Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Ако нашето разпространение не обхване хората, притежаващи сила и власт, това ще бъде ли достатъчно за успеха?

Отговор: Написано е: „Сърцата на управниците и царете – са в ръцете на Твореца“. Нито един властимащ не е способен да направи нещо в света. На вас само ви се струва, че те действат по свое желание и променят нещо.

Аз се опитвам да убедя хората, че поправянето не започва отвисоко. Поправянето започва с това, че хората с точка в сърцето, а след това и тези, които са близки до тях  разбират в какво се състои поправянето на света. Те започват да се обединяват помежду си в единна вътрешна система.

А управниците са глухи и не са способни да изменят системата. Те са задължени пред своята свита, управляващия апарат, парламента, членовете на коалиции, и не могат да изменят нищо, защото тутакси ще ги свалят. Те зависят един от друг.

Ние виждаме, как стават промените сега: половин милион души излизат на площада, и режимът пада. Но това не излиза от правителството- отвисоко не може да стане изменение.

Какво може да промени правителството? Когато се събират главите на правителствата, какво могат да решат? – Нищо. И така продължава през всичките последни години – те са просто безсилни.

Не очаквайте, правителствата да направят каквото и да е. Това са марионетки, движещи се на сцената, за които пишат във вестниците, не повече.

Изменението, за което говорим ние, става в свойствата на човека. Как може правителство, в което са събрани най-егоистичните и твърди хора, да може да разбере това и да започне да се изменя? Нито при едно правителство в света няма за това никакви вътрешни данни.

Затова, аз въобще не мисля за тази възможност. Чрез някои организации, такива като ЮНЕСКО, може да се разпространява науката кабала в завоалиран вид. Но и на това аз не възлагам големи надежди.

Не ви казвам да не действате в това направление – сред вас има хора, които смятат, че е необходимо да се обърнем към висшите ешалони на властта и към известните учени. Опитайте! Ще видите, доколко това са кукли на конци, играещи в куклен театър.

На всички е ясно, че нито парите, нито силата, нито армията помагат, защото в природата действат други закони. Страните воюват, и изведнъж с течение на времето се оказва, че силният е загубил. Инвестират пари, а после всичко пропада. И даже, ако не пропада, то къде ще отиде? Кой ще остане с тях?

Необходимо е да се гледа на нещата с по-зрял и широк поглед, а не чрез средствата за масова информация или това, което вижда обществото. Гледайте чрез науката кабала, а не така, както мисли света. И тогава няма да сгрешите, подобно на целия свят.

А докато ние напредваме по своя път и ще гледаме, какво ще стане. Аз никога не съм чул от Рабаш, колкото и да съм говорил с него, че си заслужава да се обръщаме към лидерите. Написано е, че когато човек достига духовния свят и гледа нашия свят, то казва: „аз видях обратния свят”.

Властниците не са велики, просто така е устроена системата в нашия свят, но в нея няма никаква реалност: всичко се управлява от съвършено други сили, а не от правителствата. Вие виждате, че всичко става по такъв начин, че и самите те не знаят, защо и как.

Оставете ги да действат сами. Създайте силен портал в Интернет: на английски език, с нашето масивно разпространение, без споменаване на думата кабала, за целия свят. Преди всичко, трябва научно да обясним на хората законите на природата: какво е това глобален и интегрален свят, какво означава всеобща връзка, какъв закон съществува в интегралната система, как всички трябва да се обединим.

Обяснете на хората простите неща – законите, които са ни известни от физиката. Тогава на всички ще е ясно, какво трябва да правят със себе си. Ние трябва да бъдем „като един човек с едно сърце”. Способни ли сме? – Не! Ето тогава обяснете, че има сила, която ще изпълни това поправяне и ние ще станем способни.

Тоест, отначало обяснете на хората истинската реалност, доведете ги до това, че те ще застинат, отворили уста: „Какво ще правим, ако това условие действително стои пред нас?” Тогава им обяснете, че ние съществуваме в тази система и можем да извадим сила, ако привлечем светлината. Как? Трябва да се опитаме да се обединим и заедно с това да четем книгата, обясняваща тази система, за да извлечем сила от там. И това е Книгата „Зоар”!

