Сутрешен урок от Москва

Въпрос: На какво трябва да се фокусираме: на външното разпространение или на вътрешната връзка?

Отговор: На първо  място – широко разпространение, така че колкото може повече хора да знаят за това, че кризата може да бъде преодоляна, че всъщност това не е криза. Точно както за раби Шимон падението пред решаващия подем се е оказало всъщност прекрасно нужно състояние.

Кризата е призвана за наше благо. Възползвайки се правилно от нея, ние леко, спокойно и просто ще достигнем до най-хубавото състояние.

Попитаха ме не отдавна: “С какво да замени човек стремежа към още повече, отколкото му е необходимо, от това което е нужно за нормален живот?“ Ето това в основи ние трябва да обясним на хората.

Кризата действително е за наше благо. Ние и така ще достигнем до състоянието на пълно равновесие помежду си, равновесие с природата. Няма къде да се скрием от това: или нейната матрица, приближавайки се към нас със сила, ще ни реже на парченца и ще ни съединява отново в една “каша“, в едно общо “тесто“, или по желание сами ще вървим към това, да изменим себе си и да се съединим. Но разликата е огромна.

Ако ние правилно разбираме това движение, то кризата – разбира се е за наше благо. Трагичният живот, който заплашва нас и децата ни, можем да го превърнем в прекрасно възхождане. И точно това трябва да обясним на колкото се може по-голямо количество хора.

Докато кабала се е разпространявала в тънка струйка от учител на ученик, били са достатъчни няколко души и високото знание, за да го предават максимално, точно и ясно. Но сега това ручейче е станало широк поток, в който се въвлича цялото човечество. Настъпва глобална, интегрална криза и става дума вече не за висотата на преподаване, не за тънкостите, а за ширината и достъпността.

Точно за тази цел Баал а-Сулам е написал статии като „Даряването на Тора“, “Поръчителство“ и “Свобода на волята“, които представляват началните сведения, правилно разпределени и насочени към колкото се може по-широка аудитория.

В наше време общата сила за поправяне се заключава именно в масата, в огромната маса. Благодарение на нас тя ще започне да разбира в какво се състои работата, ние облекчаваме нейния живот с любов към нея, а тя в отговор ще подтикне и нас в това число. Във връзка с това е казано, че народите на света ни носят към Храма на Твореца, тоест ни повдигат. Именно благодарение на това, че ние предаваме на тях методиката, те ни издигат.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45690]

Filed under: Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №5

Природата инстинктивно, задължително, отчетливо, автоматично поддържа системата на взаимност, взаимна връзка, подкрепа, хармония, глобалност и интегралност – и по такъв начин обезпечава живота. Затова казваме, че Висшата сила, е сила на любовта.

Но в неживата, растителна и животинска природа, има още едно „малко” допълнение – човека, човешкото общество, което не се подчинява на този закон. То, специално е създадено такова, за да се развива произволно, под натиска на своя егоизъм.

Представете си огромна система, в която една част – при това най-развитата, най-ефективната, най-деликатната – не работи в унисон, в хармония с цялата останала система. И ето, че постепенно, цялата тази система стига до пълен дисбаланс.

Точно това започваме да усещаме сега. Човешкото общество се явява като рак, тумор, унищожаващ всичко останало, нарушаващ цялата хармония и естествено, при това предизвиква върху себе си съответната обратна връзка.

Как да стигнем до хармония? Защото в противен случай, като резултат ще унищожим целия организъм. Това, вече става ясно. Не е необходимо да бъдеш пророк, за да видиш накъде вървят нещата.

За това говори науката кабала: по какъв начин трябва да се поправим, изучавайки законите на общата Природа. Не трябва да навлизаме в мистика, да се занимаваме с астрални явления – просто трябва да изучим законите на затворените глобални, интегрални системи, които се наричат също аналогови. Те са ни известни от техниката. Има огромен научен материал, който е математически ясно формулиран – за това по какъв начин, затворените системи поддържат своето вътрешно равновесие.

Трябва да изучим себе си, като несъвпадащи с тази система в своите действия, желания, мисли. И ако действително искаме да постигнем някакво нормално съществуване, дори на нивото на нашия свят (не говоря за онова, което разкриваме допълнително, когато влезем в хармония с Природата), в такъв случай ще се включим в общата хармония.

