Хората мислят, че Твореца ни наказва, така както е прието между нас в този свят – извършиш нещо лошо и получаваш наказание за това.

Но не е така. Аз създавам своето наказание сам – когато не поправя своето желание да се насладя, то самата неизправност на моето желание, неполучила поправяне на това ниво, където това е трябвало да стане, се превръща в наказание на следващото ниво.

Например, ученик не се е учил, както се изисква в 3-и клас и все пак е допуснат в 4-и. И целият този материал, който не е научил в 3-и клас, му е необходим в 4-и за да се придвижи по нататък.

И затова той чувства тежест и всевъзможни проблеми в учението, които за него са просто наказание. Но кой е създал това наказание? Самият той влачи това наказание след себе си.

И така ниво след ниво то все повече се увеличава, като снежна топка и се превръща в такава тежка кола, с която е невъзможно да се придвижва. Но няма на кого да се оплаква, трябва просто да поправи миналото.

Така сега чувства себе си цялото човечество. Ние влачим след себе си тази кола с не извършени навреме поправяния, и в крайна сметка достигаме до световна криза. И тази ситуация е за програмирана свише.

Но сега е нужно да започнем поправяне. Не е важно, в какво състояние съм попаднал, какво съм преминал, кога и къде съм мързелувал и не съм извършил поправянето си.

Длъжен съм сега, без да обръщам внимание на цялата тежест, която непрекъснато нараства, да започна да се издигам и да поправям миналото. Миналото се поправя в настоящето.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Няма смисъл да се опитваме да поправим каквото и да било в нашия свят – той е свят на следствията, които се спускат от духовните си корени. Ако по някакъв начин успеем да повлияем на корените отгоре, то ще можем да променим материалното.

Но на духовните корени е невъзможно да влияе всеки поотделно – само обединени заедно можем да постигнем връзка с тях. Защото там не съществуваме поотделно. В корените всички сме обединени в една система.

Затова ако искаме да променим своята реалност, трябва да се обединим – това наше желание ще привлече светлината, която ще поправи всичко тук, в този свят.

Това се нарича “да поправиш света”. А ако се опитваме да поправим външното: външни действия, поведение, религиозни заповеди – там няма какво да бъде поправено. Всички те са просто отпечатък в неживия материал от това, което става горе, на върха.

Това е все едно да биеш нечие изображение, проектирано от лъч на стената или да го целуваш и да молиш за прошка. Ето по този начин изглеждат нашите действия, за които смятаме, че нещо ще променят.

Върху материалното можем да повлияем само чрез своите вътрешни поправяния. Затова ние разпространяваме Кабала, а не призоваваме да се поправи екологията, кризата и финансите.

Но човекът винаги “поправя” охотно материалното – особено ако знае, че неговите старания ще бъдат забелязани и оценени, ако може да се гордее със себе си и ще го поддържат в обществото. Тогава е готов на всичко – егото го тласка към такива действия.

А вътрешната работа е толкова тежка, защото не я оценяват нито окръжаващите, нито нашия собствен егоизъм. Но истинската работа се извършва само вътре в човека и изобщо не зависи от неговото тяло и физически действия.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между разкриването на ново кли, което усещаме в нас като ново и пусто желание и разкриването на Източника?

Отговор: Става дума за едно и също нещо. Защото светлината ни свети скрито. В науката Кабала се обяснява, че това прилича на флирт. Например в нашия свят жената се прикрива и само в малка степан се разкрива пред мъжа. Това е игра. Красотата се разкрива, когато е скрита. Защото скритото ни привлича.

От скритото придобиваме желание за разкриване. Онова разкриване, което впоследствие постигаме, също трябва да бъде скрито от нашия егоизъм. От една страна Творецът си остава скрит, за да ти се разкрие. Той буквално се разкрива в скриването си. От друга страна, ако си готов да приемаш от Твореца скриващия Го екран и от него да изградиш над себе си екран, скриващ твоето его, тогава се издигаш над своя егоизъм и разкриваш Твореца.

Тогава между вас няма скриващ екран. Но ти пазиш егото си, за да бъде скрито. Излиза така, че в отношението си с Твореца ти винаги запазваш скриването, но скриването не на Твореца, а на своя егоизъм. И затова постигаш напълване.

Цялостният проблем в нашия свят се крие в това, че ние анулираме екрана и започваме да се напълваме директно. И тогава моментално това напълване неутрализира желанието. И колкото и страстно да търся постигането на желаното – храна, алкохол, секс, слава – още щом го получа, наслаждение веднага изчезва. Толкова много съм го желал, години наред съм преследвал нещо, но още с постигането му, насладата от него изчезва.

