Когато се обръщам към Зоар и започвам да чета – с какво аз идвам при него, какво му донасям в своите ръце за поправяне?  Пълни шепи с отломки, разбити връзки с останалите души!

И колко силно съжалявам за това, че те са разбити – дотолкова аз мога да му предам своето желание, своята потребност от обединяване.

Само в това се състои нашата свободна воля – да увеличим един в друг това желание и да се обединим.

Нито един от нас не усеща в това потребност, но свързвайки се с обществото и обкръжението, аз започвам да желая това, което по-рано не съм искал и не съм могъл да искам, докато бях сам – необходимост да се слея с другите и да моля за това обединение.

Затова преди да започнем да четем Зоар, ние трябва да се настроим за усещането за ценността на групата, за получаване на нейното влияние, „да си купим другар”, да се преклоним пред групата, за да може всеки и всички заедно да се въодушевят от необходимостта за обединяване и да помолят за поправяне – възстановяване на разбитите връзки. С това наше желание ние ще привлечем светлината, която ще ни поправи.

Светлината няма да дойде просто ей така! Човекът е длъжен да знае точно какво иска, иначе това няма да бъде молитва, а лицемерие.

Ако ние съобщавайки изявим онова единствено желание за поправяне, което ни е приготвил Твореца, то ще се молим за поправяне на разбиването – на тази молба ще дойде отговор свише и ще поправи връзката между нас. И тогава ние всички заедно ще разкрием онова, което желае да ни разкрие Зоар.

От урока по Книга Зоар. 23.06.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Свобода на волята - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех Леха (Върви напред)”, п. 32: „И Аз ще ви направя велик народ”… „И Аз ще ви благословя”… Като се отдели от дясната линия, която не е смесена с лявата, той беше награден с осветяване на дясната, която е смесена с лявата..

Защото, той се отдели от осветяването на лявата, която не е смесена с дясната, той беше награден с обещанието „И (Аз) ще направя името Ви велико”, което е осветяването на лявата, смесена с Хасадим на дясната.

… „И вие ще сте благословени”, което е осветяването на средната линия.

Придвижването по трите линии е като ходенето на два крака: от едната страна е силата на отдаване (дясната линия), а от другата – силата на получаване (лявата линия). Човек използва тези две сили или линии да се придвижва, „стъпвайки” на едната и после на другата. Обаче посоката, в която се движи, която определя, и как той задейства тези две сили на дясна и лява, се нарича средната линия.

Затова средната линия не е някакъв вид трета сила. Няма трета сила! Средната линия е правилното съчетание на лявата и дясната линия. Правилното съчетание осигурява придвижване, първо чрез управлението на съда и после на милосърдието, първо добро, после зло. Един разкрива лошите сили, което го бута отзад. Друг разкрива силите, които го дърпат напред.  Човек напредва с помощта на тези две сили. Те са като две юзди, които човек управлява и се придвижва. Има цяла наука за това как да ги използва.

Мъдростта на Кабала се нарича третата линия – „златният път”. Тя е метод за правилната употреба на тези две сили на природата: силата на получаване и силата на отдаване, плюс и минус. Цялата ни материална наука също се заключва в способността да използваме тези две природни сили: от атомна енергия, която също се състои от „плюс” и „минус”, до молекули, които се свързват и разделят въз основа на позитивни и негативни валентности. Всичко се състои от две противоположни сили.

Затова правилното учене се състои в това: да разберем как да вземем тези две природни основи (светлината и желанието, плюсът и минусът), да ги съединим в едно цяло и да съберем цели системи до безкрайната вселена, която включва всичко. Трябва да се научим, за да може „механизмите”, които изграждаме чрез обединяване като „мотор”, „хладилник”, „климатик” и т.н. да работят по най- добрия и оптимален начин.

В основата си цялата мъдрост се свежда до това: да извлечем максимална полза от тези две сили. И ние стоим по средата, между тях, в така наречената „средна линия”.

От ежедневния Кабала урок – 16/07/2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Аз изучавам Зоар ден след ден, но освен растящото в мен желание, не усещам нищо друго. В правилна посока ли се придвижвам?

Отговор: Това е много добре! Ако желанието расте от ден на ден, повече нищо не трябва!

Проблемът е в това, че към растящото желание, независимо, че то донася ограничения, трябва да се отнасяте като към възнаграждение. Та нали желанието е отсъствие на напълването – това е силата на движението напред. От празното желание аз усещам, че на мен не ми достига нещо за сливане с Твореца, усещането за връзката с Него, свойството отдаване.

