Човекът, който може да се включи в група, работи за обединяване желанията на всички другари към една цел, за да достигне единство с останалите в обединяване на желанията и в разкриване в обединеното единно желание на единното свойство на взаимовръзка и любов, т.е. Творецът (това свойство е и Творецът), лети заедно със всички в този порив напред, в поривът, който създава в нас четенето на книгата Зоар.

Който не се включва в това вътрешно движение, ще бъде изхвърлен навън посредством силата на влияние на книгата Зоар. Защото книгата Зоар прави селекция: този, който се стреми към обединение остава и още по-силно се устремява към целта, става все по-силен и устремен, а този който не се стреми към обединение, за достигане на целта, ще бъде изхвърлен навън от силата на движението, изтласкан от групата.

Книгата Зоар носи в себе си сила, която привлича човека към центъра, нейната сила създава групата и затова тя е била написана именно от групата на най-великите кабалисти в историята.

Затова, с пристъпване към четене на книгата Зоар, всеки е длъжен отново да провери своето включване по отношение на целта, както е казано при получаване на Тора: „Да бъдем като един човек с едно сърце“ – това е условието за разкриване на духовното.

Или по друг начин казано: „Тук ще бъде мястото на вашето погребение“, вас ще ви изхвърли същата тази духовна сила във вашия мъртъв свят.

Докато бяхме в последните години на периода на подготовка, ние не усещахме върху себе си такава строга селекция в процеса на изучаване на Кабала.

Но силата на книгата Зоар веднага определя, кой е задно с нея и кой е против нея. И само по този принцип се съди човекът „кой е към живота и кой е към духовната смърт“.

Откъс от урока по книгата Зоар, 01.01.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Когато книгата Зоар е била скрита от хората, от времето на нейното написване и до нейното разкриване (от 2-ри до 13-ти век), никой не я е наричал скрита, за нея въобще не се е знаело!

Днес всеки човек по света може свободно да закупи книгата Зоар и да я чете. Защо тя се нарича тайна, скрита?

В тази книга има всичко. Зоар може да ни разкрие този и висшия свят в цялата им пълнота. Тя е написана за нивото на всичките 125 степени постижения на цялото мироздание, разказва ни за всичките наши пътища.

Проблемът е само това, колко тази книга е скрита, скрита за самия човек, който не е способен да се концентрира, да се настрои правилно, за да види описваното в книгата.

Читателят естествено сам не е способен, както при други четения, да постави себе си пред текста. Той се обърква в него, виждайки в текста образи от нашия свят, историята и географията, физиологията и анатомията. Той свърза понятия, обекти и действия със свойте земни разбирания.

Представете си електрическо устройство с много проводници и детайли, които вие свързвате неправилно. Нима можете някога да го приведете в действие? Разбира се че не!

Проблемът е в това, че всичко се намира пред нас, но ние не можем да го разкрием, неспособни сме правилно да задействаме нито себе си, нито тази система, която съединяваме в себе си неправилно. В нас няма правилен подход към книгата Зоар.

Човек е длъжен постоянно, до и по време на четенето да се учи да настройва себе си на нов фокус, разбиране, виждане и да се придвижва в това поетапно.

Настройката е задължителна, защото ако той просто отвори книгата Зоар и започне да чете, той само ще се обърка и след това ще му бъде много трудно да поправи това объркване и да се върне в началото.

Затова цялата трудност се състои в това, правилно да навлезне в книгата Зоар.

И затова книгата Зоар се съпровожда с материали по настройка на нашия инструмент за възприемане – душата.

Откъс от урока по „Въведение в книгата Зоар“, 21.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар: Молитвата на масите се издига до Твореца и Творецът се украсява с тази молитва.

Нали тя се издига с различни молби: един моли за милосърдие, друг за мъжество, трети за жалост и включва няколко страни: лява, дясна и средна….

Обаче молитвата на един човек не включва всички страни и има само една форма: или той моли за милосърдие, или за мъжество или за жалост.

И за това индувидуалната молитвата е несъвършена и не може да бъде приета, подобно на общата молитва, тъй като не включва трите линии.

За да се достигне до обща молитва, молитва за всички, като за едно цяло, за да бъдат едно цяло, трябва да се преминат много трудни състояния на вътрешно търсене, за да се разбере, че:

1. Духовната цел е по– важна от всички други цели.

2. Тя не може да бъде постигната индувидуално, а само като се създава от частните стремежи към един общ – тогава той ще бъде подобен на Твореца и ще го изпълни висшата светлина.

Само такава молитва може да бъде чута и да предизвика поправящи действия на висшата светлина.

Четенето на книгата Зоар предизвиква в нас разбиране, че сме длъжни да бъдем заедно, нали без излизане от себе си навън е невъзможно да се постигне отдаване, свойствата на Твореца, съществуват във висшия свят.

Казано е: „От любовта към творението, към любов към Твореца”. Творецът ни е създал илюзията, че около нас има много хора, а ние сме длъжни да разрушим тази илюзия и да разберем, че всичко това се намира вътре в мене и да Го помолим да обедини вътре в мене целия свят.

