„Злото начало” – това не е просто желанието да навредиш на някой, присъщо ми по рождение. Това природно качество все още не се нарича зло начало.

Злото начало ние разкриваме, само когато започнем да се занимаваме с Тора, притегляме светлината, възвръщаща към източника, и искаме да се съединим с помощта на тази светлина.

Тоест, то се разкрива не на просто битово ниво, а само на хората с духовен ген, с „точка в сърцето”, които се включват в кабалистичната група и започват да работят в нея, за да излязат от своята егоистична природа, от намерението „заради себе си”.

Те преминават целия предварителен път на развитие, вътрешните състояния: Авраам, Ицхак, Яков, египетското изгнание, и се отчайват, разбирайки, че не са способни да се съединят – както е казано: „И завикаха синовете на Исраел от тази тежка работа”. Тогава на тях постепенно им се разкрива това зло начало, което се нарича Фараон.

Но това все още не е всичко. Те бягат от Фараона, някак се издигат над него, и тогава стигат до разкриване на злото. Благодарение на това, че те са се отделили от злото на егоизма, преминавайки Червено море, те могат сега да разкрият, че това зло е точно като планината Синай (планината от Ненавист). И само при това условие на тях им се разкрива методиката за поправяне на злото, която се нарича „Дарованието на Тора”.

Тогава те достигат втората половина на условието: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за подправка, като средство за неговото поправяне”. Ако ти действително разкриеш в себе си силата на разбиването, която се нарича „зло начало”, то можеш да я поправиш. Това е силата, разделяща те с другите, и тя се разкрива само при условие, че ти много искаш да се съединиш, отдавайки всичко, което е в твоите сили заради съединяването.

Тогава на нас ни се разкрива „злото начало”, и това е много високо състояние на разкритие. На нас ни се разкрива условието, че ние трябва да бъдем като един човек, с едно сърце, във взаимно поръчителство (а дотогава, е невъзможно да се разбере какво е това).

И сега ни става необходима Тора – средството за поправяне. Защото ние вече разбираме, че е невъзможно сами да направим никакво действие, и всички наши достижения – са само благодарение на светлината, възвръщаща към източника, който ни е разкрил злото, а сега може да го поправи на добро.

Когато светлината установява между нас мир и добро, това означава, че тя добавя намерение за отдаване към нашето зло начало, и тогава „ангелът на смъртта” постепенно се превръща в „свят ангел”.

Затова е казано: „Аз създадох Тора като подправка” към злото начало, тоест ние само добавяме към злото начало отдаващо намерение, точно като подправка, и не го разрушаваме. Цялата ненавист остава, и всеки път тя се разкрива все повече и повече, за да ни даде възможност да построим над нея все по-голям екран.

И така ние растем – от малката точка, която е в нас, всеки може да порасне до света на Безкрайността и да придобие цялото това огромно желание/кли, от самото начало на създаване от Твореца. Именно с помощта на злото начало ние ставаме подобни на Твореца, израствайки над него, точно като тестото повдигано от маята.

От урока на тема „Аз създадох злото начало и Тора като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато започвам да поправям своите отношения с целия свят, с всички други души, с другарите по група и учебни занятия, изведнъж откривам, че съм само аз и Творецът– и никой друг…

Тоест, всички другари, целият свят, неживата, растителната и животинската природа, хората, душите – всичко това, всъщност, са проявления наТвореца по отношение на мен.Тъй като Творецът не може да ми се прояви като светлина без съсъда (кли), аз няма да има с какво да Го уловя.

Затова Творецът разделя мирозданието на две части: самото творение, неговата душа – и всички останали желания, освен творението, които се отнасят към Твореца.

Творец (Боре) – от думите „ела и виж“ (бо-ре). Тоест, ако творението се свързва с това, като че ли външно, по отношение на себе си кли – с това то изразява своето отношение към Твореца, и в този съсъд се проявява светлината. Всичко това дава възможност на творението да разкрие висшата сила.