Правилното желание – това вече е отплата! Та нали в нашия свят ти си длъжен да изработиш напълването, а в духовния трябва да изработиш духовен съд, желание. Напълване се подразбира – вземай! Но какво? Това вече е въпрос…

Сега около теб се намират духовни съкровища: „брилянти”, „злато”, „пари”, всичко онова, което можеш да си пожелаеш.

Само че ти не проявяваш желание към тях и затова не ги разпознаваш. Струва ти се, че пространството около теб е празно!

Всичко най-добро, което можеш да си пожелаеш – всичко има. Но на теб сякаш са ти запушили устата, вързали са ръцете и краката ти, поставили са те пред това богатство и ти казват: „Това е твое”. Но как това е твое, щом не можеш да го вземеш…

Необходимо е да отгледаш желание, духовен съд, да го подготвиш – и това е всичко. Затова възнаграждението – това е желание, стремеж. И затова то било създадено от светлината.

Ние сме длъжни да променим нашето възприятие, нашето отношение към възнаграждението и наказанието. В нашия свят желанието се усеща като недостатък – това е наказанието, а възнаграждението – напълване, което ме успокоява, та нали аз пребивавам  в желанието да се наслаждавам.

Но ако пребивавам в желанието да отдавам и имам желание да отдавам – това е награда. Защо има такава разлика? Вследствие на съкращаването. Нали на получаването е направено съкращаване, а на отдаването няма никакво ограничение.

Ако ти вече имаш желание да отдаваш – пред теб всичко е отворено, в тази степен ти се разкрива всичко. В своето желание да отдаваш, ти започваш да виждаш в отразената светлина всичко, което се намира наоколо, заповядай, вземай!

Така постепенно, от ден на ден, Зоар променя нашия мироглед, посоката на нашите мисли, строи друго, ново отношение към живота, към етапите на духовното придвижване.

От урока по книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваеце (И Якоб излезе)”, п. 190: „Колко многобройни са делата Ти, о Господи! В мъдрост си ги Ти всички сътворил”. „Колко многобройни са делата Ти, о Господи!” – показва, че те са безбройни, тоест Мохин де Хасадим (Светлината на Милосърдието). „В мъдрост си ги Ти всички сътворил” – показва Мохин в брой, на Хохма.

Невъзможно е да преброим Хасадим, защото няма ограничение върху свойството отдаване и любов; няма дебелина (Авиют) на желанието, на екрана или на височината. Дори и ако броим Хасадим, ние го правим според Светлината Хохма, получаващите желания (Келим), въз основа на които добиваме Хасадим.  И все пак, самата светлина Хасадим няма брой; няма ограничение или мярка за нея.

От ежедневния Кабала урок – 29/06/2010, Зоар

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех леха ”, п.7: „Заедно те се украсяват и светят, и стават трима” – ХАГАТ, благодарение на средната линия, която ги съединява.

Затова „три влизат в една” – тъй като средната линия, Тиферет, сама получава и се разпространява отделно в три други линии, НЕХИ.

Тъй като с цялата степен, повикана от долния в светенето на висшия, се удостоява също така и долния, доколкото той е повикал това.

Ако ти не можеш да възбудиш висшия, да предизвикаш в него желание да ти даде, значи, ти самия нямаш още желание за получаване на духовно напълване.

В онова количество, в което низшият може да пробуди висшия, той е готов поправен, да получи от висшия – и затова получава.  Та нали от висшия не произтича никакво действие, а нисшия сам си отваря изхода – и получава.

Но целия процес за довеждането на цялото творение към съвършенство си има своя програма „Беито” (в своето време), съгласно която ние сме длъжни за определено време да достигнем целта на творението, обединявайки се в едно желание с една светлина, както в света на Безкрайността до съкращаването.

Затова съществува последователност на действието, което ние сме задължени, искайки или не, да извършваме във всеки миг.

И затова се пробуждат в нас във всеки миг непоправени решимот (информация) и сила която ги поправя – и този процес на поправяне ни води от началото на творението към окончателното поправяне, към пълно подобие на свойствата на Твореца.

Затова всичко се започва от това, че Творецът и творението са отделени и полярно разделени един от друг, и въздействието на силата на непоправеното желание (решимо) ги принуждава да се сближават по подобие на свойствата.

Това желание, което низшия не желае и не осъзнава, се усеща в него като страдания, та нали той се придвижва към нещо нежелано. Затова целият ни живот е плътно страдание, та нали ние се придвижваме към Твореца, а усещаме, че се приближаваме към злото.

И всичко за това, че пътят „Беито” (във времето) – процес водещ цялото творение към поправяне, действа автоматично, без да пита низшите.

