Въведение

Свидетели сме на ново изригване на конфликта между почти банкрутиралата Гърция и водещите членове на Евросъюза.

Покрай търсенето на конкретно решение, тази ситуация предизвиква множество въпроси от по-общ характер – за отношенията между държавите в разклонената система от взаимовръзки, за силните и слабите, за това как си влияят една на друга, за разположението на силите в Европа.

Трябва да отбележим, че не за първи път Гърция преживява икономическа криза. Органите на държавно управление в тази страна се отличават с ниска ефективност, а понякога и с корупция. Когато тя постъпваше в Европейския съюз, всичко това беше достатъчно ясно на всички и въпреки това, те я приеха с разтворени обятия.

Оттогава Гърция е длъжна да се подчинява на общото законодателство, на Европарламента и евро-бюрокрацията. Тя няма право да разработва собствена програма за спасение и всъщност се намира под външно управление. При това ключова роля в това управление играят Германия и Франция, които са икономически силни държави, диктуващи свои условия.

В резултат на това, от една страна, Германия предлага помощ, а от друга, гърците виждат в това „мечешка услуга“, чиито условия те не са в състояние да понесът.

Съюз на силните

Въпрос: Как в действителност се изграждат взаимоотношенията в Европейския съюз?

Отговор: В моите очи Евросъюзът винаги е бил като болен, когото не желаят да лекуват. Отначало са го „породили“, създали го по такъв начин, че той да е обречен да страда, а в крайна сметка –   на смърт и на разпадане.

Всъщност това не е никакъв съюз. Нищо не обединява участниците в него. Свободната икономика сама по себе си не може да служи за сплотяващ фактор, тъй като в нейните рамки всички водят борба помежду си.

Извън рамките на истинската консолидация са останали банките, промишлените сектори, потребителските фондове, а най-вече хората и техните желания – базовата „субстанция“ на Съюза.

Ако наистина се обединяват в нещо –  трябва да се започне от основата. Нашата основа е желанието за наслаждаване. И „обединение“ означава, че аз приемам желанията на другите като свои собствени.

Обединяваме желаниетята си и се отнасяме към тяхната съвокупнсот като към едно  цяло. Цяла Европа за нас е като един човек. В такъв случай няма слаби и силни – всички са равни. С други думи, всеки обезпечава благото на всички.

Но нима Еврозъюзът  е създал такова равенство? Напротив, Германия и Франция в самото начало са оформили идеята за обединение по такъв начин, че да преуспяват, да забогатяват, да станат силни, а не да помагат на слабите, изграждайки равенство, общност и повсеместно да изравняват жизненото равнище.

И като резултат, в продължение на всички тези години на съществуване, европейският „съюз“ служи на това, че експлоатира слабите.

Съдбата на неудачниците

Представете си: отивам в банката и откривам, че сметката ми е на минус.

Защо трябва да страдате от това – ми казват – По-добре да ви отпуснем заем под два процента.

Вземам заема, но след известно време става ясно, че не мога да го изплатя навреме. И минусът започва да расте.

– Няма нищо – ми казват – Ще ви дадем друг заем, но под 4 процента.

И отново поради липсата на изход, нагълтвам въдицата. Тъй като банката има интерес от това. Точно с това тя се храни. В действителност, на нея не й трябва аз да върна дълга. Напротив, колкото повече заем вземам, толкова повече процента ще олихви, толкова по-добре за нея.

Така излиза, че страна от типа на Гърция, получавайки заем от Евросъюза, с годините ще потъва в дългове.

С други думи, европейските управляващи са заинтересовани от съществуването на страни-неудачници. Те преднамерено създават ситуация, при която страните от Южна и Източна Европа да остават слаби и да страдат от тежестта на непосилните дългове.

А като цяло, на този принцип е построена цялата световна икономика. Тя се „опира“ на слабите, на които е съдено да остават длъжници и да връщат процентите, които съставляват по-голямата част от дълга.

Друг известен пример са американските студенти, които вземат заем за обучение, който след това изплащат дълги години. И дори ако не всички успеят да го върнат, банките са доволни – за тях това е постижение.

В крайна сметка още много страни ще се окажат на границата на краха и в последния момент ще бъдат принудени да вземат заеми с продиктуваните им лихви. А само две страни, предимно Франция и Германия, ще спечелят от това.

Такава е текущата ситуация, макар че и на тази игра ще й дойде краят.

Ето защо аз предполагам, че в гръцкия колапс няма нищо непланирано предварително. Всички знаеха, че в тази страна няма развита промишленост, че тя живее основно от селско стопанство и туризъм.

