Въпрос: В нашия свят има много различни форми на обединение. Какво обединение иска от нас природата?

Отговор: Природата иска от нас да бъдем обединени, като един човек с едно сърце, да бъдем цялостна, глобална, интегрална система, подобно на самата природа.

В мислите, желанията и потребностите да се усещаме един друг, да обезпечим всеки с това, което иска, с каквото му е необходимо. Да поддържаме всеки в общото единение.

Това повдига много въпроси, но в крайна сметка такова е искането на природата към нас. Природата иска от нас да бъдем подобни на нея – като един. Защото самата тя представлява единна система.

В тази система ние не трябва да бъдем част, която пречи на всички, изпада от общото съвършенство, отделя се със своята порочност. Ние не трябва да бъдем ракова клетка, изяждаща тялото или повредена част, която ще забави двигателя и ще го доведе до прегряване. Ние трябва да се приведем в съответствие с природата, за да се поправяме динамично в съответствие с нейните темпове.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38231]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Наблюдавайки стихийните бедствия, виждаме истинската причина за тях. Разбираме геологичните и екологични фактори, явленията на неживия свят. Но кой управлява неживото ниво? „Законите на природата” – казваме ние. Но не това е отговорът.

Каква е все пак причината за случващото се? Разказват ни за цикличността на природните процеси и това действително сякаш обяснява нещата. Но всъщност избягваме отговора, скривайки се зад успокояващи формулировки.

Но те не успокояват човека, защото с това не се решава проблема и той може да се върне още в следващия миг. Нещо повече – дори ако не се върне, проблемът си остава неразрешен и заплашва да се превърне в друг вид нещастие.

Работата не е в това, че някъде нещо ще се взриви и нахлуе. Целият свят непрекъснато се разтърсва с нарастваща от ден на ден амплитуда. С очите си виждаме темпото и силата на тези трусове, проявяващи се все по остро и внезапно.

Трябва да разберем, че за това има причина – нашето неравновесие с природата. Намираме се в глобална, холистична, цялостна система. В нея всичко е единно и затова нямаме друг изход – трябва да гледаме на себе си като на абсолютно взаимосвързани. В глобалната, интегрална система действа закон, според който всеки оказва влияние на всички.

Изхождайки от това, днес трябва да определим правилата на своето поведение на Земното кълбо. Не можем да променим човешката природа, но нека направим онова, което е по силите ни. Между държавите, народите и различните организации трябва да се установят закони за сътрудничество, взаимодействие и взаимни отстъпки – закони, без които системата няма да може да съществува.

Първата стъпка към съблюдаването на такива закони е формулирал Галилей: „Не прави на другия онова, което е ненавистно на теб самия”. Преди всичко, внимавай да не навредиш на другия. Задоволи се с това, което имаш и не посягай на неговото имущество, свобода или живот.

Не гледай другите, удовлетвори се с наличното – такова е първото условие. Това все още не е обединение, но по този начин ще престанеш да пречиш на другите, да им вредиш. Макар и още да не задействаш системата за добро, поне не я използваш, за да причиняваш зло.

Вярно е, че днес човекът не е способен на такова нещо. И затова трябва да се заемем с възпитанието на цялото човечество. Всеки трябва да почувства, че живее в глобален, интегрален свят и да си обясни какво означава това. А то означава, че просто нямам възможност да се облагодетелствам за сметка на някой друг. Това е нереално, неизпълнимо.

Трябва да задължим всяка страна, всеки народ, да се откаже от силовите методи – включително до премахването на границите, на каквато и да е власт един над друг, на експлоатацията между хората. Това е програмата минимум: не трябва да задължаваме, но е необходимо всеки да разбере, че ако вреди на другия, вредата се връща към него като бумеранг – и в крайна сметка, той вреди на себе си.