Днес, може би тя ни се струва отчасти ненужна, неприятна – и освен това, Природата вече оказва натиск, принуждава ни и изисква от нас вътрешни усилия, вътрешни силови действия по промяната на самите себе си. Защото, да се намираш в хармония с цялата заобикаляща те Природа, означава да се съобразяваш с нея, а не просто да я използваш и опустошаваш.

Как и в какво можем да се променим? За това, науката кабала говори в раздела „Поръчителство”.

Поръчителството е взаимното задължение на всички нас (не само по отношение на нас самите, а изобщо към цялата Природа): да постигнем абсолютно, пълно взаимно разбиране, общо равновесие. В терминологията на кабала, това е Малхут на света на Безкрайността – с други думи, общото, взаимно свойство отдаване и любов.

„Свойството любов” означава, че вземам под внимание потребностите на другия като свои собствени. Именно по този начин взаимодействат на биологично ниво всички части на нашия организъм. И Природата ни принуждава да стигнем до това в нашия общ социален живот – по пътя на общественото обединяване помежду ни. Тя може да ни принуди към това и чрез страдания, но ако се движим осъзнато в тази посока, тогава ще се поправим бързо, удобно и леко. Именно това ни предлага науката кабала.

От 5-тия урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

[45610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №3

Въпрос: Вие не веднъж сте казвали, че хората, които се занимават дълги години с кабала външно по нищо не се различават от другите и тях не можеш да ги разпознаеш.

В същото време, хората с поправено желание променят реалността около тях, притежават съвсем друга сила за привличане. По какви външни признаци можеш да познаеш кабалиста?

Отговор: Аз заварих живи няколко ученика на Баал а-Сулам, и бях редом с тях. Аз бях на 35 години, а те – на 75. Аз се чувствах, като младенец на техните ръце. Но аз не съм видял от тях проявата на никакви чудеса, не съм чул никакви особени разговори. Те бяха измъчени, но всъщност бяха обичани хора.

Кабалистът не излъчва около себе си никакви вълни. Човек, който започва да слуша кабалиста, да го разбира правилно, да адаптира думите му, неговите мисли, да реализира в себе си неговите съвети – започва да усеща себе си и света по-иначе. Не защото му въздейства кабалиста – Кабалистът не въздейства на друг човек. Не може! С това бих убил неговата свобода на волята му.

Как обучаваме детето? През цялото време му осигуряваме различни упражнения, учим го как и какво да прави, но да го направи само – иначе няма да порасне. Затова кабалиста, около себе си не променя нищо, и нищо не може да промени. Ето как стоят нещата! Тук няма никакви фокуси. Нищо, не може да се промени, ако човек сам не се промени.

Аз имам много роднини, приятели и любими ученици – на които не мога да помогна, освен още веднъж да обясня, още по някакъв начин да разкажа. А, ако човек се отвръща от мен, то аз по никакъв начин, не мога да го върна обратно. Аз също го изоставям – това е. Независимо от болката, нищо не може да се направи.

Не си мислете, че кабалиста е способен на нещо свръх естествено, на което да не е способен обикновения човек. Не. Разбира се в мярката на поправянето на своето желание, той разкрива още по-широко света за себе си. Но само за себе си! През цялата история е имало много кабалисти, които не са умеели да преподават.

Те са постигали, правили са поправки във Висшите светове, в мрежата от души между нас, подготвяли са цялата тази система за да бъде по-близка тя за човека, но нищо повече от това. Точно така, както ние подготвяме днешния свят за нашите деца и внуци, нищо повече.

Не търсете в кабалата никакви фокуси. Чудеса няма! Това е огромна и тежка работа на всеки един от нас за собственото му поправяне срещу нашата природа. Именно това предстои днес на цялото човечество да реализира.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

 [45487]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Развива ли се душата на моето дете  синхронно с моята душа, или ние сме съединени само с животинска връзка, а духовното развитие при всеки става поотделно?

Отговор: Духовното развитие при всекиго става поотделно.

