Въпрос: Как е възможно човек да използва Кабала и Тора  егоистично? Нима е възможно, без духовен екран и сила на отдаване, да привличаш в този свят силата на висшата светлина за себе си? Та нали съществува цяла система от светове и съкращения, за да не ни се позволи да получим светлина егоистично?

Отговор: Ако ти вземеш Тора и искаш да получиш от нея сила, ще я получиш, защото четеш от първоизточник, отнасящ се към духовния свят, написан от човек в духовно постижение на висшите светове.

Ако ти я използваш индивидуално, за напълване на своя егоизъм, за свои цели, то използваш нищожно малка сила. Въпреки че виждаме колко по – егоистични стават от това хората.  Мястото на ”госпожата” заема ”слугинята”.

Човек не само, че не получава  поправяне от това, а става още по – лош! Мисли, че сега си е осигурил и този свят, и бъдещия, че му се полага възнаграждение, възгордява се пред останалите, смята себе си за избраник и по-велик от всички. И всичко това прави Тора, ставаща за него смъртоносен наркотик.

Ако човек желае да използва Тора правилно, той се занимава в група, която се изгражда като една единна душа, както е казано при получаването на Тора –  да бъдете като един човек с едно сърце. За такова изучаване е дадена Тора, а иначе в нея ще бъде вашата (духовна) смърт!

От урока „Предисловие към ТЕС”, 03.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Кабала, Тора - Няма коментари→

Съществува указание да се започне изучаването на Тората с Тора, Мишна, Талмуда, а след това да се изучава Кабала.

Това е вярно, ако вие вече сте се удостоили с изучаването на лишма, т.е. напълно сте поправили себе си.

Но преди всичко трябва да постигнете поправяне на своята душа.

С тази цел ние съществуваме, това е основната ни задача в нашата работа.

Затова именно ни е дадена Тората (поправящата светлина), както е казано:”Аз съм създал егоизма и съм дал Тората, като средство за неговото поправяне”.

А редът за поправяне е такъв: отначало, по-най краткия и ефективен път, достигаме ”лишма” (достигаме свойството отдаване и любов, излизане в духовния свят), а след това ти вече си свободен да се занимаваш с цялата Тора, защото придобитата вече душа ще те учи занапред.

Никой няма да може да те насочва какво да правиш. Ти сам ще виждаш всичко, ще разбираш и постигаш.

От урока от статия ”Предисловие към ТЕС”, 31.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→

Всичко произхожда от АВАЯ (юд-кей-вав-кей) – обща, единствено съществуваща система и всичко започва своето начало от корена – крайчето на буквата „юд” (куцо шел юд).

Това е Кетер, „същество от съществото” (еш ми еш). Там има светлина, има и желание (кли) – „нещо от нищото” (еш ми аин), които се разпространяват заедно.

Светлината въздейства на желанието и то приема различни форми, т.е. желанието да се наслаждаваш през цялото време мени своите свойства по подобие на светлината.

„Зоар” обяснява как всички свойства излизат от светлината, създаваща желание да се наслаждаваш – „нещо от нищото” и как светлината работи над това желание.

Това действително е симфония на развитието – въздействие на светлината върху желанието, недостатък на напълването, който се изменя под влиянието на светлината, приемайки различни форми и свойства, включвайки в себе си свойствата на светлината, своите предишни форми, влияещи на следващите състояния даже през няколко стъпала.

„Зоар” ни обяснява, как само от двете сили – желание за отдаване и желание за наслаждение – произлиза цялото многообразие на творенията. И всичко това е пряко свързано с нас – нали в нашия свят също няма нищо освен две сили черно и бяло, единица и нула, добро и лошо.

Не е важно за какви нива говорим. Цялото мироздание, всички наши впечатления, всички наши чувствени образи и картини на възприятието на реалността, всичко това се състои от две сили.

Тези две сили кабалистите са съумели много красиво да ги обяснят във формата на букви. Впоследствие, когато гледаме тези форми, те оживяват, напълват се с духа на живота.

Ти започваш да разпознаваш вътре в буквите какви са тези свойства, Творецът и творението, свързани по между си, как взаимно се преплитат и проникват един в друг, в какво направление, по какъв начин, в какво се сливат заедно, а в какво все още не, какви ограничения има.

Ние нямаме думи, с които да изразим тези отношения. Но буквата, символът, ти дава модел. И тогава, възприемайки този модел, ти включваш в себе си цялата съвкупност от чувства, отношения и всичко съществуващо вътре в буквите.

