Въпрос: Вие обяснявахте, че текстът, който четем в ТЕС и Книгата Зоар, описва силата на връзката между нас. Може ли да приведете пример за такава връзка?

Отговор: Ако ти беше в духовното, то щеше да разкриваш на практика всичко, за което четеш в книгата. Ти би разкривал силите на връзките между нас, тяхната мощ, характер, как действат, как се съединяват заедно в свързваща ни мрежа.

Ти би участвал в системата на тези сили, в нейната работа – в светенето на Шхина. Ти би виждал доколко можеш да вземеш активно участие в нея, колко можеш да добавиш от себе си. Четейки текста, ти би виждал как се държи цялата тази мрежа.

Но ако не се намираш в духовно постижение, няма как това да ти бъде предадено. Както пише Баал Сулам в своето стихотворение: „Това, което ще видят вашите очи, ще видите вие и никой друг”.

Но докато не усещаш духовното, трябва да четеш тези текстове с надеждата то да ти се разкрие. Защото ние четем кабалистичните текстове в качеството на „сгула” (чудесното свойство), а не във вид на факти.

Например, аз съм сляп и слушам от учителя по физика за законите на оптиката: да допуснем – как лъч светлина се разцепва на няколко цвята. Но аз просто слушам. Аз не разбирам за какво става въпрос, а само слушам, че съществуват такива явления.

Така мога да се уча цял живот, без да разбирам за какво става въпрос. Но ако правя особени усилия и започна да усещам тези явления, за които съм слушал, те стават моя живот – това се нарича „Вкусете и се убедете колко сладък е Твореца”. Трябва да опитаме – да получим тези светлини и да усетим техния вкус.

Истинската наука Кабала започва чак след това усещане.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.12.2010

[28935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да създадем общо намерение преди урока? Ако можем, тогава как да го направим?

Отговор: Общо намерение се изгражда върху основата на общата за всички цел. Нашата крайна цел е да доставим удоволствие на Твореца. По този начин ще станем подобни на Него.

Затова, ние трябва да Го разкрием – такова е желанието Му, за да се убедим в Неговата доброта и любов. Това не е наша лична потребност – Творецът желае да Го разкрием.

Разкриването се постига в подобието на свойствата. Затова, ние се стараем всички наши действия да бъдат насочени към отдаването. Аз полагам усилия не, за да доставя удоволствие на своя егоизъм, а се стремя да изляза извън себе си и да разкрия Твореца именно, за да доставя удоволствие на Него.

За тази цел са ми нужни даващи свойства/келим и аз прибягвам до помощта на светлината, скрита в кабалистичните източници и особено в книгата „Зоар”. Светлината може да ме промени, да ме преведе през пропастта между свойствата получаване и отдаване.

Но ако мисля за това сам, то аз имам твърде малко сили. Те няма да ми стигнат дори само, за да поддържам посоката към отдаването.

От друга страна, ако действам заедно с другите, споени в едно, с едно желание, когато всеки се отрича от себе си пред всички, тогава нашата обща настройка придобива голяма мощ.

Кабалистите, които вече са преминали през тези етапи ни обещават, че това е начинът, по който ще успеем.

И затова, сега се радвам, че съм между другарите и мога заедно с тях да изградя намерение, отстранявайки се колкото се може повече от себе си, за да мога в крайна сметка да доставя удоволствие на Твореца. Така, ние се уподобяваме по свойства с Него и в тази степен го разкриваме. Нещо повече – постигаме сливане с Него.

Затова, ние трябва да се подготвим предварително и да идваме на урок с готово желание. Размишлявайки за това, човек все повече се „разгорещява” и постига успех.

Казано е: „Заповед без намерение е като тяло без душа”. На теб ти е дадена заповед да изучаваш Тора, т.е. кабалистичната методика, която е предназначена за поправяне на злото начало. Благодарение на нея, ти ще стигнеш до отдаване, ще придобиеш любовта към ближния, а след това и любовта към Твореца. Тора, от думата ор – светлина и от думата ораа – инструкция.

