Всичко, за което разказва книгата Зоар произтича в мен. Всичките нейни персонажи са различни нюанси на отношението ми към Висшата сила – Твореца, към околните, към себе си – докато не започна да съединявам всичко това заедно в едно цяло, единствено съществуващо.

Четейки книгата Зоар, аз трябва всеки път да си представям себе си, свойствата си. Само за тях ми разказва книгата Зоар. Говори ли се за животно – аз съм, за дърво – аз съм, за младенец – аз съм, за хълм – аз съм, за прислужница – аз съм, за госпожа – аз съм. Всичко това съм аз, но не като обекти, а като свойства.

Моите качества в желанието (малхут) се делят на прислужница, помагаща ми, и госпожа, управляваща ме.

Госпожата е моето изправено състояние. А моята все още неизправена част, която може да участва в своето изправяне, се нарича прислужница.

Аз разделям себе си на две – на госпожа и на прислужница спрямо Стопанина, мъжа, Твореца. Така се чувства душата ми в своето отношение към Твореца. Нали всички ние сме Негови жени (получаващи от Него), части на Малхут.

Ако аз се устремя да изправя свойства си, то те се определят като „Предана на госпожата прислужница“. Което означава, че аз съм готов в тези все още егоистични свойства да постигна отдаване – преданост на душата към своя мъж, Твореца.

Ако моите свойства желаят да работят за себе си, това се нарича „нечиста прислужница, която не е предана на госпожата“.

Целта е: от всички непоправени свойства на прислужницата да постигнем поправени такива на госпожата. Човек достига до положението „Госпожа“ – любима и равна на своя любещ.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

При изучаването, а по-точно, в разкриването на книгата Зоар, помагат единствено постоянни упражнения в четене на текста, с желание да го усетите вътре в себе си. Иначе тази книга е недостъпна.

Но ако открием този „заглушител“ на нашите усещания, то ще им разкрием достъп до потока от висши духовни усещания. Ето така ще се разкрие в мене моят вътрешен мир.

Така стъпка по стъпка, ден след ден, човек е длъжен настойчиво да очаква в себе да се появи отзвук от думите в книгата Зоар.

Непосредствено, както в детето, разкриващо света, в нас ще се „появят“ усещания за тази, скрита в нас, висша реалност (висш свят).

Извадка от урока по книгата Зоар, 25.11.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

В книгата Зоар винаги се говори за съединение между другари. Защото тя е написана от Раби Шимон, където той самият и неговите девет ученика съставят за себе си цялостно желание за отдаване (кли, съсъд), подобно на Твореца.

А всеки от тях представлява едно характерно свойство от десетте сфирот. И всеки, изхождайки от своята природа, описва ситуация – характерна за връзката с Твореца.

Затова в книгата Зоар говори за десет другари, всеки от които разкрива духовния свят от своята гледна точка. Но всички работят заедно, защото постигането, светлината, се разкрива само в обединението.

Тора сe обръща към човека, стоящ срещу Твореца. В книгата Зоар се говори само за силите вътре в човека.

И затова когато трябва да я чета, си представям, че всичко, което е казано се отнася само за мен, става вътре в мен.

Аз съм длъжен да разбера, че съдбата ми зависи от това, как съм свързан сега с другарите. Това условие е поставено свише.

Няма изход, аз съм длъжен да се занимавам чрез книгата Зоар заедно с тях. И когато ние заедно преминаваме пътя, по който книгата Зоар ни води, започваме да усещаме същите явления, които са усещали създателите на книгата Зоар – групата на Раби Шимон.

За усещане на духовния свят не се изисква голям ум, а само преданост на душата и работа над притежавания от мен егоизъм в група, с другари, които са редом с мен и с тези, които са ни написали книгата Зоар.

И когато всеки път се задълбочаваме в тази книга и се стараем да се съединим всички заедно, тя ни се разкрива и ни озарява със светлина – Зоар (в превод сияние).

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Започваме да изучаваме книгата Зоар. Как трябва да го правим?

Не е задължително в това време да чета текста, достатъчно е просто да слушам, за да може всичко, за което се говори там да мине през мен, да произтече вътре в мен, а аз да се стремя да усетя картината, за която се разказва в книгата Зоар.