Въпрос: Кабала одобрява ли изповядването? Аз съм католик (либерален), и винаги ме е смущавал стремежът на католиците да преобърнат вярата на хората. Аз намирам блога ви за въодушевляващ и опознавателен.

Отговор: Кабала няма никакво отношение към религията, към вярата. Тя е призвана да обучава хората към поправяне на егоизма им, ако възникне такова желание в тях.

Въпрос: Вие по някакъв начин отговорихте на въпроса относно пресаждането на органи. Позволете да се задълбочим. Да допуснем, че хирурзите се научат да пресаждат глави. Да допуснем че съществуват двама братя – Брат и Пит, Пит е смъртоносно болен, нужно му е пресаждане на глава, и Брат решава да даде своята  глава на брат си.

 И така ето поставят и двамата под упойка, и на двамата отрязват главите при операцията, а после пришиват здравата глава на Брат към тялото на Пит, а болната глава на Пит към тялото на Брат. И… ето те се пробуждат: кой къде е? Кой в чие тяло е? Къде е Брат и къде Пит?

Отговор : Всичко е останало както е било…

Въпрос: Какъв е коренът на думата “вяра“ от иврит? Имам чувството, че тя носи някакъв друг смисъл, освен този, с който ние сме свикнали в нашия свят.

Отговор: В кабала думата “вяра“ означава свойството отдаване, напълването със светлината хасадим, а не сляпата вяра, когато човек приема на доверие това, което му говорят другите, като факт.

[45407]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Имам няколко въпроса към вас, но отнасящи се за една ситуация:

– Вие нееднократно говорите в лекциите си, че човек с психически заболявания не може да се занимава с Кабала. Как тогава да използва максимално живота си, за да си осигури възможността за духовно развитие в следващия си живот? Какви трябва да са неговите действия, поведение и отношение към живота?

– Ако човек се занимава с Кабала и изведнъж попадне в психиатрична клиника, получава там диагноза ”шизофрения”, то ще може ли той да се върне към заниманията с Кабала в случай, че след няколко години му отменят тази диагноза?

– Жена с диагноза шизофрения, трябва ли тя във всеки случай да се стреми да се реализира като жена (в семейството и с деца), ако протичането на заболяването ѝ позволи това и няма да бъде противопоказно за раждането на деца? Или по-добре да не рискува, да не обременява партньора си със заболяването си и да не подлага на опасност генетическото здраве на бъдещото дете?

Отговор: Аз ще ви предам отговорите на такива въпроси от моя учител, Б. Ашлаг. За всичко, свързано с неустойчивата психика, а още повече с психическите заболявания, той ги изпращаше на лекар и не желаеше да обучава такива хора. На въпроса за това, как може да лишава човек от духовно развитие, той отговаряше, че това може да бъде само при душевно здравите – а защо това се случва с някои хора/души – това е дело на Твореца. Забраната повече се отнася за преподавателя, а не за ученика. Така че, ако вие все пак желаете да се занимавате сами задочно, то това е ваша работа.

[39388]

Filed under: Въпрос-отговор, Здраве - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Кабала е методика, която говори за това, че трябва да се обединим помежду си, че такъв е планът на Природата – на единната Сила, която държи цялата вселена, всички нас, цялото мироздание.

От времето на Древния Вавилон, тази наука е скрита за човечеството като цяло. В нея е казано само, че ще се предава чрез малко „ручейче”, от учител на ученик, в продължение на много хиляди години, от древния Вавилон до сегашното време, докато нашият свят не стане съвременен Вавилон – не се превърне в едно цяло.

Това означава пълна взаимовръзка, независеща от граници, страни, континенти, народи, раси, групи, религии, които са възникнали по пътя. Между нас ще се появи такава взаимна зависимост, която ще премахне всички тези прегради.

Но от друга страна, нашият егоизъм ще се запази и развие, в резултат на което още повече ще се ненавиждаме, ще се отблъскваме един от друг, автоматично, подсъзнателно, инстинктивно ще мислим само за себе си, без изобщо да приемаме под внимание другия и само максимално ще го използваме за своя изгода. Такава ще бъде нашата природа след 3700 години – пише в кабалистичните източници.