Но ако не си се въоръжил с необходимото намерение, тогава седиш като мъртъв на урока и извършваш механични действия, които са лишени от духа, от светлината на живота. Така че, трябва да решиш – защо ставаш през нощта и с какво се занимаваш.

Дори ако не е по силите на човека да поддържа намерението, нека почувства, че това не му достига. Болката от пустотата в сърцето също е важна.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.12.2010

[28296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

От получени писма с впечатления от конгреса:

Обиколката из северен Израел – най-кабалистичните места, където някога са живели велики кабалисти. Приказна земя – маслиновите гори сигурно са били точно такива по времето, когато тук е идвал Раби Шимон със своите другари.

Такава пронизваща реалност, сякаш целият живот преди това е бил декор – по този начин, тук всички чувстваме отпечатъка на вечността.

[Покажи като слайд-шоу]

Гробниците на раби Акива и Рамхал в Тверия на високата планина. Лекият бял камък на гроба, който никак не се асоциира със смъртта – тъй като кабалист и смърт са несъвместими неща. Напротив – всичко тук излъчва жива енергия, а долу лежи езерото Кенерет, символ на Бина в материалния свят – цяло море от светлината Хасадим.

Пещерата Идра Раба, където е била написана книгата «Зоар». Вътре цари тайнствена, кадифена тъмнина, в която блещукат свещи. Толкова много хора влязоха вътре, но стените, като че ли се отместиха. Изведнъж, в тишината, някакъв глас започва да чете „Ейн од милвадо“( «Няма никой, освен Него») и всяка дума се отразява от стените и се усилва така, че изведнъж започваш да вярваш, че действително „Няма никой, освен Него“.

Последната спирка е в Амука – всички автобуси и групата Галил-Голан, дошла специално, се събират заедно на трапеза. Отгоре на планината има верига от мъже, които извикват поред някакви проникващи право в сърцето думи, на всевъзможни езици и дори не се разбира кой вика първи, и кой на кого превежда – иврит, английски, френски, немски, италиански, руски… Вавилонската кула от времената на Гмар Тикун. Срещу тях долу се е строила същата верига – като двата полюса на магнит, свързани с невидими нишки.

А редом с тези места е гробницата на праведника Йонатан бен Узиел. Казват, че неговата душа включвала в себе си толкова много души и неговата молитва била толкова силна, че птиците, които прелитали над главата му – изгаряли. Йонатан обещал, че молитва за бърза и щастлива женитба, издигната на неговия гроб, непременно ще се сбъдне и ще бъде чута от Твореца.

И действително – ние се чувствахме толкова щастливи и се усещахме като едно семейство! Липсваше ни само Той, и ако Йонатан е спазил обещанието и е предал на Твореца – то разбира се, Той ни е чул…

[27643]

Filed under: Без категория, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статията „Мъдреците на света”: „Казал раби Шимон: „Веднъж, при мен дойде един философ от народите на света и ми каза: „Вие казвате, че вашият Бог властва във всички небесни висини и всички войнства и станове не постигат и не познават Неговото място.

Това не увеличава много Неговата слава. Защото е казано: „Сред всички мъдреци на народите и в цялото тяхно царство, няма подобни на Теб”. Що за сравнение е това с тленните хора?”

По духовния път, в човека се пробуждат въпроси – в него сякаш започва да говори философът. В конкретния случай, това се случило с раби Шимон. В него се появила философска мисъл – напълно логичният и рационален за нашия свят въпрос за Твореца

Разбира се, този „философ” е умен, а неговите постулати и аргументи са истински. Казано е: „Вярвай – има мъдрост в народите”. С други думи, в нашия свят нищо не може да се противопостави на логиката и здравия смисъл.

Науката кабала не отрича това – просто, в нея е заложена друга програма, друг разум и подход. И затова, глупак е онзи, който се опитва да приложи логиката на този свят към духовната реалност. Защото става дума за несъпоставими неща, за различни келим.

Ясно е, че в теб възникват въпроси и няма съмнение, че ще можеш да докажеш на всички своята правота. Защото онези, които те заобикалят, се ръководят от същата логика, от която и ти.

