Entries in the 'желания' Category

Мисълта – най-голямата сила.

Въпрос: Възможно ли е мисълта на човека, който напредва в духовното, да влияе повече на света, отколкото мисълта на човека, в когото още не се е пробудила точката в сърцето?

Отговор: Нашите егоистични желания и мисли (сърцето и разума) изобщо не влияят на света. Те напълно са управлявани свише. Защо тогава се говори, че всички мисли и желания на човека влияят на света? Защото на света влияе доколко човекът не е поправен, неговото различие от това решимо, което се възбужда в него. Но не и неговият личен стремеж. Тоест с непоправените желания и мисли, той влияе на света. А съзнателно и насочено мже да се влияе само с желания, съответстващи на решимо, по посока на развитието. Тоест само правилно реализирайки решимо. Несъмнено, всичко зависи от силата на екрана, свойството отдаване – само това влияе на света. Мисълта – това е най-голямата сила. И въобще, колкото са по-големи силите, толкова те са по-скрити от нас. Колкото човекът е духовно по-развит, толкова и силата на неговите мисли е по-голяма. Физическите сили действат само в нашите измерения за място, време и преместване, а духовните сили не са ограничени от пространството, времето и мястото. Виж статията на Баал Сулам „Пряко и косвено въздействие“.

Стрелата на времето или причината за криза 2008’


Днес мнозина се опитват да анализират източниците на световната икономическа криза. Обвиняват кого ли не: американските ипотечни фондове, хедж-фондовете, икономиста Алан Гринспен и дори – страните, експортиращи нефт. В САЩ беше публикувана първата книга, в която се анализират възможните причини за кризата. Бившият юрист и банкер Чарлз Морис започва още от 70-те години, като счита, че за всичко са виновни президентите на САЩ, които недостатъчно са контролирали финансовата сфера. (още…)

В какво се изразява нашата свобода на избора?


Въпрос: Ако всички мисли и желания на човек се изпращат от Твореца, това значи ли, че избора на обкръжение е също от Твореца?

Отговор: Да, така е казано в Предговора на ТЕС п.4.

Въпрос: Къде е тази точка на избора?

Отговор:   „В укрепване на това място, където си доведен отгоре“ – така е казано в статията Свободата на волята. А свободата е само в това, там правилно да се укрепиш, за да ти подейства групата така, че благодарение на нейното Поръчителство, ти да получиш разкриването на Твореца.

Въпрос: Вие говорите, че ние ще тръгнем или по пътя на страданието, или по пътя на  Кабала (на светлината). Но нима Висшата Сила / Твореца не ни е определил този път? Вие казвате, че на този отрязък от пътя ние имаме свобода на волята (и аз напълно съм съгласен), но нима Творецът, даващ ни днес свободно да избираме, не знае, как ние ще постъпим?

Отговор: Творецът знае, но ние не знаем това и при избора на пътя на светлината пред страданията осъществяваме нашето духовно развитие. Този въпрос се разглежда в материала  „жертвоприношението на Ицхак“ – виж материалите на тази тема. Не Творецът, а Авраам трябва да се издигне над противоречията, за да достигне следващата степен. А когато реши да върви по-нагоре, отпада необходимостта да убива и се появява възможност да използва желанието (на Ицхак) заради отдаване.

Можем ли да контролираме мислите си?


Въпрос: Има ли начин да спрем мислите, които постоянно се появяват в нас? Можем ли да се научим да ги контролираме?

Отговор: Разбира се! Често мислим за нещата, за които не желаем да мислим. Често се опитваме да удържаме мислите си, да ги променим и заменим с други. Когато не успеем да го направим се чувстваме глупави и слаби, сякаш сме загубили контрол върху себе си.

Всъщност мислите не идват „от никъде“. Първо желанието възниква в нас, дори и да не го чувстваме. След това от него се появява мисъл. Желанието предизвиква мисълта. Всъщност ние мислим само за нещата, които искаме: как можем да придобием, задържим и развием онова, което желаем; или как да оставим по-голяма дистанция между нас и нещата, които не желаем.