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41301]

Filed under: Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Баал а-Сулам получил своето име (на иврит „Баал а-Сулам“ – означава „Владетел на Стълбата“) от заглавието на коментара „Сулам“/“Стълба“, който е написал към книгата «Зоар».

По неговите думи, разкриването на Книгата, а също и факта, че той е създал коментар на цялата книга «Зоар» – това е знак, че поколението е вече достойно за поправяне и за разкриване духовното на масите, и с разпространението на книгата «Зоар» целият свят ще се приближи до поправянето.

Когато Баал а-Сулам отпечатал «Зоар» с коментара „Сулам“, неговите ученици ходили с томовете на тази Книга на различни места, като се стараели да я разпространят. Било е много трудно. Хората са се бояли от книгата «Зоар», тъй като имало слухове, че това е много особена книга, притежаваща огромна сила, която е способна както да принесе полза, така и да навреди.

И едва в наше време, 60-70 години след създаването на коментара „Сулам“, ние предоставяме «Зоар» на света в обработен вид, достъпен за широките маси, за да могат всички да я четат и да се наслаждават от нея.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39858]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От външния свят се показва човечеството, а от човечеството – човекът (адам) и неговата точка в сърцето. Зелената линия на чертежа по-долу обозначава „разреза”, над който лежи вече духовния свят.

Ако човекът иска да работи със своята духовна част, той трябва да открие в другите хора тяхната духовна част – групата. Тогава в него се появява възможността за напредване, посредством взаимното въздействие един на друг и първоизточниците, също представляващи външен фактор, в който човек намира вътрешната си същност.

Ако всичко това се спои в едно цяло, то ние намираме в нашия свят средствата, които не се отнасят към него. Те задават свой темп на развитие – съгласно желанието, пробуждането, подема, който те и предизвикват.

И така, има три съставляващи: човек, група и първоизточник (Книгата „Зоар”). А темпът, времето се определят от взаимното пробуждане между човека и групата, а също и от техния подем към първоизточниците, свързани с кабалистите, т.е. с вече поправените души, които имат светлина и келим. Благодарение на тях, към нас идва светлината, възвръщаща към Източника (ор макиф – О”М).

Долу лежи материалния свят, а над него – човечеството. Тук всичко се развива съгласно нашия „пулс”, т.е. усещането на света в нашия материален, „животински” живот. Истината е, че в този процес участва не само „животинското”, но и човешкото стъпало: ние започваме да се пробуждаме, преминаваме на собствен темп, искаме да ускорим своето развитие в технически и човешки план. Но, всичко това е по старому, в рамките на материалния свят.

Няма никаква връзка между духовното време и материалното време. Понятията време, движение, пространство и поддържане на реалността придобиват съвършено различен смисъл в материалния свят и в духовния свят. Те нямат отношение едно към друго и се съотнасят само по закона на клоните и корена.

Духовното време се определя от количеството на нашите духовни действия тогава, когато в материалния свят пулсът не прекъсва, Земята се върти, всичко се намира в движение, и животът тече. В духовното нищо не тече само, там аз го „подтиквам”, пробуждам светлината към действие – и отново всичко спира. Още един тласък – и пак спиране.

Какво става по време на тези спирания между действията? Става натрупване на желания, което ме притиска чрез материалния свят. В духовното всичко затихва – пълна тишина. Но, чрез материалното тя така въздейства на мен, че именно на материалната степен, която продължава движението напред, в мен се натрупват беди и проблеми, провали, войни, разрушения… Тук всичко зависи от това, доколко аз съм чувствителен към тях, към източника и причината. Едва докоснал се до тях, аз мога веднага да се обърна към поправянето им.

Злото се разкрива само в материала, но то произтича от духовното. Докато материалната система пропуска през себе си злото, духовната система е неподвижна и е готова към активизиране от страна на човека.

Оттук е разбираемо, защо на нас ни е нужна реалността на този свят и неговите импулси, преминаващи през материалното тяло. Неживата, растителната и животинската природа около нас и в нас трябва да бъде именно такава, че чрез тези стъпала ние да усетим желанията, които не можем да усетим в техния духовен вид.