Ще стигнем до огромен егоизъм и той ще бъде естествен за нас. Дори няма да разбираме, че е особен – просто, това сме ние и такъв е нашият живот. И все пак, този егоизъм, заедно с нашата огромна интегрална връзка, с комуникацията, която сме създали помежду си, в крайна сметка отново ще се превърне за нас във Вавилон.

А освен това, на последния етап от развитието на огромното егоистично общество, когато то става вече и глобално, ние на практика изтощаваме всички ресурси на Земята и източниците на енергия – водата, изкопаемите, металите, нефта, въглищата, газта. Всичко това идва към края. Дори ако искаме да продължим да увеличаваме още своя егоистичен потенциал, това вече е невъзможно.

Обществото на потреблението, което се разви през 20-ти век, само изтощава себе си, опустошавайки всички земни ресурси. В резултат, дори физически не можем да продължим да живеем по този начин. Стигнали сме до такова противостояние един с друг и със заобикалящата ни природа, че това ни принуждава да предприемем нещо.

Нашето общество става друго – неуправляемо. Виждаме, как в различните страни, особено в последно време, стават непонятни на пръв поглед революции, как комуникацията, връзката между хората ги кара да искат социални промени. Но ние, все още не разбираме как и защо се случва това: днес – там, утре – вероятно тук и на всяко друго място. Не виждаме към какво води това.

И ето в такова състояние на обърканост, на неразбиране на следващия етап, виждаме как на света отново се разкрива науката кабала. Помня, че когато учех при моя учител, двамата посетихме особени кабалистични места и седяхме там заедно, един срещу друг. И в тези вечери, той се опитваше да ми разкаже, че ще настъпи такова време, когато кабала ще се разкрие.

Какво значи „ще се разкрие?

„Ще се разкрие” означава, че няма ти да започнеш да говориш, а ще започнат да идват хора, които искат да слушат. Защото това не зависи от теб, а от това дали ще те слушат. И ние виждаме, че времето настъпи – по количеството хора, които днес в различни страни, на различни континенти, на всички езици искат да чуят за онова, което изисква от нас Природата, Творецът, на който трябва да бъдем подобни, как трябва да променим себе си, на какво ниво да се издигнем, за да да влезем в съвсем различното измерение – на нивото на усещане на общата природа, на вечността, съвършенството – да почувстваме това сега, в нашия свят.

В науката кабала е казано, че такива хора ще се появят в края на 20-ти век. Аз не вярвах много в това, не виждах предпоставки да се случи. Но действително, към края на миналия век, хиляди хора започнаха да се интересуват от кабала – подсъзнателно, инстинктивно да усещат привличане към нея, благодарение на развилите се в тях желания, които са стигнали до финалното си съзряване. Именно в това окончателно узряло егоистично желание се заражда следващото стъпало – новото измерение.

От 1-вия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45317]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №1

Кабала обяснява, че в началото е било създадено само едно желание и то било напълнено с наслаждение – със светлина.

След това, за да бъде включена в това състояние основата на бъдещия човек, желанието било разбито на части. То си останало все същото желание, но се раздробило на множество фрагменти, които изобщо не били сходни помежду си. Тези късчета са съвсем различни и не усещат себе си заедно, не се чувстват еднo другo. Онова, което иска един, е неразбираемо за другия.

Първото състояние се нарича „свят на Безкрайността” (∞), а второто – „разбиване на съсъдите”.

В резултат, имаме седем милиарда отделни, разбити части. На чертежа всички те са заедно, но всъщност вътрешно са разединени, разделени от такива стени, че не могат да се понасят един друг. Всеки усеща само себе си и никой не помни, че някога са били единно желание. Точно в такова състояние сме в нашия свят – намираме се в разединение, до което са ни довели преднамерено.

Съсъдите, изграждащи по-рано едно цяло, напълно се отдалечили един от друг – дори не се докосват в своите усещания. Един от тях съм аз, а другият си ти. И ако искаме да формираме помежду си душа (а тя се изгражда именно между нас), тогава по средата трябва да създадем съпротивление (R).