Защо?! Години наред съм пестил пари за жилище, в края на краищата си го купувам и само след няколко седмици или месец, в мен вече отсъства чувството за нова придобивка и наслаждение. Защото самият аз съм анулирал екрана.

Цялата наука Кабала е свързана с това, как да разкриваме, как да получаваме наслада, съхранявайки екрана. И тогава запазваме наслаждението, което ни напълва без да изчезва. Затова достигаме до усещането за вечен и съвършен живот.

Ние се чувстваме нищожни, осакатени и смъртни само защото премахваме екрана – преградата, която трябва да стои между наслаждението и желанието.

Знаем как да използваме това в техниката. Не свързваме просто ей така два проводника, защото ще се получи късо съединение, а поставяме съпротивление между тях – резистор и тогава получаваме полза. А вътре в себе си пренебрегваме този принцип. Затова нашите прибори работят, а самите ние като прибор сме неизправни.

Цялата мъдрост се състои в това, по какъв начин да запазим прикритието, зад което първоначално се скрива Творецът и тогава скриването ни привлича, а след това ти си длъжен да скриеш своето желание, своя егоизъм, да се издигнеш над тях и тогава да разкриеш Твореца. При това ти не губиш своето кли. И тогава всеки път добавяш и желание, и екран срещу него, и разкриване на Твореца.

Това е и наука за разкриване – науката Кабала, благодарение на която действително получаваме желаното, без да го губим веднага, както се случва с придобивките в нашия свят. Но в духовното не може дори за миг да се постигне разкриване на Твореца, ако се готвиш да премахнеш екрана. Длъжен си в самото начало да подготвиш екран, скриващ егоизма ти и тогава над него можеш да разкриеш Твореца. Необходима е предварителна подготовка.

Затова съществува период на подготовка – няколко години, когато човек пристъпва към изучаване на науката Кабала. В крайна сметка той трябва да се научи как да принуди себе си, как да убеди себе си, как да разбере, че му е необходимо покриване. Затова е написано: “ Мъдростта е за скромните” – за тези, които могат да скрият своето желание за наслаждение. Именно скривайки го, вътре в самото това желание, човек може да получи напълване, което не изчезва.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Да предположим, че извършваме не външно, механично, а вътрешно действие. В какво се заключава вътрешната сила на това действие? Какъв е неговия смисъл?

Отговор: Целият смисъл е в разкриване на реалността, за сметка на много тежки усилия! Точно в това се състои работата на човека в този свят. Той идва в нашия свят, за да достигне осъзнаване на своето зло. Осъзнаването на злото в съществуването му достига до него постепенно – за всеки поотделно и до цели народи, или дори различни цивилизации с определена скорост съгласно пирамидата, по която е създадено човечеството.

Но в края на краищата всеки е длъжен да достигне осъзнаване на злото, т.е. да разбере, че нашето материално съществуване нищо не струва и ние сме в състояние да го коригираме дотолкова, че просто да живеем като поправени животни, които чувстват, че им е добре.

Освен това, дори да бихме могли да поправим своето земно съществуване, за да може тялото ни да се чувства комфортно като крава, пред която се простира безкрайна зелена ливада, има и слънце, и вода, всичко което можеш да си пожелаеш – но все пак този живот, някога приключва! Някога и тревата ще свърши, моят живот също и това е всичко … И тази мисъл, която не спохожда кравата, изведнъж започва да измъчва човека, всекиго на определено равнище от развитието му.

Повечето хора не се замислят върху това или се стремят да го забравят. Но в крайна сметка човек се развива дотолкова, че започва да се пита: защо е така и какъв е смисълът?! И нещо повече, ако види пред себе си неминуемия край, ако ясно си го представи, започва да му се повдига от цялата тази зелена трева, която се простира пред него. Защото тя не му носи вече никаква наслада, ако той знае, че един ден това ще свърши.

Той не иска да живее само заради днешния ден! И тук в него започва една нелека вътрешна борба и изясняване: искам ли да продължа да се наслаждавам на радостите, които мога да получа днес и да се изключа от следващия миг – или живея за бъдещето и съществувам само заради него в настоящия момент.

В това се заключава решението на човека – да живее в днешния ден и да не мисли за бъдещето, като че ли не съществува или да живее заради бъдещето без да се тревожи за настоящия момент. Едно от двете. Ако мисли само за сегашния момент, той се нарича животно, ако мисли за бъдещето, той се нарича човек. И когато получим такова усещане, ние се обръщаме към науката Кабала –отчайвайки се, да намеря смисъл в своето материално развитие. И Кабала ни обяснява, защо е създадено всичко и как можем да се развиваме по-нататък.