Защото в духовното, за да проявим желанията, трябва първо да приложим усилия. Аз трябва да поискам да ги разкрия. А в материалния свят на мен ми се откриват желания, от които бих искал да избягам. В това е цялата разлика.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37568]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистите ни разказват за Твореца, за Неговото съвършенство, и затова в нас възниква въпросът: „Ако Той е велик, вечен и съвършен, как е възможно да ни е създал толкова нищожни?“

Защото ако някой е съвършен, как е възможно да сътвори нещо неизправно, в което да има нещо нередно или дори мисъл и възможност за дефект?

Излиза че, всъщност, ние не сме неизправни, а вечни и съвършени създания, съществуващи в безкрайната реалност. А тук се намира само нашето животинско копие. И всеки от нас трябва само да изяви своята истинска форма.

И когато се разкрие новата действителност, висшето измерение, всеки ще види себе си не тук, а в него, и ще се облече в своята душа, в новата действителност. Той като че ли ще се избави от сегашното одеяние, от егоистичната форма, която усещаме върху себе си, и ще премине в нова, висша, духовна форма.

Това ни се струва твърде мъгляво, фантастично и нереално. Ние все още не разбираме, доколко нашето възприемане на действителността е относително.

Известно ни е, че в природата съществуват две сили: положителна и отрицателна, сила на получаване и сила на отдаване. Именно съчетанието на тези две сили и създава цялата материя. Ние също се състоим от тези две сили, които се намират в различни форми на взаимно включване, като два вектора, намиращи се във всевозможни съчетания на състояния.

Ние възприемаме и чувстваме картината, която те ни представят, и виждаме пъстрия свят, пълен с предмети, тела и различни ситуации.

Точно като на телевизионен екран, в нашия свят ние виждаме съчетание на две сили, действащи на екрана. Но за разлика от телевизионния, този екран е разположен около нас, той е триизмерен, и ние живеем вътре в него.

Подобно на поток от лазерни лъчи, които се проектират във въздуха и създават изображение. Ние с вас също чувстваме себе си и всичко наоколо, защото се намираме вътре в триизмерния екран, а всички отрицателни и положителни вектори на силите създават формата на нашата действителност.

Затова, че ни заобикаля действителността, фактически ние чувстваме вътре в себе си, в главата, а извън нас тя не съществува, е казано още в книгата «Зоар» преди повече от 2000 години. Така че науката кабала ни открива правилното възприемане на действителността.

Тя казва, че затова ние тряябва да излезем от тази триизмерна картина и да я видим отвън, т.е. да придобием екран, който се намира между положителните и отрицателни вектори на силите (желанието за получаване и желанието за отдаване). И тогава ние ставаме режисьори на действителността, която, от този момент, ще се разкрие пред нас.

Ето защо „човек“ (адам) означава „подобен“ (едаме) на Твореца. Тъй като сега той започва да създава и строи отдолу нагоре новата действителност и я разкрива на своя екран.

Притежавайки двете сили: положителната и отрицателната, той събира реалността отдолу нагоре, строи светове, докато не дойде до съвършенния свят, наречен свят на Безкрайността. Посредством тази работа човек опознава Твореца, и в това се състои същността на науката кабала.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“ 04.01.2011

[38498]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Преди четене на Книгата Зоар ние трябва отново и отново да си напомняме, за какво се учим, за какво се събираме заедно, така че всички тези условия да са насочени към достигането на целта, защото – няма действие без цел.

Затова всеки трябва доколкото е възможно, да изяснява за себе си, какво и заради какво го прави, и да се занимава с това постоянно по време на урока. Ако той по време на ученето желае да изясни за себе си целта на самото учене, да поправи себе си – това се нарича, че той “учи Тора“, занимава се с Тора.

Но ако той учи само заради това – да знае написаното в книгата, – това означава, че той изучава празни “премъдрости“ и достига до “ангелът на смъртта“, когато дори и не забелязва, че не напредва към целта и се е отклонил от пътя.

