По своя духовен път, всеки човек е длъжен да осъществи поправянето, наречено „брит мила”.

То се нарича „брит” (съюз), защото регламентира връзката между духовните структури (парцуфим).

Висшият парцуф може да предаде на нисшия само онова, което има от сфира кетер до сфира есод, но не и по-надолу.

По-надолу се намират желанията, които не могат да бъдат поправени. Затова, те трябва да бъдат отсечени (изрязани), а останалите желания да бъдат използвани заради отдаване.

Всеки човек, във всяко свое действие е длъжен да направи анализ и да отсече „орела” (крайната плът) – желанията, които в дадения момент не са годни за напредване в духовното.

Това поправяне става в сфира есод. А малхут, не е възможно да бъде използвана – в нея висшата светлина не може да влезе и да я поправи.

Затова, аз отсичам малхут и извършвам други поправяния, благодарение на които мога да бъда сигурен, че правилно използвам останалите желания.

Въпрос: Ако това поправяне е задължително за духовния напредък, значи жените, които се развиват духовно също извършват „брит мила”?

Отговор: Именно женското свойство извършва поправянето в човека – в Тора е казано, че Авраам е бил обрязан от своята жена – Сара, а Моисей – от неговата жена Ципора.

То изхожда от самото желание за получаване – проверявайки себе си, желанието за получаване се обръща към желанието за отдаване, включва се в него и по този начин изпълнява обрязването.

В този смисъл, няма разлика между жената, изучаваща кабала и мъжът – всяко желание подлежи на обрязване.

Разбира се, жената има същите желания като мъжа, които не трябва да използва и тя трябва да изпълни същите поправяния, по същия начин, преминавайки през същите етапи.

Затова, и тя изпълнява поправянето, наречено „брит мила”, тъй като нейната душа се състои от същите 10 сфирот.

От програмата „Недельна глава“, 15.10.2010

[23882]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Баал аСулам пише в статията „От себе си ще видя Твореца“, в глава „Осъзнаване на постижението – само с помощта на методиката на кабала“, че отричането на висшето управление е подобно на това, ако запитат човек: „Кой е написал такава необикновено мъдра книга?“, а той им отговори, че всъщност няма такъв мъдрец в света, и всичко е  станало, защото неговият малък син е разлял мастило върху чистите листове. Мастилото се разтекло и се образували букви, които се съединили в думите на тази необикновена наука.

Отричайки наличието на висшето управление, хората действат на принципа: това, което не чувствам – не съществува!

Макар че виждат, че всичко има своя причина – и това е най – материалистичният подход. Всички наши научни изследвания  са изградени на изучаване на предварителните причини – иначе какво биха стрували всички наши естествени науки. Но при това, те отричат, че има причина  за цялото сътворение.

И макар, че човек разбира, че знанието му е ограничено и много неща не усеща и не разбира, той се опитва да докаже, че картината на мирозданието е именно такава, каквато му се вижда.

Но за да се изследва мирозданието, трябва да се издигнеш над природата. Аз мога да изследвам някакво състояние, само ако се намирам над него: трябва да съм човек, ако искам да изследвам животно. Животното не е способно да се самоизследва.

Аз мога да изследвам тези степени, които са под мене, но своята – не! Пример за това е психологията, поведението на човека – в нея ние се базираме само на реални, опитни факти, и не можем да се издигнем над човека и да го наблюдаваме отгоре, да разберем самата методика на човешките отношения, системата на връзки, менталността. Макар да ни се струва, че сме обективни и способни на това.

Затова Баал аСулам пише, че уважава материалистичната психология – тоест, основана на опитни данни, на изследване на материала и формата, облечена в материал.

А докато човек не може да изследва материала на духовния свят и формата, облечена в този материал, той нищо не може да каже за себе си! Това е все едно, котка да започне да изследва поведението на човека и да обяснява неговите постъпки.

Затова Баал аСулам казва, че постижението е възможно само с помощта на методиката на кабала, защото тя издига на следваща степен съзнанието.

От урока по статията „От плътта си ще видя Твореца“, 08.10.2010

[23807]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Наричаме светлината с имената на съсъдите: НЕХИ, ХАБАТ, ХАГАТ. Но защо винаги да не ги наричаме просто с техните постоянни имена: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида?

