Въпрос: Баал а- Сулам пише, че за да напредвам по пътя на светлината („ахишена”, изпреварвайки времето), аз трябва да взема своите лоши свойства и да ги обърна в добри.

Но вие казвате, че своите лоши свойства, злото начало, ще разкрия едва след махсом. Излиза, че аз сега не напредвам по пътя на светлината, а по пътя на страданията („беито”, в своето време)?

Отговор: Но при всички случаи ти в определена степен вече осъзнаваш своето зло, защото се намираш в период на подготовка. Ти можеш да се намираш на четири нива на развитие:

1.      Както всички обикновени хора в нашия свят;

2.      В период на подготовка;

3.      В свойството „хафец хесед” (нищо не искащ за себе си);

4.      В свойството любов.

„Хафец хесед” и любов – това е духовното. „Както всички обикновени хора” и „периодът на подготовка” – това е материалното. Материалното е намерение „заради себе си”, духовното е „заради отдаване”. Духовният свят се разделя от материалния от махсом.

Когато се намираш в духовното, от една страна у теб има зло начало, материал на творението, от друга – добро начало и поправяща светлина. А долу, в материалния свят това не съществува.

Но дори сега, когато се намираш в период на подготовка, у теб все пак има някакво отражение на духовното, примерна представа за лявата и дясната линия, подемите и паденията. И затова това се нарича подготовка. С това работиш.

При всички случаи ти напредваш. В теб вече има някакво разбиране за онова, което е написано в кабалистичните книги, въпреки че засега е само проекция на твоя егоистичен материал. Но ти нещо разбираш и усещаш. Това е голямо постижение!

Нима периодът на подготовка не струва нищо?! Той може да продължи десетки години. И сега какво? Но ти го преминаваш и влизаш във вечността!

Затова не пренебрегвай това време на подготовка. Ти се намираш в много интензивен и силен процес. Трябва да го цениш! Ако човек го пренебрегва, това го лишава от всичките сили.

Ние сме длъжни във всеки един момент да се намираме в този процес и всеки път да добавяме към него още малко – конгреси, все по-силни, с по-дълбоки прояснения.

Дори паденията стават по-изяснени, ярко изразени, ти по-добре разбираш техните причини, различаваш вътрешните свойства. И това е най-важното.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30647]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли кабалистичните конгреси да помогнат да се пренесе света на пътя на светлината, пътят на ускоряване на времето (ахишена)?

Отговор: Безусловно, с такива действия като кабалистичните конгреси, ние стимулираме  поправянето в света. Всякакви опити да се обединим с цел да достигнем подобие с Твореца, с висшата сила и да стигнем до отдаване и любов към ближния, поправят нас самите, а заедно с нас и целия свят.

Затова каним всички да участват в европейския конгрес в Берлин в края на януари, а също на голяма среща в Арава, която ще се проведе в края на тази седмица!

Особено хората, които се намират в Европа, трябва да чувстват, че ситуацията с всеки изминал ден става все по-сериозна. Затова трябва да се обединим и да привлечем малко по–близо „Добрия и творящия добро“ в този свят! Докато  само се учим, ни е разрешено да направим  това  дори  егоистично…

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30624]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо ни е така трудно да помолим за своето поправяне, ако знаем, че всичко зависи само от това? Изглежда за човека това е естествено – да моли.

Отговор: Да, това е естествено – да моли, но тук ни е необходимо точно да изясним: какво именно да моли, как и кой трябва да дойде при нас с отговора? Молбата – това не е просто вик, а ако са думи – то те са като родили се в сърцето, а не прочетени в книга.

Ако на човек му е лошо, той няма да подбира красиви думи. Проблемът ни е в това, че тази молба не излиза от дълбината на нашето сърце.

Само обкръжението може да ни внуши тази молба – ако то поиска, ти ще помолиш. Защо ни се струва, че ние толкова искаме всичко това и се стараем да си влияем един на друг, но нещо не се получава?! Основното, което не ни достига, е дълбочината на желанието, неговата истинност. Не достига изясняването: какво за мен е важно и какво второстепенно, за да престанем да се бъркаме между желанията: материални и духовни.

Трябва да се научим да гледаме на материалното и на духовното като на два съвършено не пресичащи се погледа, като не ги съединяваме заедно! Този свят е егоистичен и аз засега съм принуден да живея в него. Този свят е за отдаване – и в него искам да започна да съществувам. От това се определя моята молба.

А ние засега не умеем да разделяме едното от другото, въпреки че в това вече се наблюдава голямо издигане след последния конгрес.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 16.12.2010

[29964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Човек по природата си не иска да види злото в себе си. Трябва да бъде притиснат в ъгъла, че да признае необходимостта от изправяне. Що за зло е това, което се крие в мен?

Отговор: Безпричинната ненавист. В своето време заради нея са загинали учениците на раби Акива. Друго зло няма. Всичко останало е зло за моя егоизъм и единствено безпричинната ненавист представлява онова точно зло, което противостои на доброто и на любовта към ближния като към самия себе си.