Тогава, ако човек се учи заради това – в резултат от ученето да достигне до изменение в своя живот, да намери неговия смисъл, – той започва да разбира как да реализира себе си – с помощта на светлината, която свети по време на учене, спрямо величината на неговото желание да достигне целта. И тогава той започва да напредва.

Тоест нашият напредък се определя не от количеството знания, почерпено от книгите. Това изобщо не е важно! Напредъкът зависи от това, доколко по време на ученето аз изяснявам на себе си целта на своя живот – и започвам да я реализирам, така че да я достигна.

От урока по Книгата Зоар, 14.03.2011

[38022]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние съществуваме в нашия свят и всеки човек усеща себе си като живеещ в определено общество, в заобикалящите го условия.

Наблюдавайки другите, виждаме, че хората се раждат, живеят и умират – и така поколение след поколение. Ако не виждах никого, нямаше да знам какво се случва в този свят, има ли някакъв процес на развитие – не бих забелязал този процес.

Представете си, че човекът съществува сам. Няма с кого да сравни себе си и дори не знае, че расте, че става по-възрастен. Просто живее, без да забелязва промените в себе си: „Това съм аз”.

Но когато е заобиколен от хора, човекът започва да се сравнява с другите и тогава забелязва процеса на развитие. Като в огледало, той вижда себе си спрямо другите: „Този човек е по-голям, аз съм малък. Значи, аз също ще порасна и ще стана голям!”.

Тоест, намирайки се в общество, виждаме процеса, през който преминаваме по жизнения си път и започваме да си задаваме въпроси за целта на своето съществуване, за смисъла на живота.

Науката Kабала обяснява, че смисълът на съществуването на човека в този свят се състои в следното: намирайки се във връзка с други хора, той е видял, че този живот преминава и от него няма никаква полза, и че независимо от това как живее – добре или зле – краят за всички е един и същ.

И затова процесът на нашето развитие не се ограничава само със земната плоскост.Ти можеш да се издигнеш над нея в по-вътрешно, по-висше измерение – в духовното.

Зад всички кръгообороти на земното развитие, което виждаме, има някаква сила, привеждаща в действие цялата материя и ти можеш да се свържеш с тази вътрешна сила, отъждествявайки себе си с нея, да опознаеш целия процес, който управлява, да разбереш какво я движи, какво иска тя от тази материя и накъде я води.

Тогава ще разбереш своята съдба, своето предназначение, защо са ти дали такава възможност – да придобиеш връзка с тази сила, управляваща цялата реалност, какво постигаш с това.

На човека се разкрива желанието, дава му се шанс да научи тайната на живота и съществуването, причината и целта на всичко случващо се в реалността, възможност да разреши проблемите на живота и смъртта.

За да привлека силата, привеждаща в действие целия материален свят, да я опозная, да се свържа с нея – именно за това съществува книгата „Зоар”, първоизточникът.

Ако се съединя с тази книга – не просто я чета, а придобивам вътрешна връзка с нея – тогава там разкривам, в нея се срещам и започвам да опознавам силата, даваща живот и управляваща цялата реалност, целия свят, в който се намирам.

Този вътрешен двигател, привеждащ всичко в действие, започва постепенно да ми се разкрива. В началото, зад цялата материя разкривам силата, която движи всичко. А след това започвам да откривам връзките, която тази сила създава между частите на материята, взаимодействието на силите, стоящи зад тях. После започвам да разкривам още по вътрешния източник, от който идват всички тези сили – от една сила, една мисъл, наречена Замисъл на творението.

Зад множеството сили, стоящи зад всички части на материалната реалност, започва да ми се разкрива една сила, една мисъл. И тогава, цялата тази реалност, която ми се разкрива като произтичаща от същата мисъл, от Замисъла на творението – всичко това, заедно се нарича „Творец” – от думите „Иди и Виж” (на иврит „Боре” – „Бо”/Иди и „Ре”/Виж). Ти идваш и разкриваш цялата реалност в нейния външен вид – както я усещаме сега, и в по-вътрешната й форма, наречена духовен свят – двете реалности заедно. Разкриваш цялото съвършенство на творението – тук и сега.