И тогава творението започва да разбира „езика“ на Твореца и разговора, който води с него Творецът. Понякога му се струва, че това е „външно“ кли – по–високо от него, а понякога,че е по-ниско. Понякога му се струва, че светът е празен вакуум, в който няма абсолютно нищо. Но ако разбира, че Творецът освобождава за него това празно пространство, за да може той да го напълни със своето желание за отдаване, тогава творението има място за работа.

В тази празнота – недостига на светлината на вярата, светлината на отдаването -Хасадим. И ако творението вече е способно да напълни празното пространство със светлината Хасадим, то благодарение на това, се присъединява към Твореца и може да разкрие там също светлината Хохма.

А има състояния, когато, напротив, Творецът дава на творението да се почувства напълнено. Отначало ти чувстваш, като че ли стоиш пред огромна светлина, която все още е извън теб – такова усещане ни се дава в първите девет сфирот (тет ришонот).

А ти трябва да направиш съкращение на това наслаждение, да повдигнеш своята вътрешна граница, до която можеш да приемеш светлината (в никве ейнаим), да работиш в трите линии, за да измериш със своя екран напълването, което стои пред теб, и да си изясниш, доколко можеш да го приемеш заради отдаване.

По такъв начин ние напредваме, преминавайки през различни състояния, и не винаги осъзнато. Но те се разкриват само при при условие, че ние не забравяме, че има само една светлина и един съсъд, разделен за нас на много части, които ние трябва постепенно да присъединим към себе си с намерение за отдаване.

На този път ни предстоят два етапа. Първият – стъпалото Бина (хафец хесед), където човек засега не може истински да се свърже с другите, а само да се учи да се противопоставя на своя егоизъм, да се издига над своите желания, над своето «зло начало», което му се разкрива, и придобива келим Г“Е.

А след това той започва да работи със „свързването на свойствата милосърдие и съд“, когато даже своите получаващи желания, включени в него, също започва да използва за отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38119]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Ако групата е достигнала до задънената улица на взаимната ненавист, по-добре тя да бъде разпусната и да се даде възможност на другарите да видят истината. По-добре всеки да си постои у дома и да помисли за своя живот. Ненавистта няма вече да замъглява очите, и той ще види това състояние, ненавистта между другарите, като че отстрани – ще внесе в чувствата малко разум.

Тогава ще се замисли: какво да прави с тази ненавист, откъде е дошла тя и с каква цел е дадена. Той ще си спомни, че именно тя се явява средството за възвишение, тъй като Творецът е създал злото начало и нарочно ни пробужда с ненавист, така че да Го привлечем и разкрием. Науката кабала това е – средството за разкриване на Твореца, и именно сега ти имаш възможност да го разкриеш.

Творецът се разкрива именно над нашия егоизъм, а докато ние се чувстваме добре – няма да го позовем. Трябва да разберем веднъж и завинаги, че всяко движение произхожда само вследствие от лошите усещания. А когато на човек му е добре той няма сили да се помръдне от мястото си, така е устроена нашата природа.

Затова да работим над любовта с другарите може, ако ние си представим всички процеси и състояния, които ни предстои да преминем , ако ги различаваме в себе си и осъзнаваме, записваме, завръщаме се към този анализ по няколко пъти на ден, добавяме в него разум и чувство. Така ние започваме да управляваме всяко такова състояние – и лошо и хубаво, използвайки го като необходимо средство, като лост, позволяващ ни да го превърнем в следващото състояние и да напреднем.

И ако всеки от нас, път след път, се старае така да разбие своето его, своето “каменно сърце“ – това означава, че той навлиза в сърцето на другаря. И накрая ние разкриваме единственото съществуващо състояние, което нашия егоизъм е скривал от нас.

Ние не работим над приятеля или групата, ние само изменяме своето възприятие, своето сърце, усещането ни за реалността. Проблемът не е в другарите и не е в групата – съществува единствено моята душа, която аз трябва да събера в едно.

От урока по писмото на Рабаш, 07.03.2011

[37288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

“Първият човек“ (Адам Ришон) е бил сътворен като ангел в малкото състояние. И чак след прегрешението с Дървото на Познанието на добро и зло, той започнал да става човек.

Тогава вече се проявяват тези двете сили: на получаването и на отдаването, свиване и разширяване, между които започва борба, и в резултат се развиват всички нива в природата: неживо, растително, животно и човек.