Такива норми трябва да бъдат въведени със законодателство, наред с разяснителната работа и възпитанието. Баал а-Сулам пише по този повод в „Трудове за последното поколение”. И за това трябва да се грижи световно правителство, а не ООН, които нямат реална сила и приличат на пазар, където всички се перчат един пред друг.

Тук е нужно именно общо правителство, притежаващо реална сила. Ако някой не си сътрудничи с това правителство, спрямо него се прилагат санкции: „Не искате да спазвате закона за сътрудничество? Тогава ви изключваме от системата. Ще видим как ще се чувствате в глобалния свят като ви спрем крановете”. Защото нито една страна, нито един народ няма да може да съществува в изолация от другите.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38042]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Казано е: „Идете и печелете един от друг”, тоест ние постоянно правим обмен, предавайки от един на друг желания и напълвания, и всеки плаща на другия и с нещо го напълва.

Нашият свят – това е цялостна, глобална и интегрална система, където е необходимо да се обезпечи покритието на всяко желание, като трябва да се заплати за неговата реализация и напълване.

За да може цялата тази система да достигне до крайното състояние на съвършенство и хармония, в което всички желания ще бъдат напълнени и ще получат покритие, трябва всеки да слага екран на всички разкриващи се в него желания, тоест да притежава „покритие”, „пари”, за да плати всичките си потребности.

Не е задължително да плащаме с пари – можем да заплатим с хубави отношения, усмивка, взаимни услуги: „ти – на мен, аз – на теб”, с работа. Това не е задължително да е „обмен на стоки и пари” – понятието „пари” е много по-широко, отколкото просто хартиени купюри.

Парите – това е отплата за напълването на желанието, с която се измерват потребността и нейното напълване. Защото ние не знаем големината на желанието, то е скрито в нас. Напълването идва свише, и за него също не е възможно нищо да се каже от по-рано. И само по количеството на положените усилия ние можем да оценим нещо, виждайки, как потребността и напълването се срещат едно с друго посредством моето усилие, моя екран. Само по такъв начин може да оцениш себе си.

„Парите” в крайна сметка се измерват от големината на моя духовен парцуф, от величината на човека – колкото е по-голям неговия екран, способността му да свързва своето желание със светлината. Човек е толкова по-високо – колкото е по-близо до Твореца, а това се определя от неговите „пари” – от размера на покритието, на екрана.

Но в нашия свят парите се превръщат в покритие за егоизма. Ние не покриваме с тях своето его, а само го увеличаваме и се опитваме да го напълним така, каквото е то – егоистически. А в крайна сметка оставаме пусти, защото е невъзможно да се получи егоистично напълване и да го удържим.

Ако напълването влиза без анти-егоистичен екран, а за сметка на нашите „фалшиви” пари, на нашия егоизъм, то незабавно удвоява желанието – и ние оставаме двойно опустошени, в сравнение с това, което сме били.

Това означава, че „праведниците заработват двойно, а грешниците двойно губят” – тоест, усещат двойна пустота. Но тази пустота е и тяхната печалба, защото в края на краищата ще ги доведе до поправянето, което се нарича „по пътя на страданията”.

Така става развитието в нашия свят, благодарение на осъществяването на егоистичните желания. А в крайна сметка, ние стигаме до страшната криза, която е неизбежна.

Това не е финансова, валутна криза – а криза на егоистичното използване на парите, което е задължено, някога да доведе до краха на цялата тази система. Това е стъпаловиден процес, и ние ще бъдеме негови свидетели още в близко бъдеще. Той ще се разкрие заедно с престъпното използване на своето его, с експлоатацията на ближния и т.н. – едновременно ще се разкрият всички пороци на егоизма.

От урок на тема пари, 01.03.2011

[36766]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

След хилядолетия в скритие науката кабала едва сега започва да се разкрива. Виждаме, че в нашия модерен свят всичко се променя толкова бързо, че е невъзможно да смогнем. Но проблемът дори не е в скоростта на развитие, а в това, че започва напълно различно, качествено развитие.

