От урок №3 (лекция), в Москва

Въпрос: Какъв е коренът на психическите и физическите човешки болести? И как може човек да повлияе на тези процеси, който не изучава кабала? Може ли да подскажете някакви действия, които човек да направи, за да реши тези проблеми?

Отговор: Коренът на всички болести е в резултат на промяна на егоизма – поради неправилна или непълна комбинация от егоистични свойства вътре в нас. Всеки един от нас съдържа 613 основни егоистични желания. Тяхното неправилно взаимно съчетание предизвиква недостатъци, които са източници на всички психични и други болести на неживо, растително и животинско ниво в човешката природа. Тоест нашите болести също се делят на тези четири нива.

Кабала не е средство за подобряване на нещо конкретно в този сват. Но ако я изучавате и напредвате по пътя съобразно корена на вашата душа – започвайки имено от точката в нашия свят, където сте в момента, до точката във висшия свят, която трябва да достигнете – постепенно навлизате в състояния, които ще променят вашата съдба. Но само вие лично може да ѝ повлияете и никой друг.

Това не е някакъв вид магия, хипноза или някакво друго влияние един на друг. Нищо от това не е абсолютно! Човек се променя само, когато променя себе си. Изучавайки кабала, вие се променяте – няма друг начин. Например, аз имам деца и внуци, но не мога да им въздействам по никакъв начин. Всичко, което съм постигнал, съм го постигнал. Това, което се случва вътре в мен, се случва само в мен. И така с всеки.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33813]

Filed under: Ежедневен урок, Здраве, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Върху какво се концентрира кабала и какво може да даде тя на човек?

Отговор: Когато свършва детството, човек постепенно си отваря очите и разбира, че се намира в някакъв свят.

Може да живее в него, без да се замисля много, просто „като всички”, гледайки другите. Но e възможно да му се иска да разбере малко повече за живота. Всичко зависи от вътрешната потребност, която тласка човека.

И тогава му се иска да разкрие обкръжаващата го реалност: в детството – своята стая, след това – своя двор, град, страна, света, цялото земно кълбо, след това поглежда към космоса. Но в крайна сметка разбира, че всички тези опити не му носят удовлетворение.

Днес човечеството е загубило интерес дори към космическите изследвания, останало е само с едно меркантилно използване, за да управлява мобилния си телефон от спътник или да шпионира.

Нас вече не ни вдъхновяват космическите полети в далечни галактики – вътрешното желание на човек е променено и не се стреми към далечните космически разстояния, а обратно – повече навътре.

Пита се: откъде е дошло това, за какво? За пръв път в човешката история ние се стараем не просто да направим „повече”, а първо искаме да разберем: защо го правим?! Това е въпросът за своя корен: „Откъде идва всичко? И къде ме води?”

От година на година хората продават все по-трудно нещо ново – вече всички са се преситили от всичко. Това не означава, че нямат желания – но ти не можеш да им дадеш онова, което те искат! И затова те остават неудовлетворени, разочаровани, и започват да приемат наркотици, за да потънат в забрава.

Те имат нужда от отговор за смисъла на живота – а не само как да устроят за себе си сито, комфортно съществуване, приятно за животинското тяло.

Това се вижда дори по модата – колко тя е станала по-проста и свободна. Това говори за това, че човек се освобождава от материалните ценности, в които вече не вижда напълване, смисъл. Той просто иска да му бъде удобно и да не чувства недостиг от нещо материално. Но не иска да се концентрира върху това и да се тревожи излишно.

Това е много голяма разлика: аз имам нужда от кола, от дом, от хиляди различни неща, за да живея удобно. Но сами по себе си те не са ми интересни, аз просто искам да си обезпеча комфорт, а повече не ми е нужно. Те ми облекчават живота и това е прекрасно, но не е самоцел. Аз искам да разкрия нещо друго, по-високо.