Но днес ние, изучавайки науката кабала, можем да разкрием за себе си програмата по която работи автоматично процесът на нашето поправяне „Беито”, и да се включим в нея, поправяйки се желателно, по процеса  „Ахишена” (ускорявайки времето за поправяне) – отначало от безизходица, а след това – по желание.

Законът за подобие на свойствата между нас и Твореца, състоянието на света на Безкрайността, който сме задължени да достигнем, ни въздейства и ни влече към това състояние, принудително или желателно.

И затова е желателно да изучим как да осъществим този закон. Иначе всички онези етапи, на които ние не се намираме в подобие на свойствата, ни подлагат на огромни страдания.

Оттук разбери, какви страдание носят на света противниците на Кабала ……

От урока по Книга Зоар. 13.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато четем книгата Зоар,  трябва да помним, че съществуваме едновременно в две състояния:

1.  истинското състояние, което не чувстваме;

2. и нашия въображаем свят, където съществуваме във въображаеми картини без никакво съзнание за истинския свят.

Докато четем книгата Зоар полагаме усилия, за да пробудим влиянието на силите от съвършеното състояние. Тези сили ни влияят до степен, в която  полагаме усилия да станем подобни на това състояние във връзките между нас.

Затова връзката, която трябва да създадем в групата трябва да е като „един човек с едно сърце”, както в съвършеното състояние.

Когато се връщаме от „мъгливото” състояние към поправено, не губим нашето настоящо състояние; контрастът между тях ни разкрива съвършенството на състояние, създадено от Твореца, 620 пъти повече, отколкото, докато сме се намирали там преди да се спуснем в нашия свят.

Ние се връщаме към състоянието на човек, който е равен на Твореца. Затова трябва да усетим светът на Безкрайността, особено от нашия свят, както е написано „Ще ядем онова, което отдавна е било приготвено за нас” и „Тъмнината ще блести като Светлина”.

Трябва да достигнем пълно поправяне в този свят, за да постигнем същия вид връзка между нас, както в света на Безкрайността, който е пълен с любов. Затова трябва да правим упражнения като „обичай ближния като себе си”, „като един човек с едно сърце”, във връзката между нас. Тогава светлината на Безкрайността, Творецът, ще се разкрие в нас, тук, както е написано „Неговото желание е да бъде разкрито в нисшите”.

От ежедневния урок – 07/07/2010, Зоар

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да се съчетае вътрешната работа с изучаването на Зоар?

Отговор: Вие напразно смятате, че книгата Зоар е написана със същата цел, като обикновенната книга, която ни разказва и обяснява нещо.

Това е неправилно, и не затова Баал Сулам е написал своите коментари към нея.

Изучаването не се състои в това да се разбере написаното със земния разум и да се научи за работата по трите линии, като се научат термините до най-малки подробности. Ние трябва да разберем не самия строеж, а необходимостта от поправяне.

И допълнителните пояснения, които дават кабалистите към първоизточниците (към кабалистичните произведения, Тора, Пророците и другите свети книги) е невъзможно да се разберат с обикновения разум, а само чрез поправянето на душата.

Затова всички кабалистични коментари, на първо място са предназначени да привличат към изучаващия висшата светлина.

И тогава читателят ще може да ги използва и да се наслаждава на скритата в тях светлина, откривайки за себе си това, което е написано в първоизточника. Ето това се нарича коментар.

Всеки коментар е допълнителен инструмент, който ни помага не да разберем, а да се свържем с първоизточника.

Затова, когато ние четем „техническите” пояснения на Баал Сулам: за трите линии, сферите и парцуфите, за издигането и спускането, за решимот и екраните и ни се струва, че все едно той иска да ни учи на обикновенна наука, за да може да осъзнанем с разума си и да можем да нарисуваме всичко схематично – това не е правилно.

Добавката, направена от Баал Сулам към книгата Зоар, коментарът „Сулам”, помага да се привлече светлината, възвръщаща към източника, а не ни добавя абстрактно знание за строежа на някакъв Висш свят.

Не е възможно да познаем Висшия свят, докато не сме го почувствали в душата си. По същество, ние постигаме собствения си строеж.

Човек започва да чувства, че цялата реалност, цялото мироздание се намира в него, а не някъде там, макар и да му се представя като нещо външно.

Затова, ние трябва да се настроим за правилно четене, като разбираме, че в него няма нищо, освен светлина, връщаща ни към източника – след което вече ще дойде постижението и „душата ще започне да учи човека”

Но първо трябва да се получи тази душа – тоест, духовната конструкция, в която аз ще разкрия всички явления, за които разказва Зоар.