А в буквата има всичко. Тя само ни се струва като проста форма, но тази простота включва в себе си хиляди предишни форми, които тя е приемала в своето низхождение отгоре надолу.

В Кабала всичко произлиза от насъщната необходимост. От самата природа на устройството на човека и неговите възприятия. Кабалистите са видели, че няма друга възможност да се изрази връзката между Твореца и творението, освен с помощта на такива символи, букви.

От урок по Книгата „Зоар”, 23.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако след урока, в течение на деня на мен не ми се удава да остана настроен духовно?

Отговор: Човек преминава през различни периоди. Случва се да му се иска да се занимава с кабала с часове и да не се откъсва.

А после настъпва момент, когато той сякаш се отдръпва и не му се занимава с нея. 

Но в крайна сметка вижда, че всичко е устроено грижливо за всеки от нас, и ако човек правилно използва свободното си  време, то Творецът му дава такива часове за работа, за да може в тях да реализира онова, което е научил. 

На него му изпращат всевъзможни проблеми – и в работата, и в мислите, и в желанията, но той чувства, че именно с всичките тези проблеми на него му е необходимо да остане в духовно единение, и през цялото време да се удържа във връзка и в усещане с него.

Него го отвлича работата с всичките и проблеми, началници, чуждото обкръжение. Та нали след урока той излиза в големия свят, който веднага изтрива впечатленията от духовното и го обърква.   

Но тъкмо тези условия са най-ефективни за напредване, ако човек се опитва да бъде свързан с духовното и да помни откъде идва всичко това, кой изпраща тези пречки и защо, с какво той трябва да бъде свързан и защо, и какво означава „Няма никой, освен Него – добрият и творящия добро’’.

Той е длъжен постоянно да чувства вътрешната връзка с Твореца, както с някой любим и скъп.

Опитайте се да оставате в такова състояние през целия ден и вие ще почувствате, че всичките тези условия ви създава Твореца в някакъв въображаем свят, през всичкия този фалш, тази илюзорна картина, за да търсите постоянно връзка с Него.  

И тогава ще видите, че всичкият този измислен свят е външна обвивка – това са формите на вашите желания, които през цялото време се променят във вас. 

Именно тези желания е нужно сега да присъедините към Твореца, и тогава те ще се превърнат в духовни форми.

От урока по книга Зоар, 13.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има в Тора крилата фраза, станала доста популярна по света: „Прелом след прелом, око за око, зъб за зъб„. От гледна точка на Кабала какво означава това?

Отговор: Това е просто. Там, където има разбиване, трябва да стане поправяне – на тази степен, на това ниво, в тази форма.

Там, където желанието е изкривено, ние сме длъжни да го поправим, да го направим пригодно за използване.

Длъжен съм правилно да разпозная къде е станало разбиването и да го поправя в точно това място. Защо?

По този начин, аз изучавам какво е направил Твореца, как хитроумно всичко е устроил, как ме поставя на колене във всяко състояние, така че да поискам помощ от Него и да се уча от неговата работа.

Цялостната дейност по поправянето се нарича работа на Твореца, доколкото аз разпознавам изкривяването, хващам Го за ръка, водя Го до това място и моля Той да го поправи.

Аз предварително си представям, как това състояние трябва да се поправи и когато Той го поправя, аз го допълвам, вървя заедно с Него. По такъв начин сме свързани с Твореца.

Ако аз мога сам да направя това поправяне, нямаше да имам връзка с висшата сила. Ако Творецът може да направи това без мене, то кой съм аз и защо съществувам? И само така ние работим с Него и си партнираме.

Творецът съжалява за разбитите желания (келим) и от една страна иска да ги поправи, а от друга – в общата система, Той е неспособен да направи това без моята молба, потребности и точни указания, къде и какво да поправи.

Затова ние с Него ставаме истински партньори.

От вечерния урок по книгата Зоар, 30.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът е чистото желание за отдаване, Той получава наслаждение, когато отдава. И Той създава творението, т.е. желанието за получаване, за да му отдава.

Съществува ли в Твореца удоволствие от това, че отдава? Да! Той отдава, за да получи наслаждение.

Той получава удоволствие дори само от това, че иска да отдава. Ние  говорим, че Той страда от това, че не искаме да получаваме Неговото наслаждение, и това е само относително самите нас.

Ние сме желание за получаване и се наслаждаваме само когато получаваме. Не е възможно да изтрием в себе си това желание, можем само да го изправим. Това означава, че то се наслаждава, когато се изпълва и се изпълва, когато изпълва другият.

Как е възможно това? Аз да мога ли да изпълвам себе си? Да! Но само за сметка на това, че аз изпълвам другият и го усещам така, както да изпълвам самият себе си. Както майка изпълваща детето си и получаваща от това наслаждение.