В миналото ние сме се развивали в нашето егоистично желание, което непрекъснато е нараствало, ставало е по-голямо и по-голямо, и ни е станало ясно, че бъдещето ще бъдете такова, каквото и преди, но в по-големи мащаби. Но сега попадаме в ситуация, в която развитието не просто се умножава и ускорява, а става глобално.

В миналото всяка част от системата се е развивала независимо и така ние по някакъв начин сме се справяли с всяка от тях. Но развитието в общата, глобалната система, в която всички части са взаимнозависими, се случва напълно различно. Поради нашата природа ние сме неспособни да се справим с тези проблеми, тъй като отвътре сме егоисти и индивидуалисти. Нямаме глобален подход и усещане. Затова сме неспособни да работим с интегралната система.

Тези два типа системи съществуват и в технологиите: цифров/дискретен и аналогов. Разликата между двете е огромна. В началото на моя професионален живот, аз изучавах различни системи в човешкото тяло и видях колко много те са различни. Една част от системата работи дискретно и затворена вътре, но след като всички части се обединят заедно, заработват интегрално по аналогичен принцип.

Ние знаем как да изследваме и създадем аналогови системи. Това е принципът, по който са устроени всички наши устройства и по който са построени нашите системи. Но ние сме неспособни да се справим с интегралните системи. Ние не ги разбираме, защото тяхното начало и техният край са свързани в едно, и такава система не работи последователно от начало до край, а цялата едновременно.

В допълнение към всички други съществуващи науки, изучаващи изолираните, дискретни системи, науката кабала работи с глобални, интегрални системи. Имено затова тя и се разрива сега, за да разберем как да оцелеем в този глобален свят, който ни се разкрива.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[34692]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Цав“, п. 39: „…Тъй като Малхут била отделена от Зеир Анпин и построена като пълен парцуф. По такъв начин, на Зеир Анпин му липсва сфира Малхут.

И както му липсва Малхут в общото, така тя му липсва и във всяка негова част, – т.е. всяка негова отделна сфира се състои от девет сфирот, а не от десет.

Затова, когато Малхут се издига и се съединява със  Зеир Анпин, тя допълва всички негови части до десет сфирот, допълвайки всеки негов орган.

Това е  законът за интегралната система. Допълвайки всяка най–малка част  на системата, ние допълваме всички нейни части.

Всички отделни сфирот малхут са свързани помежду си, както и всички сфирот бина, З“А и хохма. Тъй като всички сфирот произхождат от общия строеж на Безкрайността: Кетер (К), Хохма (Х), Бина (Б), Зеир Анпин (З“А) и Малхут (М), или точката на буква юд, юд, горна хей, вав и долна хей. Освен този строеж, няма нищо друго.

А всички стъпала и светове, разпространили се от Безкрайността надолу, до този свят – това е същият строеж на Безкрайността, към който не можем да се приближим по правилен начин,  в неговия 100%-ов истински вид. И затова ни е дадена възможност да поправим същия строеж в умален вид, на по–малки проценти.

По тази причина, ние винаги допълваме същите сфирот. Всички малхут във всички светове произлизат от една Малхут на Безкрайността, във всички свои отделни сфирот, които, на свой ред, също се делят на свои отделни сфирот и т.н.

Всички техни малхут принадлежат на същата Малхут на Безкрайността. Всички З“А се отнасят към  З“А на Безкрайността. Също всички бини– към Бина на Безкрайността и всички хохми – към Хохма на Безкрайността.

Във всяко място, всяка сфира, всяко свойство е свързано със своя източник. И макар всички сфирот да са свързани помежду си чрез 10 сфирот, винаги съществува връзка между едноименните части.

Тоест светлините се разпространяват отгоре надолу чрез 10 сфирот: от кетер към хохма, бина, з“а и малхут, или обратно – издигайки се отдолу нагоре чрез отразената светлина.