Работата е в това, че няма светлина извън съсъда! Нищо не можем да кажем за това какво представлява светлината сама по себе си. Светлината – това е впечатлението вътре в съсъда.

Аз усещам от него радост или трепет и без мен – тази радост не съществува. Затова Творецът се нарича „Бо–ре” („ела и виж”). Той се възприема само вътре в съсъда – желание.

Можем да говорим само за материята и формата, която е облечена в материя, но абстрактната форма е непостижима за нас. Затова, най-главното са съсъдите – желания и усещанията в тях.

А усещането зависи само от възприятието на самото кли. Ние не знаем какво всъщност се случва – ще го разберем само чрез своята реакция на ставащото. А що за явление се случва извън съсъда – за нас е неизвестно.

През съсъда ми протича някаква светлина и моята душа трепти. След това през мен протича друга светлина и аз се изпълвам с възторг.

В какво се състои разликата? Разликата е единствено в самия съсъд – аз не знам що за светлина протича и никога няма да мога да кажа нещо за Нея, а само за своята реакция.

А през цялото време, през мен протича една и съща светлина. Нима Тя не се променя?! Не ми е известно, защото не мога да измеря нищо в Нея… Измервам само моя съсъд – неговите впечатления и изменения.

Но какво принуждава моя съсъд внезапно да се промени? Той се променя под действието на духовните гени (решимот) и сам по себе си. Аз не знам точно как и от какво!

Но винаги говоря само за своя съсъд и това е много важно, защото определя целия принцип за възприемане на реалността, която се намира не някъде навън, а вътре в нас.

Затова, „всеки съди според степента на своите недостатъци” и всички изяснявания стават вътре в желанието, а светлината е усещането във съсъда.

Цялата ми работа е само вътре в моето желание и чувствителността към светлината зависи единствено от мен самия. Ако повиша своята чувствителност, значи се издигам по духовните стъпала от този свят до света на Безкрайността.

Разликата между стъпалата е само в моята чувствителност към случващото се. Аз и сега се намирам в света на Безкрайността. Но защо тогава вместо него, усещам този ужасен свят?

Причината е в моята безчувственост… Трябва да сменя очилата си с по-силни, после с бинокъл, след това с телескоп и ще видя другия свят.

Цялата реалност е усещането вътре в мен. Кабала се нарича вътрешна наука, тъй като разкрива само онова, което се скрито в нас. „Ела и виж” (Бо–ре) своя Творец вътре в самия себе си!

Всички религии, методики и вярвания твърдят, че трябва да се поправим по отношение на външния свят. А в науката кабала поправяме само себе си –  и групата и целият свят, всичко се намира в мен.

Недопустимо е да се мисли по друг начин, защото това ме задължава да поправя единствено самия себе си. И няма да разпилявам сили и да губя време за грешки, опитвайки се да поправя света и другите хора.

Този принцип действа както в общото, така и в частното – по отношение и на цялото човечество и на групата.

В крайна сметка, ние постепенно разкриваме истината, че човекът трябва да поправи само себе си, а чрез това ще се поправи и целия свят – от най-вътрешния кръг до най-външния. „Човекът е малък свят”.

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот“, 13.10.2010

[23446]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

При постигането на целта на творението има взаимна работа между онези, които се наричат „Исраел” (Стремящи се към Твореца) и останалото човечество.

„Исраел”, това е малка част (като количество) от душите, в които се разкриват духовните искри – стремежа към разкриването на Твореца.

В началото, те по неволя трябва да реализират своя стремеж към духовното, а след това, да го правят вече със своя осъзнат свободен избор, с вяра над знанието.

Тази част от душите, „Исраел”, човешкото ниво на желанието, въздейства върху останалите души, които все още се намират на животинско, растително и неживо ниво на желанието, с това, че към тях, от „Исраел” се разпространява светлината на знанието, разбирането и силата.

А в отговор, към „Исраел” идва реакция – от неживото към растителното, от растителното към животинското и от животинското към човешкото (Исраел) ниво и по този начин, всички се присъединяват към процеса на поправяне.

Както казва Баал аСулам, останалите народи на света също вземат решение, скланяйки себе си към доброто. Те също имат свобода на избора, но само, след като „Исраел” им повлияят.

Тогава ще се разкрие Машиахът – всеобщата висша поправяща светлина. Машиах, в превод означава изтеглящ – силата, която извежда човека от неговия егоизъм.