От Урока по книгата ЗОАР, 23.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваеце (И Якоб излезе)”, п. 51:… Излиза, че тя е като лъскаво огледало, което се грижи не за това да показва нейната собствена форма, а само формите на другите, тези които я гледат или тези, които стоят пред нея.

Тя е подобна на огледало също защото цялото свойство на огледалното стъкло е в неговия тъмен цвят от другата му страна. То отразява лъчите светлина и ако беше прозрачно никаква форма нямаше да се вижда в него. Такава е Нуква – цялата и сила е в нейния Масах, който задържа светлината да не свети от нея надолу. Без Масаха в нея нямаше да има изобщо никаква светлина.

Ние четем Зоар, но не я разбираме; четем я, но не чувстваме нищо. Накрая ние трябва да стигнем до състояние, в което въпросът „За какво е всичко?” ще ни потопи в отчаяние, разочарование, във вътрешно избухване и осъзнаване, че нямаме друг избор освен да се обединим и в това вътрешно единение да разкрием за какво говори Зоар.

Няма друг начин, няма друг път. Ние трябва да преодолеем тази бариера. Има много пречки на нашия път: леност, липса на разбиране и протеста на ума заради неговата невъзможност да разбере. Обаче, нищо от това няма значение. Нуждаем се от упоритост, която ще ни доведе до състояние на отчаяние и осъзнаване, че нямаме друг избор. Ние трябва да разкрием за какво говори Книгата Зоар точно тук в нашето единство. Това, което Зоар описва се разкрива само в единството между нас.

От ежедневния урок, 13/06/2010, Зоар

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз започна да усещам вътрешно, всичко което става в ежедневния ми живот, дали това е признак  за напредване, в резултат на четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Не. Когато чета Книгата Зоар, никакъв ежедневен живот не съществува за мен.

Аз имам зачатък на душа. Това е точката в сърцето и сега с нея се намирам във висшата система, за която разказва Зоар.

Как да се съединя с тази мъничка точка, в която няма нищо чувствено и рационално, с всички тези свойства – трите линии, повдигането и спускането, духовните действия.

Именно това търся. Как да пребивавам в тях, как да ги усещам, как да ги изпитвам върху себе си там, в ЗОН на света Ацилут?

Аз нищо не искам от този свят – нито самия себе си, нито другарите, каквито ги възприемам с петте си сетива, и най – малко – целия свят. Защо ми е необходимо това?

Егото не съществува. Само вътрешно ми се представя моето его като желание да се насладя. Ако се повдигна на по-високо ниво – на отдаване, на вярата над знанието – то  виждам всичко, по друг начин.

Аз не желая да се занимавам с този свят! Искам само да се повдигна и да се слея с висшия свят! Отнасям се реално към това, а не напускам нашия свят.

Изучавам Книгата Зоар и Науката Кабала, за да разкрия за себе си висшия свят, а не да го притегля в нашия свят. Това няма никога да се случи! Никога духовният свят няма да се облече в материалния.

Напротив, материалният свят се повдига към корените си в духовния свят. Чрез материалния свят, впоследствие, аз виждам духовния. Но отначало е необходимо да се възприеме духовното.

Затова, преди началото на урока, се старая да се изключа от всичко, което имам в този свят. Тъй като сега изучавам съвършенството, духовното, Твореца.

От урок по Книгата Зоар, 10.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: От каква част на духовния свят идва към нас светлината на Зоар?

Отговор: От главата на Арих Анпин, във вид на обкръжаваща светлина, тъй като светлината на Зоар е светлината на Безкрайността, висше сияние.

Тази светлина не “идва към нас” – тя ни свети “отдалече” и се връща към своя източник. Затова свети на нас през всичките светове, намаляващи тази светлина според нашите желания, които са и противоположни. Това не е “пряка” система на връзка, която е основана на екрани и получаване на вътрешна светлина, където светлината се разкрива в количеството на способността ми да отдавам.

Но докато нямам екран, светлината ми действа отдалече и не в количеството, което мога да получа заради отдаването, а в каквото аз мога с нейна помощ да се излекувам!

Случва се човек да отиде на лекар, а той му казва: “На теб ти е необходимо много силно лекарство, но твоят организъм няма да го издържи, какво да се прави…” В напреднала възраст възникват такива проблеми и ако човек е получил много тежки увреждания може да го излекуват, но организмът му няма да издържи такова лекарство – не може да го усвои. Затова за него то няма да е полезно, а вредно.

Точно така това се отнася и за обкръжаваща светлина, която ми действа само в това количество, което може да ме излекува, тоест, което мога да издържа. И така аз приемам светлината, свойството на отдаване, което е отрова, смърт за моя егоизъм.

От урока по статията “Въведение в коментарите към “Сулам””, 02.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→