Но, преминавайки този преход, светлината винаги стига до предназначената за нея сфира, влиза в нея  и я напълва с необходимата й светлина – от онова място в Безкрайността, от което е дошла.

Ако искам да напълня определено свойство, аз трябва да се отнеса към него със същото свойство, със същото желание, със същата светлина, – и така го напълвам.

Има аспект на преминаване на светлините – съгласно екраните, разпространението на  юд-кей-вав-кей отгоре надолу или отдолу нагоре, и има аспект на характера на сфирот.

И затова, не може, например „ухото“ да получи светлина, предназначена за „окото“ или да извърши неговата работа. Екранът на определено желание може да извърши определена работа, точно съответстваща на това желание.

Излиза, че във всички случаи има много точно разделяне на АВАЯ и трите линии, в съответствие с техния източник в Безкрайността – четири – буквената АВАЯ (юд-кей-вав-кей).

От урок по книгата  «Зоар», 18.11.2010

[26904]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Съобщение в списание Nature: Настъпването на внезапни, резки и необратими промени в климата на Земята и системните пробиви в работата на финансовите пазари се проявяват сега в подобни явления и признаци.

В повечето случаи, когато системата приближава критична точка, след което следва рязка промяна на нейното състояние, тя подава подобни сигнали.

Реплика: Законът е един въобще за цялата природа, включвайки и нашата цивилизация. Но това са още само първите открития за глобалната и интегрална зависимост на всички нейни части.

Когато това ни задължи да се обединим в една интегрална система, тогава ще се прекратят и негативните изменения. И всичко ще премине към хармония, дори „необратимите” изменения в климата на земята.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Едва в края на ХХ век започнахме да разбираме, че всички части на света са свързани в една глобална интегрална система. Но нямаме никаква възможност да преминем от това разбиране към реализиране на поправяне, налагане на правилна връзка.

Дори от сутрин до вечер да повтаряме, че светът е една затворена система, където всички зависят един от друг и са взаимосвързани, но това няма да ни накара да постъпваме съгласно този принцип, защото не виждаме и не усещаме тази интегрална система.

Трябва да разкрием тази схема на връзка между нас. Тя се нарича Творец – силата, която ни свързва, силата на отдаването. Да я разкрием, означава да разкрием Твореца, общия закон на Природата.

Човечеството няма избор, ще ни се наложи да Го разкрием. Трябва да обясним, че науката Кабала – това е средство, разкриващо ни Твореца, системата на връзки между нас. А без познаването на тази система ще загинем.

Да се надяваме, че човечеството ще разбере, че съществува решение и не бива да си заравяме главата в пясъка. Да се надяваме, че ще преуспеем в разпространението на науката Кабала и човечеството ще разкрие Твореца – глобалната интегрална Природа.

Filed under: Криза, глобализация - 1 коментар →

Въпрос: Как да намразим своя егоизъм и едновременно с това да не намразим другите ?

Отговор: Проблемът на днешния свят е, че всеки смята другия за виновен. Но ако говорим за една затворена, интегрална система, то в нея няма прави и виновни – виновни са всички. Ако съществува злото, то е предизвикано от всеки един от нас.

Ако всички зъбни колела са зацепени помежду си, нито едно от тях не е освободено от възнаграждение или наказание – всички са свързани заедно. Не трябва да говорим, че някой е принуден да се върти заради останалите или да принуждава другите да се въртят – всички се движат едновременно. Затова поправянето трябва да става на взаимна основа. Това означава, че всички едновременно трябва да решат: “ Хайде да прекратим движението си един срещу друг и да започнем да го правим по друг начин, всеки заради останалите.“

Всички са виновни за случващото се в света. Няма престъпници, няма жертви, всички са еднакво отговорни и за доброто, и за лошото. Защото ние живеем в един интегрален свят, а свойството на интегралния свят е „кръга“, без начало и без край. Ето защо няма кого да обвиняваме, всички явления в човешкото общество са провокирани от всички.