Нека въобще да не разбирам за какво се говори в книгата Зоар. Сякаш ми се говори на чужд език. Но аз силно искам да знам, за какво се говори в нея.

Нали в нея се разказва за мен самия, за моя живот там…! И стремейки се да си представя от неразбираемия текст своето съществуване в друг свят, ето така… от нищо, от съвършена пустота и безчувственост, отвътре в мен започват да се пробуждат усещания, реакции на думите от тази Книга.

Книгата Зоар е написан на две нива, на два езика. Единият език ми описва ставащото в образите на моя, познатия ми свят. А другият, паралелен на него език, ме въвежда в духовните определения, показвайки ми два успоредни свята.

Но тези две нива на възприятие съществуват спрямо мене само относително, в действителност това е възприемане на една картина, която аз все още разделям на две.

За да вляза в новия свят, аз съм длъжен да си представя, да усещам в себе си първоначално, още едно ниво на описанието, от възприемане на духовното. Така че тези две нива да съществуват в мен паралелно и да се стремя да се издигна от материалното описание към духовното.

Учителят не е длъжен на практика нищо да обяснява. Ученикът е длъжен да поглъща текста, да открие всички свои „входове“ за него, така че текста свободно да протича през него, като широко и спокойно водно течение. И да очаква усещане на картини от новото възприемане.

Не трябва да си представяме физически образи и действия. Текста на книгата Зоар е едно пътешествие в дълбочината на душата, а думите му трябва непосредствено да предизвикват в мен усещания на ставащото в мен, в моите свойства, сили и като резултат в моите отношения с Твореца, най-вътрешният образ в мен.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Цялото ни възприятие е основано на сравнение между усещането ни в момента и усещането ни в миналото.

Когато се раждаме, родителите и близките ни дават всевъзможни модели на възприятие, съгласно които впоследствие разпознаваме света и всичко, което съществува в него.

Тези модели се намират в паметта ни и с тяхна помощ можем да определим, „на какво прилича“ тази или онази картина от реалността и „какво би могло да бъде това“.

Така винаги се срещам с нещо ново, сравнявайки го с вече намиращото се в паметта ми.

Но как бихме могли да възприемем духовното, ако вътре в нас не съществуват тези модели? Духовното и в момента се намира „пред мен“, но аз не го усещам, не го улавям. Защото няма с какво да го сравня.

Възможно е, че то преминава през мен, през всичките ми органи на чувствата, но аз не го разпознавам, защото в паметта ми липсват съответните модели, образи. Няма с какво да го сравня и затова не мога да го разпозная.

Когато четем книгата Зоар, тя започва да работи над нас, нейният текст ни показва в нас духовни образи, модели.

Все още не виждаме духовният свят. Но започваме да разбираме, че той представлява едно или друго духовно свойство: нагоре-надолу, хесед, кое се намира отгоре и кое отдолу, кое е вътре и кое отвън, кое е по-слабо и кое по-силно, кое е червено и кое бяло.

Зоар започва да ни напълва с такива модели, както ние постъпваме с децата. А след това, вече разбираме духовната картина, разделяйки я на познати ни елементи.

Интересното е, че и по-рано сме виждали тази картина, но не сме били способни да разпознаем нищо в нея.

Това е просто удивително! Духовното е било тук, а ние не сме могли да го усетим, защото вътре в нас не са съществували модели, позволяващи ни да го възприемем.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо далече не всеки може да разбере книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, чрез разума не се разкрива нищо.

Ако започнем да четем книгата Зоар, опитвайки се да я разберем с разума си, ще видим в нея просто една морална система (мусар), многобройни предупреждения, наставления и някакви си странни разкази.

Само ако в човек се разкрива особен орган на чувствата, който се нарича „точка в сърцето“, той започва в същото това повествование да вижда цял свят.

Зоар изведнъж започва да се разкрива вътре в човека. Защото извън човека не съществува нищо. Ние мислим, че духовното се намира отвън, но то се разкрива вътре в нас.

И тогава човек започва да постига вътре в себе си свойствата и определенията, намира в себе си четеното в книгата.