Разпространяването на науката кабала по целия свят се нарича „Зовът (призивът, рогът) на Машиаха”. Общата сила, увличаща всички към духовен подем, която ще се разкрие в цялото човечество, се нарича „Машиах”.

Машиахът не идва при „Исраел”, защото те трябва сами да се поправят. Машиахът се разкрива в целия свят, но само след като Исраел – онези, които са получили стремеж към лично поправяне, започнат да обслужват целия свят, бидейки вече относително поправени в степен, в която могат да отдават на света.

Затова, ако говорим за времената на Машиаха, става дума за това, че самата група – „Исраел” трябва да бъде вече поправена и тогава може да започне да поправя света. А пробуждането на света се нарича „Машиах”.

От урок по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23336]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темите на тези цитати от великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Постигането на Тора започва с Тайните и завършва с Простият смисъл

Трябва да се удостоим с огромна милост, за да разберем простотата на написаното в светите (говорещи за отдаване и любов) книги, доколкото трябва в началото (на своето поправяне) да постигнем трите части на вътрешната Тора, в които се „облича” Пшат (последното просто, напълно разкрито разбиране на Тора), а простото не се опростява.

И ако още не е удостоен с това (пълно разбиране), се нуждае от по-голямо милосърдие (от Твореца), за да не стане това за него (неговото учене на Тора) наркотик на смъртта (ако учи само заради себе си).

А за противниците, пренебрегващи постижението на вътрешните части (на Тора – Кабала и затова наричани противници), говорещи в своите сърца „Достатъчно ни е да постигнем Пшат (простото разбиране на Тора), дай Боже да го постигнем – ще се радваме и на това” – думите им (произлизащи от неразбиране), приличат на думите на тези, които искат да се повдигнат на четвърта степен, без да преминат първите три.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Паним Меирот“, 1.

[23098]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Вие така педантично се стараете да ни обясните механиката на духовните светове, описана в ТЕС, а аз така и нищо не разбирам…

Отговор: Аз не мога да се отнасям педантично към това, защото има множество детайли, които вие не можете да запомните.

Проблемът е в това, че човек е способен да запомни усещания, а не просто механически данни. Даже и тях, той превръща в усещания и чак след това ги запомня.

Макар да ни се струва, че паметта се отнася към разума, но вътре в клетките на паметта се запомнят чувствени състояния.

Да допуснем, че аз сега внасям някаква информация в паметта на компютъра – но това е в следствие на моите чувствени преживявания, защото моята материя е чувстваща.

Тя възприема лошото и хубавото в множество различни видове. А когато аз внасям тази информация в паметта, аз давам определение на моето усещане – иначе то няма да се запише там.

Необходимо е да му отделя определено място в паметта, да му дам име, определение, подобно на това, както в препратката на страницата в интернет, ние точно определяме пълния път чрез множество наклонени черти. Така се определя и „адреса” в нашата памет.

И макар тази памет да е „механична”, тя записва усещания. Ако аз започна да си спомням събитие от далечното минало, то в мен изведнъж ще изникнат забравени усещания, и аз ще си спомня някакъв мирис, звук…

И затова, ако никога не сме усещали духовния свят, не можем да запомним информация за него.

Затова Баал Сулам така се е разсърдил, срещайки “кабалистите” в Йерусалим, които се опитвали механически да заучават теорията и смятали, че всичко се изчерпва с това.

Ние не действаме така. Ние се опитваме да изучаваме ТЕС, но не оценяваме нашият духовен напредък според нашите знания, а според нашите усещания!

Какво можете да знаете, ако не усещате думите, както е казано „Вкусете, колко е прекрасен Твореца”? Знае ли човек, какво означават тези думи, почувствал ли е някога какво означават те? Ако не, то неговите знания нищо не струват.

Ние се учим, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника! Нашето желание да разберем написаното в Книга Зоар и в Учението за Десетте Сфирот, ни дава възможност да се свържем с материала.

Но ние не разбираме, какво е това З”А, потопяващ се в сън, или повдигащият се с МАН в Бина – за нас това засега са просто думи.

Затова, цялата кабала – това е засега празна наука, но тя ни дава основа за желанието, подготовка, причина за разкриването. Аз искам да разбера, защото се говори за мен, за случващото се в моята душа!