Длъжни сме да постигнем природата на единната интегрална система и да започнем да се отнасяме по друг начин един към друг. И ако аз достигна осъзнаване на злото – т.е. признавам, че аз съм единствения престъпник в света.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че помощта за нуждаещите се и естествените пориви не са проява на любов към ближния. Бихте ли обяснили, какво означава „любов към ближния“?

Отговор: „Любов към ближния“ – това е едно особено качество, което възниква в човека при правилно изучаване на Кабала. Притежавайки това качество, човек усеща всеобщата връзка и потребност за напълване на другите, чрез себе си. Може да се оприличи на желанието на влюбения да изпълни със своето отношение обекта на своята любов.
Но „любовта към другите“ възниква от своята противоположна форма – от разкриването на своята ненавист към всички, чувството на отделеност и отчуждение.
По-късно се разкрива моята пълна зависимост от останалите хора – като че ли получавам кислород от един кран, който се намира в ръцете им.
Впоследствие аз откривам все по-голяма, постоянна и пълна зависимост от целия свят и по-точно – от моето положително отношение към всички хора. Разкрива ми се, че само аз, посредством моето искрено вътрешно отношение към света, добро или лошо, определям своето състояние.
С всеки изминал ден усещането на тази зависимост се разширява, аз ставам зависим при получаване на вода, хляб, работа, увереност от все по-голям кръг хора.
Така се разкрива глобалната, интегрална система, проявява се „ефектът на пеперудата“. А също така се проявява всеобщата омраза на всеки към всички – и това , че аз чрез своя егоизъм я пораждам у всички хора по света.
Разкриващата се пред мен картина на истинската зависимост на всички хора от мен, ме принуждава, чрез желанията и мислите си да „отворя крана“ за всички! Ето това е и “ любовта към ближния „.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Глобализацията представлява разкриване на ново ниво на връзка между нас. Тя трябва да бъде полезна, но ние виждаме, че тя ни носи все по-големи проблеми.

Защо става така? Защото ние използваме глобалната интегрална система обратно – за да използваме един друг, вместо, за да се учим да работим заедно. През цялото време се опитваме да победим един другиго, да унижаваме, да превъзхождаме останалите.

Дори ако бихме желали да съхраним правилна взаимовръзка – търговия по принципа „ти на мен, аз на теб“ – въпреки това днес това би ни довело до днешната криза. Дори ако не лъжехме един другиго, а продължавахме с честна търговия. Защото днес ние сме взаимосвързани един с друг, както в едно тяло. В тези условия е безполезно да бъдем егоистично честни, безполезно е да създаваме световно правителство или световна банка, да търсим общ регулатор.

Световните политически и икономически лидери искат да устроят провеждането на съвместна среща на 20-те председатели на водещите държави за обсъждане на съвместното управление на света. Това няма да ни помогне да излезем от кризата, защото се намираме в противопоставяне с Природата, с нейния общ закон. Тоест системата е длъжна не просто да се базира на правилна взаимовръзка, на договори и честност, а да работи съгласно вътрешната връзка между елементите в тази единна система, в основата на която стои отношението към ближния, както към самия себе си.
Проблема е именно в това. Кабала предупреждава човечеството: ако започнем да се опитваме да строим взаимовръзките между нас съгласно материалните егоистични закони, дори най-правите и честните, според принципа „моето си е мое, твоето си е твое“ – системата няма да може да работи и ще причиним още по-голям взрив.

От началото на разкриването ни като глобална единна система, ние сме длъжни да стигнем до извода, че всичко е общо, и всеки е длъжен да се грижи за останалите. Личното – това е само необходимото за съществуване, а всичко останало е обществена световна собственост. Това се касае за полезните изкопаеми, произвежданите продукти, образованието, здравеопазването и т.н. Всичко е длъжно да бъде всеобщо, световно достояние. В противен случай кризите няма да се прекратят и колкото и да въвеждаме правилен ред в съответствие с нашата егоистична логика, ние ще получаваме непрекъснато криза след криза.