Но както майката обича детето си! Забележително, аз също трябва да постигна тази сила на любовта. Ако мога да обичам чуждото желание, то всичко, което то получава ще изпълни и мен.

Любовта ще съедини нашите желания в едно. И даже много повече – любовта за мен ще направи чуждото желание още по-важно, отколкото моето природно, собствено.

Затова, всичко което ми е нужно, е силата на любовта! А за да я получиш може само от Твореца, защото Той е любящият.

Любовта е Неговото природно свойство. Помоли се и Той ще я сподели с теб… и ти ще се научиш да обичаш и любовта ще те издигне над твоята ненавист.

В това се заключава даряването на Тора (кабала): да дойде висшата силата, която съединява твоето желание и желанията на другите хора и ти започваш да ги обичаш както самият себе си.

”Както самият себе си”, което означава още повече от самият себе си и като се грижиш най-напред за тях – до такава степен теб те задължава твоята любов. Както майка, която е готова да отдаде всичко заради своето дете.

На животинско ниво, самата природа ни задължава да действаме така, която се явява Творецът. Но за да се случи това на човешко ниво, ние трябва да го достигнем сами.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”,03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: След няколко дни започва кабалистическият конгрес в Съединените Американски Щати.

Във връзка с това, много хора пишат за възникващи пред тях препятствия, пречещи им да дойдат, и за своя страх и внезапно нежелание да пътуват. Какво да правят с това?

Отговор: Аз мисля, че ако човек има възможност да дойде на нашата среща – няма такава причина, която би му попречила.

Даже, ако му се наложи да изхарчи за това пари и да пожертва отпуската си. Но аз не мога да си представя, какво може да бъде по-важно, от това да бъдем заедно няколко дни – това е чисто духовно вложение.

Ние не разбираме до колко такова съединение между хората подпомага за тяхното израстване.

Аз разбирам, че сега става ожесточаване на сърцето и ни се добавя егоизъм – но това е хубаво! Тъкмо това е състоянието, в което ние трябва да действаме.

Затова човек е длъжен да си направи само отчет – по каква причина не може да дойде. Тук се намира неговата точка на свободния избор – да се предвижва или не в духовното.

Само при условие, че е в затвора и не може да излезе – тогава, това се подразбира.

Мен ме питат: а ако изучавам кабала от три седмици и нямам група наблизо – не ми ли е рано да участвам?

Но даже, ако човек за пръв път е чул за кабала, и разбрал, че се провежда такъв конгрес – все едно има смисъл да участва.

Кой знае какво може да ни се случи утре? В крайна сметка той може да спечели в този живот, докато му се дава такъв шанс…

От урока по статия на Баал Сулам ”Даряването на Тора” 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Израелските учени намерили душата на човека с помощта на магнитния томограф.

Съгласно техните открития, с помощта на заниманията с кабала, може да се активира участък в мозъка, който медиците нарекли „апарат на вярата”.

Той активира мозъчната дейност и в пъти повишава съпротивлението на организма към болестите, пред които съвременната медицина се оказва безсилна.

Коментар: Как може да се разкрие душата? – Ето в какво е въпросът. Всичко зависи от това, че ние искаме да намерим – има ли сила, оживяваща животинското тяло, да, разбира се, това може да се открие.

Още в онова време, когато бях студент, в света се провеждаха изследвания от типа „колко тежи тялото до смъртта и след нея”, за да се определи теглото на душата, сякаш излизаща от тялото.

Всичко зависи от това кое ние наричаме душа. Понякога мъжът или жената се обръщат един към друг: „Душа”. Ако така се определя душата, то тя може да се претегли.

Но ако ние разбираме, че душата – това е частица от Твореца с висше, силата на отдаване, нея, както и всяка друга сила от нашия свят, можем да открием само по резултатите от нейното действие.

Възприемайки силата на отдаване в свойството на отдаване (желанието за отдаване, кли), ние разкриваме Твореца в нас и затова Го наричаме БОРЕ, от думата Бо, ела (достигни своето свойство на отдаване) и РЕ, открий.

Няма Творец без творение. Ние нищо не можем да кажем за Него самия извън нас – това е или същност, или абстрактна форма, за които ние не сме способни да разсъждаваме, и кабала като чисто експериментална наука забранява да се занимаваме с такива философски разсъждения, както обяснява Баал Сулам във „Въведение в Книгата Зоар” – „Няма в изследователя нищо повече, отколкото виждат неговите очи”.