Още отдавна на нея й предложиха да продаде своите малки острови  и макар че за Гърция това да означава да си продаде душата, тя няма какво друго да направи, щом хазната й е празна…

Икономическата слабост прави гърците силно уязвими пред всякакви стълкновения и кризи в Европа. В случай на сериозни сътресения те могат да се лишат от доходи от селскостопанската продукция, от туристически поток – и тогава нищо не остава, освен да закриеш страната…

Въпрос: Защо се получава така, че един народ е икономически силен, а друг – обратно?

Отговор: Някои изследвания показват, че в православните страни е прието друго отношение към работата. Това се отнася до Русия, Украйна, Грузия, Армения и др. Многовековното влияние на православието е насадило у хората определена безучастност към усилията, вложени в работата.

Проблемът тук не е във вярата като такава, а в подхода, който се съхранява и в този смисъл отслабва народа. От друга страна, в католическите и протестантските страни се насажда друга трудова етика.

Така или иначе, във всеки случай характерът на народа не може да бъде променен за един час и затова силните държави безусловно ще използват бедите на слабите.

От 598-а беседа за новия живот, 12.07.2015

[163131]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: В миналото остана времето, когато са прекроявали световната карта със силата на оръжието. Икономиката стана главно поле на съвременната борба. В съвременния свят действат санкции, от които силните страдат по-малко, отколкото слабите. Преговорите за търговски операции се използват като икономическо оръжие.

Надеждата за договаряне в глобален мащаб постепенно изчезва, а паяжината на разнообразните споразумения се разраства. В регионите  силните играчи работят за създаването на закрити пазари, към които техните компании имат преимуществен достъп. Те не възнамеряват да обединят световната икономика в единен организъм.

По-рано се е смятало, че транснационалните компании и корпорации ще помогнат да се приведат към зависимост  враждебните страни и с това да способстват за укрепването на мира. Но на международните структури не им е нужно взаимоизгодно сътрудничество. На тяхната база се създава конкуренция на геополитично ниво.

Реплика: А иначе и не би могло  да бъде – светът се развива с развитието на егоизма в него и затова злото тласка света напред. Така че да бъдеш оптимист означава да не знаеш основата за развитие на света. Тъй като е казано: „Създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне“, а без знание за поправяне на егоизма в противоположната му сила ние имаме само една отрицателна сила в света, която го управлява и  тласка към гибел.

[156398]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: По-официални данни икономиката на САЩ, от 2009 година, навлезе в стадия на възстановяването. Но да се има претенции към икономика, която е в пълна зависимост от потребителите, чиито доходи не нарастват – е абсурд! Нивото на промишленото производство си остава същото, както и до рецесията.

Икономистите въобще са изчезнали и не правят каквито и да е изявления. Всички страни са убедени, че да се отървем от системата на глобалната икономика означава неминуема икономическа смърт. Но в действителност смъртта на икономиката е в глобалната система.

Работните места се изземат от американците и се разкриват за азиатците и като следствие на този процес, настъпва крах на вътрешното потребителско търсене, съкращаване на данъчната база, невъзможност на правителството да обезпечи ангажимента си по-пенсионното осигуряване.

Невъзможността от създаването на нови домакинства предизвиква спад на пазарите за недвижими имоти, мебели и битова техника. Випускниците от средните учебни заведения – колежите – живеят с родителите си. Достъпната работа с частична заетост не може да позволи да се заделят спестявания. Хората купуват леки коли, вземайки 100% заем.

Понижаването на потребителското търсене, което е основа на икономиката, е очевидно от самото начало на кризата, но информационната пропаганда е прекалено силна и хората по неволя стават участници в собственото си унищожаване.

Реплика: Егоизмът е непобедим! Той ни подготвя, както се говори в книгата Зоар, отрова на върха на острието и ангелът на смъртта го поднася към устата – а нещастния човек няма друга възможност, освен да отвори уста и да погълне капката отрова.

Тъй като той чувства в нея наслаждение и едва тогава – смърт! Само въздействието на висшата светлина (ОМ) може да предизвика неговото поправяне. Науката кабала обяснява как да бъде направено това.

[155660]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Как се живее в свят, в който роботите са заменили хората, а доходите отиват изключително в техните собственици? На хората им остава само да оцелеят, изпълнявайки работа на повикване, за ремонт, доставки (което също е под въпрос), други дребни услуги. Светът върви към икономика на съвместното потребление.