Съгласно сведенията, намиращи се в егоистичното желание, вашите претенции са справедливи. Изходната точка, подходът към нещата, анализът и резултатът – всичко е вярно. Онова, което се отнася до нашия свят, подлежи на неговите закони.

Но ние говорим за изследването на духовния свят, в който нашите закони не действат, където нашата логика и нашето усещане са безсилни. Именно това ни обясняват авторите на книгата „Зоар”.

В такъв случай, какво изобщо мога да направя? Без разум и чувства – какво ще ми остане? Капката семе? Точно така. Дали са ми точка в сърцето и още от първия миг, работата над нея се извършва по-високо от този свят.

Аз се обединявам с другите точки, при които са ме довели и привличам силата на обединяването с помощта на книгите, които също не принадлежат на този свят. И всичко това е, за да разкрия силата на отдаването.

От началото до края, полето на моята дейност е обособено от нашия свят. Тук е забранен земния подход. Това е напълно различна „територия”, държава на висшия ред, където въпросите на „философите” губят каквато и да е рационалност.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.11.2010

[27544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Не е важно какво точно четем – книгата „Зоар”, „Вавилонския Талмуд” или Библията (Тора). Всички свети книги разказват за света, който не усещам, в който нищо не разбирам. А аз не разбирам нито един, дори най-малкия негов детайл.

Как работи разумът, „разбирането”? Когато в моя разум има модел на онова, което виждам, за което слушам или чета, тогава ще мога да събера и подредя в себе си картина, съответстваща на ставащото извън мен.

Но при изучаването на кабала, това е невъзможно. Аз нямам нито един подходящ детайл. Как тогава ще мога да съставя някаква картина?

Да допуснем, кажа, че З”А” е „10”, а „Малхут” – „5”. Колко е по-малък З”А от Малхут? 10 – 5 = 5. Прекрасно, значи ти знаеш! Но какво знаеш? Разбираш ли какво е З”А? Не. А какво е Малхут? Не. А какво е 5 – разликата между тях? Също не. Тогава какво знаеш?

Но ние изучаваме тези понятия, тъй като това са висши корени и те въздействат върху нашата точка в сърцето, разширявайки я. Това е единственото възможно действие от цялата наука кабала, извършвано върху нас – намиращите се зад границите на висшия свят.

И затова, както казва Баал аСулам в „Предисловие към Учение за Десетте Сфирот” (п.155), кабалистите са задължили всеки човек да изучава науката кабала, тъй като в това действие се крие светлината, връщаща към Източника, към Твореца.

Цялата Тора е била написана без запетайки, точки и разстояние между думите – от самото начало до края е имало непрекъсната последователност от букви. Буквите са желания/келим. Свойствата за отдаване и получаване, Хасадим и Хохма, намирайки се помежду си в особена връзка, изграждат формата на буквите.

А аз, трябва вътре в себе си, от своето желание да създам същите свойства, келим. Когато моето желание започне да пребивава в свойствата Хасадим и Хохма, тогава то ще приеме и такива форми на буквите.

Тези свойства ще бъдат в мен – като 22 набора от духовни щампи. От тях, аз ще мога да съставям думи – действия, а от думите – фрази, завършени програми.

Ти трябва да уподобиш своето желание на тези символи. Кабалистите са ни предали тази информация във вид на символи, за да можеш, от своето желание да направиш същите форми, както е написано в Тора, започвайки от първата буква „бет” (първата буква на думата „Берешит” – „В началото”) и до последната – „ламед”.

Вземи своето желание като тесто, моделирай от него тези форми и в резултат ще получиш себе си напълно поправен.

От урок по книгата „Зоар”, 23.11.2010

[27421]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Днес, ние стигаме до предела на своето егоистично развитие, завършващо цялата наша хилядолетна история и това е причината, поради която човечеството усеща криза във всички области на своята дейност.

Ние не виждаме накъде повече да вървим и какво още можем да направим, затова светът потъва в депресия и наркотици.

