Проучване (Г.Симкин, д.б.н., Московски държавен университет): В лицето на детето има милиони черти от бащата и майката, но всеки вижда само неговите прекрасни черти на лицето. Това е механизъм за опазване на вида. Природата е заложила в човека влечение към противоположния пол на генетично ниво. Ето защо, в брак сключен без любов няма пълноценно потомство.

Защо хората се влюбват един в друг? – Природата не познава емоциите, тя е практична и за всеки вид поставя основна задача: да оцелее, тоест да се приспособи към всички промени в обкръжаващата среда, предавайки новите, полезни свойства на следващите поколения. Младото поколение трябва да бъде максимално жизнеспособно – а това зависи от подбора на родители. Тяхното добро здраве не е основното условие. Основното нещо – те трябва да си подхождат на генетично ниво.

Природата е изнесла признаците за генетична съвместимост на повърхността – комплекс от характеристики на даден човек: чертите на лицето, строеж на фигурата, жестове на ръцете, тембър на гласа – множество сигнали, действащи на подсъзнателно ниво и свидетелстващи – „това е моят партньор“. Те осигуряват брака по любов. Тъй като любовта – това е естествен механизъм на привличане един към друг на допълващи се партньори.

След това може да се окаже, че партньорите не си подхождат един на друг по други параметри, необходими за съвместен щастлив живот – характер, интелект, социална среда (придобити параметри). Идва разочарование и бракът се разпада. Но работата е свършена, потомството се появява, а за природата всичко останало няма значение.

Ние сканираме облика на партньора, избирайки от него допълващите ни характеристики. Така избираме приятелите си и тези, от които трябва да се държим на страна. Също така възниква привързаността към определени животни.

Коментар: Всичко се случва съгласно Главния Закон на Природата – Законът за Подобие по Свойствата, всички елементи на природата са в съответствие с този Закон, стремят се към подобие с Твореца, към сливане с Него.

[90807]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Сега започваме да разкриваме, че предаването на информация протича мигновено. Освен това, съществуват такива физически въздействия, които също произтичат мигновено, а не просто със скоростта на светлината, звука и т.н. Тоест цялата природа е единна.

Ако тя е такава, то аз, развивайки се, преминавам към състояние, когато, очевидно, трябва осъзнато да приема участие в това единство, изучавайки го, да се съгласявам с него, да участвам в него разумно. Трябва да видя къде участвам, щом не съм нейна интегрална част – желаейки да бъда егоист, желаейки само за себе си, като не взимам под внимание близкия и по-далечния кръг.

Очевидно, природата ме подтиква към осъзнаване, че аз съм свързан с нея в пълен образ. Тя желае,  да осъзная това единство и осъзнато да участвам в нея. Затова усещам, и постоянно ще усещам кризи – моето несъответствие с разкриващите се условия.

Природата ми го разкрива, като кръг, и сякаш говори: „Ето това е близкият кръг, с който трябва да бъдеш сега интегрален, т.е. напълно взаимосвързан. Сега не чувстваш себе си в равновесие с него, във връзка, в хармония, и трябва  да го постигнеш“. И ето, тя ме принуждава към това, създавайки всевъзможни лоши обстоятелства: на мен ми е зле и със себе си, и с децата, и с обкръжаващата обстановка, и с здравето, и с екологията – с всичко.

Принуждава ме от всички страни – мулти-криза! Не просто икономическа криза, а криза във всичко, което правя, с което съм взаимосвързан! Природата ми показва, демонстрира ми, че не съм глобален, не съм интегрален в тази своя малка сфера, в която се намирам сега. Веднага, когато стана по-взаимосвързан с нея , тя ще ми покаже по-голямата сфера, и аз ще мога да усетя: „Погледни, аз отново съм в криза!“.

Но това не е поредната криза, която идва след две години. Това е появата на по-голямата сфера, с която трябва да вляза в интегрална връзка.

Поправил съм в нея някаква част ( с другите хора, с неживата, растителната, животинската природа и т.н.), достигнал съм до нещо като отдих, към равновесие – и изведнъж, бум, отново криза. Но това не е криза. Просто природата, по такъв начин, ме разширява, тя иска да направи от мен свой съзнателен елемент, за да мога осъзнато да участвам в нейната интеграция. Защо? Защото така ще я опозная. Защото  действително ставам неин венец, неин плод.

Днес виждаме, че човек се явява събирателния елемент на цялото мироздание, освен едно – той не разбира нищо: къде се намира, не разбира цялото това взаимодействие, не се включва в него.

И природата сега започва да ни развива именно към това състояние и ние го виждаме на практика.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56978]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние се опитваме да приближим кабала до хората и да обясним, че тя е наука, обясняваща нашия живот, помагаща ни да решим проблемите с възпитанието, здравето и всичко останало. Но всичко това е само външно.

