Въпрос: Къде в текста на „Зоар” мога да намеря описание на взаимното отдаване между мен и групата?

Отговор: Навсякъде и във всеки миг! Защото става дума само за това. „Зоар” ни описва точката на връзката между нас – душите, които се обединяват помежду си в Малхут и тогава, от връзката между тях, те осъществяват връзка със Зеир Анпин (З“А) или с Твореца (Кадош Барух Ху).

Това се нарича „Исраел (стремящият се към Твореца), Тора (светлината) и Творецът са единни”. „Зоар” описва всичко от гледна точка на връзката между тези три съставни: 1. всеки от нас, 2. всички заедно, 3. Творецът.

През цялото време става дума само за точката на връзката между тези три съставни, във всички нейни прояви – на множеството състояния при тяхното сближаване, на подема нагоре, до пълното им сливане.

Цялото богатство на духовния свят и дори всичко, което чувстваме днес, ние усещаме само от същата точка на връзката или от нейното отсъствие. Освен тази точка, нищо друго не съществува.

Същата тази точка Малхут на света Ацилут, която усеща, че не е свързана с другите и с Твореца, се нарича Малхут на този свят. Когато тя започне да осъществява връзка с тях, тогава говорим за видовете връзки между нас – и това вече е духовното.

И така – до света на Безкрайността, който усещаме също вътре в тази Малхут, вътре във връзката между трите съставни. Когато тази връзка стане безпределна – това се нарича Малхут на Безкрайността. 

Тоест само Малхут на света Ацилут, във всички нейни прояви е мястото, където се разкрива връзката между нас, а в нея – Творецът.

Затова, „Зоар” не разказва за нищо друго, освен за ставащото в нея и само добавя данни, от които можем да съставим по-правилна картина.

Както, когато гледам неясно изображение на екрана на компютъра и не знам къде е проблема. Идва специалист и ми обяснява в детайли какво точно трябва да се поправи.

Така, коментарите на Баал Сулам към книгата „Зоар” ни дават по-подробна информация за съставните, на които трябва да обърнем внимание, за да изградим цялостната картина.

От урок по книгата „Зоар”, 10.10.2010

[23080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи“, п.694: „Благословена да е съдбата на този, който се занимава с Тора по правилния начин. Благословен да е той в този свят, благословен – и в света на бъдещето.

До това място на управлението на Йеуда“, – тоест „ръката“, включена в трите линии, по силата на трите страни юг-север-изток.

Това са образуващите се в „ръката“ три връзки Йеуда-Исасхар-Звулун (както в символите, където Йеуда е сиянието на дясната линия, Исасхар – лявата линия, а Звулун – средната линия)  – за да може Йеуда да възтържествува над цялата зла сила.

Четейки Зоар, ние се опитваме да видим през тези думи, за каква именно връзка между нас става дума. Дванадесетте колена – това е общата структура на връзките между всички души.

Всички души, които осъществяват връзка помежду си, се издигат до връзките между 12-те колена – части на Малхут, общата душа. Все повече непоправени души от „народите на света“, „грешниците“, се присъединяват към тази връзка, поправят се по отношение на своето намерение и се присъединяват към системата на 12-те колена.

Затова, четейки Зоар, трябва да видим, как ние можем да се включим в тази мрежа за връзка. Ние искаме да бъдем в тази връзка и в нея да разкрием, как Творецът се отнася с нас. Ние искаме да получим от това впечатление, жизнена енергия и сила на отдаване, да открием тези действия „на живо“.

Както се казва: ние желаем да открием всичко, за което четем в Зоар.

От урока по книгата Зоар, 10.10.2010

[23074]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи„. п.660: … Защото тринадесет мерки се изясняват в Тора, тринадесет мерки на милосърдието, низходящи от тринадесетте изправления на дикна на Арих Анпин.

И във всяка от тях няма разделение, и те се спускат отгоре надолу в единство, от тринадесетте изправления на дикна на Арих Анпин, и от там- към „тринадесетте“ на Бина, и от там към „тринадесетте“ на Зеир Анпин, до това място, което е издигнато на разделението, Нуквата.

Зоар разказва за изключително важна част на висшата система на Управление и Надзор, която се нарича „тринадесет изправления на дикна“.

