Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата „Зоар“”

Връзката между нас може да се сравни с картина, която не само са разрязали (раздробили) на малки парченца, но на всичкото отгоре са я слепили неправилно.

Ако между нас нямаше никаква връзка – това е по-поносимо, но раздробяването е създало отрицателна, егоистична връзка.

Защо е направено така? Работата е в това, че такава отрицателна връзка съществува между всички части в природата – това е „помощ срещу”, за да ни се помогне да намерим природата на Твореца извън Него.

Без такава отрицателна връзка между нас, ние нямаше да можем да открием, че зависим само от връзката помежду ни – тя е причината за всичко зло и всичко добро.

Ако между нас имаше добра връзка, ние нямаше да постигнем Твореца, защото щяхме да сме в Него. Ако пък нямаше никаква връзка, ние нямаше да успеем да разкрием причината за злото в нашия живот.

Благодарение на разкритието, че връзката между нас е лоша и това се явява причината за нашите страдания, ние можем да я превърнем в добра, доколкото подгонени от страданията, достигаме  до Твореца и осъзнаваме, че по друг начин не бихме стигнали.

Така се случва понякога и в нашия живот: възниква ситуация, която ни сближава с други хора.

По-рано между нас не е имало връзка, ние сме били чужди един за друг, учтиви и вежливи. Но изведнъж, по някаква причина, сме се оказали заедно, свързани един с друг с обща работа, с общи проблеми.

Ние сме се сближили – и сега започваме да откриваме доколко сме различни, колко не си подхождаме …. И тогава се разкрива злото между нас, което е съществувало и преди, но не е било разкрито.

Откривайки, че връзката между нас е лоша, ние обикновено се стремим да се отдалечим един от друг, но ако външните условия не ни позволяват това, то нямаме избор – ще ни се наложи да поправим отношенията помежду си.

Нима това не ви напомня за състоянието на днешното човечество? В миналото връзката между отделните страни е била слаба, всяка държава е била свързана с ограничен брой страни. Между нас не е имало истинска връзка, затова злото не се е разкривало.

Но сега светът е станал глобален, всички се оказаха свързани помежду си, оказващи си влияние. Ние няма къде да избягаме един от друг и затова между нас се разкрива ненавистта. Същата тази ненавист ще ни накара да поправим отношенията си.

Filed under: Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Най-сложната и в същото време най-привлекателна тема, свързана с книгата Зоар и с живота въобще, това е възприемането на реалността.

Около нас съществуват множество вълни, които ние не усещаме, подобно на радиовълните, а също така съществува всеобхватно информационно поле. Полето на висшата информация се нарича висша природа или Творец.

Ние можем да установим връзка с това поле и тогава да получим от него всичко – усещане, разбиране, знание, любов, усещането за вечен живот и съвършенство, присъщо на това поле, изпълващо цялото ни обкръжаващо пространство.

Целта на науката кабала е да ни научи как да развием в себе си инструменти за възприемане на полето на висшата информация. Да направим това е възможно само с наши вътрешни промени и, постигайки го, ние сами ставаме подобни на това поле, на Твореца.

Полето се намира тук, около нас, само че ние сме глухи и не го възприемаме.

Filed under: Възприемане на реалността, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

„И нарекох тези коментари „Сулам”(стълба), за да покажа, че предназначението им е като на стълба, ако например пред теб има прекрасен връх, но не ти достига само „стълба”, за да се изкачиш до него, и тогава всичките съкровища на света ще бъдат в твоите ръце”.

Баал Сулам – „Предисловие към книгата Зоар” п.58

Без коментара „Сулам” няма никакъв смисъл да се отваря книгата Зоар. Към нея са написани много коментари, но „Сулам” е единствения коментар, който се явява като стълба, издигаща ни нагоре към съвършенството на Твореца.

Защото Баал Сулам е достигнал всичките 125 стъпала, от които авторите са написали книгата Зоар, съединил се е с тях и от тази висота разкрива Зоар специално за нас.

Коментарът „Сулам” адаптира Зоар към душите, появяващи се в настоящия момент в нашия свят. В резултат, нашите поправени от светлината на „Зоар“ души могат да се изправят пред „Зоар” – „висшето осветяване”, висшата светлина, за да ни върне  към обединението между нас, в което се разкрива Твореца.

„Сулам” ни помага да се движим в средната линия, за да отговаряме на онази форма, в която висшата светлина идва при нас („съчетание на мерките милосърдие и съд” ) и да можем да я получим.

Средната линия – това е формула, с помощта на която ние трябва правилно да съчетаем двете сили, съществуващи в природата: силата на Твореца – отдаването, изобилието, светлината, и силата на творението – желание за получаване на наслаждения. Построяването на средната линия – това е работата на човека, и в нея се изразява цялата ни свободна воля.

