Въпрос: Можем ли, изучавайки науката кабала, да навредим на света, подобно на вредата, нанесена от външното егоистично използване на науката?

Отговор: С разкриването на науката кабала е невъзможно да се нанесе вреда, тъй като съществува природен филтър, пропускащ само нашето добро въздействие към висшите светове, към системата от сили, управляващи Вселената. Вредното въздействие никога не ще премине.

Но ако е настъпило време, когато вече си длъжен да окажеш полезно въздействие на тази система, а ти не го правиш, то така и влияеш лошо – не пряко, а косвено. Ти вредиш на системата не по свое желание, а даже без да подозираш за това.

Става дума единствено за недостотатъчно поправяне в теб. Ти не можеш да навредиш на висшата система нарочно. Умишлено можеш само да я поправиш. Може да не приложиш достатъчно усилия, да не окажеш достатъчно добро въздействие – но не и лошо въздействие.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним меирот”, 09.03.2014

[129499]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Мнение (Проф. Я. Гилински, д. ю. н.): Немотивираният страх, апокалиптичните прогнози, депресията днес са най-често срещаните психиатрични диагнози. Усещането е такова, сякаш самолетът лети без екипаж към летище, което все още не е проектирано.

Най-добрите представители от рода Homo Sapiens винаги са се стремили да представят и реализират проект на идеалното общество. Но с осъществяването на надеждите за светло бъдеще делата на практика не са обнадеждаващи. Разрастващите се мащаби на насилие създадоха серия антиутопии.

Човечеството с бързи крачки върви към самоунищожение. Насилието съпътства човечеството през целия му път. То е елемент на обществения бит, носител на тотален характер (социално насилие, спортно, образователно, възпитателно…).

Реплика: Ако осъзнаем своето безизходно състояние, ще можем с негова помощ да преминем към вземане на решение, предлагано ни от кабала: да, светло бъдеще, но не с нашите ръце, а с висшата сила на природата.

[126217]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.23: Обличайки се в тялото на човека, душата поражда в него нужди, мисли и знания, призвани за напълване на нейното желание за отдаване.

Въпрос: От една страна, е казано, че трябва да се ръководим само от онова, което виждаме, а от друга страна, трябва да забравим досегашните материални понятия за ”тяло” и ”душа”. Как да съвместим това?

Ответ: Аз виждам материалния свят, в който сега се намирам, който се изучава в университетите, а не на уроците по кабала. Ние изучаваме неща, които са над него – духовната реалност. Тя не се намира пред очите ми, предстои ми да придобия ново ”зрение”, за да я видя. За това са необходими вече не материални, а духовни ”очи”.

Кабалистите ни обясняват, че аналогично на материалното тяло, има духовно тяло – отдаване. И животът в него е насищащата го светлина. Всъщност, духовното тяло по същество е отразената светлина (ор хозер), благодарение на която усещаме това тяло.

В зависимост от количеството светлина аз се стремя да отдавам на ближния. И отдаването на ближния е моята душа. Тя е тъкмо там – в другите, а не в плътта, която живее и умира. Плътта е необходима само за времето, което ми е нужно, за да отменя желанието си за получаване. А след това нуждата от плътта отпада: получавайки първото духовно стъпало, разбирам, че тя няма отношение към плътта. Просто са ми създали необходимите условия, в които да пребивавам до разкритието – състоянието, необходимо за стъпване в духовния свят, ”арена” за реализиране на предварителните условия.

С една дума, сякаш стоя пред вратата, и ми казват: ”Можеш да влезеш само ако имаш билет. А ти нямаш билет! Тогава върви да поработиш, за да си купиш билет – тогава ще влезеш!”. И ето аз работя в нашия свят, за да си купя билет за духовната реалност. И съответно, на уроците говорим за онова, което се случва зад вратата.

Въпрос: По какво тогава се различаваме от философите, които сякаш говорят за същото?

Отговор: Преди всичко, ние сме прави в това, че не желаем, подобно на тях, да си фантазираме, и разбираме, че предмет на разговора е усещането и видяното с очи. Това е здравия смисъл, който в крайна сметка ще ни предпази от грешките, и ще очертае ясните научни рамки.