Тогава молитвaта на масата от хора ще се превърне в молитва на един.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ако искам да видя истинската реалност, не трябва да си представям нищо извън своето желание.

Такива сме се родили и сме свикнали да гледаме този филм, в който целият свят като че ли се намира извън нас. Но той изцяло съществува вътре в нашето желание.

Ще ни се наложи да влезем във война със самите себе си, за да се убедим, че всичко възниква вътре в желанието. Това не отменя действителността, нали желанието е самата реалност.

Ние си мислим, че желанието е просто това, когато ми се иска нещо. Но желанието – това е всичко! Стената, на която се натъквам – това също е желание! Аз се сблъсквам с желанието!

Всичко, което се случва около мен – това са желания – сили, които рисуват върху моя екран.

Когато разглеждаш една снимка на екрана на компютъра, ти нали не си мислиш, че това са реални обекти разположени вътре в него. Ти знаеш, че това са просто електрическите сили създаващи това изображение.

А когато ти гледаш нашия свят, ти това не го осъзнаваш. Ти просто не виждаш екрана, върху който се проектира този свят.

Но всъщност, случващото е още по-елементарно. Ако изображението на екрана на компютъра ти се струва случващо се извън теб, откъде тази картина попада в очите ти, обработва се, сравнява се с паметта и се осъзнава чрез други електро-химични действия в мозъка, то ти виждаш света направо в себе си, в своя мозък, в него виждаш проекция на този свят така, като че ли той се намира извън теб.

Но това е същият този екран с електрическите сили, рисуващи картината върху него. А ти си мислиш, че тя е някъде наоколо……

Ако с помощта на книгата Зоар се приближим към такова истинско възприятие, то ще видим пред себе си един свят на сили, свойства. А тези сили и свойства са движени от една обща сила, Твореца.

Това ще бъде и Неговото разкриване, което така много желаем… И това разкриване се извършва вътре в нашето желание, в съответствие с подобието на свойствата на Твореца.

Целият Зоар е предназначен единствено за разкриване правилното възприемане на реалността.

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Сега започваме да говорим за развитие на душата: какво означава усещане на духовния свят? Кой го усеща?

Оня допълнителен чувствен орган, който по късно ще наречем душа. А сега ние все още го нямаме.

Ние само искаме да го развием от точка и с него да усетим всички тези образи, за които се разказва в книгата Зоар: Ноаха, Лею, Елоким, АВАЯ, ковчег, дом, светлина и много други.

Ние засега нищо за него не знаем, като дете, току що родило се, като чисто бял лист, който е все още празен!

Сега то е длъжно да се запознае с този свят. И то започва постепенно да усвоява своите чувствени органи, доколкото това е възможно.

Ние сега не забелязваме, как то се готви, искайки да узнае нещо. То е затворено вътре в себе си и ние просто го ухажваме. А впоследствие то започва все по-вече и по-вече да ни се разкрива и да реагира.

Но в духовния свят ние се развиваме не така, както се развива новороденото тяло в нашия свят. В него се развива душата от точката на желание, която се намира в нас.

Ако ние, притежавайки тази точка четем книгата Зоар, то от това изучаване ние възприемаме всевъзможни впечатления и тази точка започва да се развива и увеличава.

И когато тя нарастне до сфера с определени размери, ние започваме да усещаме в нея духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 05.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек, четейки книгата Зоар, съумее за миг да улови контактната точка с Твореца, то как може да я задържи?

Отговор: Той ще се задържи в нея при условие, че няма да се бои от нищо, което ще последва и ще бъде готов отново и отново да създава тази връзка при всякакви условия, които ще възникват пред него.

Ако той се бои до смърт, така че да загуби усещането за връзка, значи той не усеща увереност и е недостатъчно съединен с другите.

А освен това, той не разбира, че неговото предвижване протича в свойството отдаване, което през цялото време расте, развива се и се усилва в него.

И то не може да се развива, ако аз се боя и сковавам в себе си. Ако аз се безпокоя за своето бъдеще, значи, че в мен действа егоизма, а не желанието за отдаване…

Filed under: Зоар - Няма коментари→

От обучението си трябва да очакваме промени, които носи поправяща сила – „светлината, връщата ни към Източника”.

Кабалист, който е писал книга, се е намирал в нашия и висшия свят едновременно.

Затова, ако искам да придобия неговите свойства и виждания, чрез своят стремеж аз мога да привлека към себе си силата на поправяне и скоро да почувствам резултата от нейното въздействие,т.е. все по-явно усещане на свойството отдаване.

Постепенно, под въздействие на скритата в обучението светлина, аз осъзнавам, че в мен не съществува нито трошичка отдаване.

Всичко добро, което си приписвам – това е просто егоизъм намиращ възможност да наслади себе си.

Това ще бъде едно ясно усещане, че каквото и да направя – всичко е единствено за самонапълване.

Аз едновременно чувствам, че това не хубаво. Струва ми се, че може да бъде по-добре? Но аз усещам, че това е лошо – просто защото всичко това ме ограничава.