Коментарът „Сулам” ни дава възможност да построим средната линия и затова, след като е бил написан, няма място за нищо друго, освен реализацията на книгата Зоар в съответствие с него.

Баал Сулам истински направлява нашето виждане, подход и усещане така че всичко казано в Зоар да преминава през нас чрез средната линия, в златната среда.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар говори за висшия свят, който разкриваме в себе си. Всичко описано в книгата се случва вътре в нас. Всъщност, ние възприемаме реалността по същия начин. Разликата между световете или възприятието е, че възприемаме света индивидуално, в нашия егоизъм, докато висшия свят се възприема колективно, във взаимоотношенията и във връзката между нас.

Връзка чрез взаимно отдаване и любов се нарича душа, а това, което възприемаме в тази душа, се нарича духовен свят. Като поправяме себе си ние поправяме първоначално разбитата връзка (кли) и така разкриваме различни свойства на тази връзка, за които говори Зоар. Общата връзка между всички части на душата или на творението се нарича Творец. Целият духовен свят се състои от различни видове връзки, които се наричат Авраам, Исак, Яков,  различни ангели, както и неживи, растителни, животински и духовни обекти. Всичко това се разкрива във връзката.

Сега ние възприемаме света и мислим, че той съществува сам по себе си. Обаче това е илюзия. Истината е, че възприемаме вид връзка между нас, която наричаме с това име. Последното или най-ниското ниво на връзката между частите на душата (отделните души), дава усещането за лоша връзка, която се нарича „този свят”. Когато постигнем абсолютната връзка между всички части във вселената, се нарича свят на Безкрайността, защото това е безкрайна връзка без никакви определени граници. Това е наистина над времето и пространството.

Между абсолютната връзка в света на Безкрайността и пълната ѝ липса в този свят има пет нива или пет свята, наречени Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Ние, всъщност, съществуваме само в една действителност и това е светът на Безкрайността, но нашето възприятие за това зависи от нашето отношение към връзката. Това включва 1) егоизъм или възприятие, и 2) отдаване или любов. Нашият живот е усещане за качеството на връзката между частите на реалността.

Ако искаме да разкрием истинския свят, да го разберем, да го постигнем и да му се насладим, трябва да се опитаме да се видим по-свързани докато четем книгата Зоар. Тогава, ще започнем да разкриваме по-силна връзка и висшия свят. Този метод за разкриване на висшия свят се нарича „Ще направим и ще чуем” (Наасе ве Нишма).

От урока по книгата „Зоар“ – 18/08/2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава “Лех леха”, п.104: Когато руах излиза от този свят и пристъпва в пещерата на Адам Ришон и Праотците, те му дават писмо, служещо за знак и той отива в райската градина. 

Приближавайки се, той среща там херувимите и блясъка на въртящият се меч. Ако е удостоен – те  виждат писмото, служещо за знак,  отварят му входа и той влиза. Ако ли не – те  го отхвърлят обратно.

Четейки Зоар, ние трябва да си представяме само по – голямо или по – малко желание за отдаване или само желание за получаване, изменено в отдаване. Това е целия духовен свят. Но в тези изменения има всички нюанси на цветовете и всички градации на свойствата.

Всичко, което четем в Зоар – това е изменение в свойството отдаване, което се проявява по този начин в нашите усещания.

От урока по книгата Зоар, 21.08.2010 г.

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четейки Зоар, ние сме длъжни да се издигнем над неговия разказ и да плаваме над него като тресчица по вълните.

Не е важно течението на самата история – какви вълни идват към нас и в какъв вид– аз винаги плавам по тях с намерение да достигна целта. Самият разказ може да бъде изразен по много начини – това няма значение. Важното е винаги да стоя над повествованието на Зоар и да мисля само какво искам да постигна чрез четенето. Искам да постигна силата на отдаването!

От урока по книгата Зоар, 19.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Поправянето на отношенията в кабалистичната група от любов към самия себе си на любов към ближния, е възможно само с помощта на онази висша сила, която е създала „злото начало”, нашия егоизъм.

Само тя може да превърне злото начало в добро, както е написано: „Аз съм създал злото начало и съм дал Тора за неговото поправяне” – казал Творецът – „защото заключената в нея светлина възвръща към източника”, т.е. към обединение и любов.

Всъщност ние и сега се намираме в правилната реалност –  в тясна връзка помежду си, като частите на едно тяло, във взаимна любов със създалата ни висша сила, пълни с блага и изобилие. Трябва само да се пробудим за усещането и осъзнаването на тази реалност, като човек в безсъзнание, който трябва само да се съвземе, за да се усеща жив.

Това пробуждане, оживяващата ни сила, светлината, възвръщаща ни към източника, можем да получим само в случай, че се съберем заедно.

В групата ние се стремим да бъдем винаги във връзка и любов помежду си, да се издигнем над естествените си егоистични чувства. Заедно четем книгата Зоар.