Защо е необходимо то? Работата е в това, че всеки иска само да се наслаждава сам, никой не мисли за другите, между нас цари отхвърляне. Но ако започнем да опъваме един към друг нишките на единството, ако сме склонни да не си желаем един на друг злото, то от своето егоистично стъпало, ще се издигнем на стъпалото на Бина, на което аз, повече няма да искам да ти вредя. Това вече е неутрализиране на егоизма.

А ако освен това, поискам да ти нося само добро, което и очакваш в съответствие със своето его, тогава започвам да работя над твоето его, за да го напълня. И това вече е стъпалото Кетер или стъпалото на любовта.

Ето през какъв процес трябва да преминем, издигайки се първо от стъпалото на егоизма към стъпалото на Бина, за да не вредим на другия, а после – на стъпалото на любовта.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Какво казва кабала за първородния грях и какво е означавало това грехопадение?

Отговор: Кабала твърди, че целият този разказ за Адам и Ева и тяхното грехопадение – това е алегория, говореща за случващото се във висшите сфирот още преди да е била създадена тази реалност: нашата Вселена и ние вътре в нея.

Във всичко това няма никакъв „грях“. Нарича се така, защото ние падаме от своето духовно стъпало, на което сме били сътворени в самото начало – до своето настоящо стъпало, до този свят, през всичките 125 стъпала.

Това се и нарича „грях“ – но не ние сме го направили! Станал е в нашия корен.

И когато ние след това сме се развивали в плоскостта на този свят, много хиляди години – това правим не ние самите. През цялото това време ние сме се развивали неосъзнато, сами не знаейки, как и къде. Егоизмът ни е бутал напред.

Но сега, за първи път в историята, ние стигаме до свобода на избора: или ще се развиваме по-нататък осъзнато и ще поправяме себе си, защото ние виждаме и чувстваме в това полза и смисъл. Или ще дойдат такива проблеми, които ще ни заставят да направим това принудително за сметка на големи страдания.

С други думи, от тази точка и по-нататък, пред нас лежат два пътя: или пътя на страданията, или пътя на постигането на цялата реалност. И разбира се, между тези две направления съществува огромна разлика.

Но във всеки случай, до края на 6000 години, започвайки от първия човек, Адам, тоест още приблизително след 230 години, ние трябва да достигнем пълното поправяне на света. Тоест, всички ние трябва да завършим поправянето, всеки трябва да придобие душа, а след това всички тези души се съединяват в една обща душа и се издигат на следващата степен.

Ако ние тръгнем по осъзнатия път, постигайки мирозданието и самостоятелно работейки – ние ще можем да завършим това поправяне за няколко години, тук и сега! А ако ли не – то ние все пак ще тръгнем, но по лошия път, който няма да продължи повече от 230 години.

Защото това се определя от духовния строеж в шестте висши сфирот: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод. И затова в продължение на 6 хилядите години ние сме задължени да достигнем поправянето.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44665]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „вяра”, за която говори кабала?

Отговор: Вяра, това е светлината Хасадим, силата на отдаване, Бина, т.е. свойството на Твореца, природата. Ако такова свойство вяра започне да властва над твоето желание за наслаждение, то ти разбираш какво е това отдаване.

Отначало ти трябва да я усещаш, да постигнеш нейния вкус, за да се отпечата той в теб – и тогава ще разбереш какво е това. Струва ти се, че такова съединяване на несъпоставими противоположности е невъзможно. Но намерението за отдаване започва да властва над твоето желание за наслаждение, и то желае да използва себе си заради отдаване.

Такова свойство присъства и в егоистичното желание, което усеща другия като част от самият себе си. И тогава това не се нарича истинско отдаване. Както майката отдаваща на детето не се счита отдаваща, защото природата я заставя да усеща, че детето е част от нея самата. Сякаш то се намира вътре в нея и затова тя отдава на самата себе си. Тя се грижи за него дори повече, отколкото за себе си, защото го усеща като друга част от себе си.

Затова, макар майката и да отдава на своето дете, като на нещо извън себе си, но тя не се счита намираща се на духовна степен и действаща заради отдаване. Това е просто природен инстинкт.