Новото програмирано обезпечаване позволява да се раздели човешкия труд на малки задачи, с ниво на разплащане. определящо се от конкуренцията между претендентите.

Работниците се избират в интерактивен режим и се оценят според рейтинга, определен от системата. Основната печалба получават собствениците на програмното обезпечаване. Остатъкът остава за този, който е извършил работата по поръчка.

Например, порталът Mechanical Turk, принадлежащ на корпорацията Amazon, предлага услуги по трудоустрояване, при минимално заплащане за кандидатите на ден и работа на надница. Изплащат се видове работа, които компютърът не е в състояние да извърши.

Към тях се отнасят работите по съставяне на описание на товара, по избор на най-добра фотография, разчитане на ръкописен текст. Amazon като организатор на проекта  с всяка заплатена дейност получава не малък процент за себе си.

Същността на работата на повикване се състои във връщане към работата на парче, която е била разпространена преди повече от сто години. Именно в зората на капитализма работниците не са имали никакво влияние върху работодателите, работили са до късно, не са имали никакви юридически права и са били отговорни за всички рискове.

Порталът по трудоустрояване от Amazon при това заявява, че е предприятие по услуги, което свързва купувачите с продавачите и не е отговорно за порядъка на техните взаимоотношения.

Такива услуги стават привлекателни за хора, търсещи допълнителен доход  и такава възможност им се струва привлекателна, отчитайки, че нивото на заплатите в икономиката не са се изменили през последните 30 години, а всички финансови изгоди се получават изключително от върхушката. Постепенно се връщаме в ХІХ век…

Реплика: Пак се налага да повтарям, че без обединение на хората чрез интегрално възпитание, те безсмислено и безкрайно ще се експлоатират едни от други, докато не се върнат в „каменния век“. Чакат ни страдания, които ще ни покажат изхода от този застой, към който ни тласка егоизмът. Но това е пътят на страданието.

Възможен е и път на светлината – да предизвикаме силата на поправянето на егоизма, чрез нашето обединение посредством интегралното възпитание. Веднага щом започнем да го прилагаме, незабавно ще открием неговите забележителни свойства във всички насоки на нашия живот.

[154735]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Доказано е, че обществените връзки в живота оказват много силно влияние върху това колко щастливи ще се чувстваме. Ако се намирам в общество на оптимисти, на радостни хора,  тяхното настроение ми влияе и аз също започвам да се чувствам щастлив.

Колкото повече приятели имам, толкова по-добре се чувствам. Това оказва положително влияние дори върху здравето. Ясно е, че като имам много приятели, мога да разчитам на тяхната поддръжка, на помощ при устройването ми на работа и решаване на проблеми с парите. И все пак, защо обществените връзки заемат толкова централно място сред всички фактори, оказващи влияние върху щастието?

Отговор: Такъв е законът на природата. Всички нейни части, започвайки от най-малките елементарни частици в атома, до звездите, до огромните клъстери / струпвания /  на материя, цялата интегрална екологична система, цялата симбиоза на неживата, растителна и животинска природа живеят и напредват само в една посока – към все по- съвършено и сложно съединение.

Степента на връзка и комуникация между всички части на природата определят нивото на живот, чувствата, впечатленията, способността за оцеляване и защита. Колкото по-развити са връзките в обществото, толкова повече са възможностите ни да компенсираме и поправим неизправностите в едни системи за сметка на други.

Строим ги по подобие на нашето тяло, което умее да балансира себе си и да преодолява проблеми, болести, вируси – и всичко това за сметка на огромното количество връзки. В нито една клетка на тялото, ако я разглеждаме сама по себе си, няма нищо особено.

Но тъй като всички тези клетки се съединяват заедно с многостранни, взаимни връзки, те са способни винаги да се поддържат една друга. Винаги съществува възможност за помощ на проблемните части на тялото вътре в тази система да преодолее болестта, да възстанови равновесието в нея.

Тялото постоянно контролира всички свои части и разпределя ресурсите съгласно степените на важност на всяка една от тях и необходимото за неговия живот. Ако можехме да пренесем същата тази форма на взаимоотношения в човешкото общество,  бихме достигнали  пълно равновесие, социално и психологично здраве,  балансирана икономика и хармонични семейства.

За това недостигат само правилните връзки. И обратно, от построените връзки може да се види какви системи още са ни необходими, за да постигнем всеобща хармония. По такъв начин работят обратните връзки, позволяващи ни да узнаем какви части от системата изискват повече развитие за подобряване на нашата среда, на обществото и човека в него.

