ще бъде преход към справедлива и екологично устойчива „стационарна икономика“.
Нали наличността съставлява само 3% от общия обем на парите. Останалото съществува само в счетоводните книги.
Ако банките могат да създават електронни пари по своя воля, имайки само част от парите в резерва, то защо демократично избраната централна власт да не прави същото.
Само централната банка, длъжна да установява количеството на новите пари, които не са в наличност, ще заема новите пари на правителството като обществен доход, който впоследствие ще бъде пуснат в обръщение.
Само правителството има право да представлява интересите на гражданите и само на него трябва да бъде дадена свободата да създава пари.
Целта на монетарната политика трябва да бъде в това, да гарантира точното съответствие между количеството пари и материалните ценности в икономиката, а така също да обезпечи капитал за нови инвестиции в реалния сектор с цел стабилно развитие на икономиката.

Правилния регулатор – от сърце към сърце.

В течение на хилядолетия ние сме се развивали в този свят за сметка на егоизма. Но внезапно ние сме преминали границата и сме попаднали във Висшия свят, където всички ние сме свързани заедно. Нали връзка означава „духовно“.
И днес, намирайки се в духовния свят и усещайки кризата (нашето несъответствие с духовното), ние търсим регулатор. Но какъв регулатор можем да намерим в нашия предишен егоизъм, за да може този регулатор да ни даде решение за нашия свят, където ние се намираме в мрежа от сили, свързани един с друг?
Колкото и да е строг, духовния регулатор започва с възпитание, разпространение, ясно знание, че ние зависим един от друг.
Нали днес действа не старият егоистичен закон, а силата на връзката между нас. Ти като че ли си намерил връзка с всички. Да допуснем, че сега излизаш от дома си, изпокаран с цялото си семейство, с всички. Ти целия гориш – до толкова, че мислиш „Аз не мога да се върна в къщи „!
А сега си представи, че в такива отношения се намираш с целия свят. Нали на тебе ти се е разкрило, че целия свят е твоето семейство.
Вие разбирате, какво произтича? Най-страшния проблем е в това, че ние оставаме гладни и болни, без всякаква помощ и обслужване – докато не разберем, каква връзка сме длъжни да установим между нас .Това е съшествуващия регулатор – от сърце към сърце. Всеки е длъжен да се отнася към другия именно така, както е казано: „Не прави на другия това, което   ненавиждаш“.

Да се осъзнае единството на света

Ние бързо се придвижваме в разбирането на източника за кризата – на своя егоизъм, и с всеки изминал ден все повече хора осъзнават единството на света, всеобщата зависимост.
Никой не желае това, но го признават!
Вижте какво се случва в Америка. Президентът Обама се изправя срещу изплащането на бонуси на сътрудниците на застрахователния концерн AIG! А нали някога това се смяташе за напълно нормално! Но днес такова нещо е невъзможно: „Хората страдат, а вие получавате бонуси?!“
„Какво общо имаме ние с всички тези хора?! Нека се провалят!“ – такъв е бил винаги подходът в Америка. И съвсем не Обама извършва преврата – това е зовът на времето! Нали фактът, че днес той може да говори така, а по-рано не можеше, свидетелства за това, че времето се е променило, че ситуацията е станала друга.
Как може да се каже на хората, които имат пари, да не вземат за себе си повече от другите? Това вече е постигане на идеята, че всички сме свързани заедно, намираме се в една лодка! И всичко това се случва не просто така. То е разкриване на връзката между всички части на мирозданието.
В Америка изведнъж започнаха да се грижат за жителите на палатковия град! Направеното, разбира се не е много. Но това вече само по себе си е явление! А на кого му беше до тях по-рано? Нямаш си дом – проблемът си е твой. Никой дори внимание не ти обръща! А днес това стана национален проблем. В света се случват колосални промени.
Но нали човекът сам не може да се промени? Действа светлината и променя мирогледа на хората.

Свобода по- американски или егоизъм без маска.

Въпрос: Голяма част от учениците, обучаващи се в нашия виртуален учебен Център, живеят в Северна Америка, където кризата е ударила най-сериозно. Как те трябва да се отнасят към кризата, как да се облекчи тяхното положение, какво може да се направи?

Отговор: В противоположност на други страни, в Америка има няколко особености. Преди всичко, тя е подобна на топилна пещ, в която се намира цял „Вавилон“ – всички 70 народа на света и това е добре. От друга страна, американците се намират на крайния полюс на егоизма: всеки иска само за себе си, изисква лична свобода и поради това те получават такива удари. От една страна, на тях им е тежко, а от друга – възможно е, те по-леко да възприемат понятията комуна, взаимност.
Тяхната огромна сила ще им помогне по-бързо да разберат, че дори тя не може да ги спаси. Този, който няма пари мисли, че имайки ги би се спасил от кризата.
Но този, който има пари и възможност всеки ден да печата долари, бързо ще разкрие, че няма никаква власт, дори да владее банките на Америка.
Американците са искали да бъдат пример за целия свят, като страна на потребление – това вече е в миналото. Грешката се осъзнава. Америка е подходящо място за изучаване на световния егоизъм. Това е единственото място в света, където егоизма властва пряко в открита форма, понятна от всички и приета от всички, без всякакъв компромис и маска. Поради това произхождащото в Америка ще повлияе на целия свят. Да се надяваме, че изяснението ще бъде бързо.

Кризата – нашето различие от Природата

Въпрос: Защо точно тези удари, които ни се стоварват днес, трябва да принудят огромна част от хората да осъзнаят злото? Защо това не се е случило при предишните сътресения, които човечеството е преживявало?

Отговор: Предишните удари не са засягали огромни маси от хора. На колкото повече хора можеш да въздействаш, толкова по-застрашени са тяхното здраве и парични загуби. Това е най-важното. Парите – те са също като храната. Храна и здраве – това е минимумът, необходим на човек за поддържане на неговото животинско съществуване.
Всички ние сме егоисти, разделени един от друг. А сега към нас се спуска форма на взаимовръзка, която се нарича Адам – нашето поправено състояние. То се приближава към нас отгоре надолу.
Преди, това се проявяваше във вид на криза в културата и образованието. Сега вече достига до храната- вярно, до здравето все още не се е докоснала. Т.е., засяга най-насъщните за човека неща. А пропастта между сегашното и поправеното ни състояние усещаме като криза. Точно него трябва да преодолеем.
Не можем да се скрием в някой бункер. А мрежата се спуска все по- ниско и по- ниско. Какво да направим ?
Ако не се уподобим на тази мрежа от сили, връзката между нас, попадаме под въздействието на принуждаващите ни към това сили. Изходът е само един – да станем подобни на Природата.