И тук се появява науката кабала, която е очаквала точно това време – края на 20-ти век, когато е трябвало да се разкрие, за което е написано както в книгата „Зоар”, така и в други кабалистични книги.

Това се случва именно сега, когато всички разбират или започват да усещат, че се намират в безизходица, защото нашият егоизъм няма накъде повече да расте.

Ако егоизмът продължаваше да расте, ние щяхме да бягаме след него, без да се замисляме, че сме го правили във всички наши минали жизнени кръговрати, през цялата наша история, всеки път, опитвайки се да постигнем нещо в този живот, да спечелим, да създадем дом, семейство, деца, професия.

Всяко поколение е като редица от войници, преминаваща от живот в живот, от въплъщаване във въплъщаване.

И по време на всичките тези жизнени кръговрати, ние не сме преставали да преследваме своето его, защото желанието ни е подтиквало. Не е важно, че то е било ерудирано, и че сме минали през това неведнъж – ние сме го гонили и сме правили онова, което то иска.

Но тъй като днес, това егоистично желание е стигнало до своето пределно ниво, ние започваме да чувстваме, че пътят свършва. Хората, вече дори не искат да създават деца, защото не вярват, че следващото поколение ще живее по-добре от сегашното.

И тук идва науката кабала и казва: „Вие можете да се присъедините към доброто!” То е бъдещето на цялото човечество. Но това добро не е в нашите егоистични представи и на плоскостта на този свят – тук вече не може да има нищо хубаво.

Защото, ако всеки иска да получи нещо вътре в своя егоизъм, той никога няма да може да се напълни. В мига, в който започне да напълва себе си – неговото наслаждение вече свършва.

Наслаждението и напълването са противоположни едно на друго, и напълването гаси желанието. А ако вече не изпитвам недостиг, тогава не се наслаждавам от получаването и не ми е необходимо да търся нещо ново

Така преминава целият ми живот – в безмислено търсене. Но за онези хора, които усещат, че трябва да намерят нещо, което е над този материален живот, кабалистите разказват как да се присъединят към доброто.

Защото аз, вече усещам, че този свят се е изчерпал и чувствам необходимост да намеря нещо, което е над него, за да разбера „за какво” и „защо”? Къде е източникът на живота и в какво се състои неговата цел? Какво е било преди него и какво ще бъде след него? Аз искам да знам какво има по-нататък, отвъд границите, в които ме е затворил този свят.

Трябва да знам причината за всичко, случващо се и да видя какво има около този свят – как започва и завършва всяко нещо, как всичко е свързано! Без това се чувствам зле – така е устроена нашата душа, която започва сега да се разкрива.

И затова се появява кабала – методиката за разкриване на душата. Защото всичко, което сме опитвали досега, е било усещано в животинското тяло, с неговите пет сетива. Напълвали сме го с вкусове, на които то се е наслаждавало или сме преживявали в него страдания.

Ние сме приключили с този свят – напълнили сме се и сме почувствали разочарование, и сега трябва да продължим нататък! Егото ще продължи да расте, но вече в друго измерение – по-високо от твоето тяло.

Това се нарича развитие на душата – още една вътрешна част, която ще се развие в теб и благодарение на нея ще постигнеш висшата реалност. И това не зачерква твоя днешен свят – той ще продължи да съществува.

Но ти ще постигнеш и онова, което е над него – всички онези сили, които се спускат отгоре и управляват нашия свят. Ще разбереш всичко, което се случва тук, долу, защото ще се издигнеш към висшите корени и ще разкриеш връзката на корена с клоните.

От 1-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[27255]

Filed under: Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Използвайки като пример статията „Нощта на годеницата”, можем да добием представа как е била написана книгата „Зоар”.

Нейните автори са постигнали Малхут напълно и са разкривали в нея фрагменти на различни части, такива като желанието за наслаждаване заради получаване („ангел Дума”) – часта, работеща под Второто съкращаване (Цимцум Бет).

Мъжката част на Малхут се нарича „цар Давид”, а съответстващата на нея женска част – „Бат Шева”.