От 242- беседа за новия живот, 17.10.2013

[154515]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Мнение: Светът около нас неизбежно се променя, измененията имат глобален характер. А какво ще дойде да замени съществуващия световен ред ?

Състоянието на световното стопанство свидетелства, че капитализмът е станал глобален, външните пазари не съществуват, защото именно икономическата експанзия е главната сила за неговото развитие.

Но той не е готов да се откаже от властта, в негово разпореждане са държавния апарат, армията, полицията, парите, пресата – всичко необходимо за запазването на властта и печалбите.

Но всички тези механизми не могат да решат проблема, а само да отсрочат неизбежното: капитализмът неизбежно ще бъде променен от социализма, не от типа СССР, а истински, при който средствата за производство ще принадлежат на обществото, а в СССР те са принадлежали на държавата. Самата държава ще бъде премахната поради непригодност, а в СССР държавата ставала все по-силна и обществото било превърнато в неин придатък.

Социализмът е социално строителство, пряко народовластие, съвети, отговорност на всеки член на обществото пред всички. Народът да се възпита така, че инструментите за сътрудничество и взаимопомощ да станат потребност на обществото.

Същността на икономиката е в разпределението на ресурсите. Същността на капитализма е в натрупването, а не в разпределението. Смята се, че за да се построи мащабен обект е достатъчно решението само на един човек, притежаващ достатъчен ресурс.

Но хората изкарват пари (концентрират ресурси) не, за да се използват за обществото (да се строи, да се произвеждат стоки), а за да заработват, да изземат ресурси от обществения оборот в елитното потребление. Особено явно наблюдаваме напоследък обедняването на населението и обогатяването на елита.

Производителите правят всичко, за да стимулират търсенето, т.е. да заставят човека да купи новото. Цялата индустрия на модата съществува, за да застави човека да се избави от „старите” вещи и да купува нови. Бурно развитие са получили технологиите на планираното остаряване – вещите бързо и неизбежно се чупят, ремонтът им е неизгоден – по-изгодно е да си купиш нови.

Плановата икономика се съставя от прогнозата за потребление от всеки потребител до всички страни (по света) по всички групи стоки. Тези данни се въвеждат в единна база. Матрици се съставят и на средствата за производство (на машини, храна, транспорт…). Всички матрици се свеждат в една – така се изчислява потребността от суровини и пр. Пресмята се логистиката и се разпределят поръчките по предприятията.

Въпреки че тази задача е с колосална сложност, днес изчислителните технологии позволяват да се разчете икономиката на всяка страна и света в реално време, с отчитане възможностите за внасяне на корекции в хода на производството.

На 3d-принтери могат да се „напечатат” практически всякакви предмети за потребление (съдове, мебели, облекло и пр.) . Нанотехнологиите позволяват да се произвеждат синтетични материали за тях със зададени свойства. А тяхното широко разпространение прави ненужно масовото производство на най-много стоки за народно потребление.

Реплика: Технически всичко е вярно, освен едно – такова развитие е противно на природата на човека. Да измени природата от егоистична на алтруистична може само методиката за интегралното възпитание и образование (МИВО), основана на науката кабала. А след това вече хората ще могат да разберат технически и технологично как да се реши задачата за усвояване на следващото стъпало за развитие на човечеството.

[154131]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

През 60-те години човешкото развитие се е изменило рязко. Усложняването на техниката принудило развитите страни да развиват компютрите за нейното управление.

Осмислянето на комфорта, изчезването на дефицита на необходимите блага насочило енергията от придобиване на насъщния хляб, към развлеченията. Създаването на масовото потребление в обществото станало инструмент за поддържане ръста на икономиката.

Произвеждайки твърде много, развитите страни се сблъскали с кризата на свръхпроизводството и с кризата на свободното време – човекът е трябвало да бъде зает с нещо. СССР загива, несправяйки се с опита си да ангажира човека със саморазвитието му.

Западът намерил спасение в развлеченията (масовият туризъм, социалните мрежи), за да не мисли човек, трябва да е зает с възприемане на хаотично сменящи се едно след друго впечатления.

Представите на Жюл Верн за технологичния прогрес не са се потвърдили. Вместо база на Марс и подарена енергия, човекът получил диетична кола и вход в Интернет. Технологичният прогрес се пренася в новата сфера на социалните отношения. Човекът не само не полетял към звездите, а дори, едва кацнал на Луната.

Компютърните технологии и развлеченията се преплели в технологията на комплексното управление на обществото. Социалните технологии позволили да се отлива личността и обществото на научна основа, във всякакви форми. Западът усвоил важността на управление на обществото.