Съществува особен парцуф, система, наречена Арих Анпин. Чрез него светлината се стича надолу и стига до нас по капки. Защото ние не сме способни да възприемем светлината като пряк поток, а само по капки.

Капене на иврит е нозель, и оттук получаването на капковото напълнение се нарича „капки на късмета“ (мазалот). Оттук говорят: „Всичко зависи от късмета“ – от тези капки светлини, стичащи се надолу.

Тази система е много висока и важна, тя определя всичко, което произхожда с всеки човек и със всички заедно в този свят и дори над него, чак до окончателното изправление.

Затова, ако четем за тази система, желаейки оттам да дойда изправленията, светлината, помощта – това е много особено и ефективно състояние, което може да даде доста осезаеми резултати.

Практически целият Зоар, неговите автори, са писали от височината на тази висша система – парцуфа Арих Анпин или Зеир Анпин. З“А е подсистема на Арих Анпин, която ни въздейства. И затова ние искаме да пробудим оттам светлините, така че те да ни въздействат. Целият Зоар говори само за това.

Може да възникне въпрос: тогава защо са ни необходими 20 тома на Зоар, нима не ни е достатъчна тази тънка книжка? Бихме чели през цялото време едно и също, каква е разликата? – Но всеки път ние пробуждаме различна проява на светлината.

От урока по Книгата Зоар, 08.10.2010

[23016]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Мъдростта на кабала не може да бъде постигната с разума. Тя, чрез въздействието на светлината, постепенно създава в нас усещане за картината на действията на Твореца.

От тази картина, ние постепенно възприемаме мъдростта на кабала – духовния, нашия вътрешен свят. Разкриваме в себе си нова реалност, която не може да бъде разбрана със земния (телесен) разум.

(В началото, било сътворено желанието, а след това се развива разумът, за да бъде постигнато желаното. Затова, ако ние все още нямаме желание за отдаване, то не притежаваме и разум, чрез който да разберем кабалистичните текстове).

Всички съвети на кабалистите са предназначени единствено за това да се подготвим и предизвикаме в себе си промяна на свойствата от получаване на отдаване. И съгласно изменението на нашите желания, ние ще започнем да усещаме, а от усещанията ще преминем към разбирането.

Цялата мъдрост на кабала е насочена към разкриването на Твореца. Ако си поставя за цел просто разбирането, тогава се лишавам от духовното постижение – от усещането. Това е така, защото започвам да работя със земния разум, който става по-важен за мен.

И това се превръща в преграда по моя път към разкриването на Твореца! Земният разум блокира възможността ми да вляза вътре в картината на духовните свойства.

Затова Баал Сулам се ядосал много, срещайки в Йерусалим „кабалисти”, които механично заучавали текстовете от  „Зоар”.

От урока по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Откривам книгата Зоар и започвам да чета: „Казал Бог: „Да бъде небосвод във водата…””. Това са описания на духовната реалност и аз трябва да я усетя в себе си.

„Бог” –  в мен,”е казал” – в мен. Небосвод, вода -също са в мен. Всичко това трябва да усетя в себе си. Книгата Зоар или всяка друга кабалистична книга трябва да предизвикат в мен чувствена картина.

А след това в коментарите „Сулам” ми обясняват, че „Бог” е Бина, „небето” е Зеир Ампин, „земята” – Малхут и към чувствената картина се добавя разбиране на свойствата и тяхната връзка.

Представи си, че си се родил в нов свят и нищо не знаеш за него, не го разбираш, само чувстваш нещо неизвестно, като дете. И започват да ти обясняват, какво е около теб, а на чувствената картина се налага обяснение.

Кабала е наука, подобна на естествените науки в нашият свят. Тя обяснява, какво именно аз усещам в разкриващия ми се нов, висш свят.

В нас все още няма духовна картина и ние не можем да свържем кабалистичните обяснения с нея. Но в началото аз трябва да усетя самата картина, така че думите от книгата чувствено да прозвучат в мен. А след това вече ще изуча същността на тези сили и свойства, и техните взаимодействия.

Ето защо в нашето разпространение има толкова малко вътрешната светлина. Има, но е съвсем малко. Ние трябва на всяка цена, а точната цена е поръчителството, да пробудим в себе си духовната картина…

И това е възможно само ако укрепим нашето обединение. Тогава ще видим в себе си за какво четем и ще разберем, че външната картина също се рисува вътре.