И останалите науки потвърждават, че дейността ни в този свят е порочна, ние го разрушаваме. Трябва да вземаме от света само толкова, колкото вземат и животните. Защото нашето тяло е просто едно животно. А всичките си останали сили, трябва да отдам на духовното си развитие, за да се издигна до равнището “Човек”. Природата ни принуждава да достигнем човешкото равнище.

Както в цялата природа се е развивало желанието за наслаждение: от неживото ниво до растителното, а след това и до животинското, както се е развивала цялата Вселена, така сега вече е дошло време човечеството да се развие от животинското си равнище до човешкото.

Сега ние стоим на прага на човешкото равнище. Това означава, че сме длъжни да прекратим да се развиваме на материалното ниво – с всички тези електронни играчки ще се приключи. Хората губят интерес към тях. Всичко им е омръзнало, нищо не желаят! Нищо не можеш да продадеш на човека, изключая неговото желание да се издигне и да стане човек. Освен това, на човек нищо друго няма да му бъде необходимо.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато обществото внушава, че ми е необходимо ново жилище или кока кола, то не ми е нужно да влагам никакви собствени усилия, за да възприема това въздействие. Това същото се отнася и за желанието в духовното? На тях им струва само да ми кажат, какво е духовното – това хубаво ли е или аз сам също съм длъжен нещо да правя?

Отговор: Абсолютно нищо! Това, към което твоето обкръжение изпитва важност, ти започваш да го уважаваш и пожелаваш да го достигнеш и притежаваш. Когато обкръжаващите ти повтарят много пъти за важността на нещата (явленията), събитията – това става за тебе натрапчива идея, лишаваща те от сън. Дотолкова, колкото заменя твоята личност, твоето „Аз”!

Ти ще се измъчваш: „За какво съществувам, ако не притежавам…! Гледам жалко загубеният живот“. Ти не си господар, всичко вместо теб решава обкръжението. Както то поиска, за това което си мислил, към каквато цел си се стремил – така и ще бъде. С правилен „прицел“ правилното обкръжение може да направи всичко което е подходящо, да достигне дори Твореца!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В последните години психолозите отбелязват, че при младите хора рязко намаля съсредоточаване на вниманието, способността да прогнозират и моделират своите следващи действия.

Отговор: Аз мисля, че във всеки случай това са положителни етапи на развитие. Не може да съществува нищо отрицателно в природата. Всички те трябва да преминат през този етап. Та нали нашите следващи положителни свойства и качества се раждат от отрицателните.

Въпрос: Сега за да сменят хората-думи идват хора-цифри. Те притежават съвършено различни ценности, друга картина на възприятие. Те се различават много от нас и често просто не ни слушат. И възниква въпрос: как сме длъжни да говорим с тях, за да ни чуят? Те са съвсем различни хора.

Отговор: Значи именно такива хора са длъжни да започнат да осъзнават духовното и да го възприемат правилно, а не бившите философи и всевъзможните мислители. Може би напротив, с такова съзнание, логика, анализ и синтез на това, което е съществувало в тези умни и светли глави, в новия свят не може да се премине.

Въпрос: Тогава кой тип мислене в този смисъл е най-перспективен?

Отговор: Мисленето се поражда в нас, в зависимост от нашите желания. Нали желанието се явява основа на нашата природа. А разумът се проявява само в степента на стремежа да се постиге желаното. Аз желая да се напълня с нещо – и в същата степен моят разум се развива. Иначе не бих притежавал разум.

Колкото повече расте желанието, колкото повече то бъде насочено към висшето, новото и непознатото – толкова повече над него в нас се разраства и новия разум.

Разумът, за който говори Кабала – това не е егоистичният, дошъл до нас чрез философите, мислителите и учените, с които се гордеем и смятаме, че точно това е човекът. Но това не е човек, а егоистично творение. Та нали неговият разум работи само за удовлетворяване на егоистичните му желания. Това са желания насочени към наука, културни ценности, но не и към отдаване. Всички те са построени на основата на получаване, на егоизъм, а не на отдаване.

Затова сега постепенно ще се заличава всичко от миналото, всички културни и научни ценности. Т.е те повече не ще заемат тази висока степен, която са заемали в нас, явявайки се достатъчни. Ще ги използваме като основа за постигане на нови степени – не повече.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато говориш на човек, че е длъжен да получава наслаждение от отдаване, за принципа “обичай ближния”, това му изглежда твърде далечно. Той счита това за себе си нереално.