СССР е разрушен не от Пентагона и Силиконовата долина, а от Битълс, даващ привлекателен образ на Запада и заставяйки номенклатурната младеж да ненавижда своята страна.

Глобалната конкуренция се води в сферата на образи, формиращи масовото съзнание и на новите (социални мрежи, компютърни игри) методи на организация на обществото.

Ние се подиграваме на западните изследвания за хомосексуализма, не виждайки в това търсене на нови методи за управление на човека, за неговото преустройване на психофизиологичната му основа.

Социалното инженерство е по-важно от ПВО, както учи опитът за унищожаване на СССР. Не успявайки да противостои на социалните технологии, просто няма защо да се бомбандира.

Реплика: Идеята е правилна, но недообмислена. Вместо търсения на нови технологии за промяна на човека и обществото, ще се наложи разкриване на технологии и тяхното поправяне от висшата сила на светлината. Човечеството вече усеща къде да постави крак, за да направи правилната крачка напред…

[153932]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Юджийн Чърнийч): Състоя се трансатлантически алианс между Ротшилд (притежаващи състояние над 3,2 трилиона долара) и Рокфелер (с един трилион по-малко от Ротшилд). Но номер едно от семействата остана Барухи. Възможно е тяхното финансово състояние да е по-малко от това на Ротшилд и Рокфелер, но положението им в световната върхушка е много по-високо и сериозно.

През 1613 година те създадоха Standard Chartered Bank – банката на банките! Истинската власт е тайната власт. Ротшилд продължава да управлява. Следващата стъпка е да бъдат премахнати „младите пари“ и тяхната конфискация ще отложи световния икономически срив с 5 до 10 години.

Така общите усилия на старите семейства са насочени към премахване на финансовите парвенюта. Като цяло, антилибералният курс набира сила в глобалната икономика. Една напълно нова епоха – епохата на антилиберализма – се разкрива пред очите ни.

Реплика: Каквото и да са решили „в мълчание“ семействата на върха, Природата води творението до подобие с Висшата Сила, постигане на свойството отдаване и любов. Това ще се случи или насила, или доброволно, и всеки един може да направи избор, започвайки от Ротшилд, Рокфелер, Барухи и достигайки до най-бедните!

[153242]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение /Егон фон Грейрц, основател на Matterhorn Asset Management в Швейцария/: Централните банки все още смятат, че печатайки пари, могат да подкрепят своите икономики и да опазят финансовата система.

Дори и да има краткосрочен ефект върху пазара, с това си действие те създават още по-голям дълг, който никога няма да бъде изплатен. Това което централните банки правят, е че притискат самите себе си в ъгъла.

Те създават отрицателни лихвени проценти, печатат все повече пари, купуват все повече активи, които струват все по малко.

По този начин всички централни банки в света се явяват банкрутирали, защото никога няма да могат да си върнат парите, които са заплатили за придобиването на своите активи. Ето защо финансовата система не се възстановява и пред нас се разкрива всеобщ глобален колапс.

Реплика: Трябва де се съобразяваме с мнението на този човек. Но никой не реагира на това, че „Централните банки все още смятат, че печатайки пари, могат да подкрепят своите икономики и да опазят финансовата система“.

Така ще продължава до самия край, тъй като ние не можем да си представим друга система, освен егоистичната. Не притежаваме други, алтруистични качества. На кабалистите им остава само:

1. Полека и тихо да внедряват, където може, своето възпитание.
2. Чрез своето обединение, да провеждат О“М – поправящата сила (висшата светлина).

И само тогава, когато хората започнат съответно да се променят, те ще могат да разберат към какво ги призовават кабалистите.

[152650]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Фондовият пазар го очаква голямо падение, по-голямо от това, по време на внезапния крах през 1987 г.

Започва забавяне на ръста на фондовия пазар в сектора на биотехнологиите и интернета, оценката на ценните книжа няма нищо общо с реалността (те не се оценяват по печалбата, а по коефициента на цените и обема на продажбите), нивото на доверието спада – а това води до срив на фондовия пазар.

Реплика: Пред нас са все по-неочаквани, резки и болезнени сривове на илюзиите, фондовете, държавите – като цяло, устройството на света. Докато не започнем да решаваме глобалната задача на човечеството, като общуваме помежду си – преходът му на новото стъпало на развитие: сами няма да пожелаем да станем интегрално взаимосвързани, не по неволя, не чрез пазара, а чрез добро, осъзнато желание.

[132804]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→