Написвайки своето тълкуване, Баал Сулам е обединил две части. Той е взел книгата Зоар и добавил научно обяснение към картината, която тя описва.

Но отначало на мен ми е нужна само картина! Затова сме облекчили текста, направили сме го по- близък, за да играе той с чувствата. А след това проникваме в него плътно и без проблем можем да разберем това , което усещаме.

Това е и науката кабала, подобна на естествените науки на нашият свят – наука за духовната природа.

От урока по статията „Поръчителство”, 19.09.2010

[21486]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Поръчителството, това е общата област между нас, общите желания, където аз правя всички открития.

А без такава област няма общо желание, съществуват само отделните егоистични желания на всеки един от нас.

Според това, доколко аз се отменям и се вмъквам вътре в това общо желание, а ти отменяш себе си и също се вмъкваш вътре, и така също и третият, четвъртият – ние строим това общо място. Иначе то не съществува!

Няма съсъд за получаване на светлината – ние трябва да го съберем, трябва да се стремим към единение. Все повече развивайки нашето единение – от 0 до 125 степени, на всяка степен на единението ние усещаме друга картина, все по-голяма проява на Твореца.

Именно за това се разказва във всички „свети“ книги (Тора, Зоар и т.н.) – за степените на нашето съединение, което създаваме, изправяйки злото, отблъскването, към добро, единение. Затова цялата Тора се състои от разкази за разкриването на злото и неговото изправление.

Нашият свят, това е усещането не на Твореца, на Единственият, а на неговото отсъствие, усещането за обособяване в „мястото на единението“. Но и този свят съществува в същото това „място“ между нас, само че се разкрива и усеща степента на разбиването на връзката между нас и отсъствието на Твореца.

А единението действа като резистор, към когото са съединени плюс и минус. Вътре се крие моето его, отблъскването ми от всички. А аз извършвам над тях усилие към единение.

С това аз създавам съпротивление между отблъскването и усилието. И колкото по-голяма е разликата между тях – „вяра над разума“, тоест колкото по-голямо е съпротивлението – толкова по-голяма светлина се разкрива при тази съпротива.

И в електротехниката и в духовният свят действа един и същ закон. Защото цялата природа се състои от плюс и минус, силата на отдаването и на получаването, и да бъдат свързани те между себе си е възможно, само ако се постави по средата съпротивление – какъвто и да е потребител. Този потребител се явява Адам, който ние строим – нашата душа.

Затова, от една страна, присъства силата на разбиването, а от друга, силата на нашето усилие за създаване на съединение. Но това не отменя разбиването – ние се съединяваме именно над него!

И тогава се създава област, където светлината идваща от двете линии: плюс и минус, може да изпълни работата, да започне действието. Чрез тази работа ние строим себе си – „човешката реалност“.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 20.09.2010

[21583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем Зоар, през цялото време си представям земна картина…

Отговор: Това не е важно. Ако зад тази земна картина искаш да видиш Твореца – това също е добре.

Постепенно тази земна картина ще се превърне в картина на свойствата, на качествата – дом, Авраам, растения, животни – всички думи ще започнат да приемат чувствено впечатление.

Ние рисуваме всичко вътре в нашите усещания. И ако сега виждаш само образи и картни, това е защото, сега живееш в привичната картина на този свят.

Постепенно светлината ще ти донесе усещане за свойства, качества, сила. Вместо думи, обозначаващи хора, нежива природа, растения и животни, както се описва в Зоар, ти ще започнеш да усещаш свойствата на всяко от тях в себе си, отношенията между тях.

Тогава ще започнеш да съставяш картната на тези състояния от своето вътрешно чувствено впечатление – картина, която се натрупва в теб от свойствата на всички детайли на повествованието.

От урока по Книгата Зоар, 20.09.2010

[#21563]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние четем Зоар. Какво е важно за мен – да знам текста във всичките негови подробности или да позная Твореца, защото тук се разказва за Него, за Неговите действия?

Или искам да знам какво е написано за самите действия или от къде, от Кого произлизат тези действия?

Тук се крие преломната точка, водеща или към успех или към провал, към светлина или към тъмнина, към разкриване на Твореца или към запомняне на текста, да уча Тора или Даващия Тора.