За да започне желанието за наслаждение да действа с намерение за отдаване, към него трябва да дойде висшата светлина, особената сила. И само се говори, че тази сила идва някъде отвън – в действителност, тя се пробужда в самия човек и ражда в него желание да отдава на ближния, любов към него.

„Ближен” е този човек, по отношение на когото аз допреди съм усещал ненавист, отблъскване, дистанция. В мен не е имало чувство, че той се отнася към мен – аз съм го усещал чужд, далечен. И въпреки това, изведнъж в мен се пробужда желание, способност, стремеж да му отдам и да го напълня. Аз искам да се отнасям към него така, както към самия себе си и ми е ясно, че нищо не търся в отговор.

Ако аз очаквам да получа от това наслаждение, то се получава, че аз действам егоистично. Тоест отдаването не трябва да ми носи изгода, обратно то донася страдание, защото за това, за да дам нещо на другия, аз съм длъжен да го отнема от себе си. Но какво тогава ще ме застави да отдавам?

Затова идва особената сила, която се нарича светлина, възвръщаща към Източника. И аз започвам да чувствам, че от една страна – това е страничен за мен човек, и аз бих искам да получавам от него, да взема от него това, което има. Но вместо това, в мен възниква такава сила, която ми дава възможност да му отдавам, без да получавам пряко никакво наслаждение и изгода.

Ако аз незабавно и направо получавах удоволствие от отдаването, то би се считало за егоистично. Но аз по природа не го усещам като своя част и не получавам удоволствие от отдаването на него. Обратното, аз преодолявам своето егоистично желание, което не получава напълване и се опустошава, даже още повече отпреди, и му предавам своите усилия и напълване.

Ако ме попитат: защо правя това?! То аз нямам отговор в моето егоистично желание. Има друг отговор – аз усещам в това величието на Твореца, принадлежност към висшия, аз изпълнявам желанието на Този, който е над мен. Движи ме този по-висок идеал.

Но е невъзможно да се обясни това с думи, защото егоизмът винаги ще преобърне това така, че да получи за себе си някаква компенсация.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44245]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Доколкото аз разбрах, ние трябва да развием шести сетивен орган, който ще ни позволи да разберем единството между всички нас. Тази възможност съществува ли за всеки човек? Всеки от нас ли може да развие този орган за усещане?

Отговор: Има хора, които получават устрем към това развитие, задават си въпроса: за какво живеят и защо, в какво е смисъла на живота, къде е неговия източник, как всичко се върти в тази реалност, какво се случва в нея. Без отговор на тези въпроси те не могат да се успокоят.

Тези хора идват да изучават науката кабала, защото усещат, че просто са задължени да я усвоят, иначе живота губи смисъл за тях, понеже те не са способни да живеят като животни. Но такива хора в света, не са много.

Човешкото желание се дели на шест желания. Три от желанията се отнасят за нашето тяло – това са желания за храна, секс, семейство. И три желания свързани с обществото – това са желания за богатство, слава, знание. Това са шестте основни желания. Ако човек може в тях да открие себе си, смисъла на живота, то го открива – и така живее.

Вие питате за много по-високо желание – да се познае източника на живота. Такова желание идва само при отделни хора в света, но напоследък те стават все повече.

Преди четиридесет години, когато аз започвах да се занимавам с науката кабала, такива хора бяха малко, единици. Но както е написано в книгата „Зоар“, от края на ХХ век и досега много хора започнаха да се питат за същността на живота – за какво те живеят, в какво е смисъла на живота – и започват да се занимават с изучаването на наука кабала.

И наистина, за 15 години количеството на нашите ученици нарасна до 2 милиона. Аз мисля, че броят им е много повече, все пак ние не разполагаме със списък на хората занимаващи се по интернет.

Аз мисля, че в света няма много хора, които да си задават такъв въпрос за смисъла на живота. Но на всички останали също ще им се наложи да се издигнат над своето его – не защото ще се устремят напред, към източника на живот, желаейки да разберат защо живеят, а само за да се спасят от страданията, подтикващи ги отзад. Затова те се присъединяват към нас от безизходицата. И така аз се надявам всички да достигнем до хубавия живот. Природата ще ни накара да образуваме интегрално общество.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44678]

Filed under: Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→