Отговор: Нашият проблем е в това, че самите ние не разбираме, доколко нереално е това. Та нали след като човек достигне състояние, при което вижда невъзможност да притежава такова свойство като отдаване – той се обръща към Твореца и Творецът го дарява с това свойство.

Не е по силите на човек сам да промени себе си. Ще бъдат необходими още дълги години работа, докато осъзнаем това. Но заедно с това, човек трябва да разбере, че няма друг път и няма изход. Той е длъжен да преминава към отдаване, защото в природата не е заложено нищо друго: или желание да се наслади посредством егоизма си, оставайки празен и въвличайки се в кризи и беди, или желанието да премине към отдаване.

Но да се стигне до отдаване е невъзможно и какво да правим тогава? Ако човек достига до такъв преломен момент, когато вижда, че няма изход – той се обръща към Твореца. И Творецът, тази Висша сила, Светлина му въздейства и го променя. Именно до това ние трябва да достигнем.

А когато човек обикновенно говори, че това са нереални неща – това нищо не означава. Той е длъжен да каже това преди навлизането в духовния свят, преди махсом, в края на периода на скриване. Това се случва буквално при излизане от изгнание.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

От векове и до наши дни, учени и изобретатели се опитват да конструират вечния двигател, без да подозират, че той вече съществува.

Огледайте се наоколо – Природата се е постарала да го имплантира във всичко съществуващо в нашата Вселена. Дори сме му дали име – нарекли сме го Желание.

Но нека стесним кръга на наблюдение и анализираме поведението само на съществата населяващи планетата Земя.

Растенията – всяко от тях желае светлина, вода и хранителни вещества. Животните – желаят същото, макар техните желания да са на по-висока степен на развитие. И тъй като при тях те действат неосъзнато, сме ги нарекли природни инстинкти.

Ръководени от тях, всички създания на неживо, растително и животинско ниво живеят в съвършена хармония помежду си.

До появата на човека. Същество, което е животно по своята същност и в същото време притежава нещо уникално – разум.

Нека помислим – каква роля играе желанието в живота на човека? Можете ли да си представите своя живот без нито едно желание? Невъзможно е. Всичко би загубило смисъл – просто вашето съществуване би било невъзможно. Всъщност вие не сте нищо друго освен желание в различните му разновидности. Всички познаваме двете му страни – разрушителната и съзидателната. Най-често използваната дума в речника ни е „искам”. Именно благодарение на желанието и на неговите два аспекта, човечеството се е развивало, правило е своите открития, променяло е обществените строеве. Ако разграничим желанията, породени от природните инстинкти, от тези на разума, можем спокойно да наречем последните – егоизъм. А той е присъщ само на човека и въплътен в неговите желания непрекъснато нараства, достигайки своя връх в наши дни. Именно егоизмът е причина, за връхлетялата ни криза и застой във всички сфери на нашия живот – икономика, отношения, семейство, образование, култура, екология. Независимо от това как постъпваме – добре или зле – ние го правим, за да се облагодетелстваме, за да се чувстваме добре и то за сметка на другите.

През последните години, учените, в своите изследвания почти достигнаха пределите на материята и започнаха да осъзнават, че извън тях съществува нещо, което не може да бъде изследвано и с най-прецизната апаратура. Нещо, което може би е породило нашата Вселена и всичко съществуващо в нея. Нещо, което е създало желанието като вечен двигател на развитието. Дали то ще ни доведе до катастрофа и самоунищожение, или ще ни накара да се замислим и да трансформираме ненаситното егоистично желание в алтруистично – това до голяма степен зависи от нас.

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Може ли логически да се обясни на човека, до идването на ударите, че понятието равенство, което му се струва толкова опасно и застрашаващо го, в крайна сметка не е толкова лошо? Че е възможно дори то да му донесе добро?