Тази Книга ни разказва за обединението помежду ни, за нашето поправено състояние и затова съвместното четене на книгата Зоар с намерение да достигнем единство пробужда светлината, която ни връща от небитието.

Постепенно ние започваме да чувстваме връзката и в тази връзка усещаме Твореца. По такъв начин достигаме до реализация на същността на науката кабала, разкриването на Твореца от творението.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да постигне Зоар, човек трябва да отвори пролука, която води до сърцето му. И тази склонност да разбираме  с ума си ни е дадена, за да можем да ù се съпротивляваме и да желаем Зоар да се разкрие в сърцето. В противен случай – няма да се получи.

Необходимо е да направим „пролука в сърцето”, така че, текстът на книгата Зоар да бъде усетен във вътрешните постижения, в желанието, а не само във външния разум, където човек свързва думите. В крайна сметка, външната картина, която човек си представя в ума, запомня значението на думите и изгражда логически връзки между тях,  не му позволява постоянно да се стреми да усети Зоар.

Такъв подход е обречен на провал. Човек получава напълване от факта, че той привидно е свързал няколко неща в ума си и проблемът е решен за него. Той няма никакво съжаление или желание да чувства или да постига. Той научава външните (разбираеми за него) определения от книгата и изгражда „Лего” от тях, като ги свързва едно с друго.

Само при условие, че човек вече усеща какво е написано в книгата Зоар и желае да свърже усещанията, той може да погледне думите в текста и да свърже усещанията спрямо тези думи. Ако няма усещания е по-добре да не използваме ума и само да чакаме „прекрасната сила” (Сгула), съдържаща се в книгата Зоар, да повлияе.

От урока по книгата Зоар, 11.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал Сулам, Рабаш, както и другите велики кабалисти ни разказват, че ако желаем да напредваме, за нас няма по-лек начин, освен през цялото време да мислим и да си представяме, че всички сме заедно.

Тъй като те описват духовната реалност, намирайки се вече в нея. А как и ние можем да се окажем в нея?

За тази цел ни е дадено спомагателно средство: да си представяме, че сме свързани с другарите си чрез любов и поръчителство, желаещи да достигнем същата реалност.

Тоест, със своята вътрешна работа аз влизам в скритото от мен състояние, което засега не виждам, не мога да си го представя и не го разбирам.

Затова – дайте да си го представяме заедно. Това със сигурност ще ни доближи до разкриването на онази реалност, за която ни разказва Зоар.

От урока по книгата Зоар, 16.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава казаното в „Зоар” (глава „Лех леха” п.359): „В часа, когато човек лежи и спи, душата излиза от него”?

Отговор: Душа се нарича светлината в желанието. Тъй като ние можем да поправим нашето желание само в сфирот Кетер, Хохма и Бина, а в сфирот Зеир Анпин и Малхут – само частично, то пълната, голямата светлина, която зaсега може да се появи у нас е светлината „нешама”, а светлините „хая” и „ехида” са само  малки допълнителни светлинки отдолу нагоре.

Затова нашето общо желание се нарича „душа” (нешама) – по името на най-голямата светлина, която то може да побере в себе си до края на нашето поправяне.

Ако желанието се намира в такова състояние, в което е способно да достигне светлината „нешама”, то се нарича душа (нешама), защото ние наричаме желанията с имената на светлините, които могат да ги напълнят.

Ако желанията не могат да поберат в себе си тези светлини, да се напълнят с тях, поради отсъствието на екран, то няма душа. Защото   екран и отразена светлина се нарича напълване, т.е. свойството отдаване.

Душа се нарича не моето получаване на светлина свише. Душата (нешама), както и цялата вътрешна светлина в желанията, се образува от това, че аз отдавам тази светлина някому, пропускам я през себе – и с това се напълвам.

Това се нарича моята светлина, която получавам. Аз получавам възможността да отдавам и това ме напълва.

Затова през „нощта”, когато още не мога да поправя своите желания, да ги овладея с помощта на екрана и свойството отдаване, получавам отрицателно впечатление в желанието – тъмнина.

Какво означава „тъмнина”? – Аз не мога да отдавам и затова определям това състояние като „нощ”, липса на отдаване от моя страна. Съжалявам за това и се подготвям за поправяне на своите желания.

А през „деня”, който съм постигнал чрез своята работа през „нощта” – станал съм  на разсъмване за урок, съединил съм се с другарите, направил съм поправяния и съм придобил нови желания и екрани – във всичките тези екрани и желания аз създавам нова форма на отдаване, която ме напълва. Това означава, че за мен е настъпил „ден”.

Затова „нощ” – това също е духовно състояние, подготовка на желанията. А ако човек няма желание да постигне отдаване, за него няма и „нощ”, защото „ден” и „нощ” аз определям според своите състояния.

От урока по книгата „Зоар“, 05.08.2010г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→