Кабалистите са разкривали светлината, поправяща Малхут, която може да чувства себе си разделена на две части и да работи само в едната от тях.

Те се наричат „МИ” (מי) и „ЭЛЕ“ (אלה). Ние постоянно работим над правилното съчетаване на тези части и по този начин се уподобяваме на Бина, на името Елоким (אלה-ים), което се състои и от двете.

Виждайки нашите корени в Ацилут и тяхното правилно функциониране, авторите на „Зоар” разкриват наименованията, тоест числовите обозначения (гематрията) на тези части.

А след това, те разказват образно за това и обясняват, че един път в историята, ние преживяваме такива състояния, когато духовният корен се спуска и облича в материалния свят.

Но тук се проявяват само следствията, а кабалистите разказват за корените, на които трябва да се уподобим. Затова, четейки книгата „Зоар”, трябва да си представяме свойствата, силите, действията, които те са разкрили на висшите стъпала, а не персонажи и събития от този свят.

Как да разкрием духовните действия? За тази цел трябва да изпълним едно условие – да стигнем до подобие между техните и нашите свойства.

Ние искаме да се обединим, да разкрием помежду си свойствата на това взаимно обединяване и да напълним със светлината йуд-кей (י“ה) онази част на желанието, която ще се разкрие във всеки.  

Тогава ще разберем и усетим, как да разпределим своите желания и да отделим частта Давид, с която можем да работим от частта, с която не можем да работим. А към Давид ще присъединим поправената женска част – Бат Шева.

Всеки ще прояви тези части в себе си, за да се обедини с другите и да поправи общата Малхут, в която според степента на поправяне се разкрива Творецът.

Всички светове се проявяват между душите – там, където е станало скриването и отслабването на светлината. Когато се стремим към единство, скриването изчезва и ние разкриваме формата на връзката, за която разказва книгата „Зоар”, докато не постигнем неограничената взаимна връзка – света на Безкрайността.

От урок по книгата „Зоар”, „Предисловие”, 21.11.2010

[27177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар” описва връзката между нас. Нищо повече не обяснява. Дори тук, в този свят, ние постоянно си изясняваме в каква връзка се намираме един с друг.

Не го осъзнаваме, но през цялото време сме заети само с това. Дори да не знаем каква е движещата сила на всички наши действия и мисли, всички те са продиктувани единствено от желанието все повече да напредваме във връзката помежду ни или в обратната на нея посока.

Известно е, че хората, които се обичат помежду си, понякога преднамерено се спречкват, за да усилят връзката. Но това не е важно, защото при всички случаи става изясняване на връзката – и нищо повече.

Вижте единствено с какво се занимаваме! Средства за връзки, СМИ, политика, икономика, семейство – всичко това е всъщност връзката между хората. И не е важно дали е отрицателна или положителна – ние действаме само в тази област.

Сякаш сме болни от това, тъй като целта на творението ни насочва само към връзката между нас. Или напредваме към нея по добрия път, следвайки правилната методика и знаейки какво правим, или вървим по пътя на страданията. Но при всички случаи напредваме само към връзката.

Затова, отваряйки „Зоар”, ние трябва да мислим само за това. „Зоар” говори само за напредналите форми на връзката между нас, за всевъзможните и видове.

И затова, четейки „Зоар”, аз трябва да мисля, че се намирам заедно с другите души, съединен с тях, усещайки връзката между нас, и че искам да разпозная същата картина, същата форма на връзка, за която разказва „Зоар”.

Защото ако се приближим към нея, веднага ще разкрием Твореца и висшия свят. Затова, ние трябва да се стремим към разкриването – това се нарича „да желая да изпитам онова, което изучавам”, да се съединя с него.

От урока по книгата „Зоар”, 03.11.2010

[25788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В книгата „Зоар” е казано: „Всичко ще се изясни в мисълта”.

Творецът е всеобхватна мисъл. Със своята мисъл, Той управлява нашите желания, а ние се нуждаем от мисъл, за да ги използваме. Тоест при нас, за разлика от Твореца, желанието е първично, а мисълта е негово следствие.

