Въпрос: Аз изучавам Зоар ден след ден, но освен растящото в мен желание, не усещам нищо друго. В правилна посока ли се придвижвам?

Отговор: Това е много добре! Ако желанието расте от ден на ден, повече нищо не трябва!

Проблемът е в това, че към растящото желание, независимо, че то донася ограничения, трябва да се отнасяте като към възнаграждение. Та нали желанието е отсъствие на напълването – това е силата на движението напред. От празното желание аз усещам, че на мен не ми достига нещо за сливане с Твореца, усещането за връзката с Него, свойството отдаване.

Правилното желание – това вече е отплата! Та нали в нашия свят ти си длъжен да изработиш напълването, а в духовния трябва да изработиш духовен съд, желание. Напълване се подразбира – вземай! Но какво? Това вече е въпрос…

Сега около теб се намират духовни съкровища: „брилянти”, „злато”, „пари”, всичко онова, което можеш да си пожелаеш.

Само че ти не проявяваш желание към тях и затова не ги разпознаваш. Струва ти се, че пространството около теб е празно!

Всичко най-добро, което можеш да си пожелаеш – всичко има. Но на теб сякаш са ти запушили устата, вързали са ръцете и краката ти, поставили са те пред това богатство и ти казват: „Това е твое”. Но как това е твое, щом не можеш да го вземеш…

Необходимо е да отгледаш желание, духовен съд, да го подготвиш – и това е всичко. Затова възнаграждението – това е желание, стремеж. И затова то било създадено от светлината.

Ние сме длъжни да променим нашето възприятие, нашето отношение към възнаграждението и наказанието. В нашия свят желанието се усеща като недостатък – това е наказанието, а възнаграждението – напълване, което ме успокоява, та нали аз пребивавам  в желанието да се наслаждавам.

Но ако пребивавам в желанието да отдавам и имам желание да отдавам – това е награда. Защо има такава разлика? Вследствие на съкращаването. Нали на получаването е направено съкращаване, а на отдаването няма никакво ограничение.

Ако ти вече имаш желание да отдаваш – пред теб всичко е отворено, в тази степен ти се разкрива всичко. В своето желание да отдаваш, ти започваш да виждаш в отразената светлина всичко, което се намира наоколо, заповядай, вземай!

Така постепенно, от ден на ден, Зоар променя нашия мироглед, посоката на нашите мисли, строи друго, ново отношение към живота, към етапите на духовното придвижване.

От урока по книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо ми е все по-трудно да уча Зоар?  Не само, че не чувствам да се придвижвам напред, а дори чувствам, че се връщам. Отварям книгата и се чувствам така, сякаш дори по-голямо бреме пада върху мен.

Отговор: Представи си човек, който е обременен с голям проблем и постоянно мисли за това. Дори, когато извършва всякакви други неща, неговото сърце и ум са насочени към проблема.

Подобно на жена, която ходи на работа и трябва да остави болното си дете в къщи – тя мисли само за него.

Когато твоето сърце добие желание, което е способно да мисли анти-егоистично, ти ще можеш да разбереш, че Зоар говори единствено за обединение. Постепенно ти ще развиеш нужда от това. Тогава, то ще дойде като усещане. В крайна сметка, всичко, което чувстваме е обединението (Висшия свят) или липсата му (нашия свят). От това се изгражда в нас картината на света .

От  урока по книгата Зоар – 30.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бахар (На планината Синай)”, п. 63: „Може да ги използваш като роби завинаги”. Това е заповед (Митцва) да поробиш канаанец. Те са от страната на Хам, който е направил кръвосмешение, както е написано „Проклет да е Канаан, слуга от слугите ще бъде той на братята си…”

Да бъдеш роб също е поправяне. Желание, което може да бъде принудено да изпълнява волята на поправените желания, се нарича „роб, който е близо до своя господар”. Робство е формата на това поправяне, правилен начин на съществуване на желанието.

В момента,  не мога да бъда свободен от някакво желание, нито пък мога  сам да работя с него с цел отдаване. Мога само да го добавя към друго мое желание. Такова желание може да се нарече „дете”, „жена” или „младеж”; то все още не е „човек”, не е „герой”, който може да „преодолява” (човек –Гевер – произлиза от Играбрут – преодоляване, превъзмогване)

Форма на желание, което е способно да работи само под властта на друго желание, се нарича „роб”.