И тук в човек се поражда въпросът за същността, за смисъла на живота. Тогава вече не му помага нито развитието на технологиите, нито на науката, нито философията, нито психологията – нищо не може да му даде отговор. Защото това вече е въпрос за неговият корен – откъде съм дошъл? Имам ли някакво висше предназначение, освен този животински живот?

Защото в този аз вече съм изчерпал себе си, какво още мога да получа? Още някаква супермодерна играчка или телевизор? Вие можете да си измисляте всякакви развлечения – но всички те са на това ниво, за което аз вече дори и не питам. И аз не съм виновен! Вътре в мен се събуждат такива въпроси, които се отнасят към друго ниво.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 24.01.2011

[33603]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2, Москва

В света не се случва нищо излишно. Всичко е само заради необходимостта да бъдем доведени до крайното съвършено състояние, където сме в пълно подобие с Висшата единна сила.

И за това, ако ние забравяме за това в групата, когато тази Сила ни третира, когато ни подръпва, постоянно предизвиквайки всевъзможни „коварни” движения, най-важното е да не се подаваме и винаги да помним, че всичко това се случва нарочно. Никой никога не прави нещо просто така. Ако хората не са болни психически, тогава всичко, което им се случва в групата, се случва специално затова те да се издигнат над него, да се отнесат правилно към него.

Това не означава непременно, че ние трябва да игнорираме проблемите. Но най-важното е да ги свързваме с Твореца, с онази Сила, която ни управлява. Всичко изхожда от Него, Той сам в момента ни подлага крак, за да се научим да се движим над тези проблеми и така да се издигнем над егоизма – не над своя личен, а над онзи, който възниква между нас.

Ако ме влекат някакви егоистични действия, да кажем – ако искам да си купя по-хубава кола, да получа по-голяма заплата и т.н. – това не се отнася към кабала, това си е лична работа на всеки. А ето онова, което се случва в групата между нас, степента на моите триения с останалите – това произтича от Твореца, само от Твореца. И само ако не забравяме за това, че Той е, който ни въздейства, можем да се справим с тези проблеми.

Ние никога не можем да се справим с тях отделно от Него, дори ако непрекъснато ги решаваме между нас. Нека да разбираме, че трябва да ги решаваме, защото трябва да бъдем заедно, защото по такъв начин се съединяваме в група, че не трябва да се разделяме – това изобщо няма да помогне! Ние ще затъваме в него все повече и повече.

Кардинално, правилно, реално да се реши може въпросът само тогава, когато всеки от нас, и групата, и Творецът, се намираме заедно, когато съвместно решаваме този проблем. Той събужда недобри егоистични явления между нас, за да можем да Го „привлечем” към себе си или казано другояче, да Го разкрием помежду си.

Проблемите – това е празно пространство, което ние искаме да открием като запълнено от Твореца. И ето, че Той ни предоставя такава възможност. И значи проблемът е там, правилно да отвърнем на Неговия призив, когато Той събужда егоизма във всеки от нас.

Творецът „флиртува” с нас, пробуждайки у нас внимание към Себе си, и правилната реакция се състои в общата молитва, когато ние заедно започваме да се обръщаме към Него. Тоест, без да пристъпваме към каквито и да било разбори между нас, ние се събираме всички заедно и се обръщаме към онази Сила, към онази Първопричина, от която произтича всичко. И това се нарича „молитва на обществото”.

Ние призоваваме, викаме Твореца, задължаваме Го да се разкрие между нас. Той е предизвикал в нас негативни взаимоотношения – а ние ги преобразуваме в желание, в необходимост от Неговото присъствие. Ние сме като скарани деца, които не могат нищо да си поделят и искат майка им да дойде и да се намеси между тях. Творецът специално предизвиква проблеми в нас, а в отговор, ние трябва да осъзнаем това и да го повикаме, за да запълни това пространство.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33398]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Въпрос: По какво молитвата в кабала се отличава от религиозната молитва?