Отговор: Всеки иска да бъде над другите, да властва над всички, да ги използва. А ако стане равен с всички с какво ще напълни своето желание?
Равенството е необходимо не, за да бъде създадено съвършено човешко общество, а за да се слеем с висшата сила на природата, с Твореца и да напълним себе си с усещането за отдаване.
Човекът трябва да види, че отдаването го напълва. При такова отношение един към друг, хората ще почувстват, че дори ако те действат егоистично в отдаването, то все едно – получават наслаждение. Всеки усеща себе си голям, силен, отдаващ – повече от всички останали! Безусловно – това усещане е егоистично. А защо въобще хората извършват добри дела? Защото в тях има нещо ценно: признанието на обществото, уважение.
Например, какво ти дава наличието на милиони долари в банката? Какво ще стане с тези пари утре? Но ако ти ги използваш, за да помогнеш на другите, то какво отношение получаваш за това! Какво величие и чувство за собствено достойнство! Твоето семейство, твоите деца, всички, които те заобикалят те превъзнасят и уважават – това не е малко. Ако общественото мнение се промени, то хората ще ценят такова напълване като най-високото, та нали всичко зависи от признатите от обществото ценности.
Днес, под въздействие на общественото мнение ние ценим само парите – тяхното количество. Един има в банката милион, а друг – десет! И ти гледаш на него като на най-красивия, здравия, на най-умния от всички. А ако някой има милиард, той е просто ангел! Сякаш той вече не е човек от плът и кръв, а нещо недостижимо! Такава е нашата вътрешна природа. Ти може да го ненавиждаш и едновременно с това започваш да го цениш, уважаваш, искаш да се сближиш – нали всичко зависи от оценката на обществото!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да променим нашата природа от егоистична на алтруистична за толкова кратък период от време, ако досега сме се развивали в продължение на хиляди кръгообороти ?

Отговор: В продължение на хиляди прераждания ние сме се развивали на неживо, растително, животинско нива, а през последните 5769 години – сме развивали желанията на “ човешко “ ниво – стремеж към слава, власт, богатство, знание под въздействие на завистта (ревността).
Нашият егоизъм нараства от поколение в поколение, докато не достигнахме състояние, в което той е вече интегрален, свързва ни в едно цяло. Днес ние сме свързани един с друг, зависими сме напълно един от друг.
Нашето развитие прилича на пирамида. Върхът на пирамидата е много малък. И затова времето за поправянето ни е много кратко. Ние сме длъжни да завършим това поправяне в рамките на едно поколение. Така се спестява време – в съответствие с издигането ни от основата на пирамидата до върха и.

Въпрос: Защо досега кабалистите са мълчали и не са ускорили нашето историческо развитие ?

Отговор: До момента на нашето съединение в една система (през втората половина на 20.ти век), егоизмът се е възприемал като двигател на прогреса. Сега, след като не ни свързва, а ни противопоставя един на друг, той вече се възприема като зло. По-нататък той все повече ще се проявява като източник на цялото зло по света – и ще ни принуди да го превърнем в неговата противоположна форма на общуване – внимание, участие, любов.
В днешно време кабалистите са длъжни да помогнат на света бързо да осъзнае причините за страданията, да разкрият нашата егоистична природа като източник на цялото зло, да обяснят смисъла на произтичащото в нас и в окръжаваща ни природа, като сила, принуждаваща ни да постигнем висшата цел – достигане на съществуване на нивото на Твореца.
В миналото процесът на развитие на света е бил скрит от масите. Но сега вече се разкрива и изисква обяснение. И освен диагноза – също и лекарства.
Доколкото съществуваме само в света на егоизма, желанието (силата) за получаване, то не можем сами да се променим и дори да разберем, по какъв начин е възможно това. Затова ни е дадена науката Кабала, чрез чието изучаване ние можем да привлечем към себе си силата на отдаване, силата на Твореца – “ Светлината, връщаща ни към Източника “ (сила, трансформираща егоизма в отдаване и любов). Тя е и средството за нашето изцеление.

Въпрос: Откъде да вземем сили за преодоляване на подема?

Отговор: Принудителното слизане от съвършенство към несъвършенство е изключително „бавно“, доколкото егоизмът трябва да се разкрива постепенно и да се избави от властта на Твореца. Докато нашият подем отдолу нагоре протича под въздействието и „със скоростта на светлината“.

Въпрос: Как е възможно да извършим подем за няколко години, когато след спускането от висшите светове в нашия свят, на материята са и били необходими милиарди години развитие?

Отговор: Ние сме способни да приключим с поправянето за няколко години. Та нали то протича под въздействието на светлината. Съвършенството се разкрива само, от несъвършеното състояние, само благодарение на нашето отношение към него.
Цялото действие за поправянето ни – подобно на желанието на една капка семе да стане човек – колко е незабележимо то в сравнение с действията на бащата и майката при зачатието, развитието, раждането и формирането на човека.
И така: освен незабележимото желание да станеш Адам (от думата Доме – подобен на Твореца), всичко останало върши Твореца. Да свършим онова, което Той очаква от нас и ще станем като Него.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→