От първата част на Дневния урок по Кабала 4.25.10, Зоар

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Започвайки да чета книгата Зоар, трябва преди всичко да се настроя за нейното правилно възприемане.

Тази книга е затворена, тайна, зашифрована, за разбирането на която трябва да се знае особен код.

Как да рзбием този код и да разкрием тази книга, като сейф?

Ключът към книгата Зоар, това е правилното възприемане на реалността. Написано е: „Човекът, това е малък свят” и в това се заключава цялата тайна!

Светът, в който аз усещам, всичко което чувствам – всичко това се намира вътре в мен. Всеки човек, който виждам до мен, го възприемам вътре в своя мозък.

Макар и да мога да се докосна до всичко, което чувам и виждам е сякаш отвън, чуствайки външните миризми и вкусове, т.е. мойте органи на усещане ме рисуват, сякаш се срещам с нещо намиращо се извън мен.

Науката Кабала казва, че съществува само желание и нищо повече. Това желание се раздела на пет части: зрение, слух, мирис, вкус, осезание.

В такъв вид възприемам впечатлението вътре в моето желание и ми се струва, сякаш нещо се намира извън мен, някъкъв външен свят. Аз незнам, какво е това външно – това е някакво усещане, че обекта не е вътре в мен, а отвън.

Така ми се представя вътре в желанието, което се е разделило на две части: аз и външния свят или ако говорим с термините на науката кабала на: аз това е 1.корен, 2.дух, 3.тяло и външно пространство това е 1.облекло, 2.дворец.

Коренът, душата, тялото – това е моето усещане за себе си, а облеклото и двореца – явления които ми се струват външни. Но те само ми се струва, че произхождат извън мен.

Така съм устроен, че част от своето вътрешно усещане го възприемам отделно от себе си, като чуждо, външно.

Това желание е до такава степен откъснато от мен, че не чувствам, че се отнася за мен, нещо което там се случва. Че някой е заболял, аз не чувствам. Умира някой, аз не усещам.

Нещо повече, то е толкова отделено от мен, че аз мога да се наслаждавам от това, че то страда, до такава степен съм сляп!

В нашият свят също така има такива ненормални отклонения, когато някои хора получават удоволствие от това, че причиняват болка на себе си.

И така, оказва се че всеки от нас и всички ние, сме още големи мазохисти! Просто, доколкото така се чувстват всички без изключение, това се счита за норма…

Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: След конгреса в мен се появи желание да помагам на хората. Как да провериш, че правиш в тази посока максимално възможното?

Отговор: Максимална помощ е, когато, през цялото време на своето съществуване, човек се опитва да мисли за изправяне на себе си и на света.

Защото в началото е станало разбиване в световете, а после и на общата душа, и сега разбитите души се намират в разбит свят,

А изправянето е възможно само по метода на кабала, която ни помага да привлечем висшата светлина, изменяща нашето намерение от егоистично на отдаващо.

Тази сила, тази светлина, която е създала цялото мироздание, тя трябва да ни повлияе и да изправи всичко.

Затова ние можем да помогнем на другите само чрез разпространение на науката кабала, докато не достигнем до пълно освобождение.

А засега, докато светът все още се нуждае от изправяне, то трябва да се стараем да му го донесем.

По време на конгреса ние получихме голяма сила от взаимното свързване, от това, че заедно нещо по- добре разбрахме и почувствахме.

И сега трябва заедно да извършим мощни действия за общото изправяне- на нас и на света, Именно заради тази цел ние сме получили придвижване и заради нищо друго.

Нито един от нас не би получил това, което получи: нито възможност да участва в такова събиране, нито да разбере, нито да почуства, ако не би могъл, със своето изправяне, да повлияе на изправянето на света.

От урока върху статия от книгата «Шамати», 05.03.2010

Filed under: Духовност - Няма коментари→

На нас сега съвсем не ни е ясно, как е възможно да искаме нещо, ако аз вече съм радостен и като че ли нищо не искам?

Но моята радост е само в това, че аз съм стигнал до тази молба за силата на отдаване, аз не моля да изменя нещо в своето състояние или да дам напълване на моето желание за наслаждение, аз съм напълно доволен и не се нуждая от нищо.