Целта е да разкрия и да позная Твореца, стоящ зад текста. Именно Той е важен за мен. Затова мисля, как да разкрия силата, за чиито действия се говори тук.

То прилича на това, как аз седя със Стопанина на Неговата маса, Той е приготвил за мен най-изисканите блюда.

Но аз не гледам на угощението, не обръщам внимание на нищо наоколо. Не пренебрегвам всички, но го използвам за да разкрия Него, да придобия връзка с Него.

Преди всичко: за какво съм седнал на тази маса? – заради Стопанина, за да се запозная с Него, а не заради угощението.

Извършвам всевъзможни действия, за да Го опозная. Тогава ми е позволено да взема от масата всичко, да го опитам и да се наслаждавам, да направя всичко, което ми е угодно, ако за мен е важен Той, а всичко останало е само като средство.

Четейки Зоар, ние изучаваме действията на Твореца – и само за това, за да Го разкрием. Затова е нужно да се съсредоточим над това, което стои зад текста, да проникнем през него.

От една страна, Книгата сякаш ме обърква. От друга страна именно в моите усилия да проникна през текста, аз изведнъж започвам да виждам зад текста Твореца.

Няма друга възможност да Го разкрием. Няма друга връзка със Стопанина, аз не Го разбирам, Той се намира в скритие зад масата.

Мога да Го разбера само от угощението: „Обичам сладки неща – Той ги е приготвил за мен. Той ме е създал, обичащ сладко и ми го е дал. Какво иска Той с това? Аз не обичам много киселото. Но той  ми го дава. Защо?” Аз трябва да Го разкрия в самия себе си.

От урока по Книгата Зоар, 20.09.2010

[#21569]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да разбираме коментара Сулам или изобщо коментарите към кабалистичните книги?

Отговор: В резултат на действието на скритата светлина (ОМ) върху устремения към отдаване, той започва да чувства свойствата отдаване и получаване в много техни проявления и връзки.

Това е сходно с нашия свят, който ние усещаме, с неговите множество детайли, техните взаимоотношения. Разкривайки в себе си целия свят на свойствата, той ни разкрива също познание за техните имена.

Тоест, светите книги обясняват на човек за това, което той разкрива вътре в себе си. А книгите написани на езика на кабала му разказват за свойствата, които той разкрива, подобно на това, как съвременната науката ни обяснява за свойствата на това, което ние виждаме.

Затова кабала се явява наука за висшия свят и само в степента на нейното усвояване, душата е способна да разбере собственото си състояние и да предизвика развитието си.

Четенето на книгата Зоар без коментара Сулам може да разкрие на човека висшия свят толкова, колкото глупакът може да разкрие нашия свят. Той вижда, но не разбира нищо.

А усвояването на коментара Сулам дава възможност на кабалиста да разбира и управлява своите състояния и възможности за сближаване с Твореца по същият начин, по който познаващият нашия свят разкрива възможностите да го използва в своя полза.

[#21410]

Filed under: Въпрос-отговор, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Понякога повествованието на Зоар ми се струва много странно, но всъщност целият разказ е много прост.

Съществуваме аз и ближният. Между нас има разстояние, което се дели на пет части. В най-отдалеченото състояние, аз усещам „този свят”. Ако напълно се съединявам с ближния, ще достигна сливане с него, ще усетя „света на Безкрайността”.

Моето сближаване с ближния се извършва на 5 степени: повдигам се в света Асия, след това – в Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. 5 свята по 25 степени във всеки, всичко това са 125 степени на нашето сближаване.

До началото на сближаването, намирайки се в „този свят”, аз съм длъжен да разкрия целия свой разрив с ближния (осъзнаването на злото).

Усещането ми за себе си и за света възникват във връзката ми с ближния. Зоар говори само за случващото се между нас: описваните от него нежива, растителна, животинска и човешка природа – това са моите желания на нива неживо, растително, животинско, човешко по отношение на ближния, т.е. на другите души.

Цялата Тора говори само за това, как аз строя връзката между себе си и ближния. И това се нарича методика на поправянето.

Тъй като Тора – това е скритата в текста светлина, която според степента на моето желание за сближаване, мога да извлека от източника.

А веднага щом достигна връзка с ближния, аз откривам за себе си в тази връзка висшия свят, според степента на тази връзка аз се намирам в духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 17.09.2010

[#21379]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→