Мнение: Еврозоната се движи по път, водещ към дълбока депресия. По време на следващия икономически шок,заразата може бързо да се разпространи по глобалните търговски вериги, провокирайки глобален икономически колапс.

Взаимозависимостта ни показва, че всички ще се озовем в това положение. Финансовите шокове могат да се разпространят по света за броени секунди. Съвремените градове имат запас от храна и вода за три дни.

Когато икономиката засяда, се губи способността ни да обслужваме старите дългове и длъжниците се превръщат в неплатежеспособни. Нарастващата сложност тласка системата все по-далече от състоянието на равновесие. Десетки милиарди взаимовръзки във веригите от доставки са прекалено сложни, затова никой не ги разбира.

Политическите решения се осланят на остарелите икономически модели, създадени за стабилни условия. Икономическата криза предизвиква фрагментацията на обществото, където разпространяването на страховете и растежът на национализма са признаци на икономическа криза.

Мащтабните засушавания в големите производствени региони, такива като САЩ и Индия, само влошават ситуацията. Кризата, която ще последва, ще е огромна, светът не може да се подготви за нея. Растящото напрежение в глобалната икономика я прави все по-малко еластична.

Реплика: Именно затова не трябва да чакаме по-добри условия за разпространението на методиката за поправяне на света, а да прилагаме всички усилия, така че човечеството да е наясно с истинските причини за кризата и за пътищата, водещи към изхода от нея.

[130836] 

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Два важни фактора влияят върху икономическото развитие: войните и политическото устройство на страните. Но да се оцени реалният икономически ефект от военните разходи е невъзможно, докато не е започнала войната. Това означава, че не е необходимо да се взимат в разчет.

Икономистите са освободили бюджетите на 11 развити страни (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Нидерландия, Италия, Испания, Канада, Австралия, Япония и Южна Корея) от военните разходи.

Оказва се, че дефицитите на техните бюджети са достигнали най-високата си стойност в съвременната история. Бюджетите бавно се плъзгат в пропастта от 50-те години на 20-ти век. Ако насоката на движението не се измени, светът го чака бюджетна катастрофа от невиждани мащаби.

В болшинство развити страни, Великата депресия е предизвикала постепенно разширяване на ролята на държавите в икономиката. Но политиците от развитите страни, без да се съобразяват с взривния ръст на бюджетните разходи, не са могли да създадат ефективни и устойчиви системи на социална защита.

Дълго време тази поразителна неефективност е “връзвала ръцете им”, понеже реалната стойност на социалните програми се е държала в тайна. Разточителните политици са поощрявали многобройните икономисти, отричащи дългосрочните негативни последствия от дефицитното финансиране. Когата икономистите и политиците разбрали, как на практика стои ситуацията, било късно: снижаването на социалните разходи означавало отлъчване от властта и следователно, станало неприемливо.

Тогава в работа пристъпили Централните банки. Вместо да действат в съответствие с пазарните механизми, те приели да съкращават процентните ставки и да изкупуват държавните дългове. Обикновените граждани се увлекли от живота в дълг. Частното кредетиране пораснало до опасно ниво. Сега държавите продължават да живеят в условията на огромни дефицити и не предприемат практически никакви усилия, за да решат този проблем. Да се измъкнат от този затворен кръг, ще помогне само голяма финансова катастрофа.

Реплика: Или осъзнаването на необходимостта от кардинално преустройство на цялото общество – неговото превъзпитаване. А то ще доведе до преустрояване на целия живот – икономически,  политически, обществен, семеен и др. Освен изменението на човека, в нашия свят няма друго средство да изменим нашия живот и да избегнем катастрофата.

[127707]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Джоузеф Е. Стиглиц, икономист, нобелов лауреат): Най-мрачните прогнози за дългосрочна стагнация и спад в стандарта на живот на хората в САЩ и Европа могат да се сбъднат от грешките на правителствата. Властите налагат програми за икономии, отказват да извършват реформи, намаляват разходите за образование и здравеопазване.

За политиците не представлява опасност: доходите на елита растат за сметка на фондовия пазар. Но обикновените хора страдат: стандартът им на живот спада, без перспективи за подобрение. Решение на проблема: обикновенните хора трябва да се вземат в свои ръце, у властта няма надежда.

Реплика: Нашата природа, егоизмът, е над нашия разум и ние сме в негова власт. Той ни принуждава да действаме ирационално, дори пред заплахата на нашата собствена смърт. Както е казано: ангелът на смъртта поднася капка сладка отрова на човека и той принудително отваря уста и я поглъща, за да напълни своя егоизъм, усещане за живот, въпреки че именно тази капка го убива. Така и елитът не може да ограничи себе си в експлоатирането на обществото, дори пред заплахата от въстания, войни и самоунищожение.