Всъщност кабала говори само за духовния свят и спира на ниво Бина де-Малхут де-Малхут на света Асия. Между тази Бина и нашето състояние в този свят – Малхут де-Малхут де-Малхут на света Асия, съществува разрив.

Ние не можем да прекрачим тази пропаст, да намалим разрива или да го запълним с нещо. Винаги, докато не се извисиш по-високо от този разрив, кабала ще ти се струва абстрактна наука, философия, мистика – т.е. нещо нереално. Защото като реално ти възприемаш само онова, което можеш да видиш и вземеш в ръце – а какво може да ти се даде, ако човек не продава червени кончета и „осветена вода”?

Този разрив между нашето сегашно състояние и най-близката Бина се преодолява само с усилена работа вътре в самия материал – егоистичното желание за наслаждение. Аз се опитвам да правя това с помощта на обкръжението, което на този етап е също егоистично. Но аз с всички сили, като малко дете се опитвам да порасна и да се издигна над себе си.

Кабала никога няма да може да се облече непосредствено в материала на нашия свят – винаги ще трябва да подскачаш към нея нагоре! Нищо няма да можеш да направиш с този последен АХА”П (долната част на висшия духовен обект) – ти не притежаваш Галгалта ве-Ейнаим, която би могъл да облечеш върху него.

Така са построени всички светове, цялата духовна стълба: Г”Е на низшия облича АХА”П на висшия и тогава може да получава от него. Няма значение, нека в АХА”П на висшия цари пълна тъмнина, но аз със своето Г”Е съм готов да приема тази тъмнина, да се съглася с нея, за да се хвана за висшия. Аз съм готов да предпочета тази тъмнина пред онази светлина, която имам сега в Г”Е.

Но аз не притежавам Г”Е за този най-последен АХА”П между Бина и Малхут де-Малхут де-Малхут де-Асия! Защото аз се намирам по-ниско от този АХА”П по своя егоизъм – аз няма с какво да облека висшия. Аз нищо не мога да направя и затова кабала за мен засега си остава абстрактно знание.

Духовното завършва в последната Бина, до тази червена линия. АХА”П на висшето за мен е пълна тъмнина. Но ако аз внеса в този промеждутък „групата, книгите, учителя” и започна да работа с тях, то аз получавам възможност да се свържа с тази Бина.

И това дори не значи, че самата тази група трябва да се намира в духовното. Но тези средства (група, книги, учител) притежават такова чудесно свойство (сгула), че ако аз си представям, че те се намират по-високо от мен и искам да се включа в тях, прекланяйки своето его пред тях, то извличам от тях духовната съставляваща. От Г”Е на висшия чрез тях при мен достига светлина.

Аз от своя страна инвестирам желание (егоистично!), а в отговор към мен идва светлина и ние се срещаме с него в онази област, която се нарича „учител, книги, група”. Това е качествено понятие, а не физически хора или книги – онова същото място, където аз разкривам АХА”П на висшия, духовния свят.

Затова аз съм длъжен да си представям, че те са високи, велики и вътре в тях се намира Творецът. Само в такава форма аз мога да си представя АХА”П на висшия – по-високата степен, и да се хвана за нея. Защото у мен няма Г”Е, няма никаква друга възможност.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 26.01.2011

[34131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Въпрос: По какво молитвата в кабала се отличава от религиозната молитва?

Отговор: Кабала принципиално се различава от всички други методики и изобщо от всичко, което съществува в нашия свят. Казано просто, тя е едно, а всички останали – нещо друго.

В какво се състои разликата? В това, че кабала е изградена на основата на промяна на самия човек. Не на промяна на нещо извън мен, не на промяна на обкръжаващата среда, не на това, някакъв дядо „боже” да започне да се отнася към мен добре, не на промяната на отношението на другите хора. Аз не моля Той да промени моето здраве, моята съдбата – нищо подобно. Аз моля Той да промени моя егоизъм – само това!

Цялата кабалистична методика е изградена на това, човек да промени себе си. От друга страна, всички други методики и религии са построени на това, че Творецът се изменя по отношение на човека: аз Го моля, Той да бъде милостив, доброжелателен, аз Го предразполагам.

В кабала няма такова нещо. По отношение на Твореца аз съм изменящият се човек, намиращ се в Абсолюта. И този Абсолют е неизменен. Ако Творецът е първопричина, първичното начало, ако Той е абсолютно добър, абсолютен, вечен, съвършен, то Той не може да се променя. Променя се само несъвършенството. Той не може да се променя.

И затова всички изменения стават само в човека. С други думи, аз, според своите сили, състояние и вътрешни свойства, усещам себе си повече или по-малко комфортно. Но това съм именно аз, защото аз съм променлив. А Творецът никога не се променя, Той е постоянната обща сила на Природата.

Съответно, всички молитви, за които говори кабала, представляват молба на човека за собствената му промяна. Към кого се обръща? Към стена? Ако Творецът е постоянен, ако Той е вечен, съвършен, то Той изобщо не реагира на тебе.

