Въпрос: Да предположим, че извършваме не външно, механично, а вътрешно действие. В какво се заключава вътрешната сила на това действие? Какъв е неговия смисъл?

Отговор: Целият смисъл е в разкриване на реалността, за сметка на много тежки усилия! Точно в това се състои работата на човека в този свят. Той идва в нашия свят, за да достигне осъзнаване на своето зло. Осъзнаването на злото в съществуването му достига до него постепенно – за всеки поотделно и до цели народи, или дори различни цивилизации с определена скорост съгласно пирамидата, по която е създадено човечеството.

Но в края на краищата всеки е длъжен да достигне осъзнаване на злото, т.е. да разбере, че нашето материално съществуване нищо не струва и ние сме в състояние да го коригираме дотолкова, че просто да живеем като поправени животни, които чувстват, че им е добре.

Освен това, дори да бихме могли да поправим своето земно съществуване, за да може тялото ни да се чувства комфортно като крава, пред която се простира безкрайна зелена ливада, има и слънце, и вода, всичко което можеш да си пожелаеш – но все пак този живот, някога приключва! Някога и тревата ще свърши, моят живот също и това е всичко … И тази мисъл, която не спохожда кравата, изведнъж започва да измъчва човека, всекиго на определено равнище от развитието му.

Повечето хора не се замислят върху това или се стремят да го забравят. Но в крайна сметка човек се развива дотолкова, че започва да се пита: защо е така и какъв е смисълът?! И нещо повече, ако види пред себе си неминуемия край, ако ясно си го представи, започва да му се повдига от цялата тази зелена трева, която се простира пред него. Защото тя не му носи вече никаква наслада, ако той знае, че един ден това ще свърши.

Той не иска да живее само заради днешния ден! И тук в него започва една нелека вътрешна борба и изясняване: искам ли да продължа да се наслаждавам на радостите, които мога да получа днес и да се изключа от следващия миг – или живея за бъдещето и съществувам само заради него в настоящия момент.

В това се заключава решението на човека – да живее в днешния ден и да не мисли за бъдещето, като че ли не съществува или да живее заради бъдещето без да се тревожи за настоящия момент. Едно от двете. Ако мисли само за сегашния момент, той се нарича животно, ако мисли за бъдещето, той се нарича човек. И когато получим такова усещане, ние се обръщаме към науката Кабала –отчайвайки се, да намеря смисъл в своето материално развитие. И Кабала ни обяснява, защо е създадено всичко и как можем да се развиваме по-нататък.

И останалите науки потвърждават, че дейността ни в този свят е порочна, ние го разрушаваме. Трябва да вземаме от света само толкова, колкото вземат и животните. Защото нашето тяло е просто едно животно. А всичките си останали сили, трябва да отдам на духовното си развитие, за да се издигна до равнището “Човек”. Природата ни принуждава да достигнем човешкото равнище.

Както в цялата природа се е развивало желанието за наслаждение: от неживото ниво до растителното, а след това и до животинското, както се е развивала цялата Вселена, така сега вече е дошло време човечеството да се развие от животинското си равнище до човешкото.

Сега ние стоим на прага на човешкото равнище. Това означава, че сме длъжни да прекратим да се развиваме на материалното ниво – с всички тези електронни играчки ще се приключи. Хората губят интерес към тях. Всичко им е омръзнало, нищо не желаят! Нищо не можеш да продадеш на човека, изключая неговото желание да се издигне и да стане човек. Освен това, на човек нищо друго няма да му бъде необходимо.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво е Божествено добро?

Отговор: Това е доброто, което аз откривам в своите поправени желания, с което е изпълнен света. Нали и днес светът на Безкрайността, изпълнен с абсолютно добро е около мен, но аз нямам възможност да го усетя.
Божественото добро е онова, което откривам вместо злото, което усещам днес. Моят егоизъм расте през цялото време, показвайки ми, че всичко е лошо. Той ми разкрива две противоположности: светлината и нея във вид на тъмнина – така егоизмът чувства светлината, тъй като е противоположен на отдаването.
Колкото по-силно ми въздейства светлината, толкова повече животът ми се струва по-мрачен и тежък, тъй като аз съм противоположен на нея. А онази светлина, която се разкрива не само спрямо мен, но и спрямо всички души, ми показва, че съм зависим от целия свят във всички свои действия.
Затова светът не разбира защо изведнъж в него се проявява тенденция на застой, на вцепенение. Човекът подсъзнателно чувства, че зависи от всички – как ще може тогава да действа? На него му е нужна определеност: ето това давам, а това получавам. А проявяването на всеобщата връзка обърква желанието за получаване, прави ни безпомощни. Ако ми кажат, че трябва да свърша някаква работа и ще получа за нея заплащане – това го разбирам. Но аз не мога да работя без възнаграждение!
Сложността на ситуацията се състои в това, че според степента на проявяване на връзката между нас, все повече ще се разкрива светлината, чието въздействие ще усещаме като усилване на тъмнината и кризата. Но ако започнем да играем на отдаване един на друг, науката Кабала дори в игрова форма ще свърже човечеството във взаимно отдаване с източника, който ще ни поправи. И в резултат, ние в крайна сметка ще се окажем в поправено състояние.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Все повече и повече хора се пробуждат и осъзнават злото в себе си. Защо кабалистите не излизат на политическата арена? Нима създаването на политическа партия не е също така начин за разпространяване на знанията от Кабала? Или това може да навреди на разпространяването на мъдростта на Кабала? Дори това, което чуват да не им харесва, хората ще придобият някаква връзка с кабалистичните знания. Няма ли по този начин светлината да ги насочи в правилната посока?

 Отговор: Нашата цел е образоването на човека, предаването на знания за истинското устройство на света, неговите цели, ролята на човека в света. Когато хората разберат, че за по-добро бъдеще трябва да променят начина си на живот, цялата система на обществото, вътрешните и външите държавни отношения, тогава нашите обяснения на законите в обществото и света, ще предизвикват у тях желание да променят своя свят и те естествено ще осъзнаят необходимостта от кабалисти в управлението на света. Но това ще стане в съответствие с кабалистичното им образование, осъзнаването на злото и поправянето. А дотогава ние трябва да разпространяваме Кабала отдолу нагоре, защото опитите да се влезе в политиката, за да се „завоюва“ Министерството на образованието и да се обучават хората на Кабала, ще бъдат посрещнати с неразбиране и отхвърляне.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Това, което наричаме студ, в действителност e отсъствие на топлина

Професор в университета задал на студентите си въпрос:

– Всичко, което съществува, е създадено от Бог, нали?

Един студент смело му отговорил:

– Да, създадено е от Бога.

– И Бог е създал всичко? – попитал професорът.

– Да, сър, – отвърнал студентът. Професорът попитал:

– Ако Бог е създал всичко, то Бог е създал и злото, щом то съществува. И съгласно принципа, според който действията ни определят нас самите, Бог се явява зло.

След като чул отговора, студентът притихнал. Професорът бил много доволен от себе си. Той още веднъж „блеснал“ пред студентите, доказвайки, че вярата в Бог е мит. (още…)

Filed under: Наука - Няма коментари→