Когато изграждаме себе си в средната линия, трябва правилно да съединим свойството отдаване – Бина, дясната линия, със свойството получаване – Малхут, лявата линия.

Тяхното съединяване образува кли (съсъд), което се нарича „пещера“, при това тази  пещера е двойна (Махпела). В „земята“, в Малхут, има пространство, в което е възможно да се живее, а животът – това е Бина.

Но за да проникне Бина в Малхут, преди това трябва да се осъществи обратното действие: Малхут трябва да се включи в Бина, за да знае Бина как да обезпечи Малхут, а Малхут да знае как да изисква въздействие от Бина.

Като резултат, се образува двойно взаимно проникване на Малхут и Бина, „двойна пещера“ – основа на общото поправяне на творението.

Тъй като това е място за поправяне, там се намират Праотците – желания, поправени от намерението за отдаване. Те са постигнали правилната връзка на Бина и Малхут: получават в Малхут и отдават чрез Бина, т.е. работят и чрез получаване, и чрез отдаване.

А какво бива погребано? Егоистичното намерение заради получаване, което като обвивка (клипа) обгръща желанието, превръщайки го в зло начало. Затова, погребването се нарича поправяне.

Ние не закачаме желанията – колкото са по-големи, толкова по-добре. Но на всяко стъпало, т.е. във всяко поколение, погребваме „намерението заради самонаслаждение“ и се поправяме, установявайки равновесие между получаване и отдаване.

От програмата „Седмична глава“, 29.10.2010

[27855]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.181: „И тогава, когато засветило всичко заедно, – тъй като светлината на Атик, убежището за хасадим, едновременно с това съдържа в себе си също и хохма, защото от нея е длъжна да дойде хохма, намираща се в Арих Анпин.

И затова хасадим на Атик са по–важни от хохма на Арих Анпин, и се смята, че той го включва, и в него хохма и хасадим светят заедно.

И затова морето започнало да изпълнява висшите закони – да дави египтяните и да спасява Исраел, и били предадени в негова власт както висшите, така и нисшите… и разсичането на Крайното море зависело от Атик.”

Идва висшата светлина и отсича по-грубите желания в нас, които се наричат „египтяни“, от желанията „Исра-ел“ („право към Твореца“), които са готови да се поправят, съгласно условията на Второто съкращаване (Цимцум Бет).

„Народи на света“ в нас, се наричат всички онези желания, които е невозможно да поправим до самия Край на поправянето (Гмар Тикун). Към тях се отнасят клипот и всички желания, пряко свързани със светлината Хохма.

А желанията „Исраел“ (яшар-кел) произлизат от свойствата на Бина и по своята природа принадлежат на Галгалта ве-Ейнаим.

Затова, идващата сега светлина Хохма, прави разсичане по цялата дълбочина на желанието/съсъда, отделяйки желанията, които могат да се поправят (принадлежащи на Г“Е и способни да станат АХА“П де-алия) от желанията, които изобщо не подлежат на поправяне.

И това е причината, поради която е станало „разсичането на Крайното море“, отделящо „Исраел“ от „египтяните“.

От урок по книгата „Зоар”, 27.10.2010

[25051]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо областта на свободната воля, клипот, се намира в промеждутъка между усещането за вътрешната светлина и обкръжаващата?

Отговор: Вътрешната светлина е светлината, която влиза вътре в мен. Обкръжаващата – това е тази светлина, за която аз знам, че съществува, но не мога да я усетя явно, като човек, неразбиращ случващото се.

Той, като че ли се намира в полумрак, в който не може да различи познат образ, да отличи приятеля от чуждия. (Приятел това е присъединеното към теб желание, а чужд е желанието, с което не можеш да работиш – но именно от тези състояния впоследствие ние извличаме възможността за поправяне).

През деня – няма какво да правим, всичко вече е ясно. През нощта също нищо не можем да направим, нищо не се вижда. И двете състояния вече са изяснени. Но именно „вечер” е времето, в което има възможност за работа, мястото на смесване на желанията („вечер”/„ерев” – от думата „смесване”/”меурав”).

След разбиването, всички желания са се смесили едно с друго, но когато някаква част от тези разбити желания попадне в състояние „вечер” и идва до нас, ние можем да я изясним и присъединим към „деня”. Така постепенно ние изучаваме своите желания.