Само по този критерий проверявам себе си, своята изкривеност. Всички останали „пороци” не са престъпление в очите на Твореца. Те не са причина да се обърнем към Него. Той очаква истинската молба. Цялата система за поправяне е предназначена за разбитите келим, за желанията, които нямат сили да се обединят едно с друго.

Въпрос: Значи, трябва постоянно да усещаме това зло, не да го потискаме, не да го скриваме от самите себе си?

Отговор: Казано е в Псалмите: „Моят грях е винаги пред мен”. А иначе аз с какво ще застана пред Твореца? Какво ще поискам да поправи?

Това е много просто. Аз искам да участвам в живота на групата, мен ме влече към нея, и в същото време виждам, че не съм способен на това. Именно такова усещане изпитахме на последния конгрес. Събирайки се, веднага почувствахме, че не искаме, не можем да се обединим.

Това е и разкриването на злото. Отлично. Сега трябва да си представим това зло и да поискаме поправяне.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 16.12.2010

[29931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако желанието за наслада ме атакува по време на Конгреса, то аз се усещам безсилен и „падам” надолу – има ли номер за спешна помощ, на който мога да се обадя или някого да оповестя?

Отговор: Всеки човек ще получи на регистрацията телефонен номер за спешни ситуации. Но как да позвъниш на „небесата”?

„Небесата” е следващата степен, т.е. това е групата, която е обединена като едно и която си представям, че е в поръчителство и съвършенство. Тя действително пребивава в това състояние. Аз мога да бъда извън нея или мога да видя себе си вътре в нея.

„Небесата” е общото желание или кли на по-висша степен. Това сме всички ние, но по-сплотени. Духовното не съществува в готова форма. Ние  го изграждаме. Нищо не съществува пред нас. Ние имаме решимот, които постепенно се пробуждат. Но те само се пробуждат, докато ти влизаш в различни състояния и ги градиш според желанието и намерението си.

Ние сами създаваме световете и степените. Преди да встъпим в действие има само информационни данни, от които изграждаме степените. Но пред нас няма светове. Затова ти можеш да си представиш бъдещите състояния само под формата на по-голямо обединение на нашето общо желание или кли.

Натам трябва да се обърнеш – това са „небесата”. И те ще ти отговорят: „Ако искаш, приближи се, а ако не искаш, тогава стой където си”. Вярно е, че човек не може сам да се измъкне от затвора, а трябва да попита, да поиска и да направи усилие, за да му се помогне.

Ако човек не се стреми да бъде във връзка с нас, то той не получава възможността да напредне. Ако попиташ: „Кого трябва да моля за помощ?” – написано е: „Аз търся (моля) своите братя.” Това е когато молиш за обединение.

От  урока по книгата „Зоар“, 04.11.2010

[25896]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Взаимното включване е единственото действие, което изпълняваме през цялото време, независимо от това, дали го желаем или не.

В нашия свят, всичко се основава на взаимното включване – процесите на поглъщане и абсорбиране, процесите на разпределяне, ставащи в организма, различните видове химични реакции, привличането или отблъскването на телата, тяхното поведение в магнитното или електрическо поле, и т.н. Всички това са примери за взаимно включване, в основата на което лежат действията на духовния съсъд и светлината.

Когато искаме да измерим качеството на своите действия, ние винаги трябва да оценяваме степента на своето включване в другите. С други думи, доколко мога да се включа в колкото може повече души – не в децата, не във възрастните, не в действията на неживата, растителната и животинска природа или в човека, а в душите.

Душите, това са точките в сърцата. Затова, когато присъствам на такъв голям конгрес, където се събират хиляди точки в сърцата, в които аз възнамерявам да се включа, то това се явява най-ефективното действие за моя духовен напредък. Това е най-силното действие, което изобщо може да се случи в реалността, във всички светове.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 27.10.2010

[25349]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Обожавам конгресите, музиката, срещите с хора – но на урока умирам от скука. Какво да правя? Кога ще дойде светлината?

Отговор: Всеки човек има своите природни наклонности. Едни не могат да стоят на място, а други обратното – най-много им харесва да седят и да учат. Едни ги дърпа към физически действия, други – към размисли и анализи. Става въпрос за материалната природа на човек.

Но на пътя на духовния свят всички се свеждат под общ знаменател. Тъй като в духовното едновременно се разкриват чувствата и разума, действието и съзерцанието. В нашия свят те са разхвърлени по всички ъгли на възприятието ни, а там се свеждат в общата точка на контакт.

Кога ще настъпи разкритието? Когато с общи усилия ние привлечем светлината, възвръщаща към Източника, и всеки усети в сърцето си, че е готов да се предостави на групата, т.е. Малхут, където именно той е длъжен да разкрие Твореца – общата сила на отдаване – и да се научи да отдава на Него.