Кой се повдига от Малхут в З”А и Бина? Моята душа, там тя получава напълване и се връща надолу!

Всички тези действия стават в мен и точно сега, само че аз не ги чувствам. Аз искам най-накрая да усетя какво е това! Защо в мен изведнъж има такъв стремеж? В мен се е събудил духовният ген, решимо….

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 07.10.2010

[22845]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ние говорим за общо поправяне. Но в групата има хора с голям опит, изучаващи кабала вече 10-15 години, а има такива, които идват едва сега и желаят да станат част от групата.

Как те могат да запълнят тази голяма разлика, създадена от годините учене, за да се обединят с напредналите хора в една група?

Отговор: Всеки човек, идвайки в групата, получава от нея толкова, колкото влага в нея. Ако тук седяха раби Шимон и неговите ученици, достигнали крайното поправяне, ти можеш да получиш от тях само според размера на усилията които си вложил.

Това не зависи от висотата на другарите в групата, а от твоето отношение. Ти не можеш да пиеш от източника на безкрайна висота, ти получаваш от него точно в съответствие на подобието на твоите свойства с неговите!

Пред теб е винаги безкрайността, но колко ще получиш от нея? През малка дупчица, капка по капка. Защо? Защото ти не можеш да направиш по-голям отвор (некев), в теб няма желание за това (некейва).

Затова няма значение, на какво ниво ще се намира групата. Нима след двеста години хората ще бъдат по-близо към края на изправлението, и на човек, идващ в групата, ще му бъде по-лесно?

– Не, Творецът, висшата система на управление не може да се откаже нито от грам от усилията на човек, защото тези усилия няма да му достигат в крайното изправяне, и то ще бъде незавършено.

На всеки човек ще му е необходимо да извърши всички изправяния. Кога именно ще се пробуди, – това зависи от реда на изправяне на душите в общата система. Но всички ще изпълнят същата работа.

Впоследствие, от Безкрайността, ти ще усетиш, колко идеално са разчетени всички състояния, за всяка душа, в пълно равенство между всички, независимо от това, на каква част от общата душа Адам те принадлежат. Защото всяка душа постига цялата обща душа Адам.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22736]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво се подразбира под сливане с Твореца?

Отговор: Сливането – това е голямо поправяне, съединяване за сметка на подобието на свойствата, на „формата”.

Не е необходимо да променяме самия материал на желанието за наслаждаване. Но той има егоистична форма (намерение), която се нарича „зло” и е противоположна на Твореца.

Самото желание за наслаждаване не се смята за лошо и противоположно на Твореца – както цялата нежива, растителна и животинска природа.

И докато човекът не почувства, че е противоположен на Твореца, също не се смята, че в него има „зло начало”.

Преди всичко трябва да разкриеш, че твоето намерение, „формата” на желанието е обратна на Твореца. Иначе в човека няма зло – той просто действа съгласно своята природа.

За зло, в кабала се смята свойството, което е противоположно на Твореца, на Доброто, на Светлината. Можеш да усетиш злото само, ако ти се разкрие свойството на доброто, на връзката, на любовта. Тогава човекът вижда себе си като противоположен на това свойство.

Тогава той става „човек”, макар и още да е лош. И това се случва само чрез изучаването на науката кабала. А до този момент, в човека, както и във всички егоисти по света, няма какво да се поправя. Това не е онази форма, която се нуждае от поправяне.

Необходимо е да се поправи само разрива между мен и Твореца. Именно тази, обратна на Твореца форма, аз трябва да обърна в добра, подобна на Него.

И когато, както е казано, ние станем подобни на Него във взаимното отдаване, тогава ще постигнем съединението, което се нарича „сливане” (двекут).

Тази вътрешна работа (разкриването на злото, разбиването и неговото поправяне) се извършва само за сметка на светлината, която бива привлечена по време на груповите занимания с кабала.

В един от своите кръговрати, човекът внезапно усеща „бодване в сърцето” – „искрата”, която го тегли към някакъв нов, нематериален живот.

Той иска да се издигне над обикновеното земно съществуване и стига до обучението в група. И с течение на времето започва да усеща доколко не съответства на отдаването.

От  този момент започва да  разбира, че неговата природа е противоположна на Твореца. Именно тогава може да се каже, че в него се е появило „осъзнаването на своето зло”.