Ти не можеш да отидеш при Домакина, само съществуващ в реалноста и да плачеш. Това ще покаже, че ти си недоволен от Него, че ти отблъскваш всичко, което Той е направил – защото на теб ти е зле в Неговия свят!

Но за какво молиш ти? – Само да те направи подобен на Него. Затова тази молитва се нарича „врата на сълзите” – в отговор аз искам още повече да отдавам на Него.

Но всичко това се случва в радост, нали ние вече сме като двама обичащи приятели, разбиращи връзката, която ни съединява.

„Домакинът” на този свят и неговия „гост” достигнаха съюза и сега изясняват, как още по-силно да се съединят и да се напълнят един друг.

Радостта – това е много добър показател. Спомнете си за това, когато видите хора, които плачат и се разкайват в молитва, защото си мислят, че за това ще има награда.

Ние искаме да бъдем в радост, защото само тогава оправдаваме Твореца и можем да се обърнем към Него с молба за своето поправяне, от което се нуждаем само в своите желания за отдаване.

Аз съм радостен от това, че съм стигнал до тази молба – до вратата на сълзите, които са пълни с радост.

Аз се разкъсвам от радост, от величие на състоянието, където накрая се намирам срещу Твореца с молба, която сега се приема и води към мен поправяща светлина, позволяваща ми да извърша действието отдаване.

Такова състояние се нарича „врата на сълзите” – всичко е наобратно, в сравнение с това, което смятат постоянните жители.

Така става в духовното, където всички наименования се дават с термините на отдаването и затова те малко се отличават, от тези които са ни привични.

Става дума не за плач и смях в нашия свят – а за духовни състояния, които имат такива наименования.

Откъс от урока по книгата Зоар, 27.12. 2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо е трудно да си призная, че съм егоист и да намеря злото в себе си?

Отговор: Тъй като човек е живо същество, в него има защитна сила, нали е длъжен да защитава себе си, своя живот, своята природа, своето собствено «аз».

Така, както кората (клипа) защитава ябълката, докато расте. Ако кората е повредена, ябълката загнива, без да узрее. Кората трябва през цялото време да пази плода.

Егото- това е клипа, и трябва да го пазим, докато в него расте желание.

Когато желанието «узрее», можем да махнем клипата и да го използваме, да изядем ябълката, която е вътре.

Затова, докато растем, нашият егоизъм през цялото време ни защитава, като не ни дава да осъзнаем злото. Това зло още е недостатъчно. Ако я нямаше клипата, аз бих викал като дете, което плаче и вика майка си за всяка дреболия, която му се случва.

Затова нашето его ни затваря вътре в себе си, прави от нас «каменни сърца», за да не искаме да молим: «Аз съм мъж и няма да Те моля! Аз съм упорит, и Ти ще правиш каквото аз поискам!»

Ние се противопоставяме на Твореца и се борим с Него за власт, както е казал Фараона: «Кой е той -Твореца, че да слушам Неговия глас?»

Искаме Творецът да изпълнява всичко, което си пожелаем. Аз се обръщам към него не с молба, а с изискване. Изискване трябва да има, но идващо от пълното его, от «злото начало». Минава време и на човек му е много трудно да се съгласи, че е егоист.

Но в последствие, под въздействието на светлината човек достига до такова състояние, че се пречупва. Това се нарича «вратата на сълзите», когато човек чувства, че няма вече нищо, и е готов на всичко.

«Прави каквото искаш! Нека да не получа нищо, нека да нямам нищо, нека да не бъда самия себе си! Изтрий всичко, само ме извади от това състояние! Не мога да го търпя, защото съм противоположен на отдаването!»

Това е точката на вътрешна криза, която е длъжна да се разкрие в човека.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 03.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще е ползата за човек, ако не изучава Кабала, а само чете книгата Зоар?

Отговор: Книгата Зоар е централна книга в науката Кабала. За нас книгата Зоар с коментарите „Сулам” е най-ефективния и силен източник за поправяне на душата.

Във всеки от нас има разбита душа, която е напълно скрита вътре. Ние не знаем какво представлява тя.

Това е огромно, безкрайно желание (кли), което съществува във всеки човек. Длъжни сме да я извадим, разкрием и поправим, и в нея да усетим вечната реалност, наречена „Творец”.