Но ти, обръщайки се към Него, ставаш друг и получаваш друга реакция, защото повишаваш при това своята чувствителност. Ти се намираш целият в същото това постоянно поле, което се нарича „Творец”, в същата тази постоянна Сила. Но ти се молиш, искайки да се промениш и тогава това поле ти въздейства с голяма интензивност. Ето, това се нарича „молитва”.

Думата „молитва” на иврит (леитпалел) означава съдя себе си, самооценям се, осъждам се. Това не е обръщение към някого, който да се смили над тебе или да те облагодетелства. Не, това е преоценка на себе си. Това е молитва.

И затова, макар религиите и да използват същата тази дума, в кабала тя, както и всичко останало, има абсолютно противоположен смисъл.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33395]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво е вашето мнение за възможностите кабалистична информация да достига до масите? Създава се впечатление, че те по-старому са глухи за нея?

Отговор: Още от детството човек възприема нашия свят чрез примери, шаблони, представи. Човек мисли в образи, които се трупат в неговта памет и чрез тях възприема света, оценява го, разбира го, взема решения и действа по шаблоните. Системите от представи, които сме получили в детството, формират у нас образа на света и нашия собствен. През целия си живот ние приемаме нови и различни представи, заменяме старите. Формираните представи се утвърждават чрез повторение. Ако човек слуша нещо, което противоречи на неговите представи, той не възприема посланието. За да разберем другите трябва да познаваме техните представи, да се обръщаме към тях, а не към логиката или здравия разум. Колкото човек е по-образован, толкова повече са неговите представи. Към масите трябва се обръщаме чрез техните базисни представи (житейски ценности): съчувствие, съучастие, просперитет, здраве, работа, безопасност, бъдеще на децата.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо точно тези удари, които ни се стоварват днес, трябва да принудят огромна част от хората да осъзнаят злото? Защо това не се е случило при предишните сътресения, които човечеството е преживявало?

Отговор: Предишните удари не са засягали огромни маси от хора. На колкото повече хора можеш да въздействаш, толкова по-застрашени са тяхното здраве и парични загуби. Това е най-важното. Парите – те са също като храната. Храна и здраве – това е минимумът, необходим на човек за поддържане на неговото животинско съществуване.
Всички ние сме егоисти, разделени един от друг. А сега към нас се спуска форма на взаимовръзка, която се нарича Адам – нашето поправено състояние. То се приближава към нас отгоре надолу.
Преди, това се проявяваше във вид на криза в културата и образованието. Сега вече достига до храната- вярно, до здравето все още не се е докоснала. Т.е., засяга най-насъщните за човека неща. А пропастта между сегашното и поправеното ни състояние усещаме като криза. Точно него трябва да преодолеем.
Не можем да се скрием в някой бункер. А мрежата се спуска все по- ниско и по- ниско. Какво да направим ?
Ако не се уподобим на тази мрежа от сили, връзката между нас, попадаме под въздействието на принуждаващите ни към това сили. Изходът е само един – да станем подобни на Природата.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Една китайска пословица предупреждава: «Ако не сменим посоката, то много скоро ще приключим нашия път там, накъдето се движим». Отнесено към съвременното човечество, това ще бъде катастрофа. Ако ние не променим посоката, то ще се окажем на пътя към свят, който ще се характеризира с : увеличаващ се демографски натиск и бедност; нарастваща запалаха от социални и икономически конфликти; стихийни и организирани войни; ускоряващи се изменения в климата; дефицит на храна, вода и енергия; задълбочаващо се промишлено, градско и селско-стопанско замърсяване на околната среда; продължаващо разрушаване на озоновия слой; съкръщаване на биологичното разнообразие; а също и намаляване на атмосферния кислород. Заедно с това съществува риск от мега-катастрофи, предизвикани от ядрени аварии и изтичането на ядрени отпадъци, разрушителни наводнения и торнадо като резултат от промяната на климата, повсеместни проблеми със здравето, както заради природните катастрофи, така и вследствие на човешките фактори, като например натрупването на токсини в почвата, въздуха и водата. (още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

По материали на Световната здравна организация

Въпросът  за опазването на здравето и предотвратяването на болестите в определен период от живота става крайно насъщен за всеки човек. В продължение на цялата история на човечеството смъртността в резултат от болести е била много по-висока, отколкото в резултат от всички войни, техногенни катастрофи и природни бедствия. (още…)

Filed under: Здраве - Няма коментари→

По принцип, въпросът засяга не само тежките болести, но и въобще всички страдания. Ние трябва да разберем, че причината за всички страдания се крие в необходимостта да се подтикне човека към поправяне на нарушената връзка между душите. Друг източник на страдания няма. Човекът трябва да бъде дърпан, да не му се дава покой в днешното състояние и с това да бъде заставян да се придвижва към обединението. (още…)

Filed under: Здраве - Няма коментари→