А хората обикновено мислят, че „зло” означава да бъдеш лош в обществото, а не да си срещу единението на всички с Твореца.

Кабала не поправя земното зло изразяващо се в това, да не преведеш старицата през пътя или да не дадеш милостиня, защото то не може да бъде поправено, а непрекъснато ще расте, докато  не изкореним духовното зло.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В зависимост от това, доколко вашите намерения при четенето на книгата „Зоар” стават все по-правилни, вие ще започнете да разкривате духовните картини вътре в своите намерения.

Ще започнете да усещате не материалните образи, а цялото развитие на събитията вътре в себе си – в желанията, усещанията, намеренията, отношенията.

Картината трябва да се създаде вътре. Защото духовното – това е всичко, случващо се вътре в желанията. Според правилното намерение, желанието започва да приема тези форми.

Намерението „рисува” в желанието, форматира го така, че то да приеме духовните форми. Всичко написано в „Зоар” ще бъде усетено в желанието – като случващо се с него.

Например, имам в компютъра програма, отваряща текстови файлове във формат „word“. Но, ако ми изпратят картинка във формата „jpg“ или таблица във формата „xls“, тогава няма да мога да ги отворя с програмата за „word“.

И макар в тях да има много важна и полезна информация, няма да мога да я извлека. Това означава, че първо трябва да се сдобия с нова програма, да я копирам в своето желание – върху своя „твърд диск”, в своя компютър и тогава, тя ще може да възприеме данните, постъпващи към мен в нейния формат.

Всъщност, именно това правим, изучавайки кабала. Защото, какво е науката кабала? Ти се сдобиваш с нова програма за своето желание, за съсъда на възприемане (кли). Форматирайки го наново, ти ще можеш да възприемаш новите картини, новата информация.

По-рано, твоята програма е работила само за получаване, а сега, в теб е заложена нова програма, която разбира какво означава да отдаваш.

Това са други ценности, други връзки между желанията, намеренията, отношенията, представите за подема и падението, за дясната и лявата линии – всички получават нова оценка, ново определение. Новата програма променя всичко.

А какво остава от старото? Продължава да работи желанието за наслаждение. Но връзката между всички негови части се осъществява по нова формула – колко отдава всеки на другия, а не колко получава от него.

И тогава, тъй като в мен има програма, чрез която всички мои желания работят във взаимно отдаване, аз разбирам постъпващата информация за отдаването във всеки неин вид (текст, видео, аудио). Мога да я открия и разбирам какво  иска да ми каже тя – всяко съобщение ми е ясно.

От урок по книгата „Зоар”, 03.10.2010

[#22428]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Кабала не добавя страдания на човек, а му разкрива неговото истинско състояние. Това е подобно на човек, който отива на доктор и рентгенът показва проблем, който трябва да се оперира. Очевидно е че пациентът не обвинява доктора, а му благодари за това, че е разкрил заболяването.

В същото време, докторът не само поставя диагноза на заболяването на човека, но и го информира за „всички необходими лекарства, които ще излекуват заболяването”. Това е така, защото всичко съществува в светлината и всичко, което трябва да направи човек, е да си изясни какъв е недостигът или увреждането. Веднага щом човек разбере това, той незабавно получава лекарството и се възстановява малко след това.

С наличните за нас средства трябва да разкрием нашите слаби места по отношение на Твореца (светлината). Имено затова се нуждаем светлината да работи като рентген, показвайки ни какво е неизправно, какво е в несъответствие. Така трябва да изследваме цялото наше тяло.

Ако направим това с помощта на светлината, то ние ще разберем и в същото време ще поправим себе си чрез светлината АБ-САГ (светлината, предназначена да разкрие злото и да го промени в добро). И така ние напредваме с удоволствие и наслада. Ако нямаме рентген, тогава всяка клетка в нашето тяло достига до почти смъртоносно състояние и ние преминаваме през ужасни страдания, докато започнем да разбираме какво е нужно за поправяне и как да го постигнем – а именно вътрешната промяна на отношението ми към света.

Методът на кабала разкрива страданията по-бързо, давайки възможност да се поправят по правилния начин. В ръцете си имаме устройството, което да ни помогне да разкрием проблемите си, които винаги са съществували, но са били скрити от нас, тъй като не е имало надежда за тяхното поправяне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 01.09.2010

[22310]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→