Философите грешат точно там, че говорят за неща, които не са в техния диапазон на възприятие и са лишени от каквато и да е фактическа основа. Но те се задоволяват с това: първо, това за сега е платено, и второ, искат да имат някакво отношение към ”духовното”.

Принципно, човек се стреми към някакъв ”духовен плацдарм” – но без да работи със себе си. Затова, философията е толкова ненавистна за кабалистите. Във всеки от нас седи философ, тъй като и ние се стремим да попаднем в духовното без да прилагаме усилия и обичаме всичко да теоретизираме, без да имаме основание за това.

Затова всичко трябва да си отиде на място: ”Нека ме влече да пофилософствам, но това е моят егоизъм”. Истината е там, че не можем истински да обсъждаме духовния свят, докато не го постигнем. За това е казано: ”Онова, което не сме постигнали, не можем да назовем с име”.

Ние отхвърляме философския подход и ненавиждаме философа в нас, независимо, че без него не можем – тъй като всеки човек в себе си съдържа целия свят. И затова говорим само за онова, което минава през сърцето.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 12.01.2014

[125302]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек има разум и чувства, които съставят неговото „Аз“, а също и нещо, което лежи над разума и чувствата – духовна степен, духовен Човек.

През цялата си история, човечеството се е развивало егоистично: нараствали са разумът и чувствата и ние свикнахме с това, приемаме това положение и смятаме, че е правилно. За нас това е развитието: в чувствата си и разума си различаваме все повече щрихи на възприятие, все повече детайли от нашия свят и ни се струва, че по този начин прогресираме.

Действително, а какви други варианти може да има? Колкото по-добри са микроскопите, телескопите, толкова по-дълбоко проникваме в наблюдаемото; колкото по-ясни са радарите, толкова повече долавяме… В крайна сметка, разширяваме диапазона на петте си сетива, а разумът предоставя на този процес „интелектуално съпровождане“.

Но има развитие от абсолютно различен вид и за него говори науката кабала – развитие в други органи на чувствата, в други свойства, които днес нямаме и които наричаме „сила на отдаване“. Би ни се сторило, че такава сила има и в нашия свят, но казваме: „Не, тук става дума за намерение“. Защото ако разгледаме внимателно което и да е действие, което човек уж прави „въпреки егоизма си“, ще открием, че чистият алтруизъм е недостигаем и че в крайна сметка всички действат само заради собствената си полза.

Свойството отдаване, лежащо над реалността, не може да бъде придобито с обичайните способи. Вследствие, аз изобщо не разбирам, не знам какво е това духовност. И за да разреша този проблем, ми е нужна особена, точна наука, която ме прекарва през „иглено ухо“ – през малка „вратичка“, водеща в духовния свят. Тя е малка, защото не мога да взема нищо със себе си, освен основното решимо – духовната искра, Божествената част свише. Тя е заложена в мен и именно затова мога да премина през едва забележимата пролука между световете.

И така, пред мен е стена, през чието отвърстие може да се провре само искра, докато всичко останало остава отзад. Действително след това, заради целите на взаимодействието с другите хора, които засега остават от тази страна на стената, ще ми се наложи да се „облека“ в предишната си „кожа“, но самият аз вече съм преминал в новия свят и той по никакъв начин не е свързан със стария – те действат по различни схеми, по различни принципи: тук цари получаване, а там отдаване.

Сега нямаме никаква възможност да разберем, да разпознаем принципа на отдаването, неговите свойства. По никакъв начин не можем да се приближим до него или да си въобразим нещо съответстващо на истинското. Всички наши материални усилия са призвани само да ни объркат, да се успокоим с някакви сурогати, и нищо повече. В действителност, светът на отдаването е „преобърнат свят“ и неговата противоположност се отразява на самата същност на нещата, а не на тяхната форма, както е в нашия свят.