В крайна сметка се появява това същество “човек“ – стоящо между доброто и злото, отдаването и получаването, светлината и тъмнината, което усеща себе си независимо творение относно тях. И ето това сме ние!

А дотогава не е съществувало това “третото“ – просто са действали тези две сили на природата, като единна висша сила. Но когато те достигат финала на своето развитие, от тях се ражда някой трети, обладаващ способността да съществува и да се развива, започвайки от неживо ниво, а след това на растително, животно, и достигайки осъзнаването за самия себе си и Твореца – тоест да стане “човек“.

Всичко това е резултат от грехопадението, след което двете противоположни, разбити сили започват да си взаимодействат и да се включват една в друга.

Затова Баал а-Сулам пише, че когато се е формирало нашето земно кълбо, то е преминало редуващи се периоди от по 30 милиона години – в които ту се нажежавало и е избухвало с огнена лава отвътре, ту се охлаждало и застивало. И е продължавало така докато не е достигнало до стабилно състояние, даващо условия за развитие на неговото следващо ниво: растенията, а след това и животните.

Но цялото това развитие е ставало благодарение на тези две сили. Затова едва сега ние достигаме до неговото завършване и започваме работата на човека – а всички поколения преди нас са съществували условно като “ангели“. Едва в наши дни ние вече действаме като следствие от разбиването и смесването на народа на Израел с всички други народи. Ние сме първите – които сега започват поправянето.

“Първият човек“, Адам Ришон е бил духовен парцуф, от когото се развива човек,  както от капка семе. А вече от резултата на цялото развитие и нашата работа, на него е съдено да стане създание, което да се уподоби на Твореца. В името на това бъдещо състояние, той се и нарича “човек“, Адам (“подобен“ на Твореца).

А дотогава това е ангел, създаден от ръцете на Твореца, не притежаващ никаква самостоятелност.

При създаването на човека, ангелите попитали Твореца – защо създава това зло начало? Но Творецът отговорил, че зло е необходимо, тъй като то ще позволи именно за негова сметка да се постигне съединението на двете сили: ненавистта и любовта, и да се постигне Твореца. Както е казано: Всички ще ме познаят – от мало до голямо. Защото наслаждението на Твореца е в това – творението да постигне Неговото съвършенство, универсалност и величие.

От урока по „Учението за  Десетте Сфирот““, 16.01.2011

[35526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 35, „Кой няма синове”: „Дърво, което не дава плодове е подобно на бездетен човек, който никога не ражда. Човекът и Тора се наричат безплодни, ако нямат синове.”

Въпрос: Как да изострим общото намерение, насочено към помощ свише?

Отговор: Помощта идва само, ако желаем да се съединим. Затова учим заедно – привличаме светлината на поправянето. Всички заедно трябва да проявим желанието да се обединим (общата молитва) – иначе нито в един от нас няма да възникне правилната молба, няма да имаме сили да продължим по пътя.

В човека има базисно желание – да му бъде добре. И когато към него, допълнително се появи въпросът за смисъла на живота, желание да придобие светлината, той започва да изучава науката кабала. До появата на това допълнително желание, човекът е като животно – развивал се е само според указанията на земното желание. Ние го вземаме под внимание от момента, в който той се устремява към нещо по-високо.

Как използва човекът всички принципи, които му дават? Защото развитието е възможно само, благодарение на добавяне на желание от общото кли, в което той трябва да се включи – подобно на дървото, получаващо всички сили от заобикалящата го среда: земя, въздух, слънце и т. н. Ако човекът знае как да приеме всичко в полза на духовното израстване, тогава приема от обкръжението потребността и с нея, по време на учене се обръща за светлина, връщаща към Източника.

Тази светлина изгражда в човека вътрешен процес, по време на който израстват свойства, указания, определения. Той напредва именно по този начин.

Всеки път мисли как да получи подем от обкръжението. За тази цел, трябва да наведе глава пред другарите, да ги извиси в своите очи като най-добри хора в поколението. На урока, не трябва да забравяш защо учиш. В крайна сметка, човекът получава от групата само допълнително възбуждане, а след това трябва да дойде светлината и правилно да го насочи.