Затова основните прояснения се случват на границата между вътрешната светлина и обкръжаващата.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 26.10.2010

[24944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, п.37: … Заради  голямата сбирщина те  били наречени  не „Исраел“ или „синовете на Исраел“, или „народ Мой“, а просто „народ“.

Когато те се вдигнали от Египет и голямата сбирщина още не се била присъединила към тях, Той ги нарича „синове на Исраел“. След като  голямата сбирщина се смесила с тях, Творецът ги нарича „народ“.

Ако говорим за това което става вътре в човека, то „голямата сбирщина“ (ерев рав) – това са желания, които, като че ли вървят по духовния път, избират този път, считайки, че така трябва да напредват.

Само че,  всеки път когато решат да напредват, тяхното намерение е да използват Твореца, висшата светлина за себе си, за получаване.

Това е най – коварната нечиста сила (клипа). Те искат да използват Тора, за да удовлетворят всевъзможни потребности на егоизма в своя земен живот в този свят. Всички проблеми на народа произхождат поради тази клипа „голямата сбирщина“.

Можеш с лекота да ги откриеш в духовния път, ако  разпознаеш, че това е  егоистична форма, която няма отношение към духовното.

Ако желая всякакви наслаждения в този свят (храна, секс, семейство, пари, слава, власт, знание) – тези желания се наричат“народите на света“ в мен. Те просто искат всички тези напълвания.

Но когато започна да изучавам Тора и за сметка на своите занятия искам да получа всевъзможни земни егоистични напълвания – същите тези пари, слава, власт и така нататък – ето това се нарича „голямата сбирщина“. Аз включвам Тора, силата за напредване, силата на светлината, за да я използвам за своя  егоизъм.

Всичко това задължително се случва във всеки човек, който върви по духовния път. Тъй като всеки се състои от всички. Казано е: „Няма праведник, направил добро, който преди това да не е съгрешил „.

Всеки ще има такива периоди (ако вече не е имал), когато изведнъж по средата на своя духовен напредък, в него пламва желание да спечели пари, да властва и т.н. Работата е само в това, колко бързо и правилно той ще излезе от това състояние.

Но такова разделение съществува и в материалния свят. Има „народи на света “ – тези, които  желаят всички напълвания на този свят. Техните желания са прости, без никакъв стремеж към духовното, към науката кабала.

Има хора, които се стремят към духовното, стараят се да го постигнат, доколкото са способни на това.

И има и такива, които се занимават с духовното, но не за да разкрият своето „зло начало“, да го поправят и така да напредват към Твореца, – т.е. да използоват Тора според нейното предназначение, а за да извлекат от изучаване на Тора колкото се може повече пари, почести и власт.

Затова е написано, че всички проблеми  след изхода от Египет са дошли от това, че те са взели със себе си „голямата сбирщина“.

Така и в нашето поколение: има  в народа, такива, които изучават Тора, за да привлекат от нея светлината, възвръщаща към източника, и да се поправят, а има такива, които изучават Тора, за да придобият власт, пари, за своя земен живот.

От урока по Книгата Зоар, 20.10.2010

[24317]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Има несъответствие: от една страна е казано, че „Няма никой друг освен Него”, тоест всичко изхожда от Твореца. Но тогава как да се отнасям към човек, който ми причинява гадости?

Отговор: Казано е: „Творецът твори добро чрез достойните хора и наказва посредством лошите” – затова тези, които вършат лоши постъпки, трябва да се наказват не заради това, което са направили, а за това, че са заслужили Творецът да вкарва посредством тях в нашия свят зло. Излиза, че наказанието не е наказание, а поправяне както на човека, така и на света.

Въпрос: Защо казахте на един журналист, че не сте професор, и някак си сте равнодушен към изказванията за Вас, та нали това се отразява на разпространението на кабала?

Отговор: А когато обиждат, това е много полезно. Това е профилактика против гордостта. Така и е казано: „Когото Творецът обича, него го притиска”. И праща против него обвинители и унижаващи го, за да му помогне да се справи с гордостта и егоизма.

Освен това, както в действията против клипот „Маим ахроним”, „Сеир ле азазел” и т.н. – има задължение, остатъците да се хвърлят на кучетата…

Истинското разпространение само ще спечели.

[21843]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→