(още…)

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Кабала и философията“: Ако има някакво определение, позволяващо да разпознаеш и отделиш духовното от материалното, то такъв отговор може да даде само онзи, който веднъж е постигнал нещо духовно, и го е усетил – а такива са истинските кабалисти.

Материалният свят напълно е откъснат от духовния. Както ни обясняват кабалистите, всъщност материалният свят е илюзорен, и веднъж осъзнали се, ние ще видим, че съществуваме ”като в сън”. Този сън и нашето съществуване ни се струват като реалност, но нейната същност е мнима, въображаема.

Но за сега ние самите не можем да сме категорични. Имаме си действителност и пет сетивни органа, посредством които можем да я изследваме. Тези изследвания представляват науката – комплект от достоверни знания, с помощта на които може да се ръководим. С тяхна помощ създаваме промишленост, произвеждаме лекарства, строим къщи – с една дума, благоустройваме се. На основата на тези знания можем гарантирано да разчитаме, защото те са проверени и надеждни и затова ни придават увереност и напълно ни удовлетворяват.

Но освен това, ни посещават мисли за ”живота след смъртта”. Какво е това, ние не знаем. Физически ние умираме заедно с тялото, но има твърдения, че притежаваме още някаква част – духовна. Но реални доказателства за това няма, и както казва науката кабала, в човек няма никаква духовна част. Който не постигне духовното, той прекарва своя живот на физическо, ”животинско” ниво. Не случайно Баал а-Сулам е казал, че не го интересува къде ще заровят ”торбата” с кокалите му.

Но има възможност да се промени природата, естеството така, че в допълнение към нашето ”животинско” битие да придобием още една реалност – духовната.

Тук нещата се опростяват: каквото придобиеш, това и ще имаш. Никакви фантазии не биха ни помогнали, нищо от нашия свят не може да се отнесе към духовното. Духовният свят съществува сам по себе си и ако не си в него, то не можеш да разсъждаваш за него. Като следствие, учените не се занимават с тази тема, поради липса на подходящи инструменти за измерване.

И все пак има особен подход към живота под наименованието ”философия”. Тя обича да мъдрува тъкмо за тези неща, които е невъзможно да бъдат изучени със средствата на традиционната наука. И в резултат на това, философите имат всевъзможни мнения за духовния свят, сякаш те наистина го усещат, разбират го и го изследват. Разбира се, това е анти научен подход, нямащ никакво отношение към науката, към здравия смисъл. Тук всичко е фантазия. И неслучайно ”философията” в наши дни се използва като нарицателна дума: ”философ” наричат онзи човек, който е откъснат от реалността. Това е правилно.

Ето защо Баал а-Сулам се обявява срещу философския подход. По-рано, когато не е било разрешено науката кабала да се разкрива, философите са имали възможност да разпространяват своите виждания колкото си искат. Но днес науката кабала излиза на светло, а философията продължава да разсъждава за неща, за които няма ни най-малка представа, само пречи и обърква хората.

Баал а-Сулам обяснява, че философията няма основа, на която да се базира, че не трябва да се ръководим от философите, защото те се самозаблуждават, и объркват и другите, с което лишават хората от възможността да форсират своя път към целта на творението. А тъкмо тази цел днес излиза на преден план и се извисява над всичко останало. И ако ние не побързаме, ако позволим на философите и по-нататък да ни объркват, то ще си докараме големи страдания. Тъкмо това е вълнувало Баал а-Сулам.

Между другото, възниква любопитен въпрос: как могат трезвомислещите хора да си фантазират за онова, което не са постигнали, без каквито и да е доказателства и проверки, без реален анализ и тест? Тази философска загадка все още чака отговор…

От урок по статията ”Кабала и философията”, 02.07.2013

[111309]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо хората продължават да са настроени против кабала, защо е необходимо да скриваме откъде са нашите знания, за да ни чуят дори и малко?

Отговор: Кабала е противник на егоизма, а егоизмът е цялата наша природа.

Кабала, за разлика от религиите, говори не за разделение на народите, а за тяхното обединение, всички заедно в едно цяло, като ”възлюби другия както себе си”.