[127552] 

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (д.и.н. проф. В. Сергеев): Никакво „глобално село“, в което всеки седи в дома си и работи в Интернет няма да се получи, защото е необходимо да се съкращават издръжките по транзакциите, които достигат половината от външния брутен продукт.

При сключването на сделки в условията на бързо изменяща се икономическа ситуация е необходимо много високо ниво на доверие, което не може да бъде обезпечено с помощта на електронните пощи или телефона. Решаващо значение при сключването на сделки или при оценка на научно-технически новости има личното познанство. Глобализацията води не до съкращаване, а до увеличаване на личните контакти. А при тези условия пространствената концентрация на бизнеса, науката, производството, зависимо от науката, са абсолютно необходими за снижаване на издръжката по транзакциите.

Според ръста на транзакционната икономика, икономиката на познаването и очакванията, в областта на транспорта, финансите, в интелектуално-иновационната инфраструктура се оказва концентриран най-важният ресурс на очакванията в транзакционната икономика – доверието. Работата е в това, че доверието се поддържа не от институциите, а от устойчиво-повтарящите се не виртуални, а социални взаимодействия.

Взаимопроникването и постоянното взаимодействие на мрежата в тясна локализирана зона ще доведат до синергичен ефект: започналата концентрация на транзакционната икономика и икономиката на познанието акумулират в себе си все повече ресурси на такова развитие, в значителна степен изсмукващи ги отначало от ближния, а след това и от по-далечното обкръжение.

При това транзакционната трансформационна икономика започва да се съкращава, оказва се неконкурентноспособна с икономиката на доверие, стеснява се в периферията, където остават производството в областта на услугите и знанието.

Именно доверието е най-важният фактор по създаването на социалната мрежа, особено в случая, когато от социалната мрежа се изисква високо ниво на надеждност, а самата структура на мрежата предполага висока плътност. Институционното доверие, особено в условията на бързо изменящата се икономика и политическа конюнктура не замени междуличностното доверие, формируемо чрез устойчиво повтарящи се контакти.

Реплика: Ето, точно този дефицит на взаимно доверие, все повече растящо според нарастването на егоизма, ще стане препъни камък в обновяването на икономиката – точно той ще принуди хората да преразгледат отношението си към себе си, към природата и да вземат решение за необходимостта от хирургично вмешателство в нея – в замяна на своята същност на противоположна, „излизане от себе си в другите“.

[114684]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване (Университетът в Минесота): Планетата е застрашена от глад. Селскостопанските производители опират на „биологична стена“: природата не позволява на определен участък да се отглежда повече от определено количество зърно. ООН призовава като мярка за борба с глада употребата на насекоми за храна.

Реплика: Всъщност, единственият проблем е в това, че храната се разпределя абсолютно неравномерно между различните страни. А нейното равномерно разпределение зависи само от хората, от тяхната грижа един за друг. И никакви международни организации няма да могат да разрешат този проблем.

В противен случай, при пълно изобилие, ние ще достигнем до това, че половината човечество ще изхвърля излишна храна, която би стигнала за втората половина. А гладната половина ще вдига бунтове и войни. По такъв начин Природата принуждава човек да се измени.

[111867]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А. Волкер, икономически наблюдател ВВС): Пет години след началото на икономическата криза, създателите на световната икономическа политика не знаят какво да правят по-нататък. Главният икономист Оливие Бланшар много добре е казал това: „…аз наистина не разбирам къде се намираме.“

Реплика: Това вече е началото на прозрението. Сега вече е възможно да се търси истинската причина за кризата, а после и нейното решение. Все повече хора осъзнават, че проблемът не е в икономическата политика, а в самият човек, по-скоро в нашите отношения, а още по-точно в това, че ние, обществото, намирайки се в пълна взаимовръзка в глобалния свят, не съответстваме на структурата на света, защото оставаме егоисти, протекционисти, които се конкурират помежду си.

А откриващата се единна система в света изисква от нас пълно взаимодействие. Разбира се,  в своето развитие кризата ще ни доведе до осъзнаване на необходимостта от обединението на всички народи и страни, но този път ще бъде дълъг и драматичен. Трябва да се учим от природата и да подражаваме на нейните взаимовръзки. За това съществува методиката на „Интегралното възпитание“. Тя ще ни помогне бързо и лесно да създадем правилните връзки между нас и по този начин да ликвидираме кризата.

[106045]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Безработицата в ЕС през 2014 година ще нараства. Една криза развива друга: световната финансова криза се превърна в световна криза на безработицата, която ще премине в политическа криза. Тази криза обхвана Европа, Китай, САЩ. Общото в тях е, че проблемът с безработицата е притиснат от финансовия проблем и ще предизвика разширение в цялата политическа система.