Отговор: Кабала принципиално се различава от всички други методики и изобщо от всичко, което съществува в нашия свят. Казано просто, тя е едно, а всички останали – нещо друго.

В какво се състои разликата? В това, че кабала е изградена на основата на промяна на самия човек. Не на промяна на нещо извън мен, не на промяна на обкръжаващата среда, не на това, някакъв дядо „боже” да започне да се отнася към мен добре, не на промяната на отношението на другите хора. Аз не моля Той да промени моето здраве, моята съдбата – нищо подобно. Аз моля Той да промени моя егоизъм – само това!

Цялата кабалистична методика е изградена на това, човек да промени себе си. От друга страна, всички други методики и религии са построени на това, че Творецът се изменя по отношение на човека: аз Го моля, Той да бъде милостив, доброжелателен, аз Го предразполагам.

В кабала няма такова нещо. По отношение на Твореца аз съм изменящият се човек, намиращ се в Абсолюта. И този Абсолют е неизменен. Ако Творецът е първопричина, първичното начало, ако Той е абсолютно добър, абсолютен, вечен, съвършен, то Той не може да се променя. Променя се само несъвършенството. Той не може да се променя.

И затова всички изменения стават само в човека. С други думи, аз, според своите сили, състояние и вътрешни свойства, усещам себе си повече или по-малко комфортно. Но това съм именно аз, защото аз съм променлив. А Творецът никога не се променя, Той е постоянната обща сила на Природата.

Съответно, всички молитви, за които говори кабала, представляват молба на човека за собствената му промяна. Към кого се обръща? Към стена? Ако Творецът е постоянен, ако Той е вечен, съвършен, то Той изобщо не реагира на тебе.

Но ти, обръщайки се към Него, ставаш друг и получаваш друга реакция, защото повишаваш при това своята чувствителност. Ти се намираш целият в същото това постоянно поле, което се нарича „Творец”, в същата тази постоянна Сила. Но ти се молиш, искайки да се промениш и тогава това поле ти въздейства с голяма интензивност. Ето, това се нарича „молитва”.

Думата „молитва” на иврит (леитпалел) означава съдя себе си, самооценям се, осъждам се. Това не е обръщение към някого, който да се смили над тебе или да те облагодетелства. Не, това е преоценка на себе си. Това е молитва.

И затова, макар религиите и да използват същата тази дума, в кабала тя, както и всичко останало, има абсолютно противоположен смисъл.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33395]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Има ли разлика, когато ученикът изучава кабала индивидуално, заедно с учител кабалист, и когато като нас – учи в група?

Отговор: Ние също учим заедно на урока. Естествено, че е различно от индивидуално учене с учител, но аз не мисля, че сега тази наука може да се предаде някому индивидуално.

В наши дни това е възможно само чрез учене в група и чрез интернет в най-широка форма, когато няма значение къде се намира ученикът. Тогава той ще напредва, а предишният индивидуален метод вече няма да работи.

Не трябва да се съжалява за онова, което не е дадено – трябва да се използва всичко, което имаш. Над всеки съществува управление свише и Творецът управлява целия процес. Там, където имаш свобода на избор, реализирай я и толкова.

За мен няма по-близки и по-далечни ученици – самият ученик всеки път установява колко е близо и така напредва. Близък ученик или далечен – това се определя само по това доколко той иска да възприеме моето вътрешно послание и да го усвои, да го реализира.

И то не зависи от това дали човек се намира непосредственно в клас или живее далеч и учи по интернет, дали е мъж или жена. Всичко зависи само от ученика, от това как той използва онова, което се дава на всички.

Освен това е много важно да не забравя, че не може да съществува положение, при което той почита учителя и пренебрегва групата. Защото учителят е най-вътрешната част от групата, посланник, който се намира вътре в нея. И затова няма как човек, пренебрегвайки групата, да почита учителя – нейният вътрешен заряд.