Кабала отрича всякаква мистика, нейна цел се явява разкритието на висшите сили, Твореца, за всеки в този живот. С това тя явно показва, че се явява единственото знание, което е основано на висшата сила на Природата, а не на нашите предположения. Дори днес самата наука се разкрива като догадка, в която всичко е условно.

[106603]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как ученик, изучаващ кабала, трябва да се отнася към света, в който проблемите нарастват: тероризъм (неотдавнашните взривове в Бостън), икономическата криза, екологическото неравновесие? Какво трябва да правим?

Отговор: Всъщност, светът е в много по-лошо състояние, отколкото мислим, поради своето незнание и неразбиране. Съществува определен период на реакция от страна на природата, която събира нашите отрицателни въздействия, разрушения, които извършваме в нея. И главното разрушение се случва на човешката степен – в нашето отношение един към друг, защото с това влияем непосредствено на самата система, на най-уязвимото място.

Някога сме нанасяли не толкова видима вреда, като пресоване в грубата механична част на природата. След това започнахме да разваляме нейните най-фини системи, сякаш електрически или електронни схеми, които цялата я привеждат в действие. И накрая се добрахме до самата й програма, където най-малкото нарушение води до страшни отрицателни последствия в цялата система.

Затова днес виждаме в света толкова много проблеми: тероризъм, стихийни бедствия, екологични катастрофи, финансова и икономическа криза, банкрут на цели държави. Америка изпитва тежки удари:  доколкото нейното влияние на света е по-голямо, толкова по-силно тя чувства своята непоправеност. И за да не се случи това, нашите приятели в Америка трябва да приложат много усилия, работейки заедно с нас.

И изобщо, това е задължение на всички наши световни групи, защото целият свят стои пред огромни удари, които можем да отстраним. Именно ние можем да помогнем в това, повече никой нищо не може да направи, нито един президент. Всичко зависи само от висшата сила и нашето съответствие с нея. Колкото повече поправяме себе си и достигаме подобие с нея, толкова повече уравновесяваме, оздравяваме природата.

По такъв път можем да превърнем всяко вредно въздействие в полезно. Цялото отрицателно влияние, което откриваме в този свят заради нашето несъответствие с природата, ще ни се зачете като разкриване на злото, което сме превърнали в добро. И тогава вместо катастрофата, която би дошла, ако не бихме успели да я подсладим, внасяйки светлина в нея, ще почувстваме обратното – огромен подем.

Сега докато се натрупва злото, в резултат на всички наши действия. И времето изтича все повече, става критично. Всичко зависи от това, ще успеем ли да привлечем светлината към натрупания от човечеството отрицателен заряд, за да го обърнем в положителен, или не? Тук и ще се решава, ще склоним ли целия свят от чашата на вината към оправдание.

Върху чашата на обвинението вече са се натрупани стотици хиляди тонове, които можем да пренесем върху чашата на заслугите, тоест да обърнем престъпленията в заслуги. Колкото е по-висш човек, толкова по-голям е неговият егоизъм. Главното е, да се обърне към страната на поправянето. Много се надявам, че за сметка на такива конгреси ще акумулираме достатъчно сили, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника, и вместо отрицателната енергия, натрупана в света, ще разкрием нейната противоположност – положителната енергия.

От урок по статия на Рабаш, 23.04.2013

[105883]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Изучавайки картината на вселената в кабала, не мога да разбера, защо ми я насаждат? Защо никой не ме пита?

Отговор: Ти се намираш в система на абсолютни закони. Това не са татко и мама, не е държавата или съдебната зала. Всички се подчиняват на точен закон и както и да се опитват да се разграничат, това също е част от закономерността.

Но ти казват: ”Погледни тези, които те обкръжават: всичко, което правят – не го правят те. Сега можеш да разбереш как постъпват с теб и от тук да разбереш Онзи, който те привежда в действие. Само това, и нищо повече. Нищо освен това.”