Мисълта не може да промени желанието, а само неговия размер, увеличавайки или намалявайки го. Също така, не можем да подменим една мисъл с друга.

Можем да контролираме мислите си, контролирайки желанията си. Така че, въпросът всъщност е: Как мога да променя желанията си? Отговорът е: чрез средата – групата, книгите и учителя!

Онези, които учат Кабала не се страхуват от нищо


Два въпроса, които получих от начинаещи:

Въпрос: Чувствам се отчужден от моето обкръжение. Всички около мен, включително близките ми приятели, вършат неща, които нямат значение. Трудно ми е да поддържам контакт с тях, защото аз разглеждам всичко от гледна точка на целта на живота. Не ми се иска да имам желанията, присъщи на нормалното общество: не ме интересуват парите, секса или уважението на останалите. Какво става с мен?

Отговор: Вие все още търсите себе си, вашия път и вашата цел. Ако сте се опитали да бъдете като всички останали и не сте успели, то вие сте предопределен за духовно развитие. Отдайте цялата си енергия на това и ще откриете Съкровището!

Въпрос: Има ли опасност да се четат кабалистични текстове ако не ги разбираме?

Отговор: Моят съвет към вас е следният: ако сте уплашен, не ги четете! Хората, които изучават Кабала са тези, които се нуждаят да разберат каква е целта на живота им. От този момент нататък те вече не се страхуват от нищо – те се нуждаят от това.

Трябва единствено да обединим точките в сърцето си


Два въпроса, касаещи вътрешната работа:

Въпрос: Като части от единна душа ние зависим един от друг, без значение дали го осъзнаваме или не. Всяка личност съдържа в себе си целия свят. Каква е степента на зависимостта между нас? Трябва ли да я увеличим? Необходимо ли е да се считаме за индивиди, единствено съединявайки точките в сърцето си?

Отговор: Трябва единствено да обединим точките в сърцето си, защото всички други желания са свързани с телесните ни потребности. Чрез обединяване на стремежите ни към духовността ние създаваме съсъд, в който Светлината, Творецът, се разкрива.

Въпрос: Как системата на взаимната подкрепа между Световното Кли се реализира на практика по времето, в което човек не е ангажиран с груповата работа (учене, разпространение, конгреси), а е зает с битови задължения (работа, семейство и т.н.)?

Отговор: Ако човек се грижи истински за своя духовен напредък през свободното си време, той си осигурява подкрепа, която ще го поддържа на правилния път и през останалото време. Нашият свят е формиран в резултат на спускането на Висшите сили и той напълно кореспондира със замисъла и целта на творението, при условие че го използваме правилно. Това ще се получи ако ние обвържем замисъла с целта, или с други думи, да постигнем целта, тръгвайки от замисъла.
Дадени са ни всички условия – тялото с неговия кратък живот, жизнени условия като семейство, усилия необходими за поддържане живота на тялото, както и препятствия и сили, които ни тласкат напред. Това само ни се струва телесно, но всъщност е начинът, по който духовните сили ни се разкриват на най-ниско ниво. Ние единствено трябва да се впишем правилно в тази картина и да попълним „празното пространство“ в нея с нашите свободни действия. В края на краищата всичко се свежда до обединяване на стремежите ни по отношение на Твореца – към отдаване и любов към ближния. Опитваме се да го направим, но виждаме, че не можем. Тогава молим за помощ и Творецът ни поправя!

Усещанията преди минаването на махсома и след това


Въпрос: Аз изучавам науката Кабала. Направи ми впечатление, че чертите на лицето и формата на очите ми се променят. Чувствам вътре в себе си протичането на някакви процеси, извършването на някаква „работа“ в дълбините на мозъка. Можете ли да обясните това явление? Верни ли са тези впечатления?