Усещайки и разкривайки я, аз отъждествявам себе си с нея. Резултатът от това е, че аз и Творецът ставаме едно цяло.

Всичко това се осъществява за сметка на висшата светлина – силата, която ми въздейства и като допълнение към усещането на този свят развива в мен също и усещането, че се намирам в духовната система.

Не е достатъчно, ако човек само чете с нас книгата Зоар. Защото Баал Сулам е написал четири предговора преди нея.

Той неслучайно ги е написал в качеството им на предговори към книгата Зоар, а не отделно от нея.

„Въведение в науката Кабала” действително въвежда човека в науката Кабала.

„Въведение в книгата Зоар” дава на човека правилен поглед върху книгата Зоар, с помощта на който той ще може да я чете.

„Въведение в коментарите Сулам” описва целия строеж на духовната система в три линии.

В „Предговор към книгата Зоар” става дума за общата система на творението, за изследванията и основополагащите въпроси, за трите състояния на творението, за степените, по които се издига душата.

След тези четири предговора заедно с книгата Зоар, на човек не му е необходимо нищо повече. Защото в тези предговори има всичко.

Разбира се, има още един особен предговор – „Предговор към Талмуд на Десетте Сфирот”. Но, когато човек започне да изучава Зоар ще види какво е написано в Талмуд на Десетте Сфирот и в предговора към него.

Той отвътре ще усети същите обяснения, които Баал Сулам дава в други статии. Всички тези изводи и факти, той ще почувства от книгата Зоар – но с четирите нейни предговора.

Затова трябва да има особен курс, предхождащ изучаването на книгата Зоар. Човек може да изучава Зоар с нас като едновременно с това премине и такъв курс. Това ще му е достатъчно.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Самото желание за наслаждение – не е преграда за съединение на Твореца и творението.

Пречи само неговата егоистична форма, противоположна на Твореца. А самото желание-това е като начало материал за възприемане на светлината.

Ако аз искам да разбера радиовълната, не ми е нужно да бъда вълна – нужно ми е да достигна в своята материя същото свойство, което притежава вълната.

Самият материал не е пречка, той именно е този носител, на който аз разкривам вълната.

Аз само трябва да направя този материал подобен по свойство на радиовълните и да разбера вътре в него тяхното въздействие, тази форма на вълните, която мога да уловя и разбера.

Ако не беше нашето желание за наслаждение, ние не бихме могли да разберем и почувстваме Твореца! Как бих могъл аз да Го възприема, нали Той-Твореца е нещо съществуващо извън мен?

За това аз трябва да Го приема в себе си, да го усетя вътре – а това е възможно само в моят материал, във вид на получаване на Неговата форма!

Аз никога няма да мога да Го усетя извън своят материал, нали аз съм творение и усещам в себе си. Но моят материал не ми пречи, а напротив,именно в него аз възприемам светлината.

Аз, като че ли съм радиоприемник, който се състои от метал, пластмаса и силикон (полупроводник), но улавя радиовълната, защото може да възпроизведе нейната форма в себе си.

Затова, трябва да мисля не за своя материал, а само за своето намерение! Намерението е действително форма.

Откъс от урока по „Предговор към книгата Зоар“, 26.01.2010.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Струва ни се, че през цялото време в книгата Зоар се говори за едно и също: за трите линии, за злото начало страхуващо се от трите линии…

Всъщност, трите линии изразяват принципа на връзката между всички части и между всички детайли. Но това съединяване се случва на милиарди нива под различни форми.

Затова книгата Зоар представя това чрез различни описания, сякаш пробужда в теб всевъзможни видови връзки, към които трябва да се настроиш, да провериш и организираш в себе си.

И в крайна сметка няма нищо, освен желанието за получаване и намерението заради отдаване! Но тъй като съществуват милиарди всевъзможни съединения до самата безкрайност, всеки път се получава нова история…

Ние просто не чувстваме в нея всеки път нов вкус, друга връзка, характер, ново разкриване.

Когато започнем да усещаме всяко действие, за което ни разказва книгата Зоар, ще резберем, че тя ни насочва: да проверим ето това съединение и ето това действие, а след това другото.

Тя ни разкрива все нови и нови връзки и така разширява за нас света.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→