Книгата „Зоар” е написана, за да ни разкрие цялата тази съвършена реалност. Така трябва да се отнасяме към нея. След това ще разкрием, че „Зоар” съвсем не е книга, а особена система, наречена „Kнигата „Зоар””. „Зоар” е онази висша светлина, онази сила, която идва към нас от своя висш източник. „Зоар” е „висше светене”, спускащо се към нас.

Затова, четейки „Зоар”, установяваме връзка с тази висша система. Това е като жива книга – тя ни въздейства. В нея има особени сили, защото е свързана и с мен, и със света, стоящ зад материята – света на силите. Тази книга служи като адаптер, като посредник между мен и силите, стоящи зад природата.

Затова трябва да се отнасям към тази книга като към средство за разкриване на Твореца, на всеобхватната реалност.

От урок по  книгата „Зоар”, 11.03.2011

[37803]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои важността на предстоящия конгрес в Северна Америка и защо си струва да се участва в него?

Отговор: Нашият свят се намира в много опасно състояние, но то е и много интересно и чувствително. Такава ситуация се е създала по целия свят.

И върху този огромен и обширен свят можем да въздействаме само ние – хората, занимаващи се с кабала, които се наричат „исра-ел” (яшар-кел, стремящи се право към Твореца) и притежаващи връзка с висшата сила – единствената Сила, която управлява света.

Ако се съединим и искаме да повлияем на тази висша сила, за да привлечем нейното добро въздействие, ние осъществяваме единствената възможност за света да се обърне към доброто и да тръгне по добрия път. В противен случай той ще върви по пътя на страданията, съгласно надмощието, възникващо при сблъсъка на силите на доброто и злото в природата.

Само в нашите ръце е чрез съединяването си да донесем доброто развитие в света и да определим за него хубави времена. На 1-ви април се събираме на конгреса в Америка в Ню Джърси и това ни дава особена възможност, от тази първа в света и най-силна държава, откъдето в общи линии идва най-силното влияние, да се обърнем към целия свят с положителната, правилна сила, която ще донесе успех.

Затова съветвам всички да дойдат – нека, който е в състояние, да го направи. Ще работим над нашето съединение, ще се постараем да привлечем към себе си висшата сила и да я влеем в общата система на връзката между хората, за да може тази енергия да потече по цялата мрежа. Надявам се, че ще почувстваме благоприятните последствия във целия свят. Всичко зависи от нас.

Това са онези изменения, които можем да направим, избирайки пътя на светлината или пътя на страданията. А всички виждаме, колко бързо напредва света по пътя на страданията. В книгата „Зоар” е написано, че всичко зависи от вътрешната част на света, тоест от нашата група, която се явява вътрешна част на човечеството. Не трябва да се смущаваме от това, а да се отнесем с цялата сериозност и отговорност.

Затова възлагам големи надежди на този конгрес и очаквам с нетърпение да започне, защото в света се акумулира застрашаваща обстановка и всеки ден нещо се случва. Много се надявам, че благодарение на всички, които ще се съберат там – на по-отдавнашните ученици и на съвсем новите – ще предизвикаме големи изменения в света.

А ако действаме за благото на света, то и за нас е определено да се издигнем по-високо – и ние ще заслужим извисяване. Всеки човек получава духовен напредък при условие, че го използва за благото на човечеството.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 24.02.2011

[36428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Целта на създаването на човека е да се измени от противоположност към подобие на Твореца, т.е. да придобие, вместо свойството да действа само заради себе си, свойството да действа заради другите.

Това изменение на природата се постига чрез изучаване на Книгата „Зоар”, защото според степента на искането, при нейното четене се разкрива силата, поправяща природата на човека.

Макар че, човек изобщо не иска да се измени, той мисли само за собственото си благо, но под въздействието на обкръжението, постепенно се съгласява с това, да придобие свойството отдаване – това е най-важната придобивка в неговия живот. И да се учи заедно с групата, за да усили своя стремеж за поправяне.

Ако приятелите се представят, че са като едно цяло, то тяхното учене ще предизвика такова въздействие на скритата сила, че тя ще се прояви като взаимно отдаване и любов.