Така, с помощта на всички тези фактори, човекът си осигурява сили за израстването. Той трябва да проверява себе си: донасят ли тези сили някакви плодове? От една страна, напредва в лявата линия, всеки път все повече разкрива злото начало, което е създал Творецът. И едновременно с това, разкрива Тора като подправка – разбира какво прави със злото начало и как го разкрива с помощта на Тора в качество на светлината, на свойството отдаване.

И ето, изпълнявайки съветите на кабалистите, човекът стига до някакво усещане. Макар това, все още да не е истинско обличане на светлините в съсъдите, все пак в него се проявяват нови детайли на възприятието – отблясъци на светлината, обличаща се в келим. Вярно е, че тя все още не се усеща във вид на напълване, а като обкръжаваща светлина – светлина, връщаща към Източника. Човекът, още се намира на пътя към Източника – дори в малка степен не е постигнал благото. Но напредва.

И затова, най-важно е да се страхува, че няма да име синове, че ще остане без силно желание, че ще спре по средата на пътя и ще залинее в пресъхващия източник. Ако имаш желание, необходимо е да видиш в него злото начало, което е безформено и противоположно на духовното напредване. И към това, трябва да добавиш Тора като подправка – светлината, връщаща към Източника. Ако Тора даде плодове, вече не е бездетна.

От урока по статия на Рабаш, 08.02.2011

[34790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата работа е в усилията. Човек е задължен да вярва в принципа: „старал се и намерил”. Затова Баал а-Сулам пише в 17-ти параграф, „Предисловие към ТЕС”, че преди учебните занятия ние трябва да се укрепим във вярата, както е казано в „Сентенциите на бащите”: „Верен на Този, за когото се трудиш, за да ти даде възнаграждение за твоята работа”. И това възнаграждение ще бъде преход от егоистичното намерение ло-лишма в алтруистичното лишма.

Преди учебните занятия и по време на ученето човек трябва да види себе си, устремяващ се към тази вътрешна промяна. Тук се кроят всички усилия. В това „Предисловие” Баал а-Сулам обяснява, че не трябва да се проявява небрежност нито в тяхното количество, нито в тяхното качество.

Започвайки да се учим, възможно е и да желаем да се изменим чрез учебните занятия и заложената в тях светлина, но после забравяме за това и се отвличаме, тоест недодаваме качество на усилията. Количеството може да бъде и достатъчно, но главното е именно качеството: до каква степен изпитвам болка – дотолкова, че не мога да оставя целта, като болен, който през цялото време, мисли само за излекуването. Каквото и да е правил, всичко е призвано да му помогне в оздравяването.

Такава потребност не се придобива в изолираност. Това може да стане само с помощта на обкръжението – то ще задължи човека с важността на  своята цел и само така той ще може да напредва.

Като сумирам всички средства, които имаме, ние ще видим, че и групата с нейните традиции, и аз сам, и Творецът, и учителят, и уроците, и разпространението – всичко това е необходимо, за да се създаде в човек силна потребност за промени, предизвикани посредством учебните занятия. Само до тази точка трябва да достигнем, само тя трябва да стане резултат от всички наши усилия.

Тогава, на уроците у нас ще възникне същинско искане за светлина и нищо друго: нито знания, нито мъдрост, нито разлики в каквото и да е – само вътрешни промени. И мощта на това искане ще бъде толкова голяма, че то действително ще приведе към изменения.

Това позволява на човек да премине към Тора, като към „подправка”, а от нея – към Тора на живота, вместо на „смъртоносната отрова”, от която той се е ползвал по-рано.

Защото ние разкриваме своето зло начало с помощта на светлината. Тази светлина се нарича „ангел на смъртта”: от една страна, тя показва на човек, че той е духовно мъртъв, а от друга страна, помага после да умъртви своето егоистично желание. Така ние се движим напред.

От урока по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34702]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Бих искал да зная: Къде в мен живее злото начало? В сърцето или в егото? Как мога да разбера, за да се отърва от него?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че се е радвал за разкриването на нови, зли свойства в него, защото те не са нови, а са скрити в човек, и е неизвестно кога целият все още неразкрит наш егоизъм ще се разкрие.