Тогава какъв е смисълът да се възмущаваш? Предоставили са ти единствено тази възможност. Ако погледнеш на света, ти го анализираш, ако погледнеш себе си, ти проверяваш собствените си отклици на което и да е, даже можеш да разгледаш общия закон, общата програма, управляващата Сила. Проявявайки усет в това изследване, можеш да уточниш, да увеличиш възприятието си, повече да усетиш, повече да разбереш. Такава е единствената ти възможност и на нищо друго не можеш да повлияеш.

Стараейки се с душата си да увеличиш тънките щрихи, ти все повече ще опознаваш картината, която лежи пред теб, ще разбираш пиесата, в която участваш, и разбира се, и нейния Режисьор. Дори и да не разкажеш никому за това, но за да Го разбереш, ти трябва да се запознаеш с останалите и със самия себе си, да видиш, че всичко се извършва не от тях и не от теб, че вие се намирате под контрол, че няма никой освен Него.

Старай се във всичките Му действия да виждаш целенасочеността, да откриеш в тях, че те са добри и че са призовани да водят всички нас към единство. Пиесата и по-нататък ще се развива в такова направление, но ти, оценяйки я правилно, ще можеш да разбираш, да усещаш случващото се и сякаш ще участваш в сюжета заедно с Режисьора. Тъй като ти наистина започваш да Го разбираш, а дори понякога и предварително да се досещаш за Неговите действия.

Дори да предпочиташ да постъпваш „геройски”, като хлапе на двора, все пак се огледай: какво ти е дадено. Това е твоят шанс за избавление. Предоставили са ти възможността да видиш реалната картина. Така че не обръщай внимание на външното – всички се подчиняват на управлението и всичко трябва да е така в нашия свят. Остави го и започни да осъзнаваш случващото се. Дали са ти шанс да се запознаеш с програмата, с процеса, с Висшата сила, с Висшия Разум. Не искаш този подарък – не го приемай. Затова Баал а-Сулам пише, че даряването все още не е получаване.

Тази действителност не се променя, защото такива са Природните закони. Взаимоотношенията между частите на творението се регулират от абсолютния Закон и не е по силите на човечеството да го промени. Но човек, на когото са дали такъв шанс, може да опознава тези закони, да ги разбира, и дори да се включва в техните действия, да участва в процеса по собствено желание.

Тогава ще откриеш, че тези закони са не само абсолютни, не само не приложими спрямо теб, а и добри, уникални. Искаш да ги виждаш така, както ги вижда Режисьорът, искаш чрез тях да се приобщиш към Него. Дори и все още да не ги разбираш, нека да противоречат на твоята природа, на твоето желание и разбиране, все едно ти искаш да ”течеш” заедно с тях. Защо? Защото така ти Го опознаваш.

Но за какво ти е да Го опознаваш?

Защото Той ти е подал знак, че ти си способен на това – дал ти е искрата. И тя те дърпа напред…

С една дума, получил си шанс, който е част от общия напредък на целия свят. Тогава какъв е смисълът да негодуваш срещу Законите на Природата?

Още повече, че в крайна сметка са ти предоставили възможност да ги променяш. Да, да – да ги променяш, и не само законите, а и цялата реалност. Режисьорът не те кани само да се запознаеш с Него – тъй като човек склонява към чашата на заслугите не само себе си, а и целия свят. Така че няма от какво да се оплакваш. Тъкмо обратното, в своите ръце си получил потресаваща възможност – какви претенции могат да се предявяват тук?

Ако критикуваш Режисьора, означава, че не искаш това. Ти нямаш ангажимент към света и неговото развитие,  просто се впускаш в словоохотливост. А в същото време, Режисьорът преднамерено е направил така, за да извършиш ти поправянето.

От урок по „Статия по завършване на книгата Зоар”, 13.02.2013 

[100332]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако „Няма никой, освен Твореца”, защо в началото трябва да си кажа, че ако сам не си помогна, никой няма да ми помогне?

Отговор: „Никой не може да ми помогне, освен аз самият” – това означава, че всичко се постига само с цената на собствени усилия. Докато човек не положи усилия, няма да направи и крачка напред.