И макар че в началото никой не е мислил сериозно за своето изменение, то постепенно, под влияние на обкръжението и силата, скрита в съвместното изучаване на книгата ”Зоар”, във всеки стават истински изменения – всеки придобива природата на Твореца и усеща висшия свят.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36281]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Отваряйки която и да е книга в нашия свят, искаме да получим от нея или усещане, или разум. Защото освен това няма нищо друго. Искаме да се впечатлим от приключенските книги и романите, преживявайки заедно с героите – това е разбираемо за нашите чувства и желания.

Искаме да напълним разума си със знания от научните книги, като сме наясно, че за тази цел е нужно усърдно да ги изучаваме, стараейки се да съберем цялата информация в паметта си, а после да работим с тези данни, разпределяйки ги съгласно онова, което се стараем да разберем.

Разбиране се нарича правилното подреждане на данните. В книгата цялата информация е подредена правилно. Аз вкарвам тези данни в своята памет и ги организирам в същия ред – но с разбирането, че трябва да ги подредя по същия начин, че си струва да го направя, защо и как. Съгласяването ми с учебника означава, че го изучавам.

Но нито първият подход – за усещане, нито вторият – за разбиране, не присъстват при изучаването на науката кабала. Съвсем не! Тук четем текста, не за да усетим нещо, тъй като в този миг няма какво да усетим, и не за да разберем – защото не е възможно да разберем прочетеното, а само за да извлечем от него силата, която ни променя. Нека ни промени – само това ни е необходимо!

Това се нарича „сгула” – „чудoдейно свойство”, „чудо”, и само от него имаме нужда. Но, за да организирам това „чудо”, са ми нужни три съставни:

1. Учител, който ме насочва към „чудoдейното свойство”. Всъщност учителят не трябва дори много да знае – не е необходимо да ми демонстрира своите знания. Той не трябва да пробужда в мен нито чувствата, нито разума. Трябва само да ме насочва към изпълняването на „чудото”/„сгула”.

2. Група, която също като мен се стреми да реализира това „чудо”, да пробуди силата на промяната.

3. Книга. Аз не знам какво представлява тази книга. Кабалистите казват, че е тайна книга, в която не разбират написаното, но ако я чета заради „сгула”, тя ми въздейства и ме поправя.

Затова кабалистичните книги са написани така, че не разбираме нищо в тях. И ние поначало нямаме намерение да ги разберем, защото така бихме „откраднали” от искането на „сгула”. Освен това, не възнамеряваме тук и сега да усетим написаното в тези книги. Преди всичко аз искам да се осъществи „сгула”, а след нея вече ще усетя и разбера.

Когато в резултат на „сгула”/„чудото” стане разкриване, тогава вече влизам в този чудесен свят, където имам усещане и разум – както е в нашия свят. Тогава виждам, че същата книга, която преди е била тайна за мен, е изпълнена с чувства и разум – че е подобна на приключенската книга и романа, както и на научната книга, изпълнена с мъдрост.

Такава е книгата „Зоар” – много особена книга, най-силна по своето въздействие, способна да ни донесе „сгула”. Именно това трябва да изискваме от нея. Само от това искане зависи успеха. Така че, хайде да четем и да не го забравяме!

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.02.2011

[36165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво се подразбира под думите (Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед шеста”, п.221): „… никой друг не притежава правото да се смили над него (човека), освен Самият Той”? Как Законът може да бъде или да не бъде милосърден?

Отговор: В кабала милосърдие – това е свойството отдаване (хасадим), а не опрощаване за някакво прегрешение, както в нашия свят. В духовната система не съществува опрощаване. Това е система от много точни закони.

И ако аз съм извършил някакво прегрешение, то преди всичко трябва да знам за това, което съм направил, защо и как. Аз трябва да разбера, че Творецът е подготвил за мен това прегрешение, за да се разкрие то, и именно с негова помощ аз сега видях, как да се издигна.

Защото, всъщност, няма прегрешение, има само разкриване на злото, което преди е било скрито, а след това се разкрива.

Затова обикновено в „Зоар” под милосърдие се подразбира придобиване на силата за отдаване.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 17.02.2011

[35594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→