Отдавайки, аз мога да разтворя за себе си безкрайния духовен свят, а получавайки, безцелно да живуркам в този свят. Това също е крачка напред, защото сега аз искам повече и поради това съм готов да отдавам. Само ми кажете: как?

По-късно ще почувствам, че действително съществува един Даващ, напълващ пространството около мен.

Аз още не съм Го опознал, но желая да Го почувствам, да се уподобя на Него, да стана като Него, да се обединя с Него посредством отдаване.

По такъв начин човек постепенно се променя под въздействието на поправящата сила, която привлича по време на обучение. По особен начин тази сила действа при изучаване на книгата Зоар.

Ако се подготвим и пожелаем да се обединим с душите си, то ще привлечем най-мощната поправяща светлина от тази книга.

Само тя може да ни помогне. Всички други усилия ще си останат безполезни, ако с тяхна помощ ние не успеем да привлечем върху себе си силата на поправянето.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Поправянето се оказва определено активно действие, а тук просто четем книгата Зоар и това е всичко Какво трябва да преодоляваме тук?

Отговор: Само светлината извършва всичките поправяния, а не самият ти.

Ти само преодоляваш страничните мисли, които ти пречат да търсиш разкриването на Твореца, което е необходимо, за да станеш като него.

Ако тебе не те смущават страничните мисли, докато четем книгата Зоар (за потопа), значи ти все още не си готов за тяхното преодоляване.

Когато станеш праведник, ще почувстваш, как против твоята праведност ще въстане „водата на потопа”, опитваща се да те отклони от пътя и да те погълне егоизма.

Струва си да се замислиш, защо в тебе не възникват отвличащи мисли?

Това не означава, че си длъжен да тръгнеш сега специално да ги търсиш, но ако се постараеш да бъдеш праведник, тогава ще разбереш, колко грешен си все още.

От урок по книгата Зоар, 04.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар – това е разкриване на истинското наше състояние. Разкриването става по подобие на скриването, в подобно на него свойство.

По степента на намерението за отдаване, книгата Зоар се разкрива. Ако ли не, тя остава тайна.

Кабала препоръчва:

За да проверя себе си, желая ли да отдавам, трябва да проверя своя стремеж за обединяване на всички желания за отдаване на своите другари. Тяхното обединено желание ще бъде и разкриването на висшето ниво, Твореца.

Всеки от нас където и да се намира, изключвайки всички, желае да се издигне над нашия свят, да се съедини, да усети себе си като „един човек с едно сърце”. В такъв случай той достига единение и поръчителство и разкрива в това свойството на висшия свят.

От урока по книгата Зоар, 30.11.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Известно е от науката Кабала, че всичките пет свята, отделящи ни от Висшата сила, се намират един под друг. И всичко, съществуващо в най-висшия свят, се спуска и напълно се отпечатва през всички светове до най-низшия, нашия свят.

Разликата между всички светове не е в детайлите, а в материала на всеки свят. Колкото по-високо е светът, толкова по-духовен (отдаващ) е неговият материал. А колкото по-ниско е светът, толкова по-материален е той (получаващ, егоистичен).

Доколкото детайлите на всички светове са идентични, ние можем, като ги съпоставяме да се опитаме да си представим промяната в материала, желанието, желаейки това изменение.

Уникалността на книгата Зоар е в това, че тя проектира духовния в нашия свят.

Тя ни разказва за нашия свят и паралелно, за неговия източник във висшия, за множеството му детайли. И ние навлизаме в картина от налагането на свят върху свят.

Ние се оказваме между два свята. Между това, което можем да разберем от разказа за нашия свят и това, което се стараем да си представим като картина от висшия.

Тези картини се отличават с това, че в нашия свят образите са визуални, ние ги виждаме, усещаме и разбираме. А в духовния свят образите са качествени, това са свойства, сили, желания и намерения.

Човек през цялото време се намира между двата свята и все още не разпознава висшия, тъй като не притежава духовни органи на възприятие. Но стараейки се всеки път, да си представи вместо нашия свят – висшия, той започва да предчувства определено разкритие. По такъв начин той се приближава към своето раждане в духовния свят.

С това книгата Зоар е особена. Всеки път тя ту привлича, ту отблъсква човек. Но с такива колебателни движения, тя го приближава към висшия свят. При това не само от нашия свят, към първия духовен над него.

Ако човек вече се намира на определена духовна степен и желае да се издигне на по-висока, тази особена книга извършва над него самото това действие. Тя действа на всички 125 степени на подема.

Затова когато четем или слушаме книгата Зоар, ние сме длъжни да се стараем зад всяка дума и действие, за което тя разказва, да си представяме колкото може по-правилно „какво би могло да бъде това в действителност”, на по-висшата степен.

Тези старания дават възможност да усетим висшия свят. Разбирането идва след усещането. А дотогава в нас започват да се зараждат висшите чувствени органи, съответстващи на всеки възприемащ орган на тялото. Така влизаме от един свят в друг.

Filed under: Зоар - Няма коментари→