Групата, това е нашето общо място с учителя, мястото на нашата среща. Това не е съществувало в миналото, когато ученикът е работел с учителя лице в лице. И когато ние се срещаме вътре в групата, всеки ученик сам за себе си определя дали ще се съедини с учителя «пе ел-пе» (чрез общ екран) или «ми-пе ле-озен» («от уста в ухо» – както при обучение на обикновена наука).

И в края на краищата ние се срещаме с Твореца – защото всичко е съединено до света на Безкрайността.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.01.2011

[33080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Пред човек стои голям проблем: как да разбере в какъв свят се намира? С какви очи да гледа на реалността, каква гледна точка да избере?

Как да се отдели от вътрешната лъжа и да види не онова, което му се иска да види в собствения му егоизъм, а обективната картина, независима от неговите свойства, желания и настроения?

Ние знаем, че всеки съди според степента на собствената си изкривеност и гледа пристрастно с подкупен поглед, който напълно изкривява неговото виждане за живота. И така действа целият свят. Ние виждаме от историята как хората от всички поколения са грешали в своето възприемане на реалността, в подхода към живота, не разбирайки в какъв свят се намират и защо живеят.

Изучаващият кабала вече притежава някаква възможност да види истината. Но човек, затворен във вътрешната сфера на нашия свят, само в пределите на този малък кръг, не може да види нищо, излизащо извън неговите граници. А тук, вътре в него, той вижда всичко съгласно своето его, в схемата на собствената си изгода и за нищо друго не е способен да мисли.

Тъй като всичките му стремежи са насочени само навътре, към неговата вътрешна точка,  е невъзможно в него да възникне каквото и да било желание или мисъл да види нещо извън своя най-непосредствен интерес. Той изначално е създаден такъв, че да не вижда и чувства онова, което не се докосва до неговата вътрешна точка.

Човек не е способен дори да помисли за това, то съвършено излиза извън рамките на неговото възприятие. До него може да съществува друга реалност, милиард пъти по-голяма и по-силна от тази, която той усеща в своята вътрешна егоистична точка, но той не се интересува от нея и затова не вижда.

Неговите информационни гени (решимо) му диктуват, че той трябва да се интересува само от това, което касае лично него – и той така и прави.

От урока по статията „Кабала и философия“, 10.01.2011

[32427]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Кабала ни разказва за това, как да изменим своя живот и да се издигнем на друго ниво на съществуване. Не просто да открием нова форма на живот на друга планета, а да разкрием още един свят! Нашият свят ще се разтвори като завеса и зад него ще видим друг свят.

Ние не сме знаели, че картината, която виждаме – това е само екран, върху който различни източници на светлината проектират обемно изображение. И изведнъж невидимият шев по средата на екрана започва да се разтваря и ние ще видим силите, които формират за нас тази картина и я привеждат в действие.

Когато хората за първи път видели на кино приближаващия се влак, те се изплашили и станали от своите места, те не вярвали, че това е възможно. Така и ние не разбираме, че живеем вътре във филма. Днес са много популярни лазерните представления, когато във въздуха рисуват картина с помощта на лазерен лъч. Лазерът – това е светлина.

Светлината ни показва картина, в която виждаме себе си и всички останали и тя ни се струва съвършено реална, а как иначе? Ние осезаваме и чувстваме своето съществуване, защото сме създадени от този въображаем материал.

Затова картината на нашия свят е много относителна, тя не съществува и науката Кабала ни довежда до осъзнаване на това. Природата – Елоким постепенно ни учи, че ние не можем да контролираме тази картина. Творецът, като че ли ни говори:

„Филмът, в който те поставих, става все по-лош и по-лош. Защо? За да те задължи да разкриеш силите, стоящи зад филма и да управляваш с тях самостоятелно. Вземи от мен управлението на този филм и го показвай сам!” Като започнем да участваме в демонстрациите на този филм, ние ще започнем да разбираме, да чувстваме и да постигаме Твореца.