Така книгата започва да се облича в него и той разкрива вътре в себе си всичко, което чете в нея.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Хората не разбират, какво представлява книгата Зоар. Когато едва започвах да се занимавам с Кабала ми казаха, че Зоар, това е Мусар (нравоучение) от гледна точка на Кабала.

Мусар е система от морални ценности, където се говори, какво трябва да се прави и какво е забранено, за което ще получиш наказание.

Хората смятат, че Зоар е книга за морал от много-високо ниво. Пръст, заканващ ни се от небесата!

Баал Сулам казва, че вследствие на преждевременното разкриване на книгата Зоар, в света са се случили много лоши събития.

Книгата Зоар е трябвало да се разкрие само по времето на АРИ. Ако неподготвен човек чете книгата Зоар, ще го разбере неправилно, Той няма да стигне до същите мисли и намерения, които е имал Раби Шимон, когато е писал този текст.

Затова Баал Сулам добавя към текста на книгата Зоар своя коментар Сулам с „технически“ допълнения.

За всяка дума от Тора той дава кабалистично определение, къде се намира това свойство в строежа на душата.

И тогава в читателя се появява възможност да съедини двете определения заедно – и да усети вътре в себе си чувствен отклик на четеното. Разкриват се два свята, нашият и висшият и се усеща управлението на Твореца както в текста така и в човека.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо далеч не всеки може да разбере книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, разумът нищо не разкрива.

Ако четем книгата Зоар, опитвайки се да я разберем посредством разума, то ще видим в нея просто морална система (мусар), многочислени предупреждения, наставления и някакви странни разкази.

Само ако в човек се разкрие особен чувствен орган, наричащ се точка в сърцето, той започва да вижда целия свят в този разказ.

Зоар изведнъж започва да се разкрива вътре в човека. Нали вън от човека няма нищо. Ние мислим, че духовното се намира отвън, но то се разкрива вътре в нас.

И тогава човек започва да постига вътре в себе си свойства и определения, намирайки в себе си прочетеното в книгата.

Така книгата започва да се облича в него, а всичко, което човек чете, той разкрива вътре в себе си.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

от филма „История на кабала“

Навярно няма друга книга, около която да съществува такава тайнственост, спорове, загадки, колкото са се натрупали за тези дълги години около книгата „Зоар“. Историята на нейното написване, изчезването и, появяването и отново в наши дни, прилича на голям детективски роман. „Зоар“ е книга съдържаща предсказания за откриването, която могат да разшифроват само кабалистите. Тя е написана в средата на втори век, в Ерац Израел, в малката пещера Идра Раба, закътана в горите на Цфат, в подножието на планината Мирон. В нея пише за всичко – за мира и за войната, за човека и властта, за съзиданието и разрушението, за управлението на вселената и за бъдещето на човечеството. Пророчествата на Нострадамус, всички открития на Галилей, на Нютон, на Айнщайн,  всичко е  вече записано в тази книга.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Преди влизането в последното изгнание, през втори век от нашата ера, раби Шимон Бар Йохай (РАШБИ) с група от свои ученици е написал „Книгата Зоар“. Това е обширен труд на арамейски език за методиката на изправяне на егоизма, където чрез намеци се подразбират всички състояния, които преживява човек по пътя на достигането на равновесие с природата.

Трябва да отбележим, че макар „Книгата Зоар“ да е била написана преди изгнанието, тя още тогава е предсказвала, какво ще се разкрие след неговото завършване, за да сложи край на духовното разединение: „Доколкото на синовете на Израел им предстои да вкусят от дървото на живота, което се явява „Книгата Зоар“ – то с нейна помощ те ще изходят от изгнанието в милосърдието“. В книгата също така се говори, че към края на шест хилядния срок, тя ще разкрие на цялото човечество, извлеченото от поправянето на егоизма: „В преддверието на дните на Машиаха /Месията/, дори децата по света ще откриват тайните на мъдростта, узнавайки от тях сроковете и разчетите до избавлението. Именно в това време, тази книгa ще се разтвори за всеки“. (още…)

Filed under: Зоар - Няма коментари→