Действително времето, когато се разкрива злото, е неприятно. Човек започва да се самоизяжда, защото не е съгласен и не го желае. Този подход също трябва да бъде поправен.

Да ви кажа истината, ние трябва да се радваме, когато злото се разкрива, но не така, както мазохистите. Ако това зло достигне до необходимите размери, тогава човек ще се взриви и ще издаде такъв вътрешен вик, такова усещане ще се зароди в сърцето му, че той ще получи разкриване от висшето.

Тогава относно своето сърце, той излиза от себе си към другите и започва да чувства духовния свят, който не може да бъде почувстван вътре в него, а само в желанията на другите хора. Но това е добро усещане. Тогава човек изпитва всеки един момент като огромно предизвикателство, в което неговите желания и намерения отварят света за него.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа”, 21.12.2010

[34167]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Истинското зло начало е съотнесено с доброто начало, което ни се разкрива свише. Казано е, че целта на сътворението е да се донесе благо на създанията на Твореца. А за това ние сме длъжни да станем подобни на Твореца, даващи, като Него. Получили възможността да отдаваме, ние ще усетим, че, всъщност, това е неговото благодеяние.

Няма по-добър подарък от това да имаш възможността да отдаваш. Оттук ние ще получаваме удоволствието, което изпитва и Творецът, благодарение на Своите създания.

А значи, трябва да достигна такова състояние, в което именно това ще бъде благо за мен: да се наслаждавам като отдавам на ближния си. А „ближен” е именно онзи, когото изключително много ненавиждам. Ако му отдавам и усещам това най-висше наслаждение, значи съм реализирал принципа на любов към ближния както към себе си. В този случай, моето наслаждение е сходно с наслаждението на Твореца и между нас възниква сливане, съответствие, подобие.

Това трябва да е за мен критерий за доброто. А ако не съм способен да видя доброто на такова ниво, тогава го спускам. Да кажем, доброто е издигане над сегашния ми егоизъм. Каквото и да искам, аз проверявам това желание не по напълването на своите келим, а по близостта към целта на творението, към отдаването, към духовното. А ако и това не ми е известно, най-сигурно е да се провери доколко желанието ме приближава към книгите, учителя и другарите.

За нас проблемът винаги е в правилното измерване. Винаги се отклоняваме встрани. Подкупът на егоизма ни заслепява. „Какво да се прави”- си казваме, прощаваме си и продължаваме да измерваме неправилно. И затова не разкриваме злото. А ако не разкриваме злото, как ще можем да го поправим? Тази грешка се запазва в нас през цялото време.

Необходимо е да се съчетаят помежду си три неща: книгите, учителя и групата. Ако човек може да ги съедини едно с друго и започне да се проверява относно тях, тогава има шанс да разкрие злото. С помощта на тези три фактора той може да постигне формирането на точката на единството Израел, Тора и Твореца, за да могат книгите, учителят и групата да го насочват към свойството отдаване, към Твореца.

А напредвайки в правилната посока, човек ще види, че и средствата, и резултатите, и дървото, и плодът наистина са единни.

От урока по статията на Рабаш, 20.01.2011

[33225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Даргот Сулам“, статия 903, „Ту би-шват“: „Творецът желае за човека, който изпълнява заповедите, явяващи се плодове, дървото и плодовете да бъдат еднакви на вкус, тоест неговото намерение също да бъде „лишма” – заради отдаване.”

В нашата работа, трябва да преминем през няколко етапа. Преди всичко, трябва да се спуснем на стъпалото, за което е казано: „Аз създадох злото начало”. Тук, човекът започва да се запознава със своята природа и вижда колко е лош, т.е. противоположен на доброто.

Доброто – това е светлината, свойството отдаване. Къде да видя свойството отдаване, за да се измеря в сравнение с него и да определя, в какво зло се намирам? Къде е това зло и къде е Творецът, създал злото начало? Аз трябва да постигна Твореца, който е създал злото начало в мен, а срещу него трябва да бъде Тора като добавка.