От програмата „Седмична глава”, 16.12.2010

[32868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Първо трябва да развием такива отношения, за които е казано: „Не прави на другия това, което е противно на самия теб „, а след това: „Възлюби ближния като себе си“.

Трябва само точно да определим кой е другарят и кой съм аз, и какво означава  «да се действа». Става дума за действията на човека по отношение на другаря му и те трябва видимо да се проявят в този свят, в цялото човешко общество.

Като резултат, между всички хора трябва да се разкрият такива отношения, които може да се нарекат свят на Безкрайността! И това ще означава Край на поправянето (Гмар Тикун). Тук, на земното кълбо, между животинските ни тела ще установим такива отношения, които да се нарекат наша безкрайна душа!

Когато стигнем до това, ще се окажем в друг свят. Няма да има никаква нужда да усещаме цялата тази материя и тя ще изчезне от нашето възприятие. Тя, и днес съществува само в нашето усещане – цялата реалност е въображаема.

Именно с такава цел се намираме на тази земя. Всичко се случва именно тук!

До разрушаването на Храма, когато хората са живели в духовно постижение, нима са се намирали в друга галактика, в друго измерение? Вътре в тях е съществувало друго измерение, друго отношение между хората – и това е вярно. Съществувал е този свят, неживата, растителната и животинската природа, нормалният живот е следвал своя ход. Те са отглеждали домашни животни, имали са стопанство, раждали са деца, работили са, плащали са данъци.

Но отношенията между тях са били духовни – всички са били във взаимно отдаване и са го поддържали, доколкото са могли. Всеки човек е бил оценяван според своето отдаване на другите. На тази основа са съдили човека – само от гледна точка на това, доколко е навредил на обществото и изведнъж се е разкрило неговото егоистично желание.

Така е съществувал народът на Израел, изведен от Авраам от Вавилон, до разрушаването на Втория Храм. А сега, в групата, трябва да реализираме на практика това, на което ни учи кабала: нашите вътрешни отношения да се основават на любовта и обединението, за да живеем, както се казва „душа в душа“.

И това не е свързано с външна близост. Не сме длъжни да ядем от една чиния, да живеем в една къща и да водим общо домакинство. Става дума за вътрешни отношения.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 12.01.2011

[32645]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите хиляди години са крили кабала от народа на Израел, а са разкрили нейните тайни на гръцките философи?

Отговор: Но това се е случило стотици години преди разрушаването на Втория Храм. През това време много учени и философи в света, не само гръцките, са идвали да се учат от кабалистите. Те са изследвали народа на Израел и са искали да го разберат.

Например Александър Македонски, който отначало си е поставил за цел да разпространи цивилизацията в целия свят се е обкръжавал с учени философи, които са изучавали живота на народа на Израел в този период. И затова той се е отнасял толкова добре към този народ.

Учените са се стремили да разберат мъдростта, съществуваща в древния народ Израел, живеещ по духовните закони. Тази мъдрост е била просто очевидна и е било ясно също, че този народ живее според особени обичаи, съдейки по това, как е било устроено цялото правителство и народ.

Съществувала е огромна разлика в живота на народа на Израел в сравнение с другите народи, защото става дума за варварски времена. А в Израел тогава е имало съвършена обществена система, човек е бил напълно защитен, по-добре от съвременната болнична каса и обезпечаване при безработица.

Това време така се описва в Талмуда: не е имало дете, което да не е умеело да чете и смята, да не знае устройството на света! Системата на образование (левитите) обхващала целия народ. Така е било организирано още от Моисей в пустинята след изхода от Египет.

Не е имало безправие, както е казано: „Човек, купувайки си роб, си купува господар!” Не е имало разделяне на обществото на висши и низши слоеве, никога в народа не са се почитали хора заради богатство, както е прието в други народи. Вместо това са почитали мъдреците.

Хората, дошли от други места, се удивявали и не са разбирали как става това. Е, да допуснем такива правила са могли да бъдат установени в някоя малка община, но да съществуват такива закони в мащабите на цели народи?!