Затова Кабала предупреждава, че природата вече ни е издигнала в развитието ни на нивото на единна интегрална система, в която действа законът на пълното взаимодействие между всички нейни части. И никой не може да се освободи от него. Всъщност, това е древният библейски принцип: „Възлюби ближния си, като себе си“. Ние сме длъжни да използваме своето его, за да установим правилна връзка с ближния.

Тоест дори ако ние създадем рационална система за взаимодействие между страните, съгласно егоистичния принцип „моето е мое, твоето е твое“, това е свойство на Сдом и то ще доведе до още по-голяма криза. Защото ние искаме да използваме взаимовръзката между хората, за да издигнем използването на егоизма още по-високо, вместо да го изправим. В такъв случай ще възникне криза, съответстваща на псевдо-изправянето, за да ни покаже грешката. Тя ще бъде по-силна, по изострена, за да ни даде урок, какво не трябва да се прави.

Какво предлага Кабала? Още отсега да вземем предвид бъдещата форма, функционирането на интегралната система, като единно тяло според принципа „Края на действието – в първоначалния замисъл“ и според нашите сили да започнем да реализираме постепенно, на части това крайно състояние още от сега.

Дали да се реализира сега означава „справедливо разпределение“? Не. Но дори ако отначало приемем разпределението „моето е мое, а твоето твое“, но едновременно с това започнем интензивно да обучаваме цялото човечество законите на глобалното общежитие, основани на разкриването на обществото ни като единен организъм, на правилни закони на поведение и на разпределение – тогава вече ще сме на правилния път. Ще тръгнем по пътя на изправянето и ще престанем да бъдем противоположни на Природата. И затова веднага ще почувстваме облекчение в страданията.

Според притчата на Баал Сулам, ние сме като заблудили се в пустиня и не знаем, накъде да вървим. Сега, когато сме останали без сили, става ясно, че това блуждаене в пустинята е било неизбежно. А сега ни се разкрива пътя, който трябва да извървим. А в края на пътя се намира дворец, пълен с всички блага. Ние сме се отчаяли и сме готови да се потопим в депресия и наркотици. Изведнъж в такова състояние, ние получаваме система за глобално позициониране (GPS карта, GPS навигатор) от тези, които виждат отгоре. Ако човек се съгласява и променя отношението си към света, той разкрива, че целия свят е създаден за този път, и това му дава сили да постигне целта.

Как да се осъществи тази промяна? Чрез разкриване на целта и методиката за постижението й. Методиката е дошла до нас от Древният Вавилон, където за първи път се е проявил този проблем на цивилизацията: затворена цивилизация, която е подобна на единно тяло и която е длъжна да функционира като единен организъм. По това време също се е разкрила Кабала, за да промени използването на егоизма в полза на обществото. Но тогава хората не пожелали да я използват и решили проблема по друг начин – разпръснали се по цялото земно кълбо и глобализацията се отложила.

А сега отново се стигна до същата ситуация, но ние сме длъжни да се възползваме от нея, защото вече не можем да „избягаме“ един от друг. И не е възможно да разрушим взаимовръзката между нас. А ако Америка, Русия и Европа пожелаят да се изолират едни от други, тогава ще се изправят пред проявата на нацизма в страните си и ще доведат света до Трета световна война.

Какво най-практично решение може да се предложи на човека? Той трябва да знае за света, в който живее днес. Днес ние трябва да се научим отново как да живеем в интегралната система, когато всички заедно сме като в една лодка, където спасението на всички зависи от всеки един от нас. На това сме длъжни да учим и децата ни. Ние имаме работа с Природата: глобалната екология, глобалното човешко общество. И е необходимо да обучим себе си и нашите деца как да се включим в тази система, където всеки е длъжен да се грижи за другия.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→