Защото не може да има тъмнина без светлина и светлина без тъмнина. Ние не постигаме нищо само по себе си, а само сравнявайки го с противоположността. И затова, човек постига заложената в него лоша природа, само според своите добри дела. Само по този начин можем да постигнем злото.

Така, че грешниците, за които говори Тора, са особени и велики хора. Стъпалото грешник е много високо. Човекът работи по отношение на доброто, стараейки се да преодолее злото в себе си и да постигне благото. Тогава, познава злото, разкрива греховете на Адам и влиза в процеса на поправяне. Така, разкриването на злото начало се явява част от този процес.

И само след това, постигайки злото, човекът започва да проверява еднакви ли са „дървото” и „плодовете”, устремени ли са в една посока – към отдаването. Защото „плодовете” са отдаване, а не самонапълване. Човекът се старае да бъде над своя егоизъм, определяйки го като зло, над което трябва да се издигне. Той отново и отново открива какво иска и от какво може да се наслаждава, и определя за себе си, какво представлява египетското наказание. Готов е на всичко, освен на това да се самонаслаждава.

И тогава се издига над всички възможности за наслаждение и стига до истинските плодове – до отдаването. Наслаждение от отдаването – ето какво е плодът на Дървото на познанието. Това е вярата над знанието – вярата, израснала на Дървото на познанието.

Само по този начин, човекът израства – издигайки се над злото, над разкриващото се в него свойство получаване и под никаква форма не желае да го използва. И тогава в него израстват плодовете.

Именно това символизира Ту би-шват, „Новата година на дърветата”. Защо на дърветата, а не на плодовете? Защото засега, човекът придобива свойството отдаване, а след това е необходимо да се научи да получава заради отдаване.

По духовния път непрекъснато разкриваме неправилните форми в себе си. Както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към ТЕС”, само онези, чието търпение е било голямо и е устояло се удостояват да влязат в царския дворец, в онази „градина”, в средата на която стои Дървото на познанието.

От урок по статия на Рабаш, 20.01.2011

[33231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако е трябва да гледаме на групата само като на нейното вътрешно поправено състояние, то с какво се различава тя от целия останал свят, който също ни се струва непоправен?

Отговор: Във вътрешен смисъл няма разлика, но когато гледаш на групата, ти виждаш, че и външното се проявява, как другарите се стремят към духовното, как идват всеки ден да се учат. Тоест, те желаят да постигнат духовното, само че още не са го постигнали.

Ти имаш външен екран, на който виждаш как те се стремят към отдаване, но засега се намират в егоистичната система с намерение да погълнат всичко заради себе си.

Все пак те вече знаят, разбират малко и дори чувстват, че е възможно да дойдат до обратно отношение към света – вместо поглъщане, към отдаване. Те знаят, че в мирозданието има две форми за усещане на живота:

1) Живот, когато инстинктивно се опитвам да погълна всичко в себе си, защото такъв съм се родил – което се нарича его, „зло начало”, с което се раждаме.

2) И има друго отношение – отдаване, излизане вън от себе си , когато моето „Аз” само по себе си не съществува – а само със своето включване във всички останали. И към този втори подход искаме да стигнем.

Получава се, че владеем двата подхода. Всеки засега съществува на 1-ия принцип, като поглъща всичко в себе си – това е, което чувстваме сега, „този свят”. Но ние мечтаем да достигнем другия поглед за света и да видим духовната реалност, съществуваща в отдаването.

А тогава какво  ще се случи с материалната действителност, тя ще изчезне ли? Не, тя ще остане  докато ти е необходима, според  нейното използване като необходима.

И тук трябва да разбереш, какво е това твое материално тяло – това е самата тази необходима мярка, която трябва да запазиш, за да се задържаш във вътрешно поглъщане, а не да отдаваш. А в действителност няма никакво тяло.

Но в тази степен, доколкото ти трябва да се задържаш в егоистичното поглъщане, ти оставаш да съществуваш в тази материална реалност. А доколкото излизаш от себе си навън – дотолкова ти влизаш в духовния свят.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 28.12.2010

[31024]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→