Затова на нас ни е нужен материал, на който да въздейства тази духовна сила. Този материал с действаща в него сила ще се нарича душа.

Защо? Защото тогава самият материал ще бъде подобен на Твореца – частица от Твореца свише, притежаваща същите свойства на отдаване.

Но ако душата пребивава в свойството на отдаване, как могат учените да я открият? С помощта на какви прибори? За сметка на какво? За да я открия, на мен ми е нужен материал, който да има свойствата на отдаване.

Това може да бъде само човек, достигал такова изправяне. Тогава онова, което се облече в този материал, ще се нарича светлина на душата. А самото кли, желание, материал, пребиваващ в свойството на отдаване, ще се нарича тяло на душата.

Но нито тялото на душата, нито светлината в него, човек от този свят е способен да възприеме, доколкото не притежава такива свойства.

Затова, ако определяме душата съгласно кабала, като частица от Твореца свише, то учените нямат никакъв подход към нейното изследване.

Да постигнеш душата можеш само с помощта на науката кабала. Всичко зависи от нашето намерение. Ако ние се стремим към това, ще дойде светлината, ще изправи моя материал-желание, за да стане той отдаващ.

Тогава този материал ще се уподоби на Твореца, ще стане частица от Твореца свише, – и в мен ще се появи душа.

От вечерния урок по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Наука - Няма коментари→

Въпрос: Какво да прави човек, ако е избрал обкръжение за своето духовно придвижване, но чувства, че то не го придвижва?

Отговор: Сега действат две условия, при които вече не е важно в каква физическа група се намираме.

Условие 1 – че целият свят е длъжен сега да се поправи!

Условие 2 – по тази причина между нас се развива виртуална връзка и всеки има възможност да контактува през интернет, книги, телевизия, да дойде при нас на стаж, на конгрес, заедно с нас да вземе участие в различни акции, да бъде в нашите учебни центрове и т.н.

Това не са старите времена, когато човек живееше в своя ъгъл и можеше да се свързва само с хората, които непосредствено го заобикаляха. Сега можем да се свързваме с целия свят! Можем да се виждаме, слушаме, да си гостуваме – всичко зависи от нас!

Днес, когато целият свят трябва да се поправи, мястото и разстоянието са без значение. Всичко се решава от нашето желание да открием кои сме ние, на кого принадлежим и под чие влияние се намираме.

На всеки е дадена свобода на волята и всичко зависи само от човека. А ние сега строим такава виртуална система в интернет за изучаващите Кабала, че всеки да разполага с много тясна връзка!

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята»,18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Шемот”, п.368: Раби Елеезер, по време на поста, молейки се казва: „Открито е за тебе, Творец Всесилен, че принасям жертва за Тебе, която разпалвам със слабостта на тялото си”.

Има голяма разлика – четем ли тези думи по молитвеника или нещо в нас става и ние чувстваме порива към Твореца с тези думи. Вътре в мене се образуват такива чувства, образуват се думи и фрази. Може дори да не знаем езика, сам не зная как се получава, но това в следствие на усилията, ги уподобява на светлината и ни съединява с нея.

Тази реакция на светлината и желанията произлиза от душата, разбира се от мозъка и мозъкът я предава на органите на речта – и произнасяме без да знаем от къде идват думите!

Такава трябва да е истинската молитва, която идва отвътре – от съединяване на светлина и желание, от дълбочината на творението, цялата Танта (пълното кли – таамим, некудот, тагин, отийот), докато дойде до речево изражение.

Разбира се, Раби Елеезер не е чел молитвата от молитвеник, а се е намирал в такова състояние, за което говори Творецът.

До разрушението на Втория храм, народът на Израел се е намирал във връзка с Твореца, в свойства на отдаване и любов, молитвата е идвала от сърцето. Там е и казано: „Какво е това молитва? Работа в сърцето!”.

Но мъдреците на Великото събрание (Антей Кнесет Агдала), знаейки за скорошното падение в егоизма, т.е. скриване на Твореца от всеки, са събрали за нас сборник от молитви – състояние, в което човек трябва да дойде. Те са го нарекли „Сидур” – ред от духовни състояния, до които трябва да се извисим.

Но доколкото ние не сме способни на това, по време на изгнанието – отсъствието на връзка със светлината, Твореца, когато висшата сила се скрива – ние механически четем думите от молитвеника и се опитваме да разберем какво означава духовното.

И само светлината при изучаване на Кабала ще извиси чувства, мисли, усещания, думи, фрази в нашата молитва, ще ни покаже как да работим със сърцето, а не с речевия апарат.

От урока по книгата Зоар, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→