Отговор: Външни изменения са възможни както се случва при всеки човек взависимост от дейността, с която се занимава. А „вътре“ трябва да се случват големи промени. Състоянията също постоянно се променят – все повече се вглъбяваш в себе си, в своя свят, в целта и в средства за нейното постигане, във вътрешната връзка между всички части на нашия свят и тяхното управление свише, отвътре.

Въпрос от Луис Аугусто Агудело Карильо от испанския блог: Има ли начин да усетя в моето тяло преминаването на махсома? Какви промени ще се случат в тялото ми и в моята душа, когато мина махсома? В мен възникна много силно желание да изпитам това, но не знам, какви ще бъдат моите усещания.

Отговор: В тялото Ви ще се появи усещане за връзка с Твореца, който Ви „обгръща“ от всички страни, определяйки всички ваши желания и мисли, Вашите решения, освен едно усещане – че Той е във всичко. Това ще усетите не в своето тялото си, а в тялото на душата си (в гуф на парцуфа), което се заражда в своите първи 10 сфирот, от Вашата „точка в сърцето“.

Насилието

Колко бързо свикнахме с всичко това ! Бомбичка откъсва пръстите на охранител на баскетболен мач, един възрастен човек е жестоко пребит и ограбен в собствения си дом, мъж убива жена си само защото тя е „отказала да му даде пари за дънки“… Неудържимо насилие – то е следствие от неудовлетворен егоизъм. Нека по-скоро проумеем това, за да пристъпим към коригиране на  тези ситуации.

ВЗРИВЪТ

Трагично, но факт: битовите убийства станаха нещо като норма. За не по-малко „нормални“ се приемат убийствата на романтична и криминална основа. На някои от жертвите им провървява повече и ден след ден в болниците се стичат недоубити: старци, жени, деца… Скоро в България няма да остане и семейство незасегнато от тези „житейски дреболии“.

Насилието не е нещо ново, но мащабите му станаха безпрецедентни. Фитилът на тази бомба днес е по-къс от когато и да било. Всички ограничителни линии са изтрити и нищо не ни дели от един свят, в който няма нито защита, нито пощада. Хората твърде лесно се сриват и изливат своя гняв или отчаяние върху околните. Това в най-пълна степен важи за младежта, стремително освобождаваща се от сдържащите фактори и изцяло откъсваща се от условностите. (още…)

Е, къде си ти, мой ангеле?

От самото си раждане ние попадаме в система, която непрестанно ни задължава да се развиваме. Ето го новородения младенец, мокър, червен, надаващ първият си вик. Това е началото на неговото самостоятелно развитие в света, където той внезапно е попаднал. След това той се учи да суче, седи, ходи, говори и придобива много от необходимите му навици. После детска ясла, детска градина, училище, университет… А след това?

Завършвайки университета, много продължават тихичко да съществуват, използвайки вече създадените навици и мечтаейки да достигнат накрая до пенсия. Други пък, виждат върха на своето развитие в служебните задължения и се хвърлят в кариерните висоти, разбивайки съперниците си. А някои спят и виждат себе си президент. Обаче рано или късно дори най-активният политик започва да мечтае за почивка, отдих и спокойствие. Но, за съжаление спокойтвието само ни се присънва… (още…)

Търсачката на живота

„Целият живот? Не, не може да бъде“. Така си мислех аз, гледайки как моят татко стои в антрето, вече с празнична шапка, в габардиненото палто, и мърмори: „Цял живот в търсене!“,  а ние се суетим из апартамента, в търсене на забутаните някъде билети за театър, или пък на подаръците и адресите на нашите познати, при които трябва да заминем сега.

Да наречем целия живот търсене! Не, това не беше за неукрепналото съзнание на растящо същество. Търсенето не доставяше удоволствие, животът в настоящето ми се струваше само едно малко преддверие, през което можеше, ритвайки вратата, да влезеш в светлия, движещ се напред вагон на живота, пълен с интересни хора, седящи в удобните купета. Там нищо не трябва и да се търси – всичко е под ръка и всичко е завинаги. (още…)