В нашия свят има голямо объркване и понякога ни се струва, че е възможно да спечелим нещо без всякакви усилия: да получим някакъв подарък, наследство, дар от съдбата. Всеки се ражда в този свят със своята съдба и късмет, под своята звезда, в определено семейство и условия. Струва ни се, че в живота има много неща, независещи от нас, и се опитваме да действаме в рамките на възможното.

Но ние не виждаме, че всичко на 100% зависи само от нас: във всеки миг, на всяка крачка, на всеки милиметър от пътя, и ако искам да се повдигна, съм длъжен да положа съответните усилия. Има множество системи, които поддържат човека в този живот: обезщетения при безработица, медицински застраховки, пенсия. Ако заболееш или изпаднеш в затруднение, за теб ще се погрижат и няма да те оставят да пропаднеш. Затова за човека не е видна в ясна, открита форма връзката между вложените усилия и следствията от тях.

Той не вижда цялата система в единство. До такава степен, че намиращи се в разрушена система, която днес все повече разкрива своите пороци, ние не забелязваме, че сами се явяваме причина за тази криза. Има спорове: виновни ли сме ние със своята дейност за проблемите на екологията и измененията в климата. Даже когато се опитваме да направим нещата по-добри, се получава по-лошо. А ако изведнъж има някакво подобрение, то не е ясно каква е неговата причина. Системата е стрита от нас и затова усещаме своето безсилие.

Науката кабала, преди всичко, се стреми да разкрие на човека висшата система. Затова, за да разберем тази система, ни е необходимо да сме противоположни на нея. Съгласно правилото „Невъзможно е да изпълниш заповед, ако предварително не си я нарушил”. Тоест ти си длъжен да видиш противоположността на правилното действие и чрез него да узнаеш и разбереш как е правилно да постъпиш. Така е устроен пътят: учене, работа. Докато човек не се умори от своите опити, той няма да разбере вътрешния смисъл.

Затова децата така обичат да чупят всичко, за да научат, какво има вътре. Природата им вдъхва желание да овладеят света и само по този път е възможно познанието.

Но разделението на колективната душа вече е настъпило и в нас. Нужно ни е да вземем разбитите отломки и да се опитаме да я съединим отново. И когато ги съберем, ще узнаем всички „за” и „против”, тоест ще познаем и добре ще изучим тази система, превръщайки се в нейна неразривна част, и в същото време, в нейни стопани. Тогава няма да имаме никакви проблеми с нейното управление.

Засега обаче ние се намираме на пътя и се учим, оставайки все още в голямо объркване. Като че ли си открил не работеща машина и не знаеш къде е повредата. Затова започваш да проверяваш на едно място, на друго, гледаш инструкциите. Отиваш за съвет при майстор, който вече има голям опит с такива машини и може нещо да ти подскаже. Ето така се и развиваш.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 08.02.2013

[100051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Съобщение: Обнародвани са плановете на Пентагона, с които възнамеряват да предсказват бъдещето с помощта на Twitter, използвайки колективния интелект. Получени са не малко практически резултати, потвърждаващи такава възможност. Учените доказаха, че мрежата, образувана от милионите неутрони на човешкия мозък и мрежата образувана от взаимодействието на милиарди хора и компютри, работят в един и същ информационен режим и притежават свойствата на безмащабните мрежи (scale-free network).

Съществува хипотезата, че целта на научно–техническия прогрес е създаването на интелектуален носител от високо ниво – от общочовешки интелект. Необходимо е да се извърши пробив в областта на мрежовите колективни предсказания.

Реплика: В крайна сметка, с изследванията на общочовешкия интелект, светът ще достигне до разбирането на необходимостта от пълно взаимодействие между всички хора в една обща система и ще разкрие в нея системата на нашите връзки – и тогава, за да се разбере тази система от връзки, ще им бъде необходима науката кабала, като наука за общата мрежа на управление на цялата природа. Тази мрежа за управление се явява системата на висшите светове, т.е. силите на свързаност, които изучаваме в науката кабала.

[99333]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→