Съществувало такова съединение в народа, такава система на правосъдие, особени събития и празници, ясен календар, по който народът е живял, всичко било организирано като в изправен часовников механизъм – съгласно висшия часовник. На този часовник се подчинявал живота в обществото – това е била абсолютно съвършена система, точно съответстваща на духовната.

И всеки е знаел какво трябва да прави – разбирал го е отвътре! Не е имало нужда от властители, армия и пазачи, въвеждаща със сила порядък, проверявайки и наказвайки. Всеки човек сам чувствал как трябва да се държи – това е било общество на всеобщото равенство.

Царят служел на народа, а не се докопвал до властта. Била е съвсем обратна пирамида – този, който е стоял по-високо, чувствал такава голяма отговорност пред останалите. Това коренно се е отличавало от начина, по който са живели другите народи и затова са идвали мъдреци да ги учат. Било е епоха на пророци и древните учени на народите на света приели много знания от тях.

Естествено, че както Авраам е искал да поправи целият Древен Вавилон, така и пророците не са отказвали никому в желанието му да се обучи на законите на мирозданието.

От урока по статията „Кабала и философията“, 10.01.2011

[32420]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Някога кабала се е предавала от един на друг, само избрани хора, особени души. Но сега нещата са се променили и кабала трябва да се разпространи по целия свят – как да направим това?

Отговор: Заради степента на отдалечаване от първия «човек» Адам Ришон, пръв разкрил духовния свят преди 5771 години, възниква необходимостта кабала все повече да се опростява, да се снижава с цел приближаване до обикновените хора.

Защото се случва така нареченото «спускане на поколенията», които стават все «по-материални» – тоест егоистичното им желание става все по-голямо. Ние виждаме, че от поколение на поколение егоизмът все повече расте.

Благодарение на това, в съвременните души има голям потенциал, позволяващ по-добро възприемане, разбиране и постигане, отколкото в предишните души. Но от друга страна е все по-сложно да стигнеш до тях, да ги накараш да възприемат и разберат.

Защото сега в нас е заключено такова огромно его, че то ни облича в непробиваема броня на егоизъм със страшна дебелина (авиют). Затова през цялото време се опитваме да приближим кабала към хората.

В степента, в която егоизъмът расте, в същата степен можем да спуснем кабала надолу, за да я предадем на това ниво на човека. При всички случаи тя ще остане тайна за него. Ние по този начин не му крадем свободата на избор, той пак ще бъде принуден да положи усилия.

Защото, ако един човек е обременен с желание да се наслади от «100кг», а друг – от «500кг» – то нему е нужна съответната мощност на предаване на тази наука. На него ще му е нужно същото такова усилие, за да разкрие толкова мощно скриване. Ние няма да откраднем свободата на волята му.

Ние сме длъжни да приближим кабала до човека, иначе той все повече ще се отдалечава от нея. Нашето его все повече ни отдалечава от това понятие: що е то духовно, отдаване.

Някога за хората е било много лесно да възприемат това – за тях е било естествено разбираемо, че нещата стоят именно така, по силата на строежа на тяхната душа. А днес това е съвършенно чуждо на човека с неговия егоизъм, той не е в състояние да приеме дори капка отдаване – даже с разума си, да не говорим за чувствата.

Затова нашата работа е да приближим кабала до хората. Разкриването и означава адаптация до такова ниво и състояние, че тя да прониква в човека свободно и леко, да се усеща от него максимално близка. Защото нашето его днес така страшно е нарастнало, че хората са съвършенно глухи към възприемането на духовното.

И няма значение, че по-рано са се учили само избраните, криещи се от всички, а днес – милиони. Порастналият егоизъм изравнява всички условия. Сега можеш да си купиш всички книги по кабала във всеки магазин, да разбереш за нея от вестниците и телевизиите – а хората пак продължават да не чуват…

От урока по статията „Свобода на волята“, 07.01.2011

[32123]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→