Замисълът на творението е подобен на поле, което запълва цялата реалност и само по себе си представлява една мисъл.

Интересно е, че в много астронавти и астрофизици, намиращи се в продължителен контакт с изучаването на извънземната действителност и изследващи космическите пространства и обекти, възниква усещането, че космосът е израз на някаква мисъл. И това, в крайна сметка, е така.

Тази мисъл създава творението, управлява го, води го към желаната цел. А ние сме проява или следствие на тази мисъл, която ни принуждава да действаме.

Нашата свобода на волята се състои в това, че можем постепенно да се издигнем до нивото на тази мисъл, да разкрием замисъла на творението, да започнем да се движим заедно с него в една посока и да изпълняваме всички действия не по принуда, а доброволно и съзнателно.

Тогава, ние ще постигнем замисъла на творението още преди неговата реализация – ще мислим заедно с Твореца, вместо да получаваме от Него желания и едва след това да ги реализираме. Тоест от пасивна част на творението ще станем нейна активна част.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 21.10.2010

[24632]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Да получим силата на отдаването ли трябва да е правилното намерение при четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Нищо повече не ние е необходимо, освен силата на отдаването. В цялата реалност има само две сили: получаване и отдаване.

В силата  на получаването не изпитваме недостатък. Ако сме се подготвили правилно чрез работа в група и изучаване на кабала, на нас ни се разкрива силата на получаването – нашето зло начало.

Но ако все още не съм започнал да се организирам с групата и ученето, тогава не забелязвам в себе си егоизма против Твореца, като пречещ ми, като зло.

Първо трябва да разкрия своето зло. Но ако не виждам в себе си зло, тогава няма с какво да пристъпя към изправяне.

А когато разкривам злото в себе си, аз вече го разкривам в групата, и затова вече имам светлина за неговото изправяне. Защото в мястото където разкривам своето отблъскване от приятелите, именно там аз намирам сили за преодоляване на това отблъскване.

Въпрос: Ако не усещам необходимост да чета Зоар, трябва ли да го чета?

Отговор: Човек, започващ да изучава науката кабала, въпреки всичко трябва да знае, че именно посредством четенето на книгата Зоар, той преминава през стадиите на разкриването на своето зло и неговото изправление.

Злото ще се разкривя все повече, а той ще се издига над него все по-високо, докато не се разкрие целият ръст на злото, всичките 125 степени между нашият свят и света на Безкрайността.

Той ще се издига на височина, над разкриващото се зло, както на въжена линия към върха на гората.

Затова му е необходима тази гора – разкриващото се зло, и въжената линия – силата на светлината, която ще го издигне на върха.

И затова ние трябва да изучаваме кабала, която ни разкрива злото. Това се нарича „Аз създадох злото начало”, а след това се нуждаем от силата на изправлението, което се нарича „И дадох Тора за неговото изправяне, защото светлината в нея възвръща към Източника”, на върха на гората.

Затова в началото Твореца е казал на Авраам: „Пришълци ще бъдат твоите потомци в чужда страна”, във властта на егоизма, но ще излязат с голямо богатство, егоизма, и ще се нуждаят да го изправят, получаването на Тора, методиката на изправяне посредством силата на Твореца, светлината.

Чрез спиране на използването на егоизма (Египет), който е превърнат в „пустиня”, и след това използвайки го заради отдаване, ще го превърнат в „Земята на Израел”.

Защото има само едно желание, а поетапната промяна на намерението свързано с него, прави от това желание „Египет” (на иврит „Миц-раим” е „концентрат на злото”), след това пустинята Синай (на иврит „Синай” означава ненавист), до обръщането му в добро, в „Земята на Исраел” (на иврит „Ерец Исраел” означава желание към Твореца).

Злото начало, „Египет”, след това „отдаване заради отдаване”, „пустинята Синай”, след това „получаване заради отдаване”, „страната на Израел”. Желанието да насладиш си остава същото, ти само определяш своето отношение към него – всеки път все по изправено.

От урока по Книгата Зоар, 07.10.2010

[22830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→