В централна Европа (Германия, Австрия, Холандия, Люксенбург) безработицата е по-ниска от 6%. Около тях е до 12%. В периферията е 13-27%.

Правилото е: на всеки безработен се падат по три човека, страдащи от безработицата на този човек: съпруг/съпруга, деца и прочее. Ако безработицата е 25%, от нея страдат 100% от населението, ако е 11% – страдат 44%.

Последствията от продължителната безработица са: човек се потапя в друг начин на живот, угнетяване от бедността, загуба на статуса, положението – но пък възниква мощна политическа сила. Корените на европейския фашизъм се крият в мащабните икономически неуредици, когато финансовият елит се смеели над партиите, оглавявани от мошеници.

Но безработните откликвали на техните обещания. В резултат се появили правителства след Първата световна война. След Втората световна война това не се случило, защото Европа е била окупирана. Но според днешните показатели безработицата се формира от същите тези закономерности.

Реплика: Доколкото техническият и технологичният прогрес се развива, безработицата ще нараства. Освен това, желанията в хората ще растат не толкова по големина, а и по качество – на човек повече не му се иска да работи и да купува, да бъде в робство на тези, които забогатяват от това. Желанията се променят. Ерата на обществото на потребителя завършва по няколко причини.

Предстои нова ера – превеждането на маса безработни в работещи над себе си, в строителството на ново интегрално общество. Този етап предшества етапа на интегралното образование, обучение, възпитание, изменение на човека, а след това неговото съзнателно преустройство на света. Работата в офисите, заводите, преминава в школите по интегрално образование, курсове по преквалификация на хората, които след това ще създават помежду си нови обществени отношения – рационално материално потребление в единно интегрално съобщество.

[104343]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Корупцията е станала една от главните причини за световната икономическа криза. За това се говори в заявление на форума на оглавяващите парламента G20, състоял се в Мексико.

Да има точно, надеждно и глобално финансово регулиране е искането, което предявява целият свят към реформата на финансовите системи и борбата с корупцията.

Всяка страна трябва да отделя значително внимание на финансовото регулиране и борба с прането на пари. Необходимо е да се ограничи оборота на наличните пари и да се премине на неналични сметки.

Реплика: Хората няма да постигнат никакви резултати по подобряване на света, без да поправят себе си. А за това има една единствена методика: „интегралното образование и възпитание“. Защото то се основава на разбирането и разкриването на бъдещото поправено състояние на единното човечество, образът на което вече е заложен в Природата.

[104461]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: К. Мартенсон, световно известен експерт по идентификация на опасно скрити тенденции, предсказал 60% падане на пазара в близките три месеца. Мартенсон не е единственият икономист, предсказващ огромен спад от исторически мащаб. Всъщност неговите цифри са занижени в сравнение с прогнозите на други специалисти в тази сфера: 50% безработица, 90% колапс на фондовия пазар и 100% годишна инфлация, която започва от началото на годината.

Реплика: Работата е там, че да се преустанови тази тенденция е възможно само с незабавен преход към интегрално възпитание на масите и, в съответствие с това, съкращаване по степени на производството до необходимите размери.

Интегралното възпитание ще позволи да се премине към равно, рационално разпределение на необходимите продукти, стоки и услуги и да се предоставят всички ресурси за образование и възпитание, т.е. за поправянето на човека като интегрална част на природата. Само така ще можем да предотвратим ударите, които все едно ще ни доведат към приемане на тези решения.

[104001]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А.Михайлов, експерт в Центъра на политико-икономически изследвания): Икономиката вече отдавна работи в условията на висока безработица. И е възможно високата и растяща безработица да стане постоянно явление. Но безработицата означава социална и финансова деградация на милиони хора. Преди са процедирали, разпределяйки икономическия ръст до нивото на пълна заетост. Как да се реши проблемът, като е невъзможно да има заетост за всички? – Има два основни метода:

– да се разпредели безработицата по хоризонтал за сметка на съкращението на работния ден без да се съкращава заплащането на труда;

– увеличаване на празничните дни и отпуската;

–  обезателно отделяне на полагащите се 2-4 седмици в годината за образование и повишение на квалификации;

– съкращаване на работната седмица, преминаване към четиридневна работна седмица.

Реплика:  Необходим е нов поглед върху живота – безработицата се дава не за работа и отдих от нея, а за подем на следващата степен от нашето развитие, в пълна взаимовръзка между всички да се разкрие свойството отдаване, а след това и любовта, в която се усеща съществуването извън себе си, т.е. извън усещането за време и пространство. В това състояние природата ни дава усещането за криза.

[103189]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→