И ако в човек се очертае тази картина, ако е готов да се отдава за единството и да намери там Твореца, то той достига желаното. Но не и по-рано.

А дотогава ни е нужно да приложим големи усилия за това.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 08.12.2010

[29146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се подготвим за срещата с другарите от световната група – с онези, които идват на конгреса за първи път?

Отговор: Не е нужно да се подготвяте. Ние имаме другари от всички страни по света. Дори, ако не знаете техния език, няма да почувствате различията между тях, защото всички се стремят към Твореца.

Всеки, който има същата духовна искра, се пробужда и стреми към същата цел. Така че, вие се намирате заедно и не чувствате разлика помежду си. Не е необходимо да се страхувате, че ще се срещнете с някакъв непознат. Ще почувствате, че всички са близки за вас хора.

Въпрос: Ако съм начинаещ и не разбирам нищо от тази наука, но искам да дойда на конгреса, струва ли си да го направя? И ако си струва, как да се подготвя?

Отговор: Преди всичко, ако времето позволява, е добре да се прочете материала, който е предоставен за предварителна подготовка. Но вие и без това ще поемете всичко „от въздуха”, който ще дишате…

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 12.10.2010

[23871]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не преведе Мойсей през Махсом (бариерата разделяща ни от духовното) на последния Конгрес и остави Фараона да събира столовете?

Отговор: Къде беше нашият Мойсей, когато трябваше да помолим за изхода от Египет? Къде беше нашият вик към Твореца? Няма никой друг освен Фараона.

Ние не изисквахме от Твореца да разбие стената между нас. Всички чакаха: „Кога най-накрая Той ще се разкрие? Аз искам да бъда напълнен!” Ние все още бяхме подвластни на Фараона. Освен това, ние видяхме какво седи на пътя ни, какво спира нашето обединение.

Неслучайно аз веднага подметнах на публиката думите за необходимостта да мислим за нашето общо съединение, потапяйки се в него и намирайки разкъсаните нишки, за да ги свържем. Никакви танци, никакво говорене, оставете всеки да погледне вътре в себе си и да мисли само как да се обедини с всички останали.

И какъв беше резултатът? Ние заседнахме. Оказа се, че не мога да го направя. И това е добре, защото трябваше да открия нещо важно – аз съм напълно отделен от другите, няма никаква връзка. Всички нишки и канали са отрязани. Няма ни най-малък импулс. Аз ще направя всичко освен да се обединя с другите, да попия техните мисли и желания така че, не дай Боже, да станат като мои.

Това е силата на Фараона. Но къде е викът? Да, ние сме отрязани, изолирани един от друг. Но къде е молбата да се обединим? Защо Ти не идваш да ни обединиш?!

Ние все още нямаме нужда за подобна молба. Ние все още мислим, че можем сами да се обединим: „Ние ще положим усилие и ще успеем”. Но как е възможно да постигнем това с нашите егоистични желания?

Потребността от Твореца трябва да бъде родена от нашата съвместна работа, когато групата ще задължи всеки един да използва този метод и да го убеди, че Творецът ще поправи състоянието. Ние се нуждаем от работата на Твореца, а не от работата на Бней Барух. Ние трябва да се погрижим само за молбата. Когато постигнем това колективно, световно искане Той да ни поправи, тогава действително ще се издигнем на следващо стъпало.

От урока на тема „Въпроси и отговори”, 19.11.2010

[27268]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Минаха няколко седмици, откакто върху мен се спусна мъгла, затъмнявайки години на занятия.Трудно намирам думи. Ако не беше групата, вече нямаше да съм тук. Никакви усилия не успяват да ме измъкнат от това. Какво да правя?

Отговор: Това е признак, че си положил качествени усилия. Най-вероятно си участвал в конгреса и в нашите общи състояния, получил си голяма светлина и сега в тази светлина виждаш, че още не си достоен за разкриване на свойството отдаване в себе си. Твоите желания /келим/ още не се нуждаят от отдаване, те подсъзнателно го отхвърлят.

И така, имаме следното състояние: мъгла, слабост, объркване, безпомощност, нежелание. Всичко това е разбираемо, освен едно: защо над тези усещания, над това мисловно опиянение аз не мога да направя правилна равносметка на състоянието си? Защо не мога да се дистанцирам от него и да определя какво се случва с мен? По този начин лекарят поставя диагноза на пациента.

Ако хубавичко провериш себе си, ще видиш, че състоянието ти е правилно, че е правилен етап от духовния ти път. Казано е, че в духовното не смъкват, а само повдигат.

Но колко време ще мине преди да се пробудиш от зимен сън? Това зависи от теб. Съкращаваш ли времето? Твоето състояние е благоприятно за напредване, но от него трябва колкото се може по-бързо да продължиш напред.

Общо взето, след конгреса всички се потопиха в някаква „